Решение № 6199/29.08.2017 ГД № 3631/2015 СГС

РЕШЕНИЕ № 6199/29.08.2017 ГД № 3631/2015 СГС Гражданско дело № 3631/2015 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.

Ищците: В. К.В., Н.А.В. и К.А.В. твърдят, че на 03.06.2015г. техният родственик А.Н.В. се почувствал зле, повикали лекуващия му лекар, който поставил диагноза „пневмония с плеврален излив“ и го насочил за консултация с пулмолог. Такава консултация веднага била направена с д-р К. ***, който след ренгенография и ЕКГ преценил, че са налице данни за сериозен кардиологичен проблем, поради което му казал, че трябва да се направи консултация с кардиолог. Такава била направена от д-р Д. в медицинскики център в гр. Троян, който потвърдил наличието на голям перикарден излив и ги посъветвал незабавно да се проведе лечение в специализирана болница по кардиохирургия.

В 17.15ч. била потърсена медицИ.ка помощ в Центъра за спешна помощ при ответника „МБАЛ„Света Анна София“ АД, като до 18.30ч. чакали да обърнат внимание на болния, като в следствие на несвоевременните действия на служителите в отделението в 19,10ч. състоянието му се влошило и независимо от проведената реанимация в 19,30ч. починал. Твърдят, че смъртта на техния родственик е настъпила в следствие на несвоевременните и неадекватни действия на служители на ответника. Сочат, че търпят неимуществени вреди от загубата на техния близък родственик- съпруг на първия ищец и баща на вторите двама, които определят в размер на 51 500лева, за всеки един от ищците. Твърдят, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2876/2012г. на СРС, 37 състав, са уважени предявените от тях, на същото основание, срещу ответника частични искове за сумата от по 1500лева и в настоящия процес предявяват осъдителен иск до пълния размер на претенциите си- за сумата от по 50 000лева, всеки един ищец. Претендират и законната лихва от датата на деликта и разноски.

Ответникът: „МБАЛ„С.А., С.“ АД оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване от починалия и неговите роднини, ищци по делото, изразяващо се в това: че въпреки увреденото общо състояние на В., не изчакали осигуряването на специализиран транспорт от болницата в гр. Троян, а той бил транспортиран с личен транспорт; че пристигнали при ответника с неточна и непълна медицинска документация; както и твърди обективен принос за настъпване на леталния изход от наличното при В. основно онкологично заболяване. Претендира разноски. Третото лице- помагач на ответника З. „Б.И.“ АД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи: За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа ищецът е претърпял вреди. На основание чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.

С влязло в сила решение № 204/09.01.2015г., по описа на СГС, ІІа състав е отменено решение № 2876/2012г. на СРС, 37 състав и е постановено друго по същество, с което „МБАЛ„С.А., С.“ АД на основание чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД е ОСЪЖДАна да заплати на В. К.В., Н.А.В. и К.А.В. сумата от по 1500,00лева на всеки един от тях, по предявените частични искове от 1500,00лева от пълния размер на претендираните обезщетения от по 100 000лева, ведно със законната лихва от 08.11.2010г. до окончателното изплащане. На основание чл. 298, ал.1Чл. 298. ⚖️ Практика (4) (3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2019 г., в сила от 10.05.2019 г.) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа. Оспорване на охранителния акт от ГПК решението влиза в сила между същите страни и на същото основание. Разпоредбата определя обективните предели на силата на присъдено нещо, които се разпростират до предмета на спора. Ето защо, с решението, с което предявеният от ищците срещу ответника частични искове са уважени със сила на присъдено нищо между страните са установени за безспорни правопораждащите факти включени в основанието на иска. В настоящия процес следва да се съобрази силата на присъдено нещо влязлото в сила решение по частичния иск и фактите включени в основанието на иска не могат да бъдат пререшавани. В този смисъл е и задължителната практика постановена по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК- решение № 89/ 11.07.2011г. на ВКС по т.д. № 716/ 2010г., І т.о.. Предвид изложеното съдът приема за установено със сила на присъдено нещо между страните, че на 08.11.2010г. А.Н.В. е постъпил като спешен пациент при ответника „МБАЛ„С.А., С.“ АД, като от служителите на последния не му е оказана своевременна и адекватна медицинска помощ, в следствие на което В. починал, от което неимуществени вреди претърпели неговите най- близки родственици В. К.В., Н.А.В. и К.А.В..

Спорно в настоящия процес, подлежащо на доказване, при доказателствена тежест на ответника е възражението му за съпричиняване, което е било направено и в предходния съдебен процес, като изводът на съда относно степента на обективни и субективен принос на пострадалия е в предмета на доказване при определяне на окончателния размер на дължимото обезщетение. За доказване на обективния и субективния принос в настъпване на противоправния резултат от страна на В. по делото са събрани гласни доказателства / в о.с.з. проведено на 18.01.2016г./ и е приета първоначална и повторна съдебно- медицинска експертизи.

Според показанията на свидетеля Е.П. тя била лекарят, който въвел А.В. в залите на Спешното отделение на 08.11.2010г., около 18,25ч.. Преди това тя не била в отделението, тъй като се занимавала със спешно интубиране на друг пациент и като се върнала в Спешното отделение проверила какви пациенти чакат и първият който поканила бил А.В., който бил на количка. В. бил придружавано от две момчета и едно момиче, които съобщили, че има плеврален излив. П. сочи, че питала пациента какви са му оплакванията, но той мълчал и анамнезата била свалена изцяло от близките му, които представили ренгенова снимка, без разчитане, кардиограма и ехографска картина. По- късно се включила и д- р М.за получаване на по- точна информация и документация и тогава един от близките казал, че пациентът е опериран от доброкачествен тумор на белия дроб и представили експертно решение на ТЕЛК. Междувременно на В. били направени минимални изследвания и ренгеновата снимка била изпратена за разчитане. Свидетелката сочи, че В. при обхода не дал никакви оплаквания за състоянието си, но бил в инвалиден стол, във видимо измъчен вид и страдал. В периода 18,35-18,50 дошли изследванията и разчитането, като в 18,50 пациентът съобщил за коремна болка, д-р М.отишла при него, след което й казала да извика хирург. През цялото време от 18.40 до 18,55 близките на пациента се държали нападателно и ги обвинявали, че нищо не правят. След като дишането на пациента преустановило започнали кардиопулмонална ресусцитация и извикали дежурен реаниматор- д-р Дечев, като въпреки проведената реанимация пациентът починал в 19,30ч..

Според свидетелски показания на свидетелката д-р Н. Б.- М.тя била на работа в Спешното отделение на УМБАЛ св. А., когато около 18,20-18,30 пациентът бил въведен. Преди това не го е видяла във фоайето. Д- р П. го въвела в Спешното отделение, а тя започвала да разговаря с придружителите с цел да изясни повода за посещението му. Те казали, че го водят от гр. Троян и че има вода в белия дроб, която трябва да се извади. Представили ренгенова снимка от същия ден, без разчитане и кардиограма и ехографско изследване, като казачи, че пациентът има и доброкачествено заболяване на белия дроб. Свидетелката сочи, че имала чувството, че умишлено крият неговата диагноза, като едва след 20 минути представили експертно решение на ТЕЛК за това, че има злокачествен тумор. Пуснали изследвания и изпратили снимката за разчитане, като за тези около 20-25 минути докато станат готови, близките му постоянно влизали и излизали и искали да го водят в друга болница. Точно когато изследванията станали готови и извикали консултанти пациентът се оплакал от болка в корема, попитала го от кога го боли корема, а той казал, че от няколко дни, че вземал лекарства за тази болка, а понякога и сама отминавала. Свидетелката сочи как пациентът значително се влошил пред очите й. Превели го в зала, извикали хирург и реаниматор, назначили обезболяващо, но се получил срив, загубил съзнание, сърдечна дейност. Започнали реанимационни мероприятия, но без успех.

Според свидетелски показания на свидетелката М.В.А.В. е бил съпруг на сестра й. Свидетелката сочи, че е старша сестра. Сочи, че на 08.11.2010г. той й се обадил, че не е добре и че е пред дома си. Обадила се на личния му лекар и заедно отишли при него където било установено, че има белодробен проблем, тъй като нямал дишане в едната половина и взели направление за белодробната болница в гр. Троян. Там от д-р К. била направена ренгенова снимка и електрокардиограма и той преценил, че водещ е кардиологичният преблем. Тогава тя се свързала с д-р Д., който им посочил 4 болници в гр. С., в които може да бъде приет. Свидетелката сочи, че тя докарала А.В. до околовръстното, където синовете му го поели, като поддържали връзка през цялото време по телефона и чувала как ги отлагат да чакат. Сочи, че решили да тръгнат към гр. С. с личен превоз, тъй като ситуацията изисквала спешност и това бил най- бързият начин, като били координирали действията си със синовете на В.. Свидетелката сочи, че знае за онкологичното заболяване на В., както и че на 10.09. същата година му бил направен профилактичен преглед след химиотерапия и тогава нямал метастази в организма, както и че преди това влошаване на 08.11.2010г. се чувствал добре.

Според свидетелски показания на свидетеля д-р В.Д. той помни пациента си А.В. и последният път, когато той бил при него. Тогава му се обадил личният лекар на В. д-р Ц.и го помолил да го изчака да го прегледа. В. пристигнал със сестрата на съпругата си, която познавал като медицинска сестра. Тя му обяснила за основното заболяване на пациента, както и че е изписан от там преди 2-3 седмици. Прегледал го на ехограф и видял голям перикарден излив /над 500мл до литър кръв/, което е доста често усложнение на основното заболяване белодробен карцином. Състоянието на пициента било тежко, според него и спешно, тъй като този излив при наличие на основното му заболяване може да се окаже непосредствена причина за смъртта. Свидетелят сочи, че не можел да направи нищо повече, тъй като в болницата, в която работел нямало кардиохирургия, а практиката била да насочват пациентите към други болници с кардиохирургия. Той обяснил на пациента и придружителя му, че следва да го изпрати в болница с кариохирургия и обяснил кои болници разполагат с такава и той им посочил няколко в гр. С.. Свидетелят сочи, че пациентът трудно разговарял, тъй като бил с изключително затруднено, учестено дишане, не можел да стои продължително време легнал. Свидетелят сочи, че не могъл да обясни подробно състоянието му, тъй като те си тръгнали. Свидетелят сочи, че състоянието на пациента изисквало спешно превозване със специален реаномобил, какъвто болницата не разполагала, поради което следвало да се изчака такъв от болницата, до която се прави заявка- големите болници в гр. С..

Според заключението на първоначалната съдебно- медицинска експертиза (СМЕ) след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, А.В. е имал основно заболяване рак на белите дробове, който при аутопсията е установено, че е обхванал две трети от останалата, след операцията, част на белите дробове с прорастване на съседните тъкани – плеври, с излив на възпалителна течност и кръв двустранно в двете гръдни кухини , аорта, големи артерии, трахея и лимфни съдове на околосърцевата торбичка, с излив на около 500 мл. хеморагично фиброзна течност, довела до сърдечна тампонада. Посочено е, че пациентът е постъпил в тежко увредено общо състояние, в съзнание, контактен, адекватен, с посиняване около устата и върха на пръстите и с намалено тегло. Имал е отслабено до липсващо дишане в дясно, ритмична, с ускорен пулс сърдечна дейност. Според вещите лица аутопсионната находка позволява извода, че пациентът се е намирал в терминален /краен/ стадий на неговото заболяване и смъртният изход е бил практически неизбежен, въпреки каквато и да е медицинска помощ. Посочено е, че причината за смъртта на А.В. е сърдечната тампонада, довела до остра дихателна и сърдечно- съдова недостатъчност, като при евентуално направена перикардиотомия с поставяне на перикарден дренаж е съществувала минимална възможност смъртта да бъде временно отложена, но поради напредналия стадий на заболяването шанса за преживяване на пациента е бил нищожен. Според заключението на тази експертиза, поради необходимостта от поставяне на диагноза за краткото време при престоя в МБАЛ „Св. А.“ от постъпването в 18,25ч. до 199,05ч. пациентът е бил в стадии на лечебно- диагностично уточняване до настъпване на смъртния изход в 19,30ч.. Съобразно това уточнение е оказана съответна и адекватна по вид и обем медицинска помощ. В отговорите на вещите лица в о.с.з. проведено на 14.05.2016г. вещото лице М. сочи, че дори и да е оказана своевременна медицинска помощ на починалия и течността е могло да бъде отбременена дните на починалия са могли да се удължат максимум със седмица- две, месец максимум. В отговорите си вещото лице с категоричност сочи, че пациентът е бил нелечимо, тежко болен и смъртта му е била сигурна в обозримо близко бъдеще, независимо от това какво лечение ще му бъде направено. Според отговорите на вещото лице М. при отиване в спешното отделение в болницата пациентът не е представил документи, които с категоричност да насочат екипа, че става въпрос за наличие на състояние на предтампонада, което да наложи насочването му в спешна кардиохирургия. Вещото лице сочи, че времето за реакция в случая е било важно, но ако е има документ за състоянието му, който да насочи екипа в спешното отделение, това би променило възможността те да преценят състоянието му на спешност. Понататък в обясненията си това вещо лице сочи, че фактът на еветуалната смърт от сърдебната томпонада е можело да бъде избегнат, ако е била извършена своевременно перикардиоцентеза, но предвид тежкото здравословно състояние на пациента не е било изключено той да почине още по време на болничния престой от дихателна недостатъчност, емболия и т.н..

Според заключението на повторната съдебно- медицинска експертиза (СМЕ) непосредствената причина за настъпилия при В. терминален изход е терминалният стадий на онкологичното заболяване довел до тежък консумативен и интоксикационен синдром, с карциноматоза на перикардна тампонада и карциноматоза на плеврите с двустранни плеврални изливи, които в ялата си съвкупност са довели до остра сърдечна и дихателна недостатъчност, мозъчен оток с вклиняване. Вещите лица сочат, че се касае за пациент с напреднало, хронично, необратимо заболяване, като всяко от установените усложнения- плеврални, перикардни изливи, мозъчен оток, корциномна интоксикация и консумативен синдром, е можело да доведе да летален изход. Според това заключение перикардния излив става животозастрашаващо състояние, когато доведе до претампонада и перикардна томпонада, като по данни от прилежащата по делото медицинска документация, пациентът не е притежавал всички разпознаваеми клинични признаци на голям перикарден излив заради карциноматозата на перикарда и тежко увреденото му общо състояние. Сочат, че вероятно към 19,05ч. когато е настъпил хемодинамичният срив е настъпила и перикардната тампонада. Според това заключение до момента на настъпване на хемодинамичния срив в резултат на перикардната тампонада неспецифичните оплаквания на пациента, данните от прегледа и лабораторните и образни изследвания не сочат към диагнозата перикардна тампонада. Тези вещи лица сочат, че да се постави диагноза перикарден излив трябва да има анамнестични данни, ЕКГ, лабораторни изследвания, рентгенография на бял дроб и сърце, компютърна томография и ядрено магнитен резонанс, като анамнезата на пациената често е неинформативна. Вещите лица сочат, че непосредствена опоснаст за живота, налагаща спешна кардиологична операция има при претампонада и тампонада, но не и при перикарден излив, като опасността от настъпването им не се налага от анамнезата, а се установява с образни и инструментални изследвания. Вещите лица сочат, че генезата на перикардния излив е като при всички такива при онкоболни пациенти, като последица от карциноматозата на перикарда. Според тях дежурният екип е нямало как по оплакванията на пациента и оскъдната медицинска информация да постави диагноза претампонада, тъй като състоянието на пациента при постъпването му не е навеждало за наличието на такава. Вещите лица в заключение сочат, че за при пристигане в спешното отделение на ответната болница, за В. не са били налице убедителни данни за наличие на животозастрашаващо заболяване, като първоначално е укрита водещата диагноза, а представените ехокардиография и ЕКГ не е следвало да се четат, поради опасност от лекарска грешка. Вещите лица сочат, че дежурните лекари от анамнезата не са могли да разберат, че се касае за претампонада, тъй като оплакванията на пациента са били неспецифични и се припокриват с тежкото му общо състояние в резултата на напредналия интоксикационен и консумативен синдром и дихателната недостатъчност. При клиничния преглед не са описани типичните за перикардна претампонада особености на сърдечно аускултация, състояние на шийни вени, типични ЕКГ промени, рентгенологични данни, а при настъпилата перикардна тампонада са предприети своевременни и правилни реанимационни мероприятия. Сочат, че дори и при започване на лечебно- диагностичната дейност веднага при постъпване на пациента в спешното отделение не е могло да се гарантира със сигурност благоприятен изход за пациента, тъй като не е ясно колко бързи ще се стигне до правилната диагноза и да се премина към кардиологична интервенция, за която не може да се заключи доколко ще бъде успешна при пациент в толкова авансирал стадий на онкологично страдание.

Установено е по делото, при съобразяване силата на присъдено нещо на решението по частичния иск, че е налице противоправно беЗ.ействие на дежурните лекари на ответната болница, които не са оказали на пациента квалифицирана спешна, своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ. Състоянието на В. неправилно не е оценено като спешно по смисъла на чл. 99, ал.2Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода., вр. с ал.3, т.1 от ЗЗ и не е оказана незабавна помощ, насочена към предотвратяване на смъртта му при непосредствено застрашаващия живота му кардиологичен проблем. Установява се от събраните доказателства, в това число и от първоначалната и повторната съдебно- медицински експертизи, че в деня на смъртта си В. е страдал от рак на белия дроб в терминален /краен/ стадий, с прорастване към всички съседни тъкани и органи, както и че при това основно заболяване смъртният изход е бил практически неизбежен в обозримо бъдеще, независимо от своевременното предприемане на кардиологична операция от служителите на ответника, поради тежко увреденото му общо състояние. Също така се установява, че В. при постъпване в спешното отделение не е уведомил незабавно за основната си водеща диагноза, което да насочи и ускори лечебно- диагностичния процес. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на служителите в спешното отделение при ответника, за настъпване на претендираните неимуществени вреди е в размер на 1/10. При определяне на този размер съдът отчита обстоятелството, че лекарите са провели правилните при наличната анамнеза изследвания, че за непосредствената причина за смъртта- сърдечната тампонада не са били налице анамнезни и други медицински данни, както и че не са съществували типичните признаци за него, като и че не са могли да предполагат за това при първоначална липса на данни за основното, тежко заболяване на пациента, което е затруднило правилното, своевременно диагностициране. При определяне размера на приноса съдът отчита и обективния принос на основния, макар и не непосредствен причинител на леталния изход при В.- терминалният, краен стадий на карцинома на белият му дроб, който съществено е бил засегнал жизненоважни органи и системи в организма му до степен, че смъртта му е била сигурна в обозримо бъдеще.

За доказване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелия Т.К.. Според свидетелски показания на свидетеля Колев той е семеен приятел на семейство Вичеви. Свидетелят сочи, че знае че В. имал някакъв пулмологичен пробрем, че бил опериран от рак на белия дроб и семейството му и основно съпругата му се грижели за него. Сочи, че А.В. се чувствал добре, ходел на работа и очаквал, че ще оздравее. Отношенията в семейството били прекрасни, като синовете живеели в гр. С., но постоянно идвали през уикендите в Априлци. Според показанията на свидетеля смъртта на А.В. се отразила много тежко на семейството. Малкият син изпаднал в шок. Съпругата В. се затворила в себе си, вземала антидепресанти.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния родственик- съпруг на ищцата В.В. и баща на ищците Н.А.В. е в размер на по 100 000лева на всеки един от тях. За да определи размера, съдът отчита възрастта на починалия и на ищците, обстоятелството, че отношенията в семейството били на близост, любов и подкрепа. Смъртта на В. се отразила тежко на цялото семейство. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната. Предвид изложеното при отчитане посочения по горе принос в настъпване на противоправния резултат и факта, че за част от размера на иска от 1500лева е налице формирана СПН, исковете следва да бъдат уважени за сумата от по 8 500лева и ОТХВЪРЛЯни да пълния предявен размер от по 50 000лева. На основание чл. 86, ал.1, вр. с чл. 84, ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. от ЗЗД ответникът следва да бъде ОСЪЖДАн да заплати на ищците и лихва за забава от датата на деликта- 08.11.2010г. до окончателното плащане. По разноските. При този изход от делото ответникът следва да бъде ОСЪЖДАн да заплати на ищците сторените от тях разноски по делото, както следва: на ищеца В.В. сумата от 530,00лева- разноски за държавна такса, депозити за две експертизи и за разпит за свидетели; на ищците Н.В. и К.В. сумата от по 340,00лева- разноски за държавна такса. Ответникът следва да бъде ОСЪЖДАн да заплати на Адвокатско дружество „О.К.“ на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК вр. с чл. 38, ал.2Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете /изчислено съобразно претендирания размер, който е по- нисък от минималния по Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с включен ДДС/ в размер на 924,12лева. Ищците следва да бъдат ОСЪЖДАни да заплатят на ответника адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на по 1402,70лева, всеки един от ищците.

Така мотивиран, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „МБАЛ„С.А., С.“ АД, ЕИК: *******да заплати на В. К.В., ЕГН: **********, Н.А.В., ЕГН: ********** и на К.А.В., ЕГН: **********, на основание чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, сумата в размер на по 8 500лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на А.Н.В., настъпила на 08.11.2010г. в следствие противоправното поведение на служители от спешно отделение при ответника, изразяващо се в несвоевременно оказана спешна медицинска помощ, ведно със законната лихва от датата на деликта- 08.11.2010г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните предявени размери от по 50 000лева, от всеки един от ищците.

ОСЪЖДА „МБАЛ„С.А., С.“ АД, ЕИК: *******да заплати на В. К.В., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата в размер на 530,00лева- разноски по делото.

ОСЪЖДА „МБАЛ„С.А., С.“ АД, ЕИК: *******да заплати на Н.А.В., ЕГН: ********** и на К.А.В., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата в размер на по 340,00лева- разноски по делото.

ОСЪЖДА „МБАЛ„С.А., С.“ АД, ЕИК: *******да заплати на Адвокатско дружество „О.К.“, ЕИК: *******на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК вр. с чл. 38, ал.2Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 924,12лева.

ОСЪЖДА В. К.В., ЕГН: **********, Н.А.В., ЕГН: ********** и на К.А.В., ЕГН: ********** да заплатят на „МБАЛ„С.А., С.“ АД, ЕИК: *******на основание чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата в размер на по 1402,70лева, дължима от всеки един от ищците. Решението е постановено при участието на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, като трето лице- помагачи на ответника. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ: Илиана Станкова при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 3631/2015г