Решение № 12/02.04.2012 ГД № 1135/2009 ОС Ст. Загора

Решение № 12/02.04.2012 ГД № 1135/2009 ОС Ст. Загора Гражданско дело № 1135/2009 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Производството е на основание чл. 45 - 49 във вр. с чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (25) Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. - 86 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба от пълнолетната българска гражданка П.В.К. ***, която твърди, че на 07.02.2007г. постъпила в П.Х.К. към ***, гр.С.З. за лечение, поради влошаване на здравословното й състояние, дължащо се на хиперфункция на щитовидната жлеза, за което заболяване е била третирана в продължение на 2 г. с медикаменти, но след прекратяване на терапията е настъпил рецидив. На 09.02.07г. й била извършена операция от д-р К., който й направил тиреоидектомия. Престояла в болницата 1 седмица и била изписана с диагноза Тиреоидит на Хашимото- нодозен вариант с хиперфункция на жлезата. Непосредствено след изписването, състоянието й не само, че не се подобрило, но настъпило драстично влошаване, изразяващо се в „задушаване" в областта на шийната област, затруднено дишане и говор. Тъй като възстановяването след подобна операция изисква по-дълг период от време и спадане на отока, тя решила, че това са нормални симптоми, които с течение на времето ще отминат. За съжаление, симптомите не отминали, дори се появили нови такива. Започнала периодични посещения и консултации с ендокринолози, първоначално с д-р А. към *** гр.С.З., която й назначили терапия с Л-Тироксин и Нивалин.

Състоянието й обаче продължило да се влошава, дишането й станало все по-тежко и трудно, не можела да извършва никакви физически натоварвания, дори елементарни такива, за да обслужва ежедневните си нужди. Тъй като не виждала никакво подобрение в състоянието си, въпреки медикаментозното лечение назначено й от д-р А., през м.юли 2007г. започнала консултации при д-р Ж.Ж., завеждащ Отделение- УНГ към ***, като същият й поставил диагноза „Парализа на гласните връзки", като й обяснил, че при извършената й операция на щитовидната жлеза, възвратният нерв на гласните връзки е бил срязан и поради тази причина не можела да движа гласните връзки. д-р Ж.Ж. й назначил лечение с медикаменти и физиотерапия. Това било поредното лечение, което се оказало неуспешно, а здравословното й състояние не само, че не се подобрявало, но се появили и придружаващи неврологични заболявания вследствие на невъзможността й да диша правилно, а оттам и нарушаване на оросяването на мозъка й. Започнала да получава силно главоболие, повръщане, шум в ушите, припадъци, желязонедоимъчна анемия. Била изпратена за консултация при д-р Е.Г..- невролог, който й поставил основа диагноза - световъртеж от централен тип, а като придружаващи заболявания и усложнения били констатирани- увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия; главоболие от тензионен тип; тиреоидит; субарахноидалсн кръвоизлив. Беше ми изписана поредната медикаментозна терапия.

Междувременно настъпила пълна парализа на гласните връзки и ларинкса, дишането все повече се затруднявало, което накарало д-р Ж.Ж. да препоръча извършването на нова операция. Била насочена към ***, където постъпила на лечение. На 14.03.08г. й била извършена операция- трахеотомия, евапоризация на дясна гласна гънка, поставена ми беше трахеостомна канюла, а окончателната диагноза била двустранна парализа на рекуренсовите нерви, ларингеална стеноза. С Решение № 2750/107/11.11.08г. на ТЕЛК към ***гр.С.З., нейната нетрудоспособност била категоризирана на 80 %. Тъй като състоянието й се подобрявало за кратко и отново настъпвало влошаване, й били извършени още 7 операции- на 13.05.08г.; на 08.07.08г; на 20.08.08г.; на 24.03.09г.; 23.04.09г.; на 15.07.09г. и на 27.08.09г., като след последната операция лекуващият лекар д-р К. й обяснил, че трябва всеки месец да ходи на прегледи, при които ако се установи ново срастване на ларингса, ще трябва да бъде извършвана и нова операция. Постъпила в *** за извършването на една съвсем обикновена и рутинна операция на щитовидната жлеза, а напуснала болницата със срязани нерви на гласните връзки, които впоследствие бяха изцяло отстранени, тъй като според нея не могат никога да бъдат възстановени. Счита, че със своите действия д-р К. и неговият екип я обрекли до края на живота й да не може да проговори повече, в най-добрия случай шепнешком да промълви някоя и друга дума, рискувайки да се задави от кашлица. В настоящия момент се бори за това поне да може да започне да диша нормално, въпреки че след вече 8 операции се оказва, че най-вероятно и това са й отнели завинаги д-р К. и екипът му. Чувства се безпомощна и слаба, не може да обслужва елементарните си ежедневни нужди без да получа задух или световъртеж. Това нещастие, което за съжаление не може да бъде поправено, се отразило пагубно не само на нея, но и на семейството й, и най-вече на 17 г. й син Р..

Счита, че във възрастта, в която се намира, той има нужда да разговаря с нея, да споделя преживяванията си, да получава съвети от нея, нещо, което вече е невъзможно да се случи по нормален път в техните взаимоотношения и я кара да се чувства напълно непълноценен родител. Непълноценна се чувства и като съпруга, и в ежедневния живот, тъй като на гушата има една огромна дупка, от която сгърчи тръбичката, която й дава възможност да диша. Наложило се също така да спре работа, от две години е в болнични, поради инвалидизирането й с 80% нетрудоспособност, а от месец март 2009г. е в неплатени болнични. Положило е много усилия да намери оправдание и да прости на тези, които с такава лекота са й причинили това нещастие, може би поради лекарска небрежност или некомпетентност, но за съжаление, не успяла. д-р К. и неговият екип, които извършили операцията и срязали нервите на гласните й връзки, което впоследствие довело и до двустранна парализа на рекуренсовите нерви и ларингеална стеноза, са на работа по трудово правоотношение при ответника. Съгласно разпоредбата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, болницата като юридическо лице е възложител на работата на лекарите и отговаря за вредите причинени от тях по повод изпълнението на тази работа. Въпреки, че всичко това, което преживяла и продължава да преживява е неизмеримо с каквото и да е парично обезщетение, Моли съда да образува съдебно производство и след като докаже твърденията си, да постановите решение, с което да осъди ответника ***- С.З."- ЕАД, да й заплати претендираното обезщетение в размер на 100 000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, от които частично предявява иск за сумата в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането- 09.02.07г. до окончателното изплащане на сумата, 4 500 лв. обезщетение за нанесените й имуществени вреди, който иск предявявам изцяло, от които 500лв. за направени разходи за лечение и 4000лв.- представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получила за времето от 09.02.07г. до завеждане на исковата молба, ако е работела по сключения от нея трудов договор и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност до месец март 2009г., и от този месец до завеждане на исковата молба претендира да й бъде платена цялата работна заплата, тъй като е в неплатен отпуск, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането- 09.02.07г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и да й бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, адвокатски хонорар и възнаграждения на вещите лица. В открито съдебно заседание на 15.12.2011г./т.2, л.440, стр.2 от делото/, съдът е допуснал увеличение цената на иска за обезщетяване на неимуществени вреди от 30 000 лв. на 100 000 лв. В последното открито съдебно заседание на 01.03.2012г./т.2, л.471, стр.1 от делото/, съдът е допуснал увеличение цената на иска за обезщетяване на неимуществени вреди от 4 500 лв. на 10 885, 48 лв. В този смисъл са и пледоариите й пред настоящата първа съдебна инстанция по делото. В същия смисъл е и Писмената защита на ищцата/т.2, л.495- 497 от делото/, съгласно която моли съда да уважи предявените от моята доверителка искове за имуществени вреди в размер на 10 885, 48 лв. и за неимуществени в размер на 100 000 лева, като доказани по основание и размер, тъй като от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателствени средства безспорно се установило наличието на причинно-следствена връзка между извършената операция- тиреодиктемия и последващата парализа на възвратните нерви, довела до трайна и невъзвратима дисфункция на гласните връзки, и невъзможността ищцата вече да възвърне говора си. Назначената повторна тройна СМЕ установила, че е налице причинно-следствена връзка между извършената операция и настъпилата впоследствие парализа на гласните връзки на ищца. В с.з. на 23.11.2011г. в.л. К. /на л.4/ и в.л. К. /на л.7/ уточнили, че по делото липсват медицински документи, които да установяват наличието на проблеми с гласните връзки преди операцията, и в случай, че не е имало такива, то тогава със сигурност може да се приеме, че увреждането е вследствие на извършената операция. В тази връзка моли да се съобразят св. показания на личния лекар на ищцата д-р Л.Г., че единственият проблем на ищцата преди операцията са били песъчинки в бъбреците и сърцебиене, като същата е проследявала здравословното й състояние на всеки 2-3 месеца. Счита, че свидетелката е категорична, че преди самата операция К. не е имала проблеми с дишането и говора. В този смисъл са и св.показния на другата разпитана св. К., която е категорична, че преди операцията ищцата е била здрава, жизнена и добре изглеждаща. В подкрепа на думите на тези две свидетелки е и изчерпателната медицинска документация, касаеща здравословното състояние на ищцата непосредствено преди операцията, изискана от ответника- Амбулаторни листове за периода от 2005- до самата операция на 09.02.2007г. и след това, личен картон и т.н., като в същите никъде не се съдържат данни за наличието на проблеми с гласните връзки преди самата операция. С оглед на обективните факти, установени по делото, счита, че да се говори за една хипотетична пареза на гласните връзки преди самата операция, довела впоследствие да парализата им, при положение, че липсват каквито и да е данни за наличието на такава, е меко казано недопустимо. В с.з. на 23.11.2011г. вещите лица опровергали и тезата на ответника, която се състояла в това, че в резултат не на самата операцията, а на последващо възпалително заболяване се е стигнало да парализа на гласните връзки. В.л. К. е била категорична, че няма никакви данни за наличието на възпалителен процес на ларинкса, а отразеното в амб.лист № 2010/16.04.2007г. установява наличие на увеличение на лимфните връзки в дясно, които се намират в шията и нямат нищо общо като анатомична зона с ларинкса в областта на УНГ, където се намират увредените рекуренсови нерви В заключението си, анализирайки медицинската практика, вещите лица са отразили, че увреждането на нервус рекуренс е едно от най-сериозните и чести усложнения при тиреодиктомия, което само по себе си е изисквало лекуващия лекар извършил операцията да подходи с по-голяма прецизност и внимание при извършването на интервенцията.

Друго, което прави впечатление и по своему доказва проявената груба небрежност е фактът, че при операцията е засегнат левия нервус рекуренс, а видно от констатациите на вещите лица /л.5 от експертизата/, при такива операции най-често се засяга десния нервус рекуренс, тъй като левия нерв лежи между трахеята и хранопровода, където е добре защитен. Вещите лица са категорични, че ищцата е с трайна парализа на гласните връзки, която е невъзвратима. Св. К. описва физическото и емоционалното състояние, в което се е намирала ищцата след извършената операция и как същата се е отразила не само на нея, но и на цялото и семейство. В резултат на извършените 10 операции тя възстановява дишането си, но за съжаление е обречена никога повече да не може да възстанови говора си и оттук нататък винаги да носи белега на това да се чувстваш непълноценен и неспособен да използваш една от основните функции на тялото си, която ти дава свободата да комуникираш с хората, да изразяваш своите чувства и емоции. Болките, страданието и емоционалния шок, който е изживяла ищцата, ще продължи да изживява, тъй като никога повече няма да има възможността да използва говора си, обективира размера на предявения иск за неимуществени вреди на стойност 100 000 лв. Видно от приложените по делото писмени доказателства, състоянието на ищцата води до там, че същата в продължение на 2 г. излиза в болнични, поради инвалидизирането й с 80% нетрудоспособност в резултат на извършената операция, а от месец март 2009г., с оглед невъзможността да ползва платен болничен, излиза в неплатени такъв. Видно от ССЕ трудовото възнаграждение, което би следвало да получи ищцата, ако работеше пълноценно по сключения трудов договор е в размер на 10 885,48лв. от дата на извършената операция- 09.02.2007г. до завеждането на исковата молба- 21.10.2009г., който размер представлява размерът на претендираните от нея имуществени вреди, ведно с направените разходи за лечение. Ответникът *** гр.С.З. в Отговора на Исковата молба/т.1, л.137- 145 от делото/ в законния 1- месечен срок по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК заявява, че с така предявените искове се иска присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000лв, частично предявени до размера на 30 000лв. и обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 4 500лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 09.02.2007г. до окончателното изплащане на сумите, че ищцовата претенция е с правно основание по чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Заявява, че оспорва изцяло така предявените искове и счита същите за неоснователни, тъй като действително на 07.02.2007г. ищцата е приета в болницата за оперативно лечение с диагноза Тиреотоксикоза (свръхпродукция на хормони от щитовидната жлеза), като в хода на лечението е установено и друго заболяване на жлезата Тиреоидит на Хашимото - хронично прогресиращо заболяване с възпалителен автоимунен характер. Изписана е с диагноза "Тиреоидит на Хашимото -нодозен вариант с хиперфункция на жлезата", което обединява в себе си двете заболявания - хиперфункцията на жлезата и хроничното прогресиращо заболяване с възпалителен автоимунен характер, като на 09.02.2007г. от д-р К. и е направена операция "Тиреоидектомиа".

При пациентката се установяват 2 отделни патологични процеса на щитовидната жлеза, като операцията е насочена и повлиява свръхпродукцията на хормони от щитовидната жлеза, но по никакъв начин не лекува възпалителното автоимунно заболяване Тиреоидит на Хашимото и не повлиява хроничния му и прогресиращ характер. Операцията е извършена при спазване на медицинските правила включващи изискванията на НЗОК и националните стандарти по хирургия, и при хирургическата интервенция не е извършено срязване на възвратните нерви на гласните връзки. Счита, че гласните връзки имат 2 бр. възвратни нерви, които ако бъдат срязани, то още в същия момент гласните връзки преустановяват своята функция. Това неминуемо води, като следствие до невъзможност пациента да говори и диша и ще доведе до задушаването му (симптоми явили се едва една година след операцията). Проявата на тези симптоми е мигновена, още в момента на тяхното срязване, в конкретния случай би следвало в момента на операцията. Ако при извършването на операцията са били срязани възвратните нерви на гласните връзки, то нямаше да може да се екстубира/извади интубационната тръба през която диша пациента по време на операцията / на ищцата, след извършване на операцията и това щеше да наложи превеждането и в интензивно отделение за обдишване с апарат и поставянето на трахиална канюла (направено една година след това). В конкретния случай, видно от досието за историята на заболяването и констатациите в епикризата от 13.02.2007г., такива действия не са предприемани, напротив, ищцата е напуснала операционната зала с възстановени съзнание, рефлекси и мускулна сила, нормални стойности на пулса и артериалното кръвно налягане, със спонтанно дишане и отлично насищане на кръвта с кислород (сатурация 99) /видно от анестезиологичния лист към досието за историята на заболяването/, изписана 4 дни след това без нарушения в дишането и фонацията (гласообразуването) /видно от последните отбелязвания в досието за историята на заболяването/, което не би било възможно, ако е било налице твърдяното от нея срязване на възвратните нерви на гласните връзки. Счита, че видно от представената епикриза от 13.02.2007г., ищцата още при постъпването си в болницата е имала оплаквания за притискане и задушаване в шийната област, лесна уморяемост и сърцебиене. В тази връзка, в продължение на 2 г. преди операцията и е било извършено медикаментозно лечение с „Метизол" (към който тя е развила алергия) и "Пропицил", като е установено, че медикаментозното лечение е неуспешно, тъй като при преустановяването му ищцата прави рецидиви на заболяването. Именно поради тези симптоми, които са съществували и преди операцията същата е насочена от ендокринолог за оперативно лечение. Операцията е решила успешно проблема с хиперфункцията на щитовидната жлеза (което е било и целта и), но не може да повлияе съществуващите преди това и прогресиращи с времето след това промени на тъканите и структурите в тази област вследствие на възпалителното автоимунно заболяване „Тиреоидит на Хащимото". Поради това счита, че твърдението, че тези симптоми са се появили след и в резултат от операцията са неверни. От представения амбулаторен лист № 620/28.02.2007г. било видно, че 15 дена след операцията освен съществуващите преди операцията симптоми, други не са констатирани. В амбулаторния лист № 1551/14.05.2007г. е констатирана пареза на гласни връзки. Това означава частична загуба на функция на гласните връзки, което не може да е в резултат на срязване на възвратния нерв, защото срязването им би довело до пълна загуба на функцията им още в момента на операцията, а в случая е констатирана частична загуба на функция и то три месеца след операцията. Срязването на възвратните нерви на гласните връзки представлява тяхното физическо прекъсване и не подлежи на медикаментозно лечение. От назначената терапия, отбелязана в амбулаторния лист е видно, че такова лечение е назначено и проведено, като е довело до подобрение на симптомите, което отново води до извода, че не се касае за физическото им прекъсване, а до нарушаване на функцията им от друго заболяване - тиреоидита на Хашимото (прогресиращо възпалително автоимунно заболяване).

И това лечение на заболяването, което явно не е свързано с прекъсване на възвратните нерви, е дало резултат защото докато на 20.06.2007г. е установена "вдясно частично подвижна гласна връзка", то в резултат на назначеното лечение в амбулаторния лист от 12.07.2007г. е налице подобрение изразено в "в дясно подвижна гласна връзка", а не частично, както преди медикаментозното лечение. Това е констатирано и в графа "Анамнеза" от същия амб.лист от 12.07.2007г. където е записано, че ищцата е лекувана с частично подобрение. Заявява, че на ищцата отново и е назначено лечение, този път с физиотерапия, а на 27.09.2007г. /амб.л.№ 1105/27.09.2007г./ отново и е назначено медикаментозно лечение, като отново е налице "в дясно подвижна истинска гласна връзка". Което означава, че към този момент ищцата е имала увредена само лява гласна връзка (констатирана 5 месеца след операцията), а дясната е била с нормални функции. Едва на 20.02.2008г./ или 1 година след операцията- видно от амбулаторен лист №192/20.02.2008г./, е констатирано неподвижност/парализа/ на двете гласни връзки и ищцата е поканена за оперативно лечение, като на 22.03.2008г. и е извършена такава в *** Впоследствие са извършени поредица оперативни интервенции, наложени от постепенно прогресиращите възпалително фиброзни процеси на тъканите в тази област, довели до напредваща ларингеална стеноза. Счита, че парализата на гласните връзки на ищцата е настъпила постепенно, като е обхванала първо лявата гласна връзка/5 м. след операцията/, а една година след операцията е обхванала и дясната гласна връзка (характерно развитие при наличието на хронично прогресиращо възпалително автоимунно заболяване).

Това се потвърждава и от твърденията на ищцата в исковата молба, където самата тя на стр.2, абз.1 заявява, че състоянието и продължило да се влошава, т.е. постепенност на настъпване на последиците. Това най-ясно проличава от изявлението на ищцата в първото изречение на стр.2, абз.4 и абз.5, където тя заявява, че "междувременно настъпи пълна парализа на гласните връзки и ларинкса", тоест и тя признава, че е налице постепенност в пълната загуба на функцията на гласните връзки, а в абз.5 сама признава, че състоянието и ту се е подобрявало, ту се е влошавало. В самата епикриза от 27.00.2008г., в раздел "Анамнеза" е записано, че въпреки проведените мероприятия пациентката е развила трайна стеноза на ларинкса. А в епикризата от 29.08.2009г. самата ищца признава, че гласът и постепенно станал дрезгав и се влошило дишането и това е отразено в графа "Анамнеза" в тази епикриза. Това не би било възможно ако при извършената и на 09.02.2007г. операция и бяха срязани възвратните нерви на гласните връзки, както ищцата твърди. Срязването им води до моментална парализа на гласните връзки и в резултат на моментална загуба на способността да се диша и загуба на говор и не се повлиява от никакво лечение, било физиотерапия, оперативно или медикаментозно. А видно от представените амб.листи, загубата на функциите на гласните връзки/за говор и дишане/ е настъпила постепенно, в интервал значително след операцията и е провеждано лечение с временен положителен ефект и следователно не се касае за последици от срязване на възвратни нерви на гласни връзки, а на друго хронично прогресиращо заболяване. И самата ищца сама твърди, че затрудняването на дишането и говора е настъпило постепенно във времето. Ето защо оспорва твърдението на ищцата, че при извършената и на 09.02.2007г. операция са й прекъснати възвратните нерви на гласните връзки и че това е в причинно - следствена връзка с последващото и постепенно настъпване на затруднено дишане и загуба на говорни функции. Оспорва и твърдението й за възникване на "придружаващи" заболявания. Същите нямат връзка със загубата на функциите на гласните връзки. По делото са представени 2бр. Амб.листове от 20.10.2003г. и 15.02.2005г. и бр. Извлечения от дневника за прегледи и лечения на различни лекари - всички за периода от 17.10.2003г. до 28.12.2006г. Всички тези прегледи и констатираните оплаквания и диагнози са много преди извършването на операцията на 09.02.2007г. от същите е видно, че още преди операцията ищцата е имала увреждане на шийни коренчета /извлечение от 13.12.2006г./, на 28.12.2006г. /извлечение от 28.12.2006г./ е получила припадък в къщи и наличие на тремор /треперене/ на крайниците. Още през 2003г. /амб.лист № 9805/20.10.2003г./ ищцата се е оплаквала от болки във врата, кръста, в двете колянни стави, като болките в кръста се разпространяват към долните крайници, които изтръпват. От всичките извлечения е видно, че тези твърдяни от ищцата "придружаващи" заболявания, които според твърденията и са настъпили след операцията в действителност са били налични още преди операцията. Същевременно и техния характер няма никаква пряка или косвена връзка нито с операцията, нито със загубата на функцията на гласните връзки на ищцата. В тази връзка и са неоснователни. В пледоарията си процесуалният представител на ответника *** пледира, че моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Счита, че по делото безспорно се установило, че са спазени всички необходими медицински стандарти, съгласно чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето/ЗЗ/, като качеството на мед. помощ се основава на мед. стандарти. Заявява, че в дадения му срок ще представи писмена защита по делото. Претендира за разноски, за което представя списък по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК.

Ответникът е представил Писмена защита/т.2, л.474- 481 от делото/, в която заявява, че предявените против него искове са изцяло неоснователни и недоказани, тъй като предявените против него искове с правно основание чл.45 във вр. с чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД ,с които ищцата претендира да й бъде заплатена сумата от 100 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.02.2007г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 10 885, 48 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди ведно със законната лихва от 09.02.2007г. до окончателното изплащане на сумата, са неоснователни. Първоначалните твърдения на ищцата били, че при извършване операция на 09.02.2007г. е бил срязан/прекъснат/ възвратния нерв на гласните връзки, като в първото по делото заседание били променени тези нейни твърдения и вместо срязване процесуалният и представител заяви, че твърдят, че е налице някакво увреждане, но не знаели какво. Също така се твърди, че в резултат на това увреждане е получила и придружаващи неврологични заболявания, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, световъртеж:, припадъци и др.

Счита, че твърденията на ищцата се опровергават от събраните по делото доказателство, както и от назначените и приети две съдебномедицински експертизи. Заявява, че непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината, съединени от правната норма в едно единство. Медицинската дейност е правно регламентирана дейност, като медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии по чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от Закона за здравето(ЗЗ). Нейният обхват е описан в чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО), а нейното качество се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/ и Правилата за добра медицинска практика/ПЗМП/, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4Чл. 5. ⚖️ Практика (157) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2019 г., в сила от 12.02.2019 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създават от държавата. (2) Лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ могат да се създават и от други лица. (3) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Домове за медико-социални грижи за пълнолетни лица се създават от общините и други юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Директорите на лечебните заведения по ал. 1 предоставят на министъра на здравеопазването информация за медицинските дейности, ресурсите на лечебните заведения и анализ на дейността им по ред, определен от съответния министър и министъра на здравеопазването. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина/ЗСОЛЛДМ/ - чл. 80 33 и чл. 46, ал. 2Чл. 46. ⚖️ Практика (23) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. (3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) ЗЗО. Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите съгласно чл.46, ал.1Чл. 46. ⚖️ Практика (23) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. (3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) ЗЗО, като сочи в този смисъл Решение № 14177/18.12.2008 г. по адм. д. № 7425/2008 г., VI отд. на ВАС/. Правното регламентиране на медицинската дейност и нейното качество в конкретния случай се регламентират от "Медицински стандарт по хирургия" - утвърден със Заповед № РД 09-109/18.03.2002г. на Министъра на здравеопазването и действащ до 13.07.2010г., когато е приета Наредба с нов стандарт. Наличието на този стандарт се удостоверява от т.62 от приложение № 1 към НРД- 2006г., който се прилага и през 2007г. поради липса на сключен нов НРД за 2007г. Препращането към НРД- 2006г. е на основание т.345, т.346 и т.347 от Решение № РД-УС-04-12/2 февруари 2007г. на УС на НЗОК. Противоправността на едно деяние се определя с оглед правните норми, регламентиращи съответната дейност. В конкретния случай спазването на съответния медицински стандарт изключва възможността за противоправност на деянието и като следствие води до липса на един от съществените елементи от фактическия състав, който би породил отговорност за непозволено увреждане.

Действително, и по делото се установи без да се спори от ищцата, че на 07.02.207г. ищцата е приета в болницата за оперативно лечение с диагноза Тиреотоксикоза (свръхпродукция на хормони от щитовидната жлеза), като в хода на лечението е установено и друго заболяване на жлезата Тиреоидит на Хашимото - хронично прогресиращо заболяване с възпалителен автоимунен характер. Изписана е с диагноза "Тиреоидит на Хашимото -нодозен вариант с хиперфункция на жлезата", което обединява в себе си двете заболявания - хиперфункцията на жлезата и хроничното прогресиращо заболяване с възпалителен автоимунен характер, като на 09.02.2007г. от д-р К. и е направена операция "Тиреоидектомиа". При пациентката се установяват два отделни патологични процеса на щитовидната жлеза, като операцията е насочена и повлиява свръхпродукцията на хормони от щитовидната жлеза, но по никакъв начин не лекува възпалителното автоимунно заболяване Тиреоидит на Хашимото и не повлиява хроничния му и прогресиращ характер. Не се спори и че решението за операция е правилно - "оперативното решение е съвсем правилно" - в.л. К. в с.з. от 02.06.2011г. По делото по назначената съдебно - медицинска експертиза вещите лица в съдебното заседание от 30.06.2011г.- д-р К., отразено на стр.5, абзац 1, л.365 от делото, недвусмислено заявява, че "не открива грешки в действията на хирургичния екип" и "че са спазени медицинските стандарти за извършване на операцията". Същото заявява и в съдебното заседание от 02.06.2011г., като заявява, че "са спазени правилата на медицинската практика". И този факт не е оспорен от ищцата по никакъв начин по делото. След като е спазен медицинския стандарт, т.е. действията на хирургичния екип са в рамките на закона и не е налице неговото нарушаване, то липсва основната предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД - противоправност на деянието. Всяко едно от извършените действия по време на операцията е в съответствие със стандарта и е в рамките на закона. По делото не било доказано наличието на някакво друго увреждащо деяние от страна на хирургичния екип, като следва да се има в предвид, че хирургичната операция е също вид увреждащо деяние доколкото представлява вид интервенция в човешкото тяло, но е правно регламентирано, позволено от закона и се извършва със съгласието на пациента /по делото е приета като доказателство, приложено към отговора ни, Декларация за общо информирано съгласие за болнично лечение/. Счита, че няма как да има такова деяние след като се установи, че е спазен съответния медицински стандарт, и ако е било налице такова действие, това щяло да доведе автоматично до нарушаване на този стандарт. По никакъв начин не било доказано както първоначалното й твърдение, че по време на операцията са и срязани възвратните нерви/т.13 и т.14 от първата съдебно - медицинска експертиза, от които е видно, че ако това се беше случило, то щеше да доведе до незабавно и силно влошаване на дишането, което щеше да наложи интубиране по време на операцията, а такова действие не е извършвано/, така и последващото й твърдение за някакво увреждане по време на операцията. На този въпрос вещите лица дават категоричен и ясен отговор, както в т.З на допълнителното заключение от първата съдебно - медицинска документация/"по време на оперативната интервенция не се е стигнало до увреждане на рекуренсовите нерви/, така и в съдебното заседание от 02.06.2011г., в което заявяват категорично отново, че "е възможно да се случи при операция да се увредят нервите, но тук не е това"/в.л.Т./. Ако са увредени възвратните нерви по време на операцията "не може да се изпише след 4 дни" - в.л. К.. "Не може да са увредени възвратните нерви и да не се прояви в първите часове" -в.л.К., но такова проявление няма.

Счита, че тези заключения на вещите лица са били приети от ищцовата страна и не били оборени. Безспорно се е установило, че първите оплаквания за някакви проблеми въобще е 3 месеца след операцията /Епикризата от 27.08.2008г., в който след представянето на оригинала му в с.з. на 14.10.2010г. било установено, че е направен опит да се заличи текста "три месеца по - късно" след операцията/. Това се установява и от амб.лист№ 2010/16.04.2007г., в който за първи път се споменава за наличие на дрезгав глас. Заявява, че в своето допълнително заключение към първата съдебно -медицинска експертиза в.л. в отговора на въпрос № 6 заявяват, че най-честата причина за парализа на рекуренсовите нерви е засягането от вирусни заболявания, травми в областта на шията и др. В заседанието от 02.06.2011г. след пояснението за възможността за това вирусна инфекция да е причинила парализата, в.л.Т. заявява, че "има приложени много листи с вирусни инфекции и катари", "има данни за вирусни инфекции". В същото заседание в.л.Т. заявява, че има и данни за недостатъчна заместителна доза на медикамента при заместващата терапия, която се провежда след операцията, но от лице, което няма никакво отношение с доверителя ми, и малките му дози може да влоши функциите на всеки един нерв. По делото не било доказано и наличието на причинно- следствена връзка между операцията и претендираната вреда от страна на ищцата. В т.6 от допълнителното заключението на първоначалната съдебно-медицинска експертиза вещите лица заявяват, че когато периода на поява на парализата на рекуренсовите нерви е отдалечен във времето се счита, че не е налице причинно - следствена връзка между операцията и парализата тъй като същата се появява непосредствено или няколко дни след въздействието. Това категорично бе потвърдено от вещото лице д-р И. в съдебното заседание от 30.06.2011г., като на стр.2 от протокола е отразено изявлението му, че не е възможно след толкова време след операцията да има причинно -следствена връзка. Наличието на такава причинно - следствена връзка с операцията не твърдят и вещите лица в заключението си от тройната съдебно - медицинска експертиза. В т.З на това заключение те само заявяват, че поради липса на медицинска документация за други причини е възможна причинно-следствена връзка. Самите вещи лица по тази експертиза, на стр.4 и 5 от заключението заявяват, че "при 20-30% от тези болни обаче може да остане трайна дисфункция на гласна връзка" и "най - често това са настъпващите следоперативни сраствания в оперативното поле". Но това не се дължи на противоправни действия на медицинския екип, а е резултат от конкретния човешки организъм. И медицината не може да преодолее тези реакции на човешкия организъм. Самите вещи лица заявиха в съдебното заседание от 23.11.2011г., че "има случаи, при които има неизвестна, неустановена парализа на гласна връзка по някаква друга причина". Също така вещото лице заявява, че ищцата "е имала увеличена подвижност на гласните връзки след операцията". Което само по себе си доказва липсата на някаква увреждане по време на извършване на операцията. Счита, за безспорно установено и от двете съдебно медицински експертизи, че веднага след операцията гласните и връзки функционират нормално/т.12 от заключението на първата съдебно медицинска експертиза и е с оглед показателите и при извеждане от операционната зала/, както и че при изписването от болницата ищцата е била с нормална фонация /протокол от 23.11.2011г./. Следователно според него не са налице никакви данни за някакво увреждане по време и след операцията. Липсата на тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане водят до неоснователност и недоказаност на исковете на ищцата и като такива следва да бъдат отхвърлени. Не са били доказани и твърденията на ищцата, че в резултат на парализата на гласните връзки и затрудненото и дишане е получила придружаващи неврологични заболявания/т.2 от заключението на тройната съдебно - медицинска експертиза от която е видно, че симптоматиката им датира от 2006г. /, главоболие, повръщане, припадъци и световъртеж: които нямат пряка връзка с нарушеното дишане/т.9 от доп.заключение на първата експертиза/. А от приложените по делото амбулаторни листове от ищцата е видно, че всички тези симптоми тя ги е имала много преди операцията и нямат връзка със състоянието и след 2007г. По делото били разпитани 2 свидетели, чиито показания не следва да се кредитират, тъй като св. д-р Г. е личен лекар на ищцата и като такъв би следвало да е наясно със състоянието на ищцата преди извършването на операцията и заболяванията, които е имала. Същата заявявала, че преди операцията ищцата е имала само песъчинки в бъбреците, друго заболяване не е имала и няма спомен ищцата да се е оплаквала от затруднения в дишането. След операцията е започнала да получава виене на свят и главоболие. Тези нейни показания се опровергават изцяло от писмените доказателства по делото, като някои от тях са издадени лично от свидетелката. По делото са представени 2 бр. Амб.листове от 20.10.2003г. и 15.02.2005г. и бр. извлечения от дневника за прегледи и лечения на различни лекари - всички за периода от 17.10.2003г. до 28.12.2006г. Всички тези прегледи и констатираните оплаквания и диагнози са много преди извършването на операцията на 09.02.2007г. От същите е видно че още преди операцията ищцата е имала увреждане на шийни коренчета /извлечение от 13.12.2006г./, на 28.12.2006г. /извлечение от 28.12.2006г./ е получила припадък в къщи и наличие на тремор /треперене/ на крайниците. Още през 2003г./амб.лист № 9805/20.10.2003г./ ищцата се е оплаквала от болки във врата, кръста, в двете коленни стави, като болките в кръста се разпространяват към долните крайници, които изтръпват. Тези симптоми и оплаквания на ищцата не говорят за наличие само на песъчинки в бъбреците.

Това е същата лекарка, която е издала амб.л. № 2010/16.04.2007г. в който два месеца след операцията и отстраняването на щитовидната жлеза на ищцата е записала в амб.л. в графа "Обективно състояние", че ищцата има "уголемена щитовидна жлеза", което нямало как да е вярно и граничело с глупост, защото жлезата е била отстранена към този момент. Това показвало, че свидетелката изобщо не познава обективното състояние на ищцата или целенасочено дава лъжливи показания и показанията, и не следва да се кредитират. Не следвало да се кредитират и показанията на В.К., тъй като самата тя заявява, че с ищцата са "достатъчно близки приятелки и си споделяме всичко с нея" и че не знае ищцата да е имала други здравословни проблеми преди операция, както и че ищцата не е "имала като оплакване за корема, шийни прешлени, болки в крака, изтръпване на крайниците". Въпреки, че твърди, че си споделят всичко с ищцата, близки са и се познават от 2000г., свидетелката не е наясно за нито едно от заболяванията и преди извършването на операцията и които се удостоверяват от писмените доказателства по делото изброени във връзка с показанията на св.Л. К. и опровергават твърденията й. Твърди, че е посещавала ищцата в болницата веднага след операцията и че ищцата имала оток и въобще не можела да говори. Тези и показания се опровергават изцяло, както от медицинската документация, така и от заключенията по двете съдебно -медицински експертизи които безспорно установяват, че ищцата е изписана без нарушения във фонацията и се опровергават и от изявленията на самата ищца, отразени в епикризата от 27.08.2008г., в който след представянето на оригинала му в с.з. на 14.10.2010г. било установено, че е направен опит да се заличи текста "три месеца по - късно" след операцията, и следва "развила задух поради парализа на гласните връзки", които данни са снети по изявления на самата ищца, като от ищцовата страна бяха положени доста усилия да се укрие този факт и представения оригинал се различава от представеното по делото заверено копие в което не е налице печат за някаква поправка, който явно е положен в последствие за съдебното заседание. Тези показания на свидетелката се опровергавали и от епикризата от 29.08.2009г., където пак по данни на ищцата е записано, че гласът и постепенно станал дрезгав. Тези показания на свидетелката се опровергават изцяло от посочените писмени доказателства и поради това не следва да се кредитират. Предвид гореизложеното счита, че ищцата не доказа по никакъв начин, че с операцията и е причинено непозволено увреждане и като следствие са неоснователни предявените спрямо доверителя ми искове. След като се запозна с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, със становищата на всяка една от страните, със заключението на съдебните експертизи и с постановените актове по наказателното производство, както и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА : Искът е процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен СОС. Поради което по исковете съдът следва да се произнесе по съществото на спора с настоящото съдебно Решение. ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА : Видно от приетите по делото писмени доказателства писм. доказателства по делото молба от адв. Г. от 03.12.2010 г., становище от адв. П. от 15.12.2010г., амбулаторен лист № 1722/12.04.2005г., амбулаторен лист № 2247/12.05.2005г., амб. лист № 2823/14.06.2005г., № 3133/06.07.2005г., № 124/09.01.2007г., № 6242/28.12.2006г., № 5744/30.11.2006г., № 4978/17.10.2006г., № 4055/21.08.2006г., № 878/22.02.2006г., № 389/24.01.2006г., № 5563/05.12.2005г., № 4602/12.10.2005г., № 3734/16.08.2005г., №1329/16.03.2005г., молба от адв. Г. от 20.01.2011г., писмо рег. № 47/07.02.2011г. на ***, писмо изх. № 05-00-220/11.02.2011г. на ***, писмо изх. № 11-00-010/15.02.2011г. на *** с приложени 6 бр. амб. листове, молба от адв. Г. от 10.03.2011г., амбулаторни листове № 00201/16.04.2007г., № 491/17.04.2007г. и № 541/23.04.2007г., молба от адв. П. от 18.07.2011г., писмо изх. № 2957/02.08.2011г. на ***, становище от 18.08.2011г., писмо изх. № 375/16.08.2011г. на ***, писмо изх. № 396/01.09.2011г. на ***, писмо изх. № 11-00-26/05.08.2011г. на ***, амб. лист № 2010/16.04.2007г., молба от д-р К. от 29.09.2011г., амб. лист № 2010/18.04.2007г., амб. лист № 491/17.04.2007г. и хематологични изследвания от 16.04.2007г., че на 07.02.2007г. ищцата е постъпила в П.Х.К. към ***, гр.С.З. за лечение, поради влошаване на здравословното й състояние. Първоначално се е считало, че здравословният й проблем е свързан с хиперфункция на щитовидната й жлеза, за което заболяване е била третирана в продължение на 2 г. с медикаменти. След прекратяване на терапията е настъпил рецидив., като на 09.02.07г. й е била извършена операция от д-р К., който й направил тиреоидектомия. Престояла е в тази университетска болницата 1 седмица и била изписана с диагноза Тиреоидит на Хашимото- нодозен вариант с хиперфункция на жлезата. Непосредствено след изписването й, състоянието й значително се влошило чрез видимо „задушаване" в областта на шийната област, затруднено дишане и говор. Тъй като възстановяването след подобна операция изисквало по-дълг период от време и спадане на отока, първоначално тя решила, че това са нормални симптоми след операцията, които с течение на времето постепенно ще отминат. Но за съжаление симптомите не отминали, но дори се появили и нови такива. Ищцата започнала периодични посещения и консултации с ендокринолози-първоначално с д-р А. към *** гр.С.З., която й назначили терапия с Л-Тироксин и Нивалин. Състоянието на ищцата обаче продължило да се влошава бързо, дишането й станало все по-тежко и трудно, вече не можела да извършва никакви дори елементарни физически натоварвания за обслужване на ежедневните си нужди. Тъй като не виждала никакво подобрение в състоянието си, въпреки медикаментозното лечение назначено й от д-р А., през м.юли 2007г. ищцата започнала консултации при д-р Ж.Ж., завеждащ Отделение- УНГ към ***, като същият й поставил диагноза „Парализа на гласните връзки", като й обяснил, че при извършената й операция на щитовидната жлеза, възвратният нерв на гласните връзки е бил срязан и поради тази причина не можела да движа гласните връзки. Този лекар д-р Ж.Ж. й назначил лечение с медикаменти и физиотерапия, като това било поредното лечение, което се оказало неуспешно, а здравословното й състояние не само, че не се подобрявало, но се появили и придружаващи неврологични заболявания вследствие на невъзможността й да диша правилно, а оттам и нарушаване на оросяването на мозъка й. Започнала да получава силно главоболие, повръщане, шум в ушите, припадъци, желязонедоимъчна анемия.

Била изпратена за консултация при д-р Е.Г..- невролог, който й поставил основна диагноза - световъртеж от централен тип, а като придружаващи заболявания и усложнения били констатирани- увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия; главоболие от тензионен тип; тиреоидит; субарахноидалсн кръвоизлив. Била й изписана поредната медикаментозна терапия, като междувременно настъпила пълна парализа на гласните й връзки и ларинкса, дишането все повече се затруднявало, което накарало д-р Ж.Ж. да препоръча извършването на нова операция. Била насочена към ***, където постъпила на лечение и на 14.03.08г. й била извършена операция- трахеотомия, евапоризация на дясна гласна гънка, поставена ми беше трахеостомна канюла, а окончателната диагноза била двустранна парализа на рекуренсовите нерви, ларингеална стеноза. Впоследствие с Решение № 2750/107/11.11.08г. на ТЕЛК към ***- гр.С.З., нейната нетрудоспособност била категоризирана на 80 %. Тъй като състоянието й се подобрявало за кратко и отново настъпвало влошаване, й били извършени още 7 операции- на 13.05.08г.; на 08.07.08г; на 20.08.08г.; на 24.03.09г.; 23.04.09г.; на 15.07.09г. и на 27.08.09г., като след последната операция лекуващият лекар д-р К. й обяснил, че трябва всеки месец да ходи на прегледи, при които ако се установи ново срастване на ларингса, ще трябва да бъде извършвана и нова операция. Видно от събраните по делото гласни доказателства, се установи следното : Съгласно показанията на свидетелката д-р Л.К./т.1, л.208, стр.2- л.209, стр.2 от делото/, тя е била личен лекар от 11 г. на ищцата П.К., която и преди това пак я е посещавала, тъй като тя работи като общопрактикуващ лекар и личен лекар на ищцата от 01.07.2000г. и към този момент е личен лекар на цялото семейство. През 2007г. ищцата е била насочена от д-р А. за оперативно лечение, като преди операцията се е оплаквала от сърцебиене и заболяването й подлежало на диспансеризация, като лекуващ лекар й е била д-р А.. Друго заболяване ищцата не е имала. Тя е дошла веднага след операцията, но тя й казала, че 30 дни след изписването се наблюдават пациентите от болницата и че трябва да отиде при д-р А.. Веднага след операцията ищцата не е можела да говори- след около 15-20 дни след операцията. Ищцата е дишала затруднено и се е оплаквала от световъртеж, главоболие, чувство за отпадналост. Тя е отдавала това на късия срока след операцията. В началото ищцата е и имала оток и е била насочена към специалиста, който я е лекувал- д-р А.. След това на ищцата са били направени още 10-12 последващи операции. В момента ищцата била с животоспасяваща канюла и ако я махнат, няма да може да диша. Многократно й е давала направления, пускала й е пълни кръвни картини, консултации с кардиолог, по повод на това, че получавала виене на свят, сърцебиене и е търсела причината за влошеното й състояние, като тя я е насочвала към съответните лекари- специалисти. Преди това ищцата е имала само песъчинки от бъбреците. Тя си спомня много добре за сърцебиенето, защото не е било само един път и е имало поредни консултации с кардиолог, и дори е ходила на платени консултации, защото не са й стигали направленията. Не си спомня ищцата да се е оплаквала от затруднения с дишането. Знае, че няколко пъти по спешност ищцата е викала Спешния център по повод на прилошаването, сърцебиенето и други. Това си спомня добре, защото през 2-3 месеца й е пускала изследвания и направления за гр.С., като сърцебиенето може да се дължи на затрудненото дишане. Свидетелката В.Т. К. заявява, че познава ищцата П.К. от преди 20 г., приятелки са от тогава. Знае, че през 2007г. й е била направена операция. Имала е проблеми с щитовидната жлеза и за това е била в болницата в С.З., където е била след операцията, когато е изглеждала сравнително много по-различно от това, което е била преди операцията.

След операцията изглеждала много страшно, не е била същата, имала е оток, въобще не можела да говори. Занесла й сок, ищцата започнала да го пие, след което започна да го изхвърля през носа си. След като изписали ищцата, пак се виждали. От тогава ищцата се затворила в себе си, след операцията не можела да говори, комуникацията им вече била с SMS- и. Не можела да разговаря с тях първоначално. След операцията, която й била извършена в болница в гр.С. и са я отворили, тя е била след около година от първата операция в С.З.. За нея това е било шок, а за семейството й особено за сина й, тогава е бил на 16-17 г. и е приятел с нейния син, той го е приел много зле, затворил се е, вече не се обаждал. Ищцата е имала много припадъци, включително и пред сина си и той не е знаел какво да прави. Много зле му се отразявало това състояние на майка му, както и на съпруга й. Преди операцията ищцата е работела в *** на командно табло, на което следи различни стойности и по телефона дава информация, нареждания. След като не можела вече да говори нормално, отишла на друго място и работила като чистачка. Като цяло тя много трудно е преживяла случилото се, много депресивно, вече не била същата П. от преди операцията, но била малко по-спокойна сега, което можело да се дължи и на медикаментите й. Понастоящем ищцата шепне, по телефон е невъзможно да се разбере, повече пише, няма ясно разбираем говор. Преди операцията външно здравословно нищо не й е имало, била е жизнена, добре изглеждаща. Имала е проблем с щитовидната жлеза, което не се е проявявало ежедневно, но пред нея не го е показвала, била е много добре. Не знае за други оплаквания и не е имала тогава припадъци. Достатъчно близки приятелки са били и са си споделяли всичко с нея. Ако е имало други оплаквания на ищцата, тя е щяла да ги знае, защото преди операцията като приятелки и като по-млади много са се разбирали и са си споделяли. Нищо не е имала като оплакване за корема, шийни прешлени, болки в крака, изтръпване на крайниците. Съдът кредитира изцяло показанията на тези 2 бр. свидетелки, тъй като те не са в близки родствени или други особени отношения с която и да е от страните по делото, имат продължителни, преки и непосредствени впечатления от външното и здравословното състояние на ищцата преди и след операцията, извършена от ответника, и липсват по делото каквито и да са данни да са по какъвто и да е пряк или косвен начин заинтересовани от изхода на настоящото дело. От тези показания се установява по несъмнен и безспорен начин, че външният вид, здравословното състояние, поведението и спихическото състояние на ищцата се е влошило непосредствено след извършването й на операцията от лекар- хирург на ответната болница. От заключенията на съдебните експертизи се установи следното : Видно от заключението на първоначалната съдебно- медицинска експертиза/т.2, л.329- 334 от делото/, от ответника е извършена на ищцата тиреоидектомия/отстраняване на тиреоидната жлеза по оперативен път, проведена е обичайната терапия с водно- солеви разтвори и кръвоспиращи средства. По време на операцията не е извършено прекъсване на възвратните нерви, при екстубацията ищцата е имала сатурация на кислорода 99, не е отведена в отделение по реанимация и интензивно лечение, не е реинтубирана и не е трахеотомирана. Изписана е от ответника с диагноза- тиреоидит на Хашимото- нодозен вариант, с хиперфункция на жлезата, в добро общо състояние. По- късно на 09.02.2007г. е установена желязо- дефицитна анемия. След това е настъпила парализа на лявата истинска гласна връзка/след месеци/, а в последствие и на дясната/след 1 г./.

Ищцата ще може да диша без трахеостомна канюла, ако след изваждането на дилатора/въведен в ларингса/ се възстанови нормалното дишане. Медикаментозното лечение на тиреотоксикозата не е довело до траен положителен ефект. При прерязване на възвратните нерви се явява остър задух, придружен от силно затруднено вдишване и отслабен глас. Симптомите се явяват веднага след прерязване на възвратните нерви. След сатурация на кислород 99, след екстубацията, изводът е за ларингеален просвет в норма и нормално функциониращи гласни струни, следователно няма прерязани възвратни гласни нерви. При евентулано прерязване на възвратните гласни нерви би довело до незабавно и силно влошаване на дишането, а не значително по- късно, постепенно и със стадии на ремисии, както е при ищцата. Експертизата счита, че прогресиращите оплаквания на ищцата се дължат очевидно на фиброзни промени в тъканите, но не може категорично да се посочи, дали това е склонност на организма й, или е в резултата на операцията на ответника. Описаните у ищцата заболявания и симптоми според тези експерти не могат да се дължат на уврежданията на гласните връзки. В този смисъл са и обясненията на 2 бр. лекари- вещи лица в откритото съдебно заседание, съгласно които/т.2, л.341- 342 от делото/ нонюлата е поставена на ищцата през 2008 год. Преди това е била без канюла. Имала е нормално дишане. Възможно е да се получи оток, но тогава е задължително поставянето на канюла защото няма да може да диша и се налага спешно да се интубира. Парезата на лявата гласно връзка е констатирана 5 месеца след операцията. От много работи може да настъпи такова пареза. Вероятно има някакво прорастване на съединителна тъкан. Това не може да се види – хипотетично. Такова състояние е много драматично и действията при срязване на двата рекуленса се предприемат веднага. Парезата може да е вследствие травма - например физическа/душене /, оток вследствие възпаление, прекаран грип, прекарано заболяване. Може да има отклонение в данните, но те ще се отчетат веднага в следващите часове. Ако под прекъсване се разбира прерязване – не може да си тръгне с прерязани рекуренси. Може да се говори за функционално прекъсване, но това ще се възстанови много бързо. Ако има прегъване – също, в зависимост от индивидуална реакция на организма, но няма да е месеци. Имало е пареза при ищцата след една година според документацията на ушния лекар и тогава самия той го казва през 2008 г. Преди това 3-4 пъти я е гледал. След като се раздвижи нерва след, това пак може да се случи. УНГ- лекаря казва, че има двустранна парализа през 2008 година, първо пареза, после парализа, като при пареза може да се възстанови. Има един преглед при д-р Ж.Ж. 2007 г., който описва състоянието й - лява истинска гласна връзка в парамедиална позиция, неподвижна при фондация и респирация, в дясно частично подвижна истинска гласна връзка и й е предписал “Нивалин” и “Милгама “. След това на 12.07.2007 г. д-р Ж.Ж. я е гледал и е казал - лява истинска гласна връзка в парамедиална позиция, неподвижна при фондация и респирация, в дясно подвижна истинска гласна връзка. На 27.09 2007 г. отново д-р Ж.Ж. - лява истинска гласна връзка в парамедиална позиция, неподвижна при фондация и респирация, в дясно подвижна истинска гласна връзка. На 30.08.2007 г.- същото описание като предходното, на 20.02.2008 г. - истински гласни връзки неподвижни при фондация и респирация в парамедиална позиция и с тази диагноза я насочва за оперативно лечение. Нямала е канюла след операцията.

Според документацията е можела да говори нормално. Операцията е на 09.02.2007 г.- изписват я без канюла. Минават 10-12 месеца, докато отиде в София и там й поставят канюла. Имала е частично пареза на лявата гласна връзка, на дясната е нямала. Могат причините са десетки, а по някога не може да се установи точно каква е причината. Тя също може да е боледувала. Може при много хора да възникне в резултат на Хашимото, но при нея не е. Това се дължи на някаква друга причина, която може да не е описана. Увреждането е на самата щитовидна жлеза. Няма описани случаи за увреждане на възвратните ларингиални нерви и ларингиална стеноза причинени от “Хашимото”. Моята диагноза е злокачествено тиреоидитно заболяване като “струма на Ридел”. Много рядко заболяване, водещо да прекъсване на гласните струни, за което няма клинични и лабораторни данни. Много важни са хистологичните данни – “фуликуларна нодозна струма. С дегенеративни промени”. Не може тироидита на Хашимото да увреди нервите. Принципно е възможно да се случи при операция да се увредят нервите, но тук не е това. Имало е оток след 1 месец, след като ищцата е била в тежък хипотериоидизъм. Един месец след операцията е започнало лечение с хормони и тя е в тежък хипотериоидизъм. Липсват при ищцата антителата, които не дават пълнота на диагностициране. Хормоните не дават ясното на състоянието на щитовидната функция. Ищцата е била подадена на оперативната маса с нормални хормони. След един месец при тежка тириоидоза може да се появи оток. Причина може да е недостатъчна заместителна доза на медикамента. Той е даден в много малка доза. Това може да влоши функциите на всеки един нерв и ще попречи на възстановителния процес. Не може да отговори дали може да се възстанови нерва, но най - вероятно няма да се възстанови. В документацията има един дежурен лекар, който споменава, че има оплаквания че има задух. Дишането е възстановено, няма хипоксимия, за да настъпи увреждане. Трудно се намира пряка причинно-следствена връзка. Тежкото й състояние може да доведе до невротично състояние, но не и операцията. Не може да се каже категорично дали се дължи на операцията. Могат да бъдат всякакви причините, може да бъде вирусна инфекция, може да се е ударила в областта на шията. Има приложени много листи с вирусни инфекции и катари. Има данни за остра вирусна инфекция .Възвратните нерви, ако са увредени не може да се изпише след 4 дни. Не може да бъде изписана с такива данни, може да е непълнотата на изследванията, с които влиза в операционната зала. Диагнозата, с която хистологията излиза фуликуларна нодозна струма с дегенеративни промени и лимфоцитарни инфилтрати. Нодозната струма това е възлеста гуша. Била е с Тиреотоксикозата /повишена щитовидна функция/ и по този повод е приемала Тирозол и Нурозал. Лечението с медикаменти и обратимо, води до потискане и показателите са в норма докато се приемат. Бъдат ли спрени- състоянието се възстановява. В един период от 2005 г. до март 2006 е спряла приема на Пропицил, след което са се обострили симптомите, което води до налагане на друг метод – оперативното решение е съвсем правилно. Хистологичния резултата е меродавен. Не може да са увредени възвратните нерви и да не се прояви още първите часове. Те трябва или да бъдат интубирани, или да се постави канюла- иначе не може да се диша. Въз основа на документацията няма грешка-нито е приведена в интензивното, не е в реанимация, не е трахеотомирана, сатурацията й е 99, което показва, че има много добро дишане след извеждане от операционната. На 4 ден си тръгва права здрава с дишане и говор. Считат, че са спазени правилата на медицинската практика, тъй като пише, че се изписва в добро състояние. След операцията е съобщила за симптоми, но може да е за един- два часа и след това състоянието й да се е подобрило. Действително в амбулаторен лист № 620/2007год. д-р А. е отразила, че има “задушаване”, затруднено дишане и говор, но след това не ги е имало. Три пъти е ходила на ото-рино-ларинголог, но тези симптоми не са отбелязани.

Видно от заключението на допълнителната съдебно- медицинска експертиза/т.2, л.355- 360 от делото/, ищцата П.К.В. е страдала от заболяване на щитовидната жлеза . За първи път за такова заболяване е отбелязано в амбулаторен лист № 9805 /20.10.2003 г. на ОПЛ- д-р Л.Г.- личен лекар на ищцата . В амбулаторния лист е отбелязана диагноза- нетоксична едновъзлова струма . В същия липсват подробности за самото заболяване. Следва амбулаторен лист -1329/16.03.2005г., в който за първи път се появяват симптоми на тиреотоксикоза -симптомокомплекс, свързан с повишени нива на тиреоидните хормони в кръвта , независимо от причината за тяхното повишение/различни етио-патогенетични процеси/. В анамнестичната част се говори за оплаквания от сърцебиене, тежест в сърдечната област , лесна изморяемост, нарушение в менструалния цикъл -симптоми , които могат да се свържат с тиреотоксикоза . В обективното състояние е отразена уголемена щитовидна жлеза, без увеличени лимфни възли, температура 36 градуса по целзии, пулс 82, кръвно налягане 120/80. Следва амбулаторен лист № 1722/12.04.2005г., в който вече е поставена диагноза Тиреотоксикоза с дифузна гуша , в анамнестичната част е отразено, че след консултация с ендокринолог се назначава терапия с Пропицил в доза 3x2 таблетки . Следва обективно състояние , идентично с описаното преди 1 месец - уголемена щитовидна жлеза, периферни лимфни възли неуголемени, температура 36 С, сърце- ритмична сърдечна дейност , пулс 82, РР-120/80, и т.н. Започната е терапия с Пропицил / тиреостатик , медикамент , подтискащ продукцията на щитовидни хормони от щитовидната жлеза /в описаната по-горе доза . Следват амбулаторни листове № 2247/12.05.2005г., № 2821/14.06.2005г., № 3133/06.07.2005г., № 3734/16.08.2005г., № 4602/12.10.2005г., № 5563/05.12.2005г., № 389/24.01.2006г., № 878/22.02.2006г., № 4055/21.08.2006г. и № 5744/30.11.2006г.- в които е проследявано състоянието и изписвана терапия във връзка с тиреотокеикозата от ОПЛ д-р Л.Г.. Ищцата е посещавала регулярно лекуващия ендокринолог- д-р А. — първичен преглед при нея е регистриран на 16.03.2005г., следва вторичен преглед на 18.03.2005г., има извършвани регулярни прегледи- на 06.04.2005г., на 01.06.2005г., на 06.06.2005г., на 06.07.2005г., на 10.10.2005г., на 20.01.2006г., на 10.04.2006г., на 17.07.2006г. и на 03.01.2007г. По данни от извлечения на НЗОК- С.З. са отчетени извършени следните лабораторни изследвания , свързани пряко със състоянието на щитовидната жлеза предоперативно - на 17.03.2005- фТ4, ТСХ, ПКК , АСАТ . На 08.07.2005-ТСХ , на 10.10.2005- ТСХ , 20.01.2006- ТСХ, 10.04.2006 ТСХ, фТ4, 17.07.2006- ТСХ, ПКК, холестерол , 03.01.2007 - ТСХ. С изключение на последното изследване - ТСХ- 1,14 мМЕ/л от 03.01.2007 година , с което ищцата е насочена за оперативно лечение, останалите стойности на описаните изследвания не са представени за разглеждане от вещите лица, съответно по този начин липсват данни за тиреоидната функция през времето от регистриране на тиреотокеикозата до края на 2006 година . По данни от извлечения на НЗОК ищцата е получавала по НЗОК до времето на оперативната интервенция Пропицил - на 12.04.2005 - 200 табл., на 10.05.2005- 200 таблети , на 14.06.2005-100 таблети, на 16.07.2005 100 таблети, на 16.07.2005- 100 таблети, на 18.08.2005 100 таблети, на 12.10.2005 - 100 таблети.на 05.12.2005 100 таблети на , на 24.01.2006 100 таблети , на 22.02.2006 г - 100 таблети . Следва прекъсване в изписването на медикамента , същият вероятно е преустановен , за което липсват амбулаторни листове както от ОПЛ -д-р Л.Г. , така и от лекуващия ендокринолог д-р А. . По данни от НЗОК терапията е възстановена през месец Август 2006 - изписани 100 таблетки Пропицил на 21.08.2006 ,след това на 30.11.2006 г. До времето на оперативната интервенция липсват данни от електронните регистри на НЗОК за прием на тиреостатична терапия . При ищцата е документирано 1 ехографско изследване , извършено по време на хоспитализацията в *** на *** - С.З. , извършено на 07.02.2007 г. В него щитовидната жлеза е описана с „ нормална топика, правилна форма , увеличени размери,хипоехогенна структура на паренхима, хиперехогенни контури.Десен лоб- 56/26/25мм , Ляв лоб- 64/28/28 мм , Истмус- 4,8мм , Заключение - дифузни паренхимни промени /по типа на Морбус Базедови /. На 09.02.2007 година е извършена оперативна интервенция - двата лоба са се представили с „ умерено увеличени размери , променена структура /едрозърнеста/, твърда консистенция, с фиброзни участъци на места , суспектни за Нео - процес /. Не са били намерени участъци непроменен паренхим „ . Съответно на находката е отстранен оперативно левия щитовиден лоб , който е изпратен за гефрир. При резултата от гефрира - нодозна струма с белези на тиреоидит и дегенеративни промени — операцията е продължила с оперативно премахване и на останалия десен лоб на щитовидната жлеза- тоест извършена е тиреоидектомия. На 14.02.2007 г. е получен трайния хистологичен препарат- „Фоликуларна нодозна струма с дегенеративни промени и лимфоцитарни инфилтрати „ за десен и ляв лоб . При ищцата не са извършени , или ако са извършени не са представени имунологични изследвания - ТРО- аЬ , ТС-аЬ , ТКаЬ , даващи данни за вида на автоимунния процес. От извадените факти до тук, може да се направи заключение , че П.В.К. е имала тиреоидно заболяване от 2003 година , регистрирана „ струма „ , описана като нетоксична , едновъзлова . По това време заболяването е било в еутиреоидна фаза - тоест независимо от увеличените си размери , щитовидната жлеза е функционирала нормално. Тази нормална функция на жлезата е продължила до месец Март.2005 година , когато е регистрирана тиреотоксикоза. В подкрепа на наличната тиреотоксикоза е клиничния преглед на ОПЛ -д-р Л.Г. , която на базата на суспектната клинична картина е изпратила ищцата на преглед при специалист ендокринолог, който е потвърдил тиреотоксикозата с хормонални изследвания . Същите , както и извършените в последствия хормонални изследвания не са представени за анализ . Поради това, както и липсата на голяма част от извършените амбулаторни листове от ендокринологичните прегледи ми е трудно да взема отношение във връзка с коректността на провежданото тиреостатично лечение. Извършеното в *** на ***чение ехографско изследване дава основание да се приеме наличието на имунна тиреоидна болест. Описаната хипоехогенност на паренхима е в подкрепа на това , извършващия изследването лекар е оприличил измененията като при Базедова Болест. Ехографското изследване обаче е субективен метод и зависи от опита и квалификацията на ехографиста. Патогномонична в случая / поставящ диагнозата метод / е хистологичното изследване. Такива изследвания са извършени интраоперативно - гефрир 38, 39, 40 .

Данните са за нодозна струма с белези на тиреоидит и дегенеративни промени . Най-меродавно за конкретната диагноза е трайният хистологичните препарати 530, 531,532, 533 за ляв лоб, 534, 535 за десен лоб - фоликуларна нодозна струма с дегенеративни промени и лимфоцитарни инфилтрати. По този начин може да се твърди, че ищцата е имала Нодозна Базедовифицирана струма. Бил е извършен преглед на ищцата П.В.К. от двамата специалисти на 16.06.2011 година. От прегледа на ендокринолога - Касае се за пациентка в добро общо състояние, на възраст, отговаряща на действителната. Шия - подвижна , наличие на цикатрикси от извършени оперативни намеси . Щитовидна жлеза не се палпира. Периферни лимфни възли не се палпират. Симетричен гръден кош , чисто везикуларно дишане , без хрипова находка, с честота 16 /минута. Сърдечно съдова система- Ритмична , нормофреквентна сърдечна дейност, с честота 78 удара/минута. Кръвно налягане-110/70 мм, ясни тонове, без шумова находка. Корем на ниво на гръден кош, респираторно подвижен , черен дроб и слезка не се палпират увеличени. Крайници-запазени пулсации на периферните артерии. Без отоци. Извърши се ехографско изследване на шийна област- в областта на шията не се визуализира парехим с тиреоиден произход. Периферни лимфни възли не се визуализират. От параклиниката- ТСХ- 0,276 / долна граница 0,27 / Провежда лечение с Л-Тироксин- 125 мкг /дневно. Касае се за пациентка с тиреоидектомия, следпроцедурен хипотиреоидизъм. Добре компенсирана медикаментозно. От прегледа на УНГ — специалиста - При оглед се установява цикатрикс в средната част на шията в следствие на прекараните оперативни интервенции. Палпацията на шията не дава патологични отклонения. При индиректна ларингоскопия се установява силно надвесен епиглотис над входа на ларинкса , който не позволява оглед на последния. Риноскопично-розова носна лигавица , без патологични отклонения. Отоскопично-седефени тъпанчеви мембрани. Според медицинската документация здравословното състояние на ищцата при приемането й в *** на *** С.З. е било добро . Това е видно от представената медицинска документация - от общия статус се установява , че пациентката е ориентирана , афебрилна, има двустранно везикуларно дишане , без хрипове , ритмична сърдечна дейност , при кръвно налягане 90/60 -110/70 , пулс 72 удара за минута . Корем мек , неболезнен, крайници без отоци. Пациентката постъпва за оперативно лечение във връзка с клинични данни за рецидивираща тиреотоксикоза, неподдаваща се трайно на консервативното лечение . По тоя повод е извършена лобектомия в ляво, като при макроскопския вид на жлезата , суспектен за нео-процес и хистологичния резултат за нодозна фоликуларна струма с дегенеративни промени е отстранен съответно и десния щитовиден лоб- тоест е извършена тиреоидектомия - отстраняване на тиреоидната жлеза по оперативен път. От разгледаната документация в историята на заболяването от деня на операцията - 09.02.2007 г до изписването й на 13 .02.2007 година се стига до извода , че по време на оперативната интервенция не се е стигнало до увреждане на рекуренсовите нерви . На 10.02.2007 година в 18 часа болната се е оплакала на дежурния лекар от „задух в шийната област, недостиг на въздуха, който поема„. същите оплаквания са купирани с парентерално приложение на Витамин С - 1 ампула, Калциев глюконат- 1 ампула и Урбазон 40 мг . Не се е наложило подаване на кислород. От назначеното консервативно лечение / с положителен ефект/ се стига до извода , че оплакването от задух и недостиг на въздух най- вероятно се дължи на оточност на ларингеалните тъкани или/и хематом в следствие на оперативната интервенция , който притиска ларинкса . След 3 дни пациентката е изписана в добро общо състояние , афебрилна , хемодинамично стабилна - РР-110/70 , пулс 84 уд/мин , без нарушение във фонацията. Свалени конци и превръзка на 13.02.2007г. Ищцата е изписана от *** на *** С.З. с диагноза - Тиреоидит на Хашимото - нодозен вариант, с хиперфункция на жлезата .

От представения от *** на *** С.З. лист — история на заболяване е вписано добро общо състояние. Регистрирани са при дехоспитализацията кръвно налягане- 110/70, пулсова честота 84 . При извършения амбулаторен преглед от ендокринолог — д-р Ангелова на 28.02.2007 г отново е регистрирано добро общо състояние при кръвно налягане 120/80, ритмична, нормофреквентна сърдечна дейност. В представената медицинска документация след 09.02.2007г не са регистрирани неврологични заболявания като нозологични единици . Липсват амбулаторни листове от специалист невролог , говорещи в такава насока , Такива не са отбелязани и в решенията на ТЕЛК от 11.11.2008г и от 24.11.2009 година. Парализата на рекуренсовите нерви може да се дължи на много причини . Най-честата е засягането от вирусни заболявания , травми /включително оперативни / в областта на шията , рак в левия горен белодробен лоб, дилатация на дъгата на аортата , интоксикации и много други нокси . В една трета от случаите причината за парализата остава неоткрита . По правило парализата се появява непосредствено след или до няколко дни от въздействието на съответната нокса. Когато този период е отдалечен във времето между увредата и въздействието на съответната нокса се счита , че липсва причинно-следствена връзка между тях . Ларингеалната стеноза не се дължи на парализата на рекуренсите, а на фиброзни изменения , които най-често се дължат на оперативни интервенции в областта на ларинкса. При ищцата са извършени следните оперативни интервенции – на 09.02.2007 година тиреоидектомия в *** на *** С.З. , 28.03.2008г , 14.05.2008 г , 14.07.2008 г , 27.08.2008г , 28.03.2009 г , 27.04.2009 г , 28.07.2009г , 29.08.2009 г. - всички те в Клиника по ушни , носни и гърлени болести на ***, тоест всичко 9 оперативни интервенции. Здравословното състояние на ищцата към момента на извършения преглед на 16.06.2011 година е добро* Извършената деканюлация преди няколко месеца /по данни на болната /, възстановеното дишане през естествените дихателни пътища не предполагат нуждата от по-нататъшни оперативни интервенции . Нормалното дишане без трахеостомна канюла вече е осъществено. Силата на говора може да се възвърне чрез ползването на протеза - ларингофон. Относно трудоспособността на ищцата, същата е прерогатив предимно на комплекс от специалисти - личен лекар , лекар от трудова медицина , цехов лекар , ТЕЛК . От дадените преценки по отношение на трудоспособността й до момента вещите лица нямат възражение - необходимо е ограничение на запрашеността и тежък физически труд - по преценка на ТЕЛК . Вещите лица не познават конкретните условия на труд и съответно длъжността „оператор на спомагателни съоръжения" в цех „ Въглеподаване „ . Симптоми като главоболие , повръщане , припадъци и световъртеж могат да се дължат на множество и най-различни нозологични единици и патологични процеси . При ищцата не е имало момент на остра и / или тежка обструкция на горните дихателни пътища. От така предоставените ни документи не може да се обоснове пряка връзка между горепосочените симптоми и нарушение в дишането . В поясненията си в откритото съдебно заседание на 30.06.2011г./л.364- 365 от делото/, вещите лица допълват, че при извършения преглед при д-р Ж.Ж.- УНГ преглед на 20.06.2007г. е констатирана лява гласна врьзка с парализа дясна гласна врьзка с пареза. Терапията е по- горе описаната. Направени са още 5 прегледа всеки месец до 20.02.2008 г., при който е установено "истински гласни врьзки неподвижни при фонация и респирация в парамедиална позиция. Насочена за хоспитализация в *** клиника за оперативно лечение –трахеотомия». Медицинската документация е подредена по дати и години в хронологичен ред. От месец март 2008 г. до август 2009 г. ищцата е хоспитализирана 8 пъти в *** с направени операции на ларинкса - трахеотомия с поставяне на Т- образна канюла, евапоризация на дясна гласна врьзка /аргон плазмена коагулация/, аритеноидектомия в дясно, дилатация на ларинкса, с отстраняване на гранулационна тькан многократно. Както е видно от цитираните консултации, още на първия УНГ преглед е документирана пареза на лява гласна връзка до 12 месеца след операцията, когато поради прогресия до двустранна парализа се налага трахеостомия. В документацията по делото липсват ехографски изследвания преди постъпването на пациентката в хирургична клиника. По тази причина е трудно да се определи ретроспективно обема на гушата и нейния характер. Няма и описан предоперативен УНГ преглед, нито такъв непосредствено след операцията за оценка на подвижността на гласните връзки.

От направената при прегледа на болната ехография на шийна област не се установява иерсистиране или разрастване на тиреоидна тькан, туморна тъкан или лимфни възли, които да са потенциална причина за увреждането на възвратните нерви. Няма медицинска документация от периоперативния период (преди, по време или непосредствено след операцията), доказваща прекъсване на възвратните нерви. Налице е била обаче постоперативна пареза, преминала в парализа на единия, а в последствие (12 месеца след операцията) и на двата възвратни нерва. Пациентката е с трайна парализа (рекуренсова) на гласните врьзки. Нервът на този етап не е възстановим. И няма данни за придружаващи неврологични заболявания след операцията през 2007 г. Описаната в амбулаторните листове неврологична симптоматика датира от 2006г. Поради липса на медицинска документация, сочеща други причини за парализата на възвратните нерви считат, че е вьзможна причинно-следствена връзка между нея и направената през 2007г. тиреоидектомия. В тези документи се намира нещо ново- д-р Г. намира данни за възприетия процес в областта на шията, но категорично не може да се постави датата на периода. Лимфните възли и възпалението говори за възпаление в областта на шията. Може би е изпратила ищцата за консултация със специалист уши, нос, гърло/УНГ/, където се навежда за предположение- това е видно от амб. лист 2010. Има описание на лявата гласна връзка и само за една седмица и другата гласна връзка – дясната става неподвижна. Това е доста отдалечено от самата операция, става след около два месеца.

Според наличната документация обективно това го вижда д-р Ж. в период след около пет месеца след операцията, а преди това ги е видял д-р Р., два месеца след операцията. Последното лекарско заключение пред д-р Р. е изписването на 13- и, където е отбелязано, че са свалени конците, махнал превръзката и е излезнала пациентката. Фактът, че на 10.02.2007г. е съобщила ищцата за оплаквания, е в резултат на извършената операция, но вероятно то се дължи на оток на меките тъкани на ларинкса, който минава за къс период от време. За 12 часа, а може и за по-малко да мине този оток, щом са направили само веднъж урбазон. Тези оплаквания са симптоми и могат да се появят от много заболявания. След операцията, ищцата не е страдала от такива заболявания, които да налагат тези симптоми. По делото няма данни да е страдала от вирусни заболявания. Аз не мога да кажа каква е причината да настъпят тези увреждания, не съм компетентен и предполагам, че никой не е компетентен. На 16.06.2011г. са направили преглед на жлезата на ищцата и за тях обективно състояние “уголемена щитовидна жлеза” е нелогично. Няколко месеца след операцията продължава да има оток на тъканите, това е възможно за някои пациенти и това е възможно да бъде преценено като остатък от щитовидна жлеза. Друг е варианта амб. лист да е бил направен малко некоректно. Направен е опит за преглед, защото не може да се види ларинкса, това може да се види чрез друго изследване. Чрез спирометрия може да се види защо й е затруднено дишането на ищцата, но такова изследване не съм направил. Това са научни методи и могат да се направят, дори да се изследва и налягането на кислорода, въглеродния двуокис.

Колкото повече се раздалечава във времето, толкова повече шанса за причинно-следствена връзка намалява причината за увреждането да е причинено от операцията. От 5 месеца пада периода на 2 месеца и д-р Р. за една седмица е писал, че и двете връзки не функционират. След няколко месеца отново докторите виждат, че една връзка е започнала да функционира. Гласната връзка и с лечение се възстановява. Не са открити други заболявания на ищцата, освен операцията, които да водят на тези увреждания. Основното заболяване е нодозна токсична гуша. Това е едно от малкото незлокачествени заболявания, които биха могли да увредят, но диагнозата не потвърждава злокачествено заболяване. Основното щитовидно заболяване не е причина за увреждане нервите на ларинкса. Заболяването е ларингиална стеноза, която доста успешно е преодоляна за сега. Тя не може да бъде свързана с операцията на щитовидната жлеза, но и при увреждане на рикулентните нерви, няма връзка с щитовидната жлеза. Не се открива грешка в действията на хирургичния екип. Има описание на операцията и въз основа на това даваме този отговор. Считат, че са спазени медицинските стандарти за извършване на операцията. Ищцата е имала е оплаквания преди операцията. Когато се парализират гласните връзки и ларинкса следва задух, невъзможност за вдишване на въздух. Това се получава на момента.

При едностранна пареза може да не даде големи оплаквания, защото едната като функционира, другата не протестира. Ако е едностранно няма да даде веднага отражение, а впоследствие при физическо напрягане. При двустранна пареза на рекуренсите, каквато е констатирана през 2008г., пациентката диша трудно, защото гласните връзки са допрени една до друга и трябва едната гласна връзка да се отстрани или издърпа настрани, за да може да минава добре въздуха и да диша и тогава започват редица операции – общо 8 бр. Целта им е да има възможност да преминава въздух. Става въпрос за отстраняване на гласната връзка посредством лазер или посредством латерофиксация – издърпване на гласните връзки или отстраняване на гласната връзка, за да може през половината от дихателното пространство да преминава въздуха. Ларингиалната стеноза се получава вследствие на тези операции, последващи. Диагнозата на първата операция в ИСУЛ, пациентката е имала влошено дишане. Тя получава ларингиална стеноза и затова диша трудно, но тя и без тази ларингиална стеноза е дишала трудно. Ако е едностранна пареза, тя не е могла да има някакви сериозни оплаквания. Би могло ако е била едностранна пареза или е липсвала, болната нямало е да има никакви оплаквания, ако е двустранна тя не може да диша. Фонацията ще пострада, при засягане на единия нервно секулец, ще има известно изменение. При изписването на 13.02.2007 г. е споменато, че пациентката е без нарушение на фонацията, нормална фонация, дишане, пулс. Това е описано в история на заболяването. На 10.02.2007г. непосредствено след операцията е отбелязано, че има нарушение на дишането, но няма нарушение на фонацията. Видно от заключението на тройната съдебно- медицинска експертиза/л.412- 418 от делото/, няма медицинска документация от предоперативния период на ищцата/преди, по време или непосредствено след операцията/, доказваща прекъсване на възврътните нерви. Налице е била обаче постоперативна пареза, преминала в парализа на единия, а в последствие/12 месеца след операцията/ и на двата възвратни нерва. Пациентката- ищцата е с трайна парализа/рекуренсова/ на гласните връзки. Нервът на този етап не е възстановим. Няма данни за придружаващи неврологични заболявания след операцията през 2007г. Описаната в амбулаторните листове неврологична симптоматика датира от 2006г. Поради липса на медицинска документация, сочещи други причини за парализата на възвратните нерви, трите вещи лица единодушно считат, че е възможна причинно- следствена връзка между тази парализа и направената на ищцата през 2007г. опареция- тиреоидектомия. В съдебно заседание на 23.11.2011г./т.2, л.425- 427 от делото/, и трите вещи лица единодушно потвърждават, че към днешна дата ищцата е с диагноза „Трайна парализа, рекуренсова на гласните връзки”, необратима, защото срокът за възстановяване след операция е 12 месеца. Въпреки, че всичко е много индивидуално при всеки пациент, но тъй като няма предоперативно изследване на състоянието на гласните връзки, не може да се каже категорично дали преди операцията е имала пареза на гласна връзка.

Има такива случаи, при които има неизвестна, неустановена парализа на гласна връзка по някаква друга причина. Прави се специално изследване преди операцията, което установява състояние на ларинксови връзки. Изследване е направено, но след операцията. Индиректното състояние се установява с изследване, наречено ларингоскопия. Ендокринолог не може да постави такава диагноза. Личната лекарка на ищцата д-р Г. не може да извърши такова изследване, тъй като няма необходимата специалност. Консултация с УНГ предоперативно не е извършена, това се прави по преценка на личния лекар и на колегата, който е оперирал. Не е задължително да се направи такава консултация, но много колеги я правят. Ние нямаме данни да е направена консултация със специалист УНГ и затова няма данни за състоянието на гласните връзки преди операцията. Ако е имало пареза на гласни връзки преди операцията, по време на операцията нямаше да се констатира- ищцата е имала увеличена подвижност на гласните връзки след операцията. Никой не гледа гласни връзки, освен ако няма някаква специална причина за това. Базедовата болест е друго нещо. Няма данни да е имала ищцата пареза на гласни връзки преди операцията, защото няма медицински документи за това. Всяка една операция завършва със срастване, има зарастване- т.е. винаги има някакъв вид срастване. Има срастване и за него не се използват оперативни методики. Отразеното, че „лъжливите гласни връзки с резки и гладки контури” няма отношение към операцията на щитовидната жлеза. Не може да се установи дали има срастване, защото няма такъв метод. Диагнозата на ищцата е „Двустранна рекуренсова пареза”. От приложената по делото медицинска документация има отразен преглед УНГ на 17.04.2007г. от д-р Р. и на 23.04.2007г. при същия доктор, където той споменава, че се касае за пареза на двете гласни връзки, които са подвижни при фонация. Те се движат и по принцип се допират, като между тях не трябва да оставя разстояние, дихателната функция е друго. Той описва, че се касае до една двустранна пареза на двете гласни връзки, а не парализа. Това е първото, което е отразено след операцията, но не е непосредствено след операцията, а два месеца след това. Следващият колега, който я преглежда е д-р Ж.Ж.- на 20.06.2007г. описанието е, че лява дясна връзка е с парализа, а дясна гласна връзка е с пареза. Диагнозата е „Пареза на нервус ларингеус рекуренс”. Той се придържа на всичките си прегледи, като пише, че дясна връзка е с възстановена подвижност.

Възможно е да има промяна в статуса на ларинкса. Винаги при операцията, според медицинската теория, се наранява първо десния и след това левия възвратен нерв. Възвратните нерви са от двете страни на трахеята и понеже идват от гръдния кош, а аортата минава наляво, левия рекуренс се намира значително под аортата и по-трудно се засяга, но ситуацията е такава, че тя не е с нормална щитовидна жлеза и нормална анатомия. Тя е с базедова болест и според големината на щитовидната жлеза може да бъде различна. Може да се каже, че при нейното заболяване най-често има травма, защото жлезата е голяма. В заключението са записали, че има процент на увреда на възвратните нерви. В медицинската документация няма данни за припадъци, прилошаване, преди операцията. Това може да се установи само със специален преглед. Със сигурност във всички изследвания може да се установи затруднение в дишането. На другия ден след операцията ищцата се оплаква, че има затруднение в дишането и стягане в шийната област. Направена е терапия, от която се почувствала добре и се изписва клинически здрава. Не е имало консултация непосредствено от болницата с УНГ, а само може би с дежурния лекар, предполагам хирург, тъй като е записано само името на колегата, но не го познавам какъв специалист е. Проблемът при ищцата е под нивото на гласните връзки, стеснението на трахеята е от 15мм на 13 мм, това стеснение не води до задуха. Не могат да отговорят за промените в трахеята, тъй като те са следствие от другите неща. Категорично ищцата няма да може да възвърне говора си. При тази операция, която е направена впоследствие, трябва да се попитат други специалисти дали ще бъде нормално дишането й занапред. Стеснението на трахеята би имало връзка с последващите операции, но с първата операция няма отношение. Вещите лице поясняват, че на стр.6 най-отдолу в представеното заключение, датите не са от месец февруари 17.02 и 23.02., а се касае за 17.04. и 23.04.2007 г., като са допуснали техническа грешка и молят да се поправи заключението им. Не им е предоставено ехографско изследване преди операцията като отделна бланка, а е записано в история на заболяване при постъпване в Хирургична клиника.

При пареза на гласните връзки едностранна или двустранна, гласа може да е запазен и да няма никакви смущения в дишането при нормално физическо натоварване. Смущения в дишането може да се появи при физическо натоварване, без да има дори оплакване. При парализа двустранна може да има нарушение в дишането и при двустранна парализа се прибягва до трахеотомия, за да може да има дишане. При изписване от болницата фонацията на ищцата е била запазена. При пареза фонацията е запазена, имала е оплакване и затова е изпратена на специалист УНГ. Понякога тези парези се откриват случайно от специалист, не може да се открие от ендокринолог или личен лекар, защото е специфичен преглед. По време на операцията една тръба през цялото време стои в трахеята и никой не знае и не може да знае какво е състоянието на гласните връзки. Сега, когато има методики да се локализира нерва и с импулси да се следи движението на гласните връзки дали съществува или не, по време на работа може да се установи, че се засяга в момента възвратния нерв и да се премахне инструмента. Тези методики не са задължителни, правят се само на някои места. Ако бяха срязани двете връзки, нямаше да се реагира.

Възможно е да има възпалителни заболявания за специалист УНГ, които да доведат допълнително до увреждане на нервите, но няма медицинска документация за допълнително заболяване в областта на УНГ. Лимфаденит представлява възпаление на лимфните възли, като реакция на възпалителен процес. Хиперемията на ларинкса представлява зачервяване лигавицата на ларинкса. По амб. лист № 2010 ищцата е прегледана от личен лекар от 16.04.2007г. и е отразено остър лимфаденит и пише, че няма данни за възпалително заболяване при УНГ. Може причината да бъде постоперативна, след операция на щитовидната жлеза, зъб, но няма отразено в този амб. лист, тъй като лимфаденита представлява възпалителен процес, а няма отразено възпалително заболяване. Увеличени лимфни възли в шийната област това е възпалителен процес в шийната област или челюстта или зъбите, общо в главата. Ларинкса като анатомична зона няма нищо общо с лимфните възли на шията. Ларинкса е в областта на УНГ и няма отразен възпалителен процес в моята област в този амб. лист има отразено „уголемена щитовидна жлеза; Лимфни възли, увеличени лимфни възли вдясно по предния ръб на мускулус стерноклейдомастоидеус.”. Лимфните възли по предния ръб на мускулус стерноклейдомастоидеус, френира, свързани са съответната половина на долна и горна челюст, зъби и устна кухина. Възвратният нерв минава много далеч от тези зони. Увеличени лимфни възли не могат да се свържат с увреждане на възвратния нерв. Възможно е в резултат на проведената операция да се е влошило положението на ищцата, но възможно е и да не е, няма как да се отговори. Обикновено ако има изследване, че преди операцията не е имало проблеми на гласните връзки, тогава със сигурност може да кажем, че това увреждане е вследствие на операцията.

Има данни за връзка между предхождащата операция и последващата парализа на гласните връзки след шест месеца. За това се изчаква една година, защото 90% от пациентите преодоляват това състояние, което е нормална травма на връзки. Съгласно първоначалното заключение на съдебно- счетоводна експертиза/т.2, л.455 от делото/, трудово възнаграждение, което е получавала ищцата от назначаването й до 07.02.2007 г. е в размер, посочен помесечно общо за периода в размер на 15 189,61 лв. Разликата между трудовото възнаграждение, което би получавала за времето от 09.02.2007 г. до 21.10.2009 г., ако е работела по сключения от ищцата трудов договор, което е в общ размер на: 15 473,00 лв. и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност до м.03.2009 г., което е в общ размер на: 4 587,52 лв., възлиза на общо 10 885,48 лв. Размера на трудовото възнаграждение, което би получила ищцата, ако е била на работа, от м.03.2009 г./ от когато е в неплатен отпуск/ до 21.10.2009 г. възлиза на общо 4 900,00 лв. Като направените разходи за лечение на ищцата за периода от 07.02.2007 г. датата на първоначалното постъпване на лечение до датата на завеждане на ИМ в съда на 21.10.2009 г. възлизат на общ размер: 619,20 лв. Съгласно допълнителното заключение на съдебно- счетоводна експертиза/т.2, л.463от делото/, общият размер на пропуснатото трудово възнаграждение на ищцата за периода от 09.02.2007г. до завеждане на иска в съда на 21.10.2009г., което би получавала, ако е работела по сключения трудов договор е в размер на 15 473.00лв., а размерът на обезщетението за болнични за периода от 09.02.2007г. до м.03.2009 г. е в размер на 4 587.52 лв. Или ищцата е получила обезщетения за отпуск по болнични в размер на 4 587,52 лв. за периода от 09.02.2007 г. до м.03.2009 г., и същата би получила 15 473,00 лв. за периода от 09.02.2007 г. до 21.10.2009 г., ако е работела, като разликата е в размер на 10 885, 48лв. Съдът кредитира изцяло заключенията на съдебно- медицинските и съдебно- икономическата експертизи, като изготвени мотивирано, пълно, компетентно и обстойно.

Предвид всички гореизложени писмени и гласни доказателства, както и предвид заключенията на всички съдебно- медицински експертизи и най- вече писменото заключение и поясненията в съдебно заседание на тройната съдебно- медицинска експертиза, съдът категорично счита, че в резултат на извършената на ищцата от лекар на ответника хирургическа операция на 07.02.2007г., на ищцата са й нанесени сериозни травми, които много трудно могат да бъдат възстановени, а една част може би и никога няма да бъдат възстановени, с което са й нанесени множество имуществени и неимуществени вреди, които не са възстановено до настоящия момент по какъвто и да е начин от причинилия ги ответник. Поради което и на основание чл.49 във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество, което е работодател на лекарския екип, извършил тази операция, в резултат на която ищцата е пострадала значително, за непозволеното й увреждане от работници и служители по трудов договор при ищеца/опериращия екип/. Ищцата е претърпял неимуществени вреди, а именно болки и страдания от тази операция и последиците от нея. Тази не особено сполучлива операция е довела до трудно възстановимо или дори невъзстановимо здравословно състояние на ищцата, като загубата на здравето на й е голяма и почти непоправима, поради което съдът следва да определи справедливо обезщетяване, което да компенсира парично нанесените вреди от ответника на ищцата.

Съдът намира, че следва да уважи предявения иск частично иск в размер на 80 000 лв., с което да се обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, тъй като съгласно Решението на ТЕЛК на ищцата й е определена 80 % инвалидност/нетрудоспособност/. Този вид и размер парично обезщетение е изцяло съобразен с вида, тежестта и последици от увреждането, със състоянието на ищцата и с константната практика на съдилищата по аналогични казуси през последните години. В останалата част над уважените 80 000 лв. до общо претендираните частично 100 000 лв. искът се явява прекомерен и завишен, поради което следва да се отхвърли в тази му част, ведно със законните последици от това. От друга страна предявеният изцяло иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на общо 10 885, 48 лв. се явява изцяло основателен и доказан до допуснатия такъв увеличен размер- видно от първоначалното и допълнителното заключения на съдебно- икономическата експертиза по делото- както по отношение на направените разходи за допълнително лечение на ищцата след изписването й от ответника на 09.02.2007г., така и за разликата между трудовото възнаграждение което тя би получила и това, което е получила в резултат на неуспешната й операция от ответника. Тези искове следва да бъдат уважени изцяло като напълно основателни, обосновани и доказани, ведно с всички законни последици от това.

Паричните обезщетения за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и на имуществени вреди в размер на 10 885, 48лв. се дължат от ответника- причинител на ищцата- пострадала ведно със законната лихва за забава върху тези суми, от датата на увреждането- 07.02.2007г. до окончателното изплащане на сумите съгласно правилата на чл.84, ал.3 във вр. с чл.82Чл. 82. ⚖️ Практика (25) Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.- 86 от ЗЗД. Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2 – седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия първоинстанционен ОС- С.З. пред въззивния му ПАС Ето защо водим от многобройните гореизложени мотиви и на основание чл.49 във вр. с чл.45 и сл. и чл.82Чл. 82. ⚖️ Практика (25) Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.- 86 от ЗЗД, първоинстанционният СОС

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., *** да заплати на ищцата П.В.К.-***, със съдебен адрес- гр.С., ***- адв.Г.Г. *** общо сумата 90 885, 48 лв./деветдесет хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/, от която 80 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от операцията, извършена й на 07.02.2007г. от екип на ответника, и 10 885, 48 лв. обезщетение за разходи за лечение и неполучена заплата от 09.02.2007г. до 21.10.2009г., ведно със законната лихва върху 90 885, 48 лв. от деня на увреждането- 07.02.2007г. до окончателното изплащане на сумите.

ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата П.В.К.-***, със съдебен адрес- гр.С., ***- адв.Г.Г. *** против ответника ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., *** в останалата част над присъдените 80 000 лв. до общо претендираните 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан в тази му част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 – седмичен срок от връчването му на всяка от страните, чрез СОС пред ПАС. СОС, Гражданско отделение, Четвърти състав, На първи март, 2012 г. В публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ Секретар П.Г. Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ Гражданско дело № 1135 по описа за 2009