Решение №107/22.03.2016 ГД №337/2014 ОС Пазарджик

РЕШЕНИЕ №107/22.03.2016 ГД №337/2014 ОС Пазарджик Гражданско дело № 337/2014 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Предявените обективно и субективно съединени искове са с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД .

Ищец: Настоящото производство е образувано по искова молба от Н.Н.П., ЕГН ********** ***, Н.Н.П., ЕГН **********,*** и С.Н.П., ЕГН ********,***, чрез пълномощника им адв. Г.Г. ***).

Ответник: Многопрофилна Болница за активно лечение (МБАЛ) – Пазарджик АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищците били наследници на Е. Щ. П., починала на 16.11.2013г., като първият от тях - Н.П., неин съпруг, а другите двама - Н. и С. П., нейни синове. Твърди се, че през зимата и пролетта на 2009 г., при Е. П. се появили първите симптоми за заболяване с диагноза „язва на стомаха“. През април 2009г. била получила стомашен кръвоизлив, повръщане и изхождане на кръв, поради което била приета за лечение в периода 20-27.04.209г. в МБАЛ – Пазарджик. През периода на лечение и поради установената „кървяща язва“ е извършена неотложна оперативна интервенция, при която е осъществена стомашна резекция на засегната част, намирала се в близост до стомашната сгъвка. Поставена била и окончателна диагноза „язва“.

В периода след хоспитализацията, от април 2009 г. до края на 2012 г., Е.П. била под постоянно лекарско наблюдение, като спазвала назначената диета и щадяла стомаха. От началото на 2013 г. зачестили оплакванията й за общо неразположение, загуба на тегло, субфебрилна температура, като се появили болки в мускули и костни структури. По повод на оплаквания за силна и постоянна неврологична болка в гръбнака, съчетана със затруднения в движението на крайниците, стомашно неразположение и др. няколко пъти посещавала спешен кабинет на МБАЛ - Пазарджик, като при поредното такова била хоспитализирана в болничното заведение. От 28.05 до 31.05.2013 г. била хоспитализирирана в хирургично отделение на МБАЛ „Здраве“. След проведени изследвания, не била установена точната причина за оплакванията й. Предписани били медикаментозно лечение, физиотерапия и нагревки, които били изпълнени стриктно. Болките обаче продължили и през лятото на 2013 г.

В края на август 2013 г. било забелязано подуване на лимфен възел в областта на шията. Последвала хоспитализация от 04.09. до 09.09.2013 г. в неврологично отделение на „Централ хоспитал“ Пловдив, а също от 11.09 до 14.09.2013 г. в гастроентерологичното и от 15.09. до 18.09.2013 г. в хирургичното отделение на Болница „Медлайн“ Пловдив, където за първи път била поставена диагноза “МЕТАСТАЗА ОТ НИСКО ДИФЕРЕНЦИРАН ЖЛЕЗИСТ КАРЦИНОМ“. След проведени допълнителни изследвания в специализирани клиники в гр. София се потвърдили първоначалните данни за напреднал стадий на агресивен рак с разсейки в лимфни възли и костни структури, което обяснява нетърпимите болки в месеца на поставяне на диагнозата.

Последвало бързо влошаване на болната и последващо хоспитализиране в СБАЛО гр.София, при което пробите на Е. П., взети при провеждане на лечението през 2009 г. в МБАЛ гр.Пазарджик, били изследвани повторно. Заключението от това изследване от 07.10.2013 г. било категорично – двете блокчета съдържат фрагменти от стомашна лигавица, извлечени с гастроскопска биопсия, т.е. дори не е оперативен материал, а такъв от предхождащо операцията от 2009г. инвазивно изследване. Пробите били инфилтрирани от НИСКОДИФЕРЕНЦИРАН АДЕНОКАРЦИНОМ, ДИФУЗЕН ТИП. Всичко това сочело, че поставената през 2009 г. в МБАЛ гр.Пазарджик диагноза била погрешна. С напредването на болестта и влошаване на състоянието на Е. П., продължаващото лечение не било възможно или поне в пълна степен. На 16.11.2013 г. същата починала в дома си.

Изложеното мотивирало ищците да твърдят, че при хоспитализирането на Е. П. в МБАЛ гр.Пазарджик през м.април 2009 г., извършените медицински дейности не отговаряли на нормативните изисквания, респективно стандартите за добрите медицински практики и квалифицирано лечение в съответната област. Не била проявена съответната професионална отговорност и внимание, за да може да се извърши правилно и точно диагностициране. Смущаващо било обстоятелството, че дори и не било налице съмнение у лекарите за наличието на раково заболяване. Затова, когато болестта била открита – лятото на 2013г., тя била в напреднал стадии и практически не било възможно да й се окаже адекватна помощ, което неминуемо довело до бързото настъпване на смъртта й. Описаното до тук, твърдят, че е непозволено увреждане, причинено от страна на ответника, респективно негови работници и служители, в резултат на него са претърпели изключителни страдания, представляващи неимуществени вреди. Ищците завинаги загубили своята съпруга, респективно майка.

Така, непосредствено след загубата на съпругата си Н.П., за известно време се намирал в шок, дезориентиран, не разбирал и не осъзнавал до край всичко, което се е случило, както и настъпилата безвъзвратна негативна промяна в живота му. И двамата синове - С. и Н., били изключително близко свързани с майка им, често си ходели взаимно на гости, споделяли преживяното от тях и семействата им и намирали в нейно лице една истинска майчина подкрепа, разбиране и опора в живота им. Всичко това коренно се променило след неочакваната и преждевременна смърт на майка им. Не на последно място това дало отражение и на техните близки, с оглед промяната в обичайното поведение и начин на общуване от страна на ищците.

Относно размера на претърпените от ищците неимуществени вреди, същите са уточнени с допълнителна молба по следния начин: 1) Ищец: Н.Н.П., ЕГН **********, предявява иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева). 2) Ищец: Н.Н.П., ЕГН **********, предявява иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева). 3) Ищец: С.Н.П., ЕГН **********, предявява иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 25 001 лв. (двадесет и пет хиляди и един лева).

Наред с твърдените неимуществени вреди, се претендират и имуществени вреди, както следва: Ищец: С.Н.П., ЕГН **********, предявява самостоятелно иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на 1 880,00 лева (хиляда осемстотин и осемдесет лева). Обстоятелствата, на които основава иска са следните: Във връзка с тежката диагноза, поставена през септември 2013 г., по искане на лекуващите лекари при СБАЛО и при условията на неотложност, са проведени спешно, без направления и нефинансирани от здравната каса, следните медицински дейности, за които се отправят съответни имуществени претенции: За изследване в отделение по Компютърна и магнитно-резонансна томография (Гръден кош - контаст) в УМБАЛ „Св. И. Рилски“ ЕАД, ЕИК №000715054, София, бул. „Акад. И. Гешов“ №15 - касова бележка от 20.09.2013 г. в размер на 380 лв. (триста и осемдесет лева). За Първична консултация и преглед в СБАЛО ЕАД, ЕИК 000662776, София, ул. „Пловдивско поле“ №6, извършена на 23.09.2013г. - касова бележка от 23.09.2013г. в размер на 30 лв. (тридесет лева). За извършена магнитно-резонансна томография в МЦ „Евромедик диагностикс София“ ЕООД, ЕИК 131130950, София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №2, ЦУМ, ет. 6, - касова бележка от 02.10.2013 г. в размер на 270 лв. (двеста и седемдесет лева). За Консултации по документи в СБАЛО ЕАД, ЕИК 000662776, София, ул. „Пловдивско поле“ №6, извършена на 03.10.2013 г. - касова бележка от 03.10.2013 г. в размер на 30 лв. (тридесет лева). Разходи за наета погребална агенция – „Галакси-21 М“ ЕООД, ЕИК 201564014, гр. Пазарджик, ул. „Виделина“ №10, по и във връзка с погребението на Е. П. (починала на 16.11.2013г.) касова бележка от 19.11.2013 г. в размер на 1170 лв. (хиляда сто и седемдесет лева).

ПЕТИТУМ: Съдът да ОСЪДИ МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление - БЪЛГАРИЯ, област Пазарджик, община Пазарджик, гр. Пазарджик 4400, ул. „Болнична“ № 15, представлявана от В.К.В. и Т.Д. Ю., да заплати на ИЩЦИТЕ - Н.Н.П., ЕГН **********, сумата в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), Н.Н.П., ЕГН **********, сумата в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), и С.Н.П., ЕГН **********, сумата в размер на 25 001 лв. (двадесет и пет хиляди и един лева), представляващи за тях обезщетения за причинените им от извършеното непозволено увреждане неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2009 г. (датата на изписване в МБАЛ-Пазарджик), а при условията на евентуалност, от всяка следваща релевантна дата, считано от началото на болничното лечение в МБАЛ ПАЗАРДЖИК за периода 20-27 април 2009 г., както и при хоспитализирането през 2013 г., а така също на ИЩЕЦА - С.Н.П., ЕГН **********, сумата от 1 880,00 лева (хиляда осемстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за причинените от извършения деликт имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на увреждането, установена от съда при решаващата дейност, която е релевантна с оглед на претенцията за непозволено увреждане, и съгласно изтъкнатата по-горе евентуалност, всичко заедно, до окончателното им изплащане. Претенциите по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД се предявяват за периода от 06.05.2009г., а при условията на евентуалност да се счита за предявена от 14.04.2009г. за всяка следваща дата до 06.05.2009 г. По иска за имуществени вреди, претенцията по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД се предявява за периода от 06.05.2009 г., при условията на евентуалност от 14.04.2009 г. за всяка следваща дата до 06.05.2009 г., както и при условията на евентуалност за изследване в отделение по Компютърна магнитно резонансна томография в УМБАЛ „Св. И. Рилски“ от 20.09.2013 г.; за първична консултация и преглед в „СБАЛО“ ЕАД гр. София от 23.09.2013 г.; за извършена магнитно резонансна томография в Медицински център „Евромедик диагностик“ ЕООД гр. София от 02.10.2013 г.; за консултации по документи в „СБАЛО“ЕАД гр. София от 03.10.2013 г. и за разходи за погребална агенция „Галакси-21 М“ ЕООД от 19.11.2013 г. в размерите, както са подробно посочени по-горе. Претендират се разноските по делото.

Ответник: В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК е подаден отговор от МБАЛ гр. Пазарджик. Твърди се, че така предявените искове са допустими, но по съществото си неоснователни. Възраженията в този смисъл са, че при провеждането на лечението от лекарите на МБАЛ гр.Пазарджик не е допуснато нарушение на медицински дейности, респективно на стандартите за добрите медицински практики и квалифицирано лечение в съответната област. Настъпилата кончина на Е.П. не е в причинна връзка с изпълнение на служебните задължения на служителите на ответната болница, с оглед на поставената диагноза и проведено лечение. Неоснователни били претенциите в исковата молба , че в резултат на неправилно поставена диагноза при лечението на П. през м.април 2009г. от страна на служителите на МБАЛ гр. Пазарджик не било проведено адекватно към онзи момент лечение и след това. Неоснователно се твърдяло, че негативния изход от заболяването на Петрова през есента на 2013г. се дължи на грешките в диагностицирането от служителите ответната болница и че това е единствената причина ищците и починалата да нямат „възможност да споделяме и да се радваме съвместно на живота.“. Развити са подробни съображения в този смисъл. Сочат се доказателства. Претендират се разноските по делото.

Доказателства: След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващия съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: Страните по делото са представили писмени доказателства, които са приети по делото като относими към спора. Оспорени са по реда на чл.193Чл. 193. ⚖️ Практика (7) (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ от ГПК са истинността на хистологично изследване, извършено от д-р С. на 07.10.2013г., на епикриза от 24.10.2013г., издадена от ВМА гр. София и хистологично изследване, издадено от д-р К. от ВМА гр. София - Хематологична клиника от 16.10.2013г. в частта досежно истинността на поставените в тези изследвания и епикризи диагноза за заболяването на Е.П. Така направеното оспорване не бе проведено успешно, тъй като в процеса не се събраха доказателства, които да оборват съдържащата се в оспорените документи диагноза за заболяването на Е. П.

По реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле ГПК са взети обясненията на представляващия ответната страна „МБАЛ – Пазарджик“ АД – д-р В. В.за установяване на обстоятелството какви са били технологичните възможности на МБАЛ гр.Пазарджик към 2009г. за провеждане изследвания за установяване на туморното заболяване на Е. П. (л.337 от делото). От същите се установява, че към релевантния момент болницата е разполагала с фиброгастроскоп. Хистологичните изследвания на препарати се извършват в отделение по „Патоанатомия“, с което болницата също е разполагала. Хистохимични изследвания, които се налагат при установени злокачествени туморни образования не се правят, като при нужда се изпращат във ВМИ гр.Пловдив.

По делото са приети Комплексна Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от двама експерти - вещите лица доц. д-р В.Б. (Началник на Клиника по клинична Патология, патоанатом УМБАЛ „Св. Г.“***) и доц. д-р Б.С. (хирург в Клиника по Обща Хирургия – УМБАЛ „Св. Г.“***), както и допълнителна СМЕ изготвена от доц. д-р В. Б.. Същата ще следва изцяло да се кредитира като компетентно изготвена, неоспорена от страните и кореспондираща с останалия доказателствен материал по делото. Приета е и СМЕ по документи, изготвена от в.л. д-р И.И.. Последната се оспорва от ищците с твърдението, че не следва да се кредитира в процеса, тъй като същата е отговорила на въпроси, които вече са поставени на експерта д-р С.. От друга страна целта на последната експертиза е да се даде отговор на въпроси от компетентността на експерти – лекари със специалност „онкология – лъчетерапия и химиотерапия“, какъвто не е д-р И.. Ето защо съдът приема, че на правеното то ищците възражение е основателно и посочената експертиза не следва да бъде кредитирана в процеса. По делото не се спори за това, че в периода от 20 април – 06 май 2009г. Е.П. постъпила за лечение в МБАЛ – Пазарджик, където са й били назначени и проведени следните изследвания: фиброгастроскопия с поставена диагноза: Язва на стомаха. ДД. Улкускарцином. Полип на стомаха. Атрофичен гастрит., хистопатологични изследвания с извличане на хистологичен материал – проби от парафинови блокчета № 903 и №904 с резултат: Стена на хронична обострена язва на стомаха с подлежаща гранулационна тъкан. Полипозно пролиферирала стамашна мукоза – на 24.04.2009г. и хистопатологични изследвания на хистологичен материал взет по време на оперативната интервенция - проби от парафинови блокчета № 957-961 с резултат: Стени и дъно на хронична обострена язва на стомаха. Лимфни възли с умерена хиперплазия на лимфните фоликули – реактивен лимфаденит. Хроничен обострен холуцистит с аденоматозна хиперплазия на мукозата – на 30.04.2009г.. Изготвените хистологични материали са предоставени за изследване и на доц.Б., който дава своето заключение в приетата допълнителна СМЕ (л.326 от делото). Според вещото лице при повторно изследване на Не се спори и че във връзка с поставената окончателна диагноза „язва на стомаха с кръвоизлив“ по отношение на същата пациентка е било проведено оперативно лечение с извършена резекция на стомаха (2/3 от него е отстранен). Не се спори по делото и че в МБАЛ – Пазарджик са били изготвени и проби – парафинови блокчета №957-961, съдържащи данни за изследване на материал, взет по време на операцията.

Установено е по делото, че в периода след хоспитализацията от м. април 2009 г. и изписването на Е.П. от болничното заведение до 2012 г., болната е била под постоянно лекарско наблюдение, като спазвала диета и щадяла стомаха си. Установява се, че след като в началото на 2013 г. оплакванията й зачестили, съпроводени с появата на болки в мускули и костни структури, тя била няколкократно хоспитализирана в болнично заведение, а от 28.05.2013 г. до 31.05.2013 г. и в хирургично отделение на МБАЛ „Здраве“, без да е била установена причина за оплакванията й, с предписано медикаментозно лечение. Не се спори, че след като в края на м.август 2013 г. последвало подуване на лимфен възел в областта на шията и хоспитализация на болната в неврологично отделение на „Централ хоспитал“ Пловдив, от 11.09.2013 г. до 14.09.2013 г. – в гастроентерологичното, а от 15.09.2013г. до 18.09.2013г. и в хирургичното отделение на Болница „Медлайн“-Пловдив, където след екстракция (изваждане) на уголемен лимфен възел в областта на шията е била поставена диагноза „метастаза от ниско диференциран жлезист карцином“ – напреднал стадий на агресивна форма на онкологично заболяване (рак). Проведени са били допълнителни изследвания и прегледи в Специализирана болница за активно лечение по онкология (СБАЛО) ЕАД, във ВМА, в УМБАЛ „Св. И. Рилски“- София, в „Евромедик Диагностик“ и второ хистологично изследване отново във ВМА, където били потвърдени първоначалните данни за напреднал стадий на агресивен рак с разсейки в лимфни възли и костни структури. Установява се, че след хоспитализирането в СБАЛО били проведени консултации и курс по радиолечение, а пробите на болната, взети при провеждане на лечението й през 2009 г. в МБАЛ гр.Пазарджик – парафинови блокчета № 903 и № 904 – били получени и предадени за контролно изследване в лаборатория по клинична патология на ВМА. Установява се, че според заключението на проведеното контролно изследване, изготвено от д-р Ф., двете блокчета са съдържали фрагменти от стомашна лигавица, извлечени с гастроскопска биопсия, инфилтрирани с нискодиференциран аденокарцином, дифузен тип. Установява се, че около 2 месеца след диагностицирането на заболяването – на 16.11.2013 г. Е. П. е починала в дома си.

От приетата по делото Комплексна СМЕ се установява, че при оперативната интервенция на Е. П. през 2009 г. в хирургичното отделение (ХО) на МБАЛ Пазарджик е бил взет хистологичен материал от язвата и 2 бр. лимфни възли, което било документирано в оперативния протокол № 186/27.04.2009 и фиша за искане за хистологично изследване от същата дата, като според експертите при хоспитализирането на лицето в ХО на МБАЛ-Пазарджик са били спазени нормативните изисквания и стандартите за добра медицинска практика и квалифицирано лечение по хирургия, като е била извършена правилна хирургична операция, съобразно хистологичната находка. От друга страна в същото експертно заключение е констатирано, че при изписване след оперативното отстраняване и хистологично верифициране на метастатичен лимфен възел в болница „Медлайн Клиник“ Пловдив през 2013 г., не е приложено становище на онкокомитет, което да констатира вида, локализацията и стадия на злокачественото заболяване, да насочи болния за регистрация в онкологичния диспансер по район и да препоръча по-нататъшно лечение. Посочено е, че като онкологично болна, без да заплаща, Е. П. би могла да бъде изследвана с КТ на корем и гръден кош във всяко онкологично, вътрешно или хирургично болнично отделение, в медицинско заведение, което разполага с КТ. Отбелязано е, че липсва документ-становище на онкокомитет, препоръчващ последващото лъчелечение, проведено в СБАЛО-София. Вещите лица са отчели и липсата на яснота относно факта, че след като по препоръка на невролог е била извършена КТ на главен мозък, с негативен резултат, в деня на изписването е била извършена МР на глава, извън СБАЛО, срещу заплащане, както и че липсва яснота по въпроса провеждала ли е пациентката ПХТ преди постъпване във ВМА, предвид препоръките в епикризата „насочва се за нов курс ПХТ“.

Отделно от изложеното според комплексната експертиза е установено, че по време на операцията през 2009г. е бил взет материал за хистологично изследване, според който са намерени: 1.) Стомашна лигавица с хронична язва и изразен хроничен обострен възпалителен процес, като за изясняване характера на възпалителния инфилтрат е било проведено допълнително хистохимично и имунохистохимично изследване (РАS, cytokeratin АЕ1/АЕЗ, СD68), установило наличие на туморни клетки в стомашната лигавица в съседство с язвения дефект (Б № 957/09); 2.) лимфни възли с лимфаденит и без туморни метастази (Б № 958, 959 /09); и 3.) Стена на жлъчен мехур с хиперимирани съдове и без туморен процес (Б № 960,961/09). Експертизата е дала своето определение на термина „дифузен карцином“ като квалификация на нискодиференциран вид карцином на стомаха. Относно възможното метастазиране на карциномите на стомаха според експертите „може да се каже, че те често метастазират по лимфен път в лимфните възли около стомаха, ад портам хепатис, медиастинални, надключечни, шийни лимфни възли; по съседство - по перитонеума и по оментума, по кръвен път в черния дроб, белите дробове,костите...“, като обаче определена категорична последователност на засягане не може да бъде посочена. Във връзка със срока на метастазиране, според заключението на вещите лица, обикновено ниско диференцираните стомашни карциноми имат бърза еволюция, могат да дадат ранни и по-късни близки и далечни метастази, като фаталният изход много често настъпва в рамките до година след установяването на тумора. Според първоначалното заключение характерът на процеса в шийните лимфни възли не може да бъде преценен и сравнен с находката в стомаха от 2009 г., поради липса на съответните препарати и блокчета (от шийния лимфен възел), като въз основа на представените документи може да се допусне, че метастазите в шийния лимфен възел, констатирани най-напред в болница „Медлайн“ - Пловдив, както и в другите органи, биха могли да бъдат от тумора на стомаха, но доколкото тумори с подобен характер могат да възникнат и в други вътрешни органи, то метастазите биха могли да имат и друг първоизточник. Относно характера на метастатичния тумор и приликата му с първичния тумор, според вещите лица „може да се каже, че метастазите много често са сходни с тумора, от който водят началото си, но могат да бъдат и много по-различни“. Вещите лица са категорични, че аутопсията, каквато безспорно не е била извършвана, би могла да даде достатъчно информация, въз основа на която да се прецени има ли туморен процес в органи на починалата и ако да, каква е връзката им с установените приживе метастази.

Съобразно допълнително назначената СМЕ, провела изследване на новите препарати, изработени от вече представените от ищците парафинови блокчета № 903 и 904, се установява, че в №903 са намерени два фрагмента от стомашна лигавица - в единия хроничен обострен възпалителен процес, в другия - наличие на нискодиференциран аденокарцином, дифузен тип; а в №904 - хроничен обострен възпалителен процес. В заключението е посочено, че диагнозата на експерта съвпада с тази, поставената от д-р Ф. в гр. София, но в препаратите от същите блокчета, №903 и №904, представляващи ендоскопски взет материал, предоставен от отделението по патология на МБАЛ – Пазарджик, не се намира туморен процес. Пояснено е, че това обстоятелство може да се обясни с факта, че изготвените там препарати са съдържали само повърхностно разположена тъкан, където туморният процес е липсвал, тъй като той се е намирал в дълбочина и затова се е появил едва на по-късно изготвените препаратите, които е наблюдавала д-р Ф., който е налице и в още по-дълбоките срези, изготвени за нуждите на сега изготвената експертиза. Допълнителното заключение на в.л. Б. относно Биопсия №1704/2013 г. е за мастна и фиброзна съединителна тъкан с инфилтрация или метастази от туморни клетки, наличие на туморни клетки и в лимфни капиляри, чиято морфологичната характеристика съответства на нискодиференциран аденокарцином. Експертът е посочил, че първоизточник на тези клетки може да бъде туморът в стомаха, но не е невъзможно това да е неоплазма и от друг орган, но диагнозата на Б№1704 е идентична с тази на д-р Ф. и не противоречи на диагнозата, поставена и в болница „Медлайн“ – Пловдив.

С обясненията на в.л. Б. и С., в съдебно заседание от 09.03.2015г. са поставени на разглеждане множество различни хипотези, вероятности и предположения във връзка изследването, диагностицирането, проведеното лечение и развитието на заболяването на пациентката Е. П. Експертите еднозначно са посочили, че поставянето на диагнозата е въпрос, който засяга квалификацията и възможностите на съответното звено, отделение или болница, но това е решение на лекаря, което не е регламентирано като нормативно задължение. В обобщение се твърди, че извършената хирургична операция в МБАЛ – Пазарджик е била правилна с оглед находката, която не е онкологична. Във връзка с начина на провеждане на изследването същият експерт пояснява, че е възможно при провеждането му ендоскописта да не попадне на процеса, който може да е в съседство, при което становището се взема само по отношение на това, което се вижда. Изложено е и становище, че евентуална необходимост от назначаване на допълнителни изследвания с оглед изследванията в МБАЛ-Пазарджик би била наложителна, но едва при установена метастаза в един по-късен момент, какъвто именно е настоящия случай. (вж. обясненията на в.л. Б. от 09.03.2015 г.). Според обясненията на в.л. С. в конкретния случай появата на последващ рецидив не би могла да бъде от стомаха, а от лимфен възел, защото тумора в стомаха е бил отстранен с резекцията на 2/3 от него. Пак според него ендоскопските резултати – хронична язва, интероперативния препарат и двата броя лимфни възли, изпратени за изследване не доказват наличие на туморни клетки. Във връзка с представената допълнителна експертиза, в обясненията си в с.з от 20.04.2015 г., в.л. Б. е уточнил, че туморен процес при починалата се е наблюдавал още в пробите от 2009 г., но той е бил разположен по-надълбоко в тях, докато първите срези за направените изследвания са били взети от материал, намиращ се отгоре на лигавицата, където такъв процес е липсвал. Впоследствие, както сочи експерта, след откриването на метастазите и след като е бил отнет горният слой от пробите, се е стигнало до дълбочината му, където е открит материала, съдържащ туморните клетки. Предвид така установеното от него, д-р Б. не изключва възможността туморното заболяване развило се през 2013г. да е с произход и други органи, както и че извършената резекция не е гаранция, че на друго място в организма няма да има такива клетки. Експертът е изразил предположение, че би могло метастазата, открита по-късно да се дължи на туморни клетки, попаднали в лимфни съдове, на които е било необходимо повече време, за да се развият и придвижат на новото място, но и че същите биха могли да произхождат от друг орган и от друг туморен процес, различен от този в стомаха.

Относно вида и интензитета на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства – разпит на свидетели С. В. – познат на първия ищец, и св.Р. Б. – П. – съпруга на ищеца С.П.. Св. С. В. е описал членовете на семейството на ищците като изключително задружни и сплотени, за които загубата на съпругата и майка – Е. П., е било изключително тежък удар. Посочено е, че въпреки грижите, полагани от синовете към бащата след смъртта на Е. П., това не било в състояние да компенсира настъпилата у него негативна промяна. Той станал друг човек. В този смисъл са и показанията на св. Р. П., която описва подробно фактологията на събитията от операцията през 2009г. до влошаването на състоянието на Е. П. през 2013г. и настъпване на смъртта й, в т.ч и настъпилите като резултат в това събитие изключително негативни за ищците промени. Свидетелката описва времето на лечението, което било свързано за всички тях с постоянни тревоги и напрежение. За съпругът й С.П., който бил непосредствено ангажиран с цялата логистика по провеждане на лечението, загубата на майка му е била истински шок с изключително тежък ефект върху психиката. Същият изпаднал в дълбока криза и тежка депресия, от която не била сигурна дали същият ще се възстанови. Пояснява освен това, че след смъртта на Е. П., нейния свекър (ищецът Н.П.) започнал да води изключително различен начин на живот, осиротял и се затворил, докато преди това бил много активен човек.

Относно установяване размера на претендираните имуществени вреди, по делото са представени писмени доказателства – касови бонове, които обаче не съдържат информация за лицето, което е извършило плащането на посочените в тях суми за консумативи и услуги.

Мотиви: Предвид така установеното по делото от фактическа страна предявените искове по чл.49 във връзка с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД против МБАЛ гр.Пазарджик АД се явяват недоказани, следователно неоснователни. Съгласно разпоредбите на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД включва елементите – противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с пр.осн. чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е безвиновна гаранционно обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49 във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, както и само в хипотезата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В настоящият случай по предявения иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД в тежест на ищците е да докажат наличието на всеки от елементите на фактическия състав на посочената законова норма.

В този смисъл безспорен факт по делото е, че лекарският екип приел, диагностицирал и извършил оперативното лечение на Е. П. в периода от 20.04.2009г. до 06.05.2009г. е работил по трудов договор при ответната МБАЛ. Следователно една от първите предпоставки е налице. Вината, както бе казано по - горе, се предполага до доказване на противното, а в случаят тя се изразява в неправилно поставяне на диагноза "язва на стомаха с кръвоизлив" от специалистите на МБАЛ Пазарджик в резултат на непрофесионално и незадълбочено извършени изследвания, чието лошо качество драстично се отклонявало от стандартите за добри практики в медицинското обслужване. Ето защо от решаващо значение за изхода на спора е доколко това твърдение на ищците е доказано по един несъмнен начин. В този смисъл от приетите по делото писмени доказателства съдържащи се в медицинската документация на Е. П. при МБАЛ Пазарджик, е установено, че предоперативно на същата е извършена фиброгастроскопия при която е поставена диагноза "язва на стомаха" и диференциална диагноза "улкускарцином. полипи на стомаха. атрофичен гастрит.". Последвало е искане за хистопатологично изследване на взетия материал (парафинови блокчета №903-904), което е приключило с резултат "стена на хронично обострена язва на стомаха с подлежаща гранулационна тъкан. полипозно пролиферирала стомашна мукоза.". Наред с това по време на извършване на операцията отново е взет материал за хистопатологично изследване, като освен от стомаха, такъв е взет и от два от лимфните възли и от жлъчния мехур (парафинови блокчета №957-961). Изследването е приключило с резултат " стени и дъно на хронична обострена язва на стомаха. лимфни възли с умерена хиперплазия на лимфните фоликули - реактивен лимфаденит. хроничен обострен холецистит с аденоматозна хиперплазия на мукозата.". При така установеното в тези изследвания и изказано съмнение за наличие на туморни клетки, според доц. д-р Б. (лист 308 и 338 от делото), е следвало да се проведе по - задълбочено изследване не само на повърхностният слой на материала, а да се назначат нови срези в неговата дълбочина, за да се даде окончателно заключение, което категорично да отхвърли или потвърди вероятната диагноза "злокачествен тумор". В случая при проведеното от него повторно изследване на материалите е установил, че и в двата - предоперативния и взетия по време на операцията - се е наблюдавал туморен процес. Наред с това обаче, вещото лице изрично заявява, че това изискване за задълбочаване на изследването не е нормативно уредено т.е. не е в нарушение на медицинските стандарти, а е в зависимост от компетентността и преценката на лекаря, който го извършва. А в случаят хистолозите са били двама различни лекари, които в различно време и поотделно са извършили съответното изследване като са стигнали и двамата до заключение, че липсват туморни клетки. В този смисъл доводите на ищците, че не е проведено по - грижливо изследване с дължимо внимание и професионализъм, съгласно добрите медицински практики, които практики не са конкретизирани обаче, съдът приема за недоказани. От друга страна следва да се съобрази и действията на оперативния екип, който е извършил правилната според д-р С. операция - "2/3 резекция на стомаха по Билрот 2", която била стандартна операция, съобразена с диагностицираното заболяване и отговаряла на изискванията на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Според вещото лице в случая дори било направено нещо повече, тъй като по съществото си тази операция почти изцяло покривала изискванията на онкологичната операция, като разликата била, че при онкологичната се премахвал оментома ( мастната тъкан, която покрива червата), което е единственото, което не било направено. На практика операторът бил извършил един вид онкологична операция, но без детайлите и при липса на показания за извършване на такава. По време на операцията е иззет нов материал, който е подложен отново на хистопатологично изследване за потвърждаване на диагнозата и евентуално отхвърляне съмнения за рак на стомаха, което всъщност е и станало. Потвърдена е първоначалната диагноза, като е отхвърлено съмнението за наличието на туморно заболяване. Ето защо и двамата експерти д-р Б. и д-р С., подържат, че действията на целия лекарски екип осъществил диагностицирането и оперативното лечение на пострадалата П. е съобразен с приетите към онзи момент медицински стандарти и добри медицински практики.

Освен изложеното до тук и също токова съществено е становището на вещите лица, които в поясненията си дадени пред решаващият съдебен състав твърдят, че в случая при липса на аутопсия не би могло да се даде категоричен отговор дали развилият се туморен процес през 2013г. - "метастаза от недиференциран жлезист карцином в лявата половина на шията" довел до леталния изход за пациентката П., е в причинна връзка със заболяването й, от което е лекувана през 2009г. било то и недиагностициран злокачествен карцином на стомаха. В този смисъл и двамата са категорични, че при този вид карцином - недиференциран жлезист, който е най- злокачествен по отношение на развитието си, същият може да даде далечни метастази в лимфните възли на шията, но също така такива метастази може да са в резултат и на друг първичен карцином, намиращ се във всеки друг орган на човешкото тяло. Ето защо категоричен извод, че лимфната метастаза открита през 2013г. в Болница Медлайн гр.Пловдив, е в резултат на недиагностицирания карцином на стомаха през 2009г., вещите лица не могат да направят, което е и най - същественото в конкретният казус. С оглед на това и съобразно изложеното до тук се налага извод, че е недоказано по категоричен начин наличието на извършени противоправни действия от лекарския екип при МБАЛ гр.Пазарджик провел лечението на Е.П. през 2009г., които да са в причинна връзка с настъпилата през 2013г. смърт на пациентката в резултат на онкологично заболяване. Следователно претенциите по чл.49 във връзка с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД заявени от ищците за присъждане на обезщетение за причинените им от непозволено увреждане имуществени и неимуществени вреди се явяват неоснователни и като такива ще следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.2Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, ищците дължат на ответника сторените от последния разноски по делото, които са в размер на 2750 лева и представляват платен адвокатски хонорар и платено възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.П., ЕГН ********** ***, Н.Н.П., ЕГН **********,*** и С.Н.П., ЕГН ********,***, чрез пълномощника им адв. Г.Г. ***) против Многопрофилна Болница за активно лечение (МБАЛ) – Пазарджик АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15 искове по чл.49 във връзка с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и по ч.86 от ЗЗД за заплащане на Н.Н.П. сумата в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), на Н.Н.П. сумата в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), и С.Н.П., ЕГН **********, сумата в размер на 25 001 лв. (двадесет и пет хиляди и един лева), представляващи за тях обезщетения за причинените им от извършеното непозволено увреждане неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2009 г. (датата на изписване в МБАЛ-Пазарджик), а при условията на евентуалност, от всяка следваща релевантна дата, считано от началото на болничното лечение в МБАЛ ПАЗАРДЖИК за периода 20-27 април 2009 г., както и при хоспитализирането през 2013 г., а така също на ИЩЕЦА - С.Н.П., ЕГН **********, сумата от 1 880,00 лева (хиляда осемстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за причинените от извършения деликт имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на увреждането, установена от съда при решаващата дейност, която е релевантна с оглед на претенцията за непозволено увреждане, и съгласно изтъкнатата по-горе евентуалност, всичко заедно, до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Н.Н.П., ЕГН ********** ***, Н.Н.П., ЕГН **********,*** и С.Н.П., ЕГН ********,***, общо да заплатят на против Многопрофилна Болница за активно лечение (МБАЛ) – Пазарджик АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15 сумата 2750 ( две хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща сторени от последната разноски по делото- платен адвокатски хонорар и платено възнаграждение за вещо лице. Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ-ри търговски състав, на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА гр.д.№ 337 по описа за 2014 година