Решение № 7591/24.06.2008 АД № 1955/2008 ВАС

Решение № 7591/24.06.2008 АД № 1955/2008 ВАС Оспорване на Писмена покана Оспорване на Писмена покана Оспорване на Писмена покана Решение № 7591 от 24.06.2008г, Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, по адм. дело № 1955/2008.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Жалбоподател: Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Габрово, против решение № 101 от 28.12.2007 г. по адм. дело № 209 по описа за 2007 г. на Административен съд – гр. Габрово, с което е отменено писмо изх. № 29-05-580 от 01.10.2007 г.

Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване и 3 от АПК – недопустимост поради липса на обжалваем предмет, необоснованост и неправилност.

Ответник: Мирослав Иванов Михайлов в качеството му на ЕТ „Д-р Мирослав Михайлов – ИППМП”, гр. Габрово, е оспорил касационната жалба в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Административен съд – гр. Габрово е отменил писмо изх. № 29-05-580 от 01.10.2007 г. на Административен орган: Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Габрово, с което Мирослав Иванов Михайлов в качеството му на ЕТ „Д-р Мирослав Михайлов – ИППМП”, (индивидуална практика за първична медицинска помощ), гр. Габрово, е задължен да внесе по сметка на РЗОК – Габрово в 14 – дневен срок сумата 553.41 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2007 г.

Със следващо писмо изх. № 29-05-609 / 18.10.2007 г. Директорът на РЗОК – Габрово е отправил предупреждение до изпълнителя на медицинска помощ, че при неизпълнение на задължението за плащане в дадения 14-дневен срок сумата ще бъде удържана от следващите плащания по индивидуалния договор.

Мотиви:

Касационният довод за недопустимост на съдебното решение като постановено при липса на предмет – подлежащ на оспорване административен акт – е неоснователен.

Първостепенният административен съд законосъобразно е приел, че оспореното писмо носи белезите на индивидуален административен акт. То материализира изрично волеизявление на носител на административни правомощия, което засяга интересите на адресата – създава задължение за плащане и едностранно определя способа на изпълнението.

Неправилно е становището на касатора за облигационен характер на отношенията по договор № РД-29-07-0233 / 16.02.2007 г., сключен между НЗОК и ЕТ „Д-р Мирослав Михайлов – ИППП” за оказване на първична извън- болнична медицинска помощ. Страните по договора не действат като равнопоставени субекти и районната здравноосигурителна каса е овластена от чл. 73Чл. 73. ⚖️ Практика (36) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 имат право: 1. (отм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват плащанията от НЗОК на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ и свързаната с това документация; 2. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) да проверяват отчетните документи на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, регламентирани в НРД; 3. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) да извършват контрол по законосъобразността на финансовата дейност на изпълнителите на медицинска и дентална помощ по договорите им с РЗОК; 4. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да извършват проверки по жалби на осигурени лица и работодатели, свързани с финансови нарушения, допуснати от изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ по договорите им с НЗОК; 5. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват наличието на плащания от задължително здравноосигурени лица на изпълнителите, техния размер и основание, в случаите, когато е оказана медицинска и/или дентална помощ по договор с НЗОК; 6. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват договорите на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, сключени с други лечебни заведения за изпълнение на част от дейността по договора с НЗОК в случаите, предвидени в НРД; 7. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в; 8. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват вида и обема на оказаната медицинска и/или дентална помощ по договор с НЗОК; 9. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват вида и количествата на закупените от изпълнителите на болнична медицинска помощ и вложени при изпълнение на договора с НЗОК медицински изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, заплащани от НЗОК напълно или частично; 10. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да проверяват съответствието между оказаната медицинска и/или дентална помощ и заплатените за нея суми от НЗОК; 11. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) да ... и следв. от Закона за здравното осигуряване да налага санкции на изпълнителните на медицинска помощ в административни производства по едностранно осъществяван контрол върху дейността им.

Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 233 и чл. 234 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД, 2006). Сумите, които НЗОК е заплатила за назначени медико- диагностични дейности и специализирани медицински дейности извън разрешените надвишения с регулативните стандарти, са получени от изпълнителя на медицинска помощ без правно основание. Установяването на фактите във връзка със спазването на регулативните стандарти, които са неразделна част от индивидуалния договор, следва да бъде извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. Разпоредбата на чл. 234 от НРД, 2006 г. изисква съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" и осигуряване на възможност на засегнатото лице - обект на проверката – да се защити, като представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. При положение, че РЗОК не желае да използва специалния административен ред за събиране на изплатените без правно основание суми чрез издаване на писмена покана, тя може да предприеме действия за установяване и събирането на вземането си по общия исков ред.

Оспореното писмо изх. № 29-05-580 от 01.10.2007 г. на Директора на РЗОК, гр. Габрово, с което ЕТ „Д-р Мирослав Михайлов – ИППМП”, гр. Габрово, е задължен да внесе по сметка на РЗОК – Габрово в 14 – дневен срок сумата 553.41 лв., е издадено в нарушение на административнопроцесуалните изисквания за законосъобразност и като го е отменил, Административен съд – Габрово е постановил правилно решение.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Искането на касационния ответник за присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за втория адвокат по делото Мая Цветковска е неоснователно. Съгласно чл. 143, ал. 1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК при отмяна на обжалвания административен акт страната има право на разносите за възнаграждението на един адвокат. С първоинстанционното съдебно решение са присъдени деловодни разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение на Г. Минков, който е бил упълномощен да представлява страната до свършване на делото във всички инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 28.12.2007 г. по адм. дело № 209 по описа за 2007 г. на Административен съд – гр. Габрово. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Свързани документи: Решение № 101 по а.д. 209/2007 АС - Габрово