Решение № 381/17.02.2012 КАД № 119/2012 АС Пловдив

Решение № 381/17.02.2012 КАД № 119/2012 АС Пловдив Оспорване на Наказателно постановление по КП № 27 Оспорване на Наказателно постановление по КП № 27 Оспорване на Наказателно постановление по КП № 27 Решение № 381 от 17.02.2012г., Административен съд – Пловдив, XXIII състав, касационно административно дело № 119/2012г., взе предвид следното :

Касационно производство по реда на чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по от ЗАНН.

Жалбоподател: Изпълнителна агенция “Медицински одит”-гр.София, представлявана от изпълнителния директор чрез процесуален представител юрк.В. обжалва решение № 2411/22.11.2011г., постановено по н.ах.д.№ 1822 по описа за 2011г. на Пловдивски районен съд. С касационната жалба се подържа основание за отмяна – нарушение на материалния закон. Изложени са доводи за правилна квалификация на административното нарушение от административнонаказващия орган и спазени формалните изисквания на ЗАНН за задължителни реквизити на АУАН и НП. Оспорен е изводът на РС – Пловдив за “разминаване между АУАН и НП” – съществено процесуално нарушение. Касаторът не е съгласен и с квалификация на нарушението като маловажно. Поискана е отмяна на съдебният акт с произнасяне по същество и потвърждаване на НП.

Ответник: УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД чрез адв.Б. оспорва жалбата и твърди несъответствие между описателната част на НП с визираната за нарушена законова разпоредба – чл.81 ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗдр. Поддържа, че в хода на адм.нак.производство не са събрани доказателства за това, че с отлагане на лечението лечебното заведение е нарушило принцип или принципите в цитираната норма; не е посочена и причината, въз основа на която е прието, че това лечение е следвало да бъде извършено при първоначалната хоспитализация на пациента, а не по-късно и дали именно това съставлява нарушение.

Окръжна прокуратура – Пловдив: представлявана от Прокурор Махмудиев предлага съдебният акт да бъде оставен в сила поради липса на касационни основания.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно решение. След преценка на изложеното в жалбата касационно основание и като извърши служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, административният съд съобрази следното във вр. с установената фактическа обстановка :

С обжалваното съдебно решение е отменено НП № 27-45В/10.08.2010г. на ИД на Изпълнителна агенция “Медицински одит”-София за наложено на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.81 ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗдр., на основание чл.221 ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (6) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Лечебно заведение, което наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1500 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение - едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв. във вр. с ал.1 от с.з. Решението е постановено след отменително решение на АС-Пловдив № 442/16.03.2011г., к.адм.д.№ 2754/2010г. С отмяна на решение № 1887/14.10.2010г. по н.ах.д.№ 5542/2010г. на РС-Пловдив, административният съд е указал необходимост от ангажиране на специални знания посредством назначаване на експертиза /СМед.Е/, заключението по която да бъде обсъдено с относимата към правния спор медицинска документация.

Според съдържанието на адм.нак.преписка: със Заповед № РД-27-45 от 23.04.2010г. на ИД на ИА “Медицински одит” била възложена проверка в лечебни заведения, сред които УМБАЛ “Св.Георги” ЕАД-Пловдив, период 26.04.2010г. - 30.04.2010г. Проверката целяла установяване качеството на медицинското обслужване в областта на инвазивната /интервенционалната/ диагностика и лечение в кардиологията; съответствие на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване с изискванията на Закона за здравето, ЗЛЗ, и нормативните документи по прилагането им; спазване на утвърдения медицински стандарт по кардиология. С Протокол № КП 27-45 от 03.05.2010. били документирани обстоятелства и факти по отношение УМБАЛ “Св.Георги” за проверени истории на заболявания /ИЗ/ на пациенти, при които е било извършено инвазивно изследване на сърдечно-съдовата система или приложено интервенционално лечение с цел подобряване на коронарния кръвоток.

Санкцията е наложена относно лечение на пациент - С.А.Ч., за която било установено, че е била хоспитализирана от 07.02. - 09.02.2010г. с история на заболяването № 7758, с окончателна диагноза: “ИБС. САП III ф.к. Двуклонова коронарна болест. АХ ІІІ ст.”. Извършено било инвазивно изследване: ЛАД – несигнификантни лезии, сигнификантна стеноза на LCX при бифуркацията с LCX-OM1 /80%/ и гранична стеноза на ДКА в проксимален сегмент /50-60%/. Пациентката била изписана със заключение, че подлежи на планова хоспитализация за продължение на интервенционалното лечение, без да са описани медицински аргументи, мотивиращи отлагането му. При тези констатации и след консултация проверяващите приели, че оказаната медицинска помощ на пациентката не е осъществена при спазване на правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ при прилагане на принципите “своевременност, достатъчност и качественост на медицинска помощ”, в нарушение на чл. 81, ал. 2 т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗдр. Актосъставителят квалифицирал нарушението по цитираната норма, правното основание е възприето от адм.нак.орган.

В изпълнение задължителните указания на АС – Пловдив, районният съд назначил СМЕ и разпитал свидетелите Б.Ф. и И.М.. След отказ на 7 експерта, съдът е разрешил спора без специални знания, като приел да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП. Установено е разминаване между вписаните обстоятелства, касаещи извършеното нарушение и посочената за нарушена разпоредба на чл.81 ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗдр., по арг от чл.42 т.4Чл. 42. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Заповед за преработка, използване за други цели или унищожаване на продукти и стоки със значение за здравето на човека се издава от директора на регионалната здравна инспекция или НЦРРЗ - за продукти и стоки на стойност до 100 000 лв., и от главния държавен здравен инспектор - за продукти и стоки на стойност над 100 000 лв. (2) В 7-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 1 продуктите и стоките се предават за преработка, използване за други цели или се унищожават задължително в присъствие на държавен здравен инспектор, за което се съставя протокол. Протоколът се прилага към заповедта по ал. 1. и чл.57 ал.1 т.5Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по ЗАНН.

Районният съд приел, че посочената като нарушена норма на чл.81 ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗдр. вменява определени задължения за дадено лице, предоставящо медицинска помощ, като определя, че правото на достъпна мед.помощ се осъществява при прилагане принципа на “своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”. Изводът е верен и обосновава последвалата констатация за липса на достатъчно доказателства за установяване на нарушението както е описано – “липса на медицински аргументи, мотивирали отлагането на интервенционалното лечение с планова хоспитализация”. В тази връзка съдът се е позовал на показанията на разпитаните свидетели – “пациента е изписан с подлежаща хоспитализация, което не може да се прецени като отказ за провеждане на съответното лечение или водещо до непосредствена опасност за пациента”.

При липса на други доказателства, въпреки положени процесуални усилия, решението е законосъобразно, тъй като конкретното описание на извършено административно нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено, винаги представляват съществен реквизит от НП – разкрива факти от значение за правната квалификация на санкционираното поведение. Пропускът е съществен, с ограничаващи последици за правото на защита. Правилна е преценката на РС-Пловдив за непостигната необходимата безспорност по отношение обстоятелствата при осъществяване на нарушението, от които да бъде логично изяснена причинно следствената връзка между неправомерно изписване на пациента и извършване на нарушение.

АУАН е квалифициран като нередовен поради невъзможност да бъде разбрана квалификацията на деянието – не е ясно кое от правата на пациента са нарушени с оглед чл.86 ал.1 т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... ЗЗдр. /за достъпна и качествена медицинска помощ/ , чл.86 ал.1 т.8Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... ЗЗдр. – право на ясна и достъпна информация за здравословното състояние на пациента и методите за евентуалното му лечение. По тази причина не е приложена разпоредбата на чл.53 ал.2Чл. 53. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. (2) Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. ЗАНН – за издаване на наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Случаят е квалифициран и като маловажен с оглед неизпълнение на формални изисквания при описание на историята на заболяването, които според районния съд касаели и неволно допусната неправилна медицинска практика. Касационното оплакване в тази насока е основателно, но не променя резултата от съдебният акт.

Според текста на нарушената разпоредба: Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. Принципите са основни, ръководни начала за осъществяване на дадена дейност. В този смисъл нарушение на основен принцип, регулиращ обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите се явява по-тежко от такова на конкретно изискване.

Производството по ЗАНН е специално и цели яснота в отношенията между страните относно административното нарушение /чл.6Чл. 6. ⚖️ Практика (6) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.-9 ЗАНН/, административно-наказателна отговорност /чл.24Чл. 24. ⚖️ Практика (6) (1) Административнонаказателната отговорност е лична. (2) За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. и сл. ЗАНН/, принципите за определяне на административните наказания, установяване на нарушенията. Доказателствената тежест е за административнонаказващия орган, АУАН няма презумптивна доказателствена сила. Правата на пациента /чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... ЗЗ/ се основават и произтичат от принципите, прилагащи се при осъществяване правото на медицинска помощ, поради което е следвало безсъмнено изясняване на въпроса – дали установените признаци на заболяването по епикризата обуславят необходимост от планова хоспитализация; осъщественото бездействие посредством неизлагане на медицински аргументи за отлагане на интервенционалното лечение ограничава ли и в каква степен правото на пациента да получи медицинска помощ в обем на достатъчност, така че да може да направи съзнателен избор за лечение, по начин който да осигури запазване здравето и живота му. По същият начин би бил разрешим и въпрос за поставяне на неправилна диагноза, в противоречие с разпоредбите на чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗдр., съгласно който при оказването на медицинска помощ се дължи качествено обслужване на лицата / в изпълнение на принципа за качество на медицинската помощ при оказването на същата, въведен в разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗдр. /.

При съобразяване на утвърдения Медицински стандарт по кардиология /Наредба № 2 от 25.01.2010г. / адм.нак.орган е следвало да изясни основният факт, от който зависи съставомерност на деянието / процесното нарушение: дали спрямо пациентката са били налични и установени конкретни медицински признаци, водещи до възможност същата да бъде изписана без медицински аргументи, мотивиращи отлагането на плановата хоспиталиция или установеното е в противоречие с принципите за “своевременност, достатъчност и качественост на медицинска помощ”, което е в нарушение на чл. 81, ал. 2 т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето. Събраните доказателства и приложените в адм.нак.преписка са обсъдени от районният съд и при съответстващ им правен извод, решението следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221 ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Административен съд-Пловдив, XXIII състав,

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 2411/22.11.2011г., постановено по н.ах.д.№ 1822 по описа за 2011г. на Пловдивски районен съд.

Решението е окончателно.

Свързани документи: Решение № 2411 по нахд 1822/11 РС Пловдив