Решение №16809/21.08.2014 ГД №12052/2012 СГС

РЕШЕНИЕ №16809/21.08.2014 ГД №12052/2012 СГС Гражданско дело № 12052/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

Образувано е по въззивна жалба н.ищците: Л.Х.Т. и С.Т.Т. срещу решение от 11.06.2012г. по гр.д. 527/2011г. на СРС, 48 с-в, с което е отхвърлен иск срещу ответника: „С.б.з.а.л.на о.з.” с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 51 и чл. 52 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за сумата от по 12450 лева – за всеки ищец, ведно със законна лихва от 08.06.2010г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на наледодателя им Т.Г. Т..

Жалбоподателите излагат, че първоинстанционния съд неправилно е квалифицирал исковете по 49 и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай не е необходимо да се доказва причиняване на увреждането – след като ищецът твърдял неизпълнение на нормативната уредба и обичайната практика, то в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил стриктно и адекватно всички, съобразени със състоянието на Т. действия, но въпреки това същият бил починал.

Жалбоподателите поддържат, че районният съд неправилно е анализирал събраните доказателства, както и че неправилно се е позовал на показанията на свидетеля: Г., тъй като същата не си била спомняла пациента.

Жалбоподателите твърдят, че в резултата на поведението на служителите на болницата, заради забавянето на предприемане на необходимите мерки по лечението му състоянието на Т. прогресивно се е влошило.

Жалбоподателите поддържат, че изводите на вещото лице са принципни, а не конкретни и съдът не е следвало да приема СМЕ. По изложените мотиви моли за отмяна н.обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират разноски.

Въззиваемият ответник: „С.б.з.а.л.на о.з.”, в дадения му срок депозира отговор на въззивната жалба, в който излага, че оспорва предявената жалба и моли съда да я остави без уважение като неоснователна и излага съображения в тази насока.

Предвид нормата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК препраща към мотивите на СРС.

Във връзка с доводите по въззивните жалби следва да се добави и следното: Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за неправилна правн.квалификация на предявения иск. Ищците: Л.Х.Т., ЕГН ********** и С.Т.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.С., кв.”Г.” бл. **, вх.*, ет.*, ап. * срещу „С.б.з.а.л.на о.з.”ЕООД, ЕИК ********, с адрес:*** , с която са поискали от съда да осъди ответника: за сумата от по 12 450лв. за всеки ищеца, ведно със законната лихва от 08.06.2010г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на наследодателя им Т.Г. Т., починал поради отказ за лечение на ответника.- в случая е налице хипотезата на чл. 49 и чл. 86 от ЗЗЗД.. За пълнота следва да се изложи, че неправилната правна квалификация води до неправилност, а не до недопустимост на решението на СРС.

За да се яви предявеният иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД основателен е необходимо да се докаже, че е налице осъществен фактическия състав на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД от страна на лица на лечебното заведение, както и че същият е реализиран при или по повод работата им, възложена от ответника. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес ищецът по иска следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че е налице твърдяното от него противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на съответните лица, че е претърпял вреда и същата е в причинно-следствена връзка с това противоправно поведение. В тази връзка са неоснователни възраженията на въззивниците, че в конкретния случай не е необходимо да се доказва причиняване на увреждането и че след като ищците твърдял неизпълнение на нормативната уредба и обичайната практика, то в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил стриктно и адекватно всички, съобразени със състоянието на Т. действия, но въпреки това същият бил починал. В тежест на ищците е да докажат всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане, с изключение на вината.

Първоинастанционният съд правилно е анализирал всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Изводите на съда не се основават на свидетелски показания на свидетеля Г., а на представените медицински епикризи, лична амбулаторна карта на Т. Т., Решение № 1253/17.06.2010 г на Онкологичната комисия на ответника, изследване от 05.07.2010 г. и МРТ на главен мозък на Т. Т., както и на приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ).

Съгласно заключението починалият Т. Т. е страдал от неизлечимо онкологично заболяване „аденокарцином на десния бял дроб, манифестирал се с мозъчна метастаза - IV-ти стадий”. Посочило е че в този стадий се провежда само поддържащо лечение, вкл. и поддържаща химиотерапия с цел редуциране симптоми на болестта. Химиотерапията, обаче, има много странични ефекти и тя може да се повежда, само ако болният е в добро общо състояние и няма противопоказания на кръвни показатели и състояние на други органи.

Вещото лице е посочило че в случая Т. Т. през 2008г. е бил претърпял инфаркт, а през периода 30.04.2010г.- 19.05.2010г. и две операции- мозъчна и белодробна, като химиотерапия е била възможно най-рано 30 дни след операциите.

Вещото лице е посочило е, че назначените от д-р Г. през юни 2010г. изследвания са били абсолютно необходими, защото нямало яснота за състояние на коремни органи и същото било нужно на Онкологичната комисия. Посочило е че в случая състоянието на пациента се е влошило - задълбочила се неврологичната симптоматика и това изисквало допълнително уточняване на състоянието и на централната нервна система и именно с оглед на това били назначени прегледи при доц.Кирова, а извършеният ядрено-магнитен резонанс бил най-адекватния метод за изследване в случая.

Вещото лице е посочило, че при откритите метастази - рецидив на заболяването на мозъка, поставяло под съмнение провеждането на каквото и да е било лечение по-нататък. Стандартният подход при такава ситуация била повторна консултация с хирург с оглед повторна оперативна интервенция, а при неопрерабилност - консултация с лъчетерапевт и облъчване на мозъка.

Вещото лице е посочило, обаче, че в случая е установено влошено състояние на пациента наложило намеси на Бърза помощ, а именно епилептични припадъци, конвулсии, доказващи прогресия на заболяване в мозъка, сърдечна недостатъчност, а същото било абсолютно противопоказание за провеждане на каквото и да е било специфично противотуморно заболяване- химиотерапия или лъчетерапия. Продължаването на лечението в хоспис било единственото приемливо за случая. Посочено е че проведеното лечение в случая съответства на състоянието на пациента. Влошеното състояние било влошено още преди насрочената за 17.06.2010г. Онкологична комисия, прогресията и мозъчните метастази са вероятно още от преди това. Решение по същество на лечението не е взето, поради неуточнено състояние на мозъка към 17.06.2010г.

За да се ангажира отговорността на ответника, поведението на лекарите трябва да сочи нарушение на установения ред и правила за поведение в дадената област или професия. За да се установи лекарска грешка трябва да се отговори категорично на въпроса в какво се състои същата и какво е трябвало да се направи, за да се избегне настъпването на вредите, както и какви са конкретни нарушения на правилата за лечение. Само при категорични доказани обстоятелства за такова поведение лекарят би могъл да носи отговорност за непозволено увреждане.

Вещото лице е категорично в извода си, че в случая заболяването е било нелечимо, като единствено поддържащо лечение е било възможно, но в случая състоянието на пациента не е позволявало нито лъчетерапия нито химиотерапия. Доколкото по делото се установи, че ответникът до 10 дни от регистрация на пациента е насрочил изследвания с оглед установяване на състояние на пациента, вкл. и е разгледал случая на Онкологична комисия, извършил е необходими изследвания, а и е дал направление за консултация с външен специалист, самото състояние е установено за по-малко от месец след регистрация на пациента при ответника и същото не е позволявало химиотерапия или лъчелечение, то съдът приема, че отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана за обезщетението на вредите, за които са предявени претенции.

При така установеното по делото съдът приема, че по делото не са доказани противоправни действия на служители на ответника, а отделно не е установено и че действията им са били закономерната причина за настъпване на смъртта на наследодателя на ищците.

По горните мотиви настоящият въззивен състав на съда намира за неоснователни въведените в жалбата на ответниците доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение и същото на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.06.2012г. по гр.д. 527/2011г. на СРС, 48 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV Б въззивен състав, на седми октомври две хиляди и тринадесета година в публично заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ИВО ПЕТРОВсекретар Н.М., като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВ гр.д. № 12052 по описа за 2012 год

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК.