Административно-наказателни дела

  • Номер на дело: 2411
  • Дата на решението: 2011-11-22
  • Година нa делото: 2011
  • Оспорване на санкцията: Срок (Чл. 34 ЗАНН)
  • Приложим закон: ЗЗО, ЗЛЗ, ЗЗ
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Нарушение: Неосигуряване на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ на пациент (С.А.Ч.) с установени стенози, като е отложено интервенционално лечение без надлежни медицински аргументи, в нарушение на чл.81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето.
  • Жалбоподател: УМБАЛ “С.Г.” ЕАД (чрез процесуален представител).
  • Резултат: Съдът **Отменя** Наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция от 1000 лв. на жалбоподателя, тъй като жалбата е **основателна**.

Жалбоподателят, в подадената жалба счита, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание се явява негов процесуален представител - адвокат Б., която ангажира доказателства, но не излага становище в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се явява процесуален представител юрисконсулт В., която оспорва подадената жалба и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество не взима становище в подкрепа на обжалваното НП.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното: През периода от 26.04.2010 г. до 30.04.2010 година била извършена планова, тематична медицинска проверка на УМБАЛ “С.Г.” ЕАД - град П. на основание заповед № РД 27-45/23.04.2010 г. на Изпълнителния директор на И.А.М.О.. Проверката била извършена от комисия в състав: Д.Т.-Р. – началник отдел “КИБП” в ИА “МО”, И.Г. – държавен инспектор в дирекция “КСПЛПЛЗ” в ИА “МО” и С.Г. - инспектор в дирекция “КСПЛПЛЗ” в ИА “МО”. Същата била във връзка с проверка за изпълнение на качеството на медицинското обслужване в областта на инвазивната /интервенционална/ диагностика и лечение в кардиологията, съответствието на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване в УМБАЛ “С.Г.” ЕАД с изискванията на Закона за здравето, ЗЛЗ и нормативните документи по тяхното прилагане и спазването на утвърдения медицински стандарт по кардиология. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № КП 27 – 45/03.05.2010 г.

В хода на проверката били проверени истории на заболявания / ИЗ/ на пациенти, при които е било извършвано инвазивно изследване на сърдечно – съдовата система или е било приложено интервенционално лечение с цел подобряване на коронарния кръвоток. Констатирано било, че пациентът С.А.Ч. е била хоспитализирана от 07.02-09.02.2010г. с История на заболяването /ИЗ/ №.7758 с окончателна диагноза “ИБС. САП III ф.к. Двуклонова коронарна болест. АХ III ст.”. Извършено било инвазивно изследване: ЛАД – несигнификантни лезии, сигнификантна стеноза на LCX при бифуркацията с LCX-OM1 /80%/ и гранична стеноза на ДКА в проксимален сегмент /50-60%/. По време на инвазивната процедура не е била извършена интервенция за корекция на установените стенози. Пациентката е била изписана със заключение, че подлежи на планова хоспитализация за продължаване на интервенционалното лечение, без да са описани медицински аргументи, мотивиращи отлагането му. Поради това и проверяващите, след консултация със свидетеля Ф. счели, че оказаната медицинска помощ на пациента С.А.Ч., не е осъществена при спазване на правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ при прилагане на принципите “своевременност, достатъчност и качественост на медицинската помощ”, което е в нарушение на чл.81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето .

За констатираното нарушение бил съставен от свидетеля Т.Р., заемаща длъжността началник отдел “клинична извънболнична и болнична помощ” в дирекция “КМД” акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сериен №А 2475 от 31.05.2010 г., като актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.81, ал.2, т.1 от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на Б.Д.Х., представляващ УМБАЛ ”С.Г.” ЕАД - град П. на същата дата. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, при което наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето и на основание чл.221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (6) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Лечебно заведение, което наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение - едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв. от Закона за здравето е наложил на жалбоподателя административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лева. НП е връчено на 13.08.2010 година.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя свид. Т.Р., която поддържа констатациите и. показания на свидетелите М. и Ф., които съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката Т.Р. /актосъставител/ установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН и при издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правили, което да обуславя неговата незаконосъобразност.

Съдебният състав намира, че правилно административно наказващият орган е приел, че следва да бъде санкциониран жалбоподателя, че е осъществил нарушение на разпоредбите на чл.81 ал.1 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ . Тези норма конкретно е вменила определени задължения за дадено лице, предоставящо медицинска помощ, като определя, че “правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следния принцип своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”.

В случая е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в това, че в съставения АУАН и в последствие в НП има съществено разминаване между вписаните обстоятелства, касаещи извършеното нарушение и в последствие изписването на нарушението като такова, касаещо законовата разпоредба та на чл.81 ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ .

Неописването на медицински аргументи, мотивиращи отлагането на интервенционалното лечение с планова хоспитализация не е ясно как се вписват в последствие като нарушение на правото на пациента да получава медицинска помощ при спазване принципите на своевременно, достъпност и качество. Изясни се от разпитите на свидетелите Ф. и М., че пациента е бил изписан с подлежаща хоспитализация, което не може да се прецени като такова, което да води до непосредствена опасност за пациента и същевременно не е отказ от възможността да му се проведе съответното лечение. Защо се приема от наказващия орган в последствие, че така е нарушен този принцип, не е ясно от самото НП. С това се е стигнало до нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4Чл. 42. ⚖️ Практика (9) (1) (Предишен текст на чл. 41 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2. датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено ; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 7. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива. 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене. (2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 31.03.2024 г.) В акта за установяване на административно нарушение нарушителят може да посочи, че желае наказателното постановление да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление. от ЗАНН и в последствие на чл.57 ал.1 т.5Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по от ЗАНН.

Липсата на коректно описание на извършеното административно нарушение и на обстоятелствата, които го касаят, винаги е съществено процесуално нарушение на административно наказателния процес, ограничаващо правото на защита на нарушителя. То води до невъзможност той да разбере вмененото му деяние и да организира по съответния ред своята защита. Не е налице онази необходима безспорност на обстоятелствата по негово осъществяване, от които по един логичен начин да се изясни причинно следствената връзка между неправомерното изписване на пациента и извършеното нарушение, авторството, които са подкрепени с необходимите доказателства.

Съдебният състав счита, че при установяване на това нарушение се е стигнало до съществени процесуални нарушения на административно наказателния процес, които да ограничат съществено правото на защита на жалбоподателя. Налице е редовност на съставения АУАН и на атакуваното НП в тази му част, които като административни актове са годни да породят съответните правни последици. Налице е нередовност, която да води до съществено нарушение на правото на защита на нарушителя и до невъзможност да се разбере правилната квалификация на деянието.

Следва да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства не водят до несъмнения извод, че се касае да осъществено нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от страна на жалбоподателят.

Направено е възражение, че случая е маловажен и затова не следва да бъде санкциониран жалбоподателя. В конкретната ситуация действително са били налице основанията да приложена разпоредбата на чл.28Чл. 28. ⚖️ Практика (17) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и, б.а от ЗАНН, съгласно която при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Настоящият случай определено може да бъде определен като маловажен, защото той не касае висок риск за пациентите, свързано е не с неправилна диагностика, а е свързан с неизпълнение на формалните изисквания при описание на историята на заболяването, което донякъде касае и неволно допусната неправилна медицинска практика. Тези обстоятелства не са били правилно преценени от наказващия орган и те неправилно са довели до ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя. Затова на нарушителя не е следвало да му бъде наложена посочената в НП “имуществена санкция” дори в размер от 1000.00 лева. Изводите на съда в тази насока са за наличието на конкретни обстоятелства, които касаят приложението и на чл.28Чл. 28. ⚖️ Практика (17) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и б. а от ЗАНН, като с налагането на санкция от 1000.00 лева не биха изпълнили целите на наказанието по смисъла на чл.12Чл. 12. ⚖️ Практика (9) Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. от ЗАНН.

В предвид на изложеното НП №27-45В/10.08.2010 година на изпълнителен директор на ИА ”М.О.” следва да бъде отменено. Ето защо съдът на основание чл.63, ал.1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по от ЗАНН

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП27-45В/10.08.2010г. на Изпълнителен директор на И.А.М.О.- С., с което на УМБАЛ “С.Г.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. “П.Ш.“ № ** и адрес за осъществяване на дейността: гр. П., бул.”П.Ш.” №**, представлявано от изпълнителния директор К.Б.Д., ЕГН: ********** за административно нарушение на чл.81 ал.2 т.1 от Закон за здравето е наложено на основание чл.221 ал.2 вр. ал.1 от Закон за здравето административно наказание “имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева”.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните пред Административен съд – Пловдив по реда на АПК.

Свързани документи: Решение №"381 по кнахд 119/12 АС Пловдив