Решение №488/07.02.2012 ГД №899/2010 ВКС

РЕШЕНИЕ №488/07.02.2012 ГД №899/2010 ВКС

Гражданско дело № 899/2010 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 22.02.2010 г. по гр.д. № 3404/2009, с което е потвърдено частично решението на Софийския градски съд от 30.06.2009 г. по гр.д. № 5242/2008, като са уважени частично предявените искове по чл. 49 и чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за възможността да се отговаря за вреди от бездействие, без изрична законова уредба на задължение за предприемане на конкретно действие и на процесуалноправните въпроси за необходимостта от пълно доказване на факта на увреждането, за допустимостта на доказателства за влошаването на състоянието на пострадалия след подаването на въззивната жалба и за задължението на съда да изслуша заключението на вещо лице, когато не разполага с необходимите специални знания за определяне на степента на увреждане на здравето и прогнозата за развитието на страданието .

По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че с договор едно лице може да се задължи да постигне определен (възможен) резултат. Не постигне ли резултата (напр. изработването на една вещ), каквито и действия да е предприело, лицето отговаря за вредите от неизпълнението. Предмет на договорното задължение може да бъде и извършването на определени действия (напр. провеждане на лечение), ако те бъдат извършени надлежно, длъжникът не отговаря, в случай че не бъде постигнат целеният резултат. При деликта когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.

По първия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че по иск за обезщетение в тежест на ищеца е да докаже пълно наличието на вреда. Когато вредата е имуществена, ищецът не е длъжен да доказва вида и паричната равностойност на всяко намаляване на имуществото му и на всяка пропусната възможност за увеличаването му, а когато вредата е неимуществена той не е длъжен да доказва всяко свое психично изживяване и всяка своя телесна болка или друго страдание. Когато искът е установен в своето основание (налице е вреда), но няма достатъчно данни за неговия размер, съгласно чл. 162Чл. 162. ⚖️ Практика (1) Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Раздел II. Свидетелски показания Задължение за свидетелстване ГПК съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В тежест на пострадалия е докаже пълно наличието на вреда, но не и в какво точно се състои вредата.

По втория процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че когато се претендират всички неимуществени вреди от непозволено увреждане, при установяването на причинената вреда съдът взема предвид и бъдещите вреди – медицинската прогноза за развитието на страданието (очаквано подобрение, влошаване или наличие на трайно увреждане), за да определи по справедливост размера на пълното обезщетение. Когато в хода на производството по делото състоянието на пострадалия претърпи неочаквано негативно развитие, ако съдопроизводствените правила позволяват ищецът може да измени предявения иск по основание и претендира новите вреди от настъпилия ексцес. Ако ищецът не предприеме изменение на иска или ако тази възможност е преклудирана, обезщетението за вредите от ексцеса може да бъдат претендирани с нов иск в отделно производство.

По третия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че когато първоинстанционният съд не разполага с необходимите специални знания за определяне на степента на увреждане на здравето и прогнозата за развитието на страданието, той е длъжен служебно да допусне медицинска експертиза на разноски на ищеца и да определи задачата й. Същото служебно задължение има и въззивният съд, когато във въззивната жалба се претендира, че степента на увреждане на здравето и прогнозата за развитието на страданието са различни от приетите от първоинстанционния съд, дори в жалбата да не е направено изрично искане за изслушване на заключение на вещо лице и да не е посочена задача на експертизата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е била нападната от глутница безстопанствени кучета, като е изживяла уплаха и страх, а при падането си е получила счупване на петата на левия крак, за което и се дължи справедливо обезщетение в размер на 2.000 лева. В нарушение на съдопроизовдствените правила въззивният съд е приел , че на 17.04.2008 г. ищцата е нападната от глутница безстопанствени кучета. По делото не е установено по тялото или дрехите на ищцата да е имало следи от ухапване от куче. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че уврежданията на ищцата са в причинна връзка с бездействие на общината, изразяващо се в неизпълнение на задълженията й по чл. 50, т. 2, вр.чл. 49, 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 48 и § 5 ПЗР ЗЗЖ (Обн., ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г.). Преди приемането на Закона за защита на животните общината е предприемала мерки за ограничаване на агресивното поведение на безстопанствените кучета в рамките на общото си задължение да полага грижа за опазване живота и здравето на гражданите и в изпълнение на задълженията си по чл. 35, т. 4 и чл. 70 ЗВМД (Обн., ДВ. бр. 42 от 05.05.1999 г., изм. ДВ. бр. 83 от 19.09.2003г. , изм. ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., отм. ДВ. бр. 87 от 01.11.2005 г., изм. ДВ. бр. 30 от 11.04.2006 г., отм. ДВ. бр. 13 от 08.02.2008 г.) вр. § 3, т. 1 ЗВДМ (Обн., ДВ. бр. 87 от 01.11.2005г., изм. ДВ. бр. 30 от 11.04.2006 г.) да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета, и да ги настанява временно в изолатор, както и да ги подлага на евтаназия, ако не са потърсени в срок от две седмици. В тежест на общината е да докаже, какви мерки за ограничаване на агресивното поведение на безстопанствени кучета е предприела до 08.02.2008 г. в изпълнение на общото си задължение да полага грижа за опазване живота и здравето на гражданите, какви действия в изпълнението на задълженията си по чл. 35, т. 4 и чл. 70 ЗВМД/99 е предприела във времето от 12.05.1999 до 08.02.2008 г. и какви действия в изпълнението на задълженията си по чл. 40, 41, 47 и 48 ЗЗЖ/2008 е предприела в периода от 08.02. до 17.04.2008 г., както и как тези действия са координирани с действията на организациите за защита на животните, а в тежест на пострадалата е да докаже, че не е положена дължимата грижа – взетите мерки не са достатъчни (не отговарят на действителния финансов и човешки ресурс на общината) или не са изпълнени надлежно. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2Чл. 293. ⚖️ Практика (17) (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение. (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на ГПК.

По делото е установено, че на 17.04.2008 г. като е вървяла по улицата ищцата се е приближила до контейнер с боклук, където няколко безстопанствени кучета са търсили храна. Кучетата са реагирали агресивно на приближаването й, а ищцата се е изненадала и изплашила от поведението им, при което е паднала. Без значение е дали е била бутната от едно от кучетата, или се е спънала в уплахата си. При падането ищцата е получила контузия на гърба и дясната предмишница и счупване на 5-тата ходилна кост на лявото стъпало. Освен уплахата и болките при инцидента ищцата е търпяла затихващи болки в гърба и ръката в продължение на 15 дни и болки и неудобства в крака в продължение 30 дни по време на имобилизацията му в гипс и още един месец по време на рахабилитацията. Движенията й са възстановени в нормален обем и сила, и бъдещи усложнения не се очакват. Извън предмета на делото са обстоятелствата: получила ли е ищцата, след приключване на първото заседание по делото, изменения на двата ходилни свода в резултат на счупването на 5-тата ходилна кост на лявото стъпало и психично заболяване страхова невроза. Ако такива увреждания са настъпили и са в причинна връзка с увреждащото бездействие на ответника, те са основание за предявяване на отделен иск за обезщетение поради ексцес.

Съдът приема, че в рамките на общото си задължение да полага грижа за опазване живота и здравето на гражданите общината не е положила дължимата грижа за събирането на сметта и по-специално за почистване на хранителните отпадъци около контейнерите за сметосъбиране. За времето на действие на чл. 35, т. 4 и чл. 70 ЗВМД/1999 общината е предприела мерки, но не е доказала какви действия е извършила в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета, поради което следва да се приеме, че е налице пртивоправно бездействие. При това положение ищцата е освободена от тежестта да доказва, че при извършването на съответните действия не е положена дължимата грижа – взетите мерки не са достатъчни (не отговарят на действителния финансов и човешки ресурс на общината) или не са изпълнени надлежно. За времето на действие на Закона за защита на животните общината е била в състояние да започне подготовката, но не и да проведе обсъждане, след което да приеме програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиди средства за изпълнението й съгласно чл. 40, ал. 1 ЗЗЖ. До 17.04.2008 г. общината не била в състояние да предприеме други мерки в изпълнение на задълженията си по ЗЗЖ и в т.см. не е налице друго противоправно бездействие. Видно от изложеното ответникът отговаря за вредите, причинени на ищцата при сблъскването й с агресивното поведение на безстопанствени кучета. За претърпените болки и страдания – първоначално силни, но постепенно затихващи до изтичането на два месеца и като се вземе предвид пълното телесно и психично възстановяване на ищцата обезщетението по справедливост следва да бъде определено на 2.000 лева. Съпричиняване не се претендира. На ответника С. о. следва да бъде присъдена сумата 110,00 лева разноски по компенсация.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението на Софийския апелативен съд от 22.02.2010 г. по гр.д. № 3404/2009 в уважителната част.

ОСЪЖДА С. о. да заплати на А. С. П. от София сумата 2.000,00 лева на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва от 03.12.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, а в полза на съда – държавна такса в размер на 80,00 лева.

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част до предявения размер 5000 лева със законната лихва.

ОСЪЖДА А. С. П. от София да заплати на С. о. сумата 110,00 лева разноски по компенсация.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков, ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов, Борис Илиев, при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 899 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК.