Решение № 4860/04.07.2017 ГД № 7908/2013 СГС

РЕШЕНИЕ № 4860/04.07.2017 ГД № 7908/2013 СГС Гражданско дело № 7908/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Ищец: Производството е образувано по подадена от А.П.Д. искова молба срещу „Аджибадем сити клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД (с променено наименование от М. „Токуда болница София“ АД), с която е предявен иск за осъждането й да му заплати сумата от 27 000 лева неимуществени вреди и 3 000 лева имуществени вреди, ведно със законните лихви в размер съответно на 15 334.81 лева и 1 703.93 лева за периода 11.06.2008 г. – 11.06.2013 г. и законните лихви от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищец: Ищецът твърди, че на 25.05.2008 г. на екскурзия на Витоша, в близост до с. В. си ударил главата отзад на объл речен камък, падайки по гръб в дупка, след което бил приет по спешност за лечение в „Пирогов“. На 30.05.2008 г. след неколкодневен престой лекарите заявили, че трябва да го изпишат и лечението да продължи в друга болница. От „Пирогов“ го изписали с диагноза „комоцио“, за която били предвидени пет дни клинична пътека. Майката на ищеца предложила да заплати допълнителен болничен престой, докато бъде готов резултатът от друго изследване за уточняване на окончателната диагноза и да продължи лечение, но получила отказ. Вместо това, лекарите от „Пирогов“ се свързали с техен бивш колега – д-р К., с молба да го приемат в болница „Т.“. В диагнозата, с която изписали Д., било посочено като придружаващо заболяване „obs. cysticerosis. st. post meningencefalitis“.

На 30.05.2008 г. ищецът постъпил за лечение в „Т.“. При срещата на майката на А. с д-р К. последният й казал, че ще предприеме хоспитализация в продължение на 10 дни, за което било необходимо да се внесе сумата от 3 000 лева. След внасяне на сумата А. бил приет в болницата с цялата документация от „Пирогов“ – епикриза, компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). На лекарите било обяснено състоянието на болния и причината – мозъчен кръвоизлив. Майката на ищеца описала подробно и състоянието на А. преди травмата – че е прекарал туберкулозен менингит, който е напълно излекуван. Преди травмата А. бил в нормално психично състояние, изкарал шофьорска книжка, успешно положил изпит и започнал обучение в СУ „Св. К.О.“.

В „Т.“ на А. бил направен КТ, според който „субтратерториално вдясно фронтопариетално са намира малък хигром. В съседство субкортикално се визуализира малка огнищна лезия с висок интензитет централно и фин хиподенсен вал. След аплициране на к.м. се установи повишаване на плътността на описаната лезия (увреждане, нарушение на тъкан) по периферията при запазване на перифокалния хиподенсен вал…“ С КТ на 26.05.2008 г. в „Пирогов“ била установена малка хеморагична контузия вдясно фронтално. От разчетите на двете КТ-изследвания се установявало, че към момента на хоспитализацията А. е бил с данни за мозъчен кръвоизлив и хигром. При мозъчния кръвоизлив се налагало задължително лечение – инвазивно или медикаментозно за разсейването и отстраняването му. При хигром следвало да се установи каква е течността, причината за появата й и надлежното й евакуиране. При данни за лезия също е следвало да се установи техния характер, причините за съществуването им и предприемане на адекватно лечение. При данни за травма на главата не били предприети диагностика за уточняване състоянието на пациента и съответно лечение. За Д. били положени единствено палиативни грижи, като в „Т.“ постъпил за продължаващо лечение.

По време на престоя в ответното болнично заведение, на 06.06.2008 г. А. бил консултиран по документи в СБАЛ по Инфекциозни болести, откъдето заявили, че находката не отговарял на паразитоза и препоръчали лумбална пункция за микробиологично изследване, с оглед предходно заболяване. От СБАЛИПБ издали направление за консултация до „Т.“, където лумбална пункция не била извършена. На 09.06.2008 г. майката на А. потърсила начин да изпълни указанието за лумбална пункция. От ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ги препратили към СБИЛАБ „Проф. И.К.“, а от там ги насочили към УМБАЛНП „Св. Наум“ с искане за настаняване в неврологична клиника за лумбална пункция. На 10.06.2008 г. била осигурена линейка, с която А. бил закаран в УМБАЛНП „Св. Наум“, но там отказали преглед и прием както в неврологично, така и в психиатрично отделение. Д. бил насочен към Градския психодиспансер. От там също последвал отказ за приемане на пациента. Накрая бил приет по спешност във ВМА, откъдето на 11.06.2008 г. бил изписан без подобрение.

Ищец: Ищецът твърди, че при постъпването му в „Т.“ за него били полагани грижи, без обаче те да допринесат за изясняване на състоянието му и да се предприеме адекватно лечение. Черепно-мозъчната травма от падането и последиците от нея не били лекувани. Вместо това се обсъждал кататонен ступор, представляващ последица от травмата. Според консултативния преглед с психиатър имало данни за катотонен ступор с вероятно ендогенна етиология. Образните изследвания били пренебрегнати. Не била изяснена окончателната диагноза. Вследствие падането А.Д. получил мозъчен кръвоизлив, като лекарите в „Т.“ знаели за получената травма, с данните от КТ-изследванията, анамнезата и имали лично възприятие за реалното състояние на пациента. Въпреки това, те не предприели адекватни мерки за уточняване на състоянието на Д., за поставяне на правилна диагностика, което довело до липса на лечение според нуждите и състоянието на пациента. Не били назначени достатъчно по количество, вид и обем изследвания за диагностициране, а наличните не били правилно анализирани. При правилно и своевременно лечение било възможно пълно или поне частично възстановяване на състоянието на Д.. На 17.03.2009 г. в УМБАЛ „Александровска“ изследвали ликвора на ищеца и се установило наличие на кръв, доказващ съществуващия към 25.05.2008 г. мозъчен кръвоизлив. След проведени множество КТ и ЯМР изследвания се установило, че петното в мозъка е изчезнало, което означавало, че кръвоизливът се е разнесъл. На образните изследвания ясно личали увредените мозъчни клетки, следствие от липса на евакуация или медикаментозно разсейване на кръвоизлива. Нарушението на задълженията на лекарите в ответната болница довели до изписване на пациента без подобрение на състоянието му. В продължение на пет години А. бил все още в същото състояние, в каквото бил изписан от „Т.“. В резултат на липсата на правилно приложено лечение настъпила невъзможност за пълно или частично възстановяване на ищеца. Словесният контакт с него бил затруднен. Липсвали асоциативни реакции и мислене. В ежедневните си нужди бил изцяло зависим от семейството си. Прогнозата за възстановяването му била неблагоприятна. Д. бил в състояние на тежка инвалидизация, невъзможност да полага труд, да води личен и социален живот и зависимост от чужда помощ в ежедневието. За претърпените от ищеца неимуществени вреди се претендира обезщетение в размер на 27 000 лева, ведно със законните лихви от датата на увреждането – 11.06.2008 г. до окончателното изплащане, както и 3 000 лева имуществени вреди, заплатена без основание сума, ведно със законната лихва от 11.06.2008 г. до окончателното изплащане.

Ответник: Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените срещу него искове. Д. бил приет след извършен хоспитализационен преглед. На пациента и родителите му било разяснено, че тъй като болният вече е бил диагностициран и лекуван в „Пирогов“ по клинична пътека и НЗОК не заплаща двукратно лечение по една и съща пътека в рамките на 30 дни, единствената възможност за хоспитализация в „Т.“ бил платен пакет по официален ценоразпис на лечебното заведение. За заплащането на сумата от 3 000 лева била издадена фактура на 02.06.2008 г.

Ответник: Ответникът възразява, че е било необходимо оперативно лечение на Д., тъй като липсвали данни за неврохирургично заболяване, подлежащо на този вид лечение. Невинаги подлежали на оперативно лечение и хигромите. Правилността на проведеното консервативно лечение се потвърждавала от контролно-диагностичен магнитен резонанс на 15.01.2009 г., според който главният мозък на пациента бил в абсолютна норма и без прекарана контузия. В периода 2005 г. – 2008 г. Д. многократно бил лекуван в психиатрични заведения, включително във ВМА. Консултацията с психиатър установила кататонен ступор с вероятно ендогенна етиология. Данни за това се съдържали и в консултацията в СБАЛИБ „Проф. И.К.“, според която се касаело за „шизофренна психоза“. Вследствие проведеното от ответника лечение Д. бил напълно излекуван от черепно-мозъчната травма. Правилно било диагностицирано и психичното състояние на ищеца, датиращо отпреди травмата, поради което бил насочен за лечение в специализирано психиатрично заведение. Възразява за погасяване на претенциите по давност. Поради липса на предпоставките по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, моли исковете да бъдат отхвърлени.

Мотиви: Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. За ангажиране на отговорността на ответника, в тежест на ищеца беше да докаже, че от определено деяние (действие или бездействие) са настъпили вреди, както и наличието на факти, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя на работата, от която са произтекли вредите. В случая ищецът А.Д. извежда основанието на иска си за обезщетяване на претърпени от него вреди от противоправно действие на служители при ответника, изразяващо се в неправилно поставена диагноза, липса на своевременно и адекватно лечение на получена на 25.05.2008 г. черепно-мозъчна травма, в резултат на което е изпаднал в постоянно тежко състояние на инвалидизация. Съгласно чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " от ГПК, в тежест на страната, която твърди благоприятни за себе си факти е да ги установи с допустимите и относими по делото доказателства. В тежест на ищеца беше да докаже извършеното от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, действие, засягаща по неблагоприятен начин правната сфера на ищеца, настъпването на вреди в посочения размер и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите.

Мотиви: Не се спори по делото и от приетото по делото заверено копие на ИЗ № 10177/2008 г. за проведено в „Т.“ лечение се установява, че ищецът е приет в болничното заведение на 30.05.2008 г. с диагноза при постъпването „вътречерепна травма“. На 03.06.2008 г. е направено образно изследване и е дадено заключение за находка като при малък фронто-париетален хигром вдясно, вероятност за контузионно огнище и малък абсцес, несвързан с прекараната травма. От приема на пациента до изписването му на 11.06.2008 г. ежедневно е следена телесната му температура. Проведена е консултация с паразитолог, според заключението на когото находката не отговаря на паразитоза, а за изследване на рецидив на менингита е насочен за микробиологично изследване. На 05.06.2008 г. е проведена консултация с психиатър и по анамнеза, снета от майката на пациента А.Д., през 2004 г. прекарал менингоенцефалит. Първи контакт с психиатър бил проведен през 2005 г. и до 2008 г. неколкократно бил лекуван от психиатрични служби, включително във ВМА по повод на възбудни и потиснати състояния, вероятно кататонен ступор ↔ възбуда. Редовно провеждане на противорецидивно лечение липсвало. Според психиатричния статус, Д. е бил говорно и двигателно потиснат – с мускулна скованост, липса на словесен контакт. Отбелязани са и клиничните данни за кататонен ступор – вероятно ендогенна етиология. Дадени са препоръки за интензивно обгрижване. Психиатърът е предложил, при изключване на хирургичен проблем, пациентът да се насочи в психиатрична клиника за лечение по спешност. Ако не приема храна и течности – вливания. Обърнато е внимание на опасността от възбуда! Пациентът е преценен като подходящ за хоспитализация по спешност в психиатрично заведение поради съмнения за диагноза по МКБ F20, отговаряща на форма на шизофрения, възможно и вторично обусловена. На 06.06.2008 г. не е била констатирана съществена промяна в състоянието на А.Д., който е бил спокоен, но без установен словесен контакт с него. На 11.06.2008 г. Д. е изписан, като в епикризата на неврохирургията на „Т.“ е вписана окончателна диагноза „кататонен ступор с вероятно ендогенна етиология“. Освен консултацията с психиатър, основание за окончателната диагноза са дали и данните от изследванията за липса на органични промени на нервната система, обуславящи психичната продукция и липса на неврохирургично заболяване, изискващо оперативно лечение. В епикризата фигурират данни за наличие на малък хигром, малка огнищна лезия и фин хиподенсен вал, а останалият мозъчен паренхим е с нормална структура и плътност. Нормално представен малък, продълговат мозък, нормално разположение на вентрикуларната област в областта на двете орбити и ретрообриталното пространство. При ново образно изследване на 15.01.2009 г. в „Т.“ не са визуализирани промени в сигналния интензитет на мозъчния паренхим. Не са били установени МР находки, известни от предходни магнитно-резонансни томографии.

Мотиви: Изготвеното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) от специалисти невролог и неврохирург е дало отговор на поставените и от двете страни въпроси. Според вещите лица д-р Н. В. и д-р И. Р. клиничната симптоматика, проведените диагностични изследвания, анамнезата и външната изява не отговаряли на наличие на травматичен мозъчен кръвоизлив. Загубата на говор, липсата на усещане на болка и чувствителност се свързвали с кататонен ступор и психоорганичен синдром, които нямали връзка с прекараната черепно-мозъчна травма. Мозъчното сътресение се свързвало с краткотрайна загуба на съзнание по време на травмата и наличие на главоболие, гадене и повръщане за период от 3 до 10 дни, след което за период до 20 дни настъпвало пълно възстановяване, без последствия за здравето на болния. При мозъчен кръвоизлив, какъвто не е диагностициран при Д., оперативно лечение се налагало само при големи кръвоизливи, а при по-малки такива – консервативно лечение. Лошата прогноза при пациента се определяла от тежките последици на прекарания възпалителен процес на централната нервна система през 2004 г. – мозъчен енцефалит, с последвало психично заболяване. В случай, че е бил налице мозъчен кръвоизлив, прогнозата би била добра, тъй като той би се резорбирал и пациентът би се възстановил. При травматичен мозъчен кръвоизлив имало известна опасност от посттравматична епилепсия (20%). В „Т.“ били проведени КТ и магнитно-резонансна томография (МРТ), като последната представлявала златен стандарт в диагностиката на главния мозък, с по-висока диагностична характеристика от КТ. Във всички етапи от лечението на Д. била проведена прецизна диагностика, а предприетите процедури били в съответствие с добрата медицинска практика и медицинските стандарти в РБ. Въз основа на събраната по делото медицинска документация вещите лица са категорични, че не се е налагало оперативно лечение на Д. от какъвто и да било характер. Що се отнася до установения хигром при МРТ, в случая той е бил с незначителна големина и оперативно отстраняване не се е налагало. Лезията в мозъчния паренхим била вследствие невроинфекция, но категорично не се свързвала с мозъчен кръвоизлив. Освен това, тя била налична в разчитането на МРТ от 2004 г. в епикриза от МБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД. Така даденото от вещите лица заключение съдът кредитира като подробно, обосновано и съответно на доказателствата по делото. Не могат да бъда споделени възраженията на процесуалния представител на ищеца, че отговорите на поставените на вещите лица въпроси са хипотетични, спекулативни и неточни. В значителна част, относно наличието на мозъчен кръвоизлив, прецизността на поставената от ответното лечебно заведение диагноза и приложеното лечение, отговорите са категорични. Условността и несигурността се отнасят до ирелевантните за спора факти относно конкретната причина за внезапния кататонен ступор при Д., предизвикал безпомощното състояние, в което е изпаднал. Дали той е вследствие от прекараната през 2004 г. невроинфекция, или има ендогенен произход, или е проява на психиатрично заболяване, от което е страдал преди 25.05.2008 г. е без значение в конкретния случай, доколкото в настоящото производство ищецът ангажира отговорността на „Т.“ за несъобразено с медицинските стандарти поведение по диагностициране и лечение.

Мотиви: Като съобрази заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), пояснено и при изслушването на вещите лица в съдебното заседание на 07.04.2017 г., съдът приема, че липсва причинно-следствена връзка между тежкото здравословно състояние на А.Д. с проведеното в ответното болнично заведение лечение в периода 30.05.2008 г. – 11.06.2008 г. Налице са безспорни данни за това, че още през 2004 г. е препоръчана консултация с психиатър, тъй като се касае за пациент с дебют на шизофренна психоза, който е показен за болнично психиатрично лечение. В епикризата от 26.08.2004 г. на МБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД – София, където А.Д. е постъпил за лечение на вирусен менингоенцефалит е отбелязано, че обективно психоморно ступорно състояние на пациента затруднява изследването. Установени са силно удължено латентно време за отговор, анамнестични данни за слухови халюцинации, идеи за инсценировка, психомоторна възбуда. Според обсъждането на лекарския екип в МБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД – София през 2004 г. психичната симптоматика пациентът е развил по време на престоя в клиниката. Допусната е възможността да се касае за психоорганичен синдром при мозъчен възпалителен процес или дебют на шизофрения, провокиран от мозъчно органично заболяване. Пациентът е насочен за нова консултация с психиатър за определяне на по-нататъшното поведение и лечение. За провеждани консултации и лечение се съдържат данни и в показанията на И.Д., майка на ищеца. Тъй като увредите не са били ниво органични промени на нервната система и лечима по оперативен път увреда на мозъчната функция, за лекарите в „Т.“ е било излишно да прилагат инвазивно лечение. Професионално и адекватно се е оказало решението им да насочат пациента за консултация с психиатър, който е поставил диагноза, съответна на тази, за която са открити обективни данни от лекарите от УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД – София през 2004 г. Липсата на съществен елемент от състава на непозволеното увреждане – противоправно поведението на лице, на което ответникът е възложил работа, изразяваща се във възстановяване на здравето на пациентите, обосновава неоснователност на претенцията. Не се доказа и причинно-следствена връзка между сочените от ищеца вреди и приложеното лечение. Последното е било съобразено с всички правила на добрата медицинска практика и с медицинските стандарти. Многобройните изследвания и консултации със специалисти в различни области на медицината доказват добросъвестно и професионално поведение от страна на медицинския екип на ответника. Свидетелски показания не са от естество да разколебаят извода на съда за липса на противоправно поведение от лица, на които ответникът е възложил извършване на дейностите по диагностика и лечение на болни. По така изложените съображения предявеният от А.Д. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди подлежи на отхвърляне, както и акцесорният иск за присъждане на мораторни лихви върху главницата от 27 000 лева за периода от 11.06.2008 г. до окончателното изплащане. Недоказана е и претенцията на ищеца за заплащане на 3 000 лева обезщетение за имуществени вреди. В история на заболяването № 10177 е отразено, че приемът за лечение в „Т.“ е по желание на близките на А.Д.. Ответното лечебно заведение е частна болница и лечението в нея се извършва срещу заплащане от пациентите. Заплатените 3 000 лева не представляват имуществена вреда за ищеца, тъй като срещу тази сума са му извършени множество изследвания за уточняване на състоянието му и е приложеното съответното лечение. По така изложените съображения предявеният от Евгени И. иск следва да бъде отхвърлен, както и акцесорния иск за заплащане на мораторни лихви. Съобразно изхода на спора, разноски се дължат на ответника. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 300 лева. Нормата на чл. 25 от Наредбата е приложима, с оглед изменението на чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК (ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.), в сила към датата на приключването на устните състезания по делото. Дължимите на „А.С.К.МБАЛ Т.“ АД разноски са на обща стойност 660 лева.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.Д., ЕГН ********** срещу „А.С.К.МБАЛ Т.“, ЕИК ******** искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 27 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправилно диагностициране и лечение в периода 30.05.2008 г. – 11.06.2008 г. и имуществени вреди в размер на 3 000 лева по фактура № 0040008032/02.06.2008 г. за палеативни грижи за тежко болни с невроонкологични заболявания и мораторни лихви върху главниците за времето от 11.06.2008 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, А.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.С.К.МБАЛ Т.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 660 лева разноски за производството. Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВАкато сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7908 по описа на съда за 2013 г.