Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 147
  • Дата на решението: 2012-06-19
  • Година нa делото: 2011
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка, Информирано съгласие
  • Нарушен стандарт: Друго
  • Приложим закон: Други
  • Ключови доказателства: СМЕ, Вина
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: С. П. П. (Ищец) срещу С. община (Ответник)
  • Предмет на спора: Иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане (ПТП, причинено от необезопасена канална шахта)
  • Ключови моменти: ВКС разяснява правилата за доказателствена тежест: ищецът трябва да докаже противоправно деяние, вреди и причинна връзка, но не е длъжен да изключва всяка друга хипотетична причина. По делото е установено, че ищецът е претърпял тежки травматични увреждания при ПТП, настъпило след попадане на автомобила му в необезопасена шахта без капак. Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) допуска този механизъм, а свидетелски показания го подкрепят. Въззивният съд е отхвърлил иска, като необосновано е приел липса на причинна връзка, игнорирайки свидетелски показания и неправилно разпределяйки доказателствената тежест.
  • Решение: Върховният касационен съд намира оплакванията на касационния жалбоподател (ищеца) за основателни и постановява, че изводите на въззивния съд относно недоказаната причинно-следствена връзка са неправилни и формирани в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

РЕШЕНИЕ №147/19.06.2012 ГД № 582/2011 ВКС

Гражданско дело № 582/2011 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

С определение № 1322 от 18.10.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 871 от 06.11.2010 година по гр.д. № 1444/2009 година на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, предявен от Ищец: С. П. П. от [населено място] против Ответник: С. община за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от деликт.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 154, ал.1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК (чл. 127, ал.1Чл. 127. ⚖️ Практика (10) (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. (4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях. Приложения към исковата молба ГПК) вр. с чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, а именно кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане.

В решение № 80 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 5780/2007 г. на ІІІ г.о.; решение № 139 от 18.03.2009 г. по гр.д. № 6044/2007 г. на ІІ г.о. и решение № 204 от 10.03.2010 г. по гр.д. № 4284/2008 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд е прието, че отговорността на дееца за вреди от деликт може да бъде ангажирана, когато е установено, че претърпените от ищеца вреди са резултат на виновно поведение, противоправно действие или бездействие на дееца.

В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието, че в производството по претенция за вреди от непозволено увреждане ищецът следва да докаже не само причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на деликвента, но и чрез пълно и главно доказване да изключи всяка друга хипотетична причина за възникване на вредите.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище.

Съгласно чл. 154, ал.1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК (чл. 127, ал.1Чл. 127. ⚖️ Практика (10) (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. (4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях. Приложения към исковата молба ГПК отм.), всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно поведение, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага (чл. 45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Ищец:, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване Ищец: следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Не е в тежест на Ищец: обаче и без въведено от ответника оспорване, чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдяния.

В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.04.2004 г., Ищец: е претърпял сериозни травматични увреждания, наложили оперативно лечение и продължителна рехабилитация; че съгласно приетата по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, възможният механизъм на автопроизшествието е попадане на дясното колело на автомобила в необезопасена канална шахта без капак, отклонение на автомобила в дясно и удар в намиращ се върху тротоара бетонен стълб, но не може да се изключи отклонението да е резултат от управлението на автомобила; че съгласно свидетелски показания, на 16.04.2004 г. на мястото на произшествието на пътното платно се е намирала шахта без капак, а след автопроизшествието следи от спирачния път на автомобила от шахтата до електрическия стълб.

Прието е, че липсата на катастрофиралия автомобил (по неустановени твърдения на Ищец: противозаконно отнет след автопроизшествието) препятства да бъде установен механизма на произшествието; че не е установено по безсъмнен начин, че удара е резултат на попадане на превозното средство в необезопасената шахта, а не на друго конкретно поведение на водача; че механизма на настъпване на вредата, съответно причинно-следствена връзка с поведение на Ответник: не са установени, поради което искът за вреди e ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Ищец: С. П. П. се поддържа, че в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд е приел, че не е установено причинно-следствена връзка между бездействието на Ответник: и настъпване на вредоносния за Ищец: резултат. Ответник: по касационната жалба С. община не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените от касацонния жалбоподател оплаквания са основателни.

Правилни, в съответствие с представените по делото доказателства са изводите на въззивния съд, че Ищец: е претърпял травматични увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.04.2004 г. Правилни са и изводите му за характера на уврежданията, наложили оперативно лечение и последваща продължителна рехабилитация. Правилен е и изводът, че от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че на мястото на произшествието на пътното платно се е намирала необезопасена шахта без капак. Неправилни, формирани в нарушение на правилото на чл. 127, ал.1Чл. 127. ⚖️ Практика (10) (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. (4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях. Приложения към исковата молба ГПК (отм.) обаче са изводите, че не е доказан механизма на автопроизшествието, начина на настъпване на вредата и причинно-следствена връзка между поведението на Ответник: и настъпилите за Ищец: вреди.

По делото е установено, че на 16.04.2004 г. на уличното платно на [улица], [населено място] е имало шахта без капак; че този участък на улицата е бил без осветление; че шахтата е стояла необезопасена около месец преди тази дата, както и че около полунощ на 15 срещу 16.04.2004 г. Ищец: е катастрофирал, минавайки с лекият си автомобил през необезопасената шахта. Предното дясно колело е попаднало в шахтата, в резултат на което автомобилът се е отклонил в дясно, удряйки се в намиращия се на тротоара бетонен стълб.

Свидетелски показания К. И. Т. и Г. П.П. установят, че непосредствено след удара, преди да бъде отведен в болница за спешна медицинска помощ, Ищец: е обяснил причината за удара – попадането на колата в шахтата; че и на следващия ден по асфалта на улицата са стояли следите от настъргана гума от автомобила, сочещи пътя му, водещ от шахтата до стълба, а от приетата по делото комплексна медико-автотехническа експертиза се установява, че уврежданията на Ищец: са настъпили в резултат на удар в крайпътния стълб; че при политане на тялото му напред в резултат на инерционните сили, главата и лицето му са се ударили в части от оборудването на салона на колата, в резултат на което е получената тежка лицево-челюстна травма.

Изводът на въззивният съд, че по делото не е установено по безсъмнен начин, че ударът е резултат на попадане на превозното средство в необезопасената шахта, а не на друго конкретно поведение на водача е необоснован. Този извод е формиран единствено въз основа на приетата техническа експертиза, в която са разгледани хипотетични варианти на механизма на удара, без да се съобразят свидетелски показания и без изложени мотиви защо съдът не дава вяра на свидетелски показания на Вещо лице К. И. Т., очевидец на следите от спирачният път на автомобила. Съпоставката на свидетелски показания с приетото експертно заключение, съгласно което възможния механизъм на удара е внезапно отклонение на автомобила в дясно и удар със стълба поради попадане на предното дясно колело на колата в необезопасената шахта води до еднозначен извод за причините за автопроизшествието, изключвайки напълно хипотетичната възможност отклонението да е „резултат от начина на управление на автомобила от водача му чрез действия с органите за управление”.

Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение при необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.

Общинските пътища, в т.ч. всички пречиствателни съоръжения, каквото е утаителната шахта, разположена на уличното платно, съставляват публична общинска собственост – чл. 8, ал.3 вр. с чл. 5, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Ремонтът и обезопасяването на утаителната шахта на [улица], [населено място] е задължение на С. община, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да отстрани повредата на съоръжението ангажира отговорността и по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.

По делото е установено, че в резултат на състоялото се на 16.04.2004 г. автопроизшествие Ищец: е претърпял тежка лицево-челюстна травма, изразяваща се в открито счупване на долната челюст с избиване на втори и трети горни зъби в ляво; разкъсно-контузни рани на долната устна, дясната буза на лицето и рани на алвеоларния гребен на долната челюст, както и многофрагментарно счупване на дясната раменна кост в областта над лакътя. Така получените травми са наложили извършване на операция на долната челюст и стоматологично лечение на долните зъби, а счупената раменна кост е била репонирана и остеосинтезирана с три К. игли. Поставена е била гипсова имобилизация за два месеца. През месец юни 2004 г., поради нарушение на захапката на долната челюст е била извършена нова репозиция и поставяне на нова остеосинтеза. Лечебният и възстановителният период са продължили около шест месеца, като през първите четири месеца, през които болките са били с по-интензивен характер, Ищец: се е нуждаел от чужда помощ при обслужването и специален хранителен режим, изразяващ се в поемане само на течни храни поради трайното обездвижване на челюстите му. Съгласно приетата по делото икономическа експертиза, общата стойност на разходите за стоматологични услуги и медикаменти възлиза на 839 лева. При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата 25838 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди в размер на 839 лева и за неимуществени вреди в размер на 25000 лева. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера на увреждането, в т.ч. интензитета и продължителността на претърпените от Ищец: страдания, както и търпените значителни неудобства, свързани със сериозни ограничения в бита. За разликата до предявения размер от 50000 лева искът за неимуществени вреди се явява неоснователен, поради което в тази му ОТХВЪРЛЯтелна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Основателна е и предявената претенция с правно основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за вреди за забава в размер на законните лихви, които за периода от датата на увреждането до предявяване на иска следва да се присъдят с оглед предявения петитум в размер на 1000 лева. На основание чл. 78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, на касатора следва да се присъдят направените в инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 2140 лева, от които 30 лева внесена държавна такса; 460 лева внесени възнаграждения за експертизи и 1650 лева адвокатски възнаграждения, изплатени по договори за правна помощ от 28.06.2005 г. и 25.08.2010 година.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК, В. касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 871 от 06.11.2010 година по гр.д. № 1444/2009 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Ищец: С. П. П. от [населено място] против Ответник: С. община иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е ОТХВЪРЛЯ до размер на 25838 лева.

ОСЪЖДА Ответник: С. община, [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД на Ищец: С. Петров П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 25000 (двадесет и пет хиляди) лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пътно-транспортно произшествие на 16.04.2004 г. и сумата 839 (осемстотин тридесет и девет) лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.12.2005 година до окончателното им изплащане; на основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД сумата 1000 (хиляда) лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и сумата 2140 лева разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 582 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК.