Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. Този принцип е без отклонения относно наказателната отговорност. Що се отнася до гражданската отговорност, по общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД). Но законът допуска отклонение от това правило: този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД).
Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтната отговорност. Тази отговорност е такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. В този случай лицето, което възлага на друго лице някаква работа, не върши нищо непозволено. Има се предвид възлагане на работа, позволена от закона. Ако се възлага нещо непозволено от закона, тогава възлагащият би бил съучастник с прекия извършител и отговорността би имала правното си основание в чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното., във връзка с чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. ЗЗД, а не в чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от същия закон.
А щом чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД има предвид възлагане на друго лице "някаква работа", която е позволена от закона, в такъв случай този, който е възложил работата, не е извършил нещо противоправно и виновно. Следователно това, което той е извършил
- възлагането на друго лице някаква работа, не е граждански деликт и не може да се търси вина у възлагащия работата. Това становище намира опора в разпоредбата на чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (1) Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. 5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ ЗЗД, според която лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.
Ако отговорността на лицето, което е възложило работата, се обуславяше от неговата вина, тогава такъв иск ще е недопустим като противоречащ на общия принцип (чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и 53 ЗЗД). Разпоредбата на чл. 54 предпоставя, че у възложилия работа няма вина, затова му предоставя иск против натовареното лице за всичко, което е платил на пострадалия от неговите виновни и противоправни действия при и по повод изпълнението на възложената му работа.
Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. А това значи, че за възникване на отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД са необходими следните предпоставки:
1.
Вреди, причинени на пострадалия (ищеца);
2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа;
3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника;
4. Работникът да има вина за причинените вреди. Следователно вина се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява.
И ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да няма вина. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата.
Досегашното становище на Върховния съд, че в случаите на отговорност за деянията на други лица вината за тази отговорност лежи в лошия избор, лошо ръководство, липса на контрол и др., неправилно тълкува разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Това е така, защото текстът не съдържа презумпция за вина, за да се допуща оборването й, както това изрично е постановено в чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното., 47 и 48 ЗЗД. Ако се приеме, че лицето, което е възложило работата, може да се оневинява, като докаже, че е направило добър подбор и е упражнило ефикасен контрол, поставената в чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД задача и преследваната от законодателя цел да се обезпечи и гарантира вземането на пострадалия, произхождащо от непозволеното увреждане на правата му, резултат на виновното деяние на натовареното лице, не би се осъществила.
Границите на отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл. 49 е всякога налице.
Ако пък се установи, че натовареното лице е причинило вредата противоправно и виновно, но не при или по повод възложената му работа, отговорността по този текст ще отпадне. Тя няма да се осъществи и в случая, когато натовареното лице е действало правомерно. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, ще се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Разбира се, пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата, или по избор срещу един от тях.
По изложените съображения Пленумът на Върховния съд ПОСТАНОВИ: Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.