Решение №16/21.03.2012 ГД №9/2012 АпС Бургас

РЕШЕНИЕ №16/21.03.2012 ГД №9/2012 АпС Бургас Гражданско дело № 9/2012 г., разгледано от Апелативен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Образувано е по въззивна жалба на Г. К. А. от гр. А., подадена чрез пълномощника му адв. Г. от БАК, с която изразява недоволство от постановеното от Бургаския окръжен съд решение № 339 от 22.11.2011г. по гр.д. № 204/2011г., с което е отхвърлен предявеният от него иск против „М" А. с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за заплащане сумата от 19 800 евро, левова равностойност на 38 725,44 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на лекарска грешка, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата 01.11.2008г.до окончателното изплащане на главницата.

Във въззивната се жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано поради противоречие със събраните по делото доказателства, постановено при неправилно приложение на закона и в противоречие със съдебната практика. Излагат се аргументи относно неправилно проведено лечение от лекуващия лекар д-р Б. , изразяващо се в неизвършване на спешна и неотложна операция, довело до пареза на десните му крайници. Оспорва се поставената на ищеца диагноза и се сочи, че същата е променяна в хода на лечението нееднократно. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения от ищеца иск.

В срока по чл.263, ал.1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК ответната „М" АД-гр. Б. чрез своя пълномощник адв. И. е подала писмен отговор, в който излагат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Споделят се изводите на съда, че липсва вреда за ищеца от неправилно лечение, изразяващо се в липса на оперативна намеса като се посочва, че въззивникът е постъпил в болницата с пареза и в резултат на лечението е настъпило подобрение в състоянието му. По тези и останалите съображения, изложени в отговора от адв. И. се иска решението да бъде потвърдено.

В предоставения срок третото лице-помагач ЗА. „О" АД-София е депозирало писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на подадената от ищеца въззивна жалба. Подържа се, че проведеното на ищеца лечение е било адекватно и съобразено с негово здравословно състояние като парализата на десните крайници е настъпила в резултат на претърпения инсулт, който е засегнал тези крайници, а не вследствие на непредприета оперативна интервенция, поради което счита, че липсва причинна връзка с проведеното лечение и с лекарска грешка при избора на същото. Като посочва, че не са налице две от предпоставките на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД – противоправно поведение и причинно-следствена връзка между поведението на лекуващия лекар и увреждането на ищеца, моли жалбата му да бъде отхвърлена, а обжалваното от него решение да бъде потвърдено.

С определение от закрито заседание на 12.01.2012т. Бургаският апелативен съд е приел подадената въззивна жалба за допустима. При извършване на задължителната по чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на съдебния акт. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Атакуваното решение е постановено при наличие на всички процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за възникването и упражняването на правото на иск, поради което е и допустимо.

Бургаският апелативен съд като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази законовите разпоредби, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от Г. К. А. от гр. А., с който на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД иска да бъде осъден ответникът – „М" АД Б. да му заплати сумата от 38 724,44 лв./равностойността на 19 800 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на допусната лекарска грешка, ведно със законната лихва от причиняване на вредата 01.11.2008г. до окончателното изплащане на главницата. В изготвеното от назначения на ищеца пълномощник допълнение се конкретизира, че претендираната сума е тази, която му е необходима за специализирано лечение в клиника „Н".

Ответникът „М" АД Б. в писмения отговор на исковата молба, подаден от пълномощника му адв. М. оспорва предявения иск по основание и размер като твърди, че въз основа на проведеното правилно и адекватно лечение на ищеца в болницата се е стигнало до подобряване на състоянието му – да се движи сам, да се обслужва, без нужда от чужда помощ. Оспорва, че получената пареза на дясна ръка и десен крак е резултат от неправилно лечение предвид, че тази пареза е била налице към момента на постъпване на ищеца в болницата. По искане на ответника и с определение от 05.05.2011г. Бургаският окръжен съд е конституирал като трето лице помагач в процеса „О" АД-С..

Безспорно е по делото, че ищецът е постъпил на лечение в „М" АД-гр. Б., Н. отделение, на 01.11.2008г. с диагноза И. хематом в ЛГМХ, която диагноза е потвърдена и в издадената епикриза от УМБАЛ „С"АД-С., Н. клиника, където ищецът е бил през април 2009г. Не се спори, че при приемането му в „М" АД Б. същият е бил неконтактен и с обездвижени десни крайници. Спорният въпрос, който е останал за разрешаване и в настоящото производство е свързан с това дали операцията на ищеца е била наложителна и респективно дали в резултат на извършване на такава същият е претърпял вреди, обезщетение за които претендира.

От представената по делото медицинска документация и от заключението на вещото лице по извършената и неоспорена от страните пред първоинстанционния съд медицинска експертиза се установява, че причината за настъпилия при ищеца съдов инцидент е изляла се кръв от спукан кръвоносен съд, което е довело до раздразване на околните тъкани, проявяващо се в мозъчен оток. Вещото лице д-р П. , извършил медицинската експертиза посочва, че това е установено и документирано от направеното при постъпването на ищеца КТ изследване. Д-р П. категорично счита, че ищецът е лекуван в ответната болница адекватно с медикаменти, които се препоръчват при подобни заболявания, за което сочи и обратното развитие на болестта. Вещото лице подробно обяснява, че не във всички случаи на получен от пациент инсулт се налага оперативно лечение като винаги трябва да се преценява ползата и риска от една хирургическа намеса. Според него до хирургично лечение на хеморагичните инсулти се прибягва при строго определени критерии и най-вече при големи хематоми, които със своя обем застрашават живота на пациента, както и в случаите когато след използване на консервативни средства кръвотечението не се преустановява и се стига до нарастване на хематома. В конкретния случай, вещото лице от представената му документация е установило, че нито един от двата принципа не са били налице – липсвала е хеморагия, неличима без хирургическа намеса, както и хематом, застрашаващ живота на ищеца.становеното известно раздвижване на десния крак на ищеца според вещото лице е доказателство, че лечението му се е провеждало правилно и липсват пропуски в това му лечение. Според вещото лице получената от ищеца увреда не е свързана с непровеждане на оперативно лечение, а с наличие на инсулт сам по себе си. Затова и д-р П. категорично посочва, че липсва причинно-следствена връзка между парезата на ищеца и неизвършената хирургическа намеса. В тази връзка, вещото лице посочва, че е невъзможно пълно възстановяване състоянието на ищеца отпреди травмата предвид, че тъканите, които са увредени от кръвоизлива не могат да бъдат възстановени, а с лечението се възстановяват съседните тъкани, които не са пряко засегнати от хематома. Ето защо, твърдението на ищеца, че поради неизвършване на спешна и неотложна операция от лекуващия му лекар д-р Б. е получил пареза на десните крайници, довела до инвалидизирането и пенсионирането му, е неоснователно. По несъмнен начин е установено, че при приемането на ищеца в болницата същият е бил вече с обездвижени десни крайници или както казва вещото лице в заключението си с налична „пълна моторна афазия".

За да възникне тази отговорност е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия ищец от лице, на което отговорният по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД / ответната болница/ е възложил работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението и по вина на изпълнителя, при наличие на причинна връзка между тях, която не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Не е установено противоправно поведение при лечението на ищеца от лекуващия му лекар – неизпълнение на професионално задължение от него или непрофесионално изпълнение на задължение. Отговорност за вреди при лечение на пациент възниква само когато е нарушен възприетия принцип в хуманната медицина „да не се вреди" в резултат на противоправно действие или бездействие на лекар и наличие на причинна връзка на действието или бездействието и настъпването на вредата. Този хуманен принцип на медицината е израз на общата правна забрана „да не се вреди другиму", обективиран в разпоредбата на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и за да възникне отговорност за обезщетяване от нарушаването му следва да са налице всички предпоставки на законовия текст.

При тези данни, съставът на Бургаския апелативен съд приема, че не е налице фактическият състав на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната болница за състоянието на ищеца, поради което предявеният от ищеца иск е неоснователен и недоказан. С оглед изложеното и като установява, че изводите за неоснователност и недоказаност на предявения иск съответстват на изводите на Бургаския окръжен съд, Бургаският апелативен съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При така събраните по делото доказателства липсват основания въззивният съд да приеме друга от приетата в атакуваното решение фактическа обстановка и за евентуалната му отмяна.

Водим от горното, Бургаският апелативен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 339/ 22.11.2011г., постановено по гр.д. № 204/2011г. на Бургаския окръжен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Бургаският апелативен съд, гражданско отделение март две хиляди и дванадесета година В публичното заседание в следния състав: Председател:ЗЛАТИНА ИВАНОВА Членове: МАРИЯ ТОНЧЕВА СЪБИНА ХРИСТОВА секретар Пенка Шивачева докладваното от съдия М. Тончева гр.д. № 9 по описа за 2012 година. Производството по делото е по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК.