Решение №204/09.01.2015 ГД №3302/2014 СГС

РЕШЕНИЕ №204/09.01.2015 ГД №3302/2014 СГС Гражданско дело № 3302/2014 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт. Съдът ПРЕКРАТЯВА производството. Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване – 273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 07.10.2013г. по гр. дело № 2876/2012г. на Софийски районен съд, 37 състав, с което са отхвърлени предявените като частични обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и са присъдени разноски по делото.

Ищец: Въззивниците – ищци В.К.В., Н.А.В. и К.А.В. обжалват решението изцяло. Поддържат оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Твърдят, че е налице пряка причинноследствена връзка между смъртта на наследодателя им и несвоевременно оказаната му медицинска помощ от служителите на ответника в Спешното отделение. Сочат, че бездействието на служители на ответната болница е в нарушение на чл. 99, ал. 3, т. 1Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. от Закона за здравето /ЗЗ/, чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. и чл. 100, ал. 2Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от ЗЗ. Поддържа се, че предвид липсата на оказана спешна адекватна медицинска помощ досежно основния животозастрашаващ кардиологичен проблем, съществуващото онкологично заболяване е без значение за крайния извод. Молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново за уважаване на исковете, с присъждане на разноски.

Ответник: Въззиваемият – ответник „М.А. ЗА А.Л. С.А.” - С. АД не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Поддържа, че липсва причинно следствена връзка между смъртта на наследодателя на ищците и противоправни действия или бездействия на негови служители. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

По делото е депозирана частна жалба срещу разпореждане от 08.11.2013г. на СРС, 37 с-в, с което е оставена без разглеждане молба на ищците с правно основание чл. 248, ал. 1Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Поддържат, че молбата по чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК е допустима и молят съда да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на СРС за произнасяне по същество. Въззиваемият – ответник оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Мотиви: Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията си на въззивна инстанция, приема за установено следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира жалбата за основателна и решението като краен резултат – за неправилно.

Предявени са частични обективно съединени искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на от по 1500 лв. за всеки ищец, при цена на цялото вземане от 100 000 лв. за всеки, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 08.11.2010г., когато е настъпила смъртта на наследодателя на ищците – съпруг на В.В. и баща на Н. и К. В.и. Фактическата обстановка е правилно установена от СРС и в тази част въззивният съд изцяло препраща към мотивите на обжалваното решение по реда на чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Безспорно е установено по делото от приетата медицинска документация, заключенията на основната, допълнителна и тройна Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и събраните свидетелски показания, че наследодателят на ищците е страдал от онкологично заболяване – карцином на десен бял дроб, за което е бил опериран през м. юни 2009г. Впоследствие е имал проведени 5 курса химиотерапия, като последният преглед е бил през м. септември 2010г. На 08.11.2010г. , около 12 часа, В. бил прегледан от личен лекар в дома си в гр. А., след като около 4-5 дни не се чувствал добре. Била поставена диагноза пневмония вдясно със съмнение за плеврален излив и насочен за консултация при пулмолог в гр. Т.. При прегледа в Медицински център – гр. Т. е потвърдено наличието на голям перикарден излив след направена ехокардиография и пациентът насочен за незабавно лечение в специализирана болница по кардиохирургия. След това В. е бил транспортиран в Спешното отделение на ответната болница в гр. С. със собствен транспорт, без придружаващо медицинско лице.

Безспорно също е установено по делото, че В. е доведен в Спешното отделение в 17. 13 ч. и до 18. 25 часа е чакал реда си в приемната, без по отношение на него да са предприети някакви действия. Дежурните лекари, разпитани и като свидетели по делото, през този период са преглеждали други пациенти. Установено е по делото, че се касае за пациент в спешно състояние /съгласно т. 1.3.2.2. от Наредба № 45/2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина/, пристигнал със собствен транспорт от гр. Т. в ответната болница, без направление за хоспитализация с приложена съответна медицинска документация, който е престоял около 1. 10 мин в чакалнята на СПО на МБАЛ „Св. Анна” АД, без да бъде въведен в залата за прегледи – така и изготвения доклад на ИА „Медицински одит” /л. 10 от първоинстанционното дело/, с изводи и препоръки за изготвяне на акт за административно нарушение. Тези констатации не са опровергани от други доказателства по делото, всъщност не са и спорни и са подкрепени и от целия събран доказателствен материал. След регистрирания прием в Спешно отделение в 18. 25 часа, на пациента е оказана начална диагностична помощ – преглед, вземане на кръв и др.; към 18. 50 часа същият се оплакал от силна коремна болка, консултиран с хирург и направена инжекция. Състоянието се влошило около 19. 10 часа с настъпване на срив в хемодинамиката и спиране на дишането, пациентът бил реанимиран, но около 19. 30 часа починал.

Съгласно констатациите на всички вещи лица, в деня на смъртта заболяването карцином е било в терминален стадий на рецидив, с прорастване към всички съседни тъкани и органи, с изливане на кръв и възпалителна течност в гръдната кухина и сърцевата торбичка. При пристигане на В. в ответната болница в С., най- застрашаващ живота му е бил каридологичният проблем - събирането на възпалителна течност и кръв в сърцевата торбичка /перикард/ и сърцето, като е настъпило разкъсване на кръвоносни съдове на перикарда и изливане на кръв, която нараствайки, е довела до притискане и спиране на сърцето /сърдечна тампонада/, изразяващо се с клиничната картина на остра сърдечна –съдова и дихателна недостатъчност /заключение на тройна СМЕ/. Поради това е било наложително да се проведе оперативна интервенция – изваждане на събралата се кръв и възпалителна течност от сърцевата торбичка и отбременяване на сърцето. Според основното заключение на СМЕ, при оперативна интервенция с поставяне на перикарден дренаж, преди настъпването на сърдечна тампонада, съществува в ниска степен възможност смъртта да бъде временно предотвратена, но основното заболяване на пациента е било толкова напреднало, че шансът за преживяване е нищожен. Вещите лица по тройната СМЕ дават заключение, че се касае за последен, терминален стадий на злокачествено заболяване, със засягане на всички жизненоважни органи и болестна интоксикация на целия организъм, когато и извършването на спешна операция в каридологочина клиника не може да гарантира със сигурност благоприятен изход.

СРС е отхвърлил исковете, като е приел, че на наследодателя на ищците не е била оказана своевременно медицинска помощ, т.е. приел е наличието на противоправно бездействие на служители на ответната болница, както и на вредоносен резултат. В мотивите си първоинстанционният съд е приел обаче за недоказано наличието на пряка причинно-следствена връзка единствено на това поведение със смъртта на А. В.. СРС е приел за недоказано от страна на ищците, че и при своевременно осъществено на право на достъп до медицинска помощ, при конкретните обстоятелства смъртта на пациента не би настъпила.

Съгласно разпоредбата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: вреди, причинени на ищците от лице, на което ответникът е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; както и работникът или служителят да има вина за причинените вреди. Нормата на чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане. Настоящият въззивен състав намира, че са налице предпоставките за уважаване на исковете.

По отношение на наличието на противоправно бездействие на дежурните лекари в спешното отделение на ответната болница за около 1ч. 10 мин, мотивите на СРС са правилни и изчерпателни, поради което настоящата инстанция изцяло препраща към тях по реда на чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК. Съображенията на СРС, че забяването от 1час 10 мин, поради неоказан контрол на чакащите пациенти и неприемането на В. в работните помещения на Спешното отделение, е в нарушение на нормативни разпоредби /чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ, чл. 99, ал. 2Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. ЗЗ, чл. 100, ал. 2Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. ЗЗ, както и чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. ЗЗ вр. Правилата за добра медицинска практика, Наредба № 45/2010г. за утвърждаване на медицински стандарт Спешна медицина, Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, обн. ДВ, бр. 45/2006г. и Наредба № 29/99г.. за оказване на спешна медицинска помощ/ и на добрата медицинска практика, изискваща всеки пациент да получава адекватно на състоянието му лечение, са правилни и законосъбразни. Правилни са и мотивите на СРС, че липсата на придружаваща медицинска документация и транспортирането на В. с личен автомобил са без значение за този извод. Регистрираният прием в спешно отделение и оказването на спешна диагностика и лечение са били нормативно задължителни, поради което всички останали доводи на ответника в тази връзка, касаещи поведение на самия пациент, следва да се квалифицират като доводи за съпричиняване, но не обосновават извод за липса на противоправно бездействие на служители на ответника, което следва да бъде санкционирано. Отделно от това, за да бъде деянието противоправно и съответно да се носи отговорност за непозволено увреждане, не е необходимо да е нарушена конкретна правна норма, а е достатъчно да се нарушено общото правило да не се вреди другиму (Р 940-72-І). С оглед изложеното, за да бъде деянието, изразяващо се в горепосочените действия и бездействия на работещите при ответника лекари, не е безусловно необходимо то да е в нарушение на правна норма или на вътрешните правила на съответната болница. Правно релевантно е обстоятелството, че при наличие на спешен здравословен проблем, пациентът се е обърнал своевременно към ответното лечебно заведение, след преценка на личния лекар и на специалист в гр. Т. за необходимост от преглед на кардиолог и адекватно е очаквал лечение, което да е съобразено с установените медицински стандарти и добрите медицински практики. Пациентът се е нуждаел от квалифицирана спешна медицинска помощ, но за него не е била оказана съответната такава, съобразно съответните медицински стандарти и правилата на добрата медицинска практика, утвърдени по силата на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, с оглед пълноценното диагностициране лечение и оказване на спешна медицинска помощ. При тяхното нарушаване, то деянието несъмнено е противоправно. Извън горното, както бе посочено, в разглеждания случай са нарушени установените в нормата на чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ принципи, правото на достъпна медицинска помощ да се осъществява при прилагане на принципа на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента, установени в чл. 86 в същия закон. Състоянието на пациента при приема му на 08.11.2010 г. не е оценено като спешно по смисъла на чл. 99, ал. 2Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. вр. ал. 3, т. 1 ЗЗ - остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека и съответно не е оказана незабавна медицинска помощ, насочена към предотвратяване смъртта на пациента, с оглед кардиологимният му проблем, непосредствено застрашаващ живота му.

Смъртта на наследодателя на ищците се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка както със съществуващото онкологично заболяване, така и с несвоевременно оказаната спешна медицинска помощ при постъпването му в ответното лечебно заведение на 08.11.2010 г.в 17. 13 часа. Преценката за наличието на причинната връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат изисква съвкупен анализ на всички ангажирани по делото доказателства, съобразяване на всички факти по делото, отчитане на връзките между тях, на база на опитните правила и логиката – така и задължителнната практика на ВКС, обективирана в решение, постановено по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК – решение № 508/18.06.2010г. по гр.д. № 1411/2010г. на ВКС, ІІІ ГО. В случая е налице причинно-следствена връзка между несвоевременно оказаната спешна медицинска помощ на В. при приема му в ответното лечебно заведение на 08.11.2010 г. и смъртта. Доводите в жалбата в тази връзка са основателни, а възраженията на ответника – неоснователни. Констатациите на вещите лица, че и при спешна операционна интервенция в кардиологична клиника не може да се гарантира благоприятен изход, не налагат различен правен извод, с оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В случая ответникът следва да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че и при липсата на забавянето от 1 час и 10 мин, т.е. при своевременно изваждане на събралата се кръв и възпалителна течност от сърцевата торбичка и отбременяване на сърцето, смъртта би настъпила. Такова доказване липсва по делото. Обстоятелството, че е налице и друго основно заболяване, както и обстоятелствата по транспортирането и медицинската документация, са относими при определяне размера на обезщетението като факти, довели до съпричиняване на крайния резултат. Поради изложеното, въззивният съд не споделя доводите на ответника, възприети от първоинстанционния съд, за липса на причинно-следствена връзка между противоправно поведение на служители на ответника и смъртта на В., което следва да бъде санкционирано. Налице е такова бездействие, тъй като не е обезпечено максимално бързото приемане на пациента и незабавната диагностика и започване на лечението. Пациентът е чакал да бъде прегледан в продължение на повече от час. Обстоятелството, че липсва категоричен извод от вещите лица дали смъртта би настъпила точно в този момент и при своевременна операционна намеса, не може да рефлектира в правната сфера на ищците. При установеното бездействие на служители на ответника за посочения период и изключително спешната нужда от реакция за решаване на кардиологичния проблем, дори и пропуснатият минимален шанс за удължаване на живота на пациента обуславя извод за наличие на причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В хода на процеса призумпцията по чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за вина не е оборена.

По изложените съображения съдът приема, че са налице виновни и противоправни действия и бездействия на служители на ответната болница при и по повод изпълнение на възложената им работа, които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт на А. В.. В резултат на смъртта му, ищците – съпруга и синове, са претърпели неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Съгласно чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД за вреди от деликт обезщетението обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай е безспорно установено по делот, че за ищците са настъпили неимуществени вреди, свързани с тежките негативни емоционални преживявания в резултат от внезапната загуба съответно на баща и съпруг. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, по арг. от чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968г., понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото починало лице, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да определи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая съдът намира, че предявеният като частичен размер от по 1500 в. за всеки от ищците следва да бъде присъден изцяло, тъй като е минималният, който следва да обезщети вредите от загубата на съпруга и бащата А. В.. В тази връзка съдът съобрази както възрастта на починалия наследодател на ищиците, така и наличието на основното онкологично заболяване, както и всички останали обстоятелства, довели до съпричиняване – начина на транспортиране на пациента, приложената медицинска документация и всички останали факти по делото. При определяне на азмера на дължимото обезщетение, който съставлява справедливо овъзмездяване на претърпените от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на увреждането, интензитета, продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането /решение № 17/27.02.2013 г. по т. д. № 266/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК /. При така изложеното, с оглед принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, съдът счита, че претендираните частични размери на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат присъдени.

С оглед изложеното, жалбата е основателна и въззивният съд следва да отмени решението изцяло и да уважи предявените частични искове, като се присъди претендираната сума от по 1500 лв. на всеки, ведно със законната лихва от . С оглед отмяна на решението и в частта, с която на ответника са присъдени разноски в размер на 3500 лв. – адвокатско възнаграждение, подадената отделно частна жалба срещу разпореждането за оставяне на молбата по чл. 248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК без разглеждане, се явява без предмет. По изложените съображения частната жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Предвид изхода на спора, на въззивниците следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, които възлизат на сумата 1080 лв. – държавна такса и депозити за СМЕ пред първонистанционния съд и 90 лв. – държавна такса за въззивното производство. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани, тъй като липсват доказателства за уговорено и заплатено такова.

Така мотивиран, Софийският градски съд, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение от 07.10.2013г. по гр. дело № 2876/2012г. на Софийски районен съд, 37 състав, с което са отхвърлени предявените като частични обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и са присъдени разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „М.А. ЗА А.Л. С.А.” - С. АД, ЕИК *********** да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, на В.К.В., ЕГН **********, Н.А.В., ЕГН ********** и К.А.В., ЕГН *********, сума от по 1 500 лв. /на всеки от тях/ - частичен размер на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Н. В., починал на 08.11.2010г., при претендиран пълен размер на всяко от обезщетенията от по 100 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 08.11.2010г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „М.А. ЗА А.Л. С.А.” - С. АД, ЕИК ******* да заплати на В.К.В., ЕГН **********, Н.А.В., ЕГН ********** и К.А.В., ЕГН *********, на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, сумата 1080 лв. – разноски пред СРС и сумата 90 лв. – разноски пред СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В.К.В., ЕГН **********, Н.А.В., ЕГН ********** и К.А.В. срещу разпореждане от 08.11.2013г. на СРС, 37 с-в, с което е оставена без разглеждане молба с правно основание чл. 248, ал. 1Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като процесуално недопистума.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. Решението в частта, имаща характер на определение, подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в 1 - седмичен срок от съобщенията. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-а състав, в публично заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАШЕВ ВИОЛЕТА НЕШКОВА при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Нешкова гражданско дело № 3302 по описа за 2014 год.