Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 43
  • Дата на решението: 2012-02-09
  • Година нa делото: 2011
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка
  • Нарушен стандарт: Нарушен медицински стандарт
  • Приложим закон: Други
  • Ключови доказателства: СМЕ, Недоказана длъжност
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: М.В.В. (пациент/ищец) срещу МБАЛ “Св.Панталеймон” гр.Плевен (лечебно заведение/ответник)
  • Предмет на спора: Иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от неправилно лечение (терапевтична грешка) и некомпетентно поведение на лекуващия екип след операция, довело до последващи усложнения в здравословното състояние на пациента.
  • Ключови моменти:
    • **Вид на грешката:** Неправилно лечение/терапевтична грешка и некомпетентно поведение на лекуващия екип след операция.
    • **Правни аспекти:** Искът е с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД (непозволено увреждане, отговорност на възложителя, обезщетение за имуществени и неимуществени вреди). Ключов момент е разпределението на доказателствената тежест и доказването на причинна връзка между конкретни действия/бездействия и вредата, тъй като вината се предполага, но не и причинната връзка.
    • **Доказателства:**
      • **Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ):** Ищецът възразява срещу кредитирането на приетата по делото СМЕ, тъй като тя се основава единствено на медицински документи, представени от ответника.
      • **Пропуски в медицинската документация:** Ищецът твърди противоречия между данните в медицинските документи, представени от ответника, и свидетелските показания.
      • **Свидетели:** Ищецът оспорва обективността на свидетелите на ответника (включително управителя на болницата д-р Г.) поради пряк интерес от изхода на делото. Твърди се и неоснователно игнориране от съда на свидетелските показания, ангажирани от ищеца.
  • Решение: Плевенски районен съд отхвърля предявените искове като неоснователни и недоказани и осъжда ищеца да заплати деловодни разноски. Плевенски окръжен съд потвърждава решението на районния съд, намирайки го за правилно и законосъобразно.

Решение №43/09.02.2012 ГД 1108/2011 ОС Плевен Гражданско дело № 1108/2011 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение . Въззивно обжалване.

С решение № 1530/ 17.10.2011г. , постановено по гр.д.№ 1514/ 2011 г. Плевенски районен съд е отхвърлил предявените от М.В. *** ЕГН ********** против МБАЛ “Св.Панталеймон” гр.Плевен, ж.к. “***” ул.”***” № ** , представлявана от управителя Й.Г.Г. искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за сумата 8 275 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД вр. чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД за сумата 10 000 лв.- частичен иск от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди , като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ. Осъдил на 78 ал.2 от ГПК М.В. *** ЕГН ********** да заплати на МБАЛ “Св.Панталеймон” гр.Плевен, ж.к. “***” ул.”***” № **,представлявана от управителя Й.Г.Г. сумата 2000 лв.-направени пред първата инстанция деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 259, ал.1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК срещу решението на Плевенски районен съд е постъпила въззивна жалба от М.В.В. ,чрез пълномощника му адв. Т.Д.Т..Жалбоподателят счита , че решението на ПлРС е неправилно и незаконосъобразно , поради което се иска неговата отмяна изцяло и вместо това постановяване на друго решение по съществото на спора с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. В жалбата е развито оплакване срещу изводите на ПлРС за недоказаност на причинно-следствена връзка между извършената операция на 11.05.2010г. и последвалите усложнения в здравословното състояние на М.В., както и срещу извода за недоказаност на противоправното деяние от страна на лекарите от МБАЛ “Св.Панталеймон” гр.Плевен,извършили операцията и провеждали последващото лечение на В. ,като се сочи ,че тези изводи са в противоречие с нормата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД според която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тези съображения съдът възприема като оплакване за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса,т.е. оплакване за допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуални правила , а така също и като оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл. 49 във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и игнориране на презумпцията за вина при извършено непозволено увреждане и настъпил вследствие на него вреден резултат.

По-нататък в жалбата се излагат съображения,които навеждат на оплакване за неправилна преценка на събраните по делото доказателства,доколкото се сочи ,че съдът е кредитирал представените от ответното дружество медицински документи ,въпреки констатирани противоречия между данните в тези документи и данните от събраните свидетелски показания в т.ч. и на лекари практикуващи в ответното дружество. В т.вр. се възразява и срещу кредитирането от съда на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза ,която се основавала именно и само на представените от ответното дружество медицински документи,които обаче като частни документи не можели да установяват според жалбоподателя липсата на вина на ответното дружество за настъпилия вреден резултат . Възразява се и срещу кредитирането на събраните по делото свидетелски показания на посочени от ответника свидетели ,които според жалбоподателя не били обективни,доколкото свидетелите са ангажирани от самия ответник . Изрично се възразява и срещу съобразяването от решаващия съд на показанията на д-р Г. като свидетел ,доколкото като представляващ ответното дружество той има пряк интерес от изхода на делото. Развито е оплакване за неоснователно игнориране от съда на свидетелските показания на ангажирани от ищеца свидетели .

В постъпилия от въззиваемото дружество писмен отговор е развито становище,че въззивната жалба е неоснователна , а решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.

Плевенски окръжен съд като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268Чл. 268. ⚖️ Практика (6) (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите. (2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага. (3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) В откритото заседание съдът може да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. При съгласие на страните за участие в такава процедура делото се отлага или производството се спира по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 149, ал. 3. Правомощия на въззивния съд от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК ,намира ,че решението на ПлРС е валидно и допустимо , а по съществото на спора е и правилно ,поради което следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание на 21.06.2011 г. Плевенски районен съд е направил доклад на делото в който е извършил разпределение на доказателствената тежест в процеса ,като изрично е указал на ищеца ,че е в негова тежест да докаже извършването на виновно /умишлено или непредпазливо/ противоправно деяние, което да се намира в причинна връзка с причинената вреда . Срещу оповестения от съда доклад на делото не са направени никакви възражения от страните по делото , в т.ч. и от ищеца чрез неговия процесуален представител. Процесуалната реакция на ищеца на изготвения от съда доклад по делото е представянето на писмена молба с която на осн. чл. 143 , ал. 2Чл. 143. ⚖️ Практика (14) (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора. (2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. (3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) При провеждане на заседание чрез видеоконференция съдът следи: 1. за спазването на техническите изисквания за извършване на процесуални действия в електронна форма и начините на извършването им, предвидени в глава осемнадесета "а" от Закона за съдебната власт; 2. използваната комуникационна връзка да позволява едновременното предаване и приемане на образ и звук; 3. процесуалните действия да се възприемат от всички участници в заседанието, намиращи се на различни места; 4. за извършването на запис от видеоконференцията. Допълнителен срок от ГПК ищецът пояснява и уточнява първоначалната си искова молба ,като в случая ищецът се е опитал да конкретизира отделните действия и бездействия на лицата на които ответното дружество е възложило извършването на определената работа и от които според него произтичат вредите за М.В.. Такова уточнение действително е било необходимо ,доколкото в първоначалната искова молба твърде бланкетно е посочено ,че увреждането е резултат от „некомпетентното поведение на лекуващия екип ,поради което лечението не е протекло в съответствие с нормалните за това следоперативни възстановителни процеси „ , като в тази първоначална молба не са се съдържали никакви конкретни твърдения за това в какво точно се изразява въпросната некомпетентност на лекуващия екип , кои точно действия от оперативния алгоритъм и от последващото операцията лечение не са били извършени професионално или пък изобщо не са били извършени, та да се стигне до последвалите усложнения в здравословното състояние на М.В.. Тази конкретизация е от съществено значение ,като се има предвид, че за ангажиране отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД е необходимо да се докаже причинната връзка между конкретно действие или бездействие на работника или служителя на когото е било възложено извършването на работата , доколкото тази причинна връзка не се предполага , а се презюмира само вината на извършителя на това конкретно действие. За да се стигне до прилагане на презумпцията за вина на извършителя на увреждането , е необходимо да бъде установено кое точно негово действие или бездействие е поставило началото на причинно- следствения процес ,който да е довел до настъпването на определени вреди за пострадалия. В т.см. не е достатъчно както счита ищецът чрез своя процесуален представител да се установи ,че вредите за М.В. следват по време извършването на оперативната намеса на 11.05.2010г. , а е необходимо да се посочи и да се докаже от ищеца кои конкретни действия на лицата от лекуващия екип са извършени в разрез с компетентната професионална практика , респ.какви бездействия на тези лица се намират в причинна връзка с последвалите увреждания. Това с особена сила се отнася до извършването на такива строго регламентирани дейности ,каквато е здравеопазването и извършването на оперативни интервенции за лечение на пациенти в болничните заведения. При изпълнението на тези високорискови дейности има точно определен алгоритъм за тяхното извършване ,които цели да гарантира нормалното протичане на лечебния процес и на следоперативното възстановяване на пациента и за да се ангажира отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД на лечебното заведение е необходимо ищецът точно да посочи кои конкретни действия на лекуващия екип са извършени в нарушение на нормативните правила и разбира се до докаже тяхното извършване ,респ. да установи ,че лекуващия екип е имал задължение да извърши определени действия, предписани от съответния алгоритъм ,но той не ги е извършил и че именно вследствие на това е настъпила вредата. Това е така ,защото сама по себе си оперативната интервенция,която е предназначена да подобри здравословното състояние на пациента представлява едно допустимо от закона при определени условия увреждане на пациента, което в случая разбира става и с негово съгласие. Затова не е достатъчно да се установи само ,че операцията е извършена от лекари, работещи в ответното лечебно заведение и че вредите са настъпили след нейното извършване, а трябва да се установи ,че тази операция е била неправилно извършена ,съответно ,че след нейното извършване лекуващият екип не е сторил нужното съобразно предписания алгоритъм за нормалното възстановяване на пациента. В т.см. е и съдебната практика – решение № 22 от 25.02.1982 г. по гр.д.№132 / 81 г. на ОСГК в което се сочи ,че предположението на чл. 45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД се отнася само за вината на делинквента , но не и до причинната връзка между действието или бездействието му /неговото поведение/, довели до вредоносния резултат ,както и че тежестта на доказването на обстоятелствата, свързани с причинната връзка остава на този, който претендира вредите. В същия смисъл и решение № 131 от 01.11.1967г. по гр.д.№ 99/ 67 г на ОСГК , а конкретно до въпроса за ангажиране отговорността на лечебното заведение по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД се отнася решение № 983 от 26.ХІІ.1986 г. в което изрично е посочено ,че само при допуснати нарушения на правилата за лечение от медицинския персонал може да се ангажира гаранционно обезпечителната отговорност на здравното заведение. В същото решение е посочено ,че” за да се ангажира отговорност за вреди било на длъжностни лица, било на съответната болница , е необходимо да е налице допуснато нарушение на правилата за лечение ,респ. на хирургическата намеса…”

В конкретния случай според ПлОС ищецът не е изнесъл успешно правилно възложената му от ПлРС доказателствената тежест да установи причинната връзка между последвалите усложнения в неговото здравословно състояние и нарушаването на конкретни правила за извършване на оперативната намеса ,проведена в Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Панталеймон „ – гр.Плевен . Не е установено противоправно поведение на участниците в лекуващия екип, извършил оперативната интервенция на 11.05.2010 г., в т.ч. и под формата на непрофесионално извършване на оперативната намеса. Доколкото се касае за твърде специфична дейност за чието упражняване се изисква строго определена висока квалификация , то за изследване и правилно решаване на въпроса доколко професионално е била извършена конкретната оперативна намеса и последвалото следоперативно лечение, съдът безспорно се нуждае от специални знания с каквито самият той не разполага. Именно затова изготвянето на подробна и обстоятелствена съдебно-медицинска експертиза,която след като разчете събраната по делото медицинска документация,съдържаща специфична терминология , да проследи спазен ли е предписаният алгоритъм за извършване на тази операция ,извършени ли са в необходимата последователност всички предписани от този алгоритъм действия спрямо пациента на лечебното заведение или напротив някои от тях са били пропуснати или неправилно извършени , ще е от съществено значение за изхода на делото . Доколкото изготвянето на такава експертиза има съществено, дори решаващо значение за изследване въпроса за причинната връзка между конкретно виновно поведение на лицата на които е била възложена работата по извършване на оперативната интервенция за лечение на М.В., то и в т.сл. доказателствената тежест е върху ищеца по делото.

В случая такава експертиза е била назначена по искане на ищеца М.В. . От дадените от в.л. д-р Г.С. отговори на поставените му въпроси няма основание да се направи извод от съда,че са допуснати от лекуващия екип в ответното болнично заведение нарушения на правилата за извършване на конкретната оперативна намеса, нито на правилата за последващото лечение. В т.вр. следва да се посочи, че експертизата изготвена и представена пред ПлРС от в.л. д-р Г.С. – ортопед травматолог в клиника по ортопедия и травматология „ в УМБАЛ „ Д-р Г. Странски „ ЕАД- гр.Плевен е била приета в с.з. на 19.07.2011 г., без при това ищецът да е формулирал конкретни и обосновани възражения срещу експертното заключение , нито пък е поискал назначаване на друга експертиза, каквото процесуална възможност безспорно е имал на осн. чл. 200, ал. 3Чл. 200. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение. (2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението. (3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Допълнително и повторно заключение от ГПК или при условията на чл. 201Чл. 201. ⚖️ Практика (17) Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Оценка на заключението от ГПК, ако е считал ,че същата е непълна или необоснована . С въззивната жалба пред ПлОС също така не е направено доказателствено искане за друга съдебно-медицинска експертиза . Затова съвсем основателно ПлРС в мотивите на решението си се е позовал на тази съдебно-медицинска експертиза за да направи изводите си по основните спорни въпроси на които тя е отговорила.Тази експертиза се основава на приложената в делото медицинска документация ,която е била приета като годни писмени доказателства ,доколкото по отношение на тези медицински документи не е било открито производство по оспорване на осн. Чл. 193Чл. 193. ⚖️ Практика (7) (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ от ГПК. От заключението на ВЛ по назначената съдебно-медицинска експертиза става ясно , че съгласно вътрешната документация на клиниката на 11.05.2010г. са извършени 23 оперативни интервенции в две оперативни зали, като интервенцията на ищеца била първата за деня в тази операционна зала.В т.вр. следва да се посочи ,че предположението на ищеца ,че бактериалната инфекция може да се дължи на вътрешноболнични условия поради това ,че били извършвани прекалено много на брой операции без достатъчно време между тях за извършване на необходимата дезинфекция остава напълно недоказано и не се подкрепя от изложеното от в.л. . Очевидно е, че след като операцията на ищеца М.В. е била първата за деня в една от двете операционни зали , то не може дори да се твърди ,че има възможност за бактериална инфекция от предходна операция в същата зала ,след като такава предходна операция за този ден в тази зала не е била извършвана. По другия въпрос за това какво влияние има върху здравословното състояние и възстановяването на пациента продължителността на оперативната намеса , ВЛ сочи ,че продължителността на интервенцията зависи от квалификацията на екипа, общото и локално състояние и модела на имплантираната протеза, както и че средната продължителност на операцията по смяна на колянната става предвид конкретното общо състояние на пациента и прилагане на добрите медицински практики е 50 , 90 мин. Според медицинската документация, вложена на л. 76-81 от делото касаеща първата извършена на М.В. операция , тя е продължила от 10.00 ч. до 11.00 ч. на 11.05.2010 г. ,т.е. извършена е в рамките на един час,което според експертното заключение е в рамките на обичайното време за такава операция , като дори според него в предвид общото състояние на пациента ,скъсяването на оперативната интервенция е задължително и минимално инвазивно в полза на пациента. В т.см. неоснователно остава оплакването, развито от ищеца в уточняващата му молба ,че самата манипулация е сложна и подобна малка продължителност е предпоставка за допускане на сериозни грешки в правилното поставяне на ставата ,в затварянето на оперираното място и др. Няма нито писмени ,нито гласни доказателства, събрани по делото ,които да сочат ,че изкуствената става при първата операция не е била поставена правилно ,нито пък че оперираното място ” не било правилно затворено”. В последващата медицинска документация, отразяваща последвалите медицински интервенции в ответното лечебно заведение липсват подобни констатации за неправилно поставяне на ставата . В т.вр. следва да се съобрази и тази част от експертното заключение в която се сочи,” че последващата операция на ищеца се е наложила от състоянието на оперираното коляно, отворената рана в областта на оперативния цикатрикс, която е абсолютна индикация за оперативна интервенция”, но не е посочено ,че повторната операция се е наложила поради неправилно позициониране на изкуствената става при първата операция . Според експертното заключение на д-р С. по време на престоя в клиниката е било проведено антибиотично лечение ,както и лечение с антикоагуланти, като при изписването е дадена рецепта на болния за продължаване на терапията още 10 дни. Експертизата се основа на приложени по делото медицински документи за предписаното и проведено антибиотично лечение и няма други доказателства ,които да опровергават тази констатация .В т.см. следва да се приеме ,че и тази стъпка от алгоритъма за извършване на процесната оперативна намеса и за следоперативното лечение на пациента е била изпълнена от лекуващия екип ,т.е. не налице твърдяното от ищеца бездействие за прилагане на антибиотично лечение ,което да е станало причина за развиване на установената впоследствие/ при втората оперативна намеса/ бактериална инфекция у пациента. В т.вр. следва да бъде съобразена и тази част от заключението на в.л. според която латентния период за развитие на инфекцията е от 24 до 48 часа,като според ВЛ е възможно болният да е бил носител на инфекцията , оперативната рана да се е инфектирала при последващи превръзки, както и да се развие при спад на имунната система на болния, като ВЛ счита че възможността да се е заразил при престоя в болницата е сведена до минимум, тъй като никой от останалите пациенти оперирани в същия ден не е развил подобна инфекция.

В заключение – от отговорите на вещото лице на поставените му задачи формулирани от самия ищец не може да се направи извод за нарушаване на вида и последователността на извършване на процедурите/ диагностично –лечебният алгоритъм / по Клинична пътека № 216 –оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става /, която е посочена в приложение № 17 към решение № РД- УС-04-12 от 02.02.2007г. на Националната здравноосигурителна каса /ІV част /, нито пък може да се направи извод, че оперативната интервенция на 11.05.2010г. не е била извършена според изискванията на утвърдения с Наредба № 21 от 28.06.2004 г. медицински стандарт „Ортопедия и травматология „ , включително тези по т. 1.10 до т.1.11 касаещи именно реда за извършване на оперативните намеси. Действително са настъпили усложнения в следоперативния период , но след като не е установено от доказателствата по делото,че лекуващият М.В. екип е нарушил алгоритъма за извършване на оперативната намеса и следоперативното възстановяване на пациента, то остава да се заключи , че въпросните усложнения са от кръга на нормативно допустимия риск /включват се в рамките на възможния риск от такива усложнения / при подобна оперативна намеса ,каквито са посочени изрично в Информацията за пациента – документ № 4 от клинична пътека № 216, където е посочено,че „ в някои случаи тези оперативни вмешателства са сложни и протичат усложнено , което налага повторни оперативни процедури , включително и за отстраняване на поставените при първите операции импланти, че не винаги може да се постигне максимално желания резултат,както и че по време на болничния престой ,по време на диагностичните и оперативни процедури или в следоперативния период могат да възникнат независещи от лечебния процес усложнения ,които да доведат до повторна операция със съответните рискове ..” . В случая от подписната от М.В. декларация за информирано съгласие на пациента / на гърба на л. 23 от делото на ПлРС/ става ясно ,че на М.В. са били обяснени специфичните рискове за неговото индивидуално здравословно състояние ,свързани с наличието на придружаващи заболявания и възможни усложнения. От медицинската документация за следоперативния период може да се направи извод, че значителна част от тези усложнения са свързани именно с тези придружаващи заболявания на пациента М.В. – хипертонична болест , варици на долни крайници , аденом на простатата и хронична бъбречна недостатъчност, която се обострила в резултат на оперативната кръвозагуба.

Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд счита ,че не е доказано допуснато от лекуващия екип конкретно нарушение на правилата за извършване на оперативната намеса на 11.05.2010г. и на последващото тази намеса лечение и причинна връзка на такова нарушение с последвалите усложнения в следоперативния период , която недоказаност съставлява пречка да се ангажира отговорността на лечебното заведение на осн. чл. 49 във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Поради това решението на ПлРС ,който е достигнал до същия краен извод се явява правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед този изход на делото следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Панталеймон „ – гр.Плевен направените деловодни разноски във въззивното производство ,които според представения списък на разноските на осн. чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК и според писмените доказателства за тяхното извършване от въззиваемата страна / договора за правна помощ за в. гр.д.№ 1108/ 2011 г./ са в размер на 2000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение .

Поради изложеното и на осн. чл. 271 , ал.1Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение от ГПК , Плевенски окръжен съд Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 1530 от 17.10.2011г., постановено по гр.д.№ 1514/ 2011 г. Плевенски районен съд. ОСЪЖДА на 78 ал.3 от ГПК М.В. *** ЕГН ********** да заплати на МБАЛ “Св.Панталеймон” гр.Плевен, ж.к. “***” ул.”***” № **, представлявана от управителя Й.Г.Г. сумата 2000 лв.- деловодни разноски за тази инстанция –заплатено адвокатско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. Плевенски окръжен съд ,първи граждански състав , в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари , през две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА МЕТОДИ ЗДРАВКОВ При секретаря И.М. и в присъствието на Прокурора……, като разгледа докладваното от Съдията Данчев в.`гр.д.№ 1108 / 2011г. по описа на ПлОС