ПРИСЪДА №/28.10.2016 НОХД № 285/2015 ОС Плевен

   ПРИСЪДА №/28.10.2016 НОХД № 285/2015 ОС Плевен ПРИСЪДА №/28.10.2016 НОХД № 285/2015 ОС Плевен Наказателно дело от общ характер № 285/2015 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за невинен и ОПРАВДАВА подсъдимия .

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 285 по описа за 2015 година и на основание данните по делото и закона П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА С.И.Б. родена на *** *** бряг, живее в град Плевен, българка, български гражданин, с висше образование, не работи, пенсионер, вдовица, неосъждана, ЕГН ********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ: На *** година в град Плевен, при условията на независимо съпричинителство с А.Л.С. на *** година и с Д. Д. – на *** година като лекари акушер-гинеколози в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен, по непредпазливост са причинили смъртта на детето на М.В.П., настъпила на *** година, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - нарушили ч л.81 от Закона за здравето , като не са оказали на св. П. медицинска помощ на принципа на своевременност, достатъчност и качество, нарушили Наредба №32 от 30.12.2008 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” - т. 6, като не са водили раждането с цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством непрекъснато и комплексно диагностично обхващане, динамично прогнозиране, своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика; т. 1.2. от Глава ХІ - като не са извършили необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност, които включват аускултация на детски сърдечни тонове с ултразвуков апарат, кардиотокографски запис, интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, индукция на раждането, амниоскопия; т. 2.2.5.8, 2.2.5.8.15 и 3.3.1.1 от Глава ХІІ, като не са разпознали спешния случай и не са сложили началото на медицински мерки при него, свързани с хронологичната преносеност, страдание на плода ante partum и бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест и т.2 и т.12 от „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен, съгласно които диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по „Рискова бременност” се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб и не са изпълнили задълженията си да осигуряват диагностично- лечебната дейност, наблюдение на раждащите и бременните в динамика, да осигуряват незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните, при необходимост да назначават спешни изследвания, да извършват манипулации и да променят лечението, да осъществяват консултация с други лекари като не извършили правилна оценка на вътрематочното състояние на плода, не провели достатъчно кардиотокографски изследвания, ехографско изследване на плода и плацентата, определяне обема на околоплодната течност нон-стрес тест, окситоцинов тест, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия, не са проследили в достатъчна степен детските сърдечни тонове, не е повторен записа на детските сърдечни тонове след констатирания „сън”, в следствие на което не е било възможно да бъдат установени проявите на започващата вътрематочна асфикция /децелерации, спадане на ДСТ и пр./, за да се предприеме адекватна и своевременна промяна в действията на лекарите, довело до невземане на своевременно решение относно състоянието на родилката и на плода и за необходимостта от предизвикване на раждането, използване на вакуум екстрактор или от оперативна намеса и осъществяване на родоразрешение с цезарово сечение, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (35) (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Прокурорът или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. (2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез: 1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) осигуряване на лична физическа охрана от: а) органите на Министерството на вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.) служителите на Бюрото по защита при министъра на правосъдието - при необходимост, в случаите, когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1; 2. запазване в тайна на неговата самоличност. (3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители. (4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват: 1. органът, който го издава; 2. датата, часът и мястото на издаване; 3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита; 4. видът на взетата мярка; 5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява; 6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна; 7. подписите на органа и на лицето. (5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях. (6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1. (7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства. (8) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдът може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Защита на служител под прикр..., във вр. с чл.2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА А.Л.С. родена на *** ***, живее в същия град, българка, български гражданин, с висше образование, работи, омъжена, неосъждана, ЕГН ********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ: На 05.02.2009 година при ултразвуково изследване, не е установила с необходимата прецизност и качество състоянието на околоплодната течност и състоянието на плацентата, като вместо да запише, че плацентата е старееща, тя е записала че се намира във втора-трета степен на зрялост и вместо да запише, че околоплодните течности са с променен цвят и намалено количество, тя е записала че са в нормално количество и състояние, което е нарушение на Наредба №32 за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” – глава XI, т.3.2 – интрапартална оценка на рисковете за майката и плода; глава XII, т.2.2.5.8.9 – тъй като това състояние би било довело до индикация за хронологична преносеност на плода и глава XII, т.2.2.5.8.15 - страдание на плода ante partum и глава XII, т.3.3.1.1 - бременност с повишен риск, както и затова, че на ***година, в град Плевен, при условията на независимо съпричинителство със С.И.Б. на *** година и с Д.Д. - на *** година, като лекари акушер-гинеколози в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен, по непредпазливост са причинили смъртта на детето на М.В.П., настъпила на *** година, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - нарушили чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето , като не са оказали на св. П. медицинска помощ на принципа на своевременност, достатъчност и качество, нарушили Наредба №32 от 30.12.2008г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” - т.6, като не са водили раждането с цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством непрекъснато и комплексно диагностично обхващане, динамично прогнозиране, своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика; т. 1.2. от Глава ХІ - като не са извършили необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност, които включват аускултация на детски сърдечни тонове с ултразвуков апарат, кардиотокографски запис, интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, индукция на раждането, амниоскопия; т. 2.2.5.8., 2.2.5.8.15. и 3.3.1.1. от Глава ХІІ, като не са разпознали спешния случай и не са сложили началото на медицински мерки при него, свързани с хронологичната преносеност, страдание на плода ante partum и бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест и т.2 и т.12 от „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен, съгласно които диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по „Рискова бременост” се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб и не са изпълнили задълженията си да осигуряват диагностично-лечебната дейност, наблюдение на раждащите и бременните в динамика, да осигуряват незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните, при необходимост да назначават спешни изследвания, да извършват манипулации и да променят лечението, да осъществяват консултация с други лекари като не извършили правилна оценка на вътрематочното състояние на плода, не провели достатъчно кардиотокографски изследвания, ехографско изследване на плода и плацентата, определяне обема на околоплодната течност нон-стрес тест, окситоцинов тест, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия, не са проследили в достатъчна степен детските сърдечни тонове, не е повторен записа на детските сърдечни тонове след констатирания „сън”, в следствие на което не е било възможно да бъдат установени проявите на започващата вътрематочна асфикция /децелерации, спадане на ДСТ и пр./, за да се предприеме адекватна и своевременна промяна в действията на лекарите, довело до невземане на своевременно решение относно състоянието на родилката и на плода и за необходимостта от предизвикване на раждането, използване на вакуум екстрактор или от оперативна намеса и осъществяване на родоразрешение с цезарово сечение, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (35) (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Прокурорът или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. (2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез: 1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) осигуряване на лична физическа охрана от: а) органите на Министерството на вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.) служителите на Бюрото по защита при министъра на правосъдието - при необходимост, в случаите, когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1; 2. запазване в тайна на неговата самоличност. (3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители. (4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват: 1. органът, който го издава; 2. датата, часът и мястото на издаване; 3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита; 4. видът на взетата мярка; 5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява; 6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна; 7. подписите на органа и на лицето. (5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях. (6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1. (7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства. (8) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдът може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Защита на служител под прикр..., вр.с чл.2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. НК.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА Д.П.Д. родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше образование, работи, разведена, неосъждана, ЕГН ********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ: На *** година в град Плевен, при условията на независимо съпричинителство с А.Л.С. и С.И.Б. на *** година, като лекари акушер-гинеколози в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен, по непредпазливост са причинили смъртта на детето на М.В.П., настъпила на *** година, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - нарушили чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето , като не са оказали на св. П. медицинска помощ на принципа на своевременност, достатъчност и качество, нарушили Наредба №32 от 30.12.2008 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” - т.6, като не са водили раждането с цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством непрекъснато и комплексно диагностично обхващане, динамично прогнозиране, своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика; т. 1.2. от Глава ХІ - като не са извършили необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност, които включват аускултация на детски сърдечни тонове с ултразвуков апарат, кардиотокографски запис, интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, индукция на раждането, амниоскопия; т. 2.2.5.8., 2.2.5.8.15. и 3.3.1.1. от Глава ХІІ, като не са разпознали спешния случай и не са сложили началото на медицински мерки при него, свързани с хронологичната преносеност, страдание на плода ante partum и бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест и т.2 и т.12 от „Правилник за устройство, дейносттта и вътрешния ред в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – гр.Плевен, съгласно който диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по „Рискова бременост” се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб и не са изпълнили задълженията си да осигуряват диагностично-лечебната дейност, наблюдение на раждащите и бременните в динамика, да осигуряват незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните, при необходимост да назначават спешни изследвания, да извършват манипулации и да променят лечението, да осъществяват консултация с други лекари като не извършили правилна оценка на вътрематочното състояние на плода, не провели достатъчно кардиотокографски изследвания, ехографско изследване на плода и плацентата, определяне обема на околоплодната течност нон-стрес тест, окситоцинов тест, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия, не са проследили в достатъчна степен детските сърдечни тонове, не е повторен записа на детските сърдечни тонове след констатирания „сън”, в следствие на което не е било възможно да бъдат установени проявите на започващата вътрематочна асфикция /децелерации, спадане на ДСТ и пр./, за да се предприеме адекватна и своевременна промяна в действията на лекарите, довело до невземане на своевременно решение относно състоянието на родилката и на плода и за необходимостта от предизвикване на раждането, използване на вакуум екстрактор или от оперативна намеса и осъществяване на родоразрешение с цезарово сечение, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (35) (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Прокурорът или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. (2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез: 1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 09.04.2014 г.) осигуряване на лична физическа охрана от: а) органите на Министерството на вътрешните работи; б) (изм. - ДВ, бр. 80 от 2021 г.) служителите на Бюрото по защита при министъра на правосъдието - при необходимост, в случаите, когато това им е изрично възложено от прокурор по ал. 1; 2. запазване в тайна на неговата самоличност. (3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители. (4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочват: 1. органът, който го издава; 2. датата, часът и мястото на издаване; 3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита; 4. видът на взетата мярка; 5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява; 6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна; 7. подписите на органа и на лицето. (5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях. (6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1. (7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства. (8) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдът може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Защита на служител под прикр..., във вр. с чл.2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред Апелативен съд – град Велико Търново.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

М О Т И В И :

Против подс.С.И.Б. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК за това,че на *** година в град Плевен, при условията на независимо съпричинителство с А.Л.С. на *** година и с Д. Д. – на *** година като лекари акушер-гинеколози в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен, по непредпазливост са причинили смъртта на детето на М.В.П., настъпила на *** година, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - нарушили чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето , като не са оказали на св. П. медицинска помощ на принципа на своевременност, достатъчност и качество, нарушили Наредба №32 от 30.12.2008 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” - т. 6, като не са водили раждането с цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством непрекъснато и комплексно диагностично обхващане, динамично прогнозиране, своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика; т. 1.2. от Глава ХІ - като не са извършили необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност, които включват аускултация на детски сърдечни тонове с ултразвуков апарат, кардиотокографски запис, интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, индукция на раждането, амниоскопия; т. 2.2.5.8, 2.2.5.8.15 и 3.3.1.1 от Глава ХІІ, като не са разпознали спешния случай и не са сложили началото на медицински мерки при него, свързани с хронологичната преносеност, страдание на плода ante partum и бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест и т.2 и т.12 от „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен, съгласно които диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по „Рискова бременност” се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб и не са изпълнили задълженията си да осигуряват диагностично- лечебната дейност, наблюдение на раждащите и бременните в динамика, да осигуряват незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните, при необходимост да назначават спешни изследвания, да извършват манипулации и да променят лечението, да осъществяват консултация с други лекари като не извършили правилна оценка на вътрематочното състояние на плода, не провели достатъчно кардиотокографски изследвания, ехографско изследване на плода и плацентата, определяне обема на околоплодната течност нон-стрес тест, окситоцинов тест, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия, не са проследили в достатъчна степен детските сърдечни тонове, не е повторен записа на детските сърдечни тонове след констатирания „сън”, в следствие на което не е било възможно да бъдат установени проявите на започващата вътрематочна асфикция /децелерации, спадане на ДСТ и пр./, за да се предприеме адекватна и своевременна промяна в действията на лекарите, довело до невземане на своевременно решение относно състоянието на родилката и на плода и за необходимостта от предизвикване на раждането, използване на вакуум екстрактор или от оперативна намеса и осъществяване на родоразрешение с цезарово сечение.

Против подс.А.Л.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК за това,че на 05.02.2009 година при ултразвуково изследване, не е установила с необходимата прецизност и качество състоянието на околоплодната течност и състоянието на плацентата, като вместо да запише, че плацентата е старееща, тя е записала че се намира във втора-трета степен на зрялост и вместо да запише, че околоплодните течности са с променен цвят и намалено количество, тя е записала че са в нормално количество и състояние, което е нарушение на Наредба №32 за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” – глава XI, т.3.2 – интрапартална оценка на рисковете за майката и плода; глава XII, т.2.2.5.8.9 – тъй като това състояние би било довело до индикация за хронологична преносеност на плода и глава XII, т.2.2.5.8.15 - страдание на плода ante partum и глава XII, т.3.3.1.1 - бременност с повишен риск, както и за това, че на ***година, в град Плевен, при условията на независимо съпричинителство със С.И.Б. на *** година и с Д.Д. - на *** година, като лекари акушер-гинеколози в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен, по непредпазливост са причинили смъртта на детето на М.В.П., настъпила на *** година, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - нарушили ч л.81 от Закона за здравето, като не са оказали на св. П. медицинска помощ на принципа на своевременност, достатъчност и качество, нарушили Наредба №32 от 30.12.2008г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” - т.6, като не са водили раждането с цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством непрекъснато и комплексно диагностично обхващане, динамично прогнозиране, своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика; т. 1.2. от Глава ХІ - като не са извършили необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност, които включват аускултация на детски сърдечни тонове с ултразвуков апарат, кардиотокографски запис, интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, индукция на раждането, амниоскопия; т. 2.2.5.8., 2.2.5.8.15. и 3.3.1.1. от Глава ХІІ, като не са разпознали спешния случай и не са сложили началото на медицински мерки при него, свързани с хронологичната преносеност, страдание на плода ante partum и бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест и т.2 и т.12 от „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен, съгласно които диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по „Рискова бременост” се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб и не са изпълнили задълженията си да осигуряват диагностично-лечебната дейност, наблюдение на раждащите и бременните в динамика, да осигуряват незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните, при необходимост да назначават спешни изследвания, да извършват манипулации и да променят лечението, да осъществяват консултация с други лекари като не извършили правилна оценка на вътрематочното състояние на плода, не провели достатъчно кардиотокографски изследвания, ехографско изследване на плода и плацентата, определяне обема на околоплодната течност нон-стрес тест, окситоцинов тест, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия, не са проследили в достатъчна степен детските сърдечни тонове, не е повторен записа на детските сърдечни тонове след констатирания „сън”, в следствие на което не е било възможно да бъдат установени проявите на започващата вътрематочна асфикция /децелерации, спадане на ДСТ и пр./, за да се предприеме адекватна и своевременна промяна в действията на лекарите, довело до невземане на своевременно решение относно състоянието на родилката и на плода и за необходимостта от предизвикване на раждането, използване на вакуум екстрактор или от оперативна намеса и осъществяване на родоразрешение с цезарово сечение.

Против подс.Д.П.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК за това,че на *** година в град Плевен, при условията на независимо съпричинителство с А.Л.С. и С.И.Б. на *** година, като лекари акушер-гинеколози в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен, по непредпазливост са причинили смъртта на детето на М.В.П., настъпила на *** година, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - нарушили чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето , като не са оказали на св. П. медицинска помощ на принципа на своевременност, достатъчност и качество, нарушили Наредба №32 от 30.12.2008 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” - т.6, като не са водили раждането с цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством непрекъснато и комплексно диагностично обхващане, динамично прогнозиране, своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика; т. 1.2. от Глава ХІ - като не са извършили необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност, които включват аускултация на детски сърдечни тонове с ултразвуков апарат, кардиотокографски запис, интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, индукция на раждането, амниоскопия; т. 2.2.5.8., 2.2.5.8.15. и 3.3.1.1. от Глава ХІІ, като не са разпознали спешния случай и не са сложили началото на медицински мерки при него, свързани с хронологичната преносеност, страдание на плода ante partum и бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест и т.2 и т.12 от „Правилник за устройство, дейносттта и вътрешния ред в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – гр.Плевен, съгласно който диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по „Рискова бременост” се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб и не са изпълнили задълженията си да осигуряват диагностично-лечебната дейност, наблюдение на раждащите и бременните в динамика, да осигуряват незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните, при необходимост да назначават спешни изследвания, да извършват манипулации и да променят лечението, да осъществяват консултация с други лекари като не извършили правилна оценка на вътрематочното състояние на плода, не провели достатъчно кардиотокографски изследвания, ехографско изследване на плода и плацентата, определяне обема на околоплодната течност нон-стрес тест, окситоцинов тест, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия, не са проследили в достатъчна степен детските сърдечни тонове, не е повторен записа на детските сърдечни тонове след констатирания „сън”, в следствие на което не е било възможно да бъдат установени проявите на започващата вътрематочна асфикция /децелерации, спадане на ДСТ и пр./, за да се предприеме адекватна и своевременна промяна в действията на лекарите, довело до невземане на своевременно решение относно състоянието на родилката и на плода и за необходимостта от предизвикване на раждането, използване на вакуум екстрактор или от оперативна намеса и осъществяване на родоразрешение с цезарово сечение.

В с.з.представителят на ПОП поддържа обвиненията против подсъдимите. Частният обвинител М.В.П. чрез повереника си също поддържа обвиненията против подсъдимите. Подсъдимиата С.Б. не се признава за виновна по повдигнатото обвинение и моли съда да бъде оправдана. Подсъдимиата А.С. не се признава за виновна по повдигнатото обвинение и моли съда да бъде оправдана. Подсъдимиата Д.Д. не се признава за виновна по повдигнатото обвинение и моли съда да бъде оправдана.

Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено следното от фактическа страна:

Свидетелката М.В.П. живеела на съпружески начала със свидетеля Г.Ц.И..В началото на месец май,2008г. П. установила,че е бременна.Посетила личния си лекар – св.А.А.,който издал направление за акушер-гинеколог.След положителното установяване на бременността - първа за М.П. - същата била регистрирана на 2.07.2008г. във водената от свидетелката А.В. ***/ с вероятен термин на раждане /ВТР/ ***г.Бременността протекла нормално без субективни оплаквания от страна на бременната и при ежемесечно наблюдение на състоянието `и.

На 26.01.2009г. М.П. *** оглед липсата на признаци за начеваща родова дейност.Свидетелката А. прегледала бременната и плода и след като установила доброто им състояние издала направление за хоспитализация в Клиника по рискова бременност /КРБ/ към УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД – Плевен като указала на П. да постъпи след една седмица в болничното заведение.

На 3.02.2009г. М.П. посетила КРБ като била прегледана от дежурния лекар – свидетелката С.А.. Последната установила хронологично пренасяне,липса на контракции и маточна активност,отсъствие на субективни оплаквания.Назначила кардиотоко-графско изследване на плода /нон-стрес тест,NST/ без да провежда ехографско изследване /ултразвуково,УЗИ/ и вагинален преглед.NST - л.54,т.І /л.300,т.ІІ - регистрирал детски сърдечни тонове /ДСТ/ в норма при добра вариабилност на записа.С оглед липсата на признаци за започваща родова дейност св.А. върнала бременната и указала да постъпи в клиниката след два дни.

На 5.02.2009г. в 10,40 ч. М.П. постъпила в КРБ като била приета от дежурния лекар - св.И.Р. Х.Б.. Последната назначила пълна кръвна картина,уринен и NST тестове,ултразвуково наблюдение като извършила вагинален преглед, който установил 1/3 скъсена маточна шийка,мека, сакрализирана, пропускаща един пръст,без признаци за родова дейност, подвижна глава във входа на таза и поставила диагноза : Graviditas post terminum. Инициираният в 11,15 ч. NST - л.55,т.І /л.301,т.ІІ – регистрирал фетален сърдечен ритъм от 140 удара в минута при добра вариабилност и реактивност,без децелерации.Подсъдимата А.С. не била дежурна към този момент,но провела ехографско изследване, в хода на което обективирала жив плод в главично предлежание,42 г.с. и тегло около ,плацента с ІІ – ІІІ степен на зрялост, разположена по задната маточна стена и нормално количество на околоплодната течност,които данни отразила в съставената История на бремеността и раждането № 4329/115 – т.ІІ,л.396 – 402.Разчела и добрите показатели на проведения NST.

На 6.02.2009г. дежурни лекари в КРБ били д-р Г.И.,д-р К.П. и д-р Н.,съгласно рапортната лекарска тетрадка и таблицата за отчитане на отработените месечни дни – л.174 и сл.,л.184 от НАХД № 573/2012г. по описа на ПлОС.Сутрешната визитация била водена от Началник КРБ - подсъдимата С.Б. като присъствала и подсъдимата А.С. наред с дежурния лекарски състав.След представяне на бременната М.П. подсъдимата Б. установила ДСТ в диапазона 140 – 160 удара в минута при добра вариабилност и реактивност,отсъствие на маточна активност и субективни оплаквания и след като оценила данните за състоянието на околоплодната течност и зрелостта на плацентата изградила модел на клинично поведение свързан с назначение на NST на 7 и 8.02.2009г.,прилагане на простаглан-дини и индукция на родова дейност на 9.02.2009г.,който погрешно бил записан в графата за 5.02.2009г. на ИЗ от дежурния лекар – т.ІІ,л.302 от ДП.В същият ден излезли данните от ПКК – т.І,л.59 от ДП,които не отбелязали отклонение от стандартните показатели като в рамките на дневното и нощно дежурство не били извършени от дежурните лекари допълнителни изследвания и манипулации.

На *** дежурни лекари били доц.С.,д-р М. и подсъдимата Д.П.Д..По време на визитация последната прегледала М.П. и установила добро общо състояние,отсъствие на маточни контракции и изтичане на околоплодна течност.Вагинален преглед не бил извършен с оглед отсъствието на маточна активност. Проведен бил NST с начало 9,30 ч.,който в първите две и половина минути регистрирал добра сърдечна честота, след което се забелязала намалена вариабилност и реактивност в рамките на около двадесет минути като след приложено дразнене на матката било регистрирано едновременно повишаване на маточната активност и ДСТ,които се възвърнали в нормален ритъм и при продължителност на записа в това състояние около петнадесет минути.Подсъдимата Д.Д. с оглед липсата на признаци за фетално страдание и родова дейност не намерила основание да коригира изградения клиничен модел на поведение,както и да назначава допълнителни изследвания.

На 8.02.2009г. около 8,00 ч. след доклад на дежурната акушерка Донка Витанова за недолавяне при аускултация на М.П. на ДСТ дежурния лекар – св.С.М.И. назначила незабавно NST,който потвърдил отсъствието на сърдечни тонове на плода.При последващ вагинален преглед на бременната дежурния лекар установил плод в главично предлежание при нормален тонус на матката като шийката била нескъсена,мека и съкрализирана при съхранен околоплоден мехур и разкритие от сантиметър и половина,което обусловило извода `и за отсъствие на родова дейност.Проведеното от И. УЗИ потвърдило данните за главично предлежание на плода,липса на сърдечна дейност и спиране на сърцето в диастола като била определена зрялост на плацентата от ІІ – ІІІ степен и разположението `и по десен кант на матката. Проведените комплексни изследвания обективирали поставянето на диагноза „foetus mortus“ и превеждането на М.П. в родилна зала за индуциране на раждане.Назначени били инфузия на Oxytocin /Окситоцин/ 5 Е,глюкозен серум и клизма.В 10,30 часа системата окситоцин била включена с 12 к/минута като в 12,00 и 13,00 часа родова дейност не била отключена.В 15,30 часа не били регистрирани маточни контракции и вагинални изменения като постъпили субективни оплаквания за болки в кръста на 10-15`.Липсата на напредък на индукцията обосновал решението на свидетелката С.М.И. да прекрати същата и върне бременната в КРБ като назначила вагинално в 22,00 часа Prostin Е2 таблетка,допълнително приложение на същия медикамент в 6,00 часа на следващия ден и индукция на родова дейност на 9.02.2009г. в 8,00 часа с Окситоцин 5Е.В 22,00 часа назначения Prostin Е2 бил приложен в задния влагалищен свод като при прегледа било установено разкритие от сантиметър и половина,глава прилегнала към входа на таза и маточна шийка в същото състояние.

На 9.02.2009г. дежурни лекари били д-р Д.И.,д-р К.П. и д-р Н. като със свидетелката М.П. се ангажирал свидетеля Д. И..След прилагането на втора таблетка Prostin Е2 в 6,00 ч. били констатирани слаби маточни контракции, разкритие от , центрирана и скъсена с ½ маточна шийка. М.П. била приведена в родилна зала като в 8,00 часа се включила инфузия на Oxytocin /Окситоцин/ 5Е и глюкозен серум.Половин час по-късно родова дейност и ДСТ не били отчетени,разкритието достигнало два сантиметра при запазен околоплоден мехур и при установено 1/3 скъсяване на маточната шийка като било назначено включване на нова система Окситоцин. В 9,40 ч. била регистрирана нерегулярна родова дейност и назначени кръвни изследвания. В 10,40 часа се появили маточни контракции : 5-7 от по 20 секунди като в 12,40 се учестили през 4 минути с 30-35 секунди продължителност и разкритие от 3-.Свидетелят Д.И. спукал околоплодния мехур като изтекло оскъдно количество околоплодни води с кално - зелен цвят.След регистрирането на първоначалните напъни в 14,15 часа била включено втора система Окситоцин 5Е като в 14,35 ч. се родил мъртъв плод от женски плод с мацерация ІІ-ІІІ степен,тегло - и ръст - . като свидетеля И. констатирал и описал макроскопски в ИЗ хематом с дължина 8-,дебелина 2- разположен на пъпната връв близо до кожния израстък и плацента с калцификати и зелено оцветени ципи. Свидетелят Д.И. поставил диагноза :”Partus anormalis, Foetus Mortus” като изпратил 2/3 от плацентата и плода за пато-хистологично изследване в КСМД при МУ-Плевен.

На 10.02.2009г. била извършена аутопсия от свидетеля С.К. – гл.ас.към КСМД-МУ-Плевен и д-р В.К., които констатирали мъртвороден плод от женски пол,доносен и без малформации с ІІ-ІІІ степен на мацерация,хематом на пъпната връв,аспирация на околоплодно съдържимо и фетална ателектаза.В аутопсионният протокол №28/2009г. като причина за смъртта била посочена вътреутробна /антенатална/ асфиксия възприета от съдебните медици като резултат от настъпилия масивен кръвоизлив (хематом) на пъпната връв.

На 12.02.2009г. свидетелката М.В.П. била изписана от лекуващия лекар д-р Д.И. и Началник Акушерска клиника доц.д-р Ст.Т., във връзка с което и била издадена епикриза от същата дата.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите,от показанията на свидетелите,от заключенията на вещите лица по назначените различни видове експертизи,които не са оспорени от страните,както в досъдебното фаза на процеса,така и в с.з.пред първоинстанционния съд,когато са докладвани и се възприемат от съда като верни,обективни и компетентни,както и от приложените към делото писмени доказателства,прочетени на страните в съответствие с изискванията на НПК. Прочее относно фактическата обстановка не съществува спор между страните.

Първият спорен въпрос е относно наличието на предмет на престъплението.Според възприетото становище в правната теория и съдебна практика обект на престъплението „Убийство“ са обществените отношения свързани с човешкия живот,а непосредствен предмет е човешката личност.Такава съществува от момента на раждането до смъртта на индивида.До започване на раждането не може да се приеме,че съществува човек,като носител на права и задължения в т.ч. и на правото на живот.Аргумент в тази насока може да се черпи на първо място от разпоредбата на §1,т.16 от ДР на НАРЕДБА № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология",която е действала към момента на осъществяване на деянието,според която "Плод (foetus)" е човешкият концептус от 11-ата гестационна седмица до раждането.На следващо място текста на чл.2,ал.1,б.“а“ от ЗН,който е класически пример за законова фикция създава правото на наследяване и на заченатия.Съществуването на тази разпоредба би било безсмислено ако се приеме,че човешкият зародиш е правоспособен човек.

Представителят на ОП-Плевен на първо място аргументира становището си,че плодът на М.П. е жизнеспособна човешка личност излагайки доводи,че в момента на приемането на бременната в клиниката по рискова бременност родилният процес вече е бил започнал и е бил в продромален стадий,предвид установеното на 05.02.09г.разположение на плода,скъсена с 1/3 маточна шийка и разкритие от 1,5 см.,а при разчитане на кардиотокографския запис от 07.02.09г.са видни маточни контракции през 10 минути.Според ВЛ по част от назначените СМЕ /№ 18а/11г.,№ 17а/13г.,№ 6а/15г./,както и според свид.С.С.-акушер-гинеколог,този предварителен стадий не се приема от медицинската наука като същинско раждане.Всички те твърдят,че раждането започва с изглаждане на шийката на матката при ритмични контракции: нормално шийката се изглажда и цервикалният канал се разширява до около 10 см.,следва стадият на изгонване на плода и плацинтарния период-отделяне и изтласкване на плацентата.При първескини обекновено раждането продължава 12-14 часа,а при многораждали -7-8ч.Стадият на изгонване на плода продължава около 1 час при първескини и около половин час при многораждали,а плацентарния период без профилактика с маточно-контрахиращи средства-около половин час,а с профилактика-няколко минути.ВЛ по горепосочените експертизи дават заключение,че при приемането на М.П. в медицинското заведение на 05.02.09г. тя е било в продромален /предварителен / стадий,както и че родилната дейност при нея е започнала на 09.02.09г.след медикаментозна стимулация.Прочее,както бе посочено по-горе,стимулация на раждането е било извършена още на 08.02.09г.,но предвид липсата на родова дейност е било продължена и на 09.02.09г.В този ред на мисли,след като раждането е започнало на тази дата,не може да се приеме,че преди нея е съществувал годен предмет на посегателство.

Неоснователни са и доводите на прокурора,че е бил налице субект който е пострадал от деянието,в извършването на което са обвинени подсъдимите,тъй като детето на М.П. е било потенциално жизнеспособно.Според разпоредбата на т.17 от §1 от ДР на НАРЕДБА № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология",която е действала към момента на осъществяване на деянието, "Потенциална жизнеспособност" е теоретична способност на плода да води извънутробен живот. Плодът се определя като потенциално жизнеспособен, ако отговаря на следните критерии: а) телесна маса при раждането 600 и повече грама и/или гестационна възраст 22 и повече г.с. - независимо дали плодът е роден жив или мъртъв; б) телесна маса при раждането под 600 грама и/или гестационна възраст под 22 г.с. - при условие че плодът е роден жив и е живял поне 3 денонощия. Текстът обаче касае теоретична,а не реална способност на плода да води извънутробен живот.Възприемането на обратното тълкуване е в пряка колизия с възприетото становище в правната теория и съдебна практика, доводи в подкрепа за което бяха развити по-горе в мотивите.

Дори и да се приеме,че плодът на М.П. е бил човешко същество което може да е годен предмет на престъплението „Убийство“ налице са множество спорни въпроси,отговорът на които не води към категоричния извод,че подсъдимите с деянията си са причинили виновно този резултат.

В този ред на мисли на първо място следва да се изясни причината за смъртта на плода. В хода на досъдебното производство е назначена съдебно –медицинска експертиза по писмени данни №703/2009г. (т.І,л.117 и сл. от ДП) като според вещите лица доц.д-р К.П.,доц.д-р Р.Т. и доц.д-р Б. *** причината за смъртта на нероденото дете на М.В.П. е вътрематочна асфиксия (задушаване),преждевременно продишване и аспирация на околоплодна течност в белия дроб.Асфиксията е определена като резултат от дегенеративни промени (презряване) на плацентата и дискриминиране на биологичните `и функции,включително и субхориалния кръвоизлив в плацентата, а находката в пъпната връв - оценена по аутопсионният протокол като кръвонасядане с вид на туморовидна маса (хематом) на база изследването на хистологичните препарати - е интерпретирана като послесмъртно просмукване на кръв. Според вещите лица функциите на плацентата са нарушени поради истинското преносване на бремеността и презряването на плацентата.

Съгласно разпоредбата на чл.154Чл. 154. (1) Експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство. (2) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира. Раздел IV. Оглед Цел на огледа от НПК експертното заключение не е задължително за ръководно-решаващия за съответната фаза на процеса орган като отсъствието на консенсус с определени части или в цялост следва да бъде надлежно мотивирана.Експертното заключение няма характер и на доказателствено средство.На фона на тези ремарки съдът кредитира изводите на вещите лица в частта относно възприетата причина за смъртта на плода – вътрематочна асфиксия, провокирана от преждевременно продишване и аспириране на околоплодна течност в белия дроб.Това заключение намира опора в данните от аутопсионния протокол,разглеждан като писмено доказателствено средство и обективиращ състоянието на плода след раждането и в конкретност наличието на масивна аспирация на околоплодно съдържимо,която в предвид момента на установяване на липсата на ДСТ – 8.02.2009г. следва да бъде определена като антенатална,цианози и фетални белодробни ателектези.Допълнителна подкрепа този извод открива и в заключението на вещите лица по изготвената петорна комплексна съдебно-медицинска експертиза № 18а/2011г. на МУ-гр.Варна,които също приемат като причина за смъртта на мъртовородения плод вътрематочна асфиксия като последица от преждевременно продишване и белодробна аспирация на околоплодна течност.Такъв е и извода на ВЛ по назначената от настоящата инстанция СМЕ изготвена от д-р Б. Н..Макроскопското изследване на хистологичните препарати е дало основание на вещите лица П.,Т. и А. да заключат,че са налице свободни еритроцити в рехавата съединителна тъкан и начална тромбоза в артериален и венозен съд без кръвоизлив при частично запушване на съдовете на пъпната връв. Изводите на ВЛ по трите посочени експертизи опровергава съждението на съдебните медици С.К. и В.К. за причината за вътреутробната асфиксия,а именно масивния кръвоизлив в пъпната връв,а и самото то според съда не намира опора в установеното при сециране състояние на съдовете на пъпния остатък във възможно проследимата част,което се отличава със свободна проходимост на вената и двете артерии – т.І,л.35 от ДП.Вещите лица по петорната експертиза №18а/2011г. допълнително усилват този извод и съда възприема като обективен и стъпил на обстойно изследване на материалите по делото извода им,че пъпната връв е с правилно устроени кръвоносни съдове,без анатомични дефекти като установения субамниален /между хориона и амниона/ хематом в пъпната връв с размери 8-10 см. и . дебелина няма решаващо значение за танатогенезата,т.к. не се касае за кръвоизлив в пъпната връв,а за просмукване на еритроцити в меките и тъкани без разкъсване и разяждане на съдовете в резултат от разкъсан венозен съд на плацентата – т.ІІ,л.248-250 от ДП.Съждението за причиняване на смъртта от вътреутробна асфиксия всъщност не е оспорено от страните /изключение прави само защитника на подсъдимата Б.,но не и самата подсъдима/ и се приема от съда като допълнително основание за това дават посочените от вещото лице доц.С. кръвоизливи под епикарда,по плеврите и по мозъка.Тя сочи,че разкъсването на венозен съд може да е настъпило и след смъртта на плода по време на силна контракция или дъното на матката /т.н. Кристелер/ съгласно заключението по допълнителната съдебно-медицинска експертиза.

Същественият въпрос,на който,според настоящата инстанция, експертизите не могат да дадат убедителен и категоричен отговор е каква е причината за вътреутробната асфиксия.Установяването на първопричиността е необходимо условие за изследване на действията и бездействията на дееца на фона на утвърдените медицински стандарти за поведение и при безпротиворечиво извеждане на правно-релевантната причинна връзка.Заключението на вещите лица по тройната съдебно-медицинска експертиза е за презряване на плацентата и нарушение на функциите в следствие на възприето биологично преносване.Изготвената първоначална петорна експертиза на база установените при аутопсията фибринови отлагания и псевдоинфаркти по плацентата се е консолидирала към виждането,че същата е с данни за стареене като настъпилата фетоплацентарна недостатъчност е довела до затварянето на порочен кръг между кислородна хипоксия в тежка форма,преждевременно включване на дихателния акт и аспириране в белодробния паренхим на околоплодна течност.Така направеният извод от вещите лица по двете експертизи за фетоплацентарна недостатъчност не е единствено възможният и основанията за това са комплексни.На първо място видно от аутопсионният протокол и констатациите на всички вещи лица обект на изследване е 2/3 от плацентата с оглед селективното изпращане на част от нея на база макроскопски анализ и преценка от индуциралия родовата дейност на 9.02.2009г. свидетел Д.И..Това обстоятелство не е надлежно отразено от него във водената ИЗ,но при разпита му в съдебно заседание същия го е потвърдил и по делото в тази насока няма съмнение. Свидетелите С.А. и С.К. сочат наличието на клинична практика по частично изпращане за изследване на плацентата като нейната неправилност е изрично маркирана от всички вещи лица и се споделя от съда,който намира че липсата на нормативен акт или вътрешна заповед е обосновало порочността на взетото от свидетеля Д.И. решение и няма данни за упражнено давление в тази насока от страна на подсъдимите.Изразените резерви от страна на подс.С.Б. и Д.Д. в обясненията им допълнително подкрепят това съждение. В този ред на мисли няма как да бъде дадено убедително заключение от вещите лица дали не се крие патология в неизследваната част от плацентата с оглед невъзможността за цялостен количествен,а не само качествен анализ – това изрично е заявено от ВЛ доц.д-р Е.С. по време на разпита й в в о.с.з.проведено на 09.07.15г.,която заявява,че както е възможно останалата част от плацентата да не е била компрометирана и да е била със запазени функции,така и в тази част да е имало изменения,които са били от решаващо значение за настъпилия резултат.Изготвената петорна експертиза е посочила,че други фактори с възможен решаващ характер за асфиксията могат да бъдат продължително притискане на пъпната връв от плода или увиване около тялото му,преждевременно отлепване на плацентата и те са разглеждани в научната медицинска литература – като тези възможности не могат да бъдат изследвани поради частична липса на плацентата.Извеждането от медицинските експертизи на причината за смъртта на база частичен анализ на обектите им привнася същата частична достоверност на експертното заключение,която обаче не може да бъде поставена в основата на некомпрометиран съдебен акт.Нещо повече, дори в рамките на обследвания материал от плацентата не могат да бъдат установени несъмнени данни за фетоплацентарна недостатъчност.В рамките на клиничния престой на бременната М.П. са проведени, и това се установява както от обясненията на подсъдимата А.С.,така и от показанията на свидетелката С.М. и извършеното отразяване в ИЗ, две самостоятелни ултразвукови изследвания – първото на 5.02.2009г.,второто на 8.02.2009г.,които са дефинирали еднозначно зрелостта на плацентата като ІІ – ІІІ степен при нормално количество околоплодна течност отбелязана при изследването на 5.02. (за 8.02. няма посочване).Всички ВЛ по СМЕ дали заключения относно състоянието на плацентата считат,че тези данни не установяват патологични изменения,а същите са от съществено значение за обосноваване на извода за фетоплацентарна недостатъчност.Според ВЛ К.,С. и Н. невинаги при ултразвуково изследване могат да бъдат забелязани изменения на плацентата,които да обусловят извода за страдание на плода. Патологичният поглед дава вярна картина на състоянието на обекта,но той не може по разбираеми причини да измести апаратните методи,с които се изследва състоянието на бременната преди самото раждане и които следва да определят обективните граници,в които следва да се изследва въпроса за отговорността,защото изследване което не може да бъде проведено,не може да бъде вменено от гледна точка на информативност на резултатите на субекта по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК упражняващ медицинската професия.

Според вещите лица по изготвената тройна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) №703/2009г. на МУ-Пловдив бременността на М.П. е рискова с оглед нейното преносване и преодоляването на риска налага обстойното и проследяване с оглед преценка на степента на застрашеност на плода и необходимостта от намеса при установяване на фетално страдание.Информативните методи,които следва да намерят приложение според вещите лица са : ехографско изследване на състоянието на плацентата и плода и определяне на обема на околоплодната течност,NST,амниоскопия – за установяване на характера на околоплодната течност,вагинален преглед за установяване на цервикалния статус.Експертното заключение на вещите лица е за пропуск в изграденото поведение и несвоевременното индуциране на раждането още в деня на постъпването – 5.02.2009г.,което обосновават със състоянието на маточната шийка към момента на хоспитализация – „…в процес на скъсяване,мека и цервикалния канал на матката пропуска един пръст” и факта на преносеност на бременността.

Съобразно депозираното от вещите лица заключение по СМЕ № 18а/11г. по описа на МУ-гр.Варна и допълнителната такава под същата номерация преносената бременност се отнася към усложненията на бременността,при които нерядко се наблюдава вътреутробна асфиксия и интранатална /по време на раждане/ смърт на плода като в известна част от случаите причините за смъртността остават неизвестни.В отклонение от общото правило при неголям срок на пренасяне се наблюдава тежко травмиран или загинал плод и обратно при висока преносеност – жизнеспособен такъв.Според вещите лица бременността на М.П. до ВТР е протекла нормално,свидетелката е своевременно изпратена за хоспитализация на 3.02.2009г. като с оглед възприетото календарно и билогично преносване бремеността е станала рискова като е следвало активно да се наблюдават чрез всички възможни информативни методи измененията в плацентата,количеството околоплодна течност и нейното оцветяване,да се индуцира раждане на 5 или 6.02.2009г.,да се проведе ехографско изследване на ***,амниоскопия,изследва резистентния индекс на пъпната артерия,провокира родова дейност и изследват резервите на плода чрез функционален окситоцинов тест,а при неуспех или вътрематочно страдание на плода на провокираната индукция се пристъпи към цезарово сечение. Обсъждането на горецитираните части от заключенията на вещите лица предпоставя изследване на границите поставени от нормативните стандарти и изискванията на добрата медицинска практика.Нормативният регламент в областта на акушерството и гинекологията към момента на деянието е Наредба № 32/ за утвърждаване на медицински стандарт „акушерство и гинекология“ /понастоящем отменена/, но той не установява алгоритъм за преносена бременност. Такъв липсва както в специална подзаконова уредба с автор Министерство на здравеопазването,така и в Правилникът за устройството,дейността и вътрешният ред в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен и този утвърден в КРБ – т.I,л.149 и сл. от ДП.Българският лекарски съюз също не е приел в тази насока Правила за добра медицинска практика, които да са санкционирани от Министъра на здравеопазването.Рисковата бременност, и в частност преносената такава, не е предмет на разглеждане дори от финансов инструмент,какъвто представлява клиничната пътека и която посочва поведението на медицинските специалисти при лечение на пациенти с определено заболяване при последователно фиксиране на диагностичните и лечебни процедури.Следователно поведението на подсъдимите в конкретния случай следва да бъде разглеждано на основата на добрите медицински грижи установени от практиката /при съобразяване на различния клиничен подход/ и при съобразяване на възведените от държавното обвинение правила за поведение,включая и при отчитане на възприетата от настоящия съд бланкетност на нормите на чл.80 и чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето ,които въпреки това ще бъдат надлежно обсъдени.В светлината на този подход следва да се намери отговор на въпроса от кой момент следва да се постави край на бременността като се пристъпи към израждане.Медицинската наука,а и практиката, се е ориентирала към естественото раждане като общ клиничен модел на поведение миниминизиращ риска за здравето на майката и плода,а предприемането на оперативно родоразрешение е ограничено от рисковете,което същото крие и е обусловено от очакванията за по-добър резултат. Между тези два полюса застава индуцираното /предизвиканото/ раждане.Решението кога да се пристъпи към него е обусловено от комплексната преценка на обективираните признаци за подготвеност на естествените родови пътища и индикациите за фетално страдание.Първите се свързват със структурни промени в маточната шийка изразяваща се в нейното скъсяване и изглаждане,появата на регулярни родови контракции и разкритие,което се интерпретира в различен обем от практикуващите гинеколози като най-ниското начева от два-три сантиметра.Вторите намират израз в усилени движения на плода и децелерации /забавяне/ на ДСТ.Допълнително се преценяват количеството на околоплодната течност и нейния цвят /в случай на такава възможност/,евентуалното и изтичане,зрелостта на плацентата и цялостното и състояние наред с това на бременната и плода.Тези общи постановки се споделят както от вещите лица от двете експертизи,така и от подсъдимите съобразно,като се възпроизвеждат и от свидетелите А.В.,С.М.И.,П.П.,С.А.,С.Т. и Д.И..

Различията в преценката за адекватния момент за индукция между вещите лица по назначените СМЕ и подсъдимите се определят от вида и честота на прилагане на инструменталните и лични изследвания и в тази насока при съобразяване на обективната възможност за предотвратяване на отрицателния резултат следва същите да бъдат обсъдени. Проведените на 5.02.2009г. NST,ултразвуково изследване,ПКК и уринни тестове не установяват патологични изменения в състоянието на М.П. и плода.Състоянието на плацентата е II-III степен зрялост и тя не индикира невъзможност да изпълнява функционалното си предназначение,обема на околоплодната течност е в нормални граници,а записа на детските сърдечни тонове не разкрива фетално страдание.Тези констатации отразени във водената ИЗ се споделят и от двете експертизи като вещото лице проф. К. посочва в съдебно заседание отсъствието на отклонение в ехографското и токографско изследване и недостатъчна зрялост на маточната шийка,която не обуславя предпоставки за индукция на родова дейност,макар и да има резерви относно състоянието на плацентата,което според него е можело да бъде определено като влошено при изследване от опитен ехографист.Въпреки това при разпита си в с.з.ВЛ К. отбелязва,че невинеги е възможно при ултразвуково изследване да се забележат патологичн изменения на плацентата и тя да бъде определена като старееща,а не като такава с 2 или 3 степен на зрялост.ВЛ Н. по назначената от настоящати инстанция допълнителна СМЕ също сочи,че ехографския тест не дава възможност да се прецени със стопроцентова категоричност състоянието на плода,плацентата и околоплодните води.В този смисъл не може да се приеме,че е налице неправилно тълкуване на резултатите от ехографското изследване още повече,че такива по делото няма.Необходимо е също да се отбележи,че калцификати по плацентата не са видени в хода и на двете независими ехографски изследвания на 5 и 8.02.2009г. /както бе изяснено по-горе възможно е апаратно и да не се забележат/ и те не дават еднозначен отговор за причината за асфиксията,а промяната в цвета на околоплодната течност търпи различни обяснения и едно от тях е отпускане при внезапно загиване на плода /или последващо/ на сфинктерите на дебелото черво, при което чревното съдържание /мекониум/ се смесва с околоплодната течност – доказателства за това се съдържат в докладите в с.з.на ВЛ С. и Н..Промените след гибелта на плода в организма на бременната допълнително затрудняват изясняването на причиността,но тя в никакъв случай не може да се извежда единствено от този факт.Настъпването на смъртта на фетуса е ограничено от вещите лица по петорната експертиза между 10,07 ч. на *** когато е проведен последния кардиотокографски запис и около 8,30 сутринта на 8.02.2009г.,когато първоначално при аускултация от дежурната акушерка,а в последствие след ехо и NST-изследване е установена липсата на ДСТ като допълнителен ориентир е установената при аутопсията II-III степен на мацерация.От тук и двете експертизи не дават обоснован отговор защо е следвало да се индуцира раждането на 5 или 6.02.2009г.,вместо да се съблюдава първоначално назначената дата със съответна подготовка на 9.02.По този въпрос не съществува нормативен акт,а и безспорни практически правила. Според вещото лице проф.К. по-старата научна литература е изисквала индуциране на раждане след 14 дни от ВТР /26.01.2009г./ при 28-дневен цикъл /в ИЗ е отбелязана продължителност 28-30,а съгласно водената от св.А.В. документация - 28 дни/,така че и тук данните не са еднозначни,което обуславя хипотетично добавяне на дни към ВТР/.Според ВЛ по тройната СМЕ изготвена от ВЛ от МУ-Пловдив не е възможно понастоящем, с някой от методите да се постави диагноза преносена бременност.Това се установява след раждането.В медицинския стандарт няма нито една дума за преносената бременност,това е проблем който не е решен засега.Различните школи различно препоръчват.Това твърди в показанията си и свид.доц.д-р С.С.,който сочи,че във времената на социализма се е смятало,че на седмия-осмия ден след термина трябва бъде приета бременната за раждане,а от друга страна немската школа предполага това да се извърши след 14-15-тия ден.ВЛ Б. Н. твърди,че хронологично преносената бременност не е задължителна индикация за страдание на плода и предизвикване на раждане,като в медицинската литература са описани и случаи,при което бременността е била преносена повече от месец,но е родено здраво дете. Теоретично при липсата на данни за застрашеност на плода индукция е могла да бъде предизвикана във всеки един момент след ВТР,но нормативно и безспонно практически срок не е заложен.По делото няма установени несъмнени данни за фетално страдание /още по-малко хроничност/ или влошаване в състоянието на бременната,които са другия възможен и естествен коректив за преценка необходимостта от индукция.Напротив – налице е една нормална и проследена в ЖК бременност като лекия железен дефицит и влагалищна гъбична инфекция /включително и по време на индуцираното раждане,съгласно ИЗ/ са своевременно овладени,а проведеното 3D-изследване на лекарски кабинет „Хера“ съгласно удостоверение от 16.10.2008г. и изготвените от него записи,л.17-26,т.I от ДП не е установило към този момент малформации на плода.Такива липсват и при последващото му развитие, включая и на база информативността на аутопсионният протокол.Отсъстват данни за заболявания и предходни оперативни интервенции спрямо М.П.,оплаквания както в хода на бременността,така и по време на хоспитализацията и до 8.02.2009г., плодът е бил с нормално разположение и биофизикални стойности, отсъствали са контракции,а проведеното ултразвуково изследване е посочило нормално количество на околоплодната течност и II-III степен зрелост на плацентата,което е изключвало обективни очаквания за нейното компрометиране.Действително на 6 и *** не е провеждан вагинален преглед на М.П.,но при липса на маточна активност и при съобразяване на данните от прегледа на 8.02.2009г. не е имало /и обективно не може да има/ по-голямо разкритие,което да обуслови друг извод.Вярно е също,че на 6 и 7.02. не са провеждани ехографски изследвания,но проведения на 8.02. такъв не е установил данни,изключая смъртта на плода,които да наложат извод за спешна акушерска намеса,а оттам и извода за пряка причинност между бездействието и резултата.На 6.02. не е провеждан NST,макар подсъдимата Б. да е разпоредила ежедневни такива според показанията на св.М.П.,но предходния такъв е извършен с давност по-малко от 24 часа и данните му не са будели тревожност.Според свид.С.С. данните от този тест имат давност 7 дни.Вещото лице проф.К.,вещото лице доц.Д.Р. и ВЛ Е.Д. считат,че кардиотокографският запис на 7.02. е прекъснат неправилно скоро след разсънването на плода и е следвало да бъде продължен.Според тях продължителността му след събуждане на плода е около 15 минути,а е следвало да бъде поне 20-30 минути.И трите ВЛ твърдят,че няма нормативен акт,който да определя продължителността на записа,но те биха дийствали така,както и че други лекари биха действали различно.ВЛ Е.Д. заявява,че в болничното заведение където работи има издадени вътрешни правила и при диагноза преносена бременност,тя би поставила родилката под постоаннно набюдение с уред отчитащ ДСТ,за да може да реагира своевременно,ако настъпи промяна в този показател,но че други лекари не биха действали по по този начин.Според обясненията на подс.Б. това е било невъзможно да се извърши в КРБ,защото медицинското заведение разполага само с един апарат за кардиотокографски запис и той не може да бъде постоянно свързан само към една от множество поциентки.Освен това сочи,че според нея перманентното свързване на родилката към такъв вид апаратура би повлияло неблагоприятно върху плода.В този ред на мисли продължителността на записа, която търпи различни тълкувания, не формира извод, при това обоснован, за страдание на плода, а за невъзможност убедително да се проследи неговото състояние до момента на загиването му.Впрочем комплексното заключение, обективирано в т.7 от заключението на петорната експертиза е, че липсват категорични данни за вътрематочно страдание на плода на 7.02.,въпреки ранното му прекъсване след т.нар „сън“, а вещите лица Т.,П. и А. са посочили,че недооценката на състоянието на плода се дължи на отчитането на добра сърдечна дейност при последния преглед – т.6.Правилността на предприетите след това действия на медицинските екипи е вън от съмнение и няма разминаване в тази насока между експертните заключения.Предписаната амниоскопия от двете експертизи е дискусионна като метод,а и вещите лица признават,че не е най-популярния клиничен и информативен способ за установяване на състоянието на околоплодната течност,но по делото няма данни за промяна /изтичане/ на консистенцията,която да индицира опасност приживе за плода,а и такъв инструментален апарат няма в КРБ,за което свидетелстват разпитаните свидетели работещи в КРБ.В тази насока са и обясненията на подсъдимите.Отсъствието на техника не може да се вмени във вина на последните,а и отговорността следва да се търси в рамките на възможностите на наличната апаратура и общоизвестните научни достижения.Доплеровото изследване предписано от петорната експертиза може да изследва състоянието на кръвотока,но според ВЛ по тази експертиза,то не е безспорно като информативност.ВЛ К. в с.з.заявява,че ако плодът има компенсаторни възможности доплеровото изследване може да не даде такива индикации.Съдът намира,че липсва тази безусловна информативност и от FOT доколкото същия представлява симулация на раждането целяща да установи влиянието на контракциите върху плода и възможностите да остане в матката и понесе последиците от родовата дейност.Тези изследвания според ВЛ по СМЕ се разглеждат не като самостоятелни и надеждни източници на данни обосноваващи правилността на решението на лекарите,а като част от комплекса,който следва да даде необходимия информативен резултат.Когато от комплекса се извадят част от изследванията /амниоскопоията,която обективно не е можело да се извърши/,а за останалите обективно няма данни за необходимо приложение,защото изследванията на бременната и плода са в норма,а поголовно и немотивирано не се назначават всякакви диагностични процедури изводите за възможния каталог от действия търпят преосмисляне.В случая диагностично се търсят данни за по-раздвижени процеси,продължителност /поне краткотрайна/ на феталното страдание,а те обективно липсват.Впрочем вещото лице К. сочи,че алтернативно ехографията от опитен специалист би установила промяна в цвета на околоплодната течност,особено ако са налице данни за редукция, но такива не са записани при проведеното на 5.02. изследване.Не става ясно обаче какво влага ВЛ лице в понятието опитен ехографист,а и на никоя от подсъдимите не би могло да се вмени във вина отсъствието на сврьхпознания в областта.Всички те изпълнявайки правно регламентирана дейност източник на повишена опасност,трябва да имат набор от познания и квалификация които са съотносими с познанията на множеството специалисти в тази област.Изображение на изследването няма данни да е снемано,като отсъстват обективно базирани съмнения в способностите на подсъдимата А.С. да работи с такава апаратура.Оттам нататък изводите на експретизата,че „персоналът не е направил всичко необходимо в конкретния случай“ – т.11 и „Има нарушения на добрата медицинска практика,вкл. и поради липсата на алгоритми за поведение.Пропуските са изложени по-горе и имат връзка със смъртта на бебето“ – т.13 се явяват неубедителни и недостатъчни да обосноват пряка причинна връзка между действията на всеки един от подсъдимите особено във възприетия вариант на независимо съпричинителство и настъпилия трагичен край на бременността.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата С.Б. в частта, в която същите установяват заеманата от нея длъжност – Началник КРБ към датата на инкриминираното деяние и проведената на 6.02.2009г. главна визитация, при която след представяне на свидетелката М.П. от дежурния лекар /И.Х.,бел.с.д./ и разчитане на данните от NST и останалите проведени диагностични изследвания определила клиничния модел на поведение свързан с кардиотокографско наблюдение на 7 и 8,приложение на простагландини с оглед стимулиране зрелостта на маточната шийка и индукция на 9.02.2009г.Обясненията на подсъдимата са годно доказателствено средство и в тази им част същите намират опора в NST на 5.02,направените отметки в ИЗ със съответната корекция към относимата дата /6.02./ и показанията на св.М.П.,която възпроизвежда при разпита си назначените от Б. диагностични процедури.Разчетените данни от записа /на 6.02/ демонстрират добра вариабилност и реактивност на ДСТ и добро състояние на плода като същите са потвърдени и от вещите лица по трите изготвени по делото експертизи.Приобщените по делото копия от рапортни акушерска и лекарска тетрадки и таблица за отчитане на работните дни в КРБ през месец февруари,2009г.,ценени от съда като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото гласни доказателства, потвърждават изявленията на подсъдимата Б.,че същата след дата 6.02. не е била на работа и разположение /като такъв е посочен доц.С.С./,не е била търсена като професионален консулт като към момента на прегледа не е имало и субективни оплаквания или индикации за родова дейност поради липса на необходимото разкритие,нормална зрелост на плацентата – II-III,отсъствие на маточни контракции и неподготвеност на маточната шийка, установена на база ниската оценка при пелвис скора /3-4 точки/.Принципната позиция установена в КРБ за активно изчаквателно поведение,наблюдение върху подготвеността на бременната за родова дейност,изследване на възможните признаци за фетално страдание и провокиране на родоразрешение при липса на естествено узряване на бременната за този процес се установява и от показанията на свидетелите С.М.,С.А.,П.П.,Д.И. и С.Т.,обясненията на останалите подсъдими и становището на вещите лица по двете експертизи. Тя съответства и на правилата за добра медицинска практика. Съдът възприема като логични и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа обясненията на подсъдимата Б. за отсъствие на инструментариум за провеждане на амниоскопия, липсата на необходимата информативност,която дава доплеровото изследване – в тази насока са и изявленията на вещото лице проф.К. с цялата им условност,възприетите сведения за настъпилата смъртта на плода,неуспешно проведената индукция на 8.02.2009г. и открития хематом на пъпната връв при установено изпращане на част от плацентата за изследване.Обясненията на подсъдимата Б. в частта относно заявената причина за асфиксията на плода на база обясненията на Ръководителя на КСМД при МУ-Плевен – доц.Лисаев,а именно хематом на пъпната връв представляват медицинска хипотеза,а не несъмнен факт и не се ценят от съда.Медицинските хипотези не представляват факти,а предположения,които не могат да бъдат лишени от субективната им натовареност като в конкретния случай съдът намира,че същата макар да е възпроизведена в аутопсионния протокол и доклада на РЦЗ-Плевен /л.31-33,т.I от ДП/ не отразява вярната причина за асфиксията.Впрочем тази хипотеза е оборена и от заключенията на вещите лица по назначените съдебно-медицински експертизи.

От обясненията на подсъдимата А.С. съдът установява работата и като ординатор в КРБ и извършеното ултразвуково изследване на М.П.,в рамките на което установила II-III степен зрялост на плацентата,потвърдено при самостоятелното изследване проведено от св.С.М.,при нормални : биофизикални показатели на плода и количество околоплодна течност,присъствието и по време на визитацията проведена от подсъдимата Б. на 6.02.2009г. и изградения модел за поведение без данни за акушерска спешност и такива за фетален дистрес.Допълнително от обясненията на А.С. се установява липсата на служебен ангажимент към момента на приема на свидетелката М.П. с оглед изтичането на дежурството и липса на такова при извършената визитация на 6.02.2009г. когато присъствала наред с дежурния лекар,както и установената практика в КРБ по прием и диагностициране на бременните след ВТР и необходимостта от ежедневно лично и инструментално наблюдение от дежурните команди при довеждане на бременността до успешен за потомството и майката край включително и чрез индуциране на родовата дейност.Обясненията на подсъдимата кореспондират с направеното отбелязване /не от нея,а от дежурния лекар И.Бойчева/ в ИЗ,приобщените NST включая този от 5.02.2009г.,възприетите от съда обяснения на останалите подсъдими, приобщените по делото извлечения от рапортни акушерска и лекарски тетрадки и таблица за отчитане на работните дни в КРБ за м.II,2009г. Съобразно последните,чиято обективност не е оспорена от страните и се подкрепя от показанията на свидетелите С.И. и Е.Г. на 5.02.2009г. при съобразяване извършения прием на М.П. дежурни лекари са били свидетелите Бойчева и М. /последната и на 8.02.2009г./,на 6.02.2009г. дежурството е било водено от д-р Г.И. и д-р К.П. /които няма данни, дори писмени да са предприели някакви допълнителни диагностични процедури/,а на 7.02. дневната и нощната смяна е била поета от подсъдимата Д.Д. при разположение в почивните дни на консултанта доц.С.С..Обстоятелството,че подсъдимата А.С. не е имала задължения като дежурен лекар не я освобождава според съда от задължението да извърши възложеното/поето диагностично ултра