Решение № 100 по НОХД № 234/2024 г. на АпС Варна

• Номер на дело: 100
• Година нa делото: 2024
• Член от НК: НЧХД
• Тематична област: Немарливост
• Обвиняем: Лекар
• Нарушен стандарт: Друго
• Увреда: Смърт
• Присъда: Условно осъждане
• Приложим закон: Други
• Ключови доказателства: СМЕ, Вина

С Присъда № 1, постановена на 17.01.2025г от ОС Търговище по НОХД № 234/2024г. по описа на съда, подсъдимата С. М. И. е била призната за невинна и оправдана, на основание чл. 304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, по възведеното й обвинение по чл. 123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Налице е произнасяне и по веществените доказателства по делото.
С така постановената присъда е изразено несъгласие от страна на : прокурора , който чрез протест и допълнение към него развива аргументи за доказаност на обвинението, с молба за отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по възведеното й обвинение с налагане на наказание „лишаване от свобода“ към средния размер, което да бъде изтърпяно ефективно, както и наказание по смисъла на чл. 37 т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК;
частните обвинители Х. Д. и Иляз Д., които чрез жалбата на повереника си– адв. Р. К. /АК Разград/ и допълнение към нея, навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на първоинст. съдебен акт и като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващ се в липса на цялостен анализ на доказателствата в тяхната съвкупност. Отправено е алтернативно искане към въззивната инстанция - за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинст. съд или постановяване нова присъда, с която подсъдимата И. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция апелативния прокурор поддържа протеста, като акцентира на конкретно допуснатите от подсъдимата нарушения, вменени й в задължения, съгласно длъжностната й характеристика и намиращи се в пряка-причинно следствена връзка с настъпилата смърт на детето.
Жалбата се поддържа от повереника на ч. обвинители с посочване на допълнителни аргументи в подкрепа на изложените доводи за неправилност на присъдата.
Защитата на подс. И. – адв. П. /АК Търговище/ моли да бъдат оставени без уважение протеста и жалбата на ч. обвинители, респ. да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Подсъдимата И. в своя защита и в последната си дума заявява, че няма вина за настъпилата смърт на детето и моли за справедлива присъдата.
Съставът на апелативния съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. (2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на мотиви, поради което настоящата инстанция следва да упражни правомощията си визирани в чл. 335, ал. 2Чл. 335. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд отменя присъдата и изпраща делото на прокурора, когато се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. (2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1 или да отмени оправдателната присъда по ал. 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК. Това съществено процесуално нарушение не може да бъде санирано, но за сметка на това при новото разглеждане на процесното дело то е отстранимо.
Първоинстанционният съд не е изложил мотиви както по отношение на анализа на доказателствената съвкупност, така и по отношение на правните изводи. Настоящият състав на АпС Варна вече е имал повод да коментира аналогични проблеми, свързани със същите съществени процесуални нарушения, които по своята същност са от съществено значение.
Практиката на ВКС е категорична и последователна, че недостатъчните, непълни и неясни мотиви на първоинстанционния съд пречат на второинстанционния да изпълни своята контролна функция, като в този смисъл е и ППВС № 1-53. В друго свое решение - № 808/1933-ІІІ НО, касационната инстанция сочи, че „… мотивите трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация…“. Именно поради тази причина присъдата трябва да бъде мотивирана по начин, установяващ че наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото, което от своя страна да позволи извършването на проверка на правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи. /Решение № 92/1938-ІІ НО и Решение № 1135/1933-ІІ НО/. Съдебната практика неотклонно е приемала, че в мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анализ, а не общи фрази и твърдения /Решение № 226-32-I НО./ Липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалния закон /Решение № 30-91-II НО/. Както сочи Върховният съд, не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът само посочва поименно в мотивите на присъдата имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и задълбочено показанията им и без да изложи съображения защо ги приема или отхвърля /Решение № 18-86-II НО/, което в случая е налице.
Изискването за мотивиране на съдебните актове освен, че е конституционно установено в чл. 121, ал.4 от Конституцията на Република България, то е доказателство, че мотивирането на вътрешното съдийско убеждение гарантира правото на справедлив процес, визиран в чл. 6 от ЕКПЧОС.
В потвърждение на цитираната съдебна практика е и нормативно залегналото в чл. 305, ал. 3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението НПК законодателно изискване, където е посочено какво следва да е съдържанието на мотивите на съда, представляващи задължителна и съществена част на присъдата. Тяхната липса ограничава и правото на защита, а нейното ефективно упражняване предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение. От друга страна, недостатъчните, непълни и неясни мотиви на първоинстанционния съдебен акт пречат на второинстанционния въззивен съд да изпълни своята контролна функция.
Видно от мотивите на първоинстанционният съд в конкретния случай, в частта от фактическа страна е възпроизведена почти изцяло фактологията на обвинителния акт, с изключение само на действията на подсъдимата, довели до получаване на хематом от пострадалото дете в лявата част на главата. Същите са крайно пестеливи и неясни досежно основните факти, имащи решаващо и съществено значение за съставомерността на деянието, за което подс. е предадена на съд; преповторени и преразказани са доказателствените източници, в частност гласните доказателства /обясненията на подс. и показаните в с. з. свидетели, включително и тези на наследниците на пострадалото дете/ без обаче да се даде ясен и конкретен отговор, възоснова на какви съображения съдът, приобщавайки една част от тези доказателства и отхвърляйки друга, е достигнал именно до тези фактически изводи и е изградил своето вътрешно убеждение. Извършеният „доказателствен анализ“ се е свел до изброяване на доказателствената база, при използване на клиширани изрази при двукратно преповтаряне на тази формулировка , като например:
“… Възприетата за безспорно доказана, изложена фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимата, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и т.н. …“, при изреждане имената на тези, чиито показания са били приобщени по реда на чл.371 т. 1Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните от НПК, а на останалите, разпитани пред съда – са били буквално преразказани – л. 6 от мотивите, стр. 241 от НОХД;
„…Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана безспорна въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства…“, след което следва изложената фактология от ОА по отношение установеното чрез заключенията по назначените експертизи – л.7 от мотивите, стр. 242 от НОХД,;
„…За да приеме за доказана така възприетата фактическа обстановка, съдът, прочете и анализира свидетелските показания на свидетелите…“ и отново следва поименно изреждане на свидетелите, чиито показания са били приобщени по реда на чл. 371 т. 1Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните от НПК, с посочване на датата на проведения разпит и страниците от ДП“ – л. 18 от мотивите, стр. 253 от НОХД;
Не е наличен необходимият анализ на доказателствената съвкупност, обсъждането е сведено до преразказ, изброяване на събраните доказателства или до обобщение, при липса обаче на изразено ясно и категорично становище, дали те се кредитират /отхвърлят от съда. /с изключение на обясненията на подс. /. Не е изложено и кои обстоятелства съдът приема за безспорно установени, въз основа на кои доказателствени материали /съображения по становищата на страните по фактите, включително и относно допустимостта и достоверността на доказателствата/ и какви са правните съображения за взетото решение.
По този начин първоинстанционният съд е изчерпал анализа на събраната доказателствена маса по настоящото дело.
Така изготвените към присъдата мотиви се приравняват на липса на мотиви, което е съществено процесуално нарушение.
Съгласно трайната съдебна практика в мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответният им доказателствен анализ, а не техния преразказ. Липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалния закон, защото не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът само посочва поименно в мотивите на присъдата имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и задълбочено показанията им и без да изложи съображения, защо ги приема или отхвърля, което в случая е налице. При протичане на производството по общия ред, /въпреки, че в случая то е проведено по реда на чл. 371 т.1Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните от НПК чрез приобщаване показанията от ДП на 14 свидетели/, съдът дължи подробен и задълбочен анализ на всички надлежно събрани и проверени доказателствени материали, което в случая също не е сторено. В мотивите на съдебния акт следва да се изброят изчерпателно всички онези доказателства, които са оценени като процесуално допустими / в случая, липсва в протоколите от НОХД констатацията, дали съответните действия по разследването - разпитите на тези свидетелите, чиито показания са приобщени по реда на чл. 371 т. 1Чл. 371. ⚖️ Практика (7) При предварителното изслушване на страните: 1. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) подсъдимият и неговият защитник, заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; 2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Ред за провеждане на предварително изслушване на страните от НПК, са извършени при условията и по реда предвиден в НПК/ и относими и са използвани от съдебния състав при решаване на делото.
Липсата на съществени противоречия в доказателствените материали не означава, че съдът следва само да ги изброи без да ги обсъжда - при всички положения е наложително съдържанието на доказателствата по делото да бъде анализирано, дори и анализът да доведе до извод, че те са еднопосочни, без значими противоречия по съставомерните факти. В процесния случай става въпрос за наказателно производство, съдържащо не малък по обем доказателствен материал /ДП е отпочнато за Д.ие по чл. 134 ал.1 т. 1Чл. 134. ⚖️ Практика (2) (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва: 1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и 2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява се наказва за тежка телесна повреда с лишаване от свобода до пет години, а за средна телесна повреда - с лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до пет години при средна телесна повреда. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието. вр. чл. 128Чл. 128. ⚖️ Практика (4) (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. (2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. от НК, а смъртта на детето е настъпила месец по-късно/, характеризиращ се с противоречивост, поради което е недопустимо съдът да изготвя повърхностни, схематични и вътрешно противоречиви мотиви към постановената оправдателна присъда. Съвкупното обсъждане на доказателствата означава обосновка, която отчита както смисъла и значението на всяко от тях поотделно, така и логическата връзка и взаимна обусловеност помежду им. Именно поради тази причина ВКС в своята практика приема, че съдилищата по същество могат да обсъждат доказателствата по делото както поотделно, така и общо съвкупно чрез съпоставянето на едни с други.
С оглед изложеното, в конкретния случай съществуващите мотиви се приравнят на липса на мотиви.
В процесния случай е налице и липса на мотиви от правна страна. Както анализът на доказателствата е задължителен при изписването на мотивите от съда, така същото се отнася и до обективната и субективна съставомерност, тъй като правната квалификация, която съдът извършва в мотивите на присъдата, включва отговор на въпросите за авторството на деянието, дали извършеното от подсъдимия е престъпление и по кой текст от особената част на НК, като тук подробно следва да се разгледа наличието на отделните обективни и субективни признаци от състава на престъплението. Дали са налице основания за реализиране на наказателната отговорност - необходимо е да бъдат разгледани всички инкриминирани хипотези особено когато се касае за оправдателна присъда.
Видно е от проведеното съдебно следствие и мотивите към присъда, първостепенният съд е съсредоточил вниманието си по установяване на доказателства за наличие на възникнал инцидент по време на дежурството на подс., респ. конкретните й действия, довели до получаване на хематом от пострадалото дете в лявата част на главата, както и относно механизма на получаване на това увреждане. Декларативно е прието, че деянието е несъставомерно, поради липсата на доказателства за възникнал инцидент, довело до неотразяване на констатирана внезапна промяна в състоянието на новороденото дете, а също и поради липсата на доказателства /поради липсата на камера/, как именно детето е получило тази травма /дали е изпуснато от някого или само е паднало/. Ако съдът бе анализирал внимателно показанията на свидетелките - колеги на подсъдимата, които въпросната вечер са били на дежурство с нея и са имали преки и непосредствени впечатления за състоянието на детето при застъпването й на дежурство и в края на същото /сутринта/, положението на главичката му - обърната към стената /вместо към дежурната акушерка, находяща се стаята/, както и за поведение на самата подсъдима сутринта, съпоставяйки задълженията й като дежурна акушерка на нощно дежурство да наблюдава състоянието на детето и при установена най-малка промяна в състоянието на новороденото да информира веднага дежурния лекар, неминуемо би достигнал до различен правен извод. деянието, предмет на настоящото обвинение е обективно съставомерно с оглед бездействието на субекта му, а не поради извършените от него активни действия.
Не на последно място, съдът не е отговорил и на възраженията на страните, дадени в хода на съдебните прения, като тук липсват дори и общите - формални съображения, които преобладават в другите части на мотивите.
Доколкото присъдата представлява единство от диспозитив и мотиви, липсата на една от тези две части от едното цяло, съставлява порок на съдебния акт/ Решение № 940-92-I НО, Решение № 770-91-IНО/. Именно поради тази причина законодателят в чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК е определил липсата на мотиви като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, допускането на което винаги води до отмяна на присъдата или решението.
Поради изложено по-горе, въззивният съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на поставените в протеста и жалбата въпроси и възражения и т. к. това нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, следва присъдата да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, от фазата на разпоредителното заседание.
С оглед на този основен извод липсва необходимост от обсъждане на релевираните в протеста и жалбата оплаквания по същество.
Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2Чл. 335. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд отменя присъдата и изпраща делото на прокурора, когато се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. (2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1 или да отмени оправдателната присъда по ал. 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 1 по НОХД № 234/24г. на Окръжен съд – Търговище, постановена на 17.01.2025г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд – Търговищки окръжен съд от друг съдебен състав от фазата на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова, Членове: Ангелина Й. Лазарова, Георги Н. Грънчев, при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. Д. А.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600103 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното: