Решение №18729/28.11.2014 ГД №12859/2011 СГС

Решение №18729/28.11.2014 ГД №12859/2011 СГС Гражданско дело № 12859/2011 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Ищецът А.А.А. твърди в исковата молба, че на 03.10.2006г. е претърпял ПТП и бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛ „Света Анна“ София АД (ответник по делото), в която след диагностициране на увреждането и проведени лекарски консултации, бил опериран, поради установеното многофрагментарно счупване на дясна бедрена кост в горна средна трета с дислокация на фрагментите и вътреставно счупване на лява подбедрена кост без дислокация на фрагментите. Било извършено открито фиксиране на фрагментите на дясната бедрена кост чрез поставяне на Г-образна плака с винтове и безкръвно наместване и гипсиране на лявата подбедрица.

На 19.10.2006г. бил изписан от здравното заведение, като отбелязания в епикризата здравен статус не отговарял на фактическото положение – ищецът не можел да се изправя и да се придвижва самостоятелно. В деня след изписването постъпил в специализирано заведение за долекуване и рехабилитация, където бил приучен да се придвижва с патерици и с придружител.

През месец 12.2006г. били направени контролни снимки и установено, че липсвал контакт между наместените при операцията парчета от костта на дясното бедро, поради което зарастване не можело да се получи, а костите на лявата коленна става били зараснали накриво. На 16.03.2007г. бил приет в МБАЛ Д. АД и били направени две допълнителни операции за запълване на липсващата костна част на дясното бедро и за замяна на металната плака.

Твърди се, че това се налагало от неправилно проведено в УМБАЛ „С.А.“ С. АД лечение, а именно – неправилна гипсова имобилизация на лява коленна става, вместо операционно наместване с метално закрепване, както и липсваща част от дясна бедрена кост, заради което костта не можела да зарасне, поради отстояние от 1см-1.5 см между двата края. В пряка причинно-следствена връзка от виновното поведение и противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в некачествено и небрежно предоставени медицински услуги при неспазване на утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, на ищеца били причинени увреждания, както следва: изкривяване на двата долни крайника, скъсяване на десния крак, невъзможност да стои дълго прав и да се придвижва нормално, както и да извършва физическа работа, загрозяващи белези от хирургическите интервенции. В резултат от тях търпял болки и страдания, за което претендира обезщетение за неимуществени вреди, които оценява на 140 000 лева. Търси се обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер 1625.23 лева – заплатени материали и лекарства за лечение и потребителска такса за болничен престой. Претендира сторените по делото разноски, както и определяне на възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител.

Ответникът УМБАЛ „С.А.“ С. АД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на предявените искове с отговора по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК. Твърди, че проведеното лечение било съгласно утвърдените медицински стандарти по ортопедия и травматология, не е налице виновно поведение и противоправно поведение на служител на ответника и не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Претендира разноски.

С Определение от 03.02.2012г. е уважено искането на УМБАЛ „С.А.“ С. АД, направено с отговора на исковата молба, за конституиране на трети лица помагачи на страната на ответника и в това качество са привлечени Д-р С.И.С. *** АД (извършил операцията на 06.10.2006г.) и „ДЗИ О. З.“ АД (като страна по сключен с ответника застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“ по чл.249, т.3 КЗ вр.чл.189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ). Третите лица помагачи, чрез процесуалните си представители, оспорват предявените искове като неоснователни. „ДЗИ Общо застраховане“ АД навежда довод за изтекла погасителна давност по исковете.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, намира следното:

От фактическа страна:

На 03.10.2006г. А.А.А. претърпял ПТП и бил приет в спешния център за медицинска помощ на УМБАЛ „С.А.“ С. АД с оплаквания от болки в долните крайници, заради които не можел да се придвижва самостоятелно. От извършените прегледи и изследвания било установено, че е получил многофрагментарно счупване на дясна бедрена кост в горна средна трета с дислокация на фрагментите и вътреставно счупване на лява подбедрена кост без дислокация на фрагментите. Направени били консултации с хирург и неврохирург и настанен в клиниката по ортопедия и травматология на същата болница за оперативно лечение. На пациента му било пояснено какъв е характера на уврежданията, евентуалните рискове и усложнения от тях и предлаганото лечение (фиш за информирано съгласие на пациента от 03.10.2006г.) Информирали го още, че с оглед предстоящата операция се налагало кръвопреливане и трябвало да намери трима кръводарители, което сторил.

На 06.10.2006г. била извършена планова операция на десния крайник на ищеца от екип в състав Д-р С., Д-р Т. и Д-р К., като било направено открито фиксиране на фрагментите и поставяне на Г-образна плака с винтове на дясната бедрена кост, както и безкръвно наместване и имобилизация чрез гипсиране на лявата подбедрица. Съставен бил оперативен протокол № 702/06.10.2006г. (л.44 от делото). Проведена била инфузионна, антибиотична, антитромботична, седативна и обезболяваща терапия. През първите дни след операцията ищецът бил обгрижван, освен от болничния персонал, и от св.Ж.О., тъй като бил обездвижен, после бил посещаван и от св.А. С.. По време на болничния престой била провеждана рехабилитация, за да бъде приучен да се изправя. От здравното заведение бил изписан на 19.10.2006г., като видно от записа в епикризата (л.7 от делото) следоперативният период протекъл гладко, оперативната рана била с тенденция към първично зарастване, а на пациентът се препоръчвало да ходи с две патерици за срок от три месеца, както и да се яви на контролен преглед след два месеца. За престоя си в здравното заведение заплатил 32.00 лева потребителска такса в полза на ответника (фактура л.18 от делото), както и 640.00 лева в полза на „Н.М.“ ЕООД за закупуване на остеосинтезен материал (фактура л.19 от делото).

На следващия ден, придружен от св.А.С., постъпил в Специализиран болница за долекуване и рехабилитация „Панчарево“ ООД – гр.С., където провеждал рехабилитация в продължение на 15 дни и се научил да стъпва с помощни средства (епикриза л.8 от делото). През месец декември 2006г. направил контролни снимки на дясното бедро, от което разчелият снимките лекар установил липсващ контакт между костите в областта на счупването. На 23.01.2007г. в МБАЛ Д. АД на А.А.А. му била отстранена гипсовата превръзка на левия крайник. От направената тогава лицева и профилна рентгенография се установило криво зарастване на костите на лявата коленна става. Констатирано било също развито усложнение, изразяващо се в образуване на костна тъкан на мястото на фрактурата, която притискала съдове и нерви и това му причинявало болки и трудности в придвижването.

На 16.03.2007г. ищецът бил приет в МБАЛ Д. АД в състояние на тотална коленна нестабилност на двете коленни стави и наличие на костен дефект в средната трета на дясната бедрена кост, като отстоянието на фрагментите било 1 см -1.5 см без данни за консолидация /допир/ между тях. Били извършени две операции – при първата било взето парче кост от хълбока на ищеца и бил запълнен костния дефект на дясната бедрена кост, при втората била подменена металната плака. За престоя си в МБАЛ Д. АД ищецът заплатил 36.00 лева (фактура л.17) и 648.00 лева за остеосинтезни средства в полза на „НТВ М.“ ЕООД (фактура л.20).

По време на лечебния процес ищецът търпял непрестанни болки и страдания, а наред с тях и притеснения относно изхода от операциите и вероятността от подобрение и възстановяване до степен за самостоятелно обслужване. Недоволен от негативния резултат ищецът счел, че двете операции в МБАЛ Д. АД се наложили от некачественото и небрежно извършване на първата операция в УМБАЛ „С.А.“ С. АД, от която бил трайно увреден. Последиците се изразявали в изкривяване на двата долни крайника, скъсяване на десния крак, без възможност за пълно възстановяване, загрозяващи белези, резултат от оперативните интервенции, а от това – трудно самообслужване и невъзможност да извършва физическа работа, заради което останал безработен. Смятал, че първата операция била некачествено изпълнена от медицински екип на ответника при неспазване на утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика и по-конкретно, че по време на операцията на 06.10.2006г., в разрез с установените правила, оперативният екип е изхвърлил част от костта на дясното бедро, което било причина за липсата на допир между костните фрагменти, което от своя страна е препятствало оздравителния процес, а лявата коленна става била неправилно имобилизирана чрез гипсиране, вместо да бъде наместена чрез операция с метално фиксиране на костите, заради което зараснала накриво.

С оглед твърденията на ищеца, сочещи на недобросъвестност и некомпетентност на медицинските специалисти, е изискана медицинската документация – история на заболяването от УМБАЛ „С.А.“ С. АД, МБАЛ Д. АД и СБДР „П.“ ООД – гр.С. и резултатите от рентгенологичните изледвания в гр.Д..

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) по конкретно поставени от страна на ищеца и ответника въпроси. След проверка на медицинската документация и личен преглед на ищеца, вещото лице е дало заключение, че:

1. На 03.10.2006г. А.А.А. е бил приет за лечение в УМБАЛ „С.А.“ С. АД след пътно-транспортна злополука с многофрагментарно счупване на дясната бедрена кост в проксималната средна трета с разместване на костните фрагменти и вътреставно счупване на лявата подбедрица без разместване. Травматичните увреждания били установени след рентгенови изследвания, а лечението определено след хематологични изследвания и лекарски консултации.

2. Пациентът е подписал при постъпването си фиш за информирано съгласие относно обстоятелството, че му бил разяснен характера на заболяването, евентуалните рискове и усложнения, свързани с него и предложеното лечение. След проведена предоперативна подготовка и възстановен анемичен синдром ищецът бил опериран на 06.10.206г., като било извършено открито (кръвно) наместване на счупената дясна бедрена кост и стабилизиране чрез 130-градусова Г-образна метална плака и винтове. Счупването на голямопищялната лява кост било обездвижено чрез гипсова превръзка. Проведеното лечение е било наложително, а оперативното лечение на дясната бедрена кост - единствена алтернатива.

3. На 13.10.2006г. пациентът бил в добро общо състояние, вертикализиран на две патерици (история на заболяването, л.42 и сл.).

4. На 19.10.2006г. бил изписан от болницата с препоръка да ходи с две патерици в продължение на три месеца, както и да се яви на контролен преглед след два месеца. Към момента на напускане на здравното заведение можело да се приеме, че пациентът е бил вертикализиран, но е неправдоподобно да се смята, че се е придвижвал самостоятелно.

5. При подбора на вида лечение на вътреставното счупване на лявата голямопищялна кост в областта на коленната става ортопедите са предпочели консервативното лечение чрез гипсова имобилизация, който е традиционен и се прилагал при счупвания, при които няма разместване на костните фрагменти, какъвто бил и настоящия. Прилагането на винтова синтеза или синтеза с метална плака в тази област би довело до допълнително нараняване на ставата, предвид порестата структура. Предвид това, както и риска от две последователни големи костни операции на пациента, използването на гипсова превръзка е било правилното решение. Рискът произтичал от занижения показател на хемоглобина след първата операция, наложило допълнително кръвопреливане.

6. Оперативното лечение на фрактурата на дясна бедрена кост било извършено според установения с Наредба № 21/2004г. медицински стандарт по „Ортопедия и травматология“. Пациентът е бил информиран за вида на оперативното лечение, проведени били необходимите консултации и изследвания, като в оперативния протокол № 702/06.10.2006г. нямало данни за премахване или изхвърляне на костен фрагмент от зоната на счупването.

7. Липсвали пропуски при извършване на операцията в УМБАЛ „С.А.“ С. АД, тъй като двата края на костта били добре адаптирани, металната синтеза била стабилна, без данни за размествания на фактурата, нито било установено следоперативно изкривяване на костта, включително при рентгенологичните изследвания в гр.Д. на 04.12.2006г., 23.01.2007г. и 17.05.2007г.

8. Ищецът бил приет в МБАЛ Д. АД с констатирана коленна недостатъчност на двете коленни стави и отстояние от 1 см -1.5 см между фрагментите на дясната бедрена кост без данни за консолидация. Установено било ниско ниво на хемоглобина като белег на удължения срок на костното срастване. Многофрагментарните фрактури на бедрената кост зараствали бавно – от 8 месеца до 1 година, поради което констатацията за забавено зарастване на счупената кост на петия месец от операцията е била прибързана и неправилна. Оперативното лечение и остеопластика, направено в МБАЛ Д. АД било ненавременно. Правилният подход бил медикаментозно стимулиране на костното израстване.

9. На 16.03.2006г. в МБАЛ Д. АД били извършена операция, като в оперативен протокол № 161/16.03.2007г. била направена констатацията за наличен плътен съединително-тъканен мост между фрагментите на счупената кост на дясното бедро. Извършена била костна пластика с парче от хълбочната кост, за да се запълни костния дефект. Извършването на такава операция в ранния стадий от зарастването на костта е било резултат на субективната преценка на опериращия ортопед, диагнозата забавено зарастване на костта не бил достоверен, тъй като открития при операцията плътен съединително-тъканен мост сочел на продължаващо зарастване на костта, което не било завършило окончателно. При проследяване на състоянието след осмия месец от травмата новата кост е можело да се види при рентгеново изследване. Ето защо, тази операция не била извършена заради разместване на костните фрагменти или разпадане на металната синтеза, а е целяла само стимулиране на костното срастване.

10. Към настоящия момент здравословното състояние на ищеца било стабилизирано, можел да се придвижва без помощни средства, дясната бедрена кост е зараснала окончателно със скъсяване от 2 см, което се компенсирало с ортопедична подложка в обувката. Металната плака не била извадена, но предвид изминалия петгодишен срок от поставянето й, тя можела да бъде отстранена без висок оперативен риск за пациента. Лявата голямопищялна кост била зараснала с остатъчна деформация. Останали се трайни белези от хирургическите интервенции, които трудно можели да се отстранят с пластична операция.

Разпитан в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Допълнително пояснява, че плановата операция е резултат от намаления хемоглобин при пациента от кръвозагубата при ПТП и до подготовката му крайниците са били временно обездвижени. Указва, че рехабилитацията е задължителна при такива травми и не би могъл да бъде изписан без да е проведена. Скъсяването се дължи на многофрагментарното счупване, а не на грешка при изпълнение на първата операция.

Разитана в съдебно заседание на 24.04.2014г. св.А.С. свидетелства, че носела храна на А.А.А. в болницата и оставала за кратко при него. Лично е видяла, когато ищецът бил изправен до леглото, но му прилошало, а по-късно присъствала на раздвижването му в коридора на болницата, където „масажистка” го учела да ходи. Обслужван бил от санитарки, както и от св.Ж.О., която знае, че била там през първите дни след операцията. Свидетелства относно обстоятелството, че ищецът не е можел да ходи сам при изписването му от УМБАЛ „С.А.“ С. АД, поради което лично се ангажирала да го настани на подходящо място и след напускане на болницата го завела с количка в СБДР Панчарево ООД – С. за рехабилитация. Била чула, че за операцията са му искали пари, както и кръводарители. Според личните й наблюдения А.А.А. имал силни болки след операцията. При лична среща с него установила, че и днес търпи болки и все още накуцвал.

Разпитана в същото съдебно заседание св.Ж.О. указва, че пристигнала при ищеца в деня на операцията и след като дала кръв, заедно с други хора, останала при него първите 3-4 дни, за да му помага с хигиената. През това време А.А.А. се оплаквал, че много го боли. Не си спомня санитари или медицински сестри да са се грижели за него, чувала е, че санитарките му искали пари, за да го обслужват. На по-късен етап при разпита й свидетелката дава показания, че медицински сестри са идвали при него и не си спомня колко са помагали санитарите. Тръгнала си преди изписването му, но знаела, че е имал рехабилитационна програма в болницата, както и че е продължил с физиотерапията в гр.Д. до 17 март 2007г. След това му била направена операция в болницата в гр.Д.. От лекуващият ортопед д-р Митко Георгиев узнала, че средното парче на счупената дясна бедрена кост не било зараснало и трябвало да се махне и замести с шина. Преди втората операция бил непрекъснато с патерици и с гипсиран крак.

Разитана в съдебно заседание на 16.10.2014г. св.Л.П. установява, че в посочения период е била старша сестра в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „С.А.“ С. АД. Свидетелства, че прохождането при ищеца било трудно, но рехабилитация се е провеждала ежедневно и лично е виждала рехабилитатор в стаята, който е длъжен да работи с всички болни. Изяснява, че предвид характера на здравното заведение болничният престой е само в острия стадий на заболяването, а долекуването се извършва в други болници, поради което е било достатъчно само вертикализирането на ищеца, за да бъде изписан. Санитарно-битовите нужди на пациентите се поемали от санитари, долният чаршаф се сменял всяка сутрин.

При така установеното от фактическа страна, Софийски градски съд намира от правна страна следното:

Отговорността на здравното заведение - ответник по предявените главни искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Болничното заведение носи отговорност за виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложена работа по оказване на медицинска помощ. Съгласно императива на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфора на увредения или неговия телесен интегритет), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД). Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената работа. От своя страна, правото на медицинска помощ се осъществява при прилагане на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество ( чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ ). От изложеното може да се приеме, че противоправно е всяко поведение на лекар или друг служител от медицинския персонал, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии в съответната област и с основните принципи на правото на медицинска помощ.

С оглед така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на ищеца е било да установи, че опериращият екип е работил в ответното болнично заведение, че виновно е провел оперативното лечение неправилно, от което е последвало изкривяване на двата крака, скъсяване на десния крак, без възможност за пълно възстановяване, последващи операции в друга болница, загрозяващи белези - резултат от оперативните интервенции, затруднено самообслужване и невъзможност за извършване на физическа работа, като това е нанесло на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, които могат да бъдат оценени в претендирания размер – 140 000 лева. В тежест на ответника е било да докаже, че не е налице виновно поведение от страна на негов служител с оглед презумпцията на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Настоящият състав намира, че от доказателствения материал по делото може да се направи извод, че за ищеца са настъпили негативни промени – претърпял е неимуществени вреди (болки и страдания), но не се доказа, че те са в пряка причинно-следствена връзка от конктретни и виновни противоправни действия или бездействия на служители на ответника, които да са довели до уврежданията, за които се търси обезщетение. В хода на производството не беше установено противоправно поведение на лекарите и/или медицинския персонал на УМБАЛ „С.А.“ С. АД, изразяващи се в несвоевременност и неправилност на лечението на ищеца след постъпването му в болницата до неговото изписване. Този извод съдът извежда основно от приетата по делото СМЕ, като предвид спецификата на предмета по делото медицинската експертиза е решаваща в тази насока. Експертното заключение е изготвено от ортопед-травматолог въз основа на медицинската документация по делото и личен преглед на ищеца, а направените изводи кореспондират с приетите писмени и гласни доказателства и представляват еднозначен, непротиворечив отговор на релевантните за изхода на делото въпроси. Същата, като неоспорена, е приета по делото.

Спорен по делото е въпросът дали извършената от екип на ответника операция на 06.10.2006г. е правилна с оглед състоянието на ищеца, условията за лечение и достиженията на медицинската наука. Конкретно се оспорва дали консервативното лечение чрез гипсова превръзка на лявата коленна става е било по-удачно пред оперативното наместване на костните фрагменти и закрепването им чрез винтова синтеза или синтеза с метална плака, както и дали по време на операцията в УМБАЛ „С.А.“ С. АД опериращият екип е изхвърлил костен фрагмент от областта на счупването, в резултат на което не било възможно наместването на другите фрагменти така, че те да се допират и това е довело до невъзможност костта да зарасне. Медицинската практика представлява високоспециализирана дейност, базирана на научни достижения и насочена към лечение и предпазване на хората. Преценка за правилното прилагане на лечението в зависимост от спецификата на всеки случай е на лекуващите лекари. Основен принцип при всяко лечение е избора на максимално ефективни и щадящи процедури, като оперативното лечение е крайна мярка. По делото бе доказано, че единствената алтернатива за лечение на многофрагментарното счупване на дясна бедрена кост при ищеца е оперативното наместване, като с оглед дислокацията на костните фрагменти същите били закрепени чрез поставянето на Г-образна плака с винтове (СМЕ). Операцията е била планова, тъй като състоянието на пациента не е позволявало спешна интервенция, а е изисквало изпълнението на мерки за корекция на занижения хемоглобин (т.нар преодоляване на анемичния синдром при пациента). При липсата на друга възможност, лекарите от болничното заведение са предприели кръвното наместване на костта, като при извършване на операцията специалистите са работили по оптимален професионално издържан и медицински мотивиран метод. Съгласно заключението на вещото лице няма данни по време на операцията екипът да е изхвърлил костно парче – ИЗ и оперативен протокол № 702/06.10.2006г. Експертът е пояснил, че при многофрагментарно счупване на костта не е възможно пълно напасване на костните фрагменти, а скъсяването на крайника е закономерна последица на това увреждане. В същото време посочва, че от медицинската документация не се констатира износване на металната плака, нито разместване на костните парчета в областта на счупването, което да налага коригираща операция. Напротив, от оперативния протокол № 161/16.03.2007г. се установява, че на мястото на фрактурата се е образувал плътен съединително-тъканен мост между фрагментите на счупената кост на дясното бедро, което е доказателство за незавършен, но правилно протичащ оздравителен процес. В тази връзка вещото лице разяснява, че зарастването на костта при тази степен на увреждане се постига за срок от 8 месеца до 1 година. Операцията в МБАЛ Д. АД е била извършена едва на петия месец, т.е. прибързано. Ако лекуващите лекари от МБАЛ Д. АД са изчакали оздравителния процес, то след осмия месец са можели да установят зарастването на костта с рентгенологично изследване. Крайният извод на СМЕ е, че последващата операция не е била наложителна или коригираща първата, а е целяла само стимулиране на костното срастване, както и че извършената от ответника операция е според установения с Наредба № 21/2004г. медицински стандарт по „Ортопедия и травматология“.

Не се установи също и неправилност на терапевтичната процедура на увредения при ПТП ляв долен крайник. Видно от СМЕ ортопедите са предпочели гипсовата имобилизация и този метод, освен традиционен, е и правилен, като се изхожда от това, че вътреставното счупване на лявата голямопищялна кост в областта на коленната става е без разместване на костните фрагменти. Извършването на операция чрез винтова синтеза или синтеза с метална плака в случая би било неудачно, тъй като би довело до допълнително нараняване на ставата. Полученото изкривяване на коленната става не е резултат от неправилно проведено лечение от страна на ответника. Доказа се по делото, че пациентът е бил информиран за характера на уврежданията и за същността и целта на предлаганото лечение, както и че по отношение на същия са направени необходимите изследвания и консултации за диагностициране и лечение на счупванията. Не се събраха доказателства относно твърденията на ищеца, че отразеното в медицинската документация относно състоянието му след първата операция е невярно. Видно от показанията на св.Ж.О., медицинска сестра по професия, рехабилитационните процедури са задължителни при това състояние на ищеца – факт, потвърден от показанията на св.П. и от заключението на СМЕ. Св.С. също заявява, че е присъствала при изправяне на ищеца до леглото, когато му е прилошало, както и на раздвижването му в коридора от „масажистка”. Не бе успешно оспорено отразеното на рехабилитационния лист раздвижване, вкл.вертикализиране на пациента – л.61 от делото, нито отбелязването в епикризата, издадена от ответника, че ищецът е изправен – обстоятелство, кореспондиращо с написаното в епикризата от СБДР Панчарево ООД - С., че е приет в това състояние. Настоящия състав приема като обективно, безпристрастно и правилно заключението на вещото лице, че рехабилитацията е била провеждана при този пациент, както и че е достоверно да е бил изправен на помощни средства, но неправдоподобно да се приеме, че се е придвижвал самостоятелно. Последният извод от своя страна бе подкрепен от показанията на св.С., според която ищецът не е можел да се движи без чужда помощ, заради което бил настанен в СБДР Панчарево ООД - С., а тя лично го придружила. Не се доказаха твърденията, че служители на ответника са искали пари на ищеца, за да бъде обслужван в периода на престой в УМБАЛ „С.А.“ С. АД, като съдът намира, че това обстоятелство по никакъв начин не представлява поведение, в причинно-следствена връзка от което да са настъпили вредоносните резултати като изкривяването на двата долни крайника и скъсяването на десния крак. Твърдението за психологически натиск да се осигури кръв за преливане преди операцията също не кореспондира с предмета на делото, доколкото не се претендират вреди от такъв вид недобросъвестно поведение на служители на болницата. В тази връзка, следва да се отбележи, че може да е налице състав на деликтна отговорност, когато медицински служители и работници не са проявили изискуемото към пациента хуманно и добронамерено отношение, разбиране и съчувствие към тяхната болка, като на обезщетяване по общия ред подлежат и тези вреди, макар да няма противоправно виновно поведение от страна на лекарския екип от медицинска гледна точка (решение № 473/13.09.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1329/2009г. на ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК). Но такова дължимо, но неизпълнено поведение не е посочено като правопораждащ претендираното обезщетение факт в исковата молба, която единствено очертава предмета на спора. Отделно от това, липсват доказателства в тази насока.

Неоснователен е също доводът на „ДЗИ О. З.“ АД за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове. Видно от доказателствата по делото соченото противоправно деяние е от дата 06.10.2006г., а исковата молба е постъпила в съда на 03.10.2011г. т.е. в рамките на предвидения от закона и приложим в случая общ петгодишен давностен срок.

След като не се установи противоправно виновно поведение на служители на ответника, няма основание за ангажиране на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност за претърпени от ищеца вреди, поради което предявените главни искове с правно основание чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Неоснователността на главните искове влече като правна последица неоснователност и на акцесорните искове по чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. С оглед изхода на спора направените от ищеца разноски остават за негова сметка. Направените в производството разноски от третото лице помагач д-р С. в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение (л.101 от делото) следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Относно искането на ответника за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, претендирани до размер 5250 лева, съдът намира следното: Видно от списъка по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК, л.264 от делото, ответникът претендира присъждане на 5000 лева – адвокатско възнаграждение, за което е представил договор за правна защита и съдействие на л.27 от делото. В договора е отбелязано, че възнаграждението е изплатено по банков път, като не е представен документ, видно от който плащането да е извършено по сметка на адв.Л.И.Н.. Предвид изложеното, искането по чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК от страна на ответника за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение. Относно искането за присъждане на 250 лева – разноски за СМЕ, съдът намира същото за основателно и следва да бъде признато до искания размер. Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ АД не направило искане са присъждане на разноски.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете на А.А.А., ЕГН **********,***, срещу УМБАЛ „С.А.“ С. АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. М.“ № 1, с правно основание чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неправилно оперативно лечение, извършено на 06.10.2006г. в размер на 140 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1625.23 лева, ведно със законната лихва върху тях от 06.10.2006г. до окончателното погасяване, като неоснователно.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********,***, да заплати, на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, на Д-р С.И.С.,***, сумата от 150 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********,***, да заплати, на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, на УМБАЛ „С.А.“ С. АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. М.“ № *, сумата от 250 лева – разноски за СМЕ, като отхвърля искането за присъждане на сумата от 5000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника - „ДЗИ О. З.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Г. Б.“ №*, и Д-р С.И.С.,***. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-21 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия Мичева гр. дело № 12859 по описа за 2011 година