Решение №220/10.10.2017 ГД №335/2016 АпС Велико Търново

РЕШЕНИЕ №220/10.10.2017 ГД №335/2016 АпС Велико Търново

Гражданско дело № 335/2016 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК, във връзка с чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (39) Място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. Връчване на търговци и юридически лица, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.

С Решение № 137/ 30.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1206/ 2014 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Ищец: Г. , от гр. П., ул. „Б” № 11, вх. „А”, ап. 1, срещу Ответник: У. „Д. ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕА. , гр. П., представлявано от изпълнителния директор доц. д. Ц. , иск, с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, за заплащане на сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на длъжностни лица, които по силата на трудов договор изпълняват дейност по оказване на медицинска помощ на здравно-осигурени лица, изразяващи се в ненавременнна и неточна диагностика, неправилно лечение и наблюдение на ищцата, за периода 08.11.2012 г. – 23.11.2012 г., в резултат на което е търпяла болки и страдания, и е получила усложнения на здравословното състояние, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2012 г.; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, на ответника сумата 2 630 лева за направени по делото разноски.

Делото е било решено с участието на трето лице – помагач на ответника – З. „УНИКА” А. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Юнак” № 11-13, ЕИК 040451865.

Недоволна от постановеното Решение, жалбоподателката Г. , ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат В. от АК – гр. С., с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. С., ул. „Ц” № 16, ет. 4, ап. 8, е подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Навеждат се доводи за неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че изводите, до които е достигнал първостепенният съд, за счупване на таза, уринарният перитонит, диагностиката и лечението на лицевия нерв, и усложненията от тромбофлебит при ищцата, са направени в нарушение на материалния закон, и са необосновани. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението на първата съдебна инстанция и да уважи предявеният иск. Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни отговор е подал Ответник: У. „Д. ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕА. , гр. П., чрез пълномощника адвокат Т. от АК – гр. П.. Изразено е становище за неоснователност на въззивната жалба. Възразява се срещу доводите и твърденията в нея, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното Решение.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е била подадена искова молба, с вх. № 13423/ 23.12.2014 г., от Ищец: Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б” № 11, вх. „А”, ап. 1, срещу ответника У. „Д. ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕА. , със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г” № 8а, с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, с цена – 30 000 лева.

В исковата молба се твърди, че на 01.11.2012 г., след претърпяно ПТП, ищцата била транспортирана и приета по спешност в САРИЛ при ответника, в изключително тежко здравословно състояние. След направените спешни консултации и клинични изследвания било установено: черепно-мозъчна травма; пет счупени ребра вдясно; перфориран бял дроб и множество травми по цялото тяло. Била включена на системи и й бил поставен катетър. Вниманието на лекуващите лекари било насочено към гръдната и черепно-мозъчната травми, но освен болките от тези травми, ищцата твърди, че изпитвала силни болки в коремната и тазовата области.ведомила лекуващите лекари за това, но не били назначени и извършени консултации с нужните специалисти, не били направени рентгенови снимки и други медицински изследвания, които да констатират наличието на вътрешни травми в коремната кухина, както и травми, и счупвания на тазовите кости. На 06.11.2012 г. ищцата била преведена в отделение по неврохирургия, като непосредствено след приемане в отделението е бил свален катетъра, а на 07.11.2012 г. й било назначено раздвижване, състоящо се в изправяне на крака с помощта на рехабилитатори. Ищцата изпитвала силни болки в таза, които не давали възможност да се раздвижва, а след свалянето на катетъра престанала да отделя урина и коремът й започнал да се подува. Тъй като била с тежък фациалис, майката на ищцата, която се грижела за нея, обърнала внимание на медицинските сестри, с настояване да уведомят лекуващия лекар, което не било сторено. На 10.11.2012 г. състоянието на ищцата рязко се влошило – коремът й се подул и се втвърдил, изпитвала нечовешки болки. През нощта срещу 11.11.2012 г. дежурната санитарка уведомила майката на ищцата, а тя позвънила на дежурната сестра, която отказала да уведоми дежурния лекар, поради което майката на ищцата отишла в болницата. Намерила ищцата в изключително тежко състояние, със замъглено съзнание и затруднено дишане. По спешност бил извикан завеждащият отделението по неврохирургия – д. О. , който наредил незабавно да преместят ищцата в отделението по колопроктология и гнойно-септична хирургия. Сформираният лекарски екип констатирал наличието на уринарен перитонит и е извършил спешна животоспасяваща операция, при която било установено наличието на 4,5 литра урина в корема на ищцата. На 12.11. и 14.11.2012 г. последвали още две операции. При назначеното й раздвижване ищцата продължила да изпитва силни болки. На 23.11.2012 г. била изписана от болницата. Продължила лечението си в къщи като посещавала амбулатория при ІІ ДКЦ. На 11.12.2012 г. по настояване на д. П. невролог при ІІ ДКЦ, на ищцата бил направен ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/, при което изследване било установено счупване на тазови кости в областта на лява сакрална става. Назначеното й раздвижване от лекарите при ответника се оказало противопоказно и увреждащо здравословното й състояние. Ищцата твърди, че в резултат на недостатъчната диагностика и непроведеното лечение на счупването, получила дълбок тромбофлебит, лечението на който било проведено в гр. С. в продължение на шест месеца. Поради неправилна диагностика и лечение на фасиалиса при престоя в лечебното заведение, ищцата получила усложнения, наложили продължително стационарно и амбулаторно лечение, като за продължителен период от време лицето на ищцата било деформирано, а жестомимичните функции – увредени, което състояние се отразило не само на визията й, но и на професионалната дейност на ищцата. Твърди се, че рентгеново изследване на таза и тазовите кости на ищцата било назначено, но не е било направено. Неправилното й лечение причинило трайно затруднение на движението, съпроводено със силни болки и страдания, в продължение на близо една година, в резултат на което ищцата получила трайно усложнение „тромбофлебит”, което представлява самостоятелно временно разстройство на здравето, опасно за живота. За допуснатите пропуски на съответните длъжностни лица ищцата сезирала Изпълнителна агенция „Медицински одит” при Министерство на здравеопазването и била извършена проверка. Ищцата твърди, че с действията си съответните длъжностни лица, на които ответникът е възложил работа по медицинско обслужване на гражданите, са нарушили редица разпоредби на българското законодателство, конкретни правила за лечение и задължения на лекуващите, които могат да бъдат изведени при съпоставяне на медицинските стандарти, и е налице увреждащо противоправно поведение, в резултат на което ищцата е претърпяла болки, и страдания. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от действията и бездействията на длъжностни лица, които по силата на трудов договор, изпълняват дейност по оказване на медицинска помощ на здравно-осигурени лица, изразяващи се в ненавременна и неточна диагностика, и неправилно лечение, и наблюдение на здравословното състояние на ищцата, за периода от 08.11.2012 г. до 11.11.2012 г., в резултат на което е получила уринарен перитонит, както и неправилна преценка относно диагностицирането счупването на тазовите кости в областта на сакралната става за периода от постъпване в лечебното заведение – 01.11.2012 г. до изписването на ищцата –. .12.2012 г., а също така и неправилна диагностика, и лечение на лицевия нерв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендират се направените разноски.

Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 1206/ 2014 г. по описа на съда. В хода на производството по делото съдът е допуснал изменение на исковата сума от 30 000 лева на 50 000 лева.

В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на Ищец: – адвокат В. от АК – гр. С. е поискала от съда да уважи иска. В представените писмени бележки е изложила доводи за наличието на предпоставките на отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

С отговора на исковата молба Ответник: е оспорил иска, като неоснователен. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат Г. от АК – гр. П. е поискала от съда да ОТХВЪРЛИ иска. В представената писмена защита са развити доводи за липса на елементи от ФС на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД – противоправност на деянието и причинно-следствена връзка.

В о.с.з. на 07.04.2014 г. процесуалният представител на допуснатото от съда трето лице З. „УНИКА” А. – помагач на страната на ответника – юрисконсулт Ц. Р. е заявила, че оспорва исковата молба.

От фактическа страна се установява следното: Не е било спорно между страните, че ищцата е претърпяла ПТП на 01.11.2012 г., в резултат на което е била приета на лечение в САРИЛ на У. „Д. ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕА. , гр. П. в тежко здравословно състояние.

Доказателства:

По делото са представени множество писмени доказателства, допуснати от съда – предимно медицинска документация, която е била предмет на обсъждане от допуснатите комплексни съдебно-медицински експертизи (СМЕ) пред първата и втората съдебни инстанции. Допуснати са до разпит от съда девет свидетели.

Свидетелски показания

Свидетелят П. близък приятел на ищцата заявява, че познава ищцата от доста години. Случайно разбрал, че е катастрофирала и веднага дошъл от гр. С. да я види. На първия ден след като я преместила от реанимацията в отделението по неврохирургия, ищцата споделила със свидетеля, че много я боли таза и не може да се обръща в леглото. Катетърът й бил махнат и второто оплакване на ищцата било, че има позиви за уриниране, но не може да уринира. Свидетелят заявява, че изрично споделил с лекуващ лекар-индиец и доцентът – ръководител на отделението - за проблемите с болките в таза, и липсата на уриниране, както и с медицинските сестри, но му било отговорено, че „няма проблеми” и че „ще й дават супички и вода, и ще започне да уринира”. На 11.12.2012 г. свидетелят дошъл от гр. С. и взел ищцата, за да я води на ЯМР, на който било установено счупване на таза. Ищцата развила тромбофлебит и свидетелят лично организирал лечението й в Правителствена болница, болница „Св. Иван Рилски”, и в ИСУЛ. Най-големи били проблемите от черепно-мозъчната травма, които не са окончателно излекувани.

Свидетелката В. майка на ищцата заявява, че от вечерта на катастрофата и след това, като я свалили в отделението, била с нея, с изключение на нощите. Казвала на сестрите, че ищцата не отделя урина. В неделя като отишла, намерила ищцата с подут корем, неподвижна, безжизнена, обадила се на сестрите, които извикали лекар и превели ищцата в друго отделение, където извършили живото-спасяваща операция. Когато изписали ищцата от болницата, постоянно я болял таза и в къщи идвала невроложка, която казала, че фациалиса никой не го е констатирал. До ден днешен ищцата посещава болнични заведения във връзка с това си заболяване. През месец декември 2012 г. д. Н. насочила ищцата към ЯМР, на който се установило счупване на таза. Твърди, че е уведомила персонала за болките в кръста, но те не взели никакви мерки.

Свидетелката Е. П. К. – колежка и приятелка на ищцата заявява, че познава ищцата от 14.09.1993 г., когато ги назначили заедно на работа в училище. На 5,6,7-ия ден след катастрофата отишли заедно с колежки да видят ищцата в неврохирургията. Ищцата казвала, че много я боли и сочела корема си. След това свидетелката я посетила, след като на ищцата била извършена операцията от перитонит. Посещавала я в къщи като ищцата споделяла с нея, че таза много я боли. Ищцата посещавала много болнични заведения във връзка с лечението си.

Свидетелят И. В. – гл. асистент в Клиника по неврохирургия в болницата заявява, че на 01.11.2012 г. бил извикан спешно в приемно отделение, където установил сложно счупване в темпоралната зона в ляво и дясно, и базално към пирамидата на средна черепна ямка, и литералната страна вдясно, включително контузии на мозъка и субанахроидална мозъчна контузия. От другите консултиращи лекари гръдният хирург установил счупване на три или четири ребра, с излив на кръв и въздух в гръдната кухина. Такава съчетана травма била особено опасна за живота на ищцата в момента. Всички останали снимки, които се извършват по алгоритъм, ехография на коремни органи, снимка на таз, били без особености. Благодарение на усилията на реаниматорите и на гръдния хирург, който извършил оперативна интервенция на гръдната травма, за шест дни болната влязла в съзнание и преодоляла този остър момент. На 08.11.2012 г. било взето решение на главна визитация да се свали катетъра. На 09.11.2012 г. в петък за първи път пациентката се оплакала от болки в корема като дежурния лекар преценил да се дадат две таблетки медикамент – бусколизин. На 10 ноември – в събота рецидивирало оплакването за болки в корема. Тогава дежурният лекар д. Й. назначила банка с медикамент. Болките обаче не преминават и на 11 ноември – в неделя сутринта бил извикан консулт с хирург, който след ехография взема спешно решение за превеждане на ищцата в хирургия, тъй като се намира излив на свободна течност в коремната кухина, където е била извършена живото-спасяваща операция. Свидетелят твърди, че фациалисът се предизвиква от фрактурата в страничната част на черепа по базата на пирамидата на слепоочната кост и там евентуално лицевият нерв е контузен. Това е недосегаема област, която не се оперира, като се разчита на времето. За фациалиса се прави изследване на 10-ия ден колко страда фациалния нерв, в края на клиничната пътека и се предписват медикаменти, като до втората година никой не може да даде прогноза как ще се развие заболяването.

Свидетелят М. Е. О. – неврохирург в болницата заявява, че работи там от двадесет години. В почивен ден – неделя, видял пациентката с оплаквания за болки в корема, като преди това негов дежурен колега я бил видял и й назначил ехография и консултация с хирург. Прегледал пациентката и й препоръчал консултация с хирург, след което била преместена в хирургическо отделение. Докато била в отделението, състоянието й било добро.

Свидетелят И. М. П. – хирург от 1976 г. заявява, че работи в Клиниката по септична хирургия в болницата. Констатирали при прегледа перитонит, приели ищцата в отделението и я оперирали. Перитонитът имал отвор в пикочния мехур и това се установило при отварянето на пациентката. Предполагало се, че е предизвикан от травмата.

Свидетелят С. Д. И. – началник на отделение в Клиника по гнойно-септична хирургия заявява, че е приел консултацията и е отишъл да консултира пациентката, въз основа на което е била преведена в хирургията. Възможно е разкъсването на пикочния мехур да е получено при катастрофата, но се е проявило по-късно.

Свидетелката К. И. Б. – гл. експерт в РЗИ – Дирекция „Медицинска дейност” заявява, че е извършила проверка на ответника по жалба на ищцата. В хода на проверката била изискана медицинска документация и становище на лекарите, лекували ищцата. Конкретни нарушения не са описвали, не са констатирали. Свидетелката заявява, че в доклада от проверката било описано какво е констатирано, без да се твърди че са налице пропуски или нарушения. Анализът на констатираните факти следвало да бъде извършен от „Медицински одит”.

Свидетелят К. И. К. – гл. експерт в РЗИ – Дирекция „Медицинска дейност” заявява, че при извършената проверка по жалба на ищцата са иззели всичката медицинска документация, свързана с лечението й и са разговаряли с лекарите, които са я лекували. В доклада била изложена фактологията от приемането до изписването на ищцата. В случая при извършената проверка проверяващите не трябвало да дават становище, а само да констатират фактите.

На основание чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК, обяснения е дал управителят на ответника – д. Ц. . В обясненията си той посочва, че: лекуващ лекар на ищцата в отделението по неврохирургия за периода от 06.11.2012 г. до 11.11.2012 г. е бил приемащият пациентката на 01.11.2012 г. – д. И. ; лекуващ лекар в отделението по хирургия е д. П. ; дежурни лекари на 10.11. и 11.11.2012 г. са били д. Й. д. В. ; разположителен в събота и неделя в отделението по неврохирургия е бил д. О. .

С определението на съда по реда на чл. 140Чл. 140. ⚖️ Практика (12) (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а, ал. 1 и 2 и няма пречки по чл. 140а, ал. 3. Страна може да участва в срещата и чрез представител в случаите по чл. 22, ал. 2 от Закона за медиацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Информационната среща за процедура по медиация се насрочва в подходящ срок преди първото открито заседание. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото. Медиация от ГПК е било допуснато извършването на комплексна СМЕ по въпроси на ищцата и ответника, като предвид разнородните специални знания, които са необходими за изготвянето й, съдът е разделил СМЕ на две: първата да бъде извършена от вещи лица, специалисти в областта на „Неврология”, „Коремна хирургия” и „Урология”, а втората – „Неврология”, „Ортопедия” и „Съдова хирургия”. Вещите лица са отговорили на поставените въпроси, като съдът е приел заключенията. Пред въззивната инстанция е било допуснато извършването на комплексна СМЕ по въпросите, поставени от ищцата и ответника, като вещите лица са отговорили на поставените задачи и въззивният съд е приел заключението.

Спорен по делото е бил въпросът: Основателен ли е предявеният иск, с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД?

Мотиви:

Настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд като обсъди събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и взаимна връзка и взе предвид изградената на тяхна основа фактическа обстановка, достига до следните фактически и правни изводи:

За да е основателен иска, с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, следва да са налице всички елементи от сложния ФС на гаранционно-обезпечителната отговорност, а имено: действия или бездействия на длъжностни лица, назначени по трудов договор при ответника, при или по повод на възложената им от ответника работа; противоправност на тези действия или бездействия; причинени неимуществени вреди; причинно-следствена връзка между действията или бездействията и причинените вреди; вина на длъжностните лица, която се предполага до доказване на противното. В случая отговорността на ответника е невиновна – ответникът отговаря за вината - действията и бездействията на своите служители, на които е възложил работата.

От събраните доказателства по делото се установява, че ищцата е постъпила в безсъзнание на 01.11.2012 г. в САРИЛ на У. „Д. ГЕОРГИ СТРАНСКИ” – гр. П. след претърпяно ПТП с лек автомобил. Съгласно показанията на приемащият специалист по неврохирургия – д. И. , който е и неин лекуващ лекар, при престоя на ищцата в отделението по неврохирургия, при прегледа е била установена черепно-мозъчна травма и гръдна травма, т.е. една съчетана травма – опасна за живота на пациентката. Всички останали снимки, които са били извършени по алгоритъм – ехография на коремни органи, снимка на таз – били без особености, поради което лекарите насочили своите усилия имено към лечение на съчетаната травма. Предимно с усилията на реаниматорите и на гръдния хирург, който направил оперативна интервенция на гръдната травма за извеждане на излялата се кръв в гръдната кухина, животът на ищцата е бил спасен и тя дошла в съзнание. Тези показания на свидетеля се потвърждават и от заключенията на комплексните СМЕ, поради което съдът ги кредитира.

В заключението си вещите лица проф. д. В. , д.м.н. – съдов хирург, д. В. хирург-ортопед и д. Д. невролог посочват, че ищцата е била приета в безпомощно състояние в болницата, с политравма – глава, гръден кош, корем, като са били направени всички изследвания, които е било необходимо в случая, вкл. и абсолютно задължителното при политравма рентгенография на тазови кости, разчетено от рентгенолог като „Без рентгенологично доловими травматични увреди”. Лекарите са спазили алгоритъма, като са насочили усилията си по отношение на застрашаващите живота на ищцата гръдна травма, а впоследствие и срещу черепно-мозъчната травма. В заключението си вещите лица доц. Д-л Щ. Щ. , д.м. – коремен хирург, доц. Д-р Т. А. , д.м. – неврохирург и д. Р. уролог посочват също, че ищцата е била приета в болницата в тежко общо състояние, в безсъзнание. Вещите лица смятат, че приемащите лекари са реагирали адекватно, като са изпълнили в пълен обем медицинската консултантска дейност, предвидена за такъв тежък случай. Те са насочили своето внимание предимно към съчетаната гръдна и черепно-мозъчна травма, заплашваща живота на пациентката още повече, че при извършените изследвания – ехография на тазови кости – без данни за фрактури и на коремни органи – нормален ехографски образ, не са установили данни за увреда. В тази насока е и заключението на вещите лица доц. д. Р. , д.м. – неврохирург, Началник на клиника по неврохирургия при У. „Ц”, гр. С. и д. Б. , д.м. – хирург ортопед-травматолог при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, гр. С., доц. Д-р И. Т. П. – коремен хирург от Втора хирургическа клиника на У. „Св. Марина” ЕА. – гр. В., по допуснатата от въззивния съд КСМЕ. В заключението си вещите лица посочват, че ищцата е била приета в болницата в тежко общо състояние с опасност за живота й. Били са назначени и извършени всички необходими изследвания, включително и рентгенологични, вкл. и на тазови кости /без рентгенологично доловими увреди/, и ехографски, вкл. на пикочен мехур /нормална форма и гладки очертания/. В о.с.з. вещите лица твърдят, че водеща е съчетаната гръдна и черепно-мозъчна травма и правилно лекарите са насочили първоначално усилията си в тази насока, като по този начин са спасили живота на пациентката.

Следователно, действията на лекарския екип при приемането на пациентката в болницата след претърпяното от нея ПТП не само са били адекватни и съответстващи на медицинските изисквания при такива тежки травми, но са довели фактически до спасяване живота на ищцата.

В показанията си свидетелят П. дългогодишен приятел на ищцата твърди, че е посетил няколко пъти ищцата – първо в реанимация, след това на първия ден след като са я превели в отделението по неврохирургия и третият път в петък – преди да й бъде извършена операция от уринарен перитонит. Още на първия ден от преместването си ищцата се е оплакала на свидетеля от болки в таза и че не може да уринира. Свидетелят твърди, че е информирал, както дежурните сестри от отделението, така и двама лекари – началникът на отделението и дежурния лекар – индиец. В показанията си свидетелката В. майка на ищцата твърди, че след преместването на ищцата в отделението по неврология тя непрекъснато й се оплаквала, че не може да уринира и свидетелката е уведомявала за това дежурните сестри. Настоящият състав на съда кредитира тези показания на двамата свидетели, тъй като те се потвърждават и от показанията на свидетеля И. лекуващ лекар на ищцата в отделението по неврохирургия, където тя е била преместена на 06.11.2012 г. Той твърди, че съгласно рапортните тетрадки е записано, че на 09.11.2012 г. – петък-след обяд, за първи път пациентката се е оплакала от болки в корема, като дежурният лекар д. Д. е преценила, че следва да й бъдат дадени две таблетки „бусколизин”. На 10 ноември – събота, тези болки рецидивират и дежурният лекар – д. Й. е назначила на пациентката банка с медикаменти. В заключението си вещите лица д. Р. д. Б. сочат, че при операцията от уринарен перитонит е бил установен излив на урина и кръв – 4,5 л. в коремната кухина на ищцата, която проникнала дори в белия й дроб. В о.с.з. на 13.09.2017 г. вещото лице Б. Б. заявява, че ищцата е претърпяла една непредвидена операция на корема отгоре до долу и че ако разкъсването на пикочния мехур е било установено навреме, е щяло да бъде извършена една рутинна операция, защото ще се отвори корема само 6-7 см., ще се зашие разкъсването, и ще се сложи катетър докато зарасне до дванадесетия ден. Вещите лица посочват също така, че след постъпване на ищцата в реанимационната клиника на болницата, тя е продължила да се оплаква от болки „ниско долу в корема” и от „продължаващи болки в лявата задна част на таза”. Тези продължителни оплаквания е трябвало да са тревожен сигнал за лекарите и допълнително провеждане на нови рентгенови изследвания на тазовите кости, и пикочния мехур. Посочват и че при приемането на ищцата в Спешното отделение при катетаризацията й е излязла кървава урина - „урина с цвят на мито месо”, което е категоричен сигнал, че пострадалата кърви от бъбрек, от уретерите или от пикочен мехур, като уролог е следвало да консултира пострадалата, и да извърши цистоскопия, а при нужда и цистография, при което е щял да установи съществуваща рептура на пикочния мехур. При описание на действията при приемането на ищцата в Спешно отделение вещите лица са посочили, че те отговарят на изискванията за навременност и достатъчност, но не следва да се изключва постоянното наблюдение върху пострадалата, тъй като добре е известно, че някои телесни увреждания късно се проявяват с клинична картина.

Настоящият състав кредитира тези изводи на вещите лица и приема, че неизвършването на постоянно наблюдение на пострадалата, т.е. бездействието на определени длъжностни лица – медицински сестри и лекари, при извършване на възложената им от болницата работа, въпреки оплакванията на ищцата, и наличието на съответните медицински симптоми, свързани с тези оплаквания, са довели до уринарен перитонит, заплашващ живота на ищцата, извършването на животоспасяваща операция, и свързаните с това болки, и страдания на ищцата, представляващи неимуществени вреди. Налице е и причинно-следствена връзка между бездействието и причинените на ищцата неимуществени вреди. Противоправността на деянието се изразява в нарушение на добрата медицинска практика, изискваща полагане на адекватни медицински грижи за пациента и липсата на съответните изследвания, необходими в конкретния случай. Вината на длъжностните лица се предполага, до доказване на противното, като ответникът, който носи доказателствената тежест да обори тази презумпция, не е сторил това. Продължителността на тези болки и страдания – около два месеца, съгласно заключението на вещите лица, изразяващи се във физически болки и напрежение на коремните мускули, възможността да се появи остра бъбречна недостатъчност, белодробни усложнения, токсичен шок, обезводняване на организма, а в следоперативния период – инфектиране на вече зашитата рана, вторичен перитонит, чревна пареза или сраствания, и обстоятелството, че е бил застрашен живота на ищцата мотивират въззивният съд да приеме, че справедливото обезщетение на причинените на ищцата неимуществени вреди следва да бъде в размер на 15 000 лева.

По отношение на претенциите за причинени неимуществени вреди от неправилна преценка относно диагностицирането на счупване на тазови кости в областта на сакрална става, в резултат на което ищцата е търпяла болки и страдания, и е получила усложнение – тромбофлебит на долни крайници, както и неправилна диагностика и лечение на лицевия нерв, в резултат на което ищцата е получила усложнения, изразяващи се в денервация на лицевите мускули, наличие на тежка периферно-стволова увреда на десния лицев нерв – средна към тежка степен, и неврогенна атрофия, въззивният съд приема, че претенциите са неоснователни по следните съображения:

В заключението си вещите лица проф. д. В. , д.м.н. – съдов хирург, д. В. хирург-ортопед и д. Д. невролог посочват, че причината за развитие на тромбофлебит при ищцата, ако действително е имало такъв по време на болничното лечение, би могла да бъде по-скоро обездвижването на пациентката, поради наложилата се продължителна имобилизация, както и че проведената терапия на черепно-мозъчната травма с двустранна фрактура на темпоралната кост, мозъчна контузия, двустранно увреждане на лицевия нерв – тежка степен вляво и средна степен вдясно, е адекватна. В заключението си вещите лица доц. д. Р. , д.м. – неврохирург, Началник на клиника по неврохирургия при У. „Ц”, гр. С. и д. Б. , д.м. – хирург ортопед-травматолог при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, гр. С. посочват, че най-често скрити остават изолираните фрактури на сакралната кост, когато тези фрактури са неразместени, както в процесния случай като при съществуващи толкова много причини за проява на тромбофлебитен процес, описани в т. 6 от заключението, много трудно е да се търси категорична причинно-следствена връзка между забавен диагностично-лечебен процес и проявата на тромбофлебит при ищцата, както и че уврежданията на лицевите нерви са пряка последица от фрактурата на основата на черепа и могат да се появят, както непосредствено след травмата, така и на по-късен етап. Въззивният съд кредитира тези показания на вещите лица, изготвили отделните КСМЕ, тъй като те съвпадат помежду си. С оглед на тях настоящият състав на Апелативния съд намира, че липсва причинно-следствена връзка между лечението на ищцата, проведено в болничното заведение и получените от ищцата заболявания „тромбофлебит” и „фациалис”.

Като е достигнал до други правни изводи и е ОТХВЪРЛИЛ изцяло иска, Плевенския Окръжен съд е постановил неправилно Решение, което следва да се отмени в отхвърлителната част за сумата 15 000 лева, както и в частта за разноските над сумата 206 лева до окончателния присъден размер от 2 630 лева, а в останалата отхвърлителна част, както и в частта за разноските за сумата до 206 лева – да се потвърди.

С оглед изхода на делото, на въззивника – ищец по делото, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 850,50 лева, с оглед на уважената част от искането, а на въззиваемия – ответник по делото, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 421 лева, с оглед на отхвърлената част от искането, като по компенсация – въззивникът следва да бъде ОСЪДЕН да заплати на въззиваемия сумата 570,50 лева.

Водим от гореизложеното, Апелативният съд Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 137/ 30.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1206/ 2014 г. по описа на Плевенския Окръжен съд в частта, в която състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Ищец: Г. , с адрес: гр. П., ул. „Б” № 11, вх. „А”, ап. 1, срещу Ответник: У. „Д. ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕА. , гр. П., представлявано от изпълнителния директор доц. д. Ц. , иск, с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, за заплащане на сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, както и в частта за разноските над сумата 206 /двеста и шест/ лева до окончателния присъден размер от 2 630 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, Ответник: У. „Д. ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕА. , гр. П., представлявано от изпълнителния директор доц. д. Ц. , да заплати на Ищец: Г. , с адрес: гр. П., ул. „Б” № 11, вх. „А”, ап. 1, сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от бездействието на длъжностни лица, които по силата на сключен трудов договор с ответника изпълняват дейност на оказване медицинска помощ на здравно-осигурени лица, което бездействие се изразява в ненавременна и неточна диагностика и неправилно лечение, и наблюдение на здравословното състояние на ищцата за периода от 08.11.2012 г. до 11.11.2012 г., в резултат на което на 11.11.2012 г. ищцата е получила усложнение, изразяващо се в уринарен перитонит и излив на урина в коремната кухина, и белите дробове, довело до необходимостта от извършването на неотложна животоспасяваща операция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137/ 30.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1206/ 2014 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Г. К. В. , с адрес: гр. П., ул. „Б” № 11, вх. „А”, ап. 1, да заплати по компенсация на У. „Д. ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕА. , гр. П., представлявано от изпълнителния директор доц. д. Ц. , сумата 570,50 /петстотин и седемдесет лева, и петдесет стотинки/ лева направени разноски пред въззивната инстанция.

ДЕЛОТО е решено при участието на трето лице, привлечено да подпомага ответника - З. „УНИКА” А. , ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ю” № 1* представлявано председателя на УС и гл. изпълнителен директор Н. изпълнителния директор Д. .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Великотърновският Апелативен съд, гражданска и търговска колегия, трети състав, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИКСЕНА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ при участието на съдебния секретар ГАЛЯ РОМАНОВА, като разгледа в.гр.д. № 335/ 2016 г. по описа на съда, докладвано от съдия ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