- Страни: Ф. С. и К. Я. (родители на починало дете) срещу У. "С" АД, гр. П. (болница)
- Предмет на спора: Иск по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на 3-месечно дете, поради твърдяни неправомерни действия и бездействия (неправилно лечение/терапевтична грешка) в болницата.
- Ключови моменти:
- Смъртта на детето е настъпила от остра вирусна инфекция, усложнена с чревна непроходимост.
- Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) заключава, че спешната оперативна интервенция за чревната непроходимост е била наложителна и извършена правилно, и че смъртта не е могла да бъде предотвратена, дори при по-ранна диагностика на вирусната инфекция.
- ВКС констатира, че не са събрани достатъчно доказателства относно състоянието на детето и необходимите мерки за лечението на вирусната инфекция след приключване на операцията до настъпване на смъртта му, като експертът е посочил, че специфични медикаменти за вирусната инфекция не са включени "поради липсата на време".
- ВКС приема, че въззивният съд е постановил решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради непълно изясняване на делото и необоснованост на изводите.
- Решение: Върховният касационен съд ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд Пловдив (което е отхвърлило исковете) и връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав, с цел допълнително изясняване на обстоятелствата относно следоперативното лечение на вирусната инфекция.
Решение №1160/16.12.2008 ГД № 3373/2007 ВКС Гражданско дело № 3373/2007 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . чл. 188Чл. 188. ⚖️ Практика (22) Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице ГПК (отм.), чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД Относно твърдения за непозволено увреждане в резултат на лекарска грешка
Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК , ДВ, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на Ф. С. и К. Я. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив /АП/ по гр.д. № 913/06 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба У. "С" АД, гр. П. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (7) Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Привличане на трето лицев от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу ответника искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД - за присъждане на по 20 хил. лв. на ищците, като обезщетение за неимуществените вреди, нанесени им със смъртта на сина им С. Я. /род. на 15.03.05 г./, настъпила на 11.06.05 г. поради неправомерни действия и бездействия при лечението му в ответната болница. Прието е, че такива действия не се установяват по делото: смъртта на детето не се дължи на лекарска грешка при диагностициране на заболяването и на неположени грижи от страна на лекарския екип при лечението му. Не е налице причинено от този екип непозволено увреждане по см. на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, за което ответната болница да носи гаранционната отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Изводите на въззивния съд са частично необосновани и формирани при непълнота на доказателства, които АС с оглед предмета на иска и необходимостта от специални медицински познания при решаване на спора е следвало да събере и служебно - ТР № 1/01 г.
Установено е по делото, че смъртта на детето на ищците е настъпила три и половина часа след приемането му в ответната болница и е причинена от остра вирусна инфекция, усложнена с развитие на чревна непроходимост. Инфекцията е диагностицирана при извършената спешна оперативна намеса, наложила се поради констатирана при постъпването на детето в болницата чревна непроходимост /илеус паралитикус/. Неоснователно е оплакването на касаторите, че интервенцията е била ненужна и предприета без да се извършат необходимите изследвания за заболяването на детето.
От заключението на вещото лице и протокола за аутопсия се установява, че при установената при приемането на кърмачето в болница чревна непроходимост и с оглед цялостното му състояние, спешната оперативна интервенция за ревизия на коремната кухина е била наложителна и е предприета при полагане на дължимата грижа и в съответствие с правилата и начините за лечение на констатираното заболяване.
Основателно обаче е второто от оплакванията на жалбоподателите - не са събрани достатъчно доказателства за състоянието на детето и необходимите мерки за лечението на констатираното при оперативната намеса основно заболяване - вирусна инфекция, след приключване на операцията в 1 часа на 11.06.05 г. до смъртта на детето в 2 часа на същата дата. В писменото си заключение по делото в.л. е посочило, че смъртта на детето не е могла да бъде предотвратена, поради естеството и начина на протичане на вирусната инфекция, дори ако тя е била диагностицирана при приемането му в болницата. Инфекцията се е развила бързо, довела е до катарално-десквамативна пневмония; наред с нея починалото дете е страдало от идиопатична нетипична за възрастта мукардиомиопатия, която е благоприятствала основното заболяване и е довела до по-тежкото му протичане. В съд. з. е разяснило, че вирусната инфекция се лекува с медикаменти, които не са насочени пряко към вируса, а повдигат общата имунна защита на организма и предпазват от бактериална инфекция. След операцията такива медикаменти не са включени, поради липсата на време. При тези данни АС и служебно е бил длъжен да изясни има ли установени медицински правила и норми /вкл. във времево отношение/ за провеждане на лечението на инфекцията, какви консултации, изследвания и медикаменти са били необходими и за последните - възможно приложими при общото състояние на детето и използвани ли са в случая. Неизясняването на посоченото води до необоснованост на крайния извод на АС, че не е налице непозволено увреждане, за което ответникът да носи отговорност. Решението на АС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила - непълно изясняване на делото по вина на АС, довело до необоснованост на крайния му извод за неоснователност на иска. Затова следва да се отмени и делото - върне на АС за ново разглеждане, при което с помощта на вещо лице се изяснят посочените по-горе обстоятелства от предмета на спора - ТР № 1/01 г., т. 11 .
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд Пловдив по гр.д. № 913/06 г. от 21.03.07 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.