Решение № 30377 по дело 7304/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 30377 гр. София, 17.09.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 61 състав, в публично заседание на 11.09.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Маргарита Немска при участието на секретаря Евелина Пеева, като разгледа дело номер 7304 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и следващи от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.172 ал.5Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба на М. А. Б. ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място],[жк], бл17, ет.9, ап. 44 чрез адв.Л. Х. със съдебен адрес- [населено място], [улица], ет.10, офис 3 и имейл [електронна поща], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -901/25.06.2025 г. по чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движение по пътищата, издадена от Т. Г. М. мл.автоконтрольор отдел „Пътна полиция“ -СДВР . В жалбата се излагат аргументи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Налице е противоречие между обстоятелствената част на административния акт и неговият диспозитив, поради което не става ясно въз основа на коя от посочените хипотези на чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП е отнето СУМПС на водача. Оспорва се, че жалбоподателят е извършил посоченото нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Отрича се, жалбоподателят към момента на проверката да е управлявал лекият автомобил. Иска се отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Л. Х., който поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се разноски. Ответникът – мл.автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ – СДВР –А. В. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт С. М., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Представя писмено становище по същество, с което излага твърдения за законосъобразност и правилност на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Софийска градска прокуратура редовно уведомена не изпраща представител. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: На 24.06.2025 г. около 03,10 часа в [населено място], по Околовръстен път – „Ю. дъга“ в посока на движение от [улица]към [улица], се движил автомобил – „А. – RS-6 Авант Пърформърс“ без регистрационни табели. Фактът , че автомобилът се движил без регистрационни табели, бил забелязан от полицейски патрул АП-630 в състав – ст. полицай П. Д. М. и ст. полицай И. С. И.. Полицейските служители със служебния си автомобил последвали автомобила, управляван от жалбоподателя, като същият бил спрян за проверка на [улица]пред № 40. Самоличността на водача, жалбоподателят М. А. Б. била установена от полицейските служители, които констатирали, че табелите с рег. номерата на автомобила - [рег.номер на МПС] се намират в багажника на процесния автомобил. На място пристигнал и екип от отдел „Пътна полиция“- СДВР. Жалбоподателят бил поканен от полицейските служители да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер 0134, за установяване употреба на алкохол, както и да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство D. test 5000 ARRN 0017. Жалбоподателят категорично отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и с техническо средство за употреба на наркотични вещества . Издаден му е талон за медицинско изследване с № 292306 за УМБАЛ „ВМА “, но същият не се явил за изследване и вземане на биологични проби. По отношение на М. Б. е издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУ АН/ серия GA № 4115701 от 25.06.2025 г., в който е посочено, че виновно е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП /в редакцията към момента на извършване на нарушението/– Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. АУ АН е послужил като основание за издаване на Заповед № GPAM -901 25.06.2025 г за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. “б“ от Закона за движение по пътищата, издадена от Т. Г. М. –мл.автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ - СДВР , с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП по отношение М. А. Б. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. По делото като писмени доказателства са приети, Акт за установяване на административно нарушение, докладна записка до Началника на ОСПС-СДВР от 25.06.2025 г. талон за медицинско изследване, справка картон на водача, заповеди на директора на СДВР и на министъра на вътрешните работи. В съдебното производство, жалбоподателят представя амбулаторни листове за извършени медицински прегледи на М. Д. Б.- негов възходящ роднина - дядо. Проведен е разпит в качеството на свидетел на съпругата на жалбоподателя – Е. Р . Б., която е заявила пред съда, че не знае подробности за случилото се и извършената проверка от полицейските служители. Посочила е, че съпругът й М. Б., има много възрастен дядо на 90 години, за който полага грижи, които изискват ежедневно придвижване с автомобил. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от страна, която има правен интерес от оспорването и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно- производствените правила и материално- правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл. 172, ал.1Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от ЗДвП мярката се налага с

мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.59 ал.2, т.4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. Съобразно разпоредбата на чл. 23Чл. 23. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Раздел IV. Административнонаказателно отговорни лица от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, в редакцията към датата на издаване на оспорваната заповед, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с

мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая със Заповед № 6400/07.07.2023г. на Директора на СДМВР , е оправомощил длъжностни лица –държавни служители в отдел „Пътна полиция“ – СДВР да прилагат с

мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.1, т.2 т.2а, т.4, т.5 б“а“, т.6 от ЗДВП. Представени са и Заповед № 513з-9707/13.09.2024 г. на директора на СДВР, видно от която Т. Г. М. е назначен на длъжност мл.автоконтрольор в 02 група при 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ –СДВР . Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Възражения в жалбата, относно компетентността на органа не са въведени . Заповедта е издадена в предвидената в закона форма - спазени са изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК, т.к. в заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаване на акта, поради което не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Относно спазване на административнопроизводствените правила и матералноправната законосъобразност на оспорения акт Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че е налице неяснота и противоречие при описание на нарушението и не е ясно въз основа на коя от посочените хипотези измежду чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е отнето СУМПС на жалбоподателя. Описаната фактическа обстановка и изложените от административния орган обстоятелства, напълно съответстват на правната квалификация на наложената ПАМ – чл.171 т.1 б.„б“ от ЗДвП. Съгласно чл.171 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи; В АУ АН е посочено, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.1 – отказва проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му и установяване на употреба на наркотични вещества . В конкретния случай като основание за издаване на процесната заповед е хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП: отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно е установен собственикът на управлявания от жалбоподателя автомобил. Не се оспорва и обстоятелството, че Б. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Същият не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, както и за установяване на евентуална употреба на наркотични вещества. Следователно е налице материалната предпоставка за приложената ПАМ. С представените в съдебното производство писмени доказателства от страна на жалбоподателя, същият цели да докаже, че са налице основателни причини от личен характер – а именно полаганите грижи за по –възрастен възходящ роднина, който страда от хронични заболявания , които изискват ежедневно управление на автомобил, поради което наложената принудителна административна мярка е в противоречие с установения принцип за съразмерност и засяга сериозно правата и законните интереси на жалбоподателя. Наложената принудителна административна мярка не само, че съответства на материалния закон и неговата цел, но същата както вече бе посочено има превантивен характер и изцяло е определена при спазване на принципите на съразмерност и безпристрастност. В настоящото производство, жалбоподателят не оспорва фактите, че е отказал да предостави биологичен материал за извършване на медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта и евентуална употреба на наркотични вещества. Не се оспорва и факта, че същият е отказал при извършената полицейска проверка да бъде тестван с техническо средство, както за наличие на алкохол в кръвта, така и с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният не е управлявал автомобилът, се опровергават от приетите по делото писмени доказателства – докладна записка до Началника на ОСПС –СДВР от 25.06.2025 г., както и от издадения Акт за установяване на административно нарушение. Правилно нарушението на жалбоподателя е констатирано със съставения акт за административно нарушение от компетентните органи, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят, не ангажирал достатъчно убедителни доказателства въз основа на които би могъл да обори констатациите в АУ АН, а именно обстоятелството, че е управлявал цитираното в акта моторно превозно средство на изписаната дата, място и час, както и обстоятелството, че е отказал да бъде проверен с техническо средство и да даде кръвни проби. Предвид изложеното, неоснователни са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че установената в АУ АН фактическа обстановка не отговаря на истината. Съдът, намира че в оспорената заповед се съдържат подробно посочени фактически основания, като конкретно и детайлно са посочени установените обстоятелства, във връзка с извършеното от жалбоподателя нарушение на Закона за движение по пътищата. Мярката е наложена за максимално посочения в чл.171,т.1 б.“б“ от ЗДВП срок от 18 месеца, който се явява и законосъобразен с оглед множеството нарушения на правилата за движение по пътищата, посочени в справката картон на водача. Предвид това, съдът намира, че е спазен и принципът за съразмерност по чл.6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при съответствие с целта на закона (Закона за движение по пътищата) и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода от спора, съдът следва да уважи своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК , вр. чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (236) (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Зачитане на тайната на страните и на другите участници в производството (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от Закона за правната помощ , вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ , жалбоподателят следва да заплати на НОИ сумата от 100 лева. Така

мотивиран и на основание чл. 172, ал.2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК, Административен съд – София -град III-то отделение, 61 състав Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Б. с адрес – [населено място],[жк], бл17, ет.9, ап. 44 чрез адв.Л. Х. със съдебен адрес- [населено място], [улица], ет.10, офис 3 и имейл [електронна поща] , срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -901/25.06.2025 г. по чл.171 т.1 б“б“ от Закона за движение по пътищата, издадена от Т. Г. М. мл.автоконтрольор отдел „Пътна полиция“ -СДВР ОСЪЖДА М. А. Б. ЕГН 8508246380да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП/ редакция ДВ бр.77 от 2018г. в сила от 01.01.2019г./ : СЪДИЯ