Решение № 32333 по адм. д. № 3995/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 32333 гр. София, 03.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 34 състав, в публично заседание на 16.09.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Георги Тафров при участието на секретаря Мая Миланова, като разгледа дело номер 3995 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на И. Т. С. с ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], бл. № 17а, вх. „Б”, ет. 12, ап. 93 срещу Заповед № Л-934 от 26.03.2025 г. издадена от началник Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – С. (О. – С.) при Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 197, ал.1, т. 2, във вр. с 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 и ал. 2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца. В сезиращата съда жалба се излагат съображения, че оспорената заповед Л-934 от 26.03.2025 г. на началник ОСИН-С. е незаконосъобразна, неправилна, не

мотивирана, издадена в нарушение на материални и процесуалния закон, в нарушение на административно-производствените правила. Жалбоподателят твърди, че в заповедта не са обсъдени от страна на дисциплинарно наказващия орган всички обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР . На следващо място са посочено съществените нарушения на административно-производствените правила - несъбиране и оценка на всички доказателства и факти, релевантни за изясняване на случая. Жалбоподателят е изложил аргументи, че е нарушен материалния закон, тъй като е недоказано дисциплинарно нарушение от страна на дисциплинарно разследващия орган и по този начин е нарушена и разпоредбата на чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК като правомощията му, не са упражнени по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Изложено е становище, че процесната заповед не съдържа конкретизация на извършеното,

мотиви по отношение на тежестта на нарушението и цялостното му поведение и най-вече настъпили ли са вреди в следствие на твърдяното неизпълнение на служебни задължения или небрежност при изпълнението им от страна на жалбоподателя. Заявява, че не се е запознавал с доказателствата по административната преписка. Моли съда, заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание - жалбоподателя И. Т. С., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Т. с приложено по делото пълномощно, които подържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Моли заповедта за бъде отменена по съображенията изложени в жалбата. Претендира за присъждане на разноски по производството, като представя списък с разноски по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК, във вр. с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК. Ответникът по жалбата – началник Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – С. при Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител юрк. Н. Д. оспорва жалбата и моли съда да потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. От жалбоподателя са предоставени писмени бележки в защита на тезата му, че Заповед № Л-934 от 26.03.2025 г. издадена от началник Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – С. при Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде отменена. Административен съд София-град, като взе предвид становищата на страните, основанията за издаването на оспорвания административен акт и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Не е спорно между страните и от доказателства по делото се установява, че жалбоподателят младши инспектор И. Т. С. със заповед № Л-3243 от 26.05.2008 г. на главен директор на ГДИН, е назначен като стажант на длъжността „надзирател“ в Затвора – [населено място]. Със заповед № Л-6925 от 10.10.2008 г. на главен директор на ГДИН е назначен на длъжност „надзирател“ отново в затвора в [населено място]. До 2019 г. е заемал различни длъжности в институцията, като на 15.10.2019 г. със заповед № Л-4509 на ВПД главен директор на ГДИН е преназначен от длъжност „Надзирател 1-ва степен“ в арест на бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 42 към сектор „Арести“ при О. - С., на същата длъжност в арест на [улица] към същия сектор, считано от дата 18.10.2019 г. Производството по издаване на процесната заповед е започнало по повод Заповед № Л-185 от 23.01.2025 г. на Началника на О.-С., с която е разпоредено да се извърши проверка на постъпили данни, обективирани в докладна записка с № 1223 от 22.01.2025 г., от инспектор А. М. Н. — главен надзирател I-ва степен в сектор „Арести“ при О. – [населено място]. Предварителни данни, съдържали информация, че на 20.01.2025 г. на пост № 5 в ареста на ул. „М-р Г. В.“ № 2, в 00:59 часа назначеният на смяна като постови, младши инспектор И. С. пред арестно помещение № 16 взема оставена на хладилника 1 брой машинка за подстригване, а в 03:50 часа на 20.01.2025г. взема и 1 брой захранващ кабел. Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата в срок от 20 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта. Определен е бил и състав на комисията, а именно: председател К. В. - началник на сектор „Арести“ при О.-С. и членове: инсп. И. Б. - главен надзирател IV-та степен в сектор „Арести“ при О. – С.; инсп. Г. М. - главен надзирател 1-ва степен в сектор „Арести“ при О. - С. и ст. експерт Л. К. „ Човешки ресурси“ в О. – С.. Видно от приложената заповед, същата е връчена на 05.02.2025 г. при отказ, като с ръкописно изписан текст е изписано: „отказът на служителя да се подпише се удостоверява с имената и подписите на двама служители на О. С. : 1. ст. експерт Л. К. и 2. инсп. И. Б.“ с положени два подписа, дата - 05.02.2025 г. и час -10:50 часа. Докладната записка въз основа, на която е издадена заповедта за проверка на постъпили данни, е била изготвена по повод постъпила молба с вх. № М-90 от 20.01.2025г. от задържания М. И. Г. - настанен в арестно помещение № 5, в арест [улица]. В нея Г. бил изложил, че машинката му за подстригване я няма. Била оставена от него за зареждане, включена в контакт до 16 килия, предната вечер. Във връзка с депозираната молба на задържаното лице, началника на сектор „Арести“ разпоредил на инспектор А. М. Н., преглед на системата за видеонаблюдение в ареста. Инспекторът извършил преглед на записите от видео-охранителната техника като констатираното обективирал в посочената по-горе докладна записка. По делото е приложен е и протокол с Рег. № 2104 от 05.02.2025 г., в който членовете от комисията инсп. Б. и ст. експерт К. са констатирали „На служителя бяха разяснени процедурите по дисциплинарното производство и правата му в хода на същото, а именно да дава или да откаже да дава обяснения, да представя доказателства в своя защита, да бъде подпомаган в своята защита от друг служител или от адвокат и останалите, регламентирани в чл. 207, ал. 8 от ЗМВР“; „ след запознаване на служителя със заповедта, мл.инсп. И. С. беше поканен от членовете на дисциплинарно разследващият орган да даде обяснения по случая“; „служителят младши инспектор С. заяви, че отказва да положи подпис под заповедта и да даде обяснения по случая“ и „Младши инспектор И. Т. С. беше поканен отново от членовете на комисията да депозира писмени обяснения в своя защита по случая на дата 20.01.2025 г.“ Във връзка с образуваното дисциплинарно производство по делото е приложен протокол с Рег. № 2216 от 06.02.2025 г., в който е отразено, че на 06.02.2025 г., в 11.00 часа, е била извършена проверка в регистрите на деловодството на Областна служба „Изпълнение на наказанията“-С., при която се установило, че за времето от 10:50 часа на 05.02.2025 г. след връчване на заповед за дисциплинарна проверка до момента на проверката, не са били постъпвали писмени обяснения от жалбоподателя И. Т. С. . По делото е приложени и протокол с рег. № 2608 от 13.02.2025 г. , подписан от председателя на комисията и тримата членове в който е констатирано, че при преглед на свалени записи от системата за видеонаблюдение в ареста на ул. „М-р Г. В.“ № 2 на пост № 5 /етаж 2/ за времето от 00:58 часа до 03:55 часа на 20.01.2025г. от камера № 9 и камера № 10 от DVR 2 са установили, че на етаж № 2, в 00:59 часа при обход на пост № 5 младши инспектор И. С., пред арестно помещение №16 взема намиращата се на хладилника 1 брой машинка за подстригване. Комисията в протокола посочва и че от камери № 9 и № 10 „ не става ясно къде я оставя“. Също така в протокола е отразено, че в 03:50 часа при обход на пост № 5 С. взема захранващ кабел за машинката за подстригване, след като го издърпва от електрически контакт като отново от камерите не ставало ясно къде го оставя. От приложена докладни записка с рег. № 2634 от 13.02.2025 г. на мл. инспектор И. Г. се установява, че по време на дежурството му на 11.02.2025г. в 15:40 часа е разпоредено от инсп. Е. Г., да се извърши претърсване на стаята на дежурния по арест на етаж 2, съвместно със жалбоподателя, като в резултат на претърсването мл. инсп. И. С. открил зад хладилник, в стаята машинката за подстригване. В докладната е посочено и че С. е твърдял, че е оставил машинката преди няколко дни. Същото обстоятелство е отразено и от жалбоподателя С., който в изготвената от него докладна посочва, че е намерил машинката за подстригване, която бил оставил преди това в същата стая, но била паднала зад хладилник, като същата била предадена на инсп. Г.. За резултата от извършената проверка, комисията изготвила писмена справка с № 3145 от 24.02.2025 г. като според отразеното в нея, комисията е приела, че инспектор И. Т. С. - надзирател I-ва степен, в ареста на ул. „ М-р Г. В.” № 2 към О.-С. застъпва в състава на наряда за времето от 20:15 часа на 19.01.2025 г. до 08:45 часа на 20.01.2025 г., като преди застъпване на дежурство му е извършен инструктаж, съгласно чл. 307, ал. 1 от ППЗИНЗС, което е декларирал с подписа си. От прегледа на системата за видеонаблюдение в ареста и констатираното вземане намашината и зарядния й кабел, комисията е приела, че с поведението си служителя е нарушил служебната дисциплина, като е нарушил разпоредбите на чл. 294, т. 8 от ППЗИНЗС - „Служителите от надзорно-охранителния състав не могат да използват вещи на лишените от свобода и задържаните под стража лица“. Също така е посочено, че е нарушил нормата на чл. 311, ал. 6, т. 1 и т. 4, пр. 1 от ППЗИНЗС - „Сменилият се постови е длъжен да докладва на дежурния т. 1: „за състоянието, в което е сдаден постът“ и т. 4, пр. 1: какви проверки на поста са извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени от проверяващите.“ На трето място е посочено, че жалбоподателя е нарушил и чл. 313, ал. 1, т. 4 от ППЗИНЗС – „На постовия надзирател се забранява да приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните под стража, служителите и други лица“. И на последно място е посочено, че инсп. С. е нарушил т. 9 и т. 21 от длъжностната характеристика за длъжността „Надзирател П-I степен“ в арест към сектор „Арести“ при О.-С., в Раздел „Преки задължения“ а именно: т. 9 – „Познава, изучава и прилага всички нормативни актове, документи, заповеди, инструкции, разпореждания и организационни форми, касаещи дейността му и следи за промените в тях“ и т. 21 „Грижи се за опазване на имуществата, лична и държавна собственост“. Посочено било неизпълнение на нормата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, неизпълнение на разпоредбите на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“. Жалбоподателят е запознат със справката на 25.02.2025 г. На седми лист от същата е посочено, че към нея има приложение - дисциплинарна преписка, съдържаща 37 листа и 1 бр. DVD, като е указано на инсп. С., че в срок от 24 часа след запознаването може да представи възражения. В срока по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР е депозиран отговор на писмената справка, в който жалбоподателят е посочил, че за времето на дежурството му от 19.01.2025 г. до 20.01.2025 г., като постови на пост № 5, на етаж 2 по време на дежурството му произшествия не е имало; около 01.00 ч., при обход на поста забелязал, че до спално помещение № 16 има включен ел. уред - машинка за подстригване и тъй като служебно му било известно, че спалното помещение не се обитава от арестанти, се учудил защо и кой е включил ел. уред в контакта и го е оставел без надзор. При проверка установил, че ел. уред е загрял силно, както и зарядното му устройство сетил се, че няколко дни преди това в собственият му дом се запалило зарядното устройство на мобилния му телефон, което било включено в контакта и с оглед опазване на сигурността и предотвратяването на пожар в ареста решил, че е необходимо да изключи ел. уред оставен без надзор и да го премести, заедно със зарядното устройство в помещението на дежурния по арест находящо се на етаж 2, като ги остави на хладилника, който се намирал в десния ъгъл на помещението. Преместването на ел. уреда направил с цел превенция от пожар, да се установи собственика на ел. уред на следващия ден. Също така в отговора си е посочил, че всеки човек независимо дали е служебно лице или гражданин, когато види, че има опасност от пожар или наводнение е длъжен да го предотврати по възможно най-бързия начин, също така е посочил, че от писмена справка, не се установява какво е извършеното от него дисциплинарно деяние /действие ИЛИ бездействие/, какво е неизпълнението на служебните му задължение. Отбелязано е и че не са му били представени материалите по дисциплинарната проверка. В заключение е посочил, че общата формулировка на нарушените текстове и реквизити на ППЗИНЗС е неотносима към поведението му в качеството му на държавен служител в условията на местата за лишаване от свобода на процесната дата. На 28.02.2025 г. на служителя е връчена покана за изслушване и/или предоставяне на допълнителни писмени обяснения с № 3523 от 28.02.2025 г. по описа на О.-С., а на дата 19.03.2025 г. в Протокол с № 4694 е отразено, че служителят е изслушан като мл. инспектор И. С. заявил, че „след вземане на машинката и зарядния кабел ги е оставил в дежурната стая. Признава, че не е докладвал за постъпката си на прекия си ръководител устно или писмено. Служителят заявява, че ще представи допълнителни обяснения и писмени доказателства по случая. Дисциплинарно наказващия орган комисар А. З. — началник на О. С. изложи

мотивите си за налагане на дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ” за срок от 6 /ШЕСТ/ месеца“. Протокола е подписан от служителя като със ръкописен текст е изписан „получих копие от протокола“, от дисциплинарно наказващия орган и от изготвилия го. С протокол рег. № 4824 от 21.03.2025 г. е констатирано, че на 21.03.2025 г., в 08.30 часа, при извършена проверка в регистрите на деловодството на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - С. не са постъпвали допълнителни писмени обяснения от служителя въпреки, че при изслушването си инсп. С. е заявил, че ще предостави такива във връзка с образуваната дисциплинарна проверка № Л-185 от 23.01.2025 г. по описана ОСИН-С.. Въз основа на материалите събрани в хода на извършената проверка възложена със заповед № Л-3243 от 26.05.2008 г. на Началника на О.-С., ведно със справка с рег. №2634 от 13.02.2025 г. на комисията, Началникът на О. е издал обжалваната в настоящото производство заповед № Л-934 от 26.03.2025 г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 и ал. 2 на младши инспектор И. Т. С. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца. Административно наказващия орган приел, че със своите действия служителят е проявил небрежност в служебната си дейност като нарушил разпоредбата на чл. 311, ал. 6, т. 1 от ППЗИНЗС: „Сменилият се постови е длъжен да докладва на дежурния за състоянието, в което е сдаден постът“, на чл. 311, ал. 6 т. 2 от ППЗИНЗС: „Какви произшествия и нарушения са станали по време на службата му“, както и нормата на чл. 311, ал. 7 от ППЗИНЗС: „За станалите произшествия и нарушения постовият дава писмена докладна записка до началника“. Също така приел, че е нарушена нормата на чл. 312, т. 1 от ППЗИНЗС: „Надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража“. А на четвърто място приел, че е нарушена и разпоредбата на т. 13, пр.1 и пр.2 от Раздел III. „Ред на обхождане територията на поста и начини за носене на службата“ от Инструкция за особеностите на пост № 5 и задълженията на постовия надзирател в ареста на ул. „М- р Г. В.” № 2 при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – С. - „Сменилият се постови е длъжен да докладва на дежуриш по арест за състоянието, в което е сдаден поста; какви произшествия и нарушения са станали по време на службата му, какви съмнителни прояви и действия на задържаните под стража е забелязал, какви проверки на поста са извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени от проверяващите.“, и на т. 14 „П. докладва писмено с докладна записка за констатираните произшествия и нарушения по време на пост на дежурният по арест.“ и на последно място т. 5 от Раздел V-ти „Преки задължения“ от длъжностната характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен“ в арест към сектор „Арести“ при О.-С., а именно: „Докладва на прекия си началник за всички забелязани нередности по време на носене на службата, като и т. 4 от проведения „Инструктаж преди встъпване на дежурство, а именно: „Проверка на знанията на служителите от надзорно-охранителния състав относно познаване на нормативните документи за работа в арестите, инструкциите на постовете, правилата за употреба на физическа сила, оръжие и помощни средства за поддържане на реда.“ В заповедта е описана фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от комисията, нарушените разпоредби, правното основание за издаване на акта. В хода на съдебното производство по делото e представена и приета административната преписка по издаване на обжалвания акт. При така установените факти, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК. Заповедта е връчена на жалбоподателят на 29.03.2025 г., а жалбата е входирана в Административен съд София- град на 03.04.2025 г, чрез началник ОСИН-С., сектор „Арести“. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма и от лице – неин пряк адресат, по отношение на което е постановено дисциплинарно наказание и за което в този смисъл заповедта е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл. 146, във вр. чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разгледаната по същество, жалбата е основателна. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - Началник ОСИН – С., на когото изрично нормата на чл. 16а, ал. 2, т. 5 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) е предоставила правото да разрешава отпуски и командирова служители от областната служба в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за Министерството на вътрешните работа - мъмрене, писмено предупреждение и порицание и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда. А съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на Началник ОСИН – С. е предоставено правото да бъде дисциплинарно наказващ орган за наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР . Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в териториалните ѝ служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. А в нормата на ал. 2 на чл. 19 от ЗИНЗС е посочено, че за държавните служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Не се спори по делото, а и видно от представените доказателства – кадрова справка, че жалбоподателят мл. инспектор И. Т. С. е бил назначен на длъжност „Надзирател I-ва степен“ в арест ул. „М-р Г. В.“ № 2 към сектор „Арести“ със Заповед № Л-4509 на ВПД главен директор на ГДИН, считана от 18.10.2019 г. Процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 210, ал. 1 – ал. 2 от ЗМВР , дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В алинея трета на същия текст изрично е посочено, че държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР . В настоящият случай от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното производство е образувано със Заповед за образуване на проверка, с която е определена Комисия в състав, която следва да извърши проверката, като е определен срок за завършване на дисциплинарното производство до 20 работни дни от връчване на заповедта, а резултатите от проверката са обективирани в Писмена справка, с която е предложено да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия. Жалбоподателя се е запознал със Заповедта за образуване на проверка и с писмената справка, дадена му е възможност да представи своите писмени възражения и обяснения като той е упражнил това свое право и е изложил възраженията си в Отговор на писмена справка. За съда не се установява допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР , съгласно която държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. Няма данни по делото, служителя да е бил възпрепятстван да участва в процесното дисциплинарно производство, дори и с оглед на желанието му да бъде подпомаган в защитата си. След запознаване със справката, дисциплинарно наказващият орган е изпратил Покана до оспорващия да бъде изслушан, поканата му е връчена, същият се е явил, изложил е обясненията си, заявил е че ще депозира допълнителни обяснения но, видно от обективираното в Протокол с № 4824 от 21.03.2025 г., той не е сторил това. Даването на обяснения или възражения е негово право, не и задължителен елемент от процедурата. Не даването на обяснения и възражение, не поражда след себе си нарушение на процесуалните правила. Съдът не кредитира възраженията на жалбоподателя, че същият не се е запознал с материалите от административната преписка, тъй като към Писмената справка, с която се е запознал С. е записано, че към нея има приложение на дисциплинарната преписка, съдържаща 37 листа и 1 бр. DVD и той ръкописно е изписал, че се е запознал с писмената справка. Също така за съда по делото няма данни в получените от него документи да е поискал да се запознае с материалите по преписката, и това да му е отказано. Преписката е част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт (ИАА), с който е наложено дисциплинарното наказание. Именно той е годният за обжалване акт, който е връчен на жалбоподателя и същият се е запознал със съдържанието му, видно от отразеното в оспорване на същият. Връчването на заповедта от лице, което не е от състава на комисията не е от категорията на съществените процесуални нарушения, което да доведе до отмяна на оспореният акт. За съда е видно, че той е уведомен за образуваната проверка, констатираното в писмената справка, дадена му е възможност да бъде изслушан и по този начин не е нарушено правото му на защита. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР , като за проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в териториалните ѝ служби. Административният орган следва да докаже, че служителят виновно/умишлено или по непредпазливост в двете и форми – небрежност и самонадеяност е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение, чрез действие или бездействие по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР . Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл - пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост - небрежност или самонадеяност. За съда, дисциплинарно наказващия орган не е спазил нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР , като е приложил закона само формално. Съгласно сочената законова разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарно наказващия орган се е задоволил формално да посочи, че е съобразил всички доказателства събрани в хода на проверката и е определил служителя да бъде наказан с „писмено предупреждение“. С кои точно обстоятелства установени в хода на административното производство се е съобразил дисциплинарно наказващия орган, за да стигне до това заключение, за съда не е ясно от представената административна преписка по издаване на заповедта, още повече, че е наложил второто по тежест дисциплинарно наказание, съгласно разпоредбите на чл. 197, ал. 1 от ЗМВР . Описание на тежестта на нарушението и настъпилите вреди в следствие на твърдяното неизпълнение на служебни задължения, които административния орган не е посочил в процесната заповед, а и за съда не се установиха, следва да обуславят защо се налага дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“. Т. обсъждане не е направено, липсата им представлява съществено административно нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР , регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители. Видът и размера на наложеното наказание подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават, съда не може да извърши такава, а и следва допълнително да се посочи, че това препятства правото на наказаното лице да организира адекватно защитата си. В допълнение от приложената кадрова справка се установява, че мл. инспектор С. е награждаван многократно и тези обстоятелства не са обсъдени в заповедта, с което му е наложено дисциплинарно наказание, като през 2012 г. със заповед № Л-08 от 06.02.2012 г. на началника на затвора [населено място] е награден с „Писмена похвала“, през 2022 г. със заповед № Л-95 от 19.01.2022г. на началник на О.-С., отново е награден с „Писмена похвала“, през 2022 г. със заповед № ЧР-03-91 от 16.12.2022 г., на министъра на правосъдието е награден с индивидуална парична награда в размер на 1070 лева, а през 2023 г. със заповед № ЧР-03-86 от 21.12.2023г. на министъра на правосъдието е награден с индивидуална парична награда в размер на 170.00 лева. По време на службата му е наложено само едно дисциплинарно наказание „мъмрене“ със заповед № Л-278 от 23.08.2017г. на ВПД Началник на затвора [населено място] за срок от 1 месец, но наказанието е заличено. Не изследването на цялостното поведение на служителя по време на службата му, също е от категорията на съществените административни нарушения, тъй като цялостното поведение на служителя следва да се има предвид при определянето на вида й размера на дисциплинарното наказание. Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от закона, но и да е индивидуализирано, като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Следва да бъде отбелязано, че в заповедта се посочва формата на вина, но не само като формално посочване, а

мотивирано, формулирането на дисциплинарно обвинение трябва да бъде по начин, съответстващ от обективна и от субективна страна на деянието и на материално-правната норма, която го определя като дисциплинарно нарушение. Ето защо оспорения административен акт не отговаря на изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. Нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правно дължимото поведение на служителя, каквото в случая от доказателствата по делото не е налице. В съдебната практика се приема, че небрежност е налице, ако поради пренебрегване значимостта на някои от правомощията, като съвкупност от права и задължения, може да се стигне до тяхното неизпълнение. От съществено значение за законосъобразността на оспорваната заповед е да се установи, което е в тежест на дисциплинарно наказващият орган, че при изпълнение на служебните задължения по длъжностна характеристика или на задълженията, вменени му съобразно заеманата длъжност със заповед/разпореждане, или подзаконов нормативен акт, служителят е проявил небрежност. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Безспорно от установените факти по делото се установи, че липсва виновно поведение от страна на жалбоподателят, както и не е налице небрежност при изпълнение на служебните и задължения. При издаване на заповедта за съда не са налице и материално правните предпоставки, поради следното: Дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за изброените в разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ЗМВР . Нормата, на която се позовава административният орган, в заповедта е, че е налице нарушение по т. 3, а именно небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед и т. 5 - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че жалбоподателят, младши инспектор С. на 20.01.2025 г. на пост № 5 в ареста на ул. „М-р Г. В.“ № 2, в 00:59 часа пред арестно помещение № 16 взема оставена на хладилника 1 брой машинка за подстригване, а в 03:50 часа на 20.01.2025г. взема и 1 брой захранващ кабел, като по този начин е нарушил: -чл. 311, ал. 6, т.1 от ППЗИНЗС: „Сменилият се постови е длъжен да докладва на дежурния за състоянието, в което е сдаден постът“. -на чл. 311, ал. 6 т. 2 от ППЗИНЗС: „Какви произшествия и нарушения са станали по време на службата му“. -чл. 311, ал. 7 от ППЗИНЗС: „За станалите произшествия и нарушения постовият дава писмена докладна записка до началника“. -чл. 312, т. 1 от ППЗИНЗС: „Надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража“. -т. 13, пр.1 и пр.2 от Раздел III. „Ред на обхождане територията на поста и начини за носене на службата“ от Инструкция за особеностите на пост № 5 и задълженията на постовия надзирател в ареста на ул. „М-р Г. В.” № 2 при О. С. - (Инструкцията) „Сменилият се постови е длъжен да докладва на дежурния по арест за състоянието, в което е сдаден поста; какви произшествия и нарушения са станали по време на службата му, какви съмнителни прояви и действия на задържаните под стража е забелязал, какви проверки на поста са извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени от проверяващите.“, -т. 14 от Раздел III на Инструкцията „П. докладва писмено с докладна записка за констатираните произшествия и нарушения по време на пост на дежурният по арест.“ -т. 5 от Раздел V-ти „Преки задължения“ от длъжностната характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен“ в арест към сектор „Арести“ при О.-С. - „Докладва на прекия си началник за всички забелязани нередности по време на носене на службата. -т. 4 от проведения „Инструктаж преди встъпване на дежурство - „Проверка на знанията на служителите от надзорно-охранителния състав относно познаване на нормативните документи за работа в арестите, инструкциите на постовете, правилата за употреба на физическа сила, оръжие и помощни средства за поддържане на реда.“ От предоставените доказателства по делото, за съда, младши инспектор И. Т. С. - надзирател I-ва степен, в ареста на ул. „ М-р Г. В.” № 2 към О.-С., безспорно е застъпил в състава на наряда за времето от 20:15 часа на 19.01.2025 г. до 08:45 ч. на 20.01.2025 г. Съгласно чл. 311, ал. 6, т.1 от ППЗИНЗС „Сменилият се постови е длъжен да докладва на дежурния за състоянието, в което е сдаден постът“. От приложените по делото доказателства – книга за сдаване и приемане на пост № 5 от 19.01.2025 г и 20.01.2025 г. за съда е описано състоянието, в което е сдаден поста, като изрично в т. 5 е посочено – „без произшествия“. С оглед на което настоящата съдебна инстанция не установи, извършено нарушение на тази норма от жалбоподателя. Административният орган в заповедта си посочва, че друга от нормите, която е нарушена е на чл. 311, ал. 6 т. 2 от ППЗИНЗС – сменилият се е длъжен да докладва на дежурния какви произшествия и нарушения са станали по време на службата му. В оспорената заповед, дисциплинарно наказващият орган е следвало да посочи в какво се изразява произшествието, от коя правна норма произтича задължението на служителя – правното основание, за да бъде констатирано, че същата е нарушена, от което да е налице и нарушение извършено от служителя, чрез действие или бездействие. В процесният случай това не е извършено и отново само формално са изброени правните норми. Също така за пълнота, следва да отбележи, че преди застъпване на дежурство на жалбоподателя е извършен инструктаж, съгласно чл. 307, ал. 1 от ППЗИНЗС, тъй като го е декларирал с подписа си. В т. 4 от Инструктажа е посочено „проверка знанията на служителите от надзорно-охранителния състав относно познаване на нормативните документи за работа в арестите, инструкциите на постове, правилата за употреба на физическа сила, оръжие и помощни средства за поддържане на реда “. За посоченият инструктаж се констатира, че не са изчерпателно изброени инструкциите на постове, които служителите от надзорно-охранителния състав следва да познават и прилагат. За съда не се установява по категоричен и безсъмнен начин, че служителят се е запознал с Инструкция за особеностите на пост № 5 и задълженията на постовия надзирател в ареста на ул. „М-р Г. В.” № 2 при О. С., за която са констатирани вменените му нарушения. Посредством способите за доказване, а имено чрез писмени доказателства не се установява с дата и подпис, че С. се е запознал с тази инструкция и следва да я спазва. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че административно наказващият орган не доказа извършеното нарушение вменено на жалбоподателя, а именно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и т. 2 - неизпълнение на служебните задължения, във вр с. чл. 311, ал. 6 т. 1, т. 2 и т. 7 от ППЗИНЗС за което му е ангажирана дисциплинарна отговорност по чл. 199, ал. 1, т. 3 и ал. 2, с оглед на което издадената № Л-934 от 26.03.2025 г. на началника на О. - С., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена в условията на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. Въз основа на изложено настоящия съдебен състав приема, че при този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 10.00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв. Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 16.09.2025 г., размерът на възнаграждение по дела по ЗМВР без определен материален интерес е 750 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. С оглед на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, съдът намира същото за неоснователно. Така поисканото адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на случая, както и с оглед реално осъществено процесуално представителство в производството, предвид което не следва да бъде намалявано по възражение на насрещната страна, а отправеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК, Административният съд – С.- град, 34-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № Л-934 от 26.03.2025 г., издадена от началник Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – С. при Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ по жалба на И. Т. С. с ЕГН [ЕГН], с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 197, ал.1, т. 2, във вр. с 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 и ал. 2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца. ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на И. Т. С. с ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], бл. № 17а, вх. „Б”, ет. 12, ап. 93, разноски по дело в размер на 810.00 (осемстотин и десет) лева. На основание чл. 211, пр. последно от ЗМВР решението на Административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване. съдия: