Решение № 21871/27.12.2016 ГД № 61870/2015 СРС

РЕШЕНИЕ № 21871/27.12.2016 ГД № 61870/2015 СРС Гражданско дело № 61870/2015 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Производството е по реда на чл.124Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска и сл. ГПК. Образувано е по предявени от О. З. Т., ЕГН [ЕГН], действащ като законен представител на малолетния К. О. Т., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. Г, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Й. С., срещу УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от С. М., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 14, адвокат Д. Й., при условията на обективно кумулативно съединяване следните осъдителни искове с правно основание чл.45 във връзка с чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за сумата 10 800 лв. като част от иск от 12 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки в резултат на погрешна диагноза, довела до тежка операция с трайни последици, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2015 г. до окончателното й изплащане, и иск по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за сумата от 2564.13 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода 13.06.2013 г. (датата на искова молба по гр. д. № 25463/2013 г. на СРС) до 13.10.2015 г. (датата на подаване на настоящата искова молба), който иск е изменен с Определение от открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2016 г., по реда на чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 13.06.2013 г., ищецът: е предявил частичен иск за сумата от 1200 лв., представляващ 10 процента от претенция в общ размер от 12 000 лв. за обезщетение за претърпени болки в резултат на погрешна диагноза, довела до тежка операция с трайни последици. Сочи, че с решение от 24.10.2013 г. СРС, 43 състав, постановено по гр. д. № 25 463/2013 г., оставено в сила от СГС с решение от 13.07.2015 г. по г. д. № 4712/2014 г., искът бил уважен изцяло. Твърди, че с писмо до ответника, получено на 18.07.2015 г. е поканил ответната болница да заплати доброволно пълния размер на претенцията, но не последвал отговор. Моли съда да уважи исковите претенции и да му присъди разноски.

Ответник: Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, чрез пълномощник, оспорва предявените искове по основание, така и по размер. Навежда доводи, че в първоначалната искова молба са изложени твърдения относно настъпили вреди, изразяващи се в претърпени болки в резултат на неправилна диагноза и неадекватно първоначално лечение, както и допусната в резултат на некомпетентна реакция по-тежка операция и последиците от нея – опасност за органите за цял живот и неестетичен белег. Счита, че от описаните в първоначалната искова молба симптоми правилно извършилият прегледа лекар е поставил диагноза вирусна инфекция. Сочи, че поставеният от лекаря бусколизин не се явява болкоуспокоително лекарство, поради което от него не биха намалели болките при апендицит. Сочи, че и последващите действия на лекарите са правилни и отговарящи на добрата медицинска практика и същите са довели до пълното излекуване на детето. Сочи, че твърденията за „огромен белег“ се опровергавали от приложените по предходното дело снимки на детето и че от същите било видно, че лекарите са имали стремеж да намалят последиците от бъдещ белег. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия чрез неговите родители и законни представители, като същото се изразява в недостатъчни грижи за здравословното състояние на детето, както и в това, че същите не са потърсили друго мнение и лечение в друго лечебно заведение при наличие в С. на специализирана клиника за детски болести и още много други реномирани лечебни заведения. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на интензитета на претърпените болки и страдания от страна на детето. Твърди, че болки и страдания почти със същия интензитет биха били претърпени и при операция от апендикс. Възразява и срещу претендираната мораторна лихва. Счита, че същата е неясно формулирана като начало и край на периода, като прави и възражение за погасяване по давност, тъй като процесният случай е от 2011 г. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди направените разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, намира за установено следното:

Видно от представеното заверено копие на Удостоверение за раждане на малолетния К. О. Т., ЕГН [ЕГН], същият е [дата на раждане] и е малолетен, като негови родители са М. А. С. и О. З. Т.. Представени са медицински документи, приложени към гр. д. № 25 463/2013 г. на СРС, 43 състав, от които се установява, че малолетното дете е посетило спешно отделение на ответното болнично заведение, след като през нощта на 5 срещу 06.12.2011 г. е получило болки в областта на корема, последвало е повръщане и повишаване на температурата около 37,1 до 37,2° С.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез изслушване по реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК на майката на малолетния ищец: М. С., от които се установява, че още при вземането на детето от детската градина на 05.12.2011 г., то е било умърлушено, като обяснило, че имало болки в корема. След разговор с педиатъра на детето и появата на повишена температура от около 37,1 до 37,2 ° С, родителите на детето били посъветвани при продължаване на болките да заведат детето в [фирма] при специалист. След като болките на детето продължили и то се събудило около 5.00 часа на 06.12.2011 г. и все така умърлушено, с повече оплаквания и силни болки в корема, майката на детето го завела в ответното болнично заведение. Тъй като нямало други пациенти, ищецът: и майка му влезли в спешен кабинет, където бил прегледан от лекар, който поставил диагноза „вирусна инфекция“ и му изписал лекарства, в това число и хомеопатични. На детето била поставена мускулно инжекция с лекарството бускулизин. След това детето и майката били освободени да се приберат в дома им. Други изследвания на детето не са били извършени. Вследствие поставеното обезболяващо, детето се успокоило, но към 10 часа отново се появили болки и температурата се покачила на 37.5° С. В 12 часа детето отишло до тоалетна, получило разстройство и повърнало, а болките се засилили. Отново отишли в [фирма]. Детето било прегледано веднага и лекарят го насочил за приемане за лечение. След това на ищеца: му били извършени различни изследвания и около 14.00 часа бил приет в отделението, където изчакали да се освободи анестезиолог. В 17.00 ч. детето било вкарано за операция, като десет минути по-рано на майката било съобщено, че се касае за перфориран апендикс.

По делото е установено от писмените доказателства, събрани по гр. д. № 25 463/2013 г. на СРС, 43 състав, че първоначалният преглед на детето е бил извършен от д-р Б., който е поставил диагнозата „остра вирусна инфекция“ и е прегледал детето чрез опипване на корема. От представения по делото и подписан от д-р П. Б. лист за преглед на пациент в спешно отделение, е видно, че е отразена основна диагноза – ОВИ (остра вирусна инфекция), както и че е извършен запис, който в последствие е зачертан „без данни за ОХК (остър хирургичен корем)“, както и запис за анамнеза за коремна болка и придружаващи заболявания и усложнения – „0bs. А.. Ас“. След оперативното лечение, ищецът: е престоял в болничното заведение и е лекуван 10 дни с прилагане венозно на антибиотици. Ищецът: е силно притеснен и след болничния престой, тъй като изпитвал болки от раната от операцията и трябвало да внимава с физическата активност.

Съгласно приетото заключение от изслушаната по делото съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), се установява, че при първоначалния преглед на детето от д-р П. Б., е отразена диагноза ОВИ (остро вирусно инфекция) и е задраскано БЕЗ ДАННИ ЗА ОХК (остър хирургичен корем), с кодиране на основната диагноза - J 06 - остри инфекции на горните дихателни пътища с множествено и неуточнено локализация. В анамнезата било отбелязано, че се касае за коремна болка. Пуснати са изследвания - рентгенография на бял дроб, рентгенография на корем за нива, кръвни показатели и урина и е дадена терапия с Д. (медикамент срещу повръщане) и Бусколизин (спазмолитик). Малолетният ищец: е бил приет за лечение в Първа детска хирургичена клиника, Детско коремно отделение при МБАЛСМ „Н.И.П." в 14.45ч. на 06.12.2011 г. с История на заболяването на № 40351 и приемна диагноза ОБС. АПЕНДИЦИТИС АКУТА (съмнение за остър апендицит). При приемането е бил в леко увредено общо състояние, субфебрилен - температура 37.5° С. Вещото лице е отразило в експертизата, че локалният статус е описан като: „...дифузно болезнен, предимно в илеоцекалната област корем с клинични данни за перитонеално дразнене...". В анамнеза на болен с остър хирургичен корем е отбелязано, че температурата в началото е била 36.5° С. На 06.12.2011 г. в 17.15 ч. ищецът: е бил опериран в обща ендотрахеална анестезия. В оперативния протокол под №2297 е отбелязано, че е извършена „...средна-долна срединна лапаротомия. Постепенно се проникна в корема, където се попадна на гнойна колекция, която се евакуира. Апендиксът се намери гангренозно изменен с перфорация. Извърши се типична апендектомия. Апендикуларният чукан се погреба с кесиен и Z-образен шев. Тънките черва се намериха хиперемирани, раздути, с единични налепи, които се отстраниха. От малкия таз се евакуира гноен секрет. Взе се материал за бактериологично изследване. Флегмонозно променената част на голямото було се отстрани чрез резекция. Послоен шев на оперативната рана, суха стерилна превръзка. Хистологичната диагноза № 917347/09.12.2011 г. е гангренозен апендицит с перфорация и периапендицит с ангажиране на оментума (голямото було). От лабораторните изследвания при постъпването има завишен брой на левкоцитите - 15.7 г/л (при норма 4.1 - 11.0), както и завишен С-реактивен протеин - 2.95 мг/дл (норма 0 до 1). Проведено е лечение с двойна антибиотична комбинация (Амикин, Флажил), вливания, антипиретици, обезболяващи. От микробиологичното изследване е установено наличието на Ешерехия коли. Детето е изписана на 14.12.2011 г. след гладък следоперативен период, възстановен пасаж на 4-ия следоперативен ден с окончателна диагноза ФИБРОПУРУЛЕНТЕН ПЕРИТОНИТ. ОСТЪР ГАНГРЕНОЗЕН ПЕРФОРИРАЛ АПЕНДИЦИТ. ФЛЕГМОНОЗЕН ЕПИПЛОИТ. В СМЕ вещото лице е посочило, че в литературата са описани над 120 симптома при остър апендицит, като всеки лекар трябва да избере 4-5 от тях и да ги прилага при преглед на пациентите. Най-сигурното средство за установяване на възпален апендицит е оперативното лечение, като през последните години се препоръчвало освен клиничен преглед и лабораторни изследвания, да се извършва ехография на апендикса, като последното можело да се осъществи само от опитен ехографист. Вещото лице подробно е дало отговор за какъв период от време може да се получи перфорация на апендикса, като най-тежката форма е гангренозната, настъплаща след около 24-48 часа, след която следва и перфорация на апендикса. Дадено е и подробно обяснение на видовете перитонит, като експертът е установил, че в конкретния случай се касае за гнойно-фибринозен перитонит в ранен етап, тъй като в оперативния протокол е описано, че фибриновите налепи са отстранени. Вещото лице е обяснило, че при напреднала фаза на този тип перитонит това е невъзможно, тъй като фибриновите налепи срастват интимно към червото и отделянето или е невъзможно, или премахването им е съпроводено с нарушаване на серозата (най външния слой на червото). Съгласно медицинската документация, представена и приложена по делото, на малолетния ищец: е извършен стандартен хирургичен шев на оперативната рана. Макар и условно, вещото лице е дало отговор, че при нормално протеклия следоперативен период, болката в конкретния случай би била с една степен по-изразена при срединната лапаротомия в сравнение с типичния разрез при апендектомия (кос, в долния ляв квадрант на корема), тъй като принципно интензитетът на следоперативната болка зависи от много фактори, подробно описани в заключението. Експертът е посочил, че много важно оперативната рана да зарасне първично - без възпаление или нагнояване, като в настоящия случай такова не е описано в История на заболяването. Наличието на келоид или груб следоперативен белег при първично зараснала оперативна рана е резултат на индивидуална реакция на организма, като в ранна детска възраст не е препоръчително да се извършва оперативна намеса за заличаване на белег, тъй като тялото и организма с годините нарастват и това може да опорочи оперативната интервенция. В съдебно заседание вещото лице е отговорило на въпросите, поставени от явилите се страни, като е посочило, че при извършена добре операция и при добро извършване на зашиването на тъканите, не би следвало да има трудности при възстановяването на детето. Експертът е обяснил и ролята и функцията на така нареченото було като орган, който следва да предпазва коремната кухина и органите, разположени в нея, от обхващането им от възпалителния процес, който е възникнал там. Съдът изцяло кредитира така даденото заключение на вещото лице, като неоспорено от страните в заседанието по приемането му, и като компетентно изготвено и обективно. Други относими доказателства по делото не са представени по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. Относно иска по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД:

Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправни действия, респективно бездействия на лице, на което ответникът е възложил извършването на определена работа. Не се твърди описаните в исковата молба вреди да са причинени от обективни свойства на вещ, които са без връзка с виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по тълкуването на закона относно разграничаването на отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. и 50 ЗЗД, дадени с ППВС №17/1963 г., т.2 и ППВС №4/1975 г., т.3). Според чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.); осъществен фактически състав по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така - ППВС№ 7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът: е имал задължение да извършва определени действия при осъществяване на основната си дейност по лечение на пациенти и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

По делото съдът намира за доказан описания в исковата молба по време, място и начин на настъпване инцидент с малолетния ищец:, като в тази насока се кредитират гласните обяснения на майката на детето като последователни, подробни и непротиворечащи на другите доказателства, събрани по делото, като описаният чрез тях начин на настъпване на телесните увреждания на детето-ищец: съответства на представената медицинска документация и изводите на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза.

Съгласно чл. 4 и чл. 6 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) , каквото се явява и ответната страна: болница „УМБАЛСМП. “ЕАД, имат законово задължение да оказват болнична и извънболнична помощ, като при осъществяване на последната следва да спазват медицинските стандартиза качество на оказваната помощ и да осигуряват спазване на правата на пациента. С чл. 19, ал. 2Чл. 19. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебно заведение за болнична помощ е заведение, в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват всички или някои от следните дейности: 1. диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ; 2. родилна помощ; 3. рехабилитация; 4. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) диагностика и консултации, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения; 4а. (нова - ДВ, бр. 83 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 4б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2003 г.) вземане, съхраняване, снабдяване с кръв и кръвни съставки, трансфузионен надзор; 4в. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) диспансеризация; 5. (отм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) мобилни профилактични и скринингови дейности в труднодостъпни и отдалечени райони чрез мобилни структури; 6. (изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в страната законодателство; 7. учебна и научна дейност. (2) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: 1. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и правилата за добра медицинска практика по здравни грижи на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти съответно на лекарските асистенти; 2. при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор; 3. при наличие на определените в медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебно заведение; 4. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) в съответствие с утвърдените стандарти за финансова дейност - в случаите по чл. 6, ал. 6. (3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението... от ЗЛЗ за лечебните заведения за болнична помощ отново законово е уредено задължението при осъществяване на дейността си да спазват утвърдените медицински стандарти по чл. 6 от Закона, както и установените правила за добра медицинска практика. От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, а и не се спори между страните, че д-р Б., прегледал първоначално малолетния ищец:, е лице, на което ответникът: като работодател е възложил като лекар по трудов договор с лечебното заведение да оказва болнична и извънболнична помощ. Установява се по делото, че д-р Б. не е спазил възложените по силата на закона задължения при осъществяване на дейността си да спазва утвърдените медицински стандарти по чл. 6 от Закона, както и установените правила за добра медицинска практика. При извършен преглед от последния служител на ответника на ищеца: при данни ищецът: вече да е бил развил остър апендицит, от лекаря не са извършени задължителните според установените стандарти изследвания и при съмнения за остър апендицит при дете хоспитализирането му за наблюдение и изследване, като с последното са нарушени и установените медицински практики. Така описаното поведение на служител на ответната болница по неизпълнение на скрепени със закона задължения за лечебното заведение се явява противоправно и виновно поведение такова при изпълнение на възложената му работа (чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД). Това поведение е в причинна връзка с настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца: и конкретно перфорацията на възпален апендицит и перитонит, като за последните на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД следва да бъде ангажира на отговорността на ответника: възложител. Такива са и изводите, направени от двете инстанции, разгледали частичния иск, предмет на гр. д. № 25 463/2013 г. на СРС, 43 състав, и последвалата въззивна жалба, като същите валидно обвързват страните по делото. Видно от мотивите към въззивното решение по в. гр. д. № 4712 по описа за 2015 г. на СГС, е прието, че с оглед приетите по делото доказателства и най-вече изслушаната СМЕ, за разлика от острия апендицит,„при настъпила перфорация на апендицит и перитонит в коремната кухина се излива гноен секрет, което е живото застрашаващо състояние при липса на своевременна намеса и операция. Винаги след развитие на перитонит има по-висока опасност за здравето с оглед възможното получаване на сраствания. В конкретния случай се е наложило и частично изрязване на голямото було, което е изгубило част от функциите си и е ограничена защитната му роля при бъдещи възпалителни изменения или перфорирали органи в коремната кухина. За целите на лечение на възпаления перитонеум оперативният разрез е направен през средата на коремната кухина, което оставя голям белег за цял живот. Ищецът: е изпитвал притеснения от белега и съобразно показанията на разпитания свидетел.“

Настоящият съдебен състав приема изводите на въззивната инстанция, разгледала въззивната жалба срещу решението по предявения частичен иск, предмет на гр. д. № 25 463/2013 г. на СРС, 43 състав. Настъпилите увреждания на малолетния ищец: са установени безспорно по делото от представената медицинска документация, обясненията на неговата майка, която го е придружила до болничното заведение, неоспореното от страните заключение по съдебно-медицинската експертиза и по допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза, изслушана по гр. д. № 25 463/2013 г. на СРС. По делото се претендира обезщетение на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, който урежда отговорност за вреди за чуждо виновно поведение, която има гаранционно-обезпечителна функция.

Неоснователно е възражението на ответната страна: за налично съпричиняване от страна на малолетния пострадал, чрез неполагане на дължимата грижа от страна на неговите родители за извършване на консултация и с други специалисти. Както е отразено в мотивите към цитираното вече въззивно решение, което има обвързваща сила за страните по делото, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат предвид пасивното поведение на родителите на ищеца: и непотърсено второ мнение от специалисти в друго болнично заведение, е неоснователно, „с оглед събраните по делото доказателства и доказана активност на родителите на ищеца:, които дори след поставена диагноза за вирусна инфекция, след по-малко от 12 часа отново са завели детето в лечебно заведение. Във втората си част възражението е неоснователно дори само откъм твърдения. По вече изложените мотиви всяко лечебно заведение е длъжно да предоставя болнична и извънболнична помощ в съответствие с установените медицински стандарти. На второ място, майката на ищеца: го е завела в лечебното заведение посочено и от личния лекар на детето, и на трето място, както и процесуалният представител на ищеца: поддържа [фирма] е утвърдила се в обществото болница за спешна медицинска помощ и поведението на родителите на детето да го заведат в последното лечебно заведение и двата пъти е и житейски, а не само законово, оправдано.“

С оглед наведеното възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, съдът присъжда обезщетение за нанесените неимуществени вреди на пострадал от деликт по справедливост, при съобразяване на всички факти, касаещи настъпилите вреди – възраст на пострадалия, интензитет на причинените болки и страдания, очакваните последици от деликта за здравето и за психиката на пострадалото лице, както и други обстоятелства, касаещи всеки отделен случай като наличие на белези и други подобни. По настоящия случай пострадалото лице е малолетно дете, което е изпитало интензивни болки и страдания във връзка със заболяване и неточно поставяне на диагноза от страна на работещ при ответната болница лекар. Болките са били интензивни още при първоначалното постъпване на детето в болничното заведение, като същите са били туширани с лекарствени препарати, след което отново са се възстановили с още по-голям интензитет и са довели до допълнителни усложнения, в това число и чрез проявяване на нови симптоми на заболяването (повръщане, повишаване на температурата). С оглед заключението на вещото лице Й., изслушано по настоящото дело, както и след запознаване със заключението по СМЕ, изслушана по гр. д. № 25 463/2013 г. на СРС, по която вещото лице е извършило личен преглед на малолетното дете, съдът приема, че ищецът: има оперативен белег, който към момента на прегледа (заключението е с дата 20.06.2014 г.) е бил почти изравнен с околната кожа и широк под пъпа до 8 мм., като белегът ще съществува до края на живота на детето (л. 90 от гр. д. № 25 463/2013 г.). Ето защо, съдът приема, че се касае за интензивни болки и страдания, преживени от малолетно дете, които са се засилили вследствие на неправилно поставената първоначална диагноза, като със същата е рискувано здравето и живота на детето, като се е влошило неговото състояние до перитонит. Наличието на белег, който е следствие на правилно извършената в последствие оперативна намеса на лекарския екип при установяване на настъпил перитонит, не е обстоятелство, което е в тежест на пострадалия, тъй като такъв би имало и при правилно поставена диагноза при първоначалния преглед на детето и незабавното му опериране. Въпреки това, съдът взема предвид обстоятелството, че първоначално правилно поставена диагноза не би се достигнало до перитонит и операцията би била по-лека, както и разрезът също би бил значително по-малък, респективно и белегът също. С оглед на всички обстоятелства, установени във връзка с деликта, съдът счита, че справедливото обезщетение на малолетното дете за претърпените страдания възлиза общо на 8000 лв. Предвид обстоятелството, че е предявен частичен иск от общо 12000 лв., като в полза на малолетното дете са били присъдени вече 1200 лв. по гр. д. № 25 463/2013 г. на СРС, следва в полза на ищеца: да се присъди сумата, равняваща се на разликата между 8000 лв. и 1200, а именно 6800 лв., а в останалата част и до пълния размер от 10800 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.

Относно иска за лихва върху главницата и направеното възражение за погасяването му по давност, съдът счита, че това възражение е неоснователно, предвид това, че претенцията за лихви в размер на 2564.13 лв. се претендират за периода 13.06.2013 г. - датата на искова молба по гр. д. № 25463/2013 г. на СРС до 13.10.2015 г. - датата на подаване на настоящата искова молба. За този период не е изтекла погасителната давност, предвидена в чл. 111Чл. 111. ⚖️ Практика (20) С изтичане на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.), б. „в“ от ЗЗД, която е тригодишна. Съдът изчисли дължимата лихва за посочения период чрез програма за изчисляване на законна лихва, като същата възлиза на 1614.48 лв. върху уважената част от иска. Над този размер и до пълния такъв от 2546.13 лв. иска по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски, съобразно уважената част от исковете - при общ размер на доказаните по делото разноски 822.57 лв., в това число за платено адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв., държавни такси и депозит за вещо лице в размер на 60 лв., ищцовата страна има право на 555.14 лв. разноски. Ответната страна има право на разноски според отхвърлената част от исковете - при общ размер на разноски по делото 250 лв. за депозит за вещо лице (липсват данни за разноски за адвокатско възнаграждение), ответната страна има право на 92.50 лв. разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

По изложените мотиви, Софийски районен съд Р Е Ш И:

ОСЪЖДА УМБАЛ [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от С. М., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 14, адвокат Д. Й., да заплати на О. З. Т., ЕГН [ЕГН], действащ като законен представител на малолетния К. О. Т., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. Г, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Й. С., на основание чл.49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД сумата 6800 лв. (шест хиляди и осемстотин лева), ведно със законната лихва от 14.10.2015 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 12000 за претърпени болки в резултат на погрешна диагноза, довела до тежка операция с трайни последици, настъпило на 06.12.2011 г., като сумата от 1200 лв. от общата сума е била присъдена по гр.д. № 25463/2013 г. на СРС, 43 състав, като отхвърля иска за разликата над сумата от 6800 лв. и до пълния размер от 10 800 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от С. М., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 14, адвокат Д. Й., да заплати на О. З. Т., ЕГН [ЕГН], действащ като законен представител на малолетния К. О. Т., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. Г, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Й. С., на основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД сумата от 1614.48 лв. (хиляда шестстотин и четиринадесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща лихви за забава върху уважената част от главницата в размер на 6800 лв., за периода 13.06.2013 г. - датата на искова молба по гр. д. № 25463/2013 г. на СРС до 13.10.2015 г. - датата на подаване на настоящата искова молба, като отхвърля иска над този размер и до пълния такъв от 2564.13 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от С. М., да заплати на О. З. Т., ЕГН [ЕГН], действащ като законен представител на малолетния К. О. Т., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. Г, на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, сумата 555.14 лв. (петстотин петдесет и пет лева и четиринадесет стотинки) за направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА О. З. Т., ЕГН [ЕГН], действащ като законен представител на малолетния К. О. Т., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. Г, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Й. С., да заплати на УМБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от С. М., на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, сумата от 92.50 лв. (деветдесет и два лева и петдесет стотинки) за разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Венета Георгиева при секретаря Камелия Костадинова