Решение № 167155/10.07.2017 ГД № 20190/2015 СРС

РЕШЕНИЕ № 167155/10.07.2017 ГД № 20190/2015 СРС Гражданско дело № 20190/2015 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството е образувано по кумулативно съединени искове с правно основание ЗЗД, предявени от П. Х. М. срещу УМБАЛ [фирма] за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, съставляващи претърпени от ищеца болки и страдания от многократни операции по вина на ответника, причинена инфекция и трайна увреда-инвалидизация, от която търпи неудобства в обслужването си, в бита и като последица-ограничено социално общуване, както и имуществени вреди в размер на 9 195 лева, съставляваща, съставлявщи сторени разходи, от които 6000 лева за медицински изделия-метални импланти за „транспедикуларна гръбначна стабилизация”, 1850 лева за избор на екип, 700 лева за избор на екип, 400 лева – тъканно лепило и 238 лева за операционни конци за операцията през 2012г.

Ищец:

Ищецът излага в исковата си молба, че има дългогодишно страдание, изразяващо се в болки в кръста и затруднена походка (лумбоишиалгия Hernia discalis L3-L4 sinistra), въпреки това ходел с бастун, шофирал кола и се обслужвал самостоятелно.

В началото на 2009г. узнал от от приятели, че в болница С. И. Р. С. има много добри неврохирурзи, които могат да го оперират, за да се премахне болката и за подобряване на походката, така че да не ползва бастун. След консултация е професор В. Б. от ответната болница, на 29.04.2010 постъпил в Клиниката по неврохирургия на болница С. И. Р.. При приема, проф. Б. му обяснил, че операцията е рутинна и че ще го изпишат след една седмица, като след това ще може да ходи без бастун и болката ще отшуми напълно. Доверил се напълно, тъй като преди години бил лежал там два пъти и имал добро мнение.

Проблемите му започнали точно след тази операция, бил приет от младия лекар Я., като лекуващ лекар му бил д-р С., а от време на време виждал и сина на проф. Б.. Самият професор видял единствено преди операцията, но не знае дали точно той го е оперирал. След извеждането му от упойка се оказало, че от оперативната рана изтича ликвор /течност, в която „плува“ гръбначния мозък/. Това наложило повторна операция, за да се поправят пропуските на първата. В болницата прекарал общо 2 месеца и половина /от 29.04.2010 до 16.07.2010г./, повечето от които в реанимация, вместо една седмица, както предварително бил информиран.

Когато го изправили на крака усетил силна болка в кръста и нещо изщракало. Твърди, че го изписали в състояние по – лошо от това, в което е бил приет, болките били още по – силни, вече не можел да ходи нито с два бастуна, нито с патерици. Не можел да направи и две крачки без чужда помощ. Оплакал се на д-р Стоянечев, а той го попитал „Ти какво искаш, още два месеца ли да лежиш тука? Постепенно ще се оправиш, имай търпение:' Излага, че проявил търпение до м. септември, но състоянието му не се променило.

На 17 септември 2010 г. Му било направено изследване с Ядрено-магнитен резонанс, като от него се установило че един от винтовете, вместо в тялото на прешлена е попаднал в гръбначния канал и притиска гръбначния мозък. Установило се и наличие на „течни колекции“ от двете страни на гръбнака, свързани по между си и с гръбначно-мозъчния канал. До средата на 2011г. провеждал рехабилитации, но така и не могъл да се възстанови, като вече се придвижвал само с инвалидна количка, а болките в кръста били нетърпими.

През август 2011г. го приели в болницата, за да прекъснат сетивните нерви, като последен опит да намалят болките, но резлутат не бил постигнат, дори след последната още една година рехабилитация.

През м.юни 2012г. отново бил приет в болницата, като платил 700,00 лева за избор на екип и 400,00 лева за тъканно лепило. Доц. К. извадил винта, който преминавал през гръбначния канал, а оперативната рана се инфектирала и настъпила некроза. От раната били изолирани бактерии- златист стафилокок и така го изписали с отворена рана. Налагало се близките да му слагат превръзки месеци наред. През отворената рана се виждали прешлените и поддържал постоянна температура. Това наложило следваща операция през м. септември същата година, като раната останала отворена до пролетта на 2013г., когато отново бил опериран и докторите извадили и останалата част от поставената при първата операция през 2010г. метална плака и направили пластика на отворената оперативна рана.

На 19.09.2013г. била направена електромиография в МДЦ [фирма] С.. Установено било пълно мълчание на мускулите на стъпалата, като в десния крак се отвеждали слаби забавени мускулни отговори само вдясно, а в левия крак напълно липсвала волева активност. Установена била тежка неврогенна двустранна мускулна атрофия в долните краници, по силно изразена в ляво. С оглед изложеното счита, че в резултат на препоръчаното му и приложено по лекарска препоръка оперативно лечение, което според увурунията на лекуващия му лекар не е следвало до такива последици, здравословното му състояние е толкова влошено, че изключва възможността да се самообслужва и придвижва самостоятелно, без чужда помощ. Твърди, че понастоящем не може да извършва дори ежедневните си битови протребности, без помощта на близките си. Придвижва се само с инвалидна количка, почти цялото си време прекарва в дома си на легло или на стол. Прекъснати са му всякакви социални контакти и има усещането, че е бреме за близките си.

Освен влошеното му здравословно състояние, резултат на проведеното лечение, счита за увреждащи също и множеството операции, на които е бил подложен, за да се поправят щети, нанесени от операцията на 14.05.2010г., отворената оперативна рана в продължение на близо година, причинената вътреболнична инфекция на оперативната рана и направените разходи за заплащане на медицинско изделие /извадено в последствие и останало в болницата/, за избор на екип и др.

Твърди, че периодът на нанасяне на увредата е от м.04.2010г.-извършване на първата операция до м.02.2013г.-извършване на последната операция за пластика на оперативната рана. Твърди, че последиците продължават и до днес.

Счита, че в резултат на неизпълнение на нормативно определените им в чл. 92, ал.1. т.3 и т.5 от 33 задължения, имащи значение и отношение и към извършването на информиран избор и съгласие на пациента по отношение на предлаганата му медицинска услуга, е нарушено правото ми по чл. З. ал.2а от Х. на основните права в ЕС и по-специално по отношение на непредставената му пълна информация относно риска от интервенцията за общото му здравословно състояние. Излага, че от получения резултат е видно, че от страна на лекарите от ответното лечебно заведение, респ. от самото него са нарушени и чл.86. ал.1. т. 3 и т. 10 от 33. Нарушени са изискванията и на чл.88 от 33, като не му е била представена информация за предлаганото лечение, рискове и вероятни неблагоприятни последици, по начин който да му позволи информиран избор и решение. Наред с това счита, че като е допуснал навлизане на левия винт в гръбначния канал, като е допуснал след операцията да изтича ликвор от оперативната рана, като е допуснал събиране на колекция от ликвор извън гръбначния канал /от двете страни на гръбначния стълб/, като е допуснал инфекция на оперативната рана и двукратно е изписан с отворена рана, без да е завършен лечебния процес, то лекуващият го лекарски екип от ответната болница е проявил груба небрежност и немарливост при изпълнение на лекарските си задължения, която е довела до сегашното му състояние на трайна доживотна инвалидизация от кръста надолу.

Твърди, че ако е бил уведомен, че ще в резултат на предложената му интервенция ще изтърпи толкова много болки, страдания и ще загуби толкова време и финансови средства, за да остане прикован към инвалиден стол, е нямало да се съгласи на операцията в тази болница, а е щял да потърси помощ другаде, къде да му бъде гарантирано подобрение, а не влошаване на състоянието или изобщо нямало да се подлага на операция.

Твърди, че при постъпването му за пръв път в ответната болница с мнение за операция е можел да се придвижва сам, макар и с бастун, както и да се самообслужва, въпреки болките и слабото провлачване на краката все пак можел да ходи и се чувствал самостоятелен и независим, като в т.ч. и способен да шофира сам колата си. Постъпил в болницата, воден от волята и желанието си за постигане на подбрение в здравословния му статус, за което получил уверение от приемащия го д-р В. Бусареки. Твърди, че факт, макар и печален е сегашното му положение доживотно инвалидизираи и зависим от други хора.

От гореизложеното, счита, че извършената на 14.05.2010 г. в УМБАЛ [фирма] С. операция и последващите й, не отговарят на стандартите на съвременната медицинска наука и практика. Целта на приложеното му лечение не била постигната, въпреки предварителните уверение. Здравослоното му състояние не само не се подобрило, а значително се увредило. Твърди, че медицинският екип проявил небрежност и безотговорност, в резултат на които са допуснати сериозни грешки, довели до усложнения и станали причина за още допълнителни операции. Твърди, че пряка и непосредствена последица от това противоправно поведение е, че през времето от 14.05.2010г. до настоящият момент търпи непредвидени нежелани болки, страдания и неудобства, които са прекомерни в сравнение с даденото му преди увреждащата го интервенция лекарско мнение за очакван ефект. Излага, че в резултат на причинената ми вътреболнична инфекция е обречен на перманентни страдания и неудобства до като е жив. Твърди, че понастоящем оперативната му рана отново секретира, което означава, че причинената му инфекция отново се е активирала. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми.

Ответник:

Ответникът МБАЛ [фирма], представя писмен отговор в законоустановения срок. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Твърди, че не е налице противоправно поведение на лекуващия екип, довело до търпените от ищеца вреди. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, предвид разпоредбата на и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното.

От изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), подробно изготвена от вещото лице Г. се установява, че от ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ НА ТЕЛК от 2012 г. Е видно соматичното (телесното) здравословното състояние на ищеца М., което е тежко. Това личи от оформените диагнози в това решение, които са: РАК НА ДЕСНИЯ ТЕСТИС. СЪСТОЯНИЕ СЛЕД ОТСТРАНЯВАНЕТО МУ. СЪСТОЯНИЕ СЛЕД ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕ И ХИМИОТЕРАПИЯ ПО ПОВОД НА МЕТАСТАЗИ ОКОЛО АОРТАТА И ХЪЛБОЧНИТЕ ОБЛАСТИ. СЪСТОЯНИЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯ ЗА ДИСКОВА ХЕРНИЯ НА НИВО ЛЗ-Л4 - 2001 И 2006 г. СЪСТОЯНИЕ СЛЕД ЧАСТИЧНА ЛАМИНЕКТОМИЯ НА Л2 И РЕЛАМИНЕКТОМИЯ НА ЛЗ, СТАБИЛИЗАЦИЯ НА ЛЗ-Л4. СЪСТОЯНИЕ СЛЕД РЕЛАМИНЕКТОМИЯ НА Л3-4 С ТРАНСПЕДИКУЛАРНА СТАБИЛИЗАЦИЯ -м.7.2012 г. ТЕЖКА ДОЛНА ВЯЛА ПАРАЛИЗА. Това тежко здравословнто състояние съществува от 1984 г., като по ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ от 09.09.2005 г. за 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ за срок от 2 години, като това решение и уврежданията на гръбначния стълб с тежка долна вяла парапареза са съществували преди оперативните намеси в лечебното заведение ответник по настоящето дело. ГД. В мотивите е записано: „ТЕЖКА ДОЛНА ВЯЛА ПАРАПАРЕЗА, ОГРАНИЧАВАЩА САМООБСЛУЖВАНЕТО, НАСТЪПИЛА КАТО ПРОЯВА НА ПОСТЛЪЧЕВ МИЕЛИТ, СЪОБОСЛОВЕН ОТ ПРОВЕЖДАНА ХЕРНИОТОМИЯ ПО ПОВОД ДЪЛГОГОДИШНА ДИСКОВА ХЕРНИЯ ЛЗ-Л4. Ф. от образно изследване. Диагноза СПОНДИЛОАРТРОЗА НА БУЛБАРНАТА ОБЛАСТ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ. ДИСКОПАТИЯ НА ЛЗ-Л4 ОСТЕОСИНТЕЗА. Очевидно е, че раковото му заболяване, което е било в напреднал стадий е предшествало 2005 г. ПОРАЖЕНИЯТА ВЪРХУ ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ И ГРЪБНАЧНИЯ МУ МОЗЪК СА РЕЗУЛТАТ ОТ ЛЪЧЕЛЕЧЕНИЕТО. Извършените операции са били планови., като целта на операциите, лъчелението и химиотерапията по повод рак на десния му тестис е била ЖИВОТОСПАСЯВАЩА. Последвалите оперативни интервенции в неврохиргичните клиники на ВМА и УМБАЛ „Св. И. Р.” са били с цел подобряване качеството му на живот. Диагнозата при първата операция от 14.05.2010 г. в УМБАЛ „Св. И. Р.“ е състояние след оперативно, лъчелечение и химиотерапия на рак на десния тестис и далечни метастази от този рак, довели до тежко увреждане на гръбначния стълб в поясната област и на гръбначния мозък. Основното заболяване в конкретния случай е СЕМИНОМЪТ НА ДЕСНИЯ ТЕСТИС, диагностициран в късен стадий, с метастази в лимфните възли около аортата и илиачните съдовете. В неврохирургичната клиника на УМБАЛ „Св. И. Р.“ са оформяни диагнозите по провежданите лечебни интервенции на пациента М., според изискванията на НЗОК по отразените клинични пътеки. По същия начин са оформяни диагнозите и в последващите операции, проведени за облекчаване страданията на ищеца от пораженията, резултат от провежданото му животоспасяващо лечение с облъчване в анатомичната област засегната от раковото заболяване и метастазите от него. При всяка една следваща, специализираща операция, целта е облекчаване състоянието на този пациент от тежките поражения на гръбначния стълб в поясната област, на гръбначния мозък и наличната тежка пареза на долните крайници. Диагнозите са оформяни по изисквания на клиничната пътека, за която е сключен договор с НЗОК. Вещото лице дава заключение, че не подлежи на по-нататъшно лечение с изгледи за премахване на здравословния проблем и е невъзможно възстановяване на самостоятелното предвижване и обслужване на ищеца. Няма медицински данни, които да сочат, че ищецът сам е причинил увредата или е допринесъл за нея със свои действия, особено по отношение на раковото заболяване. Провежданата лъчетерапия при него е била животоспасяваща, поради далечните метастази от това злокачествено новообразувание. Причините през 1994 г., ищецът да е инвалидизиран с 95% с чужда помощ е проведеното лечение във връзка с РАКА НА ДЕСНИЯ ТЕСТИС И МЕТАСТАЗИТЕ ОТ НЕГО, наложили лъче- и химиотерапия. Може при инвалидност 95% с чужда помощ да се шофира, ако колата е приспособена за управление само с ръце, възможност и в конкретния случай на пациента М.. В конкретния случай, поради тежките и невъзвратими поражения върху костната структура на прешлените в поясната област на гръбначния стълб, не е било възможно при такава инвалидност и с тази диагноза, пациентът да бъде излекуван до състояние „да не ходи с бастун“. При провеждане на лечението на ищеца, при всяка една хоспитализация и извършени оперативни намеси е била спазвана утвърдената медицинска практика при конкретния болен, което е видно, категорично от приложените копия от медицинската му документация. Предприетите действия са били провеждани след инициатива и информирано съгласие на самия пациент и те се явяват, своевременни, достатъчни и качествено извършени, на фона на тежките невъзвратими поражения от лъчетерапията. С оглед на отразеното в медицинската документация, налице е влошаване на състоянието на ищеца след проведеното лечение, което е резултат на общото увреждане на организма на пациента от наложилата се лъче- и химиотерапия по повод напредналия стадии на раковото заболяване на десния му тестис. Категорично уврежданията в областта на гръбначния стълб, не са резултат от неправилни медицински действия, което личи и от голямата продължителност на живота му след лечението на раково заболяване в напреднал стадий. Категорично не може да се твърди, че страданията на пациента и пораженията на организма му са резултат от неправилни медицински действие.

От изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице П., която съдът кредитира като компетентно и обективно дадена се установява, че относно актуалното здравословно състояние на пациента М., в настоящия момент вещото лице може да базира заключението си само на документацията по делото и експертното становище от ТЕЛК от 2012г., тъй като не са го потърсили за провеждането на личен преглед и оценка на неговия неврологичен статус към настоящия момент. Вещото лице обсъжда, че ищецът е бил опериран 1984 г./на 33 годишна възраст/ от карцином/семином/ на десния тестис. Поради налични метастази в парааорталните и илиячни лимфни възли е била проведена лъчетерапия/телегама терапия/ и химиотерапия с цисплатина. За периода на 80-те години от направената справка от експертизата за семинома на тестиса облъчването е било в рамките на 30 грея като то е обхващало тялото от ниво Тн4/четвърти гръден прешлен/ до Л5/ пети поясен прешлен/. Химиотерапията с цисплатина има множество странични ефекти. Един от тях е невротоксичност – полиневропатия /множествено нервно увреждане/. Изразява се в парестезии /мравучкане, изтръпване и парене/ в областта на ходилата, арефлексия/ липсващи рефлекси/ в долни крайници и загуба на моторна/двигателна/ функция, най-вече в мускулите на прасеца /подбедриците/ които контролират движенията в стъпалата на краката. От 1985 година започнал да отслабва десния му крак за което провел физикална терапия. Постепенно слабостта се усилвала, като по-късно получил слабост и в левия крак. От1995 г. започнал да се движи с помощта на един бастун. Поради тези промени с решение на ТЕЛК с дата на инвалидност 30.11.1994 г. е определена 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ с тежка долна парапареза /слабост в долни крайници/. При П. Х. М. всички оперативни интервенции са извършени на променения и увреден терен от проведеното лечение за семинома на десния тестис/лъче- и химиотерапия/. През 2001 г./когато ищецът е бил на петдесет години/ е опериран поради стеноза на латералния рецесус в дясно на ниво ЛЗ-Л4 като била извършена и дисцектомия. На това ниво излиза четвърто нервно коренче което при притискане дава парестезии по предната страна на бедрото и моторно дава клонове към четириглавия бедрен мускул който разгъва коляното. В делото няма приложен документ от който да се установи какви са били оплакванията му към този период и каква е била рентгенологичната находка компютърна томография или магнитно-резонансна томография/ според която е проведена операцията. По данни от следващите епикризи се установявава, че от проведената оперативна интервенция нямал подобрение като постепенно оплакванията се възобновили и походката му се влошила още повече. От приложеното в делото магнитно-резонансно изследване след първата операция от 2002 г. се установява постоперативна нестабилност в сегмента ЛЗ-4, съпътствана от дегенеративни промени в дисковертебралния комплекс тип М. II и III, както и постоперативна епидурална фиброза/сраствания/ на това ниво. Дегенеративните изменения тип М. II и III са промени в костния мозък на прешлените, който е бил заместен от мастна тъкан /М. II/ и реактивна остеосклероза/М. III/. Остеоклерозата е състояние при което настъпва увеличаване на костното вещество и повишаване на костната плътност. Това намалява еластичността на костта и се повишава риска от фрактури. През 2006 г./когато ищецът е на бил на петдесет и пет години/ е опериран във ВМА -Клиника по неврохирургия за Стеноза на спиналния канал на ниво ЛЗ-Л4. От проведеното образно изследване е описана изразена стеноза /стеснение/ с дискови протрузии и ангажиране на латералните рецесуси двустранно. В неврологичния статус е налице долна вяла парапареза без тазово-резервоарни нарушения. Осъществена е ламинектомия/премахване на дъгите/ на трети и четвърти поясни прешлени с декомпресия на коренчетата на това ниво двустранно. Описана е тежка хипотрофия на бедрена и глутеална мускулатура/ в епикризата преди провеждане на операцията/. След проведените две оперативни намеси/2001 и 2006 г./ от приложените медицински документи се установява непрекъсната тенденция към влошаване на състоянието му. Постепенно започнал да се придвижва с два бастуна. Подобрение в отпадната неврологична симптоматика не е настъпило. Извършените в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Св. И. Р .”оперативни интервенции /2010,2011 ,2012 юни и септември и 2013 г./ са били планови. При първото постъпване в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „С. И. Р.” /14.05.2010 г./-от предоперативната епикриза е видно , че от направените рентгенологични изследвания са налице данни за дискова херния и листеза /приплъзване/ на ниво ЛЗ-Л4. Целта на оперативната интервенция е била стабилизиране на листезата чрез транспедикуларна фиксация и премахване на дисковата херния. При изписване е отбелязано без утежняване на неврологичния дефицит. При второто постъпване в Клиниката по неврохирургия/ 16.08.11- 30.08.11 г/ поради изразения болеви синдром, пациента е приет с цел провеждането на радиофреквентна аблация за обезболяване на зоната на ЛЗ-Л4-Л5 нервни коренчета в дясно, която е направена на 25.08.2011 г. Според представената медицинска документация болките са отзвучали и без нов неврологичен дефицит при изписването. От предоперативната епикриза на ИЗ № 7069/18.06.12г. /трето постъпване/ - налице са показания за оперативно лечение и цел на лечението са - наличната лумбална стеноза, изразен болков синдром , пареза и стоежа на левия винт на Л4 прешлен. Извършена е реламинектомия , декомпресия и екстракция на стабилизацията от лявата страна с пластика на твърдата мозъчна обвивка с тусикол. При изписване- без утежняване на наличния неврологичен дефицит. От ИЗ № 10909/20.09.2012 г/четвърто постъпване/: Предоперативна епикриза: На обща клинична конференция, било обсъдено и преценено, че поради наличната лумбална стеноза, изразения болкови синдром, целта на оперативното лечение е декомпресия и ексцизия /отстраняване/ на срастванията /гранулации/.Извършена е реинтерламинектомия с премахване на срастванията. При изписване: Слабост в долни крайници от преди постъпването. Без нов дефицит, персистира долната вяла парапареза, намаление на болката. Диагнозата според ИЗ № 1890/2013 г. което е петотоподред постъпване е: Стеснение /стеноза/ на лумбалния канал на поясно ниво ЛЗ- Л4. Състояние след операция и реоперация за спондилолистеза /приплъзване/ на прешлените ЛЗ-Л4 и дискова херния ЛЗ-Л4. При операцията е извадена и останалата част от стабилизацията и е осъществена пластика на атоничната кожа на оперативната рана. Общото и свързващо всички проведени оперативни интервенции след първата/14.05.2010г./ е персистиращата болева неврологична симптоматика дължаща се на образуваната след всяка една от тях гранулационна/фиброзна/ тъкан. Експертизата заключава, че П. Х. М. не подлежи на по-нататъшно лечение с цел премахване на здравословния проблем. Не е възможно възстановяване на самостоятелно придвижване. В делото няма медицински данни, които да сочат, че П. Х. М. сам е причинил увредата или е допринесъл за нея със свои действия. По въпросите на ответника вещото лице дава следното заключение: Пациента М. е опериран през 1984 год. по повод на диагностициран карцином/семином/ на десния тестис с метастази във лимфните възли около аортата и илиачните артерии. По този повод при пациента е проведена ТГТ /телегама-терапия / - облъчване в зоната на метастатичните лимфни възли, които са в непосредственна прилежаща близост до гръбначния стълб и гръбначен мозък, както и с последваща химиотерапия с цисплатина. Пациентът П. Х. М. е освидетелстван с експертно решение от ТЕЛК, като е определена 95% инвалидност с чужда помощ дата на инвалидизация 30.11.1994г., като в мотивите на ТЕЛК е отбелязано наличието на долна вяла парапареза /обездвижване на долните крайници / от 1987г. Може при инвалидност 95% с чужда помощ да се шофира , ако колата е приспособена за управление с ръцете. При наличието на долна вяла парапареза /обездвижване на долните крайници от 1987г. приблизително/, което представлява период от над 20 години на съществуващ и прогресиращ неврологичен дефицит малка до нищожна е възможността при такава инвалидност и с тази диагноза пациентът да се излекува до състояние „да не ходи с бастун“/. Определената от ТЕЛК 95% инвалидност е с чужда помощ , а не с помощни средства , което определя степента на самообслужване и начините за самостоятелно придвижване. При всяко постъпване на М. в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Св. И. Р.” са били провеждани и приложени в медицинска документация както следва: > Всички лабораторни изследвания съгласно клиничната пътека > Необходимите образни изследвания изисквани от клиничната пътека > Информирано съгласие за оперативно лечение > Консултации с анестезиолог и интернист предоперативно > Предоперативна епикриза с описание на извършените образни и изследвания и целите на операцията > Оперативен протокол с описание на извършените хирургични действия > Епикриза в която е описано състоянието му преди и след проведеното оперативно лечение. Предприетите оперативни намеси са били съобразени със съобщените оплаквания от ищеца, неврологичния статус и извършените предоперативно образни изследвания. С експертно решение на ТЕЛК на П. Х. М. след проведеното оперативно, лъче- и химиолечение за карцином/семином/ на десния тестис през 1984 г. е определена 95% инвалидност с чужда помощ дата на инвалидизация 30.11.1994 г. , като в мотивите на ТЕЛК е отбелязано наличието на долна вяла парапареза /обездвижване на долните крайници/ от 1987г. вследствие на пострадиационен миелит на гръбначния мозък. Това е началния неврологичен статус с който пациента стартира като състояние при последващите в годините оперативни интервенции, които са отразени в епикризите приложени по делото. На база информацията от представената медицинска документация, няма убедителни данни за непосредствено влошаване на неврологичния статус /който е обект на промяна в инвалидността/ след проведените оперативни интервенции, които са имали за цел основно болковите оплаквания видно от анамнезата от всички ИЗ при хоспитализациите и проведените оперативни интервенции в УМБАЛСМ „Св. И. Р.” - Клиника по неврохирургия. Всички оперативни интервенции при М. са на ниво ЛЗ-Л4 където излиза Л4 корен. В приложените образни изследвания/компютърна томография и магнитно-резонансна томография/ нервни корени Л5 и еС1 се описват интактни двустранно/инервират мускулите на подбедриците, които движат стъпалата/. При тези данни експертизата приема, че най-вероятна причина за прогресиращата слабост в долните крайници е последействието на лъче - и химиотерапията при ищеца.

От изслушаната и приета по делото допълнителна съдебно-медицинска, изготвена от вещото лице П.П. дава заключение, че при постъпването на ищеца М. на 29.04.2010 г. за лечение в Клиника по неврохирургия е бил с ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА: ХЕРНИЯ ДИСКАЛИС ЛЗ-Л4 С.. СТАТУС ПОСТ ОПЕРАЦИОНЕМ ЕТ РЕОПЕРАЦИОНЕМ. СПОНДИЛОЛИСТЕЗИС ЛЗ-Л4./Левостранна дискова херния ЛЗ-Л4.Състояние след операция и реоперация. Приплъзване на прешлените на ниво ЛЗ-Л4. От направените предоперативно вискотехнологични невроизобразителни изследвания- компютърна томография и магнитно- резананс на томография на поясен отдел са установени: Данни за постоперативни фиброзни промени в автохтонната /собствената/ мускулатура на гръбнака на ниво Л2-Л4/от предишните операции/; Спондилолиза на ЛЗ-Л4-долните ставни израстъци на ЛЗ са фрактурирани; Дегенеративни промени в телата на ЛЗ и Л4 прешлени; Дискова протрузия ЛЗ-Л4 като диска е дегенеративно променен и значително снишен с малка интрафораминална дискова херния в дясно; Остеофитни наслоявания по дискалните повърхности и интервертебралните стави, което води до централна и рецесуална стеноза на нива Л2-ЛЗ , ЛЗ-Л4 , Л5-еС1; Най-изразени са промените на ЛЗ-Л4 с дискова херния и листеза , с притискане на коренчета на нивото. При наличната листеза/приплъзване/ и сколиоза с пунктум максимум ЛЗ-Л4 , дисковата херния ЛЗ-Л4 и предишни две оперативни интервенции е показана стабилизация на нивото с премахване на дисковата херния поради нестабилност на сегмента. Декомпресия на спиналния канал със инструментация/метална стабилизация/ е показана при: Сегментна нестабилност; Придружаващи средно- до силни болки в лумбалния отдел; Необходимост от широка декомпресия; Рецидивираща/повтаряща се/ спинална стеноза. Направена е частична ламинектомия Л2 и реламинектомия ЛЗ. Намерена е дискова херния с дегенеративни промени, която е отстранена видимо цялостно. Декомпресия на коренчетата. Транспедикуларна стабилизация ЛЗ-Л4 , които като оперативна интервенция отговарят на предварително поставената цел при постъпването за оперативното лечение. Вещото лице дава заключение, че при тази находка от проведените изследвания и описаната клиника, предложената и извършена оперативна интервенция е била напълно подходяща и адекватна на състоянието на ищеца.

От показанията на св. М., съпруга на ищеца се установява, че преди да постъпи в болница ищецът лично, без съпругата си се е срещал с професори и доктори, като тя не е присъствала на тези срещи. Придружавала го е при постъпването му в болницата. Първата операция през месец май 2010 г. Е била най-тежката, състоянието му било крайно тежко, над 20 дни е бил в реанимация и следоперативния период протекъл много тежко, като ищецът бил постоянно на легло. Неговите шевове от операцията постоянно се разтваряли и го шиели без упойка многократно. Свидетелката заявява, че преди операцията съпругът й се придвижвал самостоятелно с помощта на два бастуна. След като го изписали той се влошавал. Лично говорила с професора дали не трябва да се направи снимка, но той отказал. Заплатили си ядрено магнитен резонанс. Първото имал оток и болки, като раните се получили след като започнали да вадят винтовете. Ищецът спрял да общува с хора, сринал се психически от болки, станал агресивен и се затворил в себе си. Свидетелката заявява, че вече може да седи и стъпва, но не може да ходи и да шофира.

При разпита св. В. заявява, че познава ищеца от 1979г., когато се нанесли в [жк], че неговите операции на дикова херния започнали от 2001г., като той се придвижвал с два бастуна самостоятелно. След 2010г. вече не можел да се движи самостоятелно, тъй като се налагало около него средата да е по – стерилна. Виждала го е много рядко със съпругата му. Знае, че вкъщи той не може да се придвижва сам. Заявява, че в периода преди 2010г. е шофирал сам автомобила си. Спомня си, че през 2010г. не по негова вина станала катастрофа и от тогава не шофирал.

Съдът кредитира заключенията на двете СМЕ като компетентно и безпристрастно дадени, същите са изготвени от водещи специалисти в областта на неврохирургията. Съдът намира, че заключенията на експертизите, не си противоречат. По делото са допуснати гласни доказателства, разпитани двама свидетели на ищцовата страна относно обстоятелствата, свързани с търпените от ищеца болки и страдания и проведеното му лечение. Съдът кредитира изцяло показанията и на двамата свидетели, като съобразява разп. на Съобразявайки показанията и на двамата свидетели с останалите, събрани по делото доказателства- заключения на СМЕ и писменни доказателства, съдът изцяло дава вяра на показанията и на двамата свидетели. Същите не противоречат на други доказателства по делото. По делото са представени многобройни писменни доказателства и от ищцовата и от ответната страна. Съдът кредитира всички писменни доказателства, именно на базата на които са изготвени заключенията на вещите лица.

Мотиви:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно разпоредбата на този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия принцип “не вреди другиму”. Деликтната отговорност (отговорността от непозволено увреждане) възниква, когато не се изпълни дадена правна норма, изискваща определено поведение, или когато се осъществи конкретно забранено поведение (напрм. при абсолютните права). Отговорността по е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Или за да бъде осъществен фактическият състав на разпоредбата не е необходимо да бъде осъществен фактическия състав на разп. на като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. Непозволеното увреждане, предмет на нормата на е сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и деянието.

По наведените от ищцата основания на предявения иск, който твърди, че лекуващият го екип проявил небрежност и безотговорност, в резултат на които са допуснати сериозни грешки, довели до усложнения и станали причина за още допълнителни операции. Твърди, че пряка и непосредствена последица от това противоправно поведение е, че през времето от 14.05.2010г. до настоящият момент търпи непредвидени нежелани болки, страдания и неудобства, които са прекомерни в сравнение с даденото му преди увреждащата го интервенция лекарско мнение за очакван ефект. Излага, че в резултат на причинената ми вътреболнична инфекция е обречен на перманентни страдания и неудобства до като е жив. Твърди, че понастоящем оперативната му рана отново секретира, което означава, че причинената му инфекция отново се е активирала.

Видно от представените писменни доказателства и от заключенията на СМЕ операцията, назначена на ищеца през м.май 2010г. не е била определена от лекуващия екип като операция от спешен порядък, нито последващите я такива. Още след проведените две оперативни намеси през 2001г. и 2006г. е установена непрекъсната тенденция към влошаване на състоянието му, като той постепенно започнал да се придвижва с два бастуна. Извършените в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Св.И. Р.” оперативни интервенции /2010,2011,2012 юни и септември и 2013 г./ са били планови. Целта на първата през 2010г. е била стабилизиране на листезата чрез транспедикуларна фиксация и премахване на дисковата херния, като на 29.04.2010 г. Ищецът е постъпил на лечение с ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА: ХЕРНИЯ ДИСКАЛИС ЛЗ-Л4 С..СТАТУС ПОСТ ОПЕРАЦИОНЕМ ЕТ РЕОПЕРАЦИОНЕМ. СПОНДИЛОЛИСТЕЗИС ЛЗ-Л4. От заключенитето на СМЕ става ясно, че по литературни данни числото на предишни операции за същите симптоми е обратнопропорционално за успеха на следващи хирургични ревизии. Ищецът е освидетелстван с експертно решение от ТЕЛК, като е определена 95% инвалидност с чужда помощс дата на инвалидизация 30.11.1994г, след проведено оперативно, лъче- и химиолечение за карцином/семином/ на десния тестис през 1984 г. Експертизата приема, че най-вероятна причина за прогресиращата слабост в долните крайници е последействието на лъче - и химиотерапията при ищеца. Всички последващи операции са осъществени с цел успокояване болевото усещане на ищеца. Решението за извършване на операциите е било взето от ищеца, като от събраните по делото доказателства, вкл. и свид. показания не може да се заключи, че консултиращият го лекар го е подвел, като му е съобщил, че след операцията ще ходи без бастун. Заключенията на СМЕ са категорични, че препоръчаният оперативен метод на лечение е бил най-подходящият и адекватен за състоянието на ищеца. Операцията, проведена през м. май 2010г. не е била излишна, неправилно или незаконосъобразно препоръчана от консултиращия лекар, не може да бъде опредена като ненавременна от медицинска гледна точка, както съгл. заключенията на СМЕ, така и съгл. представените писменни доказателства. Съдът намира твърдението на ищеца, че при провеждане на процесната операция на 14.05.2010г. в ответната болница, не са му били разяснени в достатъчна степен евентуалните рискове от същата, което от своя страна е довело до непълно информиране на пациента, поради което не следва да се приема, че подписаното от пациента информираното съгласие е такова по своята същност. Твърди, че с това си поведение лекарят, извършващ операцията и други служители на ответната болница, ангажирани с предоперативната подготовка на пациента са допринесли за настъпване на вредоносния резултат за недоказано. Извършената операция е била планова, а не от спешен порядък, за която ищецът е пописал информирано съгласие, като от доказателствата по делото няма данни да е в противоречие с медицинските стандарти. Съгл. разпоредбата на Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. За процесния период е действал медицински стандарт по хирургия, утвърден със заповед на МЗ № РД-0-109/18.03.2002г. Извършени са всички, изисквани от закона и от медицинския стандарт подготвителни предоперативни действия, вкл. и относно информиране на ищеца. Няма данни ищецът или негови близки да са поискали допълнителни разяснения по отношение на планираната операция и въстановителния период. Съдът приема за доказан факта, че при извършване на процесната операция е имало ликворното изтичане. Това усложнение, обаче, не може да се квалифицира като противоправно поведение на опериращия екип. Не може да бъде квалифицирано нито като немърливо или аморално поведение на опериращия лекар. Усложнение от подобен тип би могло да възникне, както поради състоянието на пациента, така и поради поведение на опериращия екип, но и в двата случая следва да се квалифицира като случайно събитие. Случайното събите е събитие, което настъпва случайно и на което субектите не могат да въздействат. То настъпва извън всякакви предвидимости и при невъзможност за противодействие. В случая предвид ранга и специализацията на лечебното заведение, ноторно известния факт на високата квалификация на работещите в това болнично заведение специалисти, следва да се приеме, че настъпилото усложнение, съставлява случайно събитие, в рамките на непредвидимия професионален риск. Консултиращият лекар и опериращият екип евентуално биха могли да предвидят, както в конкретния случай, така и изобщо настъпванвето на усложнение, водещо до липсата на положителен резултат от проведената операция, но не биха могли да се портивопоставят ефективно на настъпването на това усложение, извън всички действия, които те са предприели и извършили. Те не са разполагали и съгл. заключенията на СМЕ, с други възможности за действие, които да не са осъществили и които да биха могли да доведат до по-благоприятен за пациента резултат. Случайното събитие изключва вината и противоправността на служителите на ответното лечебно заведение. Вината в гражданското право има различен характер и смисъл от вината в наказателното право, фактът че служителите на ответното дружество са били във възможност да предвидят настъпването на процесния деликт и не са предприели изначални мерки за предотвратяване на същия обуславя наличието на вина. В случая, обаче не беше доказано от ищцовата страна, чиято е доказателствената тежест, че от служители на ответната болница е било неосъществено дължимото, очаквано от обществото поведение, характеризиращо проявена небрежност. Не беше доказано неизпълнението в пълен или ограничен обем на правилата медицинската практика, на задължителните медицински стандарти, неосъществяването на действия, очаквани и приети от обществената етика и морал като единствено правилни и задължителни, обуславящи противоправността на деянието, не бяха доказани бездействия или действия на служители на ответното дружество, довели до настъпване на безспорно констатираното усложнение, изразяващо се най-вече в непостигане на първоначално целения лечебен резултат. Безспорно процесната операция следва да се квалифицира като неуспешна от гледна точка на постигнат резултат, довела до следващите операции /2010,2011,2012 юни и септември и 2013г./, но само това обстоятелство не е достатъчно само по себе си да обуслови виновно поведение или противоправно поведение от страна на служители на ответната болница. Предвид изложеното съдът намира, че не е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на и фактическия състав на разпоредбата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, поради което предявените срещу ответника искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. С оглед изхода на делото и на осн. ищецът следва да заплати на ответника сторените от него съдебни разноски, в размер на 200 лв., заплатен хонорар за СМЕ.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Х. М. с ЕГН [ЕГН], с адрес:гр.С.,[жк], [жилищен адрес] чрез адв.А.Ч. срещу УМБАЛ [фирма], с адрес [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор М. Йотинска, чрез адв.Р.С. по обективно предявени искове с правно основание във вр. с за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, съставляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от операция от 14.05.2010г. и следващите оперативни интервенции /2010,2011,2012 юни и септември и 2013г./ по вина на ответника, причинена инфекция и трайна увреда-инвалидизация, от която търпи неудобства в обслужването си, в бита и като последица-ограничено социално общуване, и за обезщетение на имуществени вреди в размер на 9 195 лева – имуществени вреди,съставлявщи сторени разходи /от които 6000 лева за медицински изделия-метални импланти за „транспедикуларна гръбначна стабилизация”, 1850 лева за избор на екип, 700 лева за избор на екип, 400 лева – тъканно лепило и 238 лева за операционни конци за операцията през 2012г./, като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА П. Х. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати УМБАЛ [фирма] сумата от 200 лева (двеста лева ) на осн. деловодни разноски. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДА ЗАРКОВА при секретаря Роман Н