Решение № 33/22.01.2010 ГД № 1297/2008 АпС Пловдив

Решение № 33/22.01.2010 ГД № 1297/2008 АпС Пловдив Гражданско дело № 1297/2008 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Решение № 33 от 20.01.2010г, Апелативен съд - Пловдив, гр.д. № 1297 по описа за 2008г. Обжалвано е решение № 252/09.08.2006 г., постановено по гр.д. №249/2005г., с което Пловдивския окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Ф. С. С. и К. С. Я. против УМ ВАЛ „Свети Георги ЕАД - Пловдив искове за заплащане на обезщетение по 20 000 лева за всеки от тях за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им С. К. Я. , починал на 12.06.2005г., която смърт е била причинена от неправилно диагностициране и хирургическа намеса, извършени в ответното дружество от негови служители, както и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 575,67лв. за периода от 12.06.2005 г. до 25.07.2005г. върху претендираните обезщетения в общ размер от 40 000 лева.

Жалбоподателите Ф. С. С. и К. С. Я., чрез процесуалният им представител адв. А.А. правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост и молят постановеното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат изцяло уважени.

Въззиваемото дружество У. „С." ЕАД -Пловдив взема становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила и се присъдят направените по делото разноски.

Делото се разглежда за втори път от Пловдивския апелативен съд. П. първоначалното разглеждане е решение №5/21.03.2007г., постановено по вгрд №913/2006г. обжалваното решение е оставено в сила. По реда на касационното обжалване ВКС с решение №1160/16.12.2008г., постановено по кгрд №3373/2007г. е отменил решението на Пловдивския апелативен съд като необосновано и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. П. повторното разглеждане на делото, след събиране на указаните от ВКС доказателства и след преценка на всички събрани доказателства по делото, във връзка със становището и възражението на страните А-. съд намира следното: Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по Предявени са обективно и субективно съединени искове на основание чл.49 във вр. с чл.45 и чл. 86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.

Ищците Ф. С. С. и К. С. Я. твърдят, че на 1 1.06.2005г. около 23 часа, синът им С. К. Я. , роден на 15.03.2005г., постъпил в У. „С." ЕАД - Пловдив поради влошено здравословно състояние. Била извършена оперативна интервенция поради поставената диагноза - сплитане на червата, която била ненужна и на 12.06.2005г. сутринта било съобщено на ищците, че детето било починало. Твърдят, че смъртта е настъпила в резултат на неправилно диагностициране и лечение на детето, поради което претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди по 20 000 лв. и мораторна лихва до датата на предявяване на исковата молба - 576,67лв.

Ответникът У. „С." ЕАД - Пловдив оспорва иска като неоснователен и твърди ,че смъртта на детето не се дължи на лекарски пропуск и грешка, а е било непредотвратимо.

Безспорно е, че на 11.06.2005г. детето С. К. е постъпило на лечение в клиниката по детска хирургия при У. „С." ЕАД - Пловдив в тежко здравословно състояние. Видно от представения по делото акт за смърт №03-357/12.06.2005г., на 12.06.2005г. в 02 часа детето е починало. П. извършената аутопсия на детето е било установено, че смъртта му е настъпила в резултат на сърдечна недостатъчност причинена от остро вирусно заболяване. П. разглеждане на делото от първоинстанционния съд е била назначена съдебномедицинска експертиза е вещо лице д-р Б.П. в заключението на която се сочи, че смъртта на С. Я. не е могла да бъде предотвратена, поради своето естество и начина на протичане и извършени реанимационни мероприятия в клиниката са били адекватни.

