Решение № 85/ 05.09.2017 ГД № 50/2017 РС Омуртаг

РЕШЕНИЕ № 85/ 05.09.2017 ГД № 50/2017 РС Омуртаг Гражданско дело № 50/2017 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Предявен е иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

Ищец: Ищецът Р.Р.А. ***, твърди в исковата си молба, че на 21.04.2016 г. била приета в ответната болница за планово оперативно родоразрешение като при извършване на ларингоскопията при операцията й били отстранени двата предни зъба и тъй като интубацията се оказала невъзможна, ищцата била събудена от упойката и операцията била отложена. Ищцата сочи, че е изживяла силен шок, когато след събуждането си установила, че операцията не е извършена, а й липсват предните два горни зъба. Твърди, че изживяла болки и душевни терзания, а след раждането на дъщеря й освен грижите за детето се наложило да проведе лечение за възстановяване на нормалната й дъвкателна и говорна функция. Според ищцата на нея й е причинено постоянно затруднение на дъвченето и говора от медицинските специалисти, работещи в ответното дружество при и по повод на възложената им работа в същото. Като твърди, че от това увреждане е претърпяла имуществени вреди под формата на разходи за лечението й и неимуществени вреди под формата на претърпени болки и страдания, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 5 000 лв., включваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 2 380 лева и сумата от 2 620 лева, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди. Претендира направените деловодни разноски съобразно представен списък на разноските. В с. з. искът се поддържа.

Ответник: Ответникът “МБАЛ – Омуртаг” ЕАД с ЕИК *********, с адрес: град Омуртаг, ул. *** № ***, представлявана в началото на производството от изпълнителния директор З.И.М., а впоследствие от новия изпълнителен директор Й. Ж. – Р., и двете действащи чрез процесуалния пълномощник адв. К. В. от ТАК, която оспорва иска като неоснователен и недоказан. Признава, че ищцата е била приета в ответното дружество с медицинско направление за предстоящо планово оперативно родоразрешение и на същата дата е дала информирано съгласие за рисковете от предстоящата операция. Ответната страна посочва, че след проведената предоперативна анестезиологична консултация с ищцата документално е отразено наличието на риск от клас ASAІІ, определящ наличието на зъбната аномалия като системно заболяване в лека до средна форма. Всички рискове с анестезията, и най-вече свързаните със зъбната аномалия били обяснени на ищцата и последната подписала декларация, че е съгласна да бъде оперирана с регионална или обща анестезия. Ответникът признава, че на 21.04.2016 г. при извършване на предоперативната ларингоскопия поради зъбната аномалия предните два зъба на ищцата паднали и с оглед запазване живота и здравето на родилката и плода, анестезията била прекратена. Операцията била отложена и извършена на 25.04.2016 г. като ищцата била изписана без оплаквания. Като счита, че при лечението на ищцата не са допуснати нарушения на правилата на лечение и медицинските стандарти, както и че неуспешната анестезия на 21.04.2016 г. се дължи единствено на съществуващите физиологични особености на ищцата, ответната страна заявява, че липсва виновно поведение и противоправно действие или бездействие на лекарите и медицинския персонал на болницата, които да са в причинно-следствена връзка с изгубването на двата предни зъба на ищцата. Ето защо ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Намира за недоказан и прекомерно завишен размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди. Счита за завишен и претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира присъждане на деловодните разноски съобразно представен списък на разноските.

Съдът след преценка на изложените твърдения във връзка с представените доказателства приема за установено следното:

Безспорни за страните по настоящото дело са следните обстоятелства: 1/ ищцата е постъпила в “МБАЛ – Омуртаг” ЕАД с медицинско направление за предстоящо планово оперативно родоразрешение; 2/ на 21.04.2016 г. е прекъсната приложената обща анестезия поради падане по време на същата на двата предни горни зъба на ищцата; 3/ на 25.04.2016 г. в ответната болница ищцата е родила оперативно след приложена обща анестезия чрез ларингоскопия.

От приетата по настоящото дело и депозирана от ответното болнично заведение медицинска документация следва, че с медицинско направление, издадено на 20.04.2016 г., д-р А. е насочил ищцата към АГО в ответната болница за консултация с оглед предстоящата операция. В снетата анамнеза при приема на ищцата в болницата са описани данни относно нейните ръст, тегло, кръвно налягане и акушерски статус, като е записано, че няма усложнения и оплаквания от настоящата си бременност. Налице е подписана на 20.04.2016 г. /в деня на приема й в ответната болница/декларация от ищцата за информирано съгласие за медицински и хирургически процедури, като в същата д-р А. е определен от ищцата като “мой лекуващ лекар“, който да положи грижи за нейното състояние. С тази декларация ищцата е изразила съгласие, че могат да съществуват рискове и опасности за състоянието й при извършване на диагностични или хирургически процедури, както и да се получат усложнения, които могат пряко да доведат до неблагоприятен изход от лечението. Декларирала е разбирането си, че анестезията крие допълнително рискове и опасности, както и че може да се наложи упойката да бъде смесена без да й бъде дадено обяснение за това. В същата декларация ищцата декларира, че й е предоставена възможност да задава въпроси относно състоянието си, алтернативните форми на анестезия и лечение, а също така и относно рисковете, ако лечението не се проведе. Декларира и предоставената й възможност да задава въпроси относно процедурите, които се прилагат и рисковете и опасностите, свързани с тях. В т. 9 от декларацията се декларира, че е получена необходимата информация, за да даде ищцата съгласието си за прилагане на лечебните процедури, а в т. 10 от същата е записано заявлението, че настоящият формуляр е бил разяснен подробно на декларатора и последният е наясно със съдържанието му. Ищцата е подписала декларацията на 20.04.2016 г. в 09.45часа, а като лекар, дал разясненията, се е подписал д-р А.. Към медицинската документация е приложен и лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, извършена по отношение на ищцата А., без да е посочената датата на изготвянето му. В съдържащия се в този лист въпросник за пациента под въпрос № 25 фигурира въпроса “Имате ли подвижни/клатещи се/зъбни протези, имате ли клатещи се зъби?“, а срещу този въпрос ръкописно е записано: “изпъкнали горни предни зъби“. Направеният преглед, включващ също сърдечна и дихателна дейност, лабораторни изследвания и ЕКГ, е довел до заключението за съществуващ анестезиологичен риск – ASA клас ІІ, който означава пациент със системно заболяване в лека до средна форма; органични заболявания, невлияещи върху основните функции. В края на листа – образец се съдържа декларацията на пациентката за дадено съгласие да бъде оперирана с регионална или обща анестезия след като й били обяснени всички рискове на анестезията. Под тази декларация са изписани ръкописно имената на ищцата и е положен подписа й. В приложените преписи от дневника за наблюдение на бременната се вижда, че на 20.04.2016 г. са направени съответните прегледи и изследвания като ПКК, ЕКГ и др., на 21.04.2016 г. също е отбелязана взета проба, а на 21.04.2017 г. в същия дневник е записано, че се касае за жена, постъпила за планово оперативно родоразрешение, след прекарано през 2012 г. секцио със спинална анестезия в град В., като пациентката е в добро общо състояние, нормален вътрешен статус, горни зъби – силно изпъкнали, захапка – нормална. Записано е, че е приложена анестезия с отразените медикаменти, както и следната констатация:” при ларингоскопията поради зъбната аномалия паднаха 2 предни зъба. Интубацията се оказа невъзможна. Жената беше събудена и операцията отложена“. В тези страници от дневника за наблюдение не са посочени имената на конкретния пациент, но представянето им от ответника във връзка с настоящия спор и липсата на възражения по приемането им от ищцовата страна, както и отразените данни, които кореспондират с изложеното в исковата молба, отнасят тези документи към предмета на делото. В същия дневник е записано, че на 29.04.2016 г. пациентката няма оплаквания и се изписва. Видно от издадената от ответната болница епикриза престоят на ищцата в последната е продължил от 20.04.2016 г. до 29.04.2016 г., когато е била изписана. Отразено е, че на 25.04.2016 г. е извършено планово оперативно родоразрешаване с едно живородено дете. В епикризата е пренесена дадената в дневника за наблюдение консултация и констатация на анестезиолога за наличие на риск – ASA клас ІІ и относно падането по време на ларингоскопията на 2 предни зъба и невъзможността за интубация на 21.04.2016 г. Посочено е, че на 25.04.2016 г. след успешна повторна интубация е осъществена оперативната интервенция.

Свидетелски показания: В съдебно заседание съдът постави въпроси към ищцата по реда на чл. 145, ал. 1Чл. 145. ⚖️ Практика (208) Принудителното изпълнение на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба, се допуска по искане на адвокатската колегия по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 11. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 78 се изменя така: " ГПК като от отговорите на същата следва, че тя лично е избрала да роди второто си дете в “МБАЛ – Омуртаг” ЕАД заради по-свободния режим на свиждания в тази болница като уговорката й била с д-р А., който бил нейният наблюдаващ гинеколог и който щял да извърши оперативното родоразрешение. Ищцата пояснява, че при подготовката й за операцията била прегледана от анестезиолога д-р П. Г., на която тя обяснила, че е родила първото си дете в град В. оперативно с прилагане на спинална анестезия по преценка на лекарския екип там, тъй като била с наднормено тегло и ниско кръвно, и с оглед по-бързото й възстановяване след операцията. Ищцата заявява, че е обсъдила и с д-р А. желанието си за прилагане на спинална анестезия при раждането на второто й дете, но той я разубедил с мотива, че не било нужно да чува какво става в операционна зала, както и че лекарите преценили, че общата анестезия е по-подходяща за нея. Според дадените от ищцата отговори анестезиоложката не й разяснила съществуването на някакъв риск за нея от пълната анестезия, като в представения й за подпис документ за даване на информирано съгласие не бил описан такъв риск, вкл. липсвал въпрос, свързан със зъбни аномалии и проблеми. Ищцата признава, че положеният подпис върху документ № 2, намиращ се на лист 34 от делото, е неин, но заявява, че дописаният в този документ текст “изпъкнали горни предни зъби“ го виждала за пръв път, като тази подробност не й била указана или разяснена. Същата сочи, че преди операцията в ответното заведение никой не й е поставял въпроси за зъбите, като уточнява, че тя самата имала установено заболяване пародонтоза, което понастоящем било в напреднал стадий и провеждала антибиотично лечение. По време на бременността си не била посещавала стоматолог във връзка с дентални проблеми.

В качеството на свидетел по делото е разпитана и д-р П. Г., която видно от приетия трудов договор № 20/25.08.2014 г. е назначена на длъжността лекар – анестезиолог и интензивно лечение в ответната болница, считано от 01.09.2014 г. за неопределено време, като същата е предприела извършването на преданестезиологичния преглед и привеждането в анестезия на ищцата на 21.04.2016 г. Свидетелката посочва, че се е срещнала два пъти с ищцата: на 20.04.2016 г. при прегледа и на 21.04.2016 г. при започване на операцията. Още при прегледа свидетелката отчела физическите особености на ищцата – “нисичка, пълничка…с къса шия“, включително и изпъкналите предни зъби, което според нея било признак за проблеми при интубацията. Свидетелката Г. изрично посочва, че не е споделила тези свои притеснения пред ищцата, за да не я травмира допълнително. Същевременно за себе си като анестезиолог в случая тя решила, че е по-добре да се приложи обща анестезия с интубация, тъй като не била изключена вероятността при спинална анестезия да възникнат усложнения, които да наложат тепърва преминаване към интубация. Като анестезиолог свидетелката заявява, че с оглед физическите особености на ищцата предвид телосложението на последната, рискът при спиналната анестезия би бил много по-голям, отколкото при анестезия с интубация, а на първо място стояла задачата да се опази живота на пациента. По отношение на възникналия проблем с падането на зъбите на ищцата свидетелката сочи, че при интубирането не е била упражнена особена сила върху съзъбието на ищцата, но при вкарването на ларингоскопа предните й два зъба паднали сами, след което пациентката била събудена и й било обяснено възникналото положение. Според свидетелката най-вероятната причина за падането на зъбите е пародонтоза, тъй като същата преценява на база опита си, че при здрави зъби дори и да се окаже по-силен натиск с ларингоскопа, зъбите трудно падат, а по-скоро се рушат или счупват. В показанията си д-р Г. споделя, че е предложила на ищцата да не бъде анестезиолог при насрочената втора дата за извършване на оперативното родоразрешение, тъй като смятала, че пациентката може би има формирано отношение към нея. Ето защо в болницата бил извикан друг анестезиолог от град Ш., който при обсъждане на вариант за прилагане на спинална анестезия също категорично преценил, че анестезията следва да се извърши с интубация. Свидетелите А. В. и К. Р. дават показания относно състоянието на ищцата след падането на двата зъба, като свид. В. /фактически съпруг на ищцата/ посочва, че на 21.04.2016 г. около 10.30 часа тя му се обадила по телефона разстроена, разплакана и фъфлейки му казала, че към 08.30ч. -09.30ч. на същия ден са й били избити зъбите, а “секциото“ прекратено по неясни за нея причини. Свидетелят отишъл след проведения разговор в болницата в град О. и видял, че ищцата още излиза от упойката. На следващия ден – 22.04.2016 г. свидетелят се срещнал с д-р А., който му обяснил, че операцията била преустановена, тъй като предните два зъба на ищцата паднали сами и за да не стане по-голям проблем. Свидетелят посочва, че при предшестващо раждането посещение на ищцата в кабинета на д-р- А. в град Т. тя поискала да роди със спинална упойка, но докторът я разубедил. Свидетелят твърди, че през 2012 г. първото им дете било родено от ищцата в град В. като приложената спинална анестезия била успешна и без отрицателни последствия. Същият уточнява, че ищцата му споделила, че пред нея пристигналият за втората дата на насроченото оперативно раждане анестезиолог от град Ш. също потвърдил, че е крайно неподходящо да се приложи спинална анестезия. Относно състоянието на ищцата след падането на зъбите свидетелят сочи, че непосредствено след прекъснатата анестезия венците на ищцата кървели, езикът й бил надут и не се разбирал говора й, а след изписването й тя станала нервна, неспокойна, избухлива и постоянно плачела, като и до днес плачела при спомена за случилото се. През продължилото около месец и половина лечение ищцата се хранела предимно с пюрета. Според свидетеля падналите зъби на ищцата били истински, здрави и той не знаел да са се клатели, а към настоящият момент били заменени с изграден мост с корони. Свидетелката К. Р. – съсед на ищцата, сочи, че на 21.04.2016 г. около 16 часа телефонирала на ищцата с намерението да й честити раждането на детето, но ищцата плачела и фъфлейки й отговорила, че си е в къщи. Свидетелката посетила ищцата и видяла, че тя още не е родила, а предните й зъби липсвали и психически била зле. Според свидетелката лечението на зъбите на ищцата продължило около два месеца, през които последната не желаела да излиза навън, а като заговорели за случилото се, се разплаквала. Въпреки данните за фактическото съжителство на свид. В. с ищцата и евентуалната негова заинтересуваност от изхода на делото, съдът при преценката на показанията му по реда на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК не намира основания за игнорирането им, тъй като същите съответстват не само на казаното от ищцата при отговорите, дадени от нея в съдебното заседание, но и кореспондират с показанията на свид. Р.. Свидетелката Г. като лекар, работещ в ответната болница и извършил интубацията на ищцата, при която са падналите двата зъба на последната, също може да се приеме за заинтересувана от изхода на настоящия спор. Ето защо и нейните показания съобразно чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК следва да се преценяват с оглед на другите доказателства по делото. При тази съпоставка/с медицинската документация и експертното заключение/ съдът счита, че същите няма пречка да бъдат кредитирани.

Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): По делото е извършена комплексна съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът приема същото за компетентно изготвено. Според заключението на вещото лице – анестезиолог спиналната техника се прилага, ако липсват предпоставки, затрудняващи необходимостта от евентуално преминаване към интубация, а установените аномалии в зъбния статус на ищцата давали предпочитания на интубационната анестезия. Мотивът за този експертен извод е, че при евентуално усложнение на спиналната анестезия и внезапно възникнала нужда от интубация, последната не би могла да се осъществи/както се е получило на практика/ и тогава би възникнал риск за майката и плода. При разпита му в с. з. вещото лице д-р З. пояснява, че именно за това анестезиолозите при предвидена вероятност от усложнение избират интубационната анестезия, при прилагането на която в случай на установена невъзможност за интубиране, пациентът може да бъде “раздишан“ и да се премине към използване на други методи или да се отложи анестезията, както е станало в процесния случай. В експертното заключение е посочено, че отразените в медицинската документация анатомични данни за ищцата/нисък ръст и силно изпъкнали предни резци/предполагали трудна интубация и също така били основание за отказ и от спинална анестезия. Тъй като при затруднена интубация и установена невъзможност за продължаване на анестезията основната задача била възстановяване на дишането на пациента и гарантиране живота на майката и плода, оперативната интервенция се отлагала. Според вещото лице в конкретния случай предприетият метод на анестезия бил съобразен с установения риск и с възможностите на лечебното заведение. В с. з. експертът уточнява този извод с това, че има изисквания за оборудване на лечебните заведения с необходимия инструментариум при трудна интубация. В този смисъл само университетските болници разполагали с интубационна техника с гъвкав ларингоскоп, докато останалите болнични заведения не разполагали с такъв и при невъзможна интубация в рискови ситуации приложимият при тях метод бил трахеостомията. Според вещото лице, ако се започне със спинална анестезия и рухне хемодинамиката на пациента, единственият изход е прилагане на интубация, която ще е окаже животоспасяваща. И за да не се стигне до такава екстрена ситуация, в която живоспасяващият метод на интубацията се окаже и невъзможен поради възникнал проблем със зъбите, то се предпочитал по-сигурния вариант, а именно: директно пристъпване към обща анестезия с интубация при наличие на преценен риск. Вещото лице пояснява, че при затруднена интубация зъбите са моста, върху който ляга ларингоскопа, за да се повдигнат дихателните пътища и да се открие дихателния отвор, като тогава се осъществява определен натиск върху зъбите, които в случай на съществуващи заболявания, може да се увредят. Относно оформянето на медицинската документация и информираното съгласие на пациента в конкретния случай вещото лице заключава, че те са попълнени съобразно изискванията и не може да се установят действия или бездействия, довели до нарушаване правата на пациента. Вещото лице – стоматолог, е дало заключение за наличие на ортодонтски проблем при ищцата предвид установените силно изпъкнали горни зъби, като при наличие на пародонтоза увреждането на зъбите в костно и лигавично отношение по време на бременност се засилвало и съществувал риск от падането им. В с. з. д-р П. уточнява, че дори и да са налице силно изпъкнали предни горни зъби, ако същите са здрави и не страдат от пародонтоза, рискът за увреждането им при интубация е по-малък и дори може да не се увредят изобщо. Но при страдащи от пародонтоза зъби дори и най- лекият натиск/като отхапване на ябълка/би довел до падането им.

Мотиви: При така събраните и обсъдени доказателства съдът прави следните фактически и правни изводи: На 20.04.2016 г. ищцата е приета в ответното болнично заведение с направление за оперативно родоразрешение. Същата е подписала всички необходими документи за приема й, включително и декларация за даване на информирано съгласие за извършване на необходимите медицински и хирургически процедури, както и декларация за даване на информирано съгласие да бъде оперирана с регионална или обща анестезия. Декларирала е, че възможните рискове са й разяснени подробно. Доказано е, че по време на преданестезиологичния преглед на ищцата д-р П. Г./анестезиолог/е преценила наличието на анестезиологичен риск ASA клас ІІ предвид наличието на изпъкнали горни предни зъби, което би затруднило интубирането на пациента. Безспорно се установи, че д-р Г. не е давала изрични разяснения на ищцата за съществуващия риск, за да не я травмира. Признато от ищцата е обстоятелството, че същата е имала заболяване пародонтоза, което продължавало и понастоящем и се лекувало с антибиотици. Нито ищцата, нито свид. В. /фактически съпруг на същата/ посочват, че двата предни горни зъба на ищцата са се клатели, което би предположило и отрицателен отговор на въпрос № 25 от въпросника за преданестезиологична консултация. При това положение не може да се вмени в задължение на анестезиолога да установява дали подлежащия на анестезия пациент страда от пародонтоза, включително и чрез консулт със стоматолог. Липсва и такъв въпрос в посочения въпросник. Ето защо към този момент наличието на предни горни изпъкнали зъби е преценено само като риск за успешното интубиране на пациента, а не като предпоставка за избиване на тези зъби чрез упражнен натиск. Твърдението в исковата молба е за “отстранени два предни зъба“ при извършване на ларингоскопията. От показанията на свид. Г. следва, че тези два зъба са паднали, без върху тях да е оказван натиск, по-силен от нормално необходимия при ларингоскопията. Тези показания на свидетелката се обясняват и кореспондират с признатия от ищцата факт, че е имала установена пародонтоза, както и с експертното заключение. В този смисъл е съществено посоченото от стоматолога д-р П. при разпита й като вещо лице в с. з., а именно, че изпъкналостта на предни зъби не е предпоставка за увреждането им при ларингоскопия, докато страдащите от пародонтоза зъби биха се отделили от венеца дори и при лек натиск върху тях. В тази връзка е от значение и казаното от вещото лице анестезиолог д-р З., че при затруднена интубация зъбите са моста, върху който ляга ларингоскопа, за да се повдигнат дихателните пътища и да се открие дихателния отвор, като тогава се осъществява определен натиск върху зъбите, които в случай на съществуващи заболявания, може да се отделят от венеца. Ето защо недоказано е твърдението, че двата предни горни зъба на ищцата са били отстранени или избити чрез действия, излизащи извън рамките на задължителната работа на анестезиолога по интубиране на пациента. Съгласно чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено в т. 2 на ППВС № 17 от 18.XI.1963 г., а именно: ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Ето защо отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини противоправно и виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа, т. е. възложителят отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. За да възникне отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, са необходими две условия: 1) да е налице възлагане на работа и 2) увреждането/противоправното действие или бездействие/ да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното. Въпреки, че ищцата не визира в исковата си молба конкретното физическо лице – причинител на посочената от нея вреда, то описаните от нея като увредили я действия – поставянето на ларингоскопа, се свързват с анестезиолога д-р П. Г., която е предприела извършването на анестезията на 21.04.2016 г. – последното обстоятелство е безспорно за страните и е установено по делото. Както се посочи по-горе д-р П. Г. е била в трудовоправни отношения с ответната болница на длъжността “лекар – анестезиолог и интензивно лечение“, включително и към момента на предприетата анестезия на ищцата на 21.04.2016 г. Следователно е налице първата предпоставка за отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, а именно възлагането на работа. Но за да е възникнало правото за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт - виновно поведение и противоправно поведение, в причинно-следствена връзка от което да са настъпили описаните вреди, и което поведение е осъществено при или по повод на извършване на възложената работа. Именно тези правопораждащи деликтната отговорност факти следва да бъдат напълно доказани от ищцата, която претендира обезщетение в съответно парично изражение за визираните от нея вреди, в който смисъл е разпределена и тежестта на доказване по настоящото дело. Съгласно чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения , и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. С издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните Наредба № 10 от 4.03.2010 г. на министъра на здравеопазването е утвърден медицински стандарт “Анестезия и интензивно лечение“. Основният принцип, заложен в утвърдения стандарт, е за безопасна и адекватна анестезия, като безопасна анестезия е тази, която не увеличава сама по себе си заболеваемостта и смъртността и освен временни и обратими странични ефекти не нарушава здравето на пациентите, а адекватна е тази, която осигурява оптимални условия за извършване на оперативна интервенция или друга диагностична или терапевтична процедура. Съгласно т. 1.13. от посочения медицински стандарт по време на анестезия ръководителят на анестезиологичния екип е длъжен да осигури приоритет на безопасна анестезия относно избора и прилагането на анестетични средства и техники като мнението на ръководителя на анестезиологичния екип относно вида и начина на приложение на анестетичните средства и техники за адекватна анестезия имат приоритет пред тези, предпочитани от пациента и неговите близки, както и от оперативния екип. При преценка на събраните по делото доказателства за извършване на клиничния преглед и подготовка на ищцата за анестезия съобразно утвърдения медицински стандарт, не се установяват действия или бездействия на анестезиолога в отклонение на нормативните изисквания, което кореспондира и с експертния извод на вещите лица. Анестезиологът в случая е снел анамнеза, извършил е преглед и е изготвил писмен доклад, наличен в приложената медицинска документация, в който е установил наличие на анестезиологичен риск, който е бил свързан с наличието на изпъкнали предни горни зъби, които биха създали пречка за подходящото поставяне на ларингоскопа и достатъчното откриване на дихателните пътища, което се обяснява и от вещите лица, а не е отчетен като предпоставка за избиване на тези зъби, т. е. не е преценен като риск от стоматологично естество. В подписаната от ищцата декларация е указана възможността да поставя въпроси, но от съдържанието на оформената документация и от събраните гласни доказателства следва, че изобщо не е поставян и обсъждан въпроса за въздействието на ларингоскопията върху зъби, страдащи от пародонтоза. По време на съдебното дирене се събраха доказателства – показанията на свидетелите Г. и В., както и експертното заключение и казаното от вещите лица при разпита им в с. з., от които следва, че с оглед осигуряване на максимална безопасност на ищцата и плода й при предстоящото раждане предвид резултатите от преданестезиологичния й преглед най-подходяща в случая е била пълната анестезия с интубация, а не спиналната. Т. е било становището на д-р Г., на извършилия анестезията при операцията на 25.04.2016 г. анестезиолог от град Ш., такова е становището и на вещото лице д-р З.. Както се посочи по-горе няма данни при поставянето на ларингоскопа д-р Г. да е упражнила прекомерен натиск върху предните горни зъби на ищцата. Предвид естеството на манипулацията е неизбежно опирането дори с умерен натиск върху тези зъби, които се явявали като мост за ларингоскопа при затруднена интубация. Показанията на свид. П. Г., че “при вкарването на ларингоскопа двата зъба просто паднаха“ са в съответствие с казаното от вещото лице д-р П., според която и един лек натиск върху болни от пародонтоза зъби/като отхапване на ябълка/ може да причини падането им, докато при здрави зъби и по-силен натиск изобщо да не доведе до тази последица. Ищцата признава, че е страдала от пародонтоза като при това заболяване клатенето на зъбите не е задължително проявление и знак за предстоящото им отделяне от венеца в случай на лек натиск. При така обсъдените доказателства и направени фактически и правни изводи следва, че не е налице установено осъществено от д-р Г. или друг лекар, работещ в ответната болница, противоправно действие или бездействие, което е причинило настъпилата вреда у ищцата, а именно отделянето на предните й два горни зъба. Дори и да е бил предприет консулт със стоматолог, то същият би имал за предмет установяване на пречки от дентално естество за осъществяване на анестезията чрез интубация, а именно пречки за поставянето на ларингоскопа в необходимото положение предвид изпъкналостта на двата зъба. И това е така, защото водещото при извършване на операция под обща анестезия е осигуряване безопасност за живота и общото здраве на пациента, а когато се касае за оперативно родоразрешение – и за живота и здравето на плода. Този приоритет произтича от утвърдения медицински стандарт и според събраните данни по делото е бил съобразен от анестезиолога при избора на подходяща анестезия. Ето защо съдът счита, че претърпените и претендирани от ищцата неимуществени и имуществени вреди при извършената анестезия на 21.04.2016 г. не са в пряка причинно-следствена връзка с неправомерни действия на служители на ответника, поради което претенцията с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. По делото и двете страни са направили претенции за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото, а именно цялостното отхвърляне на предявения иск като неоснователен, право на присъждане на сторените деловодни разноски има ответната страна съгласно чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. Според представения от тази страна списък на разноските по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК претендираните разноски са в общ размер от 1 002.28 лева и включват сумата от 850 лева платено по банков път адвокатско възнаграждение и сумата от 152.28 лева – внесен депозит за комплексна СМЕ. Съдът прецени, че претендираните разноски са реално направени предвид наличните по делото документи, поради което и подлежат на присъждане. От ищцовата страна не са правени възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение, поради което и съдът няма основание да се произнася по въпроса за намаляване на същото. Ето защо ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сумата от 1 002.28 лева, представляващи от последната направени разноски по делото.

Водим от горното съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р.Р.А. ***, с ЕГН ********** против “МБАЛ – Омуртаг” ЕАД с ЕИК *********, с адрес: град Омуртаг, ул. *** № ***, представлявана от изпълнителния директор д-р Й. Н. Ж. – Р., иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, с който се претендира заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв., включващо обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 380 лева и обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 2 620 лева, от причинено на ищцата увреждане при извършване на ларингоскопия на 21.04.2016 г. в “МБАЛ – Омуртаг” ЕАД, изразяващо се в отстраняване на два предни горни зъба.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК Р.Р.А. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “МБАЛ – Омуртаг” ЕАД с ЕИК *********, с адрес: град Омуртаг, ул. *** № ***, представлявана от изпълнителния директор Й. Н. Ж. – Р. сумата в размер на 1 002.28/хиляда и два лева и 28 ст. /лева, представляваща направени от ответника деловодни разноски за платено възнаграждение на един адвокат и за внесен депозит за експертиза по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Анета Петрова при секретаря Диянка Константинова