-
- Институция: Съд на Европейския съюз (СЕС / Люксембург) – въз основа на преюдициално запитване от Върховния административен съд (ВАС) на РБ.
- Предмет на спора: Преюдициално запитване (чл. 267 ДФЕС) за тълкуване на правото на ЕС – Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД / Регламент 2016/679) и Хартата на основните права на ЕС (чл. 7, 8 и 52). Касае съвместимостта на националната уредба за създаване на Национална здравноинформационна система (електронни здравни досиета) с правото на ЕС. Проблемите включват: уредба чрез подзаконов акт, събиране на пълен обем чувствителни данни, неограничен достъп (липса на "филтър") при спешност или съгласие, достъп от прокурори и застрахователи, както и липсата на задължително уведомяване на пациентите при достъп до данните им.
- Ключови принципи: Защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот (чл. 7 и 8 от Хартата); строги условия за обработване на специални категории лични данни (чл. 9 от ОРЗД - данни за здравословното състояние); принцип на законоустановеност (ограниченията да са предвидени в закон); принцип на пропорционалност; информирано и конкретно съгласие на субекта на данни.
- Решение: Предоставеният текст е самото Определение на ВАС, с което се отправя преюдициалното запитване (образувано дело C-546/26 пред СЕС), а не окончателно решение по същество. С него националният съд формулира 6 въпроса към СЕС и спира производството, като очаква задължителното тълкуване от съда в Люксембург, въз основа на което впоследствие ще реши националния спор.
Правно основание – чл. 267 ДФЕС, Административно дело № 11030/2025 Върховен административен съд, Отделение II колегия, Съдия докладчик, Татяна Хинова
Определение 21 май 2026 г.
Дело пред СЕС C-546/26
Преюдициални въпроси
1. Трябва ли член 9 от от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД) във връзка с членове 7, 8 и 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат национална уредба, при която основни параметри на централизираното обработване на лични данни за здравословно състояние са определени не в закон, а в подзаконов нормативен акт, издаден от орган на изпълнителната власт, въз основа на обща законова делегация?
2. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД) и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат създаването и поддържането на обща национална информационна система, в която задължително се вписват данни за идентификация на лицето (имена, единен граждански номер, документ за самоличност, гражданство), както и всички медицински данни за лицето, като проведени медицински прегледи, издадени медицински направления, резултати от извършени медико-диагностични дейности, хоспитализации, имунизации, издадени рецепти, диспансеризация, кръвна група, алергии, прекарани остри инфекциозни заболявания, установени хронични заболявания или увреждания, провеждано медикаментозно лечение, вложени медицински изделия и др., включително данни за естетични хирургични процедури, извършвани от медицински центрове, включително такива, извършвани в интимната зона на пациентите ?
3. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната в предходния въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, без съгласието на пациентите при „спешни състояния“, когато не е възможно своевременно получаване на съгласие на пациента?
4. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната във втория въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, със съгласието на пациентите, което обаче не може да бъде изразено частично (само за част от информацията в електронното досие, ограничаваща се до необходимата за съответния преглед, манипулация или друга медицинска интервенция или само за определен период) и нормативно се свързва с :
a. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от лечебните заведения за първична здравна помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“, но без системата да използва „филтър“, т.е преценката с каква част от данните е необходимо да се запознае е предоставена изцяло на медицинския специалист, съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата.
b. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от лечебните заведения за извънболнична здравна помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“ за срок не по-дълъг от тридесет календарни дни от извършения от тях първичен преглед, но без системата да използва „филтър“ т.е преценката с кои данни да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, е изцяло предоставена на медицинския специалист, съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата
c. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от болничната медицинска помощ, „при и по повод осъществяване на функциите им“ във връзка с хоспитализацията, за срок не по-дълъг от тридесет календарни дни от изписване на пациента, но без системата да използва „филтър“, т.е преценката с каква част от данните да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-днвения сок, е изцяло предоставена на медицинския специалист.
d. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от здравните заведения, които се отнасят до изпълнението на конкретна тяхна дейност по отношение на същия, но без времево ограничение и без системата да използва „филтър“, т.е преценката с каква част от данните да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, е изцяло предоставена на медицинските специалисти, съгласно чл. 27, ал. 5 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата.
e. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на застрахователни дружества до „относимите здравни записи на пациента, при и по повод осъществяване на функциите им във връзка с конкретно застрахователно събитие“ по доброволно здравно осигуряване, въз основа на договор за медицинска застраховка, но без системата да използва „филтър“, т.е преценката с кои данни да се запознае е изцяло предоставена на застрахователното дружество, съгласно чл. 27, ал. 6 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата
5. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната във втория въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, без съгласието на пациентите от органите на досъдебното производство във връзка с висящи досъдебни или съдебни производства, въз основа на постановление на наблюдаващия прокурор, но без системата да използва „филтър“, т.е преценката с кои данни да се запознае е предоставена изцяло на наблюдаващия прокурор, съгласно чл. 27, ал. 9 от Наредбата?
6. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат пациентите да не бъдат уведомявани винаги за извършения достъп до данните им в информационна система, като разглежданата в главното производство, а само „при необходимост“, като хипотезите на „необходимост“ не са посочени в закона или Наредбата, съгласно чл. 27, ал. 11, изречение трето?