Производството е по чл.124 и сл. от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по искане на главния прокурор на Република България, на основание чл. 125 ЗСВ, до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за произнасяне с тълкувателно решение по следния въпрос: „Имат ли юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), в чиито предмет на дейност се включва осъществяване на граждански контрол върху дейността на местната власт, анализ за съответствие на действащите общински наредби с нормативни актове от по-висока степен и предприемане на действия по оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове на местната власт, правен интерес да оспорват всички подзаконови нормативни актове, действащи на територията на страната ?"
Според искането в съдебните актове на ВАС съществува противоречива съдебна практика по въпроса имат ли ЮЛНЦ, включващи в предмета на дейността си предприемане на предвидените от закона действия за отмяна на незаконосъобразни нормативни актове на местната власт, включително съдебното им оспорване, правен интерес да оспорват всички подзаконови нормативни актове, действащи на територията на страната, а именно:
1.
В една част от съдебните актове се приема, че жалбите срещу подзаконови нормативни актове, подадени от ЮЛНЦ, чийто цели и предмет на дейност включва анализ за съответствие на действащи подзаконови нормативни актове с актове от по-висока степен, са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като за да се прецени наличието на правен интерес е необходимо да се има предвид и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт или оспорените негови разпоредби и дали те засягат интересите на сдружението и неговите членове.
Тези актове се основават на приетото от съда, че за да се допусне оспорване, подзаконовия нормативен акт трябва да засяга или да може да засегне право, свободи или законен интерес на юридическото лице или му създава задължение. Когато с оспорването не се твърди конкретно защитимо право или свобода, накърнени от оспорената норма, не е налице изискуемия се от закона интерес от оспорване. Тази практика се основава на Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 11/2016 г., Решение №1/2005 г. на същия съд по конституционно дело №8/2004 г. и Тълкувателно решение № 2 от 17.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на Върховния административен съд
2.
В друга група съдебни актове се приема, че ЮЛНЦ, чиито цели и предмет на дейност са недопускане на незаконосъобразни подзаконови нормативни административни актове, имат правен интерес да сезират съда с жалби за обезсилване/отмяна на такива актове, когато същите са несъответни на актове от по-висока степен. В мотивите на цитираните в искането съдебни актове се приема, че юридическото лице с нестопанска цел е регистрирано в обществена полза.
С оглед на този правен статут на сдружението, то има качеството на организация по смисъла на §1, т. 2 от АПК
- организационно обособено е въз основа на закон. Като организация по смисъла на §1, т. 2 от АПК и организационна форма на конституционното право на свободно сдружаване
- чл. 44, ал. 1Чл. 44. ⚖️ Практика (11) (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. (2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. (3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. (4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. (5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения. Пояснения на страна от Конституцията, призната от правния ред, юридическото лице с нестопанска цел в обществена полза има качеството на правен субект, който може самостоятелно да встъпва в правни отношения с други лица, да бъде носител на права и задължения и съответно да притежава процесуална правоспособност за защита на тези права и задължения по съдебен ред.
С оглед на това за него ще е налице право на оспорване на нормативен административен акт, ако този акт засяга или застрашава негови права или законни интереси, изведени от целите и предметът му на дейност. Признатите по реда и въз основа на закона цели и предмет на сдружението формират неговите права и законни интереси. Тази практика се основава и на Решение № 3 от 27.04.2000 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 3/2000 г. След проверка на основание чл. 15 от Правилата за приемане на тълкувателни решения от Общото събрание на съдиите от първа или втора колегия на Върховния административен съд и от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд (Правилата), Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема следното: Искането е направено от легитимирано съгласно чл.125 от ЗСВ лице
- Главният прокурор на Република България и е обосновано с твърдения за наличието на противоречива съдебна практика, основание за приемане на тълкувателно решение според чл. 124, ал. 1от ЗСВ.
При извършената преценка по т. 16 от Правилата Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд намира искането за недопустимо, тъй като не съдържа реквизитите, изискуеми се от чл.127, ал. 2, т.1 от ЗСВ и т. 11 , б. „а“ от Правилата, както и че в случая е налице предпоставката на т. 16 б. „д“ от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 1 от ЗСВ искането за приемане на тълкувателно решение съдържа разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането и .
В искането, по което е образувано настоящото тълкувателно дело не е посочена разпоредба от нормативен акт, съответно изложение на спорните въпроси по прилагането и. Видно от съдържанието му се иска тълкуване на понятието правен интерес за определен кръг правни субекти, без да е посочена норма, в противоречие с която и по която са налице спорни въпроси по прилагането и от Върховния административен съд.
Правният интерес, като процесуално понятие се съдържа в разпоредбите на чл. 15, ал. 2, чл. 27, ал. 2, т. 5, чл. 159, т. 4, чл. 182, ал. 3, чл. 189, ал. 2, чл. 250, ал. 1 и чл.254, ал. 1Чл. 254. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му от органа или длъжностното лице, които са извършили действията, когато искането е уважено, и от всеки, който има правен интерес, когато искането е отхвърлено. (2) Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета и не спира изпълнението. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) В деня на получаване на частната жалба съдът изпраща препис от нея на електронния адрес на административния орган или на длъжностното лице, което може да подаде отговор в тридневен срок. Незабавно след получаването на отговор или след изтичането на срока по изречение първо първоинстанционният съд изпраща делото на Върховния административен съд. Установителен искот АПК, които разпоредби не са предмет на искането. Отделно от това не е спорно, че преценката за наличие на правен интерес, като законова възможност за съдебна защита на нарушени права, свободи и законни интереси се извършва по всяко конкретно сезиране на съда, съобразно изложените и установени по делото обстоятелства.
Източник: ВАС (Е-Портал)