Решение № 213/ 25.01.2019 ГД № 2794/2017 АпС София

РЕШЕНИЕ № 213/ 25.01.2019 ГД № 2794/2017 АпС София Гражданско дело № 2794/2017 г., разгледано от Апелативен съд.

Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

Производството е въззивно, по чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и следващите от ГПК за проверка на първоинстанционно съдебно решение. С Решение, постановено на 09.01.2018 година, по гражданско дело № 6920/ 2013 година , по описа на Софийски градски съд, ГО, 17-ти състав, съдът е отхвърлил изцяло, предявения от Ищец: Тошко Русолов срещу Ответник: УМБАЛ Александровска ЕАД , ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, за заплащане на сумата от 25 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от атрофия на левия тестис, вследствие направена на 03.10.2012 година операция за отстраняване на рецидивирала ингвинална херния.

Със същото решение, ищецът е осъден да заплати на ответното дружество деловодни разноски. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – [фирма], ЕИК[ЕИК].

В срока по чл.259Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят обжалва решението в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума. Твърди, че неправилно, първоинстанционният съд е приел липса на вина у служители на ответника, което е изключващо деликтната отговорност обстоятелство. Поддържа, че при постъпвавнето му в лечебното заведение за операция на херния, тестисът му е бил напълно здрав и единствено погрешно извършена медицинска манипулация е довела до последващото му атрофиране.

Въззиваемата страна УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК] в депозиран писмен отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли потвърждаване на атакуваното с нея първоинстанционно решение, считайки го за законосъобразно и правилно. Твърди, че липсват данни за противоправно поведение на негов служител, вследствие на което на ищеца да е причинена твърдяната от него неимуществена вреда.

В съдебно заседание, ищецът се яви лично и с процесуален представител. Поддържаха въззивната жалба и поискаха отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковата претенция в пълният й размер. Процесуалният представител на въззиваемото дружество от своя страна оспори въззивната жалба и пледира за потвърждаване на оспореният съдебен акт. Третото лице – помагач на страната на ответника - [фирма], ЕИК[ЕИК] не изпрати представител.

Апелативен съд - С., съобразявайки се с разпоредбата на чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК, съобразявайки и становищата на страните, фактите по делото, доказателствата, установяващи тези факти и закона, намира следното:

Въззивната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259 ал.1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК, от лице, имащо процесуална легитимация и правен интерес да обжалва актове на първостепенния съд, засягащи негови законни интереси и отговаря на изискванията на чл.260Чл. 260. ⚖️ Практика (382) Жалбата съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на обжалваното решение; 3. указание в какво се състои порочността на решението; 4. в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7. подпис на жалбоподателя. Приложения към жалбата и 261 ГПК.

Атакуваният съдебен акт е постановен от Софийски градски съд, по предявен иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл.45,ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, с цена на иска над 25 000 лева. С оглед разпоредбите на чл.104 т.4Чл. 104. ⚖️ Практика (4) Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. и чл.113Чл. 113. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Искове по трудови дела ГПК, предявеният иск е подсъден на Софийски градски съд, разгледан е от същия съд и е постановен съдебен акт, който е валиден.

По допустимостта на съдебния акт:

По делото не се спори пред първоинстанционния съд, че към момента на предявяване на иска пред Софийски градски съд са съществували всички положителни процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск от въззивника - Ищец: Т. Р., поради което и искът се явява допустим.

Апелативен съд – С., след като взема предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното:

Въззивната жалба, разгледана „по същество“ се явява и основателна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен от Т. Ц.Р. против УМБАЛ [фирма] – С. иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл.45,ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД с претенция за присъждане на сумата от 25 500 лева, представляваща обезщетение за причинена, вследствие на породена от неправилно извършена медицинска операция атрофия на левият му тестис неимуществена вреда, изразяваща се в търпени от него болки и страдания.

Ищец: Твърди в исковата си молба, че операция за отстраняване на ингвинална херния му е извършена на 03.10.2012 година от хирургичен екип на ответника. Още ден след хирургическата намеса, левият му тестис е започнал да отича, променил е цвета си и е започнал да го боли. Впоследствие е констатирана атрофия на тестиса. Ищец: Твърди, че до такава се е стигнало поради немърливо извършена хирургическа интервенция.

Ответник: УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК] е оспорил предявения иск, като е заявил, че не дължи обезщетение, тъй като не е налице противоправно виновно поведение на лица, на които е възложена работа, в причинна връзка с изпълнението, на която на ищеца са причинени твърдяните от него вреди.

След анализ на събраните в производството доказателства се установява следната фактическа обстановка.

Относно фактите:

По делото безспорно е установено следното:

І. На 01.10.2012 година ищецът Т. Ц.Р. постъпил за лечение в УМБАЛ [фирма], Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия „Проф. П. С.“ с оплаквания рецидивирала ингвинална херния вляво.

ІІ. Направени на ищеца били стандартните преди оперативна намеса изследвания, след което лекарите му обяснили, че операцията е лека, без последствия. Уверили го, че няма странични здравословни проблеми, поради което и ще се възстанови бързо.

ІІІ. На 03.10.2012 година в УМБАЛ [фирма], Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия „Проф. П. С.“ на ищеца е била направена операция за отстраняване на рецидивирала ингвинална херния вляво.

ІV. След операцията на ищеца било обяснено, че извършената операция е преминала успешно.

V. Ден след интервенцията, Р. забелязал, че левият му тестис е значително уголемен – два пъти в сравнение с десния, бил посинял, твърд и силно болезнен. Уведомил незабавно лекарите, но те го успокоили, че това е нормално и представлявало естествен ход на възстановителния процес. Изписали му антибиотик, който обаче не му помогнал.

VІ. След изписването на пациента, и по време на двата контролни прегледа тестисът останал уголемен, оточен и със син цвят. Лекарите успокоили Р., че възстановителният процес е продължителен и че всичко е в норма. Постепенно размерът на тестиса започнал да намалява, без промяна на твърдостта. Свил се до размери, далеч по- малки от тези на десния.

VІІ. След преглед при уролог и извършена ехография на Р. било обяснено, че има атрофия на левия тестис в резултат на направената операция. Нарушено било кръвоснабдяването на тестиса и това била причината за атрофията. Лекарят препоръчал повторна операция за отстраняване на тестиса поради висок риск от развитие на усложнения. Препоръчали му да си направи и спермограма, за да се установи налице ли е пълна загуба на детеродна способност.

VІІІ. По делото е приета история на заболяването № 24421/1321 от 2012 г. на УМБАЛ [фирма], като в анамнезата, снета по данни на болния е вписано, че постъпва в клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия по повод самоустановена подутина в лява слабинна област в областта на стария оперативен цикатрикс. Оплакванията датирали от около една година. Преди седем години пациентът претърпял оперативна интервенция – пластика на ляв ингвинален канал, без поставяне на платно.

ІХ. В лява ингвинална област е установена репонибилнамекоеластична подутина с размери около 2 см в горния полюс на стария оперативен цикатрикс от ляв параингвинален разрез. Пациентът е бил приет за оперативно лечение на рецидивнаингвинална херния вляво.

Х. В оперативен протокол № 790/03.10.2012 г. е вписана интраоперативната находка: състояние след пластика на задна стена на ингвинален канал и кордон в подкожието, чиито елементи са прираснали към съседни тъканни структури, вероятно поради невъзстановяване на кремастерния мускул след отстраняване на сак от индиректна херния при предходна оперативна интервенция. Намерен е и намален обем на тестис без видими палпаторни промени в тъканите му. Описан е и хода на възстановяването на Р., като в периода от 04.10.2012 г. до изписването му на 09.10.2012 г. е отразено добро общо състояние на пациента, освен болки в гърлото, зачервяване на тонзилите и леко обложен език.

ХІ. Видно от приложената и ИЗ № 17233/2013 г. на МБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ – С., като в епикризата от 22.05.2013 г. е вписано, че е постъпил в секция по спешна и детска урология за оперативно лечение на установен атрофичен ляв тестис. Приети са като писмени доказателства спермограми от 02.04.2013 г. и 29.05.2015 г. и амбулаторен лист № 103/26.05.2015 г., в който е отразено, че левият тестис е с леко уголемени размери.

ХІІ. Пред Софийски градски съд са изготвени две съдебно – медицински експертизи (СМЕ). Първоначалната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) е заключила, че данни за времето на настъпване на атрофията на тестиса липсват, но е констатирано изменение при оперативната интервенция на 03.10.2012 г. Установено било при операцията и кордон извън ингвиналния канал, вследствие от предходна операция. В мястото на оперативната интервенция преминавали артериални, венозни и лимфни съдове, нервни окончания, които отговаряли за храненето на тестиса, като при тяхното засягане можело да се стигне до атрофия на тестиса, като не се изключвала и появата й при първата оперативна намеса. При процесната интервенция от 2012 г. били извършени в пълен обем всички необходими дейности за отстраняване на хернията. Други мероприятия, свързани с намален обем на тестиса и оставения в подкожието кордон не могли да бъдат извършени, дори и при наличие на уролог в оперативния екип. Наличието на атрофия на тестиса не представлявало риск за пациента, а отстраняването на тестиса не водело до безплодие. Такова не се установявало и от данните в проведената спермограма. Налице била само намалена оплодителна способност, но не и липсваща такава. Вещото лице изключва получаване на атрофията на тестиса по време на интервенцията през 2012 г., като сочи, че тя може да е в резултат на прекаран възпалителен процес в миналото, травма в областта, предхождащи интервенции и др. Снемане на урологичен статус преди операцията не е било необходимо. Дори и да е констатиран различен размер на тестиса, не е било необходимо да се провеждат процедури, различни от извършените. Задължително е било вписване на находката в оперативния протокол и това е било сторено. Целта е била лечение на хернията, но не и задължение на лекаря да предприема мерки във връзка с тази находка. Повторната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) също е отговорила, че констатацията на тестис с намален размер не налага предприемане на каквито и да било мерки преди изследване на причините за това. Като причина за намален размер на тестиса се сочи намаленото кръвоснабдяване на органа поради стесняване просвета на изхранващите го кръвоносни съдове, нарушение на инервацията, продължителен натиск върху органа и нарушен хормонален баланс. Вещото лице е категоричен, че по време на операция не може да настъпи атрофия на тестиса, тъй като това патологично изменение изисквало определен период от време. В случая преценката на хирурзите в областта на херниопластиката била водеща и колаборация с уролог не се налагала. Не са констатирани и пропуски от страна на лечебното заведение, във връзка с водената документация и спазване на лечебния процес.

На основание установеното от фактическа страна, могат да бъдат изградени следните правни изводи:

Относно правото:

С Решението си, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на Р.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че няма данни, при извършената хирургична интервенция да е допуснато нарушение на нормативни актове и по конкретно на „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“, одобрени с Наредба № 20 от 23.06.2010 г. на министъра на здравеопазването (ред. ДВ, бр. 92/23.11.2010 г.). Приел е, че атрофия нито е настъпила, нито е констатирана, съгласно съдържанието на оперативен протокол № 790/03.10.2012 г. Освен херниалният дефект, за лечение на който е предприета плановата операция на 03.10.2012 г., описан е и намереният вляво тестис с намален обем. Приел е, че тази малформация вече е била налице към 03.10.2012 г. Причините за нейното наличие следва да се търсят назад във времето, като в тази насока следва да се отбележи и вписаното оплакване на ищеца от подутина в лява слабинна област. Поведение на лице от състава на хирургичния екип по провеждане на интервенцията от 03.10.2012 г., което да е в отклонение от медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика не се установява. Налице е и информирано съгласие на Р. по клинични пътеки № 167 „Оперативни процедури при хернии“ и № 168 „Оперативни процедури при хернии с инкарцерация“. Пропуски в алгоритъма на извършване на интервенцията не са налице, което изключва гаранционно – обезпечителната отговорност на лечебното заведение.

Настоящият състав на Апелативен съд – С. не споделя тези доводи на първоинстанционният съд, като намира, че са налице условията на чл. 49, във вр. с чл. 45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, обуславящи отговорността на лечебното заведение за причинените на ищеца вреди от непозволено увреждане. За да приеме това, въззивният съд намери следното:

Отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД носи работодателят на лекаря, допуснал лекарска грешка, с която е причинил вреди, в случая лечебното заведение МБАЛ [фирма]. Основанието за отговорността на здравното заведение почива на разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, което съдебната практика е затвърдила с решение №508 от 18.06.2010г. по г.д. №1411/2009г., III г.о. на ВКС, решение №250 от 21.11.2012г. по г.д. №1504/2011г., III г.о. на ВКС, решение №120 от 12.06.2013г. по гр.д. №1330/2012г., III г.о. на ВКС, решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о. на ВКС. Фактическият състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е налице, когато са причинени вреди от лице, при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Тази отговорност има обезпечително -гаранционна функция. Тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Прекият причинител на вредата е действал виновно поведение и вредите са настъпили от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. При непозволено увреждане пасивно солидарни са за причинените вреди на пострадалия прекият извършител на деликта и възложителят на работата, при извършването на която е пострадало увреденото лице. Т.е. възникването на отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е обусловена от възникването на отговорността на лицето, допуснало лекарска грешка за вредите, причинени на пациента, в случая съответният лекарски екип, извършил хирургическата манипулация. Отговорността на лечебното заведение има обезпечителен характер. В този смисъл, при непозволено увреждане пасивно солидарни за причинените вреди на пострадалия са прекият извършител на деликта и възложителят на работата, при извършването на която е пострадало увреденото лице. Пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата.

Доказването в рамките на исковия процес обхваща – деяние и вина, противоправност, вреда и причинна връзка или: Че е извършено деяние (действие или бездействие) и че същото е противоправно; Че са претърпени вреди (имуществени/неимуществени вреди), последица от неправомерното деяние (причинна връзка); Доказателствената тежест върху ищеца следва да обхваща доказването на наличие на противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на лекаря, наличие на вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата и нейният размер; В тежест на ответника е оборването на презумпцията за вината. Оборването на тази презумпция ползва и лечебното заведение с оглед отговорността му по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Въпреки че отговорността му е безвиновна и гаранционно -обезпечителна, то доказването, че лекаря няма вина за настъпване на вредоносния резултат освобождава и здравното заведение от отговорност. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е субсидиарна. Тя възниква, когато виновно поведение са причинени вреди от лице, на което е възложена определена работа. В разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причиненни от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно -обезпечителна и безвиновна. Както е посочено в ППВС №7/1958г на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо пострадалия. Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител - виновно поведение и противоправно поведение/ действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между поведението и вредата.

Налице са елементите от състава на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, обосноваващи деликтната отговорност на прекия причинител на вредата:

Налице е деяние – в случая действие – извършена на 03.10.2012 година операция за лечение на рецидивирала херния. Операцията е проведена от хирургичен екип на МБАЛ „А.”, т.е. налице е деец.

Налице е противоправност на дянието – допуснато е нарушение на нормативни актове, уреждащи материята. Налице е така наречената „лекарска грешка” или „медицинска грешка”, за които легална дефиниция няма. Въпреки това, в теорията са се наложили няколко теоретични определения: ЛЕАРСКА ГРЕШКА - Професионално неправилно действие или бездействие или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия на работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, но са могли да бъдат предотвратени. Лекарската грешка е добросъвестно заблуждение на лекаря в неговата професионална работа, дължащо се на несъвършенството на медицинските знания, методите на диагностиката и лечението, на особеното протичане на заболяването при дадени болни или на обективно трудните условия, в които се е осъществила дейността на лекаря. МЕДИЦИНСКА ГРЕШКА – Неизпълнение и/или неправилно изпълнение на планирани действия и/или нормативни изисквания или приложение на грешен план за постигане на целта. Нарушени са относими нормативни актове - чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на..., Закон за лечебните заведения, Обн. ДВ. бр.62 от 9 Ю. 1999 г.; Закон за здравето, ЗЗО, подзаконови нормативниактове. Вината на лекаря съгласно чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Налице е и настъпила вреда – атрофия на тестиса на Р.. Доказана е и причинната връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда.

Първоинстанционният съд се е позовал на двете съдебно – медицински експертизи (СМЕ), които обаче по съществените въпроси, касаещи това кога е настъпило увреждането на левия тестис на ищеца дават дотолкова уклончиви отговори, че в тази им част експертизите не могат да бъдат ползвани за обосноваване на съдебен акт. Същите са изготвени, ползвайки медицинските данни от първични медицински документи, съставени при проведеното на Р.оперативно лечение от медицински персонал при ответника, повечето от които медицински документи, съставени от лица, които ищецът обвинява като преки причинители на деликта. Експертизите, в чиято безпристрастност и компетенстност и въззивният съд не се съмнява, не са коментирали един друг първичен медицински документ – Епикриза ИЗ № 17233 – кп.п.78 от 27.05.2013 година, издадена от МБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“, Секция по спешна и детска урология, в която е отразено, че е извършено оперативно отстраняване на атрофичен тестис след херниотомия. Очевидно е, че констатираната атрофия на тестиса, не е започнала след по - ранната операция от херния на Р. – през 2007 година, доколкото оплакванията на ищеца са започнали непосредствено след провеждане на операцията на 03.10.2012 година. Уклончивите и противоречащи на посочения първичен медицински документ части от заключенията на СМЕ не могат да бъдат възприети от въззивния съд. На основният въпрос, касаещ възможността да е настъпила атрофията, вследствие на грешка, допусната при операцията на хернията на Р., вещите лица не дават категоричен отговор. Вместо това допускат възможността тази атрофия да е започнала далеч по-рано. Вещите лица поясняват в заключението си, че атрофията на тестиса е бавен процес, който не може да е настъпил непосредствено след извършената хирургическа намеса. Това е така, но в случаите, при които атрофията е предизвикана от заболяване като хормонален дисбаланс, орхит, варикоцеле или хидроцеле. Не така стои въпросът при атрофия, предизвикана от нарушаване или прекъсване на кръвоснабдяването на органа. В този случай, времето за настъпване на атрофия зависи от това доколко е нарушено кръвоснабдяването на органа. Когато кръвоносните съдове се притискат, се нарушава кръвоснабдяването на тестиса, настъпва исхемия, атрофия и некроза. Има много силна болка и оток на скротума, каквито са били и оплакванията на Р. непосредствено след операцията. Необходимо е било спешно оперативно лечение. Ненавременното провеждане на операция, с която да бъде възстановено кръвоснабдяването води до последиците, настъпили и за Р.. Съдът позовава своетото становище за настъпила атрофия на тестиса именно след проведената при ответника операция на посочената по - горе епикриза, доколкото същата представлява първичен медицински документ, удостоверяващ установеното здравословно състояние на ищеца към момента на приемането му в МБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“, Секция по спешна и детска урология. Констатациите на лекарите тогава са за наложителна оперативна намеса, с цел премахване на атрофиралия тестис. Освен това, в епикризата е вписана и причината за настъпване на тази атрофия – извършената на 03.10.2012 година операция за лечение на херния. Уклончивите и противоречащи на посочения първичен медицински документ части от заключенията на СМЕ не могат да бъдат възприети от въззивния съд. В този смисъл, съдът приема, че именно вследствие на лекарска грешка при направената на ищеца на 03.10.2012 година операция е настъпила атрофия на тестиса на Р.. Налице е и основанието за търсене на гаранционно обезпечителна отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, поради следното:

За да възникне отговорността на възложителя за чужди противоправни действия е необходимо наличието следните предпоставки: 1/наличие на вреди, причинени на пострадалия ищец, от лице, на което отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД ответник е възложил работата; 2/ вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа. 3/ работникът или служителят да има вина за причинените вреди. Наличието на вина, съдът обосновава със съждения в две посоки. На първо място, както и вещите лица посочват в заключенията си, извършената хирургическа процедура е рутинна за болницата – Ответник:, което ще рече, че за медицинските специалисти от МБАЛ „А.” не би следвало да е представлявало особено затруднение да извършат успешна хирургическа манипулация от подобен характер. На второ място, липсват данни, които да изключват наличието на вина у прекия изпълнител, който и да е той, доколкото експертите не дават категорично заключение, че е напълно невъзможно атрофията на тестиса на Р. да е настъпила именно по причина на грешка, допусната при хирургическата намеса. Обобщавайки, въззивният съд намира, че деликтаната отговорност на прекия извършител е доказана, както е доказана и обезпечителната гаранционна отговорност на ответника.

На ищеца се следва присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, доколкото само такива той е претендирал. Исковата претенция по чл. 49, във вр. с чл. 45,ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД е доказана по основание, по отношение на размера на претендираното обезщетение, съдът ще се произнесе по „справедливост”.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно същестуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай. Справедливостта по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД не е абстактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр. Човешкото здраве е безценно благо и много трудно може да се определи паричният еквивалент, който справедливо да компенсира болката на пострадалия. Като съобрази обстоятелството, че Р. е претърпял загуба на тестиса си в една млада възраст, което освен чисто физиологичните страхове и притиснения му е причинило напълно логично и емоционални неудобства при сексуалните му контакти, участието в спортни игри, посещение на фитнес салони с общи съблекални, та дори и при посещение на медицински заведения с други цели. Съдът, съобразявайки целия кръг от обстоятелства, имащи значение за определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, намери за обоснован такъв сумата от 25 500 лева, съвпадаща с исковата претенция.

По отношение лихвата за забава:

Обезщетението за неимуществени вреди от деликт се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането/ арг. чл. 84 ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД/. Моментът, от който деликвента изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди и от който дължи обезщетение за забавено плащане, е датата на увреждането. С оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече от три години от началната дата, на която е възникнало взамането за лихви, искът за лихви на основание чл. 111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) б.“В“ ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период от три години. В случая искът е предявен преди изтичане на три годишният давностен срок, поради което и съдът счита, че законна лихва следва да бъде начислена от датата на увреждането – 03.10.2012 година.

По отношение отговорността на третото лице- помагач и обратният иск, предявен срещу него:

Целта на привличащия е свързана с това при евентуален неблагопроятен за него изход на делото, да подчини привлеченото лице на силата на мотивите на постановеното рещение. Между ответникът и неговия застраховател - трето лице - помагач е налице обвързващата сила на мотивите само по въпроса за отговорността на застрахования да обезщети пострадалия. Ответник: е сключил задължителните по Закона за здравето застраховки „Професионална отговорност“, валидни и действащи към датата на деликта. Между ответника УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК] е сключена застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“ с полица № 211012213000063 от 05.09.2012 година със срок на действие 05.09.2012 година – 05.09.2012 година и ретроактивна дата 03.10.2012 година. Следва да бъдат уважени и обратните искове на ответника против третото лице помагач на основание чл. 219 ал. 1Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието от ГПК във вр. чл. 430, ал. 2Чл. 430. ⚖️ Практика (15) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. Правомощия на съдебния изпълнител от КЗ , до размера до който са уважени по отношение на него исковете по чл. 49, във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, като застрахователят бъде осъден да му заплати сумите по обезщетенията със законната лихва върху тях след като ответникът ги заплати на ищеца. Претенцията на ответника по обратния иск обаче е в размер на 10 000 лева /ограничен от лимита на сключената застраховка/, което налага и присъждане на тази сума, далеч по-малка от определеното за присъждане на ищеца обезщетение.

Поради липсата на съвпадане на изводите на въззивният съд, с тези, изградени от първоинстанционния, настоящият състав намира, че следва да бъдат въведени следните изменения в атакуваното решение:

Да се отмени Решението, като вместо него УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК] бъде ОСЪЖДА да заплати на Т. Ц.Р., ЕГН [ЕГН] сумата от 25 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от него болки и страдания от атрофия на левия му тестис, вследствие направена на 03.10.2012 година операция за отстраняване на рецидивирала ингвинална херния, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2012 година, до окончателното й изплащане.

Да се ОСЪЖДА на основание чл. 219 ал. 1Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието от ГПК във вр. чл. 430, ал. 2Чл. 430. ⚖️ Практика (15) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. Правомощия на съдебния изпълнител от КЗ, Третото лице – помагач [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на ответника УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“ с полица № 211012213000063 от 05.09.2012 година, след като УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК] ги заплати на Т. Ц. Р., ЕГН [ЕГН].

ІІІ. По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78,ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, на жалбоподателя – ищец се следват разноски: - направените пред Софийски градски съд 1 020 лева, внесена държавна такса, 700 лева, заплатен депозит за съдебно – медицински експертизи (СМЕ) и 1 150 лева – заплатен адвокатски хонорар, - направените пред Апелативен съд – С. – 500 лева – внесена държавна такса за въззивно обжалване и сумата от 1 300 лева – заплатен адвокатски хонорар пред въззивна инстанция. Същите следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемия – ответник, на който разноски при този изход на делото не се следват.

Мотивиран от горните съображения, Софийски апелативен съд, на осн. чл.271 ал.1Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение ГПК Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ, постановено на 09.01.2018 година, по гражданско дело № 6920 / 2013 година, по описа на Софийски градски съд, ГО, 17-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. Ц. Р., ЕГН [ЕГН] сумата от 25 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от него болки и страдания от атрофия на левия му тестис, вследствие направена на 03.10.2012 година операция за отстраняване на рецидивирала ингвинална херния, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2012 година, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.435 от КЗ, Третото лице – помагач[фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Ответник: УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“ с полица № 211012213000063 от 05.09.2012 година, след като УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК] ги заплати на Т. Ц. Р., ЕГН [ЕГН].

ОСЪЖДА УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. Ц. Р., ЕГН [ЕГН] направените от него деловодни разноски, както следва: - пред Софийски градски съд 1 020 лева, внесена държавна такса, 700 лева, заплатен депозит за съдебно – медицински експертизи (СМЕ) и 1 150 лева – заплатен адвокатски хонорар, - пред Апелативен съд – С. –500 лева – внесена държавна такса за въззивно обжалване и сумата от 1 300 лева – заплатен адвокатски хонорар пред въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

СОФИЙСКИ АПЕЛАTИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и осемнадесетагодина в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТКО ЛАЗАРОВ ЧЛЕНОВЕ: Н. С. Ц. К. при секретаря Ирена Милкова, като разгледа докладваното от съдия К. въззивно гражданско дело № 2794 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното: