Решение №1728/12.03.2014 ГД №3718/2013 СГС

Решение №1728/12.03.2014 ГД №3718/2013 СГС Гражданско дело № 3718/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Ищцата Р.Г. Г. – Х. твърди, че в М. „Токуда болница София” АД й било извършено цезарово сечение на 12.04.2012 г. за раждането на двете й дъщери, след което тя се възстановявала много бавно, имала незатихваща болка и усещане за чуждо тяло в корема. При извършени прегледи било установено, че в корема й е забравен медицински компрес, което наложило повторна операция на 12.05.2012 г. При тази интервенция било отстранено част от булото около червата, което е обвило „компреса”, тъй като бил установен възпалителен процес и се наложило промиване на червата и органите. На ищцата била поставена сонда през устата до стомаха.

Поради силния стрес, усещането, че нещо се крие от нея, страха, че операцията ще е фатална за живота й и че децата й ще останат без майка, при ищцата се проявило отново лекувано успешно преди години „паническо разстройство” – тя се тресяла от притеснение и страх, успокоителните не й действали. Твърди, че поради допуснатата лекарска грешка претърпяла болки и страдания – от уплаха, силно притеснение от реалната опасност за живота и здравето й и от обективната невъзможност да се грижи за децата си в първите дни от живота им. Претендира ответникът да й заплати обезщетение на неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от 12.04.2012 г. и разноски.

Ответник:

Ответникът М. „Т.Б.С.” АД оспорва иска. Твърди, че в случая попадането в коремната кухина на марлен компрес съставлява обичаен непредотвратим оперативен риск. Твърди, че повторната интервенция е извършена без да е установен възпалителен процес. Претендира, че вредите на ищцата са в резултат от случайно събитие, липсва виновно поведение или противоправно поведение на съответното лице, спазена е добрата медицинска практика и лекарският екип е действал при спазване на всички нормативи. Претендира разноски.

Мотиви:

Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Писменни доказателства:

От епикриза, изготвена при „Т.Б.С.” се установява, че на 12.04.2012 г. ищцата Р.Г. Г. е била приета в Родилното отделение поради спонтанно изтекли околоплодни води и родова дейност. Вписано е, че е извършена спешна операция – ниско цезарово сечение със спинална анестезия, и са родени два живи недоносени плода от женски пол. За безспорно е прието в о.з. на 24.10.2013 г., че родовото разрешение е извършено от доктор К., който е работил при ответника по трудово правоотношение.

В друга епикриза, изготвена при ответника е вписано, че на 12.05.2012 г. ищцата е приета в сектор „Гинекология” с тежест и болки в корема и съмнения за чуждо тяло, случайно оставено в телесна кухина, което е установено при обзорна Rо.

Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ):

Първоначално приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) е дала становище, че при извършената втора операция в коремната кухина на ищцата е установено наличие на чуждо тяло – компрес „М.”, който се използва при почти всички оперативни интервенции за гардниране на оперативното поле, намиращо се към предната коремна стена и разположен предимно в ляв латерален канал, най-вероятно попаднал при първата операция. Според вещото лице след първата операция не е изследван Це реактивен проетин (за установяване на инфекция), тъй като останалите показатели (липса на повишена телесна температура, левкоцити и диференциално броене в нормални стойности и пр.) не са дали основание за предприемане на такова изследване. Експертът е посочил, че при втората хоспитализация на ищцата не са били налични данни за развит или развиващ се остър възпалителен процес, както и че няма опасност за живота на пациентката или за трайни увреждания. Изрично е посочено, че отстраняването на част от оментума (голямото було) при втората операция не е довело до трайни последици за живота, здравето и работоспособността на ищцата.

При разпита на вещото лице Филипов в зала, същият е уточнил, че въпросният компрес „М.” съставлява бяла материя, състояща се от много нишки, имаща качеството да попива добре, съдържаща рентегоно-позитивна нишка. Според експерта в установената добра медицинска практика е прието да се броят компресите от посочения вид преди и след операция от асистиращата акушерка, която подава инструментите под контрол на оператора.

Повторната СМЕ е дала становище, че и при първата и при втората оперативна намеса са извършени всички необходими с оглед случая изследвания и процедури. Посочено е, че при пациентката е установена болезнена формация с диаметър 10 см и чрез рентгеново изследване е констатирано чуждо тяло в коремната кухина. При втората хоспитализация няма данни за развитие на остър възпалителен процес, като е посочено, че обикновено при чуждо тяло този възпалителен процес е асептичен и хроничен. Констатираното повишено ниво на Це реактивния протеин е лабораторен показател за възпалителен процес. При извършената лапаротомия е намерено чуждо тяло – марлен компрес в коремната кухина, останал при предходна операция „секцио” от м. април същата година. Поради образувани сраствания компреса е изваден, чрез резекция на част от оментума. Последната манипулация е характеризирана като често използван приом при освобождаване от сраствания в коремната кухина и е доказано безопасен метод без алтернатива в подобни ситуации, не водещ до трайни вредни последици за живота, здравето и работоспособността на пациента.

Свидетелски показания:

Като свидетел в процеса е разпитан Г.К.К., лекарят, който е извършил родоразрешението чрез цезарово сечение. Свидетелят е посочил, че преди операцията компресите се броят, след използването им се предават на инструментиращата акушерка и тя ги поставя в определен съд на земята, където в последствие се преброяват. Св. К. е изтъкнал, че при затварянето на корема е попитал дали всички компреси са навън и помни, че те са били извадени. Според лекаря в случая двата края на един компрес, сгънат и напоен с кръв и околоплодни води, е бил преброен за два отделни компреса. Свидетелят е заявил, че всички участници в операцията на ищцата са служители на ответника. Лекарят е изтъкнал, че не е казвал на ищцата, че установеното чуждо тяло най-вероятно е тумор.

В хода на процеса са разпитани Ю.С. Г. – майка на ищцата, и Ю. Х. – съпруг на ищцата. Свидетелите са разказали, че още в болницата ищцата споделяла, че нещо я подпира в корема - сякаш краче на дете. Оплакванията продължили и след това, тя изпитвала дискомфорт, който я притеснявал и се чудела защо другите родилки се възстановяват, а тя не. В едномесечния срок след операцията тя посещавала децата в болницата, тъй като те били недоносени и били оставени в болничното заведение до 24.05.2013 г. Когато месец след операцията тя отишла на контролен преглед при д-р К., той бил притеснен и изказал съмнение, че може да е киста, като насочил ищцата към скенер след почивните дни. Тъй като св. Х. настоявал, било извършено рентгеново изследване и още същия ден било установено, че се касае до забравен компрес. Според свидетелката ищцата се притеснила силно още щом й казали, че може да се касае до киста и от силния стрес се възобновили симптоми на лекувано и преодоляно в миналото паническо разстройство. Св. Х. е посочил, че предположение за наличие на киста изказал и другият лекар д-р К.. Ищцата била много зле, плачела, страхувала се, че ще умре и няма кой да гледа децата й. Според свидетеля ищцата била много притеснена, била в силен стрес и под голямо напрежение, тревожела се за децата си – „кой ще ги гледа и гушка, кой ще ги кърми”. Ищцата се тревожела, че децата щели да бъдат изписани след втората й операция и тя нямало да може да се грижи за тях. След отстраняването на чуждото тяло, тя отново се притеснявала, че пак има нещо забравено в корема, че ще умре, искала да избяга от болницата, изгубила всякакво доверие в лекарите.

Назначената по делото съдебно-психологическа експертиза е констатирала, че при ищцата са налице признаци на паническо разстройство и нарушения на емоционалното състояние, но няма данни за същинско психическо заболяване – психоза. Паническото разстройство е описано като хронично състояние, провокирано от няколко пристъпа на панически атаки, съставляващи внезапни състояние на интензивна тревожност, физиологична възбуда, страх, сърцебиене, учестено дишане и емоционален дискомфорт. При разпит в о.з. вещото лице е посочило, че е установило емоционална лабилност на ищцата и че преодоляното в миналото паническо разстройство се е възбудило отново, като е изтъкнато, че може да е провокирано от факта на самата първа операция или между двете операции, когато ищцата е усещала, че има нещо вътре в нея.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Според чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. В случая следва да се установи, дали ответникът „Т.Б.С.” АД е възложил работа на оперативен екип, който (или лице от който) с поведението си при или по повод изпълнението на работата, виновно е причинил вреди на ищцата. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД не е обвързана непременно и не зависи от това дали конкретният извършител ще бъде установен. В настоящия казус следва да се установи дали при извършената в ответната Б.операция „цезарово сечение”, в коремната кухина на ищцата е останало чуждо тяло, дали това е резултат на противоправно и виновно поведение, налице ли е причинно-следствена връзка между това поведение и вредите, които ищцата е претърпяла.

Настоящият състав приема, че в хода на процеса събраните доказателства категорично установиха, че при извършената операция „секцио” в коремната кухина на ищцата е останал компрес „М.“, който не е бил отстранен преди затварянето на разрезите. Този извод се налага от приетите по делото експертизи и становища на вещи лица, които са дали обяснение, че при извършено рентгеново изследване е констатирана рентгено-позитивната нишка на сочения компрес и същият е бил отстранен оперативно. Установено е, че при ищцата няма други хирургични интервенции в областта на корема, освен цезаровото сечение, и по тази причина се налага извода, че именно при последното компресът е останал в тялото на пострадалата. От екипа, извършващ операцията, е проявена груба небрежност, тъй като е допуснато чуждото тяло, използвано при обработка на оперативната площ, да не бъде намерено и отстранено преди зашиването на кухината. Вярно е, че не е установено нормативно изискване за броенето на марлените компреси преди и след операцията, но при всички положения грубо нарушение на добрата медицинска практика и пропуск на опериращия екип е да се допусне подобно поведение. Дори да се приеме, че този консуматив е попаднал в оперативната площ случайно т.е. без вина на оператора, то същият е следвало да бъде надлежно локализиран и отстранен при почистване на оперираната повърхност. Следва да се отбележи, че отговорност за ответната Б.ще бъде налице и в хипотезата, в която асистиращата при операцията акушерка е пропуснала да установи точния брой на използваните при операцията компреси, респ. тези които са изброени извън тялото на пациента, преди зашиване на коремната кухина. Липсата на достатъчен контрол при провеждането на операцията, което е довело до попадането на чуждото тяло в коремната кухина, респ. неотстраняването на същото, съставлява противоправно бездействие, което е нарушило принципа да не се вреди другимо. Същото следва да се приеме за виновно, доколкото не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Установява се неизпълнение на основната дейност на ответника, насочена главно към осъществяване на функции по опазване на живота и здравето на пациентите.

Попадналото в тялото на ищцата чуждо тяло, макар да не е създало реална опасност за живота и здравето й, е причинила на лицето дискомфорт, неразположение и неприятни физически усещания. Те на свой ред са провокирали психически процеси, които са отключили преодоляно от ищцата в миналото паническо разстройство. Лицето е било поставено в условията на силен емоционален стрес, преживяло е страх за живота и здравето си, както и тревоги за отглеждането на новородените си деца. Ищцата е изпитвала недоверие към медицинските дейности и лекарите, като дори се е тревожела, че и след повторната операция има проблеми.

Всички събрани доказателства категорично установяват, че в резултат на забравеният в коремната кухина на ищцата компрес „М.” са настъпили редица неблагоприятни за лицето събития, които са й нанесли неимуществени вреди. Последните подлежат на обезщетение на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД от ответника, като за определяне на размера на същото съдът следва да съобрази както вида, характера и обема на търпените болки и страдания, така и принципа за справедливост, заложен в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД.

В този смисъл съдът взе предвид, че част от търпените от ищцата неблагоприятни последици не се намират в пряка причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на служителите на ответника. Така например в хода на процеса не се установи, че от страна на лекарския екип е укривана информация от ищцата относно състоянието й. Не се събраха и доказателства, които да установят, че в първите дни след раждането на децата ищцата не е можела да се грижи за тях именно поради забравения в корема й марлен компрес. Не се доказва също, че след втората операция тя не се възстановила в рамките на нормалните срокове, респ. че е била налице невъзможност да се полагат грижи за децата. По делото са налични данни, че поради факта на недоносеност на близнаците същите са останали в болничното заведение до 24.05.2012 г., където ищцата ги е посещавала.

С оглед изложените доводи, и като взе предвид момента на настъпване на деликта (2012 г.), продължителността на периода на търпените болки и емоционален дискомфорт, вида и характера им преди и след наложилата се медицинска интервенция за отстраняване на чуждото тяло, психическия стрес и емоционалната травма, изживени от ищцата, а от друга страна - липсата на остър възпалителен процес и реална опасност за живота и здравето на лицето, съдът приема, че за търпените от същата неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 30 000 лв. До този размер искът се явява доказан и основателен и следва да бъде отхвърлен за горницата. Съизмерим с така определения размер е и този в решение № 120 от 12.06.2013 г., ВКС, ІІІ ГО, по гр.д. № 1330/12 г. Посоченото обезщетение следва да бъде заплатено със законна лихва от 12.04.2012 г. На тази датата е обективирано деликтното поведение, което е провокирало възпалителния процес, довел на свой ред до последващите болки, емоционални страдания и оперативни интервенции. С оглед казаното лихвата следва да се начисли от посочената дата на основание чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД. Предвид изхода на спора на ищцата се следват съответна част от разноските за държавна такса и експертизи в размер на 825 лв. На ответника на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК и предвид отхвърлянето на половината от исковата претенция също се следват разноски в размер на 150 лв. за експертиза и 1050 лв. за юрисконсултска защита.

Р Е Ш Е Н И Е:

Воден от горните мотиви съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА М. „Т.Б. С." АД, ЕИК **********, да заплати на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД на Р.Г. Г. - Х., ЕГН **********, сумата от 30 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.04.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА М. „Т.Б. С." АД да заплати на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на Р.Г. Г. - Х. сумата от 825 лв.

ОСЪЖДА Р.Г. Г. - Х. да заплати на М. „Т.Б. С." АД на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК разноски в размер на 1200 лв.

Решението може да се обжалва пред САС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА Ф.А при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3718 по описа за 2013 г.