- Страни: А.Г.В. срещу „УМБАЛ Света Анна АД, гр. София и УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат на твърдяно неправилно диагностициране и лечение (терапевтична грешка), включващо неправилна диагноза (рак вместо левкоплакия), последвала ненужна операция и усложнения от проведените хирургични интервенции (счупване на челюст, забравен дрен, незапълнен костен дефект, счупена планка).
- Ключови моменти: Ищецът твърди, че му е поставена неправилна диагноза рак, която е довела до ненужна операция за отстраняване на карцином в УМБАЛ София, въпреки че окончателната диагноза е левкоплакия, която не се лекува оперативно. Посочени са множество усложнения от трите операции, включително счупване на челюстта, "забравен" 8-сантиметров дрен и незапълнен костен дефект. Ответниците оспорват твърденията, като УМБАЛ Пловдив твърди, че е имало съмнение за злокачествено образувание и диагнозата "ниско диференциран плоскоклетъчен карцином" е била потвърдена от онкологичен комитет. УМБАЛ София твърди, че операцията е била онкологична, в обем, отговарящ на медицинските стандарти, и постоперативният резултат показва премахване на тумора в здраво. Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) на д-р П.К.С. заключава, че в УМБАЛ Пловдив е извършена ексцизионна биопсия с резултат "ниско диференциран плоскоклетъчен карцином", а в УМБАЛ София пациентът е приет с вярна диагноза за плоскоклетъчен карцином и проведената реексцизия е била целесъобразна. СМЕ също така посочва, че не се е налагало провеждане на гефрир предвид предходната биопсия и хистологична диагноза. Съдът не кредитира друга СМЕ, която е основана на извод за погрешна диагноза, тъй като парафиновите препарати, използвани за нея, са оспорени от ответниците и не е доказано, че са тези от биопсията в Пловдив.
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен, тъй като не е установен деликт, извършен от служители на лечебните заведения, ответници по делото.
РЕШЕНИЕ №2346/02.04.2019 ГД №12998/2013 СГС Гражданско дело № 12998/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
Предявени са искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД от А.Г.В. срещу „УМБАЛ Света Анна АД, гр. София и УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. В исковата молба се твърди, че на 17.11.2009 г. е приет в УМБАЛ „******“ ЕАД, гр. Пловдив и след биопсия, му е поставена диагноза рак на венеца и бузата и е насочен за оперативно лечение, която диагноза е неправилна. Сочи, се 15.12.2009 г. в УМБАЛ ******АД, гр. София, въпреки че в случая, не е извършена повторна преценка на хистологията от болницата в Пловдив и въпреки, че диагнозата не е потвърдена от лекар - патоанатом, е извършена операция за именно за отстраняване на карцином, включваща дълбоко изрязване на долната челюст. Поддържа се, че окончателната диагноза е „левкоплакия“, което не само, че не представлява злокачествен тумор, но и не се лекува оперативно. Ищецът сочи, че седмици наред страдал със зашита уста, болки, стърчащи конци и невъзможност да се невъзможност да се храни нормално. След месец и половина, отново е постъпил в болницата в гр. София, поради счупване на долната челюст на мястото, което е било силно изтънено при операцията. На 04.02.2010 г. е опериран отново, като оператора д-рА.го е осведомил, че е намерен „забравен при предишната операция дрен – 8 см.“ Сочи, че и при двете операция, костният дефект не е бил запълнен с костно вещество и челюстта, заздравена с метална плака, като при втората операция, челюстта е фиксирана с тел, тъй като това е по-евтино, въпреки желанието на ищеца за поставяне на платинена укрепваща планка. Отново, ищецът е преживял седмици наред, в които не можел да говори и да се храни нормално. Сочи, че е извършена трета операция на 03.06.2010 г., защото поставената тел се е „е развързала“, като двете части на долната челюст са свързани с метална планка, без да се запълни костния дефект, която планка на 10.05.2012г. се е счупила. Счита, че и в двете лечебни заведения, ответници в настоящето производство е проведено неправилно диагностициране и лечение, в резултат на което е търпял и продължава да търпи болки и страдания. Моли съда да осъди „УМБАЛ ******АД да му заплати обезщетение в размер на 55 000 лв., а ответника УМБАЛ „******“ ЕАД да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на проведено неправилно лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 30.09.2013 г. (л. 203).
Ответникът УМБАЛ „******“ ЕАД оспорва исковата молба, като сочи че А.В. и пролежал в периода 17.11.2009 г. – 19.11.2009 г., със съмнение за злокачествено образувание в устната кухина, като резултатът от хистологичното изследване под № 34392-95 е разчетен като „ниско диференциран плоскоклетъчен карцином“. В. е бил прегледан от онкологичен комитет в състав от шестима лекари, със заключение за оперативно лечение. Оспорва факта, че именно парафиновите блокчета, съдържащи биопсичния материал, взет от ищеца в УМБАЛ „******“ ЕАД, са били предмет на изследването, направено в „СБАЛОЗ – София област“ ЕООД.
Ответникът УМБАЛ „Св. Анна“, София АД оспорва исковата молба, като сочи че ищецът е приет на в Клиника „ЛЧХ“, и е извършена на 15.12.2009 г. онкологична операция, в обем отговарящ на медицинските стандарти. Целта на хирургичното лечение е да се изреже тумора или тумурното ложе отвсякъде, като се постигне микроскопски и хистологично чисти резекционни граници. Операцията се счита за радикална, което се потвърждава и от постоперативния хистологичен резултат, от който се вижда че туморът е премахнат в здраво. Третите лица помагачи на страната на ответника, „ДЗИ О.З.“ АД, и ЗД „Б.И.“ АД, ***, оспорват исковата молба, като неоснователна. Р.Й.В. и Р.Л.У. не взимат становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени епикриза от 17.11.2009 г. от УМБАЛ „******“ ЕАД, гр. Пловдив и три броя епикризи от УМБАЛ „******АД, гр. София, както и резултат от хистопатологично изследване, както и оперативните протоколи от 15.12.2009 г., 04.02.2010 г. и 03.06.2010 г. Съгласно медицинската експертиза от 01.02.2016 г. от вещото лице В.С., хистологичната находка от представените три броя парафинови блокчета е следната: в № 34392 – паренхим от слюнчена жлеза, не се откриват туморни клетки; в № 34393/09 меки тъкани – микроинвазивен (2 мм дълбочина) умерено диференциран плоскоклетъчен карцином (G2) с прояви на интра и екстрацелиларнокератинообразуване. При прегледа на наличната документация не са намерени данни за извършване на гефрирно изследване в УМБАЛ „******при първата операция. В тази насока е и заключението на вещото лице А.В., което потвърждава, че е налице плоскоклетъчен карцином, развил се в условията на тежкостепенна дисплазия в съседство. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.К.С., в клиниката по лицево-челюстна хирургия в „УМБАЛ ******“ ЕАД, е проведена диагностична процедура „ексцизио про биопсия“ – оперативен протокол № 1454/18.11.2009 г. Вещото лице пояснява, че при тази процедура се извършва цялостно, нерадикално изрязване на видимия с просто око тумур. Хистологичният резултат от проведената биопсия е „ниско дифиренциран плоскоклетъчен карцином“. Според вещото лице, е налице съвпадение между тази диагноза и диагнозата, извършена при ревизия на патохистологичните резултати от вещото лице д-р С.. Съгласно заключението в УМБАЛ „******пациентът е приет с вярна диагноза за плоскоклетъчен карционом, стадиран като Т2N1М0. Проведена е лечебна операция за реексцизия на туморното ложе за постигане на хистологични, микроскопски чисти резекционни граници. Изследваният резекционен материал ( № 10511.10520 от 17.12.2009 г.) от тази операция, показва наличие на тежка степен (ІІІ ст.) на дисплазия, не са установени бластомни елементи, лимфните възли са без метастази. Вещото лице сочи, че при проведената лечебна операция в УМБАЛ „******АД, с налични предходно биопсия и хистологична диагноза, доказваща наличие на карционом, не се налага провеждане на гефрир с цел доказване или отхвърляне на диагнозата, която е вече установена. Целта на операцията (реексцизията) е да се премахнат между 10 мм и 15 мм до 20 мм от здравите тъкани, заобикалящи тумора или туморното ложе. Следователно, въз основа на събраната документация, не се установяват твърденията в исковата молба. Съдът намира, че не следва да кредитира заключението от съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ж. Д., тъй като същата е основана на извода, че е погрешно поставена диагноза, на базата на изследване на парафиновите препарати блокчета в „СБАЛОЗ“ ЕООД, които са оспорени от ответниците, и не е доказано по делото, че именно те са взети при биопсията в болницата в гр. Пловдив. Следователно, въз основа на събраната документация, не се установяват твърденията в исковата молба. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинно-следствена връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди. След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира че не е установен по делото деликт, извършен от служители на лечебните заведения, ответници по делото. Не се установи твърдяното противоправно поведение от страна на служители на ответниците, изразяващо се в неправилно поставена диагноза и последващо лечение, несъобразено с медицинската практика и стандарти. Ето защо, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Г.В., ЕГН **********,***, срещу „УМБАЛ ******АД, гр. София, ж.к. „*******ул. „*******с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, за заплащане на сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на проведено неправилно лечение, изразяващи се в извършване на операция на 15.12.2009 г. и последващи операции на 04.02.2010 г. и на 03.06.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 30.09.2013 г. до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.В., ЕГН **********,***, срещу УМБАЛ „******“ ЕАД, гр. Пловдив, бул********, с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на неправилно поставена диагноза на 17.11.2009 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 30.09.2013 г. до окончателното плащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника „УМБАЛ ******АД, както следва: Р.Й.В.,***, Р.Л.У. ***, „ДЗИ О.З.“ АД, гр. София, ул. „*******и ЗД „Б.И.“ АД, ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. МАВРОВА при участието на секретаря А. Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12998 по описа за 2013 г.