Решение № 7951 по адм. д. № 10198/2025 г. на Административен съд - София-град

РЕШЕНИЕ № 7951 гр.

София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Трето отделение 60 състав, в публично заседание на 11.12.2025 г. в следния състав:

СЪДИЯ:

Георги Терзиев при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 10198 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6Чл. 10. ⚖️ Практика (24) (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон. (2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. Бързина и процесуална икономия от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано е по жалба на Ю.

Н., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на У., лично и като законен представител на малолетната М.

Н., ЛНЧ [ЕГН], с предоставена временна закрила в Република Б. по смисъла на ЗУБ, подадена чрез адв.

М.

В., срещу Заповед № ЗСПД/Д–С–ЛЦ/4104 от 10.09.2025 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Л., с която е постановен отказ по заявлението-декларация с вх.№ЗСПД/Д-С-ЛЦ/4104 от 05.09.2025г. на Ю.

Н. за отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД на детето й – М.

Н. – ученик в първи клас за учебната 2025/2026г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при съществено нарушение процесуалните правила, неспазване на материалния закон и правото на ЕС.

Моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание,

жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Представено е становище от адв.

М.

В., която поддържа жалбата и моли да бъде отменена оспорената заповед с аргументи, подробно изложени в жалбата и по съществото на спора.

Изразява искане за отмяна на заповедта и връщане на административната преписка на органа за ново произнасяне, претендира сторените разноски в производството.

Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Л., редовно призован, се представлява от юрк.

Л., който оспорва жалбата, иска се отхвърлянето й като неоснователна, по съображенията изложени в заповедта /жалбоподателката не попада в кръга на лицата, имащи право да получат семейни помощи по смисъла на чл. 3, т.5 от ЗСПД/.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата и да потвърди процесната заповед като законосъобразна и правилна.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийска градска прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено

от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по подадено заявление-декларация на 05.09.2025г. /л.12-13/ от Ю.

Н., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на У., лично и като законен представител на малолетната М.

Н., ЛНЧ [ЕГН].

В жлбата са изложени претенции, че са с предоставена временна закрила в Република Б. по реда и условията на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, за което не се спори.

Със заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/4104/05.09.2025г., на основание чл. 10а от ЗСПД е поискано отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в първи клас.

Към заявлението е приложено копие от удостоверение на М.

Н., съгласно която през учебната година 2025/2026 ученичката е записана в първи клас в 34 ОУ „С.

Ш.“-гр.С. /л.14/.

С оспорената Заповед № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/4104/10.09.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Л. /л.11/, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, на Ю.

Н. е отказана еднократна помощ за ученик.

Мотивирана е с това, че не са изпълнени материалните предпоставки за отпускането й: на основание чл.3, т. 5 от ЗСПД- право на семейни помощи за деца имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който РБ е страна, като Б. няма сключен международен договор с У..

Заповед № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/4104/10.09.2025г. е връчена лично на Ю.

Н. на 12.09.2025г. срещу подпис, видно от самата заповед /л.11/.

Жалбата срещу нея е депозирана на 26.09.2025г чрез пълномощник адв.

М.

В. с приложено пълномощно /л.21/.

При така установеното

от фактическа страна, съдът намира

от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежна страна при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съобразно чл. 10, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила.

Между страните липсва спор по отношение на фактите.

Не е спорно обстоятелството, че и Ю.

Н., и дъщеря й М.

Н. са граждани на У., както и че са със статут на предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Не се спори, че малолетното дете М.

Н. е записано в първи клас в 34 ОУ „С.

Ш.“ [населено място].

Спорен е въпросът относно противоречието на разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с други нормативни актове.

Безспорно като лице с предоставена временна закрила, жалбоподателката и семейството й имат право на социално подпомагане, съгласно чл. 39 ал. 1, т. 4 от ЗУБ.

В Закона за социалното подпомагане е предвидено отпускането на социални помощи и за лице с предоставена временна закрила.

Същевременно претендираната помощ е по реда на ЗСПД, която е определена за "семейна помощ".

Независимо от различното наименование на помощта, обвързването й с посещение на детето в училище, водят до извода, че тя представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане.

Спорът е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република Б. (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата.

Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1).

Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република Б. имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

От своя страна Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република Б., както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквото е предоставена на жалбоподателката) имат право на социално подпомагане.

С нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно:
1. бременните жени - български граждани;
2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната;
3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната;
4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република Б. е страна.

В случая между Република Б. и У. е сключен Договор между Република Б. и У. за социално осигуряване (Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 ноември 2001г.

ДВ, бр. 107 от 2001г.

В сила от 1 април 2003г.).

По силата на Решение № 144/10.03.2022г. на МС е предоставена временна закрила на разселените лица от У. в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 04 март 2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от У. по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

Временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022г. за срок от една година.

С Решение № 212 от 23.03.2023г. на основание чл. 2, ал. 2 ЗУБ във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г., Решение на ЕК за автоматично удължаване на действието на Директивата с два пъти по шест месеца, считано от март 2023г., е удължен срокът на предоставената временна закрила до 04 март 2024г.

Доколкото обаче социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, цитираният по-горе договор между Република Б. и У. се явява неприложим в конкретния случай.

Спорният по делото въпрос е за правото на лицата, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от системата на социалните помощи на държавата, в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи.

Според чл. 2, ал. 3 от ЗСП право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Съгласно ал.6 на същата разпоредба, от правото по ал. 3 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република Б., чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република Б. е страна.

ЗСПД не съдържа изрична регламентация дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република Б. (ЗЧРБ) чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, а разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

Следователно, жалбоподателката, както и малолетното й дете, могат да се ползват от правата и задълженията на чужденец с предоставена временна закрила.

Ю.

Н. пребивава и отглежда детето си в Република Б. и има предоставена временна закрила, което е безспорно между страните.

Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не съдържа специални разпоредби относно приложимостта му за чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда права за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон.

Именно по силата на друг закон - Законът за убежището и бежанците, поконкретно на чл. 39, ал. 1, т. 4, както и на чл. 2, ал. 6 от ЗСП, жалбоподателката като законен представител на малолетното си дете, има право на социално подпомагане – в случая на разглежданите семейни помощи за деца.

Ограничителното тълкуване на нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не съответства и на разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

Съгласно посочената разпоредба държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

На следващо място, в т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е посочено, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане.

По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (какъвто е и настоящия случай), следва да се определят от националното право.

Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право.

Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, като съгласно §2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице.

В този смисъл предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения.

Б. като държава членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка.

Предвид гореизложеното, националната правна уредба, ограничаваща възможността за предоставяне на помощи за деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на Република Б. с предоставена временна закрила по реда на чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗУБ, противоречи на Общностното право и не следва да бъде прилагана.

С оглед на изложеното дотук отказът за отпускане на желаната помощ по чл. 10а от ЗСПД се явява незаконосъобразен.

Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по прилагане на закона.

При този изход на спора, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие, според който процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.

М.

В. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. / или 511.29 евро /съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и платена държавна такса в размер на 5,11 евро.

Неоснователни са възраженията за прекомерност, от страна на ответника, тъй като възнаграждението е в минимален размер, съобразно наредбата, поради което и съда не ги приема.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал.2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение от АПК, Административен съд София – град, IIІ отделение, 60 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д–С–ЛЦ/4104 от 10.09.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Л., с която е постановен отказ по заявлението-декларация с вх.№ЗСПД/ДС-ЛЦ/4104 от 05.09.2025г. на Ю.

Н. за отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД на детето й – М.

Н. – ученик в първи клас за учебната 2025/2026г.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – Л. да заплати на адв.

М.

В.

П. от АК Д. сумата от 1 000 лв. / или 511.29 евро /представляваща адвокатско възнаграждение и /10 лв/ 5,11 евро държавна такса.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Л. за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

Източник:

Оригинален документ | Ключова дума: рзи