Решение №1828/18.08.2015 ГД №1634/2015 АпС София

РЕШЕНИЕ №1828/18.08.2015 ГД №1634/2015 АпС София Гражданско дело № 1634/2015 г., разгледано от Апелативен съд.

Предмет на спора са твърдения за медицински деликт .

Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството по делото е образувано по повод подадена въззивна жалба от на Б. Н. О.-С. , В. В. С. и Б. В. С. ,последният действащ чрез своите родители и законни представители, против решение №18810/28.11.2014г. ,постановено по гр.д.№3134/2011г. по описа на СГС, І ГО- 21 състав,с което са отхвърлени предявените от тях обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размерна по 100 000 за първите двама ищци и 200 000лв. за третия ищец и искове за плащане на претърпени имуществени вреди в общ размер на 46510лв. ,ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на деликта – 15.03.2006г.

С диспозитива на обжалваното решение съдът не се е произнесъл по иска за заплащане на ищеца Б. С. на пожизнени месечни периодични платежи в размер на средната работна заплата за страната ,представляващи необходима добавка към месечната му издръжка. В срока по чл.250Чл. 250. ⚖️ Практика (23) (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора. (3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Тълкуване на решението от ГПК обаче не е поискано допълване на решението ,поради което и този иск не е предмет на въззивното производство.

В подадената жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение поради това ,че неправилно е прието ,че медицинският екип, ръководил раждането няма вина за настъпилото увреждане. Посочва,се че вината се предполага като не са ангажирани доказателства ,които да оборят законовата презумпция, че такава съществува. Прави се оплакване за неаргументираност на решението по отношение на приетото за установено ,че няма нарушение на нормативни изискания и установените добри медицински практики. Изтъкнато е, че ответникът е нарушил предвиденото в закона свое задължение да съхранява медицинската документация ,свързана с протеклото раждане.

Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата,с който оспорва същата и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Третите лица – подпомагащи страни на ответника Д. П. Й., Н. С. Т., Е. П. Р., и Б. Т. С.-Б. са подали отговори, с които оспорват подадената жалба .

Третото лице- помагач [фирма] не е изразило становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено и доказано следното:

Пред градския съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49 и чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД .

Твърди се,че раждането на ищеца Б. В. С. здравето на същият е било увредено трайно ,като е получил акушерска парализа тотален тип на лявата ръка. В тази връзка той и неговите родители- останалите двама ищци по делото са претърпели неимуществени вреди ,които за първия ищец са оценени на 200 000лв., а останалите двама – на по 100 000лв. за всеки един от тях.

Родителите на детето претендират и имуществени вреди ,изразяващи се в разходите ,които родителите са направили за рехабилитационни процедури, за осигуряване на обезболяващи медикаменти, санаториални такси и разноски , физическа поддръжка на детето за осигуряване на мускулния тонус, средства ,вложени за медикаментозно лечение, за гориво и амортизация на собствения им лек автомобил.

Ответната страна е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Излагат се твърдения , че не е налице нарушение на конкретни правила в медицинските стандарти или на добрата медицинска практика. Посочва,че предполагаемата размяна на медицински банки,която се сочи в исковата молба би довела до тежки последици, които обаче не са констатирани-хипоксия на плода, разкъсване на маточната шийка и тежки разкъсвания на влагалището.

На основание чл. 219,ал.1Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието от ГПК като трети лица –помагачи на ответника са конституирани лицата, участвали в медицинския екип, наблюдавал и асистирал при раждането., както и [фирма].

Подпомагащите страни също са подали отговори на исковата молба,с които я оспорват.

Апелативният съд , в изпълнение на правомощията си по чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК , излага следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От събрания по делото доказателствен материал се установява следното:

На 15.03.2006г. ищцата Б. С. е постъпила в ответната болница поради започнала в рамките на термина родова дейност и в последствие родила доносено дете от мъжки пол- ищеца Б. С.. Раждането е ръководено от екип, в който са били включени участващите като подпомагащи страни д-р Н. Т.- акушер- гинеколог и Б. С. – Б. като акушерка. Доктор Д. Й. е присъствал в качеството си на анестезиолог. На Б. О.-С. била поставена система за вливане на физиологичен разтвор,а в хода на родовата дейност е било извършено и вливане на препарата окситоцин с цел ускоряване на раждането. Бебето е проплакало след изваждането му, било е прегледано от неонатолог и преместено в неонатологичното отделение, като на майката е дадена информация ,че с него всичко е наред. След като детето било преместено при нея С. установила ,че то плаче почти непрекъснато. На третия ден й е съобщено /и това е отразено в историята на новороденото/, че лявата му ръка е увредена поради родова травма с увреда на нервите на раменния пояс. Окончателната диагноза е „акушерска парализа тотален тип”.

По делото са допуснати и приети съдебно-медицински експертизи, и съдебно- икономическа такава.

От акушеро- гинекологичната експертиза д-р В. С. става ясно , че раждането е протекло на добро професионално ниво и че винаги в родовия процес съществува известна степен на риск. Според вещото лице, не е имало необходимост от включване на препарата окситоцин, тъй като раждането е било нормално. Няма данни обаче това действие на медицинския екип да е довело до свръх интензивна родова дейност, ускоряване на раждането и препятстване възможността детето да се завърти правилно спрямо родовия канал и да се адаптира към родовите пътища.

От заключението на вещото лице невролог д-р Х. М. се установява,че този вид травми се получават при изтегляне на главата в странично наклонено положение при главични прилежание на плода, или при изтегляне на ръката при седалищно предлежание. Травмата ,която Б. С. е получил е средно тежка и при нея са увредени основно шийните нервни коренчета С5 и С6 с последваща парализа на мускулите на рамото и мишницата. Това причинява невъзможност за движения в раменната става , липсва външно отвеждане /абдукция/ , външно завъртане /ротация/ на предмишницата и външно завъртане / супинация/ на дланта . ръката е прибрана към тялото, лакътят е екстенциран, а предмишницата – пронирана. Това ограничение на двигателните функции на лявата ръката затруднява нормалното психическо и физическо развитие на детето в ранна възраст, по- късно е предпоставка за допълнителни травми и наранявания поради невъзможните защитни действия. Въпреки проведеното оперативно лечение , прогнозата за пълно възстановяване е крайно неблагоприятна

По делото са събрани гласни доказателства - показанията на свидетелите М. П.- О., баба на Б. С. и майка на Б. О.- С., .К. П.- началник „Родилно отделение" в УМБАЛ [фирма] – С., С. И. ,Е. Т.- К. -лекар в УМБАЛ [фирма]-С. и И. Б.. Свидетелките О. и И. установяват ,че семейството на ищците търпи неимуществени вреди ,които се изразяват в силни негативни изживявания, свързани с травмата на детето Б.. Последното постоянно провежда лечение, като единия от родителите трябва да го води почти ежедневно на процедури. Операцията , рехабилитационните процедури и въобще цялото лечение причинява на делото болки и дискомфорт. То се чувства непълноценно когато общува със своите връстници. Родителите и цялото семейство са ангажирани емоционално и физически с неговото отглеждане и лечение. Свидетелят Б. ,който е началник на неонатологичното отделение в ответната болница ,установява,че в конкретния случай детето е било настанено като физиологично здраво в. отделението. Посочва,че парезата не препятства даване на бебето на майката за кърмене, нито изписването му. Терапията при този вид травма започва след 15-20 ден, когато бебето трябва да се консултира с невролог. Предвид на това факта,че травмата е диагностицирана на третия,а не първи ден на се отразява на състоянието на детето.

Представени са и медицински документи – епикризи, част от медицинската документация за раждането. Съдът не обсъжда тези доказателства извън посоченото от вещите лица – медици, тъй като не притежава специални знания в тази насока и кредитира заключението на вещите лица, които не са оспорени от страните. Наведените във въззивната жалба доводи, че изводите на първоинстанционния съд се дължи на негодни доказателствени средства,тъй като е налице неизпълнение на задълженията на ответната страна за съхраняване на документацията във връзка с раждането, не могат да бъдат възприети. Действително, по делото се установява ,че след като ищцата С. е поискала да й бъдат предоставени копия от документите, свързани с раждането, документацията е била разкомплектована и към момента на завеждане на делото ответната страна не е притежавала същата в цялост. Въпреки това, представените налични документи не са оспорени,а други от тях са представени от ищците ,като са заверени от техния адвокат. Това изключва възможността същите да са „негодни” като доказателства. Възможно е част от документацията да липсва, но не се е посочено какво точно касае тя и не са правени искания тази празнина да бъде попълнена по друг начин. Вещите лица , изготвили медицинските експертизи са базирали своите изводи именно на тези документи. Не е констатирано да липсват документи за съществени моменти от процеса на раждане. Освен това не4изпланенитео на задължението за съхраняване на документацията не води автоматично до извода ,че са налице нарушения и в самата медицинска дейност.

За установяване на размера на претендираните неимуществени вреди по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза на В. Р., икономист- счетоводител.

Видно от същата, стойността на заплатените рехабилитационни процедури за първите две години от раждането на Б. С., провеждани три пъти седмично в домашни условия за 104 седмици възлиза на 7020 лева при средна пазарна цена за един час процедура 22.50 лева.Стойността на заплатените рехабилитационни процедури за 2008г. и 2009г. на Б. С., провеждани два пъти седмично в домашни условия за 104 седмици възлиза на 6760 лева при средна пазарна цена за един час процедура 32.50 лева.Стойността на заплатените рехабилитационни процедури на Б. С., извършени от СБДПЛРДЦП [фирма], [населено място], възлизат на 1616.10 лева за периода 2006г,- 201Зг., съгласно справка от здравното заведение за издадените фактури по извършените услуги. Стойността на заплатените рехабилитационни процедури на Б. С., извършени от Медицински център [фирма], [населено място], възлизат на 2169.60 лева за периода 2006г,- 201Зг., съгласно справка от здравното заведение за издадените фактури по извършените услуги.

От правно страна:

За да се уважи иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД следва да са налице следните предпоставки : наличие на причинени вреди на физическо или юридическо лице, противоправно и виновно поведение на физическо лице, причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, възлагане на физическото лице на определена работа от страна на ответника и противоправното и виновно действие на физическото лице да е било извършено при изпълнението на тази работа или да е било в пряка връзка с нея.

По настоящото дело не се доказа служители на ответното дружество да са извършили противоправни действия, които да са причинили твърдените в исковата молба вреди.

Според заключението на вещото лице д-р В. С. раждането е водено на добро професионално равнище, съгласно с правилата на добрата медицинска практика. Няма данни за предозиране на препарата окситоцин, вливан на ищцата по време на родовия процес. Прилагането му е избор на водещият раждането лекар, като целта му е стимулиране на контракциите при констатирана хипоактивност. Ако е имало предозиране ,то е следвало да настъпи хиперактивна родова дейност, което от своя страна би довело до забавяне на раждането поради нарушаване на нормалния процес на контрахиране на матката. Това е щяло да породи страдание за плода, което да се отрази на следените тонове на бебето, но за такова нещо няма данни. Предвид на това и на записванията ,че количеството е било 20 капки на минута, което е в рамките на позволеното количество, то не се отразило неблагоприятно на родовата дейност, нито е в причинно-следствена връзка с увредата на плода, макар че включването му да не е било необходимо.

По делото не се доказа увредата на шийните нервни коренчета, довела до парализа на мускулите на лявото рамо и мишница на първия ищец, да е резултат от действия, извършени в нарушение на медицинските стандарти. Безспорно това е станало при изтегляне на плода,но по делото беше изяснено,че такава травма е възможно да се получи и тогава, когато се действа по възможно най-добрия начин и от най-добрия специалист.Не се установи също, фактът,че травмата е констатирана на третия ден ,да се е отразил негативно на състоянието на детето.

При това положение не е налице един от елементите на фактическия състав на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД - противоправно поведение на служители на ответната страна. Вината на основание чл.45,ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД се предполага,но презумпцията се прилага само когато е установено ,че са нарушени правни или морални норми, които от своя страна са довели до нарушаване на общия принцип да не се вреди другиму. В случая цялото раждане е проведено при спазване на правилата на добрата медицинска практика и задължението по чл.2,т.2 от Закон за здравето за осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година. Предвид на това настоящият състав приема, че настъпилото увреждане е в резултатна случайно събитие ,а не на противоправно поведение, което изключва носенето на отговорност за непозволено увреждане за причиняване на същото.

Предвид на изложеното, предявените искове се явяват неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

Ето защо обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното Софийският апелативен съд Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №18810/28.11.2014г. ,постановено по гр.д.№3134/2011г. по описа на СГС, І ГО- 21 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Софийският апелативен съд, гражданска колегия ІІ състав В открито заседание на седемнадесети юни Година 2015 В следния състав : Председател: Анна Палазова Членове :М. Г. К. П при секретаря Н. Вьонг и в присъствието на прокурора __________________ като разгледа докладваното от член съдията К. П., гражданско дело № 1634 по описа за 2015 година