Решение № 69/29.03.2017 ВНОХД № 380/2016 АпС В. Търново

    РЕШЕНИЕ № 69/29.03.2017 ВНОХД № 380/2016 АпС В. Търново

Наказателно дело от общ характер № 69/2016 г. пред Апелативен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

С Присъда № 16 /29.09.2016 г. на Ловешкия окръжен съд, постановена по НОХД № 95 по описа на съда за 2016 година подсъдимата Н. Т. Б. от гр. С., ЕГН-********** и снета по делото самоличност е призната за виновна в това, че на 22 април 2015 год. в гр. Т., Ловешка област, в Отделение „Акушерство и гинекология" при МБАЛ „д-р А. П. ; ЕООД-гр. Т., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-упражняване на медицинска професия, при водене на раждане от Н. И. Г. от с. Г., обл. Ловеч, съгласно Наредба №19 (ДВ бр.106/23.12.2014год.) и Медицински стандарт „Акушерство и гинекология", като дежурен лекар, акушер-гинеколог, с призната специалност по акушерство и гинекология, нарушила чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето във връзка с Правилата за добра медицинска практика-Медицински стандарт „Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба №19 (ДВ. бр.106/23.12.2014 год.), както следва: - глава XI, т.1.2.10.- парентерално (вътрешно) въвела лекарствения продукт „Окситоцин" с голяма концентрация и форсирала въвеждането му на родилката Н. И. Г. от с. Г., и - глава XII, т. 2.2.5.8 и т. 2.2.5.8.8 – не проследила състоянието на родилката Н. И. Г. от с. Г. и не разпознала (недиагностицирала) наличието на следното нейно АГ състояние „тесен таз и съмнение за пелвифетална диспропорция", като по непредпазливост причинила на 24.04.2015год. смъртта на детето на Н. И. Г. от с. Г., ЕГН-**********, поради което и на основание чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години..предл.2-ро от НК е осъдена на 2 / две/ години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.37, ал.1, т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания, предложение 1 от НК подсъдимата Н. Б. е лишена от право да упражнява лекарска професия за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимата е осъдена да заплати сумата от 1096.21 /хиляда деветдесет и шест лева и 21 стотинки/ лева по сметката на Ловешкия окръжен съд-разноски за свидетели и вещи лица и по сметката на ОД на МВР-РУ гр. Т. сумата от 5 681.30 /пет хиляди шестстотин осемдесет и един лев и тридесет стотинки/ лева разноски за експертизи.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Н. Б. , от която е сезирана въззивната инстанция с въззивна жалба чрез упълномощения и защитник- адвокат А. от САК. В жалбата си подсъдимата прави оплакване, че постановената спрямо нея присъда е неправилна, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Моли въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да я признае за невинна, като я оправдае по въведеното обвинение или да я отмени и да върне делото на ЛОС за ново разглеждане от друг състав. Прави искане за назначаване на повторна комплексна Съдебно-медицинска експертиза от специалисти по акушерство и гинекология.

Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители Н. И. Г., ЕГН ********** и П. А. Г.,ЕГН ********** и двамата от с. Г., Ловешка област, от които чрез повереника им адвокат П. от САК е постъпила въззивна жалба. В жалбата си частните обвинители правят оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от право и молят за изменение на присъдата в тази насока, като бъдат увеличени размерите на същите около или над средния предвиден в закона. Молят за присъждане на деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание Апелативният прокурор заема становище, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена. Счита, че няма процесуално нарушение във връзка с назначаването на петорната съдебно-медицинска експертиза по делото, тъй като е налице постановление на разследващия орган, с което е назначена експертизата и са определени задачите й. На второ място прокурорът счита, че експертизата не е компрометирана с оглед на специалността на участвалите в нея експерти. На трето място прокурорът счита, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2Чл. 246. ⚖️ Практика (7) (1) Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. (2) В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. (4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 12. (5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 или 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако има такова, както и лицата, които представляват юридическото лице. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, което съдържа: 1. наименованието, единен идентификационен код, предмета на дейност, седалището и ... от НПК и че в тази насока оплакването на защитата е неоснователно. На четвърто място се излагат доводи във връзка с оплакването за липса на мотиви, като в тази насока е конкретизирано, че съдът на стр.3 и 4 от мотивите изрично е отразил защо не приема за основателни исканията на защитника. На следващо място в становището си прокурорът оспорва твърдението на защитата, че съдът е извършил препис на обвинителния акт. Счита, че само в началото съдът се е позовал на фактическата обстановка изложена от прокурора, но след това съдът е направил подробен собствен анализ. Във връзка с генералното оплакване от защитника, че подсъдимата Б. не е извършила престъпление по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, прокурорът се е обосновал със заключенията на назначените по делото три броя СМЕ, като изводът на всяка от тях е за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат, в случая смъртта на детето. Трите експертизи са категорични, че е започнало нормално раждане, след което е започнало форсирано и бързо въвеждане на «Окситоцин» с по-висока концентрация, което е довело и до последвалите усложнения. Освен това предварително не е диагностицирано несъответствието между тесния таз на родилката и големината на главичката на бебето. Счита, че е налице още едно обстоятелство, което е довело до настъпване на този по-тежък резултат-несвоевременното започване на друг тип раждане–спешно родоразрешение, секцио Ц. Според анализа направен от прокурора, доказателствената съвкупност налага извода, че подсъдимата д-р Н. е допуснала въведените нарушения с обвинителния акт, които са в три групи и че тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на детето. Прокурорът заема становище и по жалбата на частния обвинител и счита, че същата също следва да бъде оставена без уважение. Намира, че и двете наказания-«лишаване от свобода» и «лишаване от права» са наложени съобразно изискванията на чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК в справедлив размер. Непосочването на чл. 160Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК, който дава възможност на съда да наложи наказанието «лишаване от права» според представителя на обвинението не опорочава присъдата. Прокурорът намира, че наложените от Ловешкия окръжен съд наказания са справедливи и съобразени със смекчаващите отговорността обстоятелства, като счита, че липсват отегчаващи такива. Като цяло моли атакуваната присъда от подсъдимата и частните обвинители да бъде потвърдена изцяло.

В пледоарията си повереника на частните обвинители-адв. Керанова прави собствен анализ на събраните по делото доказателства и изводи, с които обоснова виновното поведение на подсъдимата. Заявява, че неправилно е започнало вливане на „Окситоцин” преди да е започнала родовата дейност, че не е отчетена своевременно така наречената „пелвифетална диспропорция” и че решението за цезарово сечение е закъсняло. Повереникът счита, че прави