Решение № 125/06.03.2013 ГД № 1394/2012 АпС Пловдив

РЕШЕНИЕ № 125/06.03.2013 ГД № 1394/2012 АпС Пловдив Гражданско дело № 1394/2012 г., разгледано от Апелативен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

РЕШЕНИЕ № 125 от 06.03.2013г, Апелативен съд - Пловдив, ГК, в.гр.д. № 1394/2012г.

Производството е по чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК.

Ответник: Постъпила е въззивна жалба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – С. Загора” ЕАД – С. Загора, заместено във въззивното производство от правоприемника си „Многопрофилна болница за активно лечение проф. Стоян К. ” АД – С. Загора, против решение № 12/02.04.2012 г., постановено по гр.д. № 1135/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV състав, в частта, в която то е ОСЪЖДАно да заплати на П. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., представляващи претърпени вследствие на операцията на 07.02.2007 г. болки и страдания, и 10 885,48 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и неполучена заплата за периода от 09.02.2007 г. до 21.10.2009 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на увреждането до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго, с което да бъдат ОТХВЪРЛЯни предявените против дружеството искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Ищец: Въззиваемата П. К. счита, че постановеното решение в обжалваната част е правилно, поради което моли съда да го потвърди и да ОТХВЪРЛЯ подадената против него въззивна жалба. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Ищец: П. В. К. против Ответник: „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - С. Загора" ЕАД - С. Загора, на чието място във въззивното производство е конституиран правоприемникът му „Многопрофилна болница за активно лечение проф. Стоян К. ” АД С. Загора, обективно съединени искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 07.02.2007 г. постъпила в П. хирургична клиника към „У." АД - С. Загора за лечение поради влошаване на здравословното й състояние, дължащо се на хиперфункция на щитовидната жлеза, за което заболяване била третирана в продължение на две години с медикаменти, но след прекратяване на терапията настъпил рецидив; на 09.02.2007 г. й била извършена операция от д-р К,. който й направил тиреоидектомия, след което престояла в болницата една седмица и била изписана с диагноза „Тиреоидит на Х. - нодозен вариант с хиперфункция на жлезата”.

След това в състоянието й настъпило драстично влошаване, изразяващо се в задушаване в областта на шийната област, затруднено дишане и говор, тя решила, че това са нормални симптоми, свързани с по-продължителен възстановителен период след подобна операция, но с течение на времето те не само не отминали, но се появили нови; започнала консултации с различни ендокринолози, които й назначили медикаментозно лечение и физиотерапия, но състоянието й продължавало да се влошава, дишането й ставало все по-тежко и трудно, не можела да извършва никакви физически натоварвания, дори елементарните, необходими за обслужване на ежедневните си нужди, и се появили придружаващи неврологични заболявания вследствие на невъзможността й да диша правилно, а оттам и нарушаване на оросяването на мозъка й, като започнала да получава силно главоболие, повръщане, шум в ушите, припадъци, желязонедоимъчна анемия и настъпила пълна парализа на гласните й връзки и ларинкс.

Това наложило на 14.03.2008 г. извършването на нова операция в М. „Ц." ЕАД – София - трахеотомия, евапоризация на дясна гласна гънка, поставяне на трахеостомна канюла, а окончателната диагноза била: „Двустранна парализа на рекуренсовите нерви, ларингеална стеноза”.

С Решение № 2750/107/11.11.2008 г. на ТЕЛК към М. „П." ЕАД - С. Загора била инвалидизирана, като й била определена 80 % трайна нетрудоспособност, а впоследствие се наложило да бъдат извършени нови седем операции през периода 13.05.2008 г. – 27.08.2009 г., като след последната й било обяснено, че всеки месец трябва да ходи на контролни прегледи и ако бъде установено ново срастване в ларинкса, ще се наложи извършване на нова операция.

Твърди, че е постъпила в ответната болница за извършване на обикновена и рутинна операция на щитовидната жлеза, а я е напуснала със срязани нерви на гласните връзки, които впоследствие били изцяло отстранени и няма да бъдат възстановени, като с противоправните си и виновно поведение действия д-р К.И. неговият екип са я обрекли до края на живота си да не може да говори, освен по някоя дума шепнешком, и да диша нормално, като тя се чувства безпомощна и слаба, не може да обслужва елементарните си ежедневни нужди, без да получи задух или световъртеж, което се отразило пагубно не само на нея, но и на семейството й, най-вече на 17-годишния й син Р. , който имал нужда да разговаря с нея и да получава съвети, а невъзможността да осъществяват нормални взаимоотношения я кара да се чувства като непълноценен родител, както и непълноценна като съпруга.

Поради лечението и операциите се наложило да спре работа, известно време била в болнични, а от март 2009 г. - в неплатени болнични.

Доколкото екипът, извършил операцията, при която били срязали нервите на гласните й връзки, което впоследствие довело до двустранна парализа на рекуренсовите нерви и ларингеална стеноза, са на работа по трудово правоотношение при ответника и от тяхното противоправно поведение са й били причинени описаните имуществени и неимуществени вреди, моли съда да постанови решение, с което да ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - С. Загора" ЕАД - С. Загора да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 10 885,48 лв. направени разходи за лечение и разликата между трудовото възнаграждение, което би получила за периода 09.02.2007 г. – 21.10.2009 г. /датата на завеждане на исковата молба/, ако е работела по сключения от нея трудов договор, и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност до месец март 2009 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на увреждането /09.02.2007 г./ до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответник: Ответникът оспорва исковете и моли съда да ги ОТХВЪРЛЯ. Счита, че ищцата е постъпила в болницата с две заболявания - хиперфункция на щитовидната жлеза и хронично прогресиращо заболяване с възпалителен автоимунен характер, като операцията е решила успешно първия проблем, но не е могла да повлияе на второто заболяване, което с течение на времето е довело до описаните промени у ищцата; самата операция била извършена при спазване на всички медицински правила и при нея не е възможно да са били срязани възвратните нерви на гласните връзки, тъй като това би довело до моментално преустановяване на функцията на гласните връзки и невъзможност на пациента да говори и диша, каквито симптоми не са се появили тогава. По изложените съображения счита, че няма противоправно поведение на лица, на които той е възложил работа, както и причинно-следствена връзка между извършената операция и последвалото постепенно настъпване на затруднено дишане и загуба на говорни функции. Претендира разноски.

Решение: С обжалваното решение „У.” ЕАД – С. Загора е ОСЪЖДАно да заплати на П. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., представляващи претърпени вследствие на извършената й операцията на 07.02.2007 г. болки и страдания, и 10 885,48 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и неполучена заплата за периода от 09.02.2007 г. до 21.10.2009 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на увреждането /07.02.2007 г./ до окончателното им изплащане, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000 лв. е ОТХВЪРЛЯн.

Решението е обжалвано само в частта, в която исковете са били уважени, като това е предметът на въззивното производство, а в останалата част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Мотиви: Съдът констатира, че в исковата молба ищцата изрично е посочила, че причинените й вреди са вследствие на това, че по време на проведената на 09.02.2007 г. от д-р К.И. екипа му, служители на ответното дружество, операция е бил срязан възвратният нерв на гласните й връзки, които впоследствие били изцяло отстранени и не могат да бъдат възстановени, а това е довело до двустранна парализа на рекуренсовите нерви и ларингеална стеноза, пречещи на К. да говори и диша нормално, което от своя страна й причинило редица други неблагоприятни последици.

В първото по делото съдебно заседание на 16.09.2010 г., след като първоинстанционният съд е направил доклад по реда на чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК, процесуалният представител на ищцата адвокат Г-. е заявила, че твърденията й за причините за настъпване на вредата касаят не точно срязване на възвратните нерви, а прекъсване, прегъване или всяка друга травма на тези нерви, а в молба от 27.09.2010 г. изрично е уточнила, че по време на операцията не са били срязани регуренсовите нерви, а те са били увредени, вероятно поради това, че екипът, извършил операцията, не е взел нужните мерки по обезопасяване на нервите.

Това т.нар. уточняване на исковата молба по същността си представлява изменение на основанието на предявените искове чрез изменение на фактическите обстоятелства, на които се основават те по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4Чл. 127. ⚖️ Практика (10) (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. (4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях. Приложения към исковата молба от ГПК, независимо, че правната квалификация на исковете остава непроменена, като това процесуално действие може да бъде извършено от ищцата най-късно в първото съдебно заседание за разглеждане на делото /чл. 214, ал. 1Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК/.

Въпреки направеното от ответника с писмена молба от 12.10.2010 г. изрично оспорване допустимостта на искането поради това, че то е изменение на предявените искове, а е направено след първото по делото заседание, съдът не се е произнесъл изрично нито с определение в закрито заседание, нито в следващото проведено открито заседание на 14.10.2010 г. дали приема, че изложените нови твърдения обосновават извод за уточнение или изменение на исковете, респ. да уважи или ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата, като единствено в мотивите към искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) споменава, че приема подадената от К. молба за уточняваща.

В обжалваното решение окръжният съд е приел, че исковете по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД се основават на твърдяното от Н. противоправно поведение от страна на служители на ответника при извършване на рутинна операция, изразяващо се в срязване на нервите на гласните й връзки, от което са настъпили имуществени и неимуществени вреди за нея.

В мотивите /каквито по делото на практика липсват, въпреки привидно големия обем на решението/ и в диспозитива на съдебния акт обаче няма формирани изводи за наличието на всеки един от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД в конкретния случай, които да мотивират уважаване на предявените искове, в т.ч. дали действията на служителите на ответника, с които са нанесли вреда на ищцата, се изразяват в срязване или увреждане на възвратните нерви на гласните й връзки по време на извършената операция, като във връзка със събраните по делото доказателства съдът е коментирал и двете възможности, без да посочи коя е относимата по делото.

По посочените съображения въззивният съд не е в състояние да прецени дали в това решение има произнасяне по исковете в границите, определени в исковата молба, или в т.нар. уточняваща молба /за която се посочи, че представлява по същността си искане за изменение на исковете, без обаче окръжният съд изрично да го е допуснал/, поради което не може да бъде извършена и преценка дали с решението си съдът е спазил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и е дал тази защита, която му е поискана, което пък от своя страна рефлектира върху обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият състав е в невъзможност да прецени и в какъв обем и в какво съотношение първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, първоначално предявени в общ размер на 4 500 лв., от които 500 лв. за направени разходи за лечение и 4 000 лв., представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което К. би получила, ако работеше по сключения от нея трудов договор, и изплатеното й обезщетение за временна неработоспособност, за периода 09.02.2007 г. – 21.10.2010 г., а впоследствие изменени по размер чрез увеличаването им до общ размер от 10 885,48 лв., без посочване на конкретния размер на всеки един от двата обективно съединени иска в рамките на посочената обща сума.

Предвид гореизложените мотиви съдът счита, че постановеното решение в обжалваната му част е недопустимо, поради което въззивната инстанция, следейки за валидността и допустимостта на решението на първата инстанция служебно, дори без да е направено възражение от страните, е длъжна да го обезсили, като върне делото на Старозагорския окръжен съд за произнасяне по предявените искове в определените в исковата молба граници, като по отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди първоинстанционният съд следва да положи необходимите усилия за изясняване какви са размерите на двата обективно съединени иска в рамките на общата сума от 10 885,48 лв.

Поради това, че съдът не се произнася по съществото на спора в настоящето производство, той не следва да се произнася и по искането на страните за присъждане на разноски, като дължимостта и размерът им, в т.ч. тези за въззивното производство, ще бъдат определени от окръжния съд при постановяване на решението по същество. Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3Чл. 270. ⚖️ Практика (6) Повторно разглеждане на делото от ГПК съдът Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 12/02.04.2012 г., постановено по гр.д. № 1135/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV състав, в частта, в която „У.” ЕАД – С. Загора е ОСЪЖДАно да заплати на П. В. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., представляващи претърпени вследствие на операцията на 07.02.2007 г. болки и страдания, и 10 885,48 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и неполучена заплата за периода от 09.02.2007 г. до 21.10.2009 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от деня на увреждането /07.02.2007 г./ до окончателното им изплащане. В останалата част решението е влязло в сила.

ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за произнасяне по предявените от П. В. К. против „У.” ЕАД – С. Загора, заместено от правоприемника си „Многопрофилна болница за активно лечение проф. Стоян К. ” АД – С. Загора, обективно съединени искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД така, както са конкретизирани в исковата молба и съобразно мотивите на настоящето решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Свързани документи: Решение №"12 по гр.д. 1135/2009 ОС - Стара Загора Решение №"1020 по гр.д. 1394/12 АпС - Пловдив Решение №"80 по гр.д. 5554/13 ВКС