Решение № 888 по адм. д. № 6677/2025 г. на Административен съд - София-град

РЕШЕНИЕ № 888 гр.

София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Трето отделение 60 състав, в публично заседание на 13.11.2025 г. в следния състав:

СЪДИЯ:

Георги Терзиев при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 6677 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 186, ал. 4Чл. 186. ⚖️ Практика (7) (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Безсрочност на оспорването от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от „АДВАНС АУТО ГРУП“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, представлявано от В.

К.

М., ЕГН: [ЕГН] – управител, чрез адв.

В.

П. срещу ЗНПАМ №ФК-С3653-0200383/23.01.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“, ГДФК при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложна „принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - офис за отдаване на МПС под наем, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „АДВАНС АУТО ПРУП“ ООД с ЕИК[ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от Закона за данък върху добавената (ЗДДС).

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, като издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Изтъква се, в оспорения акт липсват мотиви, относно така определеният 14-дневен срок на принудителната административна мярка, счита мярката за несъразмерна, позовава се на практика на СЕС - Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-97/21.

Моли се за отмяна на атакувания акт и се претендират разноски.

В съдебно заседание

жалбоподателят, чрез адв.

П. поддържа жалбата, претендира разноски.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ - С., в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено

от фактическа страна следното:

На 25.11.2024 г. в 15:18 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - офис за отдаване на МПС под наем, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „АДВАНС АУТО ГРУП“ ООД с ЕИК[ЕИК].

В хода на контролните действия са изискани и представени документи за отдаване на МПС под наем на клиент А.

Вук, както следва: договор за наем № 0000330 от 23.03.2024 г. и чек лист за наето МПС с рег. [рег.номер на МПС], за което клиентът е заплатил гаранционен депозит в размер на 600.00 лв.

Установено е, че плащането е извършено чрез банкова карта на 23.03.2024 г., съгласно бележка от ПОС-терминално устройство към банка ДСК - файл № 0712 от 23.03.2024 г.

Съгласно чек лист, изготвен на 27.03.2024 г. върху МПС с рег. [рег.номер на МПС] е установена щета на задната част на автомобила, поради което сумата от гаранционния депозит е удържана такса в размер на 600,00 лв., като сумата е удържана на 27.03.2024 г., съгласно писмена декларация от Т.

Т.

Т. с ЕГН [ЕГН] - управител, за което не е издаден фискален касов бон или бележка от кочан.

Горното се потвърждава от факта, че в изведен ПЕЧАТ КЛЕН за периода от дата 23.03.2024 г. до дата 27.03.2024 г. от фискално устройство с рег. № 4635470 няма отразена продажба на стойност 600,00 лв.

В обекта е инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ модел „DAISY СОМР АСТ S01” с индивидуален номер:

DY562627 и номер на фискална памет: 36741600, регистрирано в приходната агенция с потвърждение № 4635470 от 17.05.2023 г.

В резултат е установено, че „АДВАНС АУТО ГРУП“ ООД с ЕИК[ЕИК], не е изпълнило задължението си за направеното плащане да издаде фискален бон.

За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка сер.

АА № 0200383/25.11.2024 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и е издаден АУ АН сер.

АN № Р803098/18.12.2024 г., съставени от Д.- З.

Л., на длъжност инспектор по приходите при главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“.

Издадена е Заповед за налагане на ПАМ, с която е разпоредено „запечатване на търговски обект офис за отдаване на МПС под наем, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „АДВАНС АУТО ПРУП“ ООД с ЕИК[ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от Закона за данък върху добавената (ЗДДС).“ Издадени са съответно Акт за установяване на административно нарушение сер.

АN № Р803098/18.12.2024 г. и Наказателно постановление № 808985-F803098/21.01.2025 г., с което на дружеството е наложена административна санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

По делото е представена и приета административната преписка, както и представените процесуалния представител на ответника в съдебно заседание от 13.11.2025 г., че Наказателно постановление № 808985-F803098/21.01.2025 г. е оспорено и е образувано НАХД № 389/2025 г. по описа на СРС, НО, 134 състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.

Оспореният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 186, ал. 3Чл. 186. ⚖️ Практика (7) (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Безсрочност на оспорването от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице.

Видно от приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /л. 47/ изпълнителният директор на НАП в т. 2 е ОПРЕДЕЛИ: л директорите на дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.

В тази връзка, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Спазени са изискванията за форма на административния акт, не се установяват допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение материалната законосъобразност на акта:

Видно от представените доказателства по делото, безспорно е установено административно нарушение - неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, с което не е изпълнено от търговеца задължението му по чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Безспорно неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.

Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел.

Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС.

По отношение хипотезата на чл. 186, ал. 1, б. „а” от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя.

Следва да се има предвид, че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни дадености, от които може да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение.

Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма установени с АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК, в административният акт следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване на същия.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството ѝ на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания.

Нееднократно се посочва в съдебната практика, че при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.

В конкретния случай, административният орган е изложил отделни мотиви във връзка с продължителността на срока, които обаче биха могли да бъдат отнесени към всеки един случай на неиздаване на фискална касова бележка и по същество не представляват анализ и преценка на конкретната фактическа обстановка.

В заповедта бланкетно е посочено като основание, че създадената организация в обекта, води до неотчитане на приходи и една от целите на търговеца е именно отклонение от данъчно облагане.

Формално е налице изпълнение на задължението за мотивиране на акта, но без обвързване с конкретни факти, което се приравнява на липсата на мотиви, независимо от техния обем.

Органът се е мотивирал с целта на ПАМ, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай.

Не става ясно, как точно е формирана волята на административния орган за налагането на ПАМ в съответния размер, съответно каква е корелацията между просто изброените факти и този срок, т. е. каква е тяхната тежест.

Така изложеното не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането й за 14 дни.

Излагането на конкретни, а не общи мотиви относно срока на мярката е дължимо с оглед на това, че разпоредената продължителност на ПАМ не е в минимален размер.

По правило в тази хипотеза, предварителното изпълнение на мярката се налага с оглед защита на особено важни държавни интереси, какъвто е събираемостта на данъчни задължения в полза на фиска и в изпълнение целите на закона, както и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред посочен в материалните данъчни закони, както и поради факта, че при продължаване на това нарушение за фиска биха произлезли вреди от неустановени приходи, които биха били значителни и трудно поправими като така определеният размер на ПАМ се явява превенция срещу този нежелан резултат.

Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ.

При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането ѝ.

В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането ѝ не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 9544 от 21.09.2021г. на ВАС по адм. д. № 2679/2021г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021г. на ВАС по адм. д. № 3782/2021г., I о., Решение № 1059 от 10.02.2025г. по адм.д. № 7972/2024г., VІІІ отд. на ВАС и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22Чл. 22. ⚖️ Практика (26) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. от ЗАНН, като условие за законосъобразността й.

Налагането на процесната ПАМ е несъразмерно и от гледна точка на съставеното за същото нарушение НП № 808985-F803098/21.01.2025 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“, С., Дирекция “Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП и наложената с него санкция.

Съгласно него член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

При съобразяване даденото с решението на СЕС тълкуване, следва извод, че независимо от цитираната по-горе национална правна уредба, за администрацията е било налице ограничение да издаде на дружеството утежняващия административен акт, тъй като по отношение на „АДВАНС АУТО ГРУП“ ООД с ЕИК[ЕИК] за същото нарушение е било проведено административнонаказателно производство, завършило с издаване на наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция.

Независимо, че националната уредба допуска кумулация на мерките на административната принуда и на административното наказване за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения, същата е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело С-97/2021.

Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU:

C: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април 2017г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU:

C: 2017: 264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл.6, ал.2Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023г. на Съда на ЕС по дело С-97/21.

Кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно производство срещу дружеството за налагане на имуществена санкция с правно основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушението по Наредбата във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС, от една страна, а от друга страна се явява непропорционално.

Постановената с обжалваната заповед ПАМ се явява допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу дружеството административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност.

Кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, със санкцията в административнонаказателното производство е недопустимо, доколкото не се гарантира, че тежестта на ПАМ, преценена съвкупно с тежестта на имуществената санкция ще съответства на тежестта на нарушението, а изложеното в тази насока в оспорената заповед е само декларативно заявено и немотивирано.

Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на административнонаказателно производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.

Съгласно указаното в Решение на Съда на Европейския съюз/първи състав/ от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 на СЕС, Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Предвид изложеното оспорения акт като материално незаконосъобразен и несъответстващ на целта на закона, следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора е основателно искането на оспорващия за присъждане на разноски по делото, които следва да бъдат уважени в доказания размер от 1250 лева, от които 1200 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева внесена държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК, Административен съд – София град, Трето отделение, 60 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „АДВАНС АУТО ГРУП“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, представлявано от В.

К.

М., ЕГН: [ЕГН] – управител ЗНПАМ №ФК-С3653-0200383/23.01.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“, ГДФК при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложна „принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - офис за отдаване на МПС под наем, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „АДВАНС АУТО ПРУП“ ООД с ЕИК[ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от Закона за данък върху добавената (ЗДДС).

ОСЪЖДА НАП да заплати на „АДВАНС АУТО ГРУП“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, представлявано от В.

К.

М., ЕГН: [ЕГН] – управител сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Източник:

Оригинален документ | Ключова дума: рзи