Решение № 4485/19.06.2019 ГД № 856/2019 СГС

Решение № 4485/19.06.2019 ГД № 856/2019 СГС Гражданско дело № 856/2019 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Производството е по чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК.

С решение от 10.07.2017 год., постановено по гр.дело №20190/2015 год. по описа на СРС, ГО, 24 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от П.Х.М. срещу УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от операция от 14.05.2010 год. и следващи оперативни интервенции /2010, 2011, 2012 год. – юни и септември и 2013 год./, причинени от инфекция и трайна увреда – инвалидизация, от която търпи неудобства в обслужването си, в бита и като последица – ограничено социално общуване и сумата от 9 195 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи сторени разходи, от които 6 000 лв. – за медицински изделия – метални импланти за „транспедикуларна гръбначна стабилизация“, 1 850 лв. – за избор на екип, 700 лв. – за избор на екип, 400 лв. – за тъканно лепило и 238 лв. – за операционни конци за операцията през 2012 год. и ищецът П.Х.М. е ОСЪЖДАн да заплати на ответника У. „С.И.Р.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК направените разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК въззивна жалба от ищеца П.Х.М.. Жалбоподателят поддържа, че СРС бил допуснал нарушение на диспозитивното начало – бил се произнесъл „свръхпетитум“, тъй като претенциите за обезщетения не включвали събития преди 14.05.2010 год.

Деликтът вследствие на медицинска дейност можел да е непредумишлен, породен от незнание, невнимание, самонадеяност или от други субективни дефицити или свръхдеятелности, които обаче също били укорими, когато били станали причина за увреждане.

Неправилно СРС бил приел, че ищецът бил информиран за всички възможности и рискове преди всяка операция и кредитирал заключението на вещото лице д-р М.Г..

Преди операцията на 14.05.2010 год. ищецът не бил имал секретираща рана върху тялото си, не се придвижвал с помощта на инвалидна количка и нямал установено по медицински път наличие на „златист стафилокок“ в организма или оперативната си рана.

А след като било прието, че и петте операции са били планови, то тогава възниквал въпросът дали ищецът не бил насочван умишлено от ответника към оперативни интервенции /въпреки знанието за невъзможността физиката му да бъде повлияна благоприятно от този конвенционален метод/, за да бъдат усвоени финансови средства по съответната клинична пътека – виж § 3.5 от раздел V на Наредба №37 от 20.08.2010 год. за утвърждаване на медицински стандарт „Неврохирургия“ и Кодекс да професионална етика на лекарите в Република България.

Отделно от това в чл. 3.5 от Правила за добра медицинска практика било записано, че лекарят трябва да информира пациентите по разбираем за тях начин и се убеди, че пациентът е разбрал ползата или риска от предлаганото лечение. От представената по делото медицинска документация по никакъв начин не можело да се констатира, че ответната болница била изпълнила задължението си да информира ищеца освен за риска, но и за ползата от предложеното на няколко пъти лечение все на едно и също заболяване.

От заключението на вещото лице П. Петров било видно, че лекуващите екипи на ответната болница не били спазили: 1/ чл. 88, ал. 1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от Закона за здравето /ЗЗ/, особено в частта по т. 4, съобразно която за получаване на информирано съгласие на пациент е необходимо лекуващият лекар да го уведоми за вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение и 2/ чл. 92, ал. 1, т. 1Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. – 4 ЗЗ.

Установено било, че състоянието на гръбнака на ищеца било увредено от проведената през 1984 год. лъчетерапия, като било дадено становище, че всяка следваща оперативна намеса допълнително влошава състоянието на гръбнака, респ. опорно-двигателния апарат, то необяснимо било как водещи специалисти били допуснали да се извърши не една, а шест операции. Ответната болница се ползвала от най-високото първо ниво на компетентност, при което нямало никакви извинения за допускане на подобни грешки.

Съставът на деликтната отговорност бил налице независимо дали от медицинска гледна точка имало или нямало противоправно поведение от страна на лекарските екипи. Те освен компетентна и своевременна медицинска помощ, дължали на пациентите и техните близки хуманно и добронамерено отношение, проявяване на разбиране и съчувствие към тяхната болка. Съгласно общите правила на правото на медицината те носели отговорност не само при допускане на Лекарска грешка, но и когато вредите били причинени в резултат на поведение, изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични правила и норми. Този въпрос въобще не бил разгледан от СРС.

Изводът, че по делото е доказано, че при процесната операция е имало ликворно изтичане, но това усложнение не можело да се квалифицира като противоправно поведение на опериращия екип, бил необоснован. За изясняването на този въпрос, който бил медицински, а не правен, били необходими специални знания, като за него не било поискано становище от вещите лица. Ето защо моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено, а предявените искове – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

С определение на СРС по посоченото дело от 23.10.2017 год., постановено по реда на чл. 248, ал. 1Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК, е допълнено първоинстанционното решение в частта за разноските, като ищецът П.Х.М. е ОСЪЖДАн да заплати на ответника УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК и направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 990 лв.

Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца П.Х.М., който поддържа, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение все още е прекомерно, въпреки че СРС е отчел направеното възражение по чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК

Ответникът по частната жалба УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД не изразява становище по същата.

По подадената въззивна жалба: Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане активно субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението. Първоинстанционният съд се е произнесъл по надлежно предявените претенции за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. – болки и страдания от операция от 14.05.2010 год. /която ищецът определя като основната увреждаща го операция – виж уточняваща молба от 16.12.2015 год./ и следващи оперативни интервенции /извършени през 2010, 2011, 2012 год., юни и септември 2013 год./ и обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 195 лв. В този смисъл прогласеното в чл. 6, ал. 2Чл. 6. ⚖️ Практика (4) (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи. (2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Служебно начало ГПК диспозитивно начало в гражданския процес е било зачетено, като без значение за така формирания извод е обстоятелството, че СРС е обсъждал предхождащото твърдените увреждания здравословно състояние на ищеца.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Претендираната от ищеца отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е за нарушение на основния принцип в хуманната медицина „да не се вреди на пациента“, който е специфичен израз на общия принцип „да не се вреди другиму“, обективиран в чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Ищецът свързва противоправното поведение на лекарите, на които ответникът е възложил работа, с неоправдана и неправилно извършена първа оперативна интервенция, довела до извършване на останалите операции, за да се преодолеят пропуски и последиците от тях за здравето му, както и с обстоятелството, че не му била предоставена пълна информация за очаквания резултат от първата операция и рисковете за здравословното му състояние /т.е., нарушено било правото му на избор на лечение/.

Отговорност за вреди за нарушение на основния хуманен принцип за неувреждане на пациента, се носи, само когато той е нарушен поради противоправно поведение на лекар /лекари/ и наличие на причинно-следствена връзка с увреждането, като вредоносният резултат може да бъде следствие от различни действия или бездействия на лекарите, както и комбинация от две или повече действия или бездействия: за диагностициране, за назначаване на изследвания, за извършване на консултации, за извършване на манипулация/операция, за постоперативно наблюдение, за предприемане на лечение и др.

Отговорност за вреди на лечебните заведения – възложители възниква само ако се установят лични виновни действия или бездействия на лекари при и по повод на осъществяване на възложените дейности, предвидени в Закона за здравето /ЗЗ/, по отношение на лица, постъпили за лечение или по отношение на които са извършени други медицински дейности, съответно не възниква притезание за обезщетение, ако се установи, че обстоятелството, обусловило увреждането и причинно-следствена връзка между него и увреждането, е непредвидимо и неизбежно.

Противоправно е това действие или бездействие на лекарите, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии – чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. ЗЗ, с медицинските стандарти, утвърдени в съответната област по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, прието и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина /чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ/ и с установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ за своевременност, достатъчност и качество, както и зачитане правата на пациента, в резултат на което е причинени увреждане.

Правата на пациента са установени в чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... ЗЗ, като най-съществените от тях са правото му да бъде информиран за състоянието си, за възможните усложнения, за методите на лечение, включително и иновативни и алтернативни, правото на достъп до най-добрите практики и правото се избягва ненужното страдание и болка. Във всички посочени в чл. 89, ал. 1Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. ЗЗ хипотези – в т.ч. хирургични интервенции, обща анестезия, пациентът и останалите изброени в чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ лица следва да бъдат уведомени за: диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, за потенциалните рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение, както и да дадат информирано съгласие. Изискването за писмена форма е само за информираното съгласие /изискването за информацията по чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ е да е своевременна и в подходящ обем и форма/. Предоставеното в писмена форма информирано съгласие на пациента преди оперативна интервенция не освобождава лекуващия лекар от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение.

Следователно съобразно правилото на чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ възлагането на медицински дейности на конкретните лекари; 2/ противоправното поведение на лекарите при и по повод извършването на възложените медицински дейности, изразяващи се в твърдените действия и бездействия; 3/ настъпването на претендираните вреди и 4/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Опровергаването на законовата презумпция за вината на лекарите и установяването на случаен и непредвидим характер на вредата и причинно-следствена връзка е в тежест на ответника.

Безспорно е по делото, че ответната болница оказва на задължително здравноосигурените лица болнична медицинска помощ по клинична пътека №205 „Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции, че ищецът е бил хоспитализиран за първи път в ответната болница на 29.04.2010 год., като бил подложен на оперативно лечение на 14.05.2010 год., през 2011 год., 2012 год. – юни и септември и 2013 год., както и че лекарите, които са извършили оперативните интервенции, предоперативните консултации, диагностичната дейност и образните изследвания, са били в трудово-правни отношения с ответника, като техните действия съставляват работа, чието извършване им е било възложено в полза и интерес на болницата.

Спорен между страните е въпросът за конкретното противоправно поведение на лекарите в болничното заведение при и по повод диагностиката и оперативното лечение на ищеца.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – медицински документи и заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство повторна съдебно-медицинска експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза на вещото лице П. Петров, които при преценката им по реда на чл. 202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица ГПК следва да бъдат кредитирани – първото като по-пълно, обективно и компетентно дадено, като изготвено от специалист неврохирург /в сравнение със заключението по първоначалната съдебно-медицинска експертиза, изготвено от специалист по съдебна медицина и деонтология, съдебен лекар/, че ищецът е бил опериран през 1984 год. от карцином /семином/ на десния тестис/, като му е била проведена лъчетерапия /телегама терапия/ и химиотерапия с цисплатина – облъчването е било в рамките на 30 грея и е обхванало тялото от ниво Тн4 /четвърти гръден прешлен/ до Л5 /пети поясен прешлен/.

Химиотерапията с циспластина имала множество странични ефекти, като един от тях бил невротоксичност – полиневропатия /множествено нервно увреждане/, което се изразявало в парастезии /мравучкане, изтръпване и парене/ в областта на ходилата, арефлексия /липсващи рефлекси/ в долни крайници и загуба на моторна /двигателна/ функция най-вече в мускулите на прасеца /подбедриците/, които контролират движенията на стъпалата на краката.

От 1985 год. започнал за отслабва десния крак на ищеца, като постепенно слабостта се усилвала, а по-късно получил слабост и в левия крак. От 1995 год. започнал да се движи с помощта на един бастун. Поради тези промени с решение на ТЕЛК му била определена 95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ с тежка долна парапареза /слабост в долни крайници/ – с дата на инвалидност от 30.11.1994 год.

Всички процесни операции били извършени на променения и увреден терен от проведеното лечение за семинома на десния тестис /лъче – и химиотерапия/.

През 2001 год. ищецът бил опериран поради стеноза на латералния рецесус в дясно на ниво Л3 – Л4, като била извършена и дисцектомия – на това ниво излизало четвъртото нервно коренче, което при притискане давало парастезии по предната страна на бедрото и моторно давало клонове към четириглавия бедрен мускул, който разгъвал коляното.

По данни от следващи епикризи се установявало, че от проведената оперативна интервенция ищецът нямал подобрение, като постепенно оплакванията се възобновили и походката му се влошила още повече.

От магнитно-резонансно изследване след първата операция от 2002 год. се установявало постоперативна нестабилност в сегмента Л3-4, съпътствана от дегенеративни промени в дисковертебралния комплекс тип Модик ІІ и ІІІ, както и постоперативна епидурална фиброза /сраствания/ на това ниво – дегенеративните изменения тип Модик ІІ и ІІІ били промени в костния мозък на прешлените, който е бил заместен от мастна тъкън /Модок ІІ/ и реактивна остеосклероза /Модик ІІІ/.

През 2006 год. ищецът бил опериран за стеноза на спиналния канал на ниво Л3 – Л4, като в неврологичния статус била налице долна вяла парапареза без тазово-резервоарни нарушения – осъществена била ламинектомия /пемахване на дъгите/ на трети и четвърти поясни прешлени с декомпресия на коренчетата на това ниво двустранно. Описана била тежка хипотрофия на бедрена и глутеална мускулатура в епикризата преди провеждане на операцията.

След проведените две оперативни намеси през 2001 год. и 2006 год. се установявала непрекъсната тенденция към влошаване на състоянието на ищеца – постепенно започнал да се придвижва с два бастуна, като не настъпило подобрение в отпадната неврологична симптоматика.

Процесните операции, извършени в ответната болница, били планови. Целта на първата операция – на 14.05.2010 год., била стабилизиране на листезата чрез транспедикулярна фиксация и премахване на дисковата херния. При второто постъпване ищецът бил приет с цел провеждане на радиофреквентна аблация за обезболяване на зоната Л3-Л4-Л5 нервни коренчета в дясно, която му била направена на 25.08.2011 год. При третото постъпване на 18.06.2012 год. било извършено оперативно лечение /на 03.07.2012 год./ с цел – наличната лумбална стеноза, изразен болков синдром, пареза и стоежа на левия винт на Л4 прешлен. – извършена била реламинектомия, декомпресия и екстракция на стабилизацията от лявата страна с пластика на твърдата мозъчна обвивка с тусикол. При четвъртото постъпване на 20.09.2012 год. целта на оперативното лечение било декомпресия и ексцизия /отстраняване/ на срастванията /гранулации/. При петото постъпване на 14.02.2013 год. целта на оперативното лечение била екстракция на стабилизацията от дясната страна, коренчева декомпресия и пластика на кожата.

При първата операция на 14.05.2010 год. на ищеца била поставената следната окончателна диагноза: левостранна дискова херния Л3-Л4. Състояние след операция и реоперация. Приплъзване на прешлените на ниво Л3-Л4. При наличната листеза /приплъзване/ и сколиоза с пунктум максимум Л3-Л4 и предишните две оперативни интервенции била показана стабилизация на нивото с премахване на дисковата херния поради нестабилност на сегмента. Извършената оперативна интервенция /която била третата подред след 2001 год. и 2006 год./ отговаряла на предварително поставената цел при постъпването на ищеца за оперативно лечение.

Числото на предишните операции за същите симптоми било обратнопропорционално за успеха на следващите хирургични ревизии. Повече от две предшестващи операции за същата патология имали по-малко от 50 % успеваемост. При всяка последваща оперативна интервенция били неминуеми естествените реакции на организма да образува сраствания, което довеждало до по-трудното зарастване на оперативната рана и тъкани. При множествени ревизии степента на епидуралната фиброза нараствала до 60 % и повече. Честотата на усложненията при ревизионната спинална хирургия били в рамките на 10 – 30 %. Непредвидимото разкъсване на твърдата мозъчна обвивка при ламинектомия било от 0.3 до 13 %, което се повишавало до 18 % при реоперация /в случая операцията била трета/. Неправилна позиция на транспедикуларен винт в поясен отдел се докладвала до 25 % /телата на Л3 и ЛЧ били остеосклеротично и остеолитично променени – Модик ІІ и ІІІ/.

При втората операция нямало клиника по-различна от тази, описана при предишната операция.

При третото постъпване била установена инфекция от златист стафилокок на оперативната рана. Този микроорганизъм се намирал нормално в кожата – в подмишницата, слабините, носа. Податливостта към инфектиране зависело от състоянието на имунната система. При ищеца след проведеното лъче- и химиолечение и многократните операции имунитета му значително бил променен и бил податлив за развитие на инфекция. В неврологичния статус нямало нови симптоми, различни от предишните приеми.