За изясняване на делото при повторното разглеждане на делото в Апелативния съд беше назначена тройна съдебномедицинска експертиза, извършена от вещи лица проф. д-р О.Г.Б.., главен републикански консултант, Началник секция по детска хирургия към МБАЛСМ „Н.", доц. д-р К.П.К-,. ръководител катедра по педиатрия към М. факултет, МУ гр. С. и доц. д-р А.Т.Г. от катедра от обща и клинична патология, М. факултет, МУ - София. От заключението на така извършената тройна съдебномедицинска експертиза, която съдът възприема изцяло като компетентна и обективна се установява следното: На 11.06.2005г. Симеон К. Я. , кърмаче на 3 месеца е било прието по спешност в детско хирургично отделение по повод клинична картина на остра чревна непроходимост, развиваща се на фона на вирусно заболяване. Детето е постъпило със симптоми на остър хирургичен корем, отказ от храна, подут корем, отпуснатост. П. поставената диагноза „остър хирургичен корем" са съществували абсолютни индикации за оперативна интервенция независимо че лапаротомията е била експлоративна - хирургична ревизия. Клиничната картина на ОХК е била подкрепена от ренг енологично поставената диагноза. Направените клинични и параклинични данни са допълнили тази диагноза и са дали основание за извършване на спешната оперативна интервенция. Предоперативно е била проведена инфлузионна заместваща терапия - водно-солева реанимация следвано от серумен хуман -албумин. След извършване на операцията отново са извършени вливания за поддържане циркулацията на кръвта, уринирането и намаляване на оттока на важните органи. Това е основно средство при такава стресова ситуация, каквато е операцията. Няма други средства за преодоляване на стресовото състояние на организма след операция. Диагнозата „вирусна инфекция" в случая не е доказана, а е предполагаема, тъй като престоя на детето в болницата е бил много кратък и не са направени всички необходими изследвания за това. Материалите за посявка, за да се потвърди такава диагноза се правят сутрин, с оглед работното време на вирусологичната лаборатория. Освен това острата вирусна инфекция може да се диагностицира само със смиф от гърлото или ако има дълга продължителност да се вземат антитела. Действително в лечението на детето не е бил включен антибиотик, необходим за лечението на бактериална инфекция. Това обаче е било невъзможно в случая, тъй като включването на антибиотик може да се извърши само след отчитане на кожно-алергична проба. Пробата се извършва задължително два пъти, като реакцията се отчита първо на 40-тата минута и втория път на 60-гага минута. В случая не е имало достатъчно време за това. От обясненията на вещото лице проф. Б. в с.з. става ясно, че той е медицинското лице, което изработва правилата и нормите за лечение в педиатрията. Тези правила, т.н. медицински стандарти са общопоказателни и включват реда на диагностиката, кръвна картина, специфично рентгеново изследване, времето за извършване на оперативна намеса. Понятието „спешност" изисква спешна оперативна намеса. Ако няма спешност продължават изследванията и тогава се вземат решения за оперативна намеса. В настоящия случай данните са били действително за спешна оперативна намеса. Със заключението на тройната медицинска експертиза се потвърждава констатацията направена и от единичната такава, че детето е имало тежко фоново нелечимо сърдечно заболяване -идиопатична дидатативна кардио миопатия. Това е вродено заболяване, което е много рядко и се е проявило при починалото дете в много ранна възраст. Това със гоя ние на детето е утежнило още повече ситуацията и е допринесло за смъртния изход. Вещите лица са категорични, че действията на медицинските лица от ответното дружество са били навременни, напълно адекватни, но смъртта на детето е било непредотвратима.

П. така събраните доказателства, А-. съд намира че по делото не е установено смъртта на починалия син на ищците да се дължи на лекарска грешка при поставяне на диагнозата, нито на неполагане на необходимите грижи от дежурния лекарски екип и не е налице причинно-следствена връзка между смъртта на детето и проведеното лечение. С оглед на това не е осъществен фактическия състав на чл.49 във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за заплащане на претендираните обезщетения, респективно за присъждане на лихви. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като на ответното дружество се присъди юрисконсултско възнаграждение 500 лв. Ето защо Пловдивският апелативен съд Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №252/09.08.2006г., постановено по гр.д. №249 /2005г., с което Пловдивският окръжен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Ф. С. С. и К. С. Я. против У. „С." ЕАД - Пловдив искове за заплащане на обезщетение по 20 000 лева за всеки от тях за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им С. К. Я. , починал на 12.06.2005г., която смърт е била причинена от неправилно диагностициране и хирургическа намеса, извършени в ответното дружество от негови служители, както и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 575,67лв. за периода от 12.06.2005г. до 25.07.2005г. върху претендиралите обезщетения в общ размер от 40 000 лева.

ОСЪЖДА Ф. С. С. и К. С. Я. да заплатят на УМ ВАЛ „С." ЕАД - Пловдив сумата 500 / петстотин/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред В КС в едномесечен срок от съобщението. Свързани документи: Определение № 1070 по гр.д. 823/10 ВКС