Определение № 20777 по гр. д. № 38974/2025 г. на Софийски районен съд

• Ключови принципи: Тълкуване на правото на ЕС, в частност: Свободно движение на работници (чл. 45 ДФЕС); Защита срещу неравноправни клаузи (Директива 93/13/ЕИО - възможно ли е специализантът да бъде квалифициран като "потребител"); Защита на основните права (чл. 5, чл. 15 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС относно забрана на принудителния труд, свобода на професията и справедливи условия на труд); и регулацията на специализираното медицинско обучение (Директива 2005/36/ЕО). Изследва се балансът между правото на работодателя на компенсация и недопускането на прекомерен възпиращ ефект за работника.
• Решение: Софийският районен съд спира съдебното производство и отправя преюдициални въпроси до Съда на Европейския съюз за тълкуване на посочените европейски норми, преди да постанови окончателното си решение по националното дело.

1. Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 от ДФЕС. СТРАНИ ПО СПОРА: 2. Ищец: У П М С *****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от проф. д-р (име) - изпълнителен директор, чрез адв. Я. Й. С. 3. Ответник: И. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ****, ФАКТИ ПО СПОРА: 4. Делото е образувано по искова молба вх. ***** г., подадена от ищеца, който твърди, че между него и ответника бил сключен Трудов договор ** от 21.01.2019 г., по силата на който ответника бил назначен на длъжността „лекар-специализант" в Отделението по кардиология към Клиниката по вътрешни болести на У П М С 5. На 23.01.2019 г. между същите страни бил сключен и Договор за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл. 234, ал. 1 КТ (наричан по-долу за краткост ,,Договора”). Съгласно чл. 5.1 и чл. 5.2 на Договора ищецът следвало да организира обучението на ответника по специалността „Кардиология" с продължителност на обучението от четири години, а ответникът се задължава да проведе и да завърши успешно обучението за повишаване на професионалната си квалификация на „лекар" и да придобие специалността „Кардиология", след което съгласно чл. 5.3 на Договора ответникът следва да продължи да работи в У П М Сза срок от пет години. 6. Ищецът поддържа, че с грижата на добрия търговец изпълнил всички свои задължения по договора, бил поел финансовата издръжка на ответника, организирал обучението по специалността „Кардиология" и заплатил практическото обучение по отделните модули, проведени в други лечебни заведения през време на обучението. 7. Твърди, че след 01.01.2024 г., когато ответникът придобил правата на „лекар-специалист", между страните бил сключен Трудов договор № 7 от 03.01.2024 г., съгласно който ответникът бил назначен на работа като ,,лекар – кардиолог” на пълно работно време, като по този начин ищцовото дружество изцяло било изпълнило задълженията си по облигационния договор. 8. Поддържа, че с оглед датата на придобиване на специалността ответникът следвало да работи като „лекар - кардиолог" в лечебното заведение в периода от 01.01.2024 г. до 01.01.2029 г. Това задължение не било изпълнено, доколкото ответникът подал писмено предизвестие от 17.10.2024 г. с входящ № 5836 за прекратяване на трудовото правоотношение, въз основа на което била издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.01.2025 г. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед от 16.01.2025 г., поради което периодът на неизпълнение обхващал времето от 17.01.2025 г. до 01.01.2029 г. 9. За неизпълнението на задължението на ответника по чл. 5.3 от Договора същият дължал на ищцовото дружество възстановяване на сумата, вложена в обучението му, както и неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения за специалност „Кардиология". 10. Вложената в обучението сума била в общ размер на 4383,00 лв. ( представя Фактура № 0300009614 /31.12.2021 г.; Фактура № 0300009844 /31.07.2022 г.; Фактура № 0300009976 /01.11.2022 г.; Фактура № 0300009994/ 30.11.2022 г.; Фактура № 0300010092/ 28.02.2023 г.; Фактура № **********/ 28.02.2023 г. ; Фактура № 0300010336/ 30.09.2023 г.) 11. Излага, че уговорената неустойка била в размер на две месечни трудови 2 възнаграждения, т.е. 4000,00 лв., от които ищецът претендира заплащането само на 3360,00 лв., представляващи такава част от общата сума, която съответства на периода на неизпълнение (17.01.2025 г. до 01.01.2029 г.). 12. Поддържа, че на 15.04.2025 г. на ответника била връчена нотариална покана, с която му бил предоставен седемдневен срок да заплати на ищеца всички дължими суми. Този срок изтекъл на 22.04.2025 г., като ответникът и до момента не бил заплатил поисканата сума. 13. Поради изложеното моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7186,00 лв., от които: 4383,00 лв., представляващи извършени разходи за обучението на ответника във връзка с повишаването на професионалната му квалификация и придобиване на специалност ,,Кардиология”, и 3360,00 лв. – неустойка поради неизпълнение на задължението на ответника по Договора в срок от пет години след завършване на обучението да продължи да престира труда си в полза на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба в съда до окончателното плащане на вземането. Претендира направените по делото разноски. 14. В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че между страните има сключен Трудов договор ** от 21.01.2019 г., съгласно който ответникът е назначен на длъжност ,,Лекар-специализант” в Отделението по кардиология към УПМС, както и сключен Договор за повишаване на професионалната квалификация на ответника и придобиване на специалност ,,Кардиология” (,,Договора”). 15. Оспорва, че неустоечната клауза в Договора била незаконосъобразна, неясна и противоречива, доколкото чл. 13 от Договора предвиждал, че при неизпълнение на задълженията по Договора се дължала неустойка съгласно чл. 5.6 от Договора. Разпоредбата на чл. 5.6 от Договора предвиждала връщане на разходите, направени за обучението на ответника, и заплащането на неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения на ответника, в случай че последният прекрати трудовото правоотношение с ищцовото дружество преди изтичането на уговорения петгодишен срок. Разпоредбата на чл. 17 от Договора пък предвиждала, че при неизпълнение на задълженията по Договора ответникът дължал връщане на сумата, вложена в обучението му, както и неустойка, ведно със законната лихва. От тук ответникът прави извод, че уговорената неустойка включвала само сумата, вложена в обучението на специализанта, ведно със законната лихва върху тази сума. 16. Оспорва размерът на претендираните суми, освен това сочи, че същите не представляват реална вреда за работодателя и плащането им би представлявало неоснователно обогатяване. Възразява, че Договорът противоречи на действащото българско законодателство. 17. Посочва, че в Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването не се предвиждало заплащане на обезщетение, в случай че специализантът не работи в лечебното заведение, в което е придобил съответната специалност. Разпоредбата на чл. 42Б, ал. 2 от същия нормативен акт предвиждала, че за специализантите, приети на местата, финансирани от държавата по клинични специалности, обучаващи се по реда на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата, Министерството на здравеопазването предоставяло на базата за обучение средства в размер на 2,5 минимални работни заплати за страната и дължимите от работодателя осигурителни вноски върху тях за всеки месец от практическото обучение по модули и раздели, които не можели да се провеждат в базата за обучение и за всеки месец от предвиденото в учебната програма теоретично обучение. Съгласно чл. 43 от същата Наредба средствата от държавния бюджет за финансиране на таксата за обучение и на местата по чл. 47 и средствата по чл. 42Б се планирали в бюджета на Министерството на здравеопазването. Поради изложеното счита, че претендираната от ищеца сума не била дължима, тъй като сумата била предоставена на ищцовото дружество от Министерството на здравеопазването. 18. Излага твърдения, че трудовото правоотношение било прекратено от ответника, тъй като на същия не била дадена възможност от работодателя да работи пълноценно съобразно придобитата специалност. Ответникът бил принуждаван да полага труд като интернист, било му забранено провеждането на изследвания на пациентите, било му отказвано ползването на медицинска апаратура в лечебното заведение и получавал от работодателя си неетично и непрофесионално отношение. 19. С Определение ***** г. СРС е изготвил проект за доклад на делото, произнесъл се е по доказателствените искания и е насрочил първо открито съдебно заседание. Съдът е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 234, ал. 3, т. 2Чл. 234. ⚖️ Практика (7) Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем. Относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно. КТ във връзка с чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (25) Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 92, ал. 1Чл. 92. ⚖️ Практика (34) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. (Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД. 20. На основание чл. 146, ал. 1, т. 4Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Между страните е сключен Трудов договор ** от 21.01.2019 г., по силата на който ответникът е назначен на длъжност „лекар-специализант" в отделението по кардиология към Клиниката по вътрешни болести на У П М С На 23.01.2019 г. между страните е сключен и Договор за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл. 234, ал. 1 КТ, съгласно който ищецът следвало да организира обучението на ответника по специалността „Кардиология" с продължителност на обучението от четири години, а ответникът се задължава да проведе и да завърши успешно обучението за повишаване на професионалната си квалификация на „лекар" и да придобие специалността „Кардиология". Ищецът е осигурил практическото обучение по отделните модули, проведени в други лечебни заведения през време на обучението. Ответникът успешно e придобил специалността ,,Кардиология”. Между страните е сключен Трудов договор № 7 от 03.01.2024 г., съгласно който ответникът е назначен в ищцовото дружество на длъжност ,,лекар кардиолог” на пълно работно време. Във връзка с писмено предизвестие от ответника с вх. № *** г. е издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 16.01.2025 г. На 15.04.2025 г. на ответника е връчена нотариална покана, с която на същия се предоставя седемдневен срок да заплати на ищеца всички дължими суми поради неизпълнение на задължението да продължи да работи в ищцовото дружество съобразно придобитата специалност в срок от пет години след завършване на обучението. Към настоящия момент ответникът не е платил претендираните от ищеца суми. 21. В Определение ***** г. СРС е обявил на страните, че ще се произнесе по 5 въпроса за нищожността на клаузата за неустойка и е дал възможност на страните да вземат становище по този въпрос и да посочат доказателства - арг. Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. 22. Проведени са две открити съдебни заседания, в които е приета съдебно счетоводна експертиза и да разпитани двама свидетели, по един на всяка страна. Делото е обявено за решаване в последното открито съдебно заседание. 23. Националният съд има съмнение, че съществуващата съдебна практика в България не съответства на постановената от Съдът на Европейския съюз (СЕС) в контекста на защита на работниците и потребителите, и е наложително тълкуване на разпоредби на правото на Европейския съюз (ПЕС), в това число на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и на Хартата на основните права на Европейския съюз (Х). ПРАВОТО НА СЪЮЗА: 24. Член 45 от ДФЕС: 1.Свободното движение на работници се гарантира в рамките на Съюза. 2.Тази свобода на движение налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите-членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. 3.Тя включва и правото, при спазване на ограниченията, основаващи се на съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве: а) да се приемат действително направени предложения за наемане на работа; б) да се придвижва свободно на територията на държавите-членки за тази цел; в) да престоява в държава-членка за целите на заетостта, в съответствие с разпоредбите, уреждащи заетостта на гражданите от тази държава, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби; г) да остава на територията на държава-членка след наемане на работа в тази държава, при условията, които се предвиждат в регламенти, съставени от Комисията. 4.Разпоредбите на настоящия член не се прилагат по отношение на заетостта в публичната администрация. 25. Член 5 от Х, Забрана на робството и на принудителния труд: 1.Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение. 2.Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд. 3.Трафикът на хора е забранен. 26. Член 15 от Х, Свобода при избор на професия и право на труд: 1.Всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия. 2.Всеки гражданин на Съюза има свободата да търси работа, да работи, да се установява или да предоставя услуги във всички държави-членки. 3.Гражданите на трети страни, които имат разрешение да работят на територията на държавите-членки, имат право на условия на труд еднакви на условията, на които имат право гражданите на Съюза. 27. Член 31 от Х, Справедливи и равни условия на труд: 1.Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му. 2.Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск. 28. Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации Член 2 Приложно поле 1.Настоящата директива се прилага към всички граждани на държава-членка, включително упражняващите свободни професии, които желаят да упражняват регламентирана професия в друга държава-членка, различна от държавата, в която са придобили своите професионални квалификации, като самостоятелно заети или като заети лица. Член 25 Специализирано обучение по медицина 1.Достъпът до специализирано обучение по медицина зависи от завършването и утвърждаването на курс по базово обучение по медицина съгласно член 24, параграф 2, в рамките на който обучаваният е придобил съответните знания по базова медицина. 2.Специализираното обучение по медицина включва теоретично и практическо обучение в университет или университетска учебна болница, или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи. 3.Обучението се провежда в редовна форма, в специализирани заведения, които са признати от компетентните органи. То включва участие в пълния набор медицински дейности в отделението, в което се осъществява обучението, включително дежурства, по такъв начин, че специализиращият лекар да посвети цялата си професионална дейност на своето практическо и теоретично обучение през цялата работна седмица и през цялата година, в съответствие с процедурите, предвидени от компетентните органи. Съответно, за изпълнението на тези задължения, се заплаща подходящо трудово възнаграждение. […] 29. Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори Десето, тринадесето и шестнадесето съображение от Директива 93/13: като има предвид, че по-ефективна защита на потребителите може да се осъществи чрез приемане на еднакви правила относно неравноправните клаузи; като има предвид, че тези правила следва да се прилагат за всички договори, сключени между продавачи и предоставящи услуги лица от една страна, и потребители; като има предвид, че в резултат на това от сферата на действие на настоящата директива трябва да се изключат трудовите договори, договорите във връзка с наследствени права , договорите в областта на семейното право и дружествени договори и устави на дружества; […] като има предвид, че законовите и подзаконовите разпоредби на държавите 8 членки, определящи пряко или непряко условията в потребителски договори, се предполага да не съдържат неравноправни клаузи; като има предвид, че следователно не е необходимо да се включват условия, които отразяват задължителни нормативни или административни разпоредби, както и принципите или разпоредбите на международни конвенции, по които държавите-членки или Общността са страна; като има предвид, че в този смисъл изразът „задължителни законови или подзаконови разпоредби“ в член 1, параграф 2 също включва правила, които според правните норми при отсъствие на други уговорки, се прилагат между договарящи се страни; […] като има предвид, че преценката съобразно общо установените критерии за неравноправен характер на условията, по-специално при търговски дейности с обществен характер и с тях се извършват колективни услуги при наличие на солидарност между ползвателите, трябва да се допълни с подходи, позволяващи цялостна оценка на различните интереси на участниците; като има предвид, че това съставлява изискването за добросъвестност; като има предвид, че при преценката за добросъвестност се отделя специално внимание на силата на позицията от която всяка договаряща страна преговаря, като например дали потребителят е бил подтикнат да приеме условията и дали стоките или услугите са продадени или предоставени по нарочна поръчка от негова страна; като има предвид, че изискването за добросъвестност може да се изпълни от продавача или доставчика, когато постъпва добросъвестно и равнопоставено с другата страна, отчитайки законните интереси; Член 1, параграф 1: Настоящата директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител. Член 2, буква б): „потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Член 2, буква в): “продавач или доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст. Член 3: 1.В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. 2.Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на настоящия член към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, той следва да докаже това с факти. [....] Член 4: 1.Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича. 2.Преценката за неравноправния характер на клаузите не се извършва нито по отношение на основния предмет на договора, нито по отношение на съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоките, които ще се доставят или услугите, които ще се предоставят в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език. Член 5: При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл. Настоящото правило не се прилага във връзка с процедурите по реда на член 7, параграф 2. Член 6, параграф 1: Държавите-членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи. Член 8: Държавите-членки могат да приемат или да запазят в сила по-строгите действащи разпоредби, които са в съответствие с Договора, в областта на настоящата директива, с цел да осигурят максимална степен на защита за потребителите. БЪЛГАРСКОТО ПРАВО: 30. чл. 234 от Кодекса на труда (КТ), Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация: ал. 1 Страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). ал. 2 С договора по предходната алинея се определят: 1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава; 2. мястото, формата и времето на обучението; 3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. ал. 3 С договора по ал. 1 страните могат да уговарят: 1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години; 2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка. 31. чл. 236 от КТ, Прекратяване на договор за квалификация: Всяка от страните може с писмено заявление до другата страна да прекрати договора по тази глава преди изтичането на срока на обучението: 1. поради виновно неизпълнение на задълженията на другата страна, като даде на неизправната страна подходящ срок за изпълнение; 2. в други случаи, уговорени в договора. 32. чл. 237 от КТ, Трудов договор след обучението: След завършване на обучението въз основа на договор по тази глава трудовите отношения между страните се уреждат с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор. 33. чл. 238 от КТ (Отменен - ДВ, бр. 100 от 1992 г.), Отговорност за неизпълнение на договорите за преквалификация: ал. 1 Когато предприятието, за което се преквалифицира работникът, откаже да го приеме на работа, то му дължи гарантирания размер на трудовото възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което е останал без работа, след като се е преквалифицирал, съобразно уговореното в договора, но за не повече от 3 месеца. ал. 2 Ако обучаващият се не завърши успешно обучението, не постъпи на работа в предприятието по придобитата професия или специалност или не остане на работа до края на уговорения срок по неуважителни причини, дължи на предприятието разходите за обучението съответно на неизпълнението. 34. чл. 326 от КТ, Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие: ал. 1 Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. ал. 2 Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. ал.3 За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието. ал. 4 Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя. [...] 35. чл. 9Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД): Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. 36. чл. 20Чл. 20. ⚖️ Практика (14) При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Б) ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРИТЕ от ЗЗД: При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. 37. чл. 26Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. от ЗЗД: ал. 1 Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. ал. 2 Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. ал. 3 (отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) ал. 4 Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. 38. чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. от ЗЗД: ал. 1 Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. ал. 2 Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. 39. чл. 82Чл. 82. ⚖️ Практика (25) Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. от ЗЗД: Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. 40. чл. 92Чл. 92. ⚖️ Практика (34) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. (Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД: ал. 1 Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. ал. 2 Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ТЪЛКУВАНЕ: 41. В съдебната практика на СЕС е утвърдено разбирането, че националният съд трябва да действа като "съдия по правото на Съюза", което изисква не просто прилагане на вътрешните норми, но и тяхното критично оценяване през призмата на принципите на пропорционалност, недискриминация и ефективност. 42. В контекста на разглежданото дело ***** г., Софийският районен съд е изправен пред фундаменталното задължение да гарантира пълното действие на правото на ЕС, като анализира дали разпоредбите на Кодекса на труда и тяхното тълкуване от Върховния касационен съд не влизат в колизия с принципите на свободното движение на работници и свободата на избор на професия, евентуално потребителска защита, защита на по слабата страна в облигационните отношения, които принципи ясно се възпроизвеждат и в практиката на СЕС. 43. Първият проблем е дали лекар-специализант, сключил договор за повишаване на квалификация по чл. 234 КТ с болнично заведение, задължаващ се да проведе успешна специализация по специалност “Кардиология”, който е страна и по трудов договор на длъжност “лекар-специализант”, сключен със същото болнично заведение, има качеството работник/служител, със значението на понятията възприето в практиката на СЕС по приложение на ДФЕС. 44. Разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното на движение на работници, свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали не се прилагат към положения, които във всичките си аспекти са свързани само с една държава членка, освен в някои специфични хипотези, в които актът за преюдициално запитване сочи конкретните обстоятелства, въз основа на които може да се установи, че исканото тълкуване е необходимо за решаването на спора поради връзка между предмета и обстоятелствата по спора и членове 45, 49, 56 и 63 ДФЕС, както изисква член 94 от Процедурния правилник (вж. в този смисъл решение по дело ****, решение R A F C, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика). 45. Упражняването на медицинска дейност попада в приложното поле на общностното право, тъй като се извършва в сферата на икономическите и индивидуалните дейности и свободи, които са предмет на това право. Това е една от съществените предпоставки, които са в основата на решението по дело B (U R B S F A J M B). Следователно, ако принципите и нормите на общностното право се прилагат по отношение на положение като това в настоящия случай, по същия начин решението, което Съдът ще постанови по това дело, има възможно по-широко значение за наети лица и работодатели във всички отрасли, до които се отнасят тези принципи и норми. Въпросите, които националния съд желае да постави пред СЕС са свързани с общностното право, доколкото всяко ограничение, наложено на свободата на наетото лице да търси или да приема друга работа, би могло да ограничи свободното му движение в рамките на Общността (така - заключение на генералния адвокат по ****, O L S O B). 46. Запитващата юрисдикция намира, че член 45 ДФЕС е приложим спрямо разглеждания спор, независимо от обстоятелството, че към момента на сключване на договора и предявяването на иска фактите по делото се развиват на територията на една и съща държава членка. Съгласно постоянната практика на СЕС (Решение по дело ****, ****; Решение по дело ******), разпоредбите на Договора относно свободното движение на хора забраняват не само явната дискриминация, основана на гражданство, но и всякакви национални мерки или договорни клаузи, които – макар да се прилагат без разграничение – са от такова естество, че могат да възпрепятстват, затруднят или възпрат гражданин на държава членка да напусне страната си по произход, за да упражни правото си на свободно движение. 47. Този възпиращ ефект се проявява с особена сила в рамките на силно регулирания сектор на медицинското образование и специализация в ЕС. Съгласно член 25, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (изменена с Директива 2013/55/ЕС), достъпът до специализирано обучение по медицина зависи от завършването и утвърждаването на курс по базово обучение по медицина в рамките на който обучаваният е придобил съответните знания по базова медицина. От своя страна, параграф 2 от същия член предвижда, че специализираното обучение по медицина включва теоретично и практическо обучение в университет или университетска учебна болница, или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи. 48. Тъй като този процес е строго хармонизиран на равнището на Съюза с цел осигуряване на автоматично взаимно признаване на квалификациите в рамките на Единния пазар, налагането на тежки кумулативни финансови санкции и неустойки при напускане на лечебното заведение (одобрено като база за обучение) е възможно да действа като бариера пред бъдещата трансгранична мобилност на специализанта. Поставя се въпросът дали така уговорената отговорност за заплащане на суми, които не отразяват само реалните разходи за обучение, могат икономически да обезсърчат лекаря да упражни гарантираното му от член 45 ДФЕС право на свободно движение веднага след успешното придобиване на специалността. В случай на пряко засягане на бъдещия достъп до пазара на труда в други държави членки, това ще доведе до изваждане на спора от категорията на чисто вътрешните ситуации и налага тълкуване на правото на Съюза от страна на СЕС. 49. Според запитващия съд член 45 ДФЕС е приложим в случая, тъй като лицето на длъжност "лекар-специализант" (страна по договор за повишаване на квалификация, който според националното право няма характер на трудов договор) попада под автономното определение за "работник" в правото на Съюза. 50. Според установената практика на СЕС, започваща от делото L B (C 66/85) и потвърдена в множество последващи решения, основната характеристика на трудовото правоотношение е фактът, че за определен период от време лицето предоставя услуги за и под ръководството на друго лице срещу възнаграждение. Съгласно установената практика на СЕС (делото K ****), понятието работник не може да се тълкува ограничително чрез националните дефиниции. Всяко лице, което упражнява дейности, които са реални и действителни, с изключение на дейности с толкова малък мащаб, че да се считат за чисто маргинални и спомагателни, трябва да се счита за „работник“ (така и дело ****, параграфи 16 и 17, дело B /1992/ ECR I-1071, параграф 14, и дело C 456/02 T /2004/ ECR I-0000, параграф 15). 51. СЕС в решението по делото K (C-109/04) изрично посочва, че като се има предвид, че стажант-юристите извършват истинска и ефективна дейност като наети лица, те трябва да се считат за работници по смисъла на член 48 от Договора. Лицата, преминаващи през практическо обучение (стажант-юристи в конкретния случай), трябва да се считат за работници, ако техните дейности не са чисто маргинални и спомагателни. Това е от съществено значение, тъй като статутът на "работник" отключва защитата срещу национални мерки, които биха могли да възпрепятстват упражняването на правото на свободно движение. В т. 13 се приема, че що се отнася до лицата, преминаващи стаж, че фактът, че стажът може да се разглежда като практическа подготовка, пряко свързана с действителното упражняване на съответната професия, не пречи на прилагането на член 48 от Договора, ако периодът на обучение се извършва при условията на истинска и ефективна дейност като нает работник (L B, цитирано по-горе, параграф 19, и B, цитирано по-горе, параграф 15). Качеството „работник“ не се губи дори ако производителността е по-ниска или ако целта на дейността е основно обучение (B, C-3/90). 52. Преобладаващата съдебна практика в България приема, че отговорността за вреди на обучаващия се в договорите за повишаване на квалификация по чл. 234Чл. 234. ⚖️ Практика (7) Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем. Относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя. Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно. КТ попада под свободата на договаряне регламентирана в чл. 9Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД и националният съд не третира същия като работник, съответно не прилага по-високите изисквания за закрила на работника. ПЕС обаче изисква националният съд да погледне отвъд формалното наименование на договора. Ако специализантът е в йерархична зависимост и получава плащане, той е работник. СЕС подчертава в B (C-344/87) че единствено дейности, които са „чисто маргинални и спомагателни“, могат да бъдат изключени от този режим. 53. Трудът на лекаря в голяма университетска болница несъмнено е реален и ефективен труд, което активира защитата на член 45 ДФЕС. 54. Необходимо е да се спомене предвиденото в член 25, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО, текстът изрично предвижда, че специализираното медицинско обучение включва участие в пълния набор медицински дейности в отделението, в което се осъществява обучението, включително дежурства, по такъв начин, че специализиращият лекар да посвети цялата си професионална дейност на своето практическо и теоретично обучение през цялата работна седмица и през цялата година. Наред с това, Директивата императивно постановява, че съответно, за изпълнението на тези задължения, се заплаща подходящо трудово възнаграждение. 55. Медицинските специализанти в България, въпреки че се намират в процес на обучение, изпълняват реални и ефективни дейности в лечебните заведения, често едновременно в лечебното заведение с което са сключили договор за повишаване на квалификацията на база сключен паралелен трудов договор, така и в лечебното заведение, в което реално се извършва обучението, което може да е различно от първото. 56. Лекар-специализантите са част от работния график, поемат дежурства, извършват манипулации и носят отговорност. Би било неправилно да се отрече, че лекар-специализанти попадат под закрилата на чл. 45 ДФЕС, тъй като тяхната практическа подготовка включва реален принос към дейността на лечебно заведение, независимо дали последното е това плащащо или провеждащо обучението. Лекарят-специализант в България не е просто учащ, а лице, което полага труд, дежури и лекува пациенти, което съставлява икономическа дейност, попадаща в приложното поле на правото на Съюза. 57. Националният съд подчертава, че често специализантите в България се намират в ситуация на професионална и икономическа уязвимост. Специализацията в България е възможна само в акредитирани лечебни заведения, т.е. в някой случаи специализантът има ограничена възможност за избор с кое да подпише договор по чл. 234 КТ. 58. Също така в страната има недостиг на квалифицирани медицински кадри и медицински сестри, като много лечебни заведения работят с дефицит на подобни служители. Този недостиг принуждава специализантите да запълват празнотите в системата чрез полагане на извънреден труд и поемане на последователни дежурства, което често не се заплаща справедливо. Това ненимуемо води и до високи нива на емоционално изтощение и деперсонализация сред медицинските специалисти в България, породени от неясни задачи, липса на признание и работа в стресова среда. Освен това, България е голям източник на медицинска миграция към Западна Европа поради диспропорции във финансирането и остаряла база. 59. Връзката между свободното движение на лекари и регулацията на тяхното обучение е изяснена по категоричен начин в практиката на СЕС. В решението си от 6 декември 2018 г. по делото M d S H P (C‑675/17, ECLI:EU:C:2018:990, т. 27) СЕС изрично приема, че: по отношение на лекарите и лекарите по дентална медицина, Директива 2005/36/ЕО предвижда система на автоматично признаване на дипломите, която се основава на координирани минимални условия за обучение (в този смисъл е и решение от 03.03.2022 г. по дело C‑634/20). Тази автоматичност е крайъгълен камък на Единния пазар и има за цел да премахне всякакви пречки пред свободното движение на медицински специалисти в рамките на Съюза. 60. От последното запитващата юрисдикция извежда следния извод: правото на Съюза разглежда процеса на специализация на лекарите (регулиран от член 25 от Директива 2005/36/ЕО) като хармонизирано, общоевропейско обучение, чийто пряк и законен резултат е незабавната трансгранична мобилност на специалиста, като тук неминуемо попада и специалистът “кардиолог”. Когато национална практика позволява на лечебно заведение да налага кумулативни или високи неустойки веднага след придобиване на специалността, тя де факто може да парализира и неутрализира полезното действие на тази система за автоматично признаване. Ако последното се приеме за правилен извод, то следва че болницата по същество ограничава преносимостта на квалификацията, която по силата на ПЕС принадлежи на лекаря и му дава незабавно право на достъп до пазара на труда в целия ЕС. 61. Предвид всичко гореизложено, е важно да се изясни дали е възможно финансовите санкции по контекста на чл. 234 КТ да действат като бариера, която вместо да отстранява причините за напускането на специалисти и да подпомага предоставянето на качествени медицински услуги - да наказва специализантите при напускането на лечебното заведение заплатило обучението им, за стремежа им към по-добри условия на труд и да спира възможността им за работа в друга държава членка. 62. Вторият проблем е дали клауза в договор за повишаване на квалификация, сключен между лечебно заведение и обучаващ се (между които е сключен и трудов договор за длъжност “лекар -специализант”), според която при неспазване на задължението на лекаря при придобиване на специалност да работи при лечебното заведение в срок 5 години, то лекарят да заплати направените разходи за обучението и неустойка в размер на две работни заплати - противоречи на установеният в чл. 45 ДФЕС принцип за свободно движение на работниците. Отговаря ли на целта на чл. 45 ДФЕС осъждането му да заплати само действително сторените разходи за обучението му. Съществуването на подобна отговорност за заплащане на обезщетение за вреди и неустойка прави ли упражняването на правото на служителя да поиска прекратяване на трудовия си договор по-малко привлекателно и представлява ли непряко ограничение на гарантираното в рамките на Европейския съюз по силата на член 45 ДФЕС свободно движение на работници. 63. Друг аспект на проблема е дали така уговорена клаузата води до непредвидимост на критериите по които се определя обезщетението и неустойката, тъй като разходите за обучение се представят на лекаря едва при ангажиране на отговорността му, а двете месечни заплати могат да се променят (най-често се увеличават) след датата на сключване на договора за повишаване на квалификацията, както и дали липсата на прозрачност и правна сигурност надхвърлят необходимото за постигане на целта на лечебното заведение - осигуряване на работещ дълготрайно лекар специалист в лечебното заведение. 64. Член 45 ДФЕС забранява не само пряката дискриминация, но и всяка национална мярка, която може да постави гражданите на Съюза в по неблагоприятно положение, когато желаят да упражняват икономическа дейност в друга държава членка (B, C-415/93). 65. СЕС по делото D (C-650/22) постановява, че правила, които налагат на работника (в делото пред тях - спортист) непредвидими и потенциално много високи финансови рискове при прекратяване на договора, представляват пречка пред свободното движение. 66. В т. 95 от решение по дело C-650/22 (FIFA) се излага, че мерки с недържавен произход могат да бъдат допуснати, дори и да могат да възпрепятстват закрепена в Договора за функционирането на ЕС свобода на движение, ако се установи, първо, че приемането им преследва легитимна цел от общ интерес, която е съвместима с този договор и следователно не е чисто икономическа, и второ, че те зачитат принципа на пропорционалност, което означава, че те са в състояние да гарантират осъществяването на тази цел и че не надхвърлят необходимото за постигането . Що се отнася по-специално до условието, свързано с пригодността на такива мерки, те могат да се считат, че са в състояние да гарантират осъществяването на изтъкнатата цел единствено ако действително отговарят на грижата за съгласуваното и систематичното постигане (решения от 21 декември 2023 г., E S C, C-333/21, EU:C:2023:1011, т. 251, и от 21 декември 2023 г., R A F C, т. 141 и цитираната съдебна практика). 67. Близък до настоящия проблем е разгледан в дело **** (O L), което е било постановено в контекста на договор за обучение, сключен между професионален футболен клуб и на т.н. млада надежда - футболен спортист, като след приключване на обучението му, трябва да подпише първия си договор като професионален играч с този клуб и за отговорността на футболиста при неизпълнение на последното задължение. В диспозитива е изведено, че член 45 ДФЕС допуска система, която с оглед на целта, състояща се в насърчаване на наемането и обучението на млади играчи, гарантира обезщетяването на обучаващия клуб, когато след края на обучението си млад играч подпише договор като професионален играч с клуб от друга държава членка, при условие че тази система може да гарантира осъществяването на посочената цел и не надхвърля това, което е необходимо за постигането . За да се гарантира осъществяването на посочената цел, не е необходим режим като разглеждания в главното производство, според който „joueur espoir“, който подпише след обучението си договор като професионален играч с клуб от друга държава членка, може да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди в размер, който не е свързан с действителните разходи за обучение. 68. В **** (O L) СЕС е приел, че всички разпоредби на ДФЕС относно свободното движение на хора са предназначени да улеснят гражданите на държавите членки при упражняването на професионални дейности от всякакво естество на територията на Съюза и не допускат мерки, които биха могли да поставят тези граждани в по-неблагоприятно положение, когато те желаят да упражняват икономическа дейност на територията на друга държава членка (така и Решение по дело B, посочено по-горе, точка 94, Решение от 17 март 2005 г. по дело K, C‑109/04, R, стр. I‑2421, точка 25 и Решение от 11 януари 2007 г. по дело ITC, C‑208/05, Сборник, стр. I‑181, точка 31). 69. В **** (O L) СЕС е акцентирал върху алеаторният характер на договора за обучение, тъй като клубовете поемат разходите, свързани с всички млади играчи, които наемат и обучават, евентуално в продължение на много години, докато само част от тези играчи след обучението си правят професионална кариера или в клуба, който ги е обучил, или в друг клуб. Запитващият съд намира, че е горният извод за алеаторността на договора за обучение е приложим и към настоящия казус и договора за повишаване на квалификация по чл. 234 КТ, по същия начин въпреки заплащане на обучението, не всички специализанти ще завършат обучението, ще преминат успешно държавен изпит за съответната специалност или няма да останат в болницата срок 5 години след придобиване на специалността. 70. Необходимо е да се спомене и заключението на генералния адвокат Е. Sharpston по дело ****, в което аргументира, че норми могат да пречат на свободното движение на работници, ако възпрепятстват или обезкуражават гражданите на дадена държава членка да упражняват правото си на свободно движение в друга държава членка, дори ако се прилагат независимо от националността на засегнатите работници, освен ако потенциално съществуващото препятствие за упражняването на свободното движение е прекалено несигурно и прекалено косвено. Генералният адвокат е стигнал до извод, че е допустимо ограничение на свободата на договаряне, за да се избегнат клаузи които могат да възпрепятстват или да обезкуражат гражданите на дадена държава членка да упражнят правото си на свободно движение в друга държава членка. Изложил е, че ако норма, която изисква новият работодател да заплаща парична сума на предишния работодател, по принцип е пречка за свободното движение на работници, това трябва също толкова или в още по-голяма степен да важи, ако самото наето лице носи отговорност в някаква степен. Потенциално съществуващото препятствие за упражняването на свободното движение по никакъв начин не е и прекалено несигурно или прекалено косвено. Изискването за плащане на парична сума е непосредствено и важно съображение за всеки работник, който възнамерява да откаже едно предложение за работа, за да приеме друго. 71. За пълнота на запитването, настоящият съд излага, че ВКС е обсъждал е дали отговорността на обучаващия се, по договор сключен на основание чл. 234 КТ, при неизпълнение на задължението му да работи в лечебното заведение определен срок, следва да е само за разноските за обучението или е допустимо да се търси и неустойка. Налице е противоречие в практиката на ВКС по този въпрос, което ще бъде изложено без навлизане в подробности, по-долу. 72. Решение № 272 от 05.10.2011 г. по гр. д. ***** г. на ВКС, III г. о, докладчик съдия Ц Г (https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot delo&id=95FEA032D41DBCD1C225791E004021A7), приема, че целта на разпоредбата е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите за обучение. В Определение ****** г. на ВКС по гр. д. № 2446/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М Р, се прави извод, че в решение № 272/5.10.11 по г. д. № 1637/10, ІІІ ГО, и в реш. № 9/14.02.12 по г. д. № 689/12, ІІІ ГО, тълкуването е стеснено в смисъл, че във всички случаи се дължи само възстановяване на направените разходи за обучение и то в размер, съответен на неизпълнението. 73. Решение № 9 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 689/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И П (https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot delo&id=EB723EFC17C8F87DC2257B13003409B7), се обсъжда дали когато в сключения договор за повишаване на квалификацията е уговорен конкретен размер на компенсацията - следва да се присъди уговорената от страните сума или да се присъди сумата, установена като реално направен разход за повишаване на квалификацията. Според мнозинството от съдебния състав - във всички случаи се дължи само възстановяване на направените разходи за обучение и то в размер съответен на неизпълнението /по аналогия със сходните хипотези на чл. 232, ал. 3Чл. 232. ⚖️ Практика (5) Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка. Отказ от иска от КТ, чл. 35, ал. 3Чл. 35. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. Отлагане на делото при прекратяване на представителството от З., в който смисъл е постановено по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК решение № 272 от 5.10.11 г. по гр. д. № 1637/10 г. на ВКС/. Приема се, че целта на закона - е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените от него разходи за обучение. По този начин се компенсират вредите на двете страни до реалния им размер и се прилага установения в трудовото право принцип, че на работодателя се дължи обезщетение съответно на неизпълнението. В особеното мнение към решението, докладчикът И П, сочи, че при неизпълнение от страна на работник или служител на поето задължение да работи при същия работодател за определен срок от време при сключен договор за повишаване на квалификацията по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ, когато е бил уговорен конкретен размер на дължимото обезщетение, работникът или служителят дължи точно тази уговорена в договора сума, без значение какъв е размера на реално направените от работодателя разходи за повишаване на квалификацията и дали е налице частично изпълнение или не. Съответно - при неизпълнение - следва да е приложимо уговореното между страните в сключения по чл. 234 от КТ договор, което да се тълкува съобразно общите правила и да не се прилагат специалните правила на трудовото право, които обичайно са в закрила работника. 74. В Решение № 141 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3429/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдия Е В (https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot delo&id=AB336C261E91FFD3C225886E004A8123), се споделят изводът, че клаузата от договора по чл. 234 КТ, в която е предвидена отговорност за неизпълнение с характер на мораторна и компенсаторна неустойка - не е недействителна. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, страните могат да уговорят отговорност за неизпълнение на задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, т. е. законодателят изрично предвижда, че неустойка, извън стойността на платените разноски за обучение по договора за повишаване на квалификацията, е допустимо да бъде уговорена. 75. Решение **4 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдия Е В (https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot delo&id=ED0E95B9294549F5C2258C3E003D9F8A), не намира проблем в клауза на договор по чл. 234 КТ, според която специализант, който е прекратил трудовия договор с предизвестие, носи отговорност да възстанови всички разходи на работодателя, както и сумите, получени като месечни възнаграждения от специализанта, тъй като той изрично се е съгласил с това в договора. 76. Третият проблем е дали клауза за кумулативна финансова отговорност на лекар-специализант в размер на разходите за обучението и неустойка в размер на две работни заплати, при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на 5 години от придобиване на специалност, влиза в колизия в чл. 15, чл. 31, чл. 5 Х, като създава опасност от накърняване на правото му да упражнява свободно избрана професия, поставя го в ситуация на несправедливи и недостойни условия на полагане на труд, както и му създава затруднения да прекрати подписания трудов договор предвид риск от финансова санкция. 77. Член 15 от Х гарантира правото на всеки да упражнява свободно избрана професия. Нужно е да се определи дали финансовите санкции в конкретния договор де факто могат да превърнат лекаря в заложник на своя работодател. В решението A (C-365/23, 20 март 2025 г.), СЕС разглежда подобен механизъм (клауза според която спортистът следва да заплати 10% от доходите за 15 години) и подчертава, че такива дългосрочни финансови тежести трябва да се анализират през призмата на основните права на индивида. 78. Член 31 от Х гарантира справедливи и достойни условия на труд. СЕС в решенията по делата B (C-569/16) и M-P (C-684/16) потвърждава, че член 31, пар. 2 от Хартата има директен хоризонтален ефект – т.е. работникът може да се позове на него директно срещу частен работодател (като болницата). Правото на „достойни условия“ включва и правото да не бъдеш подлаган на прекомерни санкции за упражняване на законното си право да напуснеш работа. 79. Член 5 от Х гарантира забрана на принудителния труд. Не следва да се игнорира въпросът дали ситуация, в която млад специалист е принуден да полага труд под заплаха от „гражданска санкция“ (обезщетение за разходи за обучение и неустойка), която не може да плати, се доближава до дефиницията за принудителен труд, както и дали националната практика на ВКС, която признава такива кумулативни неустойки за валидни без проверка на пропорционалността им, поставя специализантите в състояние на икономическа зависимост, несъвместима с европейските ценности. 80. Четвъртият проблем е следва ли при договора за повишаване на квалификация, при приемането му за не трудов договор, който е сключен между болнично заведение (което е еднолично акционерно дружество и осъществява освен медицински услуги, учебна и научна дейност, както и извършване на обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти) и лекар-специализант, който е физическо лице и носи облигационна отговорност за неизпълнение, да се приложи съдебната практика на СЕС постановена в контекста на потребителската защита и Директива 93/13. 81. В българската теория и практика приема, че договора за повишаване на квалификация по чл. 234 КТ не е трудов договор, макар, че се урежда от трудовото законодателство, защото няма за предмет предоставяне на работна сила, а е самостоятелен различен на вид договор – така „Трудово право“ на В М (Шесто издание, Сиби, 2008 г., стр. 457, точка 449), „Трудово право - специална част“ на К С (Университетско издателство К О ***). В съдебните решения се среща, че спрямо договорите чл. 234 КТ се прилага гражданския закон (Закона за задълженията и договорите) – така Решение **** на ВКС по ****., IV г. о., ГК; Решение ***** г.; Решение № ******. о., ГК и др. (https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp? type=ot delo&id=ED2A1C4186C806C0C2258401002C295C;https://sgs.justice.bg/bg/12543from=&to=&actkindcode=&casenumber=14918&caseyear=2021&casetype=;https://akt.jsp?type=ot-delo&id=A38EB4415B6E96BFC2258B6B002E4740). 82. В случай, че националният съд не може да се отклони от горецитираните положения и намери че договорът не е трудов и не се прилага по-високия стандарт за закрила на служителя, то следва да се поясни дали Директива 93/13 е приложима в хипотеза на договор за повишаване на квалификацията и придобиване на специалност, сключен между, от една страна - болнично заведение и от друга страна “лекар-специализант”, който при сключването на този договор не е извършвал съответната дейност на “специалист-кардиолог” по занятие, независимо, че след това специализантът е станал “лекар-специалист по Кардиология” и съответно дали последния има качеството потребител. 83. Приложното поле на Директива 93/13 е определено в член 1, параграф 1 от нея. Така съгласно това определение разглежданата директива има за цел да сближи разпоредбите на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител. Ето защо става въпрос за обща директива за защита на потребителите, предназначена да се прилага във всички сектори на икономическа дейност (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2017 г., ****). 84. Що се отнася до понятията „потребител“ и „продавач или доставчик“, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 93/13, член 2, букви б) и в) от тази директива ги дефинира като означаващи съответно всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на посочената директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, и всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на същата директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен, или частноправен контекст. 85. Следователно Директива 93/13 дефинира договорите, към които се прилага, според качеството на страните по тях — в зависимост от обстоятелството дали те действат, или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност (решение от 24 октомври 2024 г., Z, C-347/23, EU:C:2024:919, т. 24 и цитираната съдебна практика). Качеството „потребител“ на дадено лице трябва да се преценява към момента на сключване на разглеждания договор (вж. в този смисъл решения от 9 юли 2020 г., R B B G S G, C-698/18 и C-699/18, EU:C:2020:537, т. 73 и от 24 октомври 2024 г., Z, C-347/23, EU:C:2024:919, т. 32). 86. Що се отнася на първо място до понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13, това понятие е обективно и не зависи от познанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага (решение от 3 септември 2015 г., C, C‑110/14, EU:C:2015:538, т. 21). 87. Според т. 23 от Решение на СЕС от 21 март 2019 г. по дело C‑590/17 (P a D), се постановява, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им (решение от 3 септември 2015 г., C, C‑110/14, EU:C:2015:538, т. 18 цитираната съдебна практика). Според т. 26 от решението по дело C‑590/17, когато е сезиран със спор по договор, който би могъл да попада в приложното поле на посочената директива, националният съд трябва с оглед на всички доказателства по делото, и по-специално с оглед на клаузите по договора, да провери дали съответното лице, което е страна по посочения договор, може да бъде квалифицирано като „потребител“ по смисъла на Директива 93/13. 88. Съгласно решението по дело C‑590/17 широкият обхват на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 позволява да се осигури защитата, предоставяна от тази директива на всички физически лица, които се намират в положение на по-слаба страна. От гореизложеното следва, че обстоятелството, че дадено физическо лице сключва договор със своя работодател, който не е трудов договор, не пречи само по себе си това лице да бъде квалифицирано като „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13. Все пак изключването от приложното поле на Директива 93/13 на множество договори, сключени от потребители с техните работодатели, би лишило всички тези потребители от предоставената от директивата защита (вж. по аналогия решение от 15 януари 2015 г., S, C‑537/13, EU:C:2015:14, т. 29). 89. В заключението по дело C‑590/17 на генералния адвокат, в т.63, 64 се излага, че ако само по себе си обстоятелството, че доставчик на услуги е работодателят на даден потребител, бе достатъчно, за да изключи даден договор от приложното поле на Директивата, то потребителите служители биха били поставени в доста несигурно положение. Обстоятелството, че даден договор, който не е трудов договор, е сключен между работодател и служител, не оказва влияние върху квалифицирането на договарящите страни като „потребители“ или „продавачи или доставчици“. 90. Тук трябва да се коментира решението „A“ (C-365/23) и въпросът за качеството „потребител“. В решението Съдът постановява, че млад спортист (играч „надежда“), който сключва договор за услуги за подпомагане на спортното развитие и кариерата не е извършвал съответната спортна дейност по занятие, не губи качеството си „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 поради факта, че в хода на изпълнението на договора е станало професионален играч. Т.е. има качеството „потребител“, ако към момента на сключване на договора не упражнява професионалната си дейност самостоятелно и ефективно. Фактът, че този потребител е считан за играч „надежда“ в спортната дисциплина, в която впоследствие е станал професионален играч, не може да промени качеството, което той е притежавал към датата на сключване на разглеждания договор, нито обстоятелството, че предметът на този договор е свързан с евентуалната бъдеща професионална кариера на този спортист. Също така фактът, че съответният потребител е можел да има познания или да разполага с потенциално важна информация в спортната дисциплина, в рамките на която впоследствие е станал професионален играч, е ирелевантен за неговото качество към датата на сключване на разглеждания в главното производство договор. 91. Съгласно решението по делото A (C-365/23), фактът, че предметът на договора е свързан с бъдещата професионална кариера, не лишава лицето от качеството му на потребител. Съгласно постоянната съдебна практика понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 е обективно и не зависи от познанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага (решение от 3 септември 2015 г., C, C-110/14, EU:C:2015:538, т. 21). 92. Прилагайки горните критерий към специализанта, може да се разсъждава дали същият към момента на подписване на договора за повишаване на квалификация и придобиване на специалност, е лице в процес на обучение, което още не е навлязло в професията на лекар-специалист по Кардиология, както и което няма нито опита, нито знанията и позицията да влияе върху клаузите от договора. Договорът цели придобиване на специалност, което е условие за бъдещото му професионално развитие като лекар. 93. Безспорно болницата в случая по процесния договор да се смята за „продавач или доставчик“ по смисъла на тази член 2, буква в) от Директива 93/13, поради което посоченият договор попада в приложното поле на Директивата - аргументи могат да бъдат изведени от решението по дело C-147/16 (K G). 94. Петият проблем е дали клаузата в договор за повишаване на квалификация, която предвижда финансова отговорност на обучаващия се /лекар-специализант/ в размер на разходите за обучението и неустойка в размер на две работни заплати, при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на 5 години от придобиване на специалността, представлява неравноправна клауза по смисъла на Директива 93/13/ЕИО. 95. В случай, че обучаващият се е потребител по смисъла на Директивата, се поставят няколко въпроса пред националния съд, а именно: трябва ли да анализира дали клаузата от договора се характеризира с липса на индивидуално договаряне, значителна неравнопоставеност, непропорционалност, несправедливост; трябва ли да провери отговаря ли клаузата за отговорността на специализанта на изискванията за ясен и разбираем език, предвид липсата на цифрово индивидуализиране на сумите, които съставят обезщетение и неустойка: дали специализантът е в позиция да договаря условията по договора за повишаване на квалификация, има ли равностойност при преговорите; следва ли да се вземе предвид обстоятелството, че санкцията в договора е уговорена в пълен размер, независимо дали лекарят е напуснал в първия месец или в края на петгодишния срок; трябва ли да се прецени дали се създава свръх санкция, наказва ли се потребителя за един и същ факт (прекратяване на договор) с две различни санкции (вреди и неустойка), които преследват една и съща цел – обезщетяване на работодателя. 96. Изискването за прозрачност по Директива 93/13/ЕИО означава, че потребителят трябва да може да оцени икономическите последици от договора още при сключването му. Професионалните познания на лекаря не освобождават болницата от задължението да предостави тази информация. В решение по дело C-139/22 (mB) се постановява, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 във връзка с член 2, буква б) от нея трябва да се тълкува в смисъл, че търговецът е длъжен да информира съответния потребител за основните характеристики на сключения договор и за рисковете, свързани с този договор, дори когато този потребител е негов служител и разполага с относими познания в материята на посочения договор. Потребителят трябва да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици (решение по дело C-26/13 - K u K R). 97. Шестият проблем е в случай, че към правоотношението не е пряко приложима Директива 93/13/ЕИО, то следват ли критериите за преценка дали договорна клауза е неравноправна, както и дали с нея се нарушават принципите за възпиращ ефект и ефективност, изведени от СЕС в практика му по тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, постановена в контекста на потребителската защита, да се прилагат по аналогия и при преценка на действителността на клаузата за отговорност на обучаващия се в договор за повишаване на квалификацията и придобиване на специалност. 98. В заключение, настоящото преюдициално запитване е от фундаментално значение не само за решаването на конкретния спор, но и за установяването на общоевропейски стандарт за защита на медицинските кадри в контекста на тяхното професионално обучение и мобилност. Запитващата юрисдикция подчертава, че до момента СЕС не е имал възможност да се произнесе по въпроса за съвместимостта на финансовите санкции при напускане в специфичния контекст на българското право и договор за повишаване на квалификацията и придобиване на специалност, сключен от лекар-специализант. 99. Макар в практиката си по делата O L v B (****) и D (C-650/22) СЕС да е извел основни принципи за пропорционалност на компенсациите за обучение, тези решения са постановени в сектора на професионалния спорт. Спецификата на медицинската професия обаче е коренно различна и в случая СЕС дължи нарочно произнасяне по проблемите, тъй като медицинската дейност е свързана с упражняването на публична функция по опазване на здравето и живота на гражданите, а специализацията в България не е просто право на развитие, а нормативно установено условие за достъп до професията „лекар-специалист“. 100. В България множество договори за специализация съдържат аналогични клаузи за кумулативна отговорност, дори и такава надхвърляща описаната по настоящото дело, като е възможно повечето от тези случаи, тези клаузи да останат недостатъчно добре анализирани, предвид преобладаващата съдебна практика в България, която в подобни случай въобще не прилага или не прилага правилно правото на Съюза. 101. В българската съдебна практика дела подобни на стоящото пред запитващия съд не са единици. Липсата на произнасяне от СЕС по отношение на лекарите позволява на националните съдилища, включително на ВКС, да прилагат формално общите правила на облигационното право във връзка с обезщетението за вреди и неустойка, пренебрегвайки засилената защита, която правото на Съюза предоставя на по-слабата страна (работник, потребител). Тази правна празнота води до противоречиви решения и до опасност от утвърждаване на механизми за икономически натиск. Липсата на утвърдени принципи, които националния съд трябва да приложи в тези дела, довежда до несправедлива и непоследователна съдебна практика. Произнасянето на СЕС е наложително, защото без ясни критерии за прозрачност и пропорционалност, националната практика рискува да легитимира форма на труд, която може да бъде определена от някои като принудителна, маскирана като облигационна свобода. 102. Софийският районен съд счита, че отговорите на поставените въпроси ще осигурят баланс между интереса на лечебните заведения да възстановяват реалните си инвестиции и правото на лекарите да се развиват професионално в рамките на Съюза без страх от икономическа репресия. 103. С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ: 104. ОТМЕНЯ определенията постановени в открито съдебно заседание от 24.02.2026 г., обективирани в протокол от същото, с които е приключено съдебното дирене, даден ход на устните състезания, и делото е обявено за решаване. 105. На основание член 267 от ДФЕС отправя следните ВЪПРОСИ: 106. Следва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява ограничение на свободното движение на работници договорна клауза в договор за повишаване на квалификация, съгласно която обучаващ се /лекар‑специализант/, който прекрати трудовото си правоотношение преди изтичане на определен срок след придобиване на специалност, дължи възстановяване на разходи за обучение и неустойка, когато предвиденият механизъм може да обезкуражи този работник да приеме работа в друга държава членка? 107. Следва ли чл. 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че понятието “работник” включва и лица които полагат труд при условията на договор за повишаване на квалификация, сключен между болнично заведение и обучаващ се /лекар-специализант/? 108. Следва ли член 45 ДФЕС, разглеждан във връзка с членове 15, 31 и 5 от Х, да се тълкува в смисъл, че не допуска съдебна практика която приема за действителна клауза за отговорност, според която при неизпълнение на задължение на лекаря след придобиване на специалност да работи за работодателя в продължение на пет години, той дължи възстановяване на всички разходи за обучение и неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тези суми, доколкото такава клауза: a) може да представлява сериозна пречка пред свободното движение на работници; b) може да засегне правото свободно да се избира и упражнява професия; c) може да постави лицето в неблагоприятни и несъразмерни условия на труд; и/или d) може да породи елемент на принуда, несъвместим с забраната на принудителния труд? 109. Следва ли понятието “потребител” в чл. 2, б, “б” от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, да се тълкува в смисъл че потребител е обучаващ се /лекар-специализант/, сключил договор за повишаване на квалификация с болнично заведение (което е еднолично акционерно дружество и осъществява освен медицински услуги, учебна и научна дейност, както и извършване на обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти), който при сключването на този договор не е извършвал съответната дейност на лекар-специалист занятие. 110. Следва ли член 3, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която клауза в договор за повишаване на професионалната квалификация, сключен между лечебно заведение и обучаващ се /лекар-специализант/, предвиждаща при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на пет години от придобиване на специалността задължение за заплащане на (а) всички разходи за обучението, като се съобрази, че по време на обучението си и след това лекара-специлизан полаг труд за работодателя на база на придобити знания и умения едновременно с това и (b) неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения, (c) ведно със законната лихва за забава върху тези суми, при сторен извод на националния съд за кумулативен характер на неустойката, подлежи единствено на намаляване от националния съд, вместо да бъде оставена изцяло неприложена спрямо потребителя? 111. Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, разглеждан във връзка с член 4, параграф 1 и член 5 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че представлява „неравноправна клауза“ уговорка в договор между лечебно заведение и потребител, който е обучаващ се /лекар специализант /, която: (а) към момента на сключване на договора не определя и не позволява на потребителя да установи или да изчисли по ясен и разбираем начин конкретния или максималния размер на дължимата при неизпълнение санкция; (b) предвижда санкция, чийто размер е определен като пропорционално обвързан с бъдещото трудово възнаграждение на лекаря-специализант; и (c) предвижда, че размерът на неустойката е по-висок когато неизпълнението настъпи по-близо до края на договорения срок, тоест когато остава по-малка неизпълнена част от задължението и санкцията е по-голяма, вместо да намалява съобразно остатъка от срока? 112. Следват ли критериите за преценка дали договорна клауза е неравноправна, както и дали с нея се нарушават принципите за възпиращ ефект и ефективност, изведени от СЕС в практика му по тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, постановена в контекста на потребителската защита, да се прилагат при преценка на клаузите за отговорност на обучаващия се в договор за повишаване на квалификацията и придобиване на специалност. 113. При отрицателен отговор на горните въпроси № 4,5,6,7, следват ли критериите за преценка дали договорна клауза е неравноправна, както и дали с нея се нарушават принципите за възпиращ ефект и ефективност, изведени от СЕС в практика му по тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, постановена в контекста на потребителската защита, да се прилагат по аналогия и при преценка на действителността на клаузата за отговорност на обучаващия се в договор за повишаване на квалификацията и придобиване на специалност. 114. СПИРА производството по гражданско дело № 38974 по описа за 2025 година, по описа на Софийския районен съд, 78-ти състав, до получаване на отговор на зададените преюдициални въпроси. 115. ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните чрез съобщение, на Върховния касационен съд по електронна поща за сведение. 116. Определението е окончателно! Съдия при Софийски районен съд: _______________________ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110138974 по описа за 2025 година