Решение № 76/01.02.2019 ГД № 1194 /2017 ОС Бургас

Решение № 76/01.02.2019 ГД № 1194 /2017 ОС Бургас Гражданско дело № 1194/2017 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Образувано е по повод исковите претенции на Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и К.Б.Ж., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, партер чрез процесуалния им пълномощник против "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров" ООД, ЕИК 201834348, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. "Зорница", срещу блок 15, представлявано от Александър Г. Маджуров за осъждане на ответното дружество да им заплати сумата от по 150000 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, произтичащи и свързани със смъртта на детето им Максим Живков Ж., починало на 11.08.2012 година в ответното лечебно заведение. Претендира се от ищците и осъждането на ответната страна да им заплати сторените от тях съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК е депозирала по делото писмен отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея искове, представила е доказателства и е направила доказателствени искания. Сочи се в същия на първо място, че те са допустими, но изцяло неоснователни. Същите са оспорени от нея по основание и размер, като са изложени и факти за описаните в исковата молба събития. В съдебно заседание чрез процесуалните си представители поддържа така изразеното с отговора становище и отправя искане предявените искови претенции като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците по делото са съпрузи. Същите са родители на детето Максим Ж., родено на *** ***, Германия и починало на 11.08.2012 година в ответната болница в град Бургас. При него е било установено и уточнено заболяването муковисцидоза, налагащо полагането на специални ежедневни грижи с цел отстраняване конкретните негативни прояви на същото - инхалации, прием на ензима креон като хранителна добавка и други. При детето се е наблюдавало и друго неуточнено неврологично страдание.

Ищците и детето първоначално са живеели в Германия, а след това са се установили в Швейцария /писмени доказателства лист №167, 173, 195, 283, 289 и цялата останала представена на немски език с превод на български език медицинска документация/. На това място същите са се свързали с професор Александър Мьолер - специалист по муковисцидоза, който е наблюдавал и лекувал детето във връзка с посоченото по-горе негово заболяване. В момента, в който той е видял Максим за последен път, без обаче този момент да е конкретизиран като дата, месец и година, той не е показвал никакви симптоми, тъй като назначената му терапия е била проведена последователно и много добре; състоянието му е съответствало на нормалното състояние на децата, за които той и другите лекари, които работят в Центъра за муковисцидоза се грижат /свидетелски показания на лицето лист №351 от кориците на делото/.

През лятото на 2012 година те предприели пътуване заедно с детето до България, като за периода от втори до седми август, включително са били отседнали в град Пещера, а на осми август са отпътували за к. к. "Слънчев бряг", на която дата пристигнали и се настанили в хотел "Хелена сандс". Още на същия ден детето вдигнало температура, която по-късно през нощта се е повишила. Тогава ищците са се обадили в медицински център в курортния комплекс, където паралелно с ангажираността си в ответното болнично заведение е работил доктор Господинов. Сигналът за тяхното обаждане му е бил предаден, той се е свързал с тях и по телефона им е дал съвет за сваляне на температурата да дадат на детето десет капки хексалгин. След няколко часа, около един часа след полунощ, ищците отново са се обадили по телефона в медицинския център и са поискали настоятелно да бъде осъществено посещение от лекар на място, при тях в хотелската им стая. В този телефонен разговор те са съобщили за наличното при детето заболяване муковисцидоза. Доктор Господинов се е отзовал в рамките на 15 минути, като при това негово посещение не му е направила впечатление някаква специфична находка; прегледал е гърлото и белия дроб. Отново, след като веднъж вече е бил пояснил това по телефона, той им е казал, че оглед сигурността на детето и тъй като е хирург, не може да предпише лечение спрямо него, както и че то има нужда от преглед от педиатър и болнично лечение /свидетелски показания на Мирослав Господинов на лист №556/.

На следващия ден, девети август, рано сутринта в 05.40 часа на доктор Радева, която също работи в ответната болница и е била дежурна вечерта е било съобщено, че има доведено дете за преглед. Самият преглед се е осъществил около половин час след срещата и с ищеца, след като детето се е събудило. Както при посещението на доктор Господинов в хотелската им стая, така и при самия преглед в педиатричния кабинет ищците са накарали двамата лекари да се дезинфекцират с техен дезинфектант. В рамките на прегледа ищците съобщили на доктор Радева, че в рамките на няколко часа детето е започнало да вдига температура; съобщили са и също, че при него е доказано заболяването муковисцидоза, но без да и представят медицинска документация за това; не са споделили и за наличните при него неврологични проблеми. В резултат на прегледа доктор Радева установила при детето леко зачервено гърло, без хрипове, без кашлица, без промяна в сърдечната дейност и без симптоми на менинго-радикуларно дразнене. Тя насочила вниманието си и върху евентуална уроинфекция предвид наличието при него на долна парапареза, която като краен резултат предразполага към инфекции на това място. След запознаване със състоянието на детето и проведена дискусия дали е необходимо да се започне с прием от него на антибиотик, тя е назначила извършването на кръвни изследвания. Ищците са се съгласили с извършването на тази манипулация, но не са изчакали резултатите от нея. След като са били изготвени, ги е взела доктор Радева, запознала се е с тях и им се е обадила по телефона, за да им ги съобщи. Резултатите са показвали нужда от започване на лечение с антибиотик, какъвто тя вече е била препоръчала и предписала наред с други лекарства за рехидратация, още повече, че при прибирането си в хотела и последващия разговор между тях те и съобщили, че са открили гнойно петно на памперса на детето /показания на свидетеля Златинка Радева, лист № 552 от делото, свидетеля Станка Булева, стр. 2-ра от лист №581/. При тази тяхна среща тя им е предложила хоспитализация, която те са отказали /показанията на посочения свидетел, писмено доказателство на лист №702 от делото/.

По-късно на същия ден и в резултат на отправена молба при ищците и детето в к. к. "Слънчев бряг" е пристигнала бабата на последното, майка на ищеца Ж.Ж.;*** е дошъл и вуйчото на детето. Вечерта то е спало спокойно, на сутринта се е събудило бодро и в добро разположение, което това негово състояние е продължило до ранния преди обед, когато е повърнало, изходило се е с разстройство и температурата му е започнала да се покачва много бързо /свидетелката Станка Булева/. Тогава ищците отново са се обадили в медицински център с искане детето да бъде прегледано от лекар, като им бъде организиран транспорт до град Бургас /свидетелите Господинов и Булева/. Такъв превоз е бил организиран от доктор Господинов, като детето Максим е било доведено в ответното лечебно заведение късно вечерта, около полунощ, където е било прегледано от дежурния педиатър доктор Илиева-Иванова. От ищците последната получила данни, че детето е болно от три дни, с висока температура, липса на апетит, повръщане, многократни дефекации. В резултат на осъществения от нея преглед тя установила, че се касае за стомашно-чревна инфекция със степен на дехидратация обезводняване, която налага хоспитализация в детско отделение с цел извършване на адекватна парентерална рехидратация и антибиотично лечение. При този преглед педиатърът е научил от родителите, че детето е със заболяване муковисцидоза и неустановено неврологично заболяване, което е било обективизирано с клиничната картина на долна пареза, невъзможност то да извършва самостоятелни действия и да говори. Доктор Илиева-Иванова е съобщила на ищците, че ответното болнично заведение разполага с детско отделение, където детето може да бъде настанено и лекувано. Те са поставили условието то да бъде настанено в отделна болнична стая, с каквато възможност към този момент болницата не е разполагала; единствената възможност е била в стая с друго дете, на което на следващия ден е предстояло изписване поради овладяване на възпалителния процес след проведена петдневна антибиотична терапия, поради което то не е представлявало проблем за него. Ищците са отказали, като с помощта на доктор Господинов са потърсили друга алтернатива. В този момент доктор Господинов е разбрал, че детето е с повръщане и многократни разстройства, което свидетелства за рехидратация. В тази връзка са били проведени разговори с няколко други болнични заведения, като от всички тях е бил получен отказ за хоспитализация на детето Максим /показания на свидетелите Илиева-Иванова и Господинов/. След преценка на наличните възможности и размисъл за това какво да предприемат по-нататък, ищците са взели решение детето да бъде прието за лечение в болница "Маджуров". След като им е била показана стаята, в която детето ще бъде настанено, последното и ищците са били отведени в манипулационната, където то е било поставено на кислород и са започнали действия по включване на венозен източник - венозен път, който е бил необходим за провеждането на адекватна парентерална рехидратация. Тъй като в тази насока са възникнали трудности, са били извикани реаниматор и реанимационна сестра. С тяхна помощ венозен път е бил намерен. Направена е била преценка в този момент, че вземането на допълнителна венозна кръв за параклинични изследвания ще опорочи така трудно намерения венозен път, поради което такава не е била взета, като веднага е започнала рехидратация със съответните разтвори. Температурата на детето е била измерена, като в този момент тя се е оказала в нормални стойности. То е било настанено в стаята за интензивни грижи, където отново е била продължена кислородотерапията и е бил поставен инжектомат, с който дозирано са били вливани парентералните течности; направена е била и проба за антибиотик, прилагането на какъвто, широспектърен, е било необходимо поради фебрилитета, интоксикацията и придружаващото заболяване муковисцидоза. Започнала е както рехидратацията чрез парентерални вливания, така и антибиотичното лечение, като състоянието му е била динамично проследявано. В резултат на тях се е появила диуреза, дишането и сърдечната честота са били стабилни, пулса е бил добър. Сутринта на 11 август детето е било със стабилни хемодинамични показатели. На този фон, към 08.40 часа, при температура от 39 градуса по Целзий, то е направило тонично-клоничен гърч, който е бил овладян със съответните антиконвулсивни средства; приложено е било лекарство за понижаване на температурата /показания на свидетеля Илиева-Иванова/. В този момент е бил извикан доктор Шерденов , в чието присъствие са били извършвани действията по овладяване на гърча, вземане на кръв за изготвяне на кръвна картина и за ситуацията известена доктор Радева, която веднага се е отзовала и е отишла в отделението /показания на свидетелите Шерденов, Илиева-Иванова и Радева/. Последвал е втори гърч отново на фона на повишена температура, който също е бил овладян с прилагането на диазепам. Последвал е трети гърч, през интервал от около 20-30 минути, от който то не е излязло. Поради това е било преведено в реанимация, където е било интубирано, била е включена апаратна вентилация и отпочнато медикаментозно лечение. Въпреки тези мерки, състоянието му е продължило да се влошава с тежка хипоксия - липса на кислород в тъканите. Тогава доктор Радева е поискала консултация с републикански педиатър на разположение. Чрез телефон 112 тя е била свързана с доктор Чакъров от град Стара Загора, който е бил на разположение през този ден. Докладвала му е случая по телефона, като от след това от там е тръгнал екип с линейка към град Бургас. Този екип е бил върнат, тъй като в този период от време детето е починало /показания на свидетелката Радева/. Междувременно са били обсъждани варианти и предприети фактически действия в тази насока по транспортиране на детето със санитарна авиация или до град София, или до Швейцария. Установена е била връзка и ангажирана въздушно-спасителната служба РЕГА от Швейцария предвид наличието при ищците на валидна застраховка в тази страна, покриваща подобни рискове. Швейцарският самолет е излетял, но и той е бил върнат обратно предвид вече настъпилата смърт на детето Максим.

След като са били известени за смъртта на детето си, ищците и свидетелката Станка Булева, негова баба по бащина линия, е трябвало да напуснат болницата. Те са излезли навън, без да бъдат поканени от съответни служители на ответното лечебно заведение да останат за известен период от време в сградата на болницата, да поседнат и да осмислят станалото. Това се е развило в обедните часове на 11-ти август, който е бил горещ и зноен ден. Казано им е било, че трябва да изчакат около два часа. Те са искали да видят за последно детето, но това не им е било позволено, като не са били допуснати да влязат в болницата. Малко след tfld им е било казано, че детето е преведено в УМБАЛ-Бургас с цел извършване на аутопсия. Ищците, свидетелката Булева и останалите дошли техни роднини са тръгнали натам, но не са получили положителен отговор, че детето вече е преведено на това място. На паркинга на това болнично заведение те са се видели с по-възрастния доктор Маджуров, който ги е осведомил, че Максим все още е в ответното лечебно заведение по причина, че не е задължително да се прави аутопсия на трупа, а към такава се пристъпва само със съгласието на родителите. Това налагало последните да се върнат, за да бъде оформено съгласието им за това. Ищците са влезли в сградата, заедно с тях е успяла да влезе и свидетелката Булева, на която изрично е било съобщено, че няма право да е в болницата. Тя е потърсила вещите на Максим в болничната стая, където той е бил настанен, но тях вече ги е нямало там. Свидетелката е била изведена от сградата на болницата, присъединила се е към останалите близки, където малко по-късно са отишли и ищците. Те са споделили с всички тях усещането си, че са притискани да дадат съгласие да не бъде правена аутопсия на детето, т. е. да дадат съгласие в тази насока. Предвид недопускането им да видят детето, те са се обърнали към юрист, а също и към полицията. Към 18 часа е дошла полиция, следовател и адвоката, с който междувременно ищците са се свързали. В резултат на множество действия, включително проведени разговори с министър-председателя и вече чак към 20 часа ищците са успели да видят детето, като за целта им е бил позволен достъп до болничното заведение с условие да не го докосват; били са придружавани от органите на реда. Успели са да видят детето, слизайки няколко етажа надолу, където то е било, поставено върху легло на колелца; мястото е било доста тъмно. Било е облечено с негово боди и чорапки. Всеки от тях мълчаливо, от разстояние си е взел сбогом с него. След това е била извършена аутопсията, след която детето е било предадено ищците в затворен ковчег /показания на свидетелката Станка Булева/.

По делото и в частност от допуснатата и извършена Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява също така, че детското и реанимационното отделения на ответната болница притежават акредитация за второ ниво на компетентност. Хоспитализацията на пациента Максим в отделението по "Педиатрия", което с второ ниво на компетентност, отговаря на т. 2.1.1.1 и т. 2.1.1.2 от действащия към съответния момент медицинския стандарт поради наличието на остро заболяване и обострено хронично заболяване и наличие на комплицирано протичане, налагащо интензивни диагностични и терапевтични процедури. В това отделение екипът от лекари са специалисти по детски болести с много допълнителни квалификационни курсове, но без придобита специалност по пневмология и гастроентерология, които по принцип са много тесни специалности и поради това редки за страната. Действащия през 2012 година стандарт по педиатрия, обаче е позволявал хоспитализирането на дете в състоянието на Максим в отделение по детски болести второ ниво, т. е. като това на ответника.

При постъпването в болничното заведение, съобразно съставената медицинска документация, детето е било дехидратирано, с известна централизация на кръвообращението; трудно му е бил поставен венозен източник. Необходимостта от преодоляване на централизацията и стабилност на венозния източник могат да обяснят нуждата от известно изчакване за вземане на венозна кръв за изследване, имаща преимущества пред капилярната, защото е с постоянен състав, докато капилярната е с примеси на лимфа и не винаги съответства на състоянието на изследвания пациент. Пояснено е, че поради постъпването на детето в случая в 0.10 часа на 11 август, поставянето на венозен източник е станало в 01.00 часа и е започната рехидратация, то след възстановяване на циркулиращия обем в резултат на същата в кръвното русло е следвало да се вземе венозна кръв, тъй като чрез нея могат да се изследват повече показатели и освен това получените резултати ще бъдат по-обективни. По-нататък и в тази връзка е посочено, че при дете с умерено тежка дехидратация, каквато е и тази на детето Максим според описаните клинични белези при постъпването му, поради трудността на извършване на венепункция с цел вземане на кръв за изследване следва вместо от вената кръв да се вземе от върха на пръстчето, за да се изследват основните параметри. В конкретния случай при започване на рехидратацията актуалните електролитни стойности не са били известни, което се обяснява със състоянието на спешност при умерено тежка дехидратация, но е било необходимо при първа възможност да се изследват пълна кръвна картина, електролити, киселинно-алкално състояние, глюкоза, за да се оптимизира при необходимост провежданата терапия. На какъв интервал от време да се контролират кръвните изследвания се определя от степента на отклонение на показателите, клиничното състояние на пациента и опита на специалиста. В преобладаващата част от случаите се постига, според експертите, възстановяване на електролите, като изследването на техните стойности е на по-големи часови интервали, например 3-6 часа. Съобразно установената при детето тежест на дехидратация и вида и - хипотонична, при него са били използвани лекарствени средства като 0.9% NaCl, серум глюкозе, натриев бикарбонат 8.4%, KCl 15%, които са източници на Na+, Cl+ и K+, което удостоверява, че е имало техническа възможност и тя е била използвана. Вида на същата - хипотонична определя необходимостта от спешна водно-солева корекция с тези разтвори, които са източник на Na+ и Cl- за организма и възстановяват водния дефицит. При Максим като първи такъв разтвор е бил използван 0.9 NaCl, 200 мл за 2 часа, което е било правилно дори при неизвестни стойности на електролитите. Последните, както и резултатите от изследване на кръвно-газов анализ са станали известни преди постъпването в интензивно отделение и с тях лекарите от същото са били запознати. Установените в резултат на тях стойности на серумен натрий и серумни хлориди говорят за съществено електролитно разстройство - хипонатриемия и хипохлоремия, определят типа на дехидратацията като хипотонична и мерките за възстановяване на стойностите на натрия и хлора, а именно парентерална рехидратация, която следва да премине през начална фаза, фаза на възстановяване на водно-електролитния дефицит и фаза на поддържащо лечение. Според наличната документация, в началните часове е била налице адекватна рехидратация. Липсват данни за това как е била приложена първата апликация на антибиотика - мускулно или венозно, но след нея антибиотичното лечение е продължено венозно с два антибиотика чрез поставената периферна венозна линия, като конкретните такива и дозите, в които са били прилагани са отразени в медицинската документация. При приемането в лечебното заведение Максим е бил в съзнание, но в тежко увредено общо състояние, с клинични белези, както вече бе посочено по-горе на средно тежка дехидратация и наличие на инфекциозен процес, като му е била назначена веднага парентерална рехидратация и широкоспектърна антибиотична терапия; без данни за наличие на хиповолемичен шок. Всички тези лечебни мероприятия са оценени от вещите лица като адекватни и в професионалната компетентност на специалист по педиатрия. В тази насока изрично е записано, че в условията на спешност през нощта на 11 август дежурният екип своевременно и правилно е оценил по клиничните белези състоянието на детето и наличната дехидратация, поставена е била периферна венозна линия, започната е била кислородотерапия и рехидратираща терапия, както и широкоспектърен антибиотик - лечението е започнало правилно по симптоми и синдроми. Настанен е бил в детско отделение, в интензивна стая с възможност за кислородотерапия, поддържане на венозен източник, наблюдение от лекар, специалист по детски болести и медицинска сестра. Това решение е било продиктувано от липсата на критични нарушения в жизненоважните функции /дихателна и сърдечна дейност при приемането/, както и наличието на възможност за кислородотерапия в болничната стая. От момента на постъпването в история на заболяването са били вписани декурзуси, отразяващи обективното състояние на детето през 3-часов интервал /в 03.00 часа и в 06.00 часа/ и в тях не е било отразено допълнително влошаване в общото състояние, а по-скоро персистиране на симптомите на дехидратация; влошаване с добавяне на нови клинични симптоми е отразено в декурзуса от 08.40 часа. При това настъпило влошаване с неврологична симптоматика са били взети адекватни терапевтични мерки - приложение на антиконвулсант, антипиретик и противооточна терапия, т. е. предприети са били спешни мерки при отчитане на настъпилата промяна в състоянието на детето, гърчовете и мозъчния оток са били разпознати, като наред с това, според направените изследвания, не се е наблюдавал "Псевдо синдром на Бартер" /липсва метаболитна алкалоза/. Първоначално спрямо него е била проведена кислородотерапия с маска, а при влошаване на дихателната функция се е пристъпило към изкуствена апаратна вентилация. Вещите лица, като са съобразили обобщените данни от анамнезата на заболяването на детето и в резултат на обективното изследване и субективните оплаквания са записали поставената работна диагноза, като са заключили, че тя е достатъчно основание за започване на спешно лечение. Установените симптоми при него сочат на тежко протичане на инфекциозен процес, започнал вероятно като вирусен, насложила се умерено тежка дехидратация, на фона на муковисцидоза и неуточнено неврологично заболяване. Спрямо него са били проведени и изследвания за изключване на други диференциално-диагностични възможности като белодробна инфекция /рентген на бял дроб/, уроинфекция /урина и абдоминална ехография/, чревна инфекция /+ за ротавируси/. Като основни причини за електролитния дисбаланс, за който освен чрез кръвно изследване може да се съди и по комплекс от клинични симптоми, установявани от лекари при клиничния преглед и които в условията на спешност са водещи и достатъчни за назначаването на спешна инфузионна терапия с електролити, експертите са посочили закъснялата хоспитализация, липса на придружаващо медицинско досие за хроничното заболяване на Максим, което да подпомогне при необходимост педиатъра. Посочено е също така в тази насока, че при наличие на дехидратация при дете с муковисцидоза и подлежащо сериозно увреждане на централната нервна система има изключително висок риск от мозъчен оток и нарушение в жизненоважните функции, с неблагоприятен изход от заболяването. Нарушена е хомеостазата на клетъчно ниво и предприетите рехидратационни мерки могат да не доведат до овладяване на киселинно-алкалните и електролитните нарушения. На следващо място е пояснено, че вероятната причина за възникването на мозъчния оток при Максим е комбинираното действие на няколко патофизиологични механизма: наличие на хипертермия, която задълбочава наличната диселектролитемия и повишава мозъчната метаболитна консумация на кислород, води до ацидоза, задълбочава хипоксията на първично увредената мозъчна тъкан при пациента. Установените при последния в резултат на образното изследване на главния му мозък структурни увреждания определено са допринесли за бързото развитие на мозъчен оток и настъпилото необратимо влошаване на дихателната и сърдечната дейност. Наличието на същите определя още по-голяма чувствителност в сравнение с деца до 5-годишна възраст без такива на мозъчната тъкан към температурни и химични влияния и определят повишен гърчов риск при детето.

Така изложената фактическа обстановка се установява от целия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че на съответните места съдът изрично е посочил на чии точно свидетелски показания е изградил своето виждане в тази насока. В тези техни части съдът е кредитирал събраните по делото гласни доказателства, тъй като те взаимно се допълват и са в унисон с останалите налични измежду кориците на делото писмени такива. Наред с това съдът ги е преценявал както с оглед начина, по който свидетелите са узнали тези факти /в случая са присъствали при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните/, така и на способността и желанието на същите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си /така и в решение №800 от 22.03.2011 година по гражданско дело №776/2009 година, IV г.о./. Именно поради съдът не цени показанията на свидетеля Александър Мьолер в частта, в която той дефинира своето виждане за развитието на случилите се събития, за състоянието на детето Максим, както и начина, по който би следвало да се реагира, включително като поставяне на диагноза и провеждане на лечение спрямо същото. Този свидетел преди всичко няма непосредствени впечатления за тях, а за всички е получил съответна информация от ищците, т. е. правно релевантните факти той е узнал от страната по делото. Наред с това следва да се отбележи, че заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно. Воден от горното и при съобразяване на нормата на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК, съдът в определените и посочени по-горе техни части кредитира показанията на свидетеля Станка Булева. Действително, същата е майка на ищеца Ж.Ж. и поради това в кръга на лицата, посочени в цитираната разпоредба от процесуалния закон, но конкретните посочени от съда правнорелеванти факти тя е възприела лично, а освен това родствената й с единия и такава по сватовство с другия от ищците по делото връзка и близката човешка такава и с двамата са допринесли както за получаването на съответна информация, разкрита от нея достоверно и подкрепена както от останалите свидетелски показания, така и от част от писмените доказателства, така също са и позволили и лично да вземе участие при осъществяването на някои от тях. Показанията на разпитаните по делото лекари от ответното лечебно заведение съдът възприема като безпристрастни, което важи за съответните посочени от него части, затова защото те се допълват взаимно и очертават логичното и последователно развитие на случилото през процесните дни преди и след постъпването на детето в лечебното заведение, категорични и ясни са, а наред с това за немалка част от тях са налични и писмени такивa и в частност медицинската документация по случая, включително и епикриза /листи №№110-111/, която като официален писмен документ /изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ от ГПК/ има обвързваща формална доказателствена сила за съда, която не е опровергана /в тази смисъл и решение № 250 от 21.11.2012 година на ВКС по гражданско дело № 1504/2011 година, III г. о./. Тук е необходимо да се посочи, че съдът е кредитирал свидетелските показания на доктор Радева в частта досежно отказа на ищците детето им на бъде хоспитализирано още при първия преглед от нейна страна независимо от обстоятелството, че същият не е оформен съобразно правилото на чл. 90, ал. 3Чл. 90. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът налага глоба на страната, която е посочила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ. (2) Глоба се налага и в случаите, когато страната, на която е разрешена правна помощ, не уведоми своевременно съда за обстоятелства, които са от значение за решението по чл. 96 и 97. Размер на глобата от ГПК, т.е. и с подписа на един свидетел, тъй като цялата медицинска документация по случая е била иззета непосредствено след настъпилата смърт на детето за нуждите и целите на образуваното дознание, за което обстоятелство са налице данни по делото /още на същия ден, лист №438 от делото/ и в този смисъл очевидно тя е била налична още към този ранен момент, което изключва съставянето и в един по-късен такъв, за целите на делото, а и това конкретно писмено доказателство /лист №702 от кориците на делото/ не е оспорено от ищците. За случилото се след смъртта на детето и отношението на работещите в ответното лечебно заведение към ищците съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Булева по вече изложените по-горе съображения, както и поради това, че няма данни, които да поставят под съмнение достоверността и обективността на дадените показания в тази им част. Освен това не съществува забрана въз основа на показанията на лицата от кръга на очертаните с нормата на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, при отчитане на следващо място и на процесуалната позиция на ответната страна, която с отговора на исковата молба не ги е оспорила. Съдът кредитира изцяло и напълно и представеното по делото и прието заключение на вещите лица по допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали пълен и изчерпателен отговор на всички въпроси от значение за решаването на делото. Действително, това заключение е оспорено от пълномощника на ищците, като същевременно е направено от него искане за допускане на допълнителна, както и повторна, което искане съдът не е уважил. Тук следва да се изтъкне допълнително, че при действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. За да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Ако заключението е непълно /не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса/, съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача. Ако съдът прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение, а ако съдът прецени, че вещото лице не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица /така и в решение № 542 от 7.02.2012 година на ВКС по гражданско дело № 1083/2010 година, IV г. о./. Настоящият случай безспорно не е такъв. Както в писмения текст на изготвеното от тях заключение, така и при разпита ми в рамките на проведеното открито съдебно заседание експертите, чиито познания в областта на медицината не само не са оспорени, а и не са поставени под каквото и да е съмнение са направили изчерпателни пояснения на дадените от тях на всички поставени въпроси отговори, позовавайки на действащите към правнорелевантния момент медицински стандарти, своята практика и придобитите в нейните рамки познания. Изчерпателността и категоричността на дадените от тях отговори и последващи пояснения не оставят никакво място за съмнение за допусната от тяхна страна при изготвянето му неправилност или необоснованост. Не на последно по важност те способстват изцяло за изясняване на делото от фактически страна, което именно е съществено и от най-голямо значение.

Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие /неполагане на дължимата грижа/ от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Тази отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на лицето - изпълнител на възложената работа. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно поведение, противоправно действие или бездействие на служители на ответника при или по повод възложена работа, той следва да установи, че последните са осъществили противоправното действие или бездействие /неполагане на дължимата грижа/ при или по повод възложената работа, настъпилите вреди и причинно-следствена връзка между поведението на делинквента и вредите. Вината се предполага /чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД/ до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и допълнителните по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, възлагането на работата, вредите и причинно-следствена връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.

Ищците твърдят, че ответното заведение било обособена структура, в която лекари и други медицински и немедицински специалисти осъществявали всички или някои от дейностите по диагностика, лечение, рехабилитация на болни, описани подробно и изчерпателно в чл. 2 от Закона за лечебните заведения. То било юридическо лице и осъществявало дейността си чрез своя персонал и по-специално физически лица с медицинска правоспособност, които непосредствено обслужвали пациентите. Лечебното заведение имало правното положение на работодател или възложител на работа на медицинските и немедицински специалисти и ако те били причинили противоправно и виновно вреди на свой пациент при или по повод упражняване на своята дейност, се носела гражданска отговорност. Лечебното заведение отговаряло в качеството си на възложител на работа на медицинския персонал, по време или по повод на чието извършване същият бил допуснал лекарска грешка. Сочат също така на следващо място, че за себе си били убедени, че смъртта на сина им се дължала на допусната медицинска грешка от служители на ответната болница. Още по-точно казано, според тях тази смърт била комбинация между следните фактори, а именно: подценяване сериозността на състоянието на Максим, поставена грешна диагноза, изгубено ценно време, лоша организация на болничната дейност в ответната болница и лисващ капацитет за адекватно лечение на сина им. Според ищците, всички ангажирани с процеса на лечение на сина им лица от персоналния състав на ответната болница били показали неадекватно поведение. Проявна форма на част от деянията на длъжностните лица на ответната болница, освен сгрешената диагноза на сина им, било и бездействието от тяхна страна. Отговорността при бездействие била свързана с принципа на адекватните очаквания - при наличието на здравословен проблем за сина им, във връзка с който те се били обърнали за помощ към ответната болница, техните адекватни очаквания били, че специалистите в нея ще предложат и осъществят лечение, съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдават всички прокламирани в нормативните актове права на пациента. Тъй като било допуснато нарушение на добрите практики и установените права, то следвал изводът за осъществено противоправно поведение от страна на длъжностни лица от ответната болница. Отговорността за медицинската грешка следвала да се ангажира по отношение на лицата, осъществявали лечението, съобразно чл. 21, ал. 1 от 3акона за здравето. Тези техни твърдения не са установени по делото при условията на посоченото по-горе и необходимо пълно и главно доказване.

Доказателствения материал сочи на това, че при осъществяване на лечението на детето Максим ангажираният в ответното лечебно заведение медицински персонал не е допуснал отклонения или противоречия с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област и от основните принципи на медицинската помощ при лечението на този вид заболявания както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В тази насока вещите лица по извършената Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) са дали категоричен отговор при разпита в съдебното заседание на 10.10.2018 година. В своето заключение те са записали и при разпита им са потвърдили, че при хоспитализацията на пациента през нощта на 11.08.2012 година в условията на спешност своевременно и правилно са били оценени от дежурния екип по клинични белези състоянието на детето и наличната дехидратация, като са предприети и съответни за нея и всичко наблюдавано и открито при него мерки. Предприетата от тях терапия е оценена като правилна. Тази правилност в действията не се повлиява и от констатираната липса на направени за периода от приема на детето в педиатричното отделение и до преди първия гърч кръвни изследвания, които изискват проконтролиране във времето. Това е така, тъй като по-късно получените резултати, налични, приложени и взети предвид от експертите, не водят до промяна в терапевтичния план, т. е. в такава ситуация като при детето на ищците следва да се действа така, както са действали дежурните в ответната болница /лист №677, стр. №№11 и 12 от протокола от съдебното заседание на 10.10.2018 година, доцент доктор Г./. Вещите лица изрично и многократно са подчертали, че съществуват клинични симптоми, по които може да се съди за ефективността на прилаганата терапия и постигането на целения с нея резултат. Като адекватно е оценено решението детето да не бъде транспортирано, тъй като с оглед допълнителното влошаване на състоянието му, превеждането му към друга структура би било рисково, както и насочването на усилията на дежурния лекар към преценка на състоянието на детето и назначаване на лечение вместо веднага към консултации със специалисти от други болници; при последвалото влошаване е потърсена такава с републиканския консултант. Те също така са обърнали изрично внимание на допуснатата без за това да има вина ответната страна закъсняла хоспитализация на детето /същото е следвало да бъде хоспитализирано веднага, още при първите симптоми на остро инфекциозно заболяване в болница второ или още по-добре трето ниво на компетентност, с опит в лечението на деца с муковисцидоза/, липсата при ищците на придружаващо негово медицинско досие, както и наличието при детето на увреждане на централната нервна система, съчетано с наличието на дехидратация и на фона на установеното заболяване муковисцидоза, когато има изключително висок ръст от мозъчен оток и нарушение в жизненоважните функции, с неблагоприятен изход от заболяването. Констатацията на експертите е, че дежурният екип от болницата, акредитирана с второ ниво на компетентност е положила усилия да направи максималното за детето Максим при условията на спешност. Може поради всичко така казано да се заключи, че липсва причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на детето и действията на медицинските специалисти от състава на ответното болнично заведение. Всичко това сочи на неоснователност на така поддържаните от ищците твърдения, с които се обосновава от тях в тази насока наличието на фактическия състав на приложимата норма на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

В депозираната искова молба ищците поддържат, че отговорността на медицинските специалисти и заведения следвало да се ангажира не само при неизпълнение на вменените им със закон задължения, но така също и при нарушаване на етичните стандарти за дължимо отношение към пациента, което било налице и в техния случай. Сочат, че изключително значение в медицинската практика заемало и дължимото етично поведение. Медицинска грешка била налице и при неизпълнение на етичните задължения на специалистите от болницата. Според тях, освен компетентна и своевременна медицинска помощ, медицинските екипи дължали на пациентите и техните близки хуманно и добронамерено отношение; проявяване на разбиране и съчувствие на тяхната болка. Съгласно общите принципи на правото и медицината, те следвало да носят отговорност и за всички вреди, включително за такива, причинени в резултат на поведение, изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични правила и норми. Според възприетото в практиката, достатъчно било деянието да е несъвместимо с "добрата медицинска практика", за да се реализирала отговорността за медицинска грешка. Добрата медицинска практика изисквала всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Умишленото деяние можело и да не покрива състава на престъпление, но и в този случай медицинските специалисти и болницата отново щели да носят отговорност за лекарска грешка при установено и доказано виновно неизпълнение на задълженията от етично естество. Тези техни изявления са намерили място в изготвения по делото, съобщен на страните и неоспорен от тях проекто-доклад по чл. 140Чл. 140. ⚖️ Практика (12) (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а, ал. 1 и 2 и няма пречки по чл. 140а, ал. 3. Страна може да участва в срещата и чрез представител в случаите по чл. 22, ал. 2 от Закона за медиацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Информационната среща за процедура по медиация се насрочва в подходящ срок преди първото открито заседание. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото. Медиация от ГПК /листи №№ 129 и 130 от кориците на делото/.

Съвкупната преценка на доказателствения материал и установената по делото фактическа обстановка сочи на допуснато от ответната страна противоправното поведение на ангажираните в нея лица, което не е свързано с действията им по хоспитализирането, оценяване на състоянието на детето и осъщественото спрямо него лечение, а след настъпване на неговата смърт и се изразява в следното, а именно: никой от работещите в нейния състав пряко или непряко ангажиран с конкретния случай не е положил дължимите за случая и адекватни на същия усилия, респективно действия, нито пък е взел мерки в тази насока да съобщи на ищците по подходящ начин за настъпилата смърт на тяхното дете, нито да създаде условия същите да сбогуват с него с оглед последващите действия по аутопсия и невъзможността поради това повече да го видят, а още па-малко да се погрижи и доколкото това е възможно облекчи тяхното душевно състояние. Доказателствата по делото сочат точно обратното - никой от ангажираните лекари не им е казал за трагичния развой на събитията по начин, адекватен на същите и съобразен с конкретната ситуация и състоянието, в което всеки един човек се намира, когато е поставен в подобна. След това те е трябвало дори да напуснат болницата, да престоят не малко часове навън в обичайното за месец август горещо и задушно време в ранните предобедни часове, предоставена им била невярна информация във връзка с местонахождението на трупа на детето, което е довело до излишно обикаляне за неговото установяване и едва след намесата на правоохранителните органи на същите е бил осигурен достъп и възможност да видят отдалече телцето на детето им, което определено не се е намирало на подходящо за ситуацията такова място в лечебното заведение. Лечебните заведения следва да се отнасят с необходимото уважение към телата на починалите пациенти, както и към техните близки, като не допускат излишно страдание, дължащо се както на неадекватна организация, така и на поведение в отклонение от изискванията на Кодекса за професионална етика и конвенциите. Съдът намира, че в конкретния случай не са спазени прокламираните в чл. 2 от Кодекса ценности, на които се основава лекарската професия, а именно човечност, милосърдие, тактичност и вежливост към пациента и неговите близки, поради което и именно следва да се приеме, че е налице състав на деликтна отговорност, независимо, че от медицинска гледна точка не е налице противоправно поведение от страна на лекарския екип в ответната многопрофилна болница за активно лечение. Това е така, тъй като медицинските екипи, освен компетентна и своевременна медицинска помощ, дължат на пациентите и техните близки хуманно и добронамерено отношение, проявяване на разбиране и съчувствие към тяхната болка. Съгласно общите принципи на правото и медицината, те носят отговорност не само при допускане на грешка. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, намерила изражение в решение № 473 от 13.09.2010 година на ВКС по гражданско дело № 1329/2009 година, III г. о., както и решение от 18.04.2017 година по въззивно гражданско дело №330/2017 година по описа на Варненския окръжен съд. При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищците вреди, настъпили в резултат на описаните от съда по-горе действия от служители на ответната страна е в размер на по 10000 лева за всеки един от тях. Неимуществени вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Техният размер е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерва. От своя страна справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Същата се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. От друга страна пък самия принцип за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Самата вреда като понятие е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този момент. Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди. В случая на първо място следва да се посочи, че силата и интензитета на конкретните подлежащи на репариране вреди практически са ограничени във времето, но същевременно са понесени в изключително тежък за двамата ищци момент - такъв на загуба на детето им, което е било само на две години. Наред с това те са се насложили към шока, достатъчно тежките емоционални преживявания и отрицателни емоции, като определено са ги задълбочили. От чисто човешка гледна точка определено няма как подобно отношение на медицинския персонал в такъв момент да не рефлектира върху психиката на ищците, които не само са останали неподкрепени в болката си, но дори и спрямо тях е било демонстрирано точно обратното поведение. От друга страна следва да се отчете и това, че по делото липсват ангажирани такива доказателства, които са сочат на настъпването при ищците на други, по-големи като интензитет, наситеност, сила, форма на проявление и продължителност от обичайните за подобни случаи болки и страдания от всеки един от тях. Съобразно горното, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди са в размерите посочени по-горе, до който предявените от всеки един от тях искове като основателни следва да бъдат уважени, а в останалата част до заявените с исковата молба такива отхвърлени. С оглед изрично отправеното в тази насока с исковата молба искане и в съответствие с чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, на ищците следва да бъде присъдена и сумата от 1517 лева, представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете им. В тази сума се включват внесената за разглеждане на делото и дължима държавна такса /12000 лева/, възложения в тяхна тежест депозит за допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза /700 лева/, определеното и също възложено в тяхна тежест възнаграждение на ангажирания преводач /100 лева/, както и адвокатско възнаграждение за ангажирания по делото един адвокат /9955.20 лева, за какъвто внесен като размер реално са наличните данни по делото/. За всички тях са налице доказателства за тяхното реално извършване, поради което и в съответствие с приложимата норма на закона същите следва да бъдат възложени в тежест на другата страна. На ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК и предоставената му в тази насока възможност за това следва да бъде присъдена сумата от 471.33 лева, представляваща направени от него разноски, съобразно отхвърлената част от предявените претенции и в която се включва внесената държавна такса за издаване на съдебно удостоверение /5 лева/, както и възложената в негова тежест част от определеното и изплатено възнаграждение на вещите лица по извършената съдебно-медицинска експертиза /500 лева/. Възнаграждение за един адвокат не следва да му бъде присъждано, тъй като за нито един от двамата, които са взели участие по делото няма представени доказателства такова да е било уговорено, а още по-малко реално изплатено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, Бургаският окръжен съд Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров" ООД, ЕИК 201834348, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. "Зорница", срещу блок 15, представлявано от Александър Г. Маджуров да заплати на Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и К.Б.Ж., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, партер чрез процесуалния им пълномощник сумата от по 10000 /десет хиляди лева/ лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, произтичащи и свързани със смъртта на детето им Максим Живков Ж., починало на 11.08.2012 година в ответното лечебно заведение, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв от по 150000 /сто и петдесет хиляди лева/ лв. от всеки един тях ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров" ООД, ЕИК 201834348, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. "Зорница", срещу блок 15, представлявано от Александър Г. Маджуров да заплати на Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и К.Б.Ж., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, партер чрез процесуалния им пълномощник сумата от 1517 /хиляда петстотин и седемнадесет лева/ лв., представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Ж.Г.Ж., ЕГН ********** и К.Б.Ж., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, партер чрез процесуалния им пълномощник да заплатят на "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров" ООД, ЕИК 201834348, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. "Зорница", срещу блок 15, представлявано от Александър Г. Маджуров сумата от 471.33 /четиристотин седемдесет и един лева и тридесет и три стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове.

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд. Председател: Радостина Калиманова