Решение № 28/17.06.2009 ГД № 74/2009 АпС Бургас

РЕШЕНИЕ № 28/17.06.2009 ГД № 74/2009 АпС Бургас Гражданско дело № 74/2009 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

РЕШЕНИЕ № 28 от 17.06.2009, Апелативен съд - Бургас, ГС, гр.д. 74/2009г.Производството е по реда на §2, т.1 ГПК, образувано по въззивната жалба подадена от адв. С. от АК Бургас, в качеството му на процесуален представител на Ответниците: М. от гр. Б., ул.”. №.., вх.”.”, ап… и Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Е” ООД със седалище и адрес на управление гр. Б., срещу решение №43/10.03.2009 год., постановено по гр.д. №136/2004 год. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу ответниците иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. при условията на солидарност.

В жалбата се твърди, че решението постановено от БОС е необосновано, неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подробно в жалбата са изложени съображения за всяко едно от наведените нарушения. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците, поддържа подадената въззивна жалба. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения срещу ответниците частичен иск за неимуществени вреди. Представят се писмени доказателства.

В дадения за възражения срок не постъпило писмено възражение от въззиваемата Ищца: или от процесуалните и представители. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците, поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде изцяло уважена, като бъде отхвърлена претенцията за присъждане на неимуществени вреди. Не ангажира нови доказателства. Въззиваемата Ищца:, чрез своите процесуални представители – адв. Й. от САК и адв. П. от АК- Сливен, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението постановено от БОС, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Не представя нови доказателства.

Апелативният съд намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.197Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице. (2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим. Освобождаване на вещото лице ГПК/отм./ и при спазване изискванията на чл.198Чл. 198. ⚖️ Практика (2) Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, при условията на чл. 166 или когато не е изготвило своевременно заключението. Представяне на заключението и чл.199Чл. 199. ⚖️ Практика (3) Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание. Изслушване на вещото лице ГПК/отм./. Бургаският апелативен съд след като взема предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното: С атакуваното решение, постановено по гр.д. №136/2004 год., по описа на БОС е уважен изцяло предявеният от П. С. Д. от гр. Б., частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размера на 15000 лв., както и законна лихва от момента на увреждането.

За прецизност е необходимо да се посочи, че с исковата молба е предявен частичен иск за 15000, включващ както имуществени, така и неимуществени вреди, без да са конкретизирани и без да е посочен пълния размер на тези претенции. С нарочна молба от 21.05.2004 год. е направено уточнение на претенциите, като е заявено, че няма доказателства за имуществените вреди и не желае присъждането на такива, а само неимуществени вреди в размер на 15000 лв. като частичен иск от 100000 лв. В хода на производството е направено увеличение на иска, като не е променен претендирания като частичен размер от 15000 лв., а е увеличен претендирания пълен размер на вредите съответно от 100000 лв. на 200000 лв.

Не се спори от страните по делото, че на 13.04.1999 година въззивникът д-р М. М. е извършил гинекологична операция на въззиваемата П. Д. в Специализирана гинекологична болница за активно лечение „Е” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б.. Безспорно е също, видно и от представените на л.149 и л.150 от делото заверени копия от Епикриза от 17.04.1999 год. и Оперативен протокол от 13.04.1999 год., че при тази операция, която е продължила 2 ч. и 20 мин. е извършена Л. С. К.А. Б.., като въззиваемата Ищца: е изписана от СГБАЛ”Е” на 17.04.1999 год.

Видно от Свидетелски показания на свид. Д. Д. , съпруг на въззиваемата, Ищца: се е чувствала зле 3 – 4 дни след операцията поради което е извикал в дома им д-р М. , който се наложило да обработва допълнително в кабинета си раната от операцията, почиствайки я и поставяйки и дренаж. Правени са и превръзки, и възстановяването и затварянето на операцията, според свидетеля е приключило два месеца след операцията. По твърдения на въззиваемата Ищца: и от показанията на съпруга й се установява, че и през следващите месеци Д. не се е чувствала добре и е имала болки в лумбалната област в ляво, като едва на извършен и преглед и изследвания през пролетта на 2001 година( м.март - м.април), видно и от приложените на л.110 заверени копия от медицинско направление и резултат от рентгенологично изследване и е поставена диагноза: А. Р. Д.. П. Х. Р. син. През м.септември 2001 година и по-конкретно на 24.09.2001 год. е постъпила на лечение в НИСП”П”- клиника по спешна урология, видно от представеното по делото на л.199, копие от история на заболяване №20503 на ІІ-урологична клиника и е изписана на 12.10.2001 год. При приемането и е снета анамнеза, в която е отразено, че от 1 година е с болки в лява лумбална област. В представеното заверено копие от историяна на заболяването на дата 02.10. е посочено, че болната от 1 година има болки в дясна лумбална област. Представено е и заверено копие от Епикризата, издадена за престоя и лечението на въззиваемата Ищца: в „П” за периода от 24.09. – 12.10.2110 год., в която отново е отразено, по данни на болната, че през 1999 година е хистеректомирана, а от 1 г. е с болки в лява лумбална област. Отразено е също така, че на 28.09.2001 год. и е извършена п. Н. на десен бъбрек, а на 10.10. е направен опит за уретерореноскопия, но не са успяли да възстановят проходимостта на уретера. В тази епикриза е поставена окончателна диагноза: Х. Д.. СТ. П. Х.. По делото е представено заверено копие от история на заболяване № 2* също от ІІ-ра урологична клиника при НИСМ”П”, от което става ясно, че въззиваемата Ищца: отново е била приета за лечение там на 08.11.2001 год. и е изписана на 15.12.2001 год. Видно от Епикризата, на л.212 по делото, на въззиваемата Ищца: е извършена операция на 26.11.2001 год. – Л. У. Д.. П. ЕТ И. У. Д.. Посочена е и окончателна диагноза: : Л. У. Д.. Н. Д.. П. LHT.

В цитираната епикриза е потразено, че при извършените специализирани изследвания – ехография на коремни органи, десният бъбрек е с нормално разположение и големина, с умерено задебелен паренхим, пиелонефритно променен. Няма спор също така, че по жалба на въззиваемата Ищца: до Районна прокуратура гр. Б. против въззивника М. М. е било образувано наказателно производство с внесен в БРС обвинителен акт за престъпление по чл.134, ал.1, т.1, вр. чл. 128, ал.2Чл. 128. ⚖️ Практика (4) (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. НК, вр. чл.25, ал.3Чл. 25. ⚖️ Практика (10) (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. (2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Изтърпяното наказание пробация се приспада изцяло от лишаването от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. и чл.90, ал.1 ЗНЗ, вр. чл.160 ППЗНЗ, по отношение на П. С. Д., като в последствие, с определение №399 от 20.11.2006 год. производството по нохд №1062/2004 год. по описа на БРС е било прекратено на осн. чл.289, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.3Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... НПК и по арг. за обратното от чл.289, ал.2Чл. 289. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 5. (2) Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда. (3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице и наказателното производство се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5, 7, 8 и 10, съдът изпраща делото на прокурора за внасяне на предложение по чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск и мерките за обезпечаване на отнемането на имущество в полза на държавата и на имуществената санкция на заинтересованото юридическо лице - ако основанието за тяхното вземане е отпаднало. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа. Прекратяване на наказателното производство спрямо заинтересованото юридическо лице НПК, поради изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на посоченото в обвинителния акт престъпление./л.99/.

Предявените искове са с правно основание чл.45 по отношение на Ответника: М. М. и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД по отношение на СГБАЛ”Е” ООД. Съгласно разпоредбата на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, както имуществени, така и неимуществени вреди. За да бъде ангажирана отговорността на въззивниците е необходимо да бъде установено, че Ответникът: М. М. виновно поведение е причинил увреждането, т.е. налице е виновно поведение и противоправно поведение, което да е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. В ал.2 на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД законодателят е презюмирал вината на извършителя на увреждането, до доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1Чл. 127. ⚖️ Практика (10) (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. (4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях. Приложения към исковата молба ГПК/отм./, всяка от страните по делото е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая въззиваемата не може да се възползва, и е неприложима разпоредбата на чл.222Чл. 222. (3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи. Приемство в процеса ГПК/отм./, поради прекратяване на наказателното производство , образувано против въззивника М. М., което означава, че не могат да се ползват експертизи изготвени в наказателното производство( досъдебно и съдебно), както и свидетелски показания разпитани в наказателното производство. Задължение на въззиваемата Ищца: е да докаже вързването на уретера й при извършване на гинекологичната операция от страна на първия Ответник: – д-р М. М., увреждането на десния й бъбрек и свързаните с това увреждане неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между вързването на уретера и полученото увреждане на бъбрека. Доказването на претенцията по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД срещу първия Ответник:, води до основателност и на претенцията по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, срещу втория Ответник: СГБАЛ”Е” ООД, тъй като се касае за безвиновна отговорност на възложителя на работа.

На първо място, както по-горе в мотивите е посочено, безспорно е извършването на гинекологична операция на въззиваемата Ищца: на 13.04.1999 год., от лекарски екип, с оператор д-р. М. М., в СГБАЛ”Е” ООД със седалище и адрес на управление гр. Б.. На следващо място, безспорно е установено, че въззиваемата Ищца: на два пъти е приемана на лечение в НИСМ”П”, където и е поставена диагноза Х. Д.. СТ. П. Х. и последователно са й извършвани медицински интервенции, като при първата е извършена н. на десен бъбрек, а при втората – Л. У. Д.. П. ЕТ И. У. Д..

По делото пред Бургаски окръжен съд са разпитани свидетели, д-р И. , д-р А. д-р П. тримата от институт „П”, участвали в екипа извършил втората хирургическа интервенция на въззиваемата през м. ноември 2001 година и съответно единият от тях - д-р А. извършил първата хирургическа интервенция през м. октомври 2001 – поставянето на п. Н.. Цитираните свидетели твърдят в показанията си пред съда, че при втората операция са констатирали копринена лигатура на десен уретер на ниво долната трета на уретера, в близост до кръвоносните съдове, които се лигират. Същите свидетели твърдят, че намерения от тях конец е бил копринен, нерезорбируем, като ползването на такъв вид конец към настоящия момент е забранено. Заявили са, че не са изпратили на изследване въпросния копринен конец, тъй като той е неорганична материя и такава практика не е съществувала. Свидетелят П. е заявил, че той е съставил оперативния протокол за извършената на въззиваемата Ищца: операция, под диктовката на оператора и в него трябва да е отразено това, което са констатирали, но не знае кой е подписал протокола. По делото такъв оперативен протокол не е представен, а от показанията на разпитания пред БОС свидетел – д-р А. , участвал в състав на 3-на съдебно-медицинска експертиза по сл.д. №762/2002 год., става ясно, че такъв оперативен протокол за извършена на 12.11.2001 год. операция за освобождаване на десен уретер, в архива на институт “П”, при проучване на материалите и изготвяне на възложената им експертиза не е открит. Видно от показанията на свидетелите – лекари от “П”, единствено д-р И. е знаел, че на въззиваемата Ищца: П. Д. са правени и две други операции( отстраняване на апендицит и цезарово сечение), преди гинекологичната операция през 1999 година, но независимо от това и тримата са заявили, че с висока степен на достоверност могат да заявят, че констатираните от тях увреждания на уретера и бъбрека на Ищцата: са настъпили след гинекологичната операция и преди постъпването на Ищцата: в “П”.

Пред Окръжен съд Бургас по искане на страните е допусната и изслушана тройна съдебно-медицинска експертиза, в чийто състав, съдът, съобразявайки се с желанията на страните е включил лекари от Б., С. и В. , като правилно не е включил в състава й лекари, които са участвали в експертизи допуснати в наказателното производство. Заключението на експертизата е било оспорено от процесуалния представител на въззиваемата Ищца:, на която е била дадена възможност да ангажира допълнително доказателства във връзка с оспорването и е представено компютърно томографско изследване на коремни органи на въззиваемата Ищца:, извършено на 10.02.2009 година. Видно от заключението на изслушаната експертиза в с.з. проведено на 20.11.2008 година, при извършената от въззивника М. операция на Ищцата: на 13.04.1999 год. не са установени нарушения в общоприетата хирургическа практика, като този извод е направен след запознаване на експертите с оперативния протокол от 13.04.1999 год. Експертизата е направила извод, че извършената от д-р М. М. гинекологична операция е била усложнена от наличието на сраствания от предшестващи оперативни и възпалителни промени и като пропуск е посочена липсата на предварително извършена венозна урография/ образно изследване на бъбреците/, предвид наличната анамнеза за прекаран специфичен възпалителен процес /туберколоза/ и предвид предстоящите операции в областта на долната коремна половина, тъй като това изследване е по-прецизно от ехографията и дава ясна представа за пикочните пътища и бъбречната функция. Експертизата е категорична, че състоянието на десния бъбрек на Ищцата: е увредено, същият е с намален надлъжен размер, с неравномерно изтънен паренхим, с перипелвични кисти и поне 2 конкремента по 5 мм, но независимо от това е със запазена функция. Този извод е направен след извършени пълни изследвания( скенер, вкл контраст и ехографско изследване, изследване на урина, включително и стерилна посявка). Независимо от намалените размери и изтънения паренхим на десния бъбрек при инжектиране на контрастен маркер се усилва нормално и отделя нормално в колекторната система. Констатиран е нормален дренаж в уретера. Левият бъбрек е нормален, леко уголемен, с нормално отделяне и дренаж. Вещото лице д-р Ч. С. в съдебно заседание подробно е обяснил, че от отразеното в оперативния протокол от 13.04.1999 година, може да се направи извода за сраствания на матката и съседните органи, което усложнява следоперативния период. Посочил е също, че усложнения след подобни операции на усложнени заболявания на матката, като м. или други т. процеси са доста често срещано явление в клиничната и урологична практика и по данни на водеща хирургическа клиника МЕО при такива операции усложнения се получават при 5 до 10% от оперираните. Вещите лица са категорични, че такива сраствания се получават при заболяване от туберколоза на я., на у. или на бъбрека, а също и на възпалителни промени. Във връзка с твърдението на въззиваемата, че не е боледувала от туберколоза следва да се посочи, че в кориците на делото на л.112 и 113 са приложени “справка” изготвена от управителя на СБАЛПФЗ – Б. ЕООД и копие от страница на журнал за новорегистрирани туберколозни болни, от които се установява, че въззиваемата Ищца: през 1978 година е била взета на диспансерен учет с диагноза Т. А. Д. и е снета от учет на 30.11.1992 год., а в хистопатологичното изследване(л.153) на изпратен материал след операцията на 13.04.1999 год. е посочено, че в един малък участък се вижда ендометриоза. Вещите лица са заявили също, че при липсата на документиране и на изследване и анализ на въпросния копринен конец, не може да се твърди с категоричност при коя от операциите е останал, както и, че копринен конец, който не се разлага, остава в организма продължителен период, обвива се в фиброзна капсула и остава до живот. В отговорите дадени в съдебно заседание вещите лица са категорични, че не е възможно при завързан уретер в продължение на 945 дни, след освобождаването му, бъбрека отново да функционира и такива случаи не са описани в клиничната практика, както и че необратимо увреждане на бъбрека в подобни случаи настъпва най - много след третия месец. За да достигнат до извода, че не е възможно при извършената на 13.04.1999 година операция да бъде лигиран десния уретер, те са взели предвид, че при гинекологичната операция са били отстранени матката и двата яйчника и зоната в която се извършва операцията е тазовото дъно и в тази зона е главната хранеща артерия на матката, която се долепва до самия уретер и дори му влияе, а от описанието на колегите им от “П”, които са оперирали Ищцата:, разпитани пред БОС, се установява, че стеснението на уретера е на 15 см., а е обичайно при тези усложнения да бъде на 3 – 4 см. от пикочния мехур и са допуснали възможността в случая да е имало само придръпване на уретера и на обвивките около него, както и, че е абсурдно маточната артерия да не е напълно лигирана.

Имайки предвид заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, а също приложените и цитирани епикризи и истории на заболяванията издадени от “П”, липсата на оперативен протокол, настоящият състав на АС Бургас намира показанията на свидетелите д-р И. , д-р А. д-р П. за противоречиви и неточни. В подкрепа на този, следва да се посочи, че свид. И. е заявил: “ Тъй като пациентката не постъпи веднага при нас, в последствие установихме, че има трайна увреда на бъбрека – в дясно, това е след операцията и се дължи на по-късното явяване на самата пациентка, което е довело до дълготрайно увреждане на функцията на бъбрека.” Свидетелят д-р А. от една страна е заявил, “че в практиката е доказано, че една такава лигатура , която е стояла повече от 28 дни, уврежда трайно бъбрека и прави уврежданията в бъбрека необратими. Понастоящем десния бъбрек не функционира”, а от друга страна е казал, че непосредствено след операцията, бъбрека е проработил”. Тук е мястото да се посочи, че в епикризата на л.212, издадена от МБАЛСМ “Н” ЕАД – С. след операцията на Ищцата: при изписването и на 05.12.2001 година е отразено: “Д. бъбрек с нормално разположение и големина, с умерено з. П., п. променен. Ляв бъбрек б.о. Не е професионално при извършена операция 2001 година и без изследвания и преглед на пациентката през 2008 година, свидетелят с категоричност да твърди, че понастоящем десния бъбрек не функционира. Третият свидетел – д-р П. , в началото на показанията си е заявил, че познава пациентката и подробно описва какви манипулации са й извършвани при престоя й в болницата, а в края на показанията си е заявил:”Нямам конкретен спомен за тази пациентка.” Поради изложените съображения показанията на тези свидетели не следва да бъдат кредитирани.

В заключението на тройната експертиза и по-конкретно в частта - данни по делото от значение за експертизата е посочено, че при прегледа на Ищцата: извършен от доц. Радойнова силно впечатление и е направило, че ”П. Д. е много нервна и плаче почти през цялото време. Силно е ятрегенизирана, тъй като са й казали, че трябва да претърпи нова операция за изваждане на десния бъбрек, тъй като той не функционирал”. В съдебно заседание, при изслушване на вещите лица, доц. Р. е обяснила, че въззиваемата Ищца: е толкова изтормозена от безкрайното ходене по институции, че не й е повярвала след като обективно е установено какво е състоянието на бъбрека и не е можела да приеме факта, че бъбрека и не е загубен. Доц. Р. е посочила , че Ищцата: е в това състояние, благодарение на здравните клинични пътеки в България. Неправилните медицински заключения са се отразили на нейното състояние. В подкрепа на тези констатации за неврологичното състояние на въззиваемата Ищца: е и процесуалното поведение на процесуалния й представител адв. Й. , в съдебното заседание проведено на 18.12.2008 год., където той оспорвайки заключението на експертизата е поискал „да им бъде дадена възможност, да представят документ от „компетентен орган”, от П. , че този бъбрек е изсъхнал и не функционира……да докажем, че този бъбрек е изсъхнал след интервенцията и не функционира.” Представеното в последното съдебно заседание изследване, извършено по желание на въззиваемата Ищца: в УМБАЛСМ „Н” ЕАД, протокол от компютър-томографско изследване на коремни органи, по никакъв начин не опровергава заключението на изслушаната тройна съдебно-медицинска експертиза, досежно факта, че макар и увреден, десния бъбрек на П. Д. функционира, още повече, че това изследване не е най-точното, и не дава резултати каквито се получават при урография, изследване с к.м., или сцинтиграфия.

От показанията на свидетеля Д. , който има непрекъснати и преки наблюдения и е придружавал непрекъснато и навсякъде въззиваемата Ищца:, може да се направи извод, че действително операцията извършена от първия Ответник: на 13.04.1999 година е била свързана с усложнения, наложили допълнително поставяне на дренаж и продължителни превръзки до пълното зарастване на оперативния разрез, както и че Ищцата: е чувствала болки продължително време, но по никакъв начин от неговите показания не може да се направи извода, че увреждането на бъбрека на съпругата му е в причинно-следствена връзка с извършената гинекологична операция. Тук е мястото да се посочи, че неврологичните оплаквания на Ищцата: не са се появили след операцията и през 1999 година, а датират и са документирани няколко години преди извършената от първия Ответник: гинекологична операция. Лекувана е в неврологично отделение и то нееднократно, видно от приложената на л.109 епикриза от 17.07.1996 година издадена от Н. О. Безспорно въззиваемата Ищца: е била освидетелствана през 2001 година и следващите години от ТЕЛК и НЕЛК, за което има приложени по делото заверени копия от експертни решения №305/2003 год., №4419/2003 год., с които е определян процента на инвалидизиране и на трудоспособност, с посочена водеща диагноза:Б. И. и различие в отразеното общо заболяване.

Имайки предвид всичко изложено, АС Бургас, намира предявения иск с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, против въззивника д-р М. М. за недоказан по основание. Не се установи по делото, че първия Ответник: при извършването на гинекологичната операция през м.април 1999 година е поставил лигатура( вързал) десния уретер на Ищцата: с копринен конец. В допълнение трябва да се отбележи, че в съставения оперативен протокол от 13.04.1999 год., неоспорен от въззиваемата Ищца: е отразено, че при извършената операция са поставени лигатури от к. ( резорбиращи се конци).

Искът предявен по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, срещу втория Ответник: СГБАЛ „Е” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., както бе вече посочено е иск за ангажиране безвиновната отговорност на работодателя и неговата основателност е във връзка с основателността на иска по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД срещу прекия причинител. С оглед приетата неоснователност на иска по по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД срещу Ответника: М. М., неоснователен се явява и иска по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, срещу втория Ответник: СГБАЛ „Е” ООД в качеството му на работодател.

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция констатира, че те са в противоречие с изводите направени от първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а решението на БОС, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменени и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Направени са искания за присъждане на съдебно деловодни разноски и от въззивниците и от въззиваемата Ищца:, но с оглед основателността на въззивната жалба, следва да бъде уважено искането на въ-ззивниците, като им бъдат присъдени деловодни разноски по делото в размер на 600 лв. за двете съдебни инстанции. Мотивиран от горните съображения, Бургаският апелативен съд Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №43/10.03.2009 год., постановено по гр.д. №136/2004 година по описа на БОС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИСКЪТ предявен от П. С. Д. от гр. Б., ж.к.”Л”, бл.., ет.., ап.., с ЕГН - .. срещу М. В. М. с ЕГН – .., от гр. Б., ул.”. № ., вх.”.”, ап.. и САГБАЛ „Е” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.”Ш” №., представлявана от управителя д-р М. , при условията на солидарност за сумата 15000/петнадесет хиляди/ лв., като частичен от целия иск в размер на 200000 лв. , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в л. на у. и необратимо увреждане на десния й бъбрек, при извършена от него първия гинекологична операция на 13.04.1999 година,в клиника собственост на САГБАЛ”Е” ООД, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА П. С. Д. от гр. Б., ж.к.”Л”, бл.., ет.., ап.., с ЕГН - .. ДА ЗАПЛАТИ на М. В. М. ов с ЕГН – .., от гр. Б., ул.”. № ., вх.”.”, ап. и САГБАЛ „Е” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.”Ш” №., представлявана от управителя д-р М. , сумата 600/шестотин/лева, представляваща съдебно деловодни разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните. Свързани документи: Решение №"508 по гр.д. 1411/2009 ВКС