Транспедикулярната стабиизация подлежала на сваляне след преценка, че е изпълнила предназначението си /две години след поставянето й/. При изписване от четвъртото постъпване е констатирана слабост в долни крайници от преди постъпването, без нов дефицит, персистира долната вяла парапареза, намаление на болката, а при операцията при петото постъпване е извадена и останалата част от стабилизацията и е осъществена пластика на атоничната кожа на оперативната рана. Общото и свързващото всички проведени оперативни интервенции след първата – 14.05.2010 год., е персистиращата болева неврологична симптоматика, дължаща се на образуваната след всяка една от тях гранулационна /фиброзна тъкън/.

Ищецът не подлежал на по-нататъшно лечение с цел премахване на здравословния проблем, като не било възможно възстановяване на самостоятелното придвижване. При инвалидност 95 % с чужда помощ можело да се шофира, ако колата била приспособена за управление с ръцете. При наличието на долна вяла пареза /обездвижване на долните крайници/ от 1987 год. /приблизително/, което представлявало период от над 20 години на съществуващ и прогресиращ неврологичен дефицит, малка до нищожна била възможността при такава инвалидност и с тази диагноза пациентът да се излекува до състояние „да не ходи с бастун“. Определената от ТЕЛК 95 % инвалидност била с чужда помощ, а не с помощни средства, което определяло степента на самообслужване и начините на самостоятелно придвижване.

При всяко постъпване на ищеца в Клиниката по неврохирургия на ответната болница били провеждани и приложени в медицинска документация: 1/ всички лабораторни изследвания съгласно клинична пътека; 2/ необходимите образни изследвания, изисквани от клиничната пътека; 3/ информирано съгласие за оперативно лечение; 4/ консултация с анестезиолог и интернист предоперативно; 5/предоперативна епикриза с описание на извършените образни изследвания целите на операцията; 6/ оперативен протокол с описание на извършените хирургични действия и 7/ епикриза, в която е описано състоянието му преди и след проведеното оперативно лечение.

Предприетите оперативни намеси били съобразени със съобщените оплаквания на ищеца, неврологичния статус и извършените предоперативно образни изследвания.

Липсвали убедителни данни за непосредствено влошаване на неврологичния статус на ищеца /който бил обект на промяна в инвалидността/ след проведените оперативни интервенции, които били имали за цел основно болковите оплаквания.

Всички оперативни интервенции при ищеца били на ниво Л3-Л4, където излизал Л4 корен, като в приложените образни изследвания /компютърна томография и магнитно-резонансна томография/ нервни корени Л5 и С1 били описани интактни двустранно /инервират мускулите на подбедриците, които движат стъпалата/. Най-вероятната причина за прогресиращата слабост в долните крайници на ищеца било последействието на лъче- и химиотерапията.

Установява се също така, че при находките от проведените изследвания на ищеца и описаната клиника, предложената и извършена на 14.05.2010 год. оперативна интервенция на ищеца била напълно подходяща и адекватна на състоянието на ищеца.

Доказано е също така, че преди всяка от процесните операции ищецът е предоставил в писмена форма информирано съгласие, като са му били разяснени целта на лечението – подобрение на болковия синдром /за първата от тях/, очакваните резултати – частично /за първата от тях/, респ. вероятност за успех – 70 % /за първата и втората/, че операциите са сложни и планови, че има дегенеративно заболяване, което се лекува по хирургичен път, както и процентът на евентуалните рискове от допълнителен неврологичен дефицит, сърдечно-съдови, чернодробни, бъбречни, инфекциозни и белодробни усложнения и смъртен изход

Настоящият съдебен състав приема на първо място, че самото извършване на операцията на ищеца на 14.05.2010 год. е било допустимо и оправдано, тъй като видно от цененото заключение по повторната съдебно-медицинска експертиза показанията за нейното извършване са били налице – дискова херния и листеза /приплъзване/ на ниво Л3-Л4 и тенденция към прогресиращ неврологичен дефицит, като решението на лекарите за прилагането на оперативен начин за лечение е било напълно подходящо и адекватно на състоянието на ищеца. Извършените от лекарския екип действия при оперативната интервенция отговарят на предварително поставената цел при постъпването на ищеца за лечение – стабилизация на нивото Л3-Л4 с премахване на дисковата херния, т.е. тя е и в рамките на тази, за която ищецът е дал съгласие и за която е бил информиран. По делото липсват каквито и да било данни, че ищецът е получил уверение от лекар от ответната болница, че след операцията болката ще отшуми напълно и че ще може да ходи без бастун – напротив по делото е установено, че той е бил информиран, че ползата от операцията ще бъде подобрение на болковия синдром, а вероятността от успех е 70 %, както и че определената му от ТЕЛК 95 % е с чужда помощ, а не с помощни средства. Медицинското лечение е дейност с повишен риск, при която е възможно възникване на определени усложнения, но сам по себе си негативният резултат не е основание за търсене на отговорност от деликт. В някои случаи такива усложнения настъпват поради прогресията на заболяването /случайни събития/, а в други случаи – вследствие на противоправно поведение на лекарите/медицинските екипи. Някои усложнения настъпват и в резултат на реализирането на определени рискове, които не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с противоправното поведение на лекаря/медицинските екипи, а са неизменна част от упражняването на високорискова професия – например: настъпила инфекция след операция, силни болки след манипулация/операция, тежка алергична реакция след прием на медикамент. Тези събития са предвидими, но не винаги са предотвратими. За да е налице противоправно поведение при настъпването на този вид усложнения, ищецът трябва да докаже, че те са били предвидими, но рискът от настъпването им не се е прехвърлил върху него. В частност по делото е доказано е въз основа на ценените заключения по съдебно-медицинските експертизи, че няма грешки при приложението на оперативната техника – първата операция на ищеца е извършена по стандарт и прилагане на изпитана методика, като неврологичният статус на ищеца не е бил утежнен. Настъпилото ликворно изтичане в резултат на непредвидимо разкъсване на твърдата мозъчна обвивка при ламинектомия /премахване на дъга даден прешлен/, наложило ревизия на раната на 28.05.2010 год. и неправилна позиция на транспедикуларен винт в поясния отдел, поради което същият е изваден при операцията през м.юни 2012 год., са в резултат на статистически допустимите усложнения и следва да се отдадат на увредената зона, върху която е била извършена хирургичната интервенция и предходните операции, след всяка от които в резултат на естествените реакции на организма се образуват сраствания, водещи до трудно зарастване на оперативната рана и тъкани. А при множество ревизии степента на епидуралната фиброза /образуване на съединителна тъкан в близост до нервно коренче/ нараства до 60 % и повече. Т.е. тези усложнения представляват случайни събития. По отношение на инфекцията от Златист стафилокок на оперативната рана на ищеца при хирургичната интервенция през м.юни 2012 год. е установено, че податливостта към инфектиране зависи от състоянието на имунната система на пациента. В резултат на проведеното лъче- и химиолечение и многократните операции имунитетът на ищеца е бил значително променен и е бил податлив за развитие на инфекция. Когато пациентът се е съгласил с определено лечение, манипулация, процедура, операция, след като е получил информацията, посочена в чл. 88, ал. 1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ, рискът от възникване на конкретни усложнения, присъщи за предприетите лечебни дейности, преминава върху него – пациентът е бил уведомен за възможността да настъпят определени неблагоприятни последици и се е съгласил с тяхното настъпване. След като по делото липсват доказателства, че лекарският екип е нарушил алгоритъма на извършване на оперативната намеса, респ. за непрофесионално поведение, то СГС приема, че горепосоченото усложнение е от кръга на нормативно допустимия риск при подобна оперативна намеса, каквото и фигурира в подписаната от ищеца декларацията за информирано съгласие от 18.06.2012 год. От последната е видно, че на ищеца са били обяснени евентуалните рискове, че не би могъл да очаква пълни гаранции относно резултата от операцията, като усложнения може да възникнат както по време на оперативната намеса, така и след нея и може да изискват допълнително лечение, като ищецът е приел като възможно настъпването на инфекциозни усложнение от 5 до 10 %. Следователно рискът от настъпване на инфекцията от Златист стафилокок на оперативната рана е преминал в правната му сфера. Опровергано е и твърдението на ищеца, че прогресиращата слабост в долните му крайници му се дължи на извършените оперативни интервенции в нарушение на правилото на хуманната медицина „да не се вреди на пациента“. По несъмнен начин е установено, че причината за това състояние е последействието на лъче- и химиотерапията, на които ищецът е бил подложен през 1984 год. Следователно не е налице фактическият състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за ангажиране на отговорността на болницата за тежкото състояние на ищеца, от което той несъмнено търпи вреди. Не са установени неправилни или небрежни действия при планирането и извършването на операциите и лечението на ищеца в следоперативния период. Вредоносният резултат – влошаване на здравословното състояние на ищеца, не е бил предотвратим, тъй като не е следствие на невзети мерки /изследвания, консултации, действия по време на операцията/, поради което е и непреодолим и не може да бъде вменен на лекарите от ответната болница. Релевираните претенции се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.

По подадената частната жалба: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С първоинстанционното решение в тежест на ищеца са били възложени на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК направените от ответника разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. С обжалваното определение /във връзка със своевременно направеното от ответника искане – в срока за въззивно обжалване/ е допълнено на основание чл. 248, ал. 1Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК първоинстанционното решение в частта за разноските, като ищецът е ОСЪЖДАн да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК и разноските за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 990 лв., които СРС е определил при отчитане на направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

Определението е правилно, като на основание чл. 278, ал. 4Чл. 278. ⚖️ Практика (3) (3) Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт. Прекратяване на производството вр. с чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в частната жалба е необходимо да се добави и следното:

В разглеждания случай ответникът е предявил своевременно искане за присъждане на разноски, в т.ч. за възнаграждение за един адвокат – до приключване на последното заседание в първоинстанционното производство, като по делото са представени договор за правна защита и съдействие от 25.05.2016 год. и извлечение от сметка от 01.06.2016 год., от които е видно, че е бил уговорен и заплатен по банков път от У. „С.И.Р.“ ЕАД адвокатски хонорар в размер на 2 700 лв. /виж Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/.

От своя страна ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК по отношение на претендираните от ответника разноски за възнаграждение за един адвокат /до приключването на последното заседание в първоинстанционното производство/.

Според задължителните разяснения, дадени с т. 3 на ТР №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По делото са предявени претенции за обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди, като материалният интерес възлиза на 34 195 лв., поради което в случая намира приложение правилото, установено в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, като минималното възнаграждение е в размер на 1 555.85 лв. Макар определеният от СРС адвокатски хонорар от 1 990 лв. да надхвърля минимума, настоящият съдебен състав приема, че същият съответства на фактическата сложност на делото, която е над средната, тъй като се касае за защита, наложила събиране на специфични медицински експертизи, гласни доказателства и участие в четири съдебни заседания, както и на завишената сложност по приложимото по медицинския деликт право и в този смисъл няма основание за допълнителното му редуциране. Ето защо развитите от частния жалбоподател оплаквания са неоснователни, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на разноските: Ответникът по жалбата /ответникът/ претендира разноски, по което искане, с оглед изхода от настоящия спор, СГС следва да се произнесе на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. В тази връзка, след като взе предвид своевременно направеното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК и задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд приема следното:

По делото са ангажирани договор за правна защита и съдействие от 13.03.2019 год. и платежно нареждане за кредитен превод от 13.03.2019 год., от които е видно, че е уговорен адвокатски хонорар от 2 300 лв., който е заплатен изцяло по банков път от ответника.

Материалният интерес в конкретния случай възлиза на 34 195 лв., като минималното възнаграждение е в размер на 1 555.85 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав намира, че действително заплатеният адвокатски хонорар, съотнесен към действителната фактическа и правна сложност на делото /въззивното производство се е развило в две съдебни заседания, като не са събирани доказателства и не е подаван писмен отговор на въззивната жалба/, се явява прекомерен и следва да бъде намален на 1 555.85 лв., до който и размер следва да бъде ангажирана отговорността за разноски на жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.07.2017 год., постановено по гр.дело №20190/2015 год. по описа на СРС, ГО, 24 с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П.Х.М. срещу определението от 23.10.2017 год., постановено по гр.дело №20190/2015 год. по описа на СРС, ГО, 24 с-в, с което е допълнено първоинстанционното решение в частта за разноските на ответника за възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА П.Х.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на У. „С.И.Р.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 555.85 лв.

Решението, включително и в частта му с характер на определение, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян Пламен Генев при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №856 по описа за 2018 год.