Решение №1477/03.05.2016 ГД № 121/2015 РС Пловдив

Решение №1477/03.05.2016 ГД № 121/2015 РС Пловдив Гражданско дело № 121/2015 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Производството по делото е образувано по предявени от Г.Р.Р., ЕГН **********, Д.П.Р., ЕГН ********** и Н.Г.Р., ЕГН ********** субективно активно и обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за осъждане на ответника УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, ЕИК 115576405 да заплати на всеки от ищците сумата от по 5 100 лева – частично от претенции в размер на по 120 000 лева за първите двама ищци и 50 000 лева за третия ищец, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техен близък Р. Г.Р., ЕГН **********, починал на ..... г., ведно със законната лихва, считано от ... г. до окончателното погасяване. В исковата молба се твърди, че първият ищец - Г.Р.Р. е с. на Р. Г.Р., ищцата Д.П.Р. е преживяла с., а Н.Г.Р. – негов б. На 07.12.2011 г., Р. Р., след като отишъл на работа в О. с – гр.Х, почувствал физически дискомфорт и помолил негови колеги да извикат по спешност екип на Бърза помощ. След пристигане на медицинския екип, с. Р. бил транспортиран с линейка в Многопрофилна болница за активно лечение – гр. Х.. С оглед констатираната симптоматика и след разискване, лекарите установили, че се касае за запушване на артерия, тъй като пациентът се оплаквал от внезапно настъпила болка и изтръпване в дясното бедро. Лекарите преценили, че за пациента ще бъде най-добре да бъде лекуван в друго лечебно заведение, където има по-добри специалисти, по-добра и съвременна апаратура, а именно в УМБАЛ „Свети Г.”***. На същия ден, Р. бил транспортиран с линейка и приет за лечение при ответника. Л. л. – д-р В., преценил при прегледа, че липсвали индикации, които да налагат спешна оперативна намеса по отношение на артериите на десния крак, като мотивирал становището си с факта, че това ще бъде по-добре и за самия пациент с цел по-пълното и точно диагностициране на проблема и избягване на евентуални усложнения.

Преценил, че пациентът следва да бъде приет в болницата и състоянието му да бъде обсъдено при сутрешния рапорт, след което да бъдат предприети мерки за лечението му. По време на сутрешната визитация, на ... г., Р. Р. бил открит починал в леглото си. След направена аутопсия се установило, че пациентът е имал тежко изразена атеросклероза, която е била основно заболяване. Дисекцията на аортата е главна нейна проява, която се е усложнила с разкъсване и кръвоизлив в перикардната торбичка. От аутопсията се установявало, че причината за кончината на Р. е кръвоизливът, който е причинил тампонада и спиране на сърдечната дейност. Твърди се, че с поставянето на неправилна диагноза, а именно – че пациентът не се нуждае от спешна оперативна намеса и с решението да не бъдат опериран веднага, а състоянието му да бъде обсъдено при сутрешния рапорт, след което да се предприемат мерки за лечението му, лекуващият лекар е допуснал фатална и фундаментална лекарска грешка, която е станала причина за смъртта на Р.. Настъпването й преобърнало живота на близките му в негативна насока. С. на починалия останал с. на ..год. възраст, претърпял неимоверни болки и страдания, тъй като бил изключително привързан към баща си. Дълго време не излизал от дома си, изпаднал в депресия и не желаел да разговаря с никого, загубил не само баща, но и човек, който му служел за пример в живота. С. на починалия също преживяла много тежко внезапната смърт на с. си, двамата изпитвали силна привързаност помежду си, живели в хармония в едно домакинство. След случилото се, ищцата се затворила в себе си, плачела постоянно, станала мълчалива, отказала да контактува с други хора, била съсипана, състарена, коренно се променила. И понастоящем, емоционалната и психическа травма не била отшумяла, изпитвала силна мъка, стрес и страдания от загубата на човека, който бил опора за нея в живота. Третият ищец, б. на починалия, също преживял тежко загубата. Приживе между двамата б.я съществувала дълбока привързаност. Макар да живеели в различни домакинства, си помагали взаимно за всичко, емоционалната връзка помежду им била изключително силна и не можело да бъде компенсирана за цял живот. С оглед всичко изложено, предвид неимоверните психоемоционални болки и страдания, които ищците са преживели вследствие на смъртта на техния близък, за която считат, че вина има поставянето на неточна диагноза и липсата на своевременна реакция от лекуващия лекар, молят ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях суми от по 5100 лева, част от общо претендирани размери от по 120 000 лева за първите двама ищци и 50 000 лева за третия, които считат за справедливи за обезщетяване на неимуществените вреди. Молят за уважаване на исковете в цялост. Претендират за присъждане на законната лихва върху всяка главница, считано от ... г. до окончателното погасяване.

Претендират разноски. В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на претенциите. Твърди, че изложените от ищците факти и обстоятелства досежно смъртта на Р. Р. не отговарят на обективната истина. Пациентът бил приет в лечебното заведение с оплаквания за изтръпване, болка, изстиване на дясното бедро. Тези субективни оплаквания можело да се дължат на различни заболявания /запушване на артерия, започнала дисекция на аортата или друго/, поради което били извършени и няколко изследвания. В листа за прегледа на пациента било описано съмнение за налична тромбоза, като не се установявали убедителни пулсации, т.е. пулсации е имало, следователно е имало кръвоток, макар и не пълен. С други думи, не е прекъсвано храненето на крайника с кръв, което не налагало спешна намеса с цял спасяване на десния му крак. От извършените лабораторни и образни изследвания, включително доплерово изследване на долни крайници и направената електрокардиограма, не се установявали данни за тежка артериална недостатъчност, налагаща спешно оперативно лечение /както от субективна гледна точка на лекуващия лекар, така и от обективна такава по смисъла на МС „Спешна медицина”/. Твърди се да са извършени редица изследвания, като са назначени и лекарства. Причини за предприемане на оперативна намеса не са констатирани. По време на неколкократните наблюдения на пациента, същият не е имал субективни оплаквания. С оглед постъпилите резултати, правилно било взетото решение да се обсъди неговото състояние на сутринта, тъй като необходимост от операция не е имало, а евентуалното извършване на такава би могло да бъде животозастрашаващо, особено предвид придружаващите заболявания на пациента – тежка степен на затлъстяване, непроследявана и нелекувана хипертония, тежка атеросклероза. От патологоанатомичната диагноза се установявало, че пациентът е починал след настъпила дисекция на аортата, засягаща почти цялата й част. Това състояние било напълно необ.имо, дотолкова, че пациенти с подобна диагноза не се оперирали, поради невъзможност на съвременната медицина, да възстанови разкъсване на аортата в такава голяма степен. Смъртността при дисекция на аортата била 90 % през първата седмица от развитието й, а, за да се разкъса до такава степен, както при Р., същата се е развивала най-малко няколко дни. Излагат се подробни съображения за проявлението на такава диагноза и как се отразява същата. Допълва се, че патологоанатомичната находка сочела на заключението, че дисекцията е започнала още в гр.Х. и транспортирането на пациента без обсъждане с приемащата болница и без изследвания на място, са усложнили състоянието му. В конкретния случай, не били налице типични симптоми на дисекция на аортата, като се изключи болката в долния крайник, която обаче е отшумявала при покой. Консултацията с кардиолог също не е дала основание за предприемане на каквато и да било спешна намеса. Не само, че повод за такава не е имало, но и от аутопсията се установявало, че оперативна намеса при такова състояние е непрепоръчителна. В същото време се установявало, че поставената диагноза в Клиниката по съдова хирургия била правилна.

Оспорва се твърдението лекуващият лекар да е поставил погрешна диагноза и е да допуснал фундаментална лекарска грешка. Разкъсването на аортата по цялата й дължина, нямало как да бъде предсказано и избегнато на този последен стадий на развитието на дисекцията, като пациентът не бил съобщил на лекаря за наличието на оплаквания, насочващи към това заболяване. Отделно, пациентът бил със симптоми на сериозно затлъстяване и нелекувана хипертония. Двете заболявания са довели до значително запушване на аортата, артериите и застой на кръвта. Тежката атеросклероза била една от основните причини за дисекцията, особено при тези придружаващи заболявания, при което са били налице и морфологични изменения във важни органи. Тези тежки усложнения били допълнителен фактор, изключващ както оперативната намеса, така и благоприятния изход от нея, дори и да е била осъществена. Твърди се да не е налице противоправно деяние, тъй като основание за извършване на операция не е имало и не липсата й е довела до смъртта на пациента, като не била налице причинно –следствена връзка между взетото решение да не се извърши спешна операция и леталния изход. Приложените диагностични методи били правилни, навременни, адекватни и в пълен обем. Предвид всичко изложено, се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Допълнително се сочи, че претенцията на ответника Н.Р. е изначално неоснователна, тъй като същият не попадал в кръга на легитимираните лица, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък човек. Моли се за постановяване на решение в горния смисъл. Не се претендират разноски. С Определение № 4595/21.04.2015 г. /л.68/, на страната на ответника като трети лица – помагачи са конституирани – ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 /предвид сключения договор за застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал”/ и К.А.В., ЕГН **********. В предоставения срок, становища досежно претенциите са постъпили. Помагачът В. оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Не оспорва, че към 07.12.2011 г. е работил по трудово правоотношение при ответника, както и, че починалият е приет за лечение в болницата на ..... г., след като е транспортиран от лечебно заведение в гр. Х.. Оспорва обаче да е приел пациента, като твърди, че това е сторила д-р Ч., която е преценила, че Р. има нужда от хоспитализация. Твърди, че веднага след настаняването му, е предоставен екип за спешна медицинска помощ, ръководен от д-р М., към който екип се е присъединил. Към датата на приемането на пациента и към датата на смъртта, помагачът бил сп. в клиниката по съдова хирургия /по смисъла на Наредба № 34 на МЗ, отм. понастоящем/. По силата на този нормативен акт е нямал право да взема решения самостоятелно. От друга страна се поддържа изцяло соченото от ответника в отговора. Предприетите мерки били напълно адекватни. С оглед изложеното, се моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД счита, че предявените искове са неоснователни, като се подкрепят изложените в отговора твърдения и възражения, а искът от Н.Р. бил недопустим, тъй като същият нямал право да предяви претенция за обезвреда на търпени неимуществени вреди от смъртта на близък човек. Отделно се излагат подробни съображения за неоснователността на другите претенции, като се твърди, че допусната лекарска грешка няма, назначени били редица изследвания и взетото решение било съответно на наличните данни за състоянието на пациента и било правилно взето. Твърди се наличните и нелекувани заболявания на пациента да са в пряка връзка с причината за смъртта – дисекцията на аортата. Релевира се възражение за съпричиняване на резултата на основание чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД и се иска намаляване на обезщетението, предвид факта, че пациентът се бил отнесъл недостатъчно внимателно към цялостното си здравословно състояние и не е полагал достатъчно грижи с цел лечение на съществуващи заболявания. Навежда се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на искането за присъждане на законна лихва върху всяка главница от датата на смъртта до погасяването. Отделно се счита, че заявените размери на обезщетенията са прекомерни и при евентуално уважаване на исковете, се моли да бъде определен занижен и справедлив размер. Предвид изложеното и доколкото лекарите при ответника, са сторили всичко необходимо, като са реагирали адекватно и компетентно на ситуацията, а злощастният смъртен случай, не се дължи на немарливост или недооценени факти, се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта: Възражението на третото лице – помагач ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД за недопустимост на предявения от Н.Р. частичен иск е неоснователно и е оставено без уважение с определението за насрочване на делото, тъй като същото касае материалноправната легитимация на същия, която е въпрос по същество, а не процесуалноправната такава. По същество: По исковете по чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД: В тежест на ищците е да докажат положителните факти, от които извличат благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа., вр. с 45 ЗЗД – че починалият Р. Г.Р. е бил техен б., с, б., че ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД по отношение на лекаря, който е поставил твърдяната от тях грешна диагноза на починалия, респ. е взел решението да не бъде извършвана спешна оперативна намеса по отношение на пациента, а е посочено състоянието му да бъде обсъдено на следващия ден сутринта; че е налице противоправно деяние – допусната лекарска грешка, изразяваща се в поставянето на диагноза, че пациентът не се нуждае от спешна оперативна намеса и вземане на решение да не бъде опериран веднага, въпреки наличието на данни, обуславящи необходимост от незабавна оперативна интервенция по отношение на същия, вследствие на която е настъпил леталният изход за пациента, в резултат на което всеки един от ищците е преживял описаните болки и страдания от смъртта на техния близък, т.е. претърпени неимуществени вреди в конкретен размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и виновното поведение, изразяващо се в действие/бездействие на съответния отговорен служител на ответника. Предвид наведеното възражение за погасителна давност, в негова тежест е и да докаже, че са настъпили обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да докаже всички твърдения в отговора, включително, че смъртта на пациента се дължи на други фактори /налични и нелекувани заболявания/, както и на такива, които са усложнили състоянието му, като са извършени необходимите изследвания и реакцията на съответния лекар, както и взетото решение, са били правилни и съответни, а също така и, че евентуалното извършване на спешна операция би било с фатален резултат.

При установяване на всички елементи от фактическия състав на претенциите на ищците, следва да докаже, че е погасил търсените суми. Третото лице – помагач - К.А.В. следва да докаже своите възражения, като установи, че е бил част от екип от специалисти, които са се грижили за състоянието на починалия и към момента на смъртта му е бил сп. в Клиниката по съдова хирургия. Третото лице – помагач - ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД следва да установи и своите възражения – това за съпричиняване на резултата, поради неполагане на дължимата грижа за собственото здравословно състояние от страна на починалия, както и възражението си за погасителна давност. При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита предявените главни искове за неоснователни по следните съображения: По делото няма спор, че Р. Г.Р., ЕГН ********** е починал на ... г. От представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Несебър, обл. Бургас, изх. № 166/07.05.2014 г. /л.22/ се установяват родствените връзки между него и първите двама ищци – Д.П.Р. е преживяла с., а Г.Р.Р. е негов с. Не е имало спор, а от показанията на свидетеля Г. Б. /без родство – л.140/ се потвърждава, че ищецът Н.Р. е б. на починалия. Видно от приложените по делото писмени доказателства, Р. Р. е постъпил в Клиника по съдова хирургия и ангиология в ответната болница на 07.12.2011 г. В изготвената епикриза /л.4/ е посочена анамнеза, снета по данни на пациента, според която - същият постъпва в клиниката с внезапно настъпили оплаквания от болка, изстиване и изтръпване на дясното бедро, след което и на целия крак. След кратка почивка, оплакванията отзвучали. След ходене и изкачване по стълби, отново почувствал изтръпване на десния крак. Не съобщава за уточнени хронични заболявания, не представя предишни изследвания и медицинска документация. Отрича болки в гърдите, гърба и корема. При установяване на по-продължителен покой на легло, след приемането в болничното заведение, съобщава, че оплакванията изчезват. Обективното състояние е отразено като задоволително, след което в ангилогичен статус е посочено, че в момента на клиничния преглед, пациентът няма данни за тежка артериална недостатъчност, налагаща спешно оперативно лечение. Отразени са резултатите от лабораторни и образни изследвания, вкл. ЕКГ, доплерово изследване на долни крайници, както и тези от проведените консултации със специалисти /интернист, кардиолог/ и вида на назначената терапия.

Относно хода на заболяването е упоменато, че се касае за пациент с четвърта степен на затлъстяване, без анамнеза и предишна медицинска документация за минали системни заболявания и провеждано лечение по такъв повод. След направените изследвания и проведени прегледи е установено, че липсват болки и температурна разлика между двете стъпала в покой, налице е моторика и сетивност. При натоварване, пациентът съобщава за поява на изтръпване в дясната подбедрица на около 60-70 м., но след 30 мин. покой на легло оплакванията напълно отзвучават, като дясното стъпало е топло, без разлика в сравнение с лявото. Не е съобщено за каквито и да било други оплаквания от болки в други органи или системи. Отразено е, че по време на пролежаването, пациентът активно е бил наблюдаван от дежурния екип, като е преценено, че липсват индикации за спешна оперативна намеса върху артериите на десния крак. Било преценено, че с оглед по-пълно и точно диагностично уточняване и избягване на евентуални компликации, било уместно при липса на негативна динамика, състоянието на пациента да бъде обсъдено на сутрешен рапорт и тогава да се предприемат съответни допълнителни диагностични и терапевтични мерки. Констатирано е, че по време на сутрешната визитация, пациентът е намерен починал в леглото си, като предполагаемото време на смъртта е 1-3 часа преди това. От представения по делото аутопсионен протокол № АХ - 33 м. Декември 2011 г./л.6/ се установява, че Р. Г. Р., на ... г., е изпратен от Клиника по съдова хирургия и антология с И.З. № 68389/2006. Постъпил е на лечение на ... г. и починал на ... г. Аутопсиран на .... г. от сп... - доц. Д, доц. Б, д-р С. В епикризата към същия е посочено, че при извършената обдукция се намерили изменения – обезитас, изразена атеросклероза, проявена с множество плаки от II ст. и III ст., находящи се по интимата на аортата, коронарните, мозъчните и илиачните артерии. Установено е интимомедиално разцепване по хода на цялата аорта - започващо от аортната клапа, достигащо до разделянето на илиачните артерии и пропагиращо в дясната илиачна артерия, което обхващало от 1/3 до 2/3 от обиколката й. Установен е и масивен интраперикардиален кръвоизлив. Сърцето било уголемено, лявата камера била със задебелена стена. Имало е леко изразен оток в белите дробове и мозъка. В черния дроб се установила дребноделчеста мастна дегенерация, в панкреаса - липоматоза. Във вътрешните органи - изразен венозен застой. Констатираните морфологични изменения давали основание да се приеме, че е налице тежко изразена атеросклероза, която се явявала основно заболяване. Дисекацията на аортата била главна нейна проява /наред с интималните плаки/, която се усложнила с разкъсване и кръвоизлив в перикардната торбичка. Кръвоизливът - причинил тампонада и спиране на сърдечната дейност, бил непосредствената причина за смъртта. Терминалното спиране на сърцето било причина за венозния застой във вътрешните органи и намерените белодробен и мозъчен оток. Посочено е, че основното заболяване се е развило на фона на хипертонична болест и обезитас. Последният е довел до мастната дегенерация на черен дроб и липоматозата на панкреаса.

Специалистите са допълнили, че пропагацията на дисекацията в стената на дясната илиачна артерия е притискало и ограничавало частично проходимостта й, което обяснява клиничната и обективна симптоматика и интермитентното накуцване по отношение на десния крак. Отразено е, че е налице съвпадение между клинична и патоанатомична диагнози. По делото няма спор, а от представените писмени и гласни доказателствени средства се установява, че Р. Р. е бил транспортиран с екип на Бърза помощ от медицинско заведение в гр. Х. до ответната болница, където е преценено, че същият следва да бъде изпратен, за да бъдат извършени съответни изследвания, тъй като УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД разполагал със специалисти и необходимата медицинска техника. Установява се, че при пристигането си, пациентът е бил приет в приемно-консултативен кабинет към болницата от д-р Б.Д.Ч. – сп. – с. и о.х.. Същата е извършила първия преглед на Р.. Тя е разпитана като свидетел по делото. В показанията си заявява, че била информирана от екипа на Бърза помощ, че предстои да прегледа „спешен пациент”. Вместо това, Р. влязъл в кабинета й на собствен ход, а не на носилка, което било нормалното състояние за „спешните пациенти”. След като пациентът бил разпитан за начина, по който се чувства и болките, които изпитва, при физикалния преглед констатирала, че е налице съдов проблем - заболяване, което попада в кръга на нейната специалност, а именно – нарушено оросяване на долен крайник, без да има критична исхемия. Пациентът бил адекватен и контактен, съгласил се да бъде хоспитализиран. Свидетелката сочи, че след като пациентът бил прегледан, му назначила обичайни изследвания – на кръв, урина, консултация с интернист /специалист вътрешни болести/. Назначила му терапия – съдоразширяващи и антикоагулантни медикаменти. Р. бил изпратен за прегледи от съответни специалисти, които да преценят какви действия да бъдат предприети впоследствие, след извършване на допълнителни изследвания и дали е необходима оперативна интервенция или не. След извършения преглед и насочването за допълнителни изследвания, д-р Ч. нямала повече контакт с пациента. На въпросите на свидетеля дали страда от някакви заболявания, дали има болки другаде по тялото, наличие на високо кръвно налягане и др., Р. отговорил отрицателно. Отрекъл да страда от болест на сърцето. По делото са приобщени гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля – д-р Н.П.М. – л. по с. х. в ответната болница. Същият заявява, че в екип с д-р В., е извършил преглед на Р. Р., след като той бил прегледан от д-р Ч. и от и.. На пациента била направена кръвна картина, кардиограма, биохимия, изследване на кръвосъсирването и др. Свидетелят твърди заедно с д-р В. да са извършили доплерова ехография /уточнено е, че се касае за ултразвуково изследване на периферните артерии – л.164 гръб/ на засегнатия крак на Р.. Снета е подробна анамнеза, т.е. пациентът е разпитан за конкретни оплаквания. Тези действия били извършени от д-р М. и подробно описани в историята на заболяването.

Пациентът отрекъл наличие на предишни заболявания, вкл. и общомедицински, не само свързани със съдовата хирургия. След като извършили всички необходими действия, включително преглед на пациента, съобразяване на моментното му състояние, наличните изследвания и собствените му твърдения, докторите преценили, че няма непосредствена опасност за съответния крайник, в който са изпитвани болки, не е застрашен виталитетът му, което евентуално би наложило спешна операция върху артериите на крайника – същият бил топъл, без температурна разлика в сравнение с другия, пациентът можел да ходи 70-80 м. без оплаквания. При разпита дали изпитва болки в други части на тялото – глава, гърди, гръб, кръст, корем, Р. отрекъл. Взето било решение, че не се налага спешна оперативна интервенция на артериите на крака. Няколко часа след първия преглед, бил извършен втори такъв, при който не била констатирана отрицателна динамика в състоянието на пациента, т.е. липсвало влошаване. В покой, пациентът нямал оплаквания, кракът бил топъл, кръвоснабден, нямало нарушение в моториката и сетивността, нямало признаци за липса или недостатъчно кръвоснабдяване. Назначени били съдоразширяващи медикаменти, които да намалят съсирването на кръвта. Допълва се, че когато бил извършен прегледът, д-р В. е бил сп. по с. х, а д-р М. е бил р. на екипа като по-старши. Решението за липса на необходимост от спешна оперативна интервенция на крайника на пациента, взели заедно, тъй като нямало запушване на кръвоносните съдове. В хода на процеса е разпитана като свидетел и д-р П.Л.Т. – л. в ответната болница, която заявява, че към 2011 г. е работила като о. във в. – к. о. При разпита си в съдебно заседание, същата разяснява смисъла на изписания от нея текст в находящи се по делото медицински документи на л. 16 и 17. Касае се за части от електрокардиограма, ведно с изписан текст с отразени резултати от извършена консултация.

Тъй като няма изписано име на пациент, не може да каже за кого се отнасят тези изследвания. Съдът, след като съобрази нормата на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, счита, че показанията на разпитаните свидетели, следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, ясни и непротиворечиви. Макар същите да се намират в служебни правоотношения с ответника, няма основание да се счита, че са заинтересовани от изхода на спора, тъй като показанията им кореспондират на всички други писмени доказателства, относими към изнесените от тях факти и обстоятелства. Ето защо, съдът цени като достоверни показанията им. По делото е прието и не е оспорено заключение на допуснатата колективна комплексна СМЕ, извършена от вещи листа със специалност – кардиолог, съдов хирург и съдебен лекар. След подробен анализ на всички доказателства, експертите са посочили, че видно от приложените документи, пациентът е бил насочен към консултации с различни специалисти. Направени са клиничните проби с натоварване, доплерово изследване, установено е наличие на непълно оросяване на десния крак с липсващи пулсации на стъпалните артерии на десния крак, извършени са лабораторните изследвания на кръв и урина, назначена е консултация със специалист по вътрешни болести, направено е ЕКГ. Изрично е отбелязано, че пациентът не е имал оплаквания от болки в гърдите, гърба, корема. Единствените оплакванията са били от болка при натоварване в десния крак, след изминаване на 60-70 метра, които са отзвучавали при покой. Липсвала е разлика в температурата и сетивността при сравнение на двата долни крайника. Прегледите и изследванията при приемането на пациента в съдова хирургия са извършени от д-р В. и к. д-р М. – с. х., които след проведено обсъждане, на базата на клиниката и протичането на заболяването са приели, че се касае за тромбоза на артериален съд на десния крак, което обаче, не налага извършване на спешна операция, тъй като не е имало индикации за остра артериална недостатъчност. След обсъждане на случая е прието решение за отлагане на спешна оперативна интервенция в срочен порядък и определяне на терапевтичното поведение след провеