Решение №18810/28.11.2014 ГД №3134/2011 СГС

РЕШЕНИЕ №18810/28.11.2014 ГД №3134/2011 СГС Гражданско дело № 3134/2011 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за медицински деликт .

Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец: Ищците Б.В.С. (ЕГН **********), действащ чрез свой родител и законен представител, Б.Н.О. (ЕГН **********), майка на първия ищец и съпруга на третия, и В.В.С. (ЕГН **********), баща на първия ищец и съпруг на втория, твърдят в исковата молба, че на 15.03.2006г. Б. С. е пстъпила за раждане в УМБАЛ „Света Анна” ЕАД – София. (понастоящем УМБАЛ „Св.А.” АД – С.).

До приемането й в болница бременността протичала нормално, а от контролните прегледи било установено правилно предлежание на плода. Родовата дейност започнала в рамките на определения термин и били налице всички обективни предпоставки за раждане по естествен път без усложения. Раждането протекло в екип в състав акушер-гинеколог, акушер, анестезиолог и анестезиологична сестра. По време на раждането е извикан и педиатър. В хода на родовия процес било извършено венозно вливане на окситоцин за интензифициране на родовия процес, а също и на физиологичен разтвор за поддържане на кръвното налягане на майката. Под въздействие на окситоцина раждането се ускорило и протекло бързо, без разрязване на родовите пътища, бебето изплакало и майката била уведомена, че с него всичко е „наред”.

След раждането детето силно плачело и трудно се успокоявало. На втория ден Б. С. била уведомена от дежурния педиатър, че детето е с увредена до неподвижност лява ръка. Касаело се до родова травма с увреда на нервите на раменния пояс. Обяснено й било, че вероятната причина за това било объркване на банките с физиологичен разтвор и окситоцин по време на раждането, поради което окситоцинът бил предозиран. Това довело до ускоряване на родовия процес до степен, че плодът не е могъл по естествен път да се завърти правилно спрямо родовия канал. В последващ разговор с началника на родилното отделение майката разбрала, че водещият раждането екип дори чул изпукване. Окончателната диагноза била акушерска парализа тотален тип.

Налице било виновно и противоправно поведение на екипа в УМБАЛ „Св.А.” АД - С., водил раждането, изразяващо се в некачествено и небрежно предоставени медицински услуги при неспазване на утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Било нарушено задължението на ответника да осигури качествена здрвна помощ с приоритет на децата (чл.2, т.2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. ЗЗ) и не били предприети възможните и допустими мерки за предотвратяване и/или ограничаване на вредите. В пряка причинно-следствена връзка от виновното и противоправно поведение на служители на здравното заведение, на първия ищец била причинена необратима и нелечима увреда на нервите на раменния пояс и обездвижване на ръката, а като последица и атрофия на мускулатурата, пожизнено инвалидизиране и постоянни физиотерапевтични процедури и медикаментозни приеми за поддържане на физическото му състояние, както и постоянно обгрижване от друго лице.

Тези последици освен болезнени, са и психически натоварващи за детето. То било обречено на социална изолация от връстниците си и невъзможност за пълноценно съществуване, общуване и разбиране, което препятствало правилното му физическо и интелектуално развитие. Противоправното поведение на служителите на ответника, освен в предозиране на препарата окситоцин по време на раждането и грешки при водене на раждането, се изразявало и в несвоевременно уведомяване на майката за проблема, което препятствало навременната медицинска интервенция за лечение на увреждането. От това, първият ищец търпи неимуществени вреди – болки и страдания, чийто размер се определя на 200 000 лева.

От виновното и противоправно поведение на екипа, водил раждането, неимуществени вреди претендират и другите двама ищци в размер на по 100 000 лева за претърпените болки и страдания, изразяващи се в душевна болка, причинена от физическите и емоционални страдания на детето им, както и допълнителни ангажименти по поддържащото лечение и обслужването му.

С исковата молба се претендира и обезщетение за имуществени вреди, както следва: За първия ищец Б.С. – пожизнени месечни платежи, като необходима добавка към издръжката му с оглед поддържащото лечение, заради увредата, в размер на средната работна заплата за страната към момента на плащането. За другите двама ищци Б.О. и В.С. при условията на солидарност – 46 510 лева, заплатени рехабилитационни процедури, обезболяващи медикаменти, санаториални разходи, лекарски прегледи и други по пера, подробно описани в молбата. Претендират разноски.

Ответник: Ответникът УМБАЛ „С. А.“ АД – С. (ЕИК *******), чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор по реда на чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК. Оспорва допустимостта на претенциите за имуществени вреди за бъдещи периоди, като неопределяеми. Оспорва основателността на предявените искове.

„Размяна” на банките с физиологичен разтвор и с окситоцин не можело да се получи, тъй като вливането им се извършвало по различно време и се контролирало от различни лица. Вливането на окситоцин със скоростта на вливане на физиологичен серум би довело до тежки усложнения на плода, като влошаване на сърдечната дейност, както и усложнения за майката, каквито не се сочат. Твърденията за увреждане при раждането не кореспондирали с първите отразени данни относно жизнените показатели на плода. Проведеното лечение било съгласно утвърдените медицински стандарти, не е налице виновно и противоправно поведение на служители на ответника и не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Ако се приеме, че по време на раждане е настъпило травмиране, то следва да се определи като инцидент (случайно събитие), доколкото от медицинските данни не можело да се предположи подобно усложнение. Оспорва се и размера на търсените неимуществени вреди като несъответстващ на степента на увреждане. Навеждат довода, че разходите по поддържане здравословното състояние на детето са такива, които се поемат от НЗОК, поради което ищците не са ги заплатили реално. Претендират се разноски.

С Определение от 22.06.2012г. са привлечени в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника д-р Н.С.Т. (акушер-гинеколог, провела раждането), д-р Д.П.Й. (анестезиолог), Б.Т. С.-Б. (акушер) и д-р Е.П.Р. (ръководител Клиника по акушерство и гинекология), както и „ДЗИ О. З.“ АД (като страна по сключен с ответника договор за застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“ по чл.249, т.3 КЗ вр.чл.189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ). Всеки от тях е депозирал отговор, с който оспорват исковете по основание и размер.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, намира следното: От фактическа страна:

На 15.03.2006г. ищцата Б.Н.О. е приета в УМБАЛ „Св.А.” ЕАД – С., заради започнала в рамките на термина родова дейност при нормално протекла бременност. Екипът, поел грижите, бил в състав д-р Н.С.Т. (акушер-гинеколог), д-р Д.П.Й. (анестезиолог), Б.Т. С.-Б. (акушер) и една анестезиологична сестра. По време на раждането в родилна зала дошъл и педиатър. На Б.О. била поставена система за вливане на физиологичен разтвор. В хода на родовата дейност било извършено и вливане на препарата окситоцин с цел ускоряване на раждането. След изваждане на плода, бебето проплакало, било прегледано от неонатолог и преместено в неонатологичното отделение. Майката била уведомена, че с него всичко е наред.

Скоро след това установила, че бебето плаче непрекъснато и трудно се успокоявало. Едва на третия ден било отразено в историята на новороденото, че лявата му ръка е увредена поради родова травма с увреда на нервите на раменния пояс. Окончателната диагноза била акушерска парализа тотален тип. Ищцата възприела, че вероятната причина за това била размяна на банките с физиологичен разтвор и окситоцин по време на раждането, поради което окситоцинът бил предозиран. В резултат на силно ускорената родова дейност плодът не е могъл по естествен път да се завърти правилно спрямо родовия канал. Разбрала, че медицинският екип дори чул изпукване при раждането.

На детето Барислав С. била причинена необратима и нелечима увреда на нервите на раменния пояс, обездвижване на ръката с последица - атрофия на мускулатурата. Детето било пожизнено инвалидизирано с констатирана степен 60% на увреждането и постоянна чужда помощ (експертно решение, л.9 от делото). Това наложило предприемането на системни рехабилитационни процедури веднага след изписването му от болницата за поддържане на физическото му състояние, както и постоянно обгрижване от друго лице. През 2011г. била извършена и операция във Франция за увеличаване на движенията в лявата раменна става. Процедурите, освен болезнени, били и психически натоварващи за детето. То страдало от социална изолация от страна на връстниците си, както и невъзможност за пълноценно съществуване, общуване и разбиране, което препятствало правилното му физическо и интелектуално развитие. Родителите, недоволни от негативния резултат, счели, че травмата е причинена от виновното и противоправно поведение на служителите на ответника, който не осигурил чрез тях качествена медицинска услуга. Като последица В.С. и Б.О. също страдали, тъй като негативните физически и емоционални преживявания на детето, им причинявало душевно страдание, а грижите по него ограничавало възможностите им за професионално развитие.

С оглед твърденията в исковата молба за нарушения на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, извършени от служители на ответника виновно и противоправно, в причинно-следствена връзка с което е настъпил вредоносния резултат, по делото са назначени Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с участие на невролог, Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с участие на специалист АГ и СИЕ. Изискана е медицинската документация от ответника – история на бременността и раждането и история на новороденото, като бе установено, че ИЗ № 4675/15.03.2006г. на Б.О. липсва от архива на лечебното заведение, заради което на 03.05.2012г. главния юрисконсулт на ответника е подал сигнал до VІІ РУП на СДВР (л.448 от делото) и с постановление от 26.09.2012г. е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител (л.446 от делото) по пр.пр.№ 12992/2012г. на СРП. Установено било, че тази документация, в обем от 81 листа, е била копирана от работещи в болницата по молба на ищцата, но не била върната в архива. В хода на съдебното производство ищцата Б.О. е представила намиращите се у нея копия на медицинската документация, която не е в пълен обем.

Изслушана е съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р В.С., специалист АГ, който след проверка на наличната медицинска документация, както и становище на акушерката, е дал заключение, че бременността на Б.О. е протекла нормално, без патологични отклонения, с нормално развиващ се плод. След започнала в рамките на термина родова дейност е била насочена към УМБАЛ „Св.А.” АД – С., където ражда доносен плод от мъжки пол, без видими дефекти и родовотравматични увреждания. Раждането е водено отговорно и професионално и в съответствие с правилата на добрата медицинска практика. От медицинската документация не можело да се посочи механизма на причиненото родово увреждане, открито едва на третия ден от раждането. Причините, които можели да доведат до увреждане на нервните коренчета и плексуси, като напр.патологично предлежание, затруднено раждане, несъотвествие между размер на таза и този на плода и др., не са били налични в настоящия случай. Разпитан в съдебно заседание вещото лице д-р С. поддържа заключението си. Допълнително посочва, че препаратът окситоцин се включва по преценка на водещият раждането в случаи на хипоактивност. Доколкото в настоящия случай родовата дейност е вървяла нормално, вливането на окситоцин не е било необходимо. Резултатът от ускореното раждане чрез този препарат е забавяне на раждането, което поражда риск и за майката, и за плода, но в случая няма данни, че е имало нарушени тонове при бебето, т.е. че плодът е страдал. Диагностицирането на подобно увреждане става веднага след раждането, тъй като е видимо - ръката е отпусната и няма нормален тонус. Травмата се е получила при самото раждане.

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза на д-р Х.М., специалист неврохирург, който след преглед на наличната медицинска документация и личен преглед на Б.С., е дал заключение, че: 1.Този вид травми се получават при изтегляне на главата на плода по време на раждането в странично наклонено положение при главично предлежание, като в резултат на механичното въздействие се отскубват нервните коренчета в областта на отделянето им от гръбначния мозък. В настоящия случай е било причинено увреждане на шийните нервни коренчета с последваща парализа на мускулите на лявото рамо и мищницата. Ръката е в трайна аддукция – прибрана към тялото. Увредата е от средно тежка степен. 2.Лечението на Б.С. е било комплексно – кинезитерапия, физиотерапия и прием на медикаменти. През месец март 2011г. е била извършена реконструктивна операция във Франция с цел увеличаване на движенията в лявата раменна става. Пълно възстановяване на движенията на лявата ръка не е постигнато. Прогнозата за пълно възстановяване е крайно неблагоприятна дори и при прилагане на допълнителни реконструктивни операции. 3.Увредата затруднява нормалното физическо и психическо развитие на детето, а в бъдеще ще се отрази ограничително на трудовата му дейност, като са възможни психически усложнения от физическата му непълноценност. Разпитан в съдебно заседание вещото лице д-р М. поддържа заключението си. Изяснява, че въпреки проведеното пълноценно лечение още след раждането и извършената операция във Франция, при Б.С. са налице тежки остатъчни увреждания. Изразява принципно становище, че и след раждане може да се причини такава увреда, ако детето е било изпуснато и е хванато за главичката или ръката, но не и при преобличане на бебето, в който случай само ще се изкълчи рамото. Провеждането на лечебна физкултура е задължителна и постоянна мярка. Физическото му развитие е затруднено, като неминуемо това се отразява и на психическото му здраве. Все още изпитва болки при движение на лявата ръка. По време на лечението след раждането няма установени пропуски.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза на В.Р., икономист-счетоводител, която след запознаване с документите по делото, е дала заключение по т.1, т.2 и т.9 от поставените й въпроси. По другите въпроси заключение не е изготвено, поради липса на обективни данни за сравнително изследване. Съгласно заключението, прието в съдебно заседание на 30.10.2014г.: 1. Стойността на заплатените рехабилитационни процедури за първите две години от раждането на Б.С., провеждани три пъти седмично в домашни условия за 104 седмици възлиза на 7020 лева при средна пазарна цена за един час процедура 22.50 лева. 2. Стойността на заплатените рехабилитационни процедури за 2008г. и 2009г. на Б.С., провеждани два пъти седмично в домашни условия за 104 седмици възлиза на 6760 лева при средна пазарна цена за един час процедура 32.50 лева. 3. Стойността на заплатените рехабилитационни процедури на Б.С., извършени от СБДПЛРДЦП „Св.С.” ЕООД, гр.С., възлизат на 1616.10 лева за периода 2006г.-2013г., съгласно справка от здравното заведение за издадените фактури по извършените услуги. 4. Стойността на заплатените рехабилитационни процедури на Б.С., извършени от Медицински център „ДНХ” ЕООД, гр.С., възлизат на 2169.60 лева за периода 2006г.-2013г., съгласно справка от здравното заведение за издадените фактури по извършените услуги.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства. Разпитана в съдебно заседание на 23.05.2013г. св.М. П.-О., баба на Б.С. и майка на Б.О., свидетелства за нормално протекла бременност на дъщеря й. По време на раждането била в съседния на родилната зала лекарски кабинет, тъй като е акушер-гинеколог по професия и онкогинеколог и била при колеги. Видяла бебето веднага след раждането още в родилна зала, без контакт с него. Никой не я е уведомил, че има някакви отклонения. Установила състоянието на детето едва след изписването, когато се прибрали вкъщи. Ръката му била напълно неподвижна. Рехабилитацията започнала веднага, като част от процедурите били по здравна каса, но други – не, защото НЗОК плащала минимален брой процедури, недостатъчни за лечение на увреждането. При движение на ръката детето има болки. Физически е непълноценно. Не може да участва във всички игри на връстниците си. Ангажиментите на родителите по обслужването му се отразявали неблагоприятно по отношение на професионалното им развитие. В съдебно заседание на 23.05.2013г. е разпитана св.К.П., началник „Родилно отделение” в УМБАЛ „С. А.” АД – С.. В деня на раждането на Б.С. била в отпуск. Разбрала за случая след изписването на майката и бебето. Организацията на работа изисквала след раждане бебето да се прегледа от специалист неонатолог още в родилната зала и ако има проблем с него това да се отрази веднага в история на новороденото. Разитана в съдебно заседание на 24.10.2013г. св.С. И., братовчедка на ищцата, свидетелства за това, че Б.С. е на непрекъснати рехабилитационни процедури от раждането си до днес. В началото били пет пъти седмично, после три пъти за първите три години, после два пъти в седмица за две или три години. Първите две години единият родител бил постоянно ангажиран с процедурите. Понастоящем го водят на тренажорен апарат по десет дни на всяко тримесечие за стимулиране на двигателната активност. Малка част от разходите за тези процедури се поемали от здравната каса, другите се заплащали от родителите, тъй като без тях, ефектът не би бил пълноценен. Ако те не се правят редовно, има опасност ръката да спре растежа си, а в същото време упражненията са болезнени за него. Понастоящем има проблем с обслужването си, необходим му е придружител да го облича, да му помага при ходене до тоалетна, не може да спортува. След операцията във Франция бил гипсиран няколко месеца, от което страдал допълнително. Разпитана в съдебно заседание на 23.05.2013г. св.Е. Т.-К., лекар в УМБАЛ „Св.А.” АД-С., разказва, че е присъствала в родилната зала на раждането на Б.С.. Виждала е бебето и не е имало никакъв проблем със здравословното му състояние от раждането до изписването му. По време на раждането е ползвана система с окситоцин, но раждането не било ускорено рязко, не е чула коментар от екипа, че е имало изпукване. В съдебно заседание на 23.05.2013г. св.И. Б. разказва, че през 2006г. е бил началник на неонатологичното отделение в УМБАЛ „Св.А.” АД-С., която длъжност заема и сега. В настоящия случай бебето е било настанено като физиологично здраво в неонатологичното отделение. Парезата не препятствала даване на бебето на майката за кърмене, нито изписването. Терапията на тази увреда е на по-късен етап, след 15-20 ден, когато бебето трябва да се консултира с невролог, поради което обстоятелството, че проблемът е открит на третия ден не се отразява на поведението на медицинските специалисти. Дори и при по-ранно диагностициране детето щеше да се обгрижва по същия начин.

Мотиви: При така установеното от фактическа страна, Софийски градски съд намира от правна страна следното:

Отговорността на здравното заведение - ответник по предявените главни искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Болничното заведение носи отговорност за виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложена работа по оказване на медицинска помощ. Съгласно императива на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфора на увредения или неговия телесен интегритет), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата, и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД). Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената работа. От своя страна, правото на медицинска помощ се осъществява при прилагане на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество (чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ). От изложеното може да се приеме, че противоправно е всяко поведение на лекар или друг служител от медицинския персонал, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии в съответната област и с основните принципи на правото на медицинска помощ.

С оглед така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на ищцовата страна е било да установи, че екипът, водил раждането в ответното болнично заведение, виновно е нарушил правилата на добрата медицинска практика и с противоправното си поведение е причинил т.нар акушерска пареза на лявата ръка на Б.С. – тотален тип, което му е причинило физически и емоционални болки и страдания от травмата и от последващото поддържащо лечение, които могат да бъдат оценени в претендирания размер – 200 000 лева, както и болки и страдания на родителите от съпреживяното страдание на детето им в претендирания размер на по 100 000 лева за всеки от тях. В тежест на ищците е било да установят размера на имуществените вреди като последица от деликта. В тежест на ответника е било да докаже, че не е налице виновно поведение от страна на негов служител с оглед презумпцията на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Настоящият състав намира, че от доказателствения материал по делото може да се направи извод, че за ищеца са настъпили негативни промени – претърпял е неимуществени вреди (болки и страдания), както и че те са резултат от родова травма, т.е. увреда, настъпила по време на раждането - СМЕ, л.201-206. Съгласно заключението на вещото лице-невролог това увреждане се получава при „изтегляне на главата на плода по време на раждането в странично наклонено положение при главично предлежание на плода”, като в резултат на механичното въздействие се отскубват нервните коренчета в областта на отделянето им от гръбначния мозък. В настоящия случай е било причинено увреждане на шийните нервни коренчета с последваща парализа на мускулите на лявото рамо и мищницата. Увредата е от средно тежка степен. Установено бе, че макар последващата терапия да е била пълноценна и без пропуски, са налице остатъчни увреждания, които са неотстраними, дори и при прилагане на допълнителни реконструктивни операции, а прогнозата за пълно възстановяване на движенията на лявата ръка са крайно неблагоприятни. От това първият ищец търпи както физически болки при движение на ръката, така и емоционални страдания, свързани с невъзможността да се обслужва самостоятелно, да бъде пълноценен в игрите и общуването с другите деца, което се отразява неблагоприятно на неговото физическо и психическо развитие – обстоятелства, убедително подкрепени и от събраните гласни доказателства. Състоянието му предпоставя и допълнителни травми и наранявания, поради невъзможните за него защитни действия. В бъдеще, необратимото увреждане ще се отрази ограничаващо на трудовата му дейност, възможни са психически усложнения във връзка с физическата му непълноценност. С оглед така направените изводи, настоящия състав намира, че е налице неблагоприятно засягане на телесния интегритет на първия ищец (вреда), която е получена при раждането (СМЕ, л.201-206), от която същият търпи неимуществени вреди – болки и страдания.

По делото не се доказа, че травмата е в пряка причинно-следствена връзка от виновни противоправни действия или бездействия на служители на ответника. В хода на производството не беше установено виновно и противоправно поведение на лекарите и/или медицинския персонал на УМБАЛ „Св. А.“ С. АД, изразяващи се в неправилност на воденото раждане или препятстване на лечението, поради несвоевременно диагностициране. Този извод съдът извежда основно от приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) на акушер-гинеколог (л.198-200 от делото), като предвид спецификата на предмета по делото тя е решаваща в тази насока. Вещото лице се позовава на наличната медицинска документация по делото, а направените изводи кореспондират с приетите писмени и гласни доказателства и представляват еднозначен, непротиворечив отговор на релевантните за изхода на делото въпроси. Същата, като неоспорена, е приета по делото. Според заключението на д-р В.С., специалист АГ, „раждането е водено на добро професионално равнище, съгласно с правилата на добрата медицинска практика”. Този извод на вещото лице указва на предоставена от страна на водилия раждането екип медицинска услуга в съответствие с основните принципи като своевременност, достатъчност и качество. Експертът пояснява, че няма данни за предозиране на препарата окситоцин, вливан на ищцата по време на родовия процес. Прилагането му е избор на водещият раждането лекар, като целта му е стимулиране на контракциите при констатирана хипоактивност. Доколкото в настоящия случай раждането е протичало нормално и не е била налице хипоактивност, д-р С. е счел, че включването на окситоцин не е било необходимо. Записът, че в 8.00 часа е предписан този медикамент и към 9.00 ч. скоростта на вливането му е бил 20 капки в минута, установява правилното му прилагане. Пояснява, че при предозиране, ефектът би бил хипер активна родова дейност, което би довело до забавяне на раждането, защото се нарушава нормалния процес на контрахиране на матката. Също така, това би породило страдание за плода, което ще се отрази на следените тонове на бебето, но за такова усложнение няма отбелязване. Изразява предположение, че при предозиране на окситоцина, раждането може да спре и ако главичката на плода е излязла, а раменния пояс не, тогава има затрудение в раждането или т.нар.раменна дистокия. Данни за такова усложнение също няма. Ето защо, прави извод, че приемът на окситоцин е в рамките на позволеното количество и макар включването му да не е било необходимо, то не се отразило неблагоприятно на родовата дейност, нито е в причинно-следствена връзка с увредата на плода. Не се установи, увредата на шийните нервни коренчета, довела до парализа на мускулите на лявото рамо и мишница на първия ищец, да е резултат от виновно и противоправно – в нарушение на медицинските стандарти, изтегляне на плода. Приетата СМЕ уточнява, че по време на раждането не са били установени никакви усложнения, които да предпоставят такъв изход. Не е било установено патологично предлежание на плода, несъответствие между размера на таза на майката и размерите на плода, водещи до тазова дистокия, продължително затруднено раждане или страдание на плода, които да са индикация за възможно родовотравматично увреждане. За такива не съобщават и свидетелите, присъствали или имали достъп до родилната зала по време на раждането на Б.С.. Предвид изложеното, водещият раждането екип не е могъл да предвиди настъпването на този резултат и в този смисъл увредата се явява случайно събитие. Наличието му се допуска и от вещото лице специалист АГ, който разпитан в съдебно заседание от 07.03.2013г. заявява по отношение на травмата, че „колкото лекаря и да е добър и да не го иска пак може да се получи”. Предвид недоказаната вина на служител на ответника по повод изпълнение на възложената му дейност по предоставяне на медицинска услуга, в причинно-следствена връзка от което да е настъпил вредоносния резултат, за който се търси обезщетение, съдът намира, че не е налице основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Неоснователно е твърдението на ищците, че късното диагностициране на парализата – едва на третия ден, е препятствало лечението. В тази връзка съдът кредитира като достоверни, обективни и непротиворечиви показанията на св. Иван Бичовски – началник на неонатологичното отделение в болницата, който пояснява, че терапия на тази увреда не се извършва веднага след раждането, а след 15-20 ден. Дори и при диагностициране на акушерската пареза веднага след раждането, детето щеше да се обгрижва по същия начин от медицинските специалисти. С оглед извода за неоснователност на исковата претенция, направените от ищеца разноски остават за негова сметка. Направените в производството разноски от ответника в размер на 9500 лева, за които са представени документи за превод (л.564 и л.565 от делото), представен е списък по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК и размерът не е бил оспорен, то същите следва да бъдат възложени в тежест на ищците на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.В.С. (ЕГН **********), действащ чрез свой родител и законен представител, Б.Н.О. (ЕГН **********), майка на първия ищец и съпруга на третия, и В.В.С. (ЕГН **********), баща на първия ищец и съпруг на втория, всички с адрес: гр.С., ж.к М.№ ***, вх.*, ет.*, ап.**, срещу УМБАЛ „Св.А.“ АД - С., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. М.“ № 1, с правно основание чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неправилно проведено на 15.03.2006г. раждане, както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 46 510 лева, ведно със законната лихва върху тях от 15.03.2006г. до окончателното погасяване, като неоснователни.

ОСЪЖДА Б.В.С. (ЕГН **********), Б.Н.О. (ЕГН **********) и В.В.С. (ЕГН **********), всички с адрес: гр.С., ж.к М. № ***, вх.*, ет*, ап.**, да заплатят, на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, на УМБАЛ „С. А.“ С. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. М.“ № 1, сумата от 9500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника - „ДЗИ О. З.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Г. Б.“ № *, д-р Д.П.Й.,***, д-р Н.С.Т.,***, д-р Е.П.Р.,***, и Б.Т. С.-Б., със служебен адрес: гр.С., ул. „Д. М.“ № *.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-21 състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия Мичева гр. дело № 3134 по описа за 2011 година Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

СЪДИЯ: