- Страни: Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" (СЦЗПЗ) срещу Министъра на здравеопазването и Министерски съвет на РБ
- Предмет на спора: Частна жалба срещу определение на ВАС, с което е оставена без разглеждане жалбата на СЦЗПЗ срещу разпоредби от Наредба № 34 от 29.12.2006г. на министъра на здравеопазването и производството по делото в тази част е прекратено.
- Ключови моменти: Тричленният състав на ВАС е приел, че СЦЗПЗ няма правен интерес от обжалването на Наредба № 34, тъй като тя засяга правата на лекарите, а не пряко и непосредствено правата на гражданите, които са предмет на дейност на сдружението. Петчленният състав потвърждава тази липса на правен интерес.
- Решение: ОСТАВЯ В СИЛА определение от 05.11.2012г. по адм. дело № 12716/2012г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, с която жалбата на Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" срещу Наредба № 34 е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено.
Определение № 1826/07.02.2013 АД № 1114/2013 ВАС - Петчленен
Оспорване на Административен акт Оспорване на Административен акт Оспорване на Административен акт
Определение №1826 от 07.02.2013 , ВАС - Петчленен състав - I колегия, по адм. дело № 1114/2013.
Производството е по реда на чл. 229Чл. 229. (1) На обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. (доп. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7; 2. в случаите, изрично посочени в закона. (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не подлежат на обжалване определенията и разпорежданията, постановени в производство пред петчленен състав на Върховния административен съд. Срок за обжалване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от
Жалбоподател: Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" /СЦЗПЗ/, представлявано от председателя на управителния съвет – Стойчо Кацаров, против определение от 05.11.2012г. по адм. дело № 12716/2012г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на СЦЗПЗ срещу разпоредби от Наредба № 34 от 29.12.2006г. на министъра на здравеопазването, и производството по делото в тази част е прекратено.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236Чл. 236. ⚖️ Практика (9) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5. Глава четиринадесета. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ Раздел I. Отмяна по искане на страна по делото Предмет на отмяна АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия по жалбата и на СЦЗПЗ.
Ответници: министъра на здравеопазването и Министерски съвет на РБ, не вземат становище по частната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230Чл. 230. ⚖️ Практика (33) Частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала. Съдържание на частната жалба АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е било по реда на чл.185 и сл. във връзка с чл.132, ал.2, т.1Чл. 132. ⚖️ Практика (2) (1) На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. (2) На Върховния административен съд са подсъдни: 1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети; 2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд; 3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет; 4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка; 5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения; 6. частни жалби срещу определения и разпореждания; 7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела; 8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон. Местна подсъдност от АПК. Образувано е по жалба от Жалбоподател: Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" и на Сдружение "Български лекари за европейски стандарт на специализация" против отделни части от Наредба № 34 от 29.12.2006г. на министъра на здравеопазването за придобиване на специалност в системата на здравеопазване. В жалбата е обоснован правният интерес на оспорващите с конкретния им предмет на дейност.
Първоинстанционният съд е приел, че с Наредба № 34 от 29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, се уреждат условията и редът за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването и се определят номенклатурите на специалностите, т.е. засягат се пряко правата на лекарите, но не се създават права или задължения за гражданите. А предмета на дейност на СЦЗПЗ е защита правата на гражданите и представителство в сферата на българското здравеопазване и свързаните с него социални дейности, произтичащи от нормативните актове и международните споразумения, подписани от Република България. Следователно за СЦЗПЗ не бил налице правен интерес от обжалването. Затова с оспорваната част на определение от 05.11.2012г. по адм. дело № 12716/2012г., тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е оставил без разглеждане жалбата на СЦЗПЗ и е прекратил производството по делото в тази част.
Съгласно чл.186, ал.1Чл. 186. ⚖️ Практика (7) (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Безсрочност на оспорването от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Наличието на правен интерес от оспорването следва да е налице във всеки един момент от съдебното производство - аргумент от чл.159, т.4Чл. 159. ⚖️ Практика (22) Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато: 1. актът не подлежи на оспорване; 2. оспорващият е неправосубектен; 3. оспореният административен акт е оттеглен; 4. оспорващият няма правен интерес от оспорването; 5. оспорването е просрочено; 6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение; 7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание; 8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. Обжалване на акта по допустимостта на жалбата и протеста от АПК, приложим на основание чл.196Чл. 196. ⚖️ Практика (7) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 142, ал. 1, чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178. Раздел IV. Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт Право и срок за обжалване от АПК. Правният интерес от оспорване на административен акт е винаги конкретен и е функционално зависим от три обстоятелства: качеството на оспорващата страна, в което тя извършва оспорването; същността и характера на административния акт и степента, в която той рефлектира върху правната й сфера. Отговора на въпроса за наличие или липса на интерес от инициирането и провеждането на съдебното оспорване изцяло зависи от отговорите на обуславящите го три въпроса.
В конкретния случай сдружението е с нестопанска цел. Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г. съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.
Целите, предмета на дейност и средствата за постигането им за сдружението се установяват от приложеното към жалбата до първоинстанционния съд удостоверение от Софийски градски съд, както и от приложения към частната жалба устав на сдружението. Видно от отразяванията в тези документи, целта на сдружението е създаване на условия за реализация на правата на гражданите в сферата на българското здравеопазване и свързаните с него социални дейности, произтичащи от нормативните актове и международните споразумения, подписани от Република България. Тази цел формира и предмета на дейност на дейност, насочен към реализиране на посочената цел. Съгласно чл.10 от устава на сдружението членуването в сдружението е доброволно. Негови членове могат да бъдат физически и юридически лица. За физическите лица е поставено условия да са пълнолетни, да споделят целите на сдружението и средствата за тяхното постигане, да изпълняват неговия устав и да плащат редовно членския си внос. Сред предвидените средства за постигането целите на сдружението са представителство на граждани и юридически лица по въпроси, свързани с упражняването на правата им в посочената сфера, както и анализ и изготвяне на предложения за промени в нормативната уредба. Анализа на така удостовереното сочи, че дейността на сдружението е насочена в сферата на здравеопазването към представителство на нейните членове – юридически лица или пълнолетни физически лица за реализация правата им в тази сфера.
Същевременно с оспорваната наредба, съгласно чл.1 от нея, се определя номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването, условията и редът за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването. Наредбата е издадена на основание чл.181, ал.1Чл. 181. ⚖️ Практика (13) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването, условията и редът за провеждане на обучението и придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите. (2) Финансирането на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването се определя в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия. от Закона за здравето, който разписва с наредбата да се уредят номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването, условията и редът за провеждане на обучението и придобиване на специалност в здравеопазването, както и финансирането му. Този обхват на наредбата не рефлектира пряко и непосредствено върху правната сфера на членовете на сдружението – частен жалбоподател, респ. върху сдружението. Действително медицинските работници широко погледнато също са физически лица и граждани. Но предмета на дейност на сдружението не е насочена към представителство и защита на техните права, което е видно от условията за членство в сдружението. Дори да са членове на сдружението /доказателства за което не се представят/ те са такива не като медицински работници, а като физически лица, отговарящи на условията по чл.10 от устава на сдружението. Затова са неоснователни оплакванията в тази насока в частната жалба.
С оглед на това следва да се приеме, че разпоредбите на оспорваната наредба не регулират отношения, които засягат пряко и непосредствено частния жалбоподател. Като е достигнал до същите правни изводи тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано определение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 05.11.2012г. по адм. дело № 12716/2012г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" срещу разпоредби от Наредба № 34 от 29.12.2006г. на министъра на здравеопазването, и производството по делото в тази част е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мариника Чернева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Нина Докторова /п/ Диана Гърбатова /п/ Татяна Хинова /п/ Красимир Кънчев
Свързани документи: Определени" от 05.11.2012 по а.д. 12716/12
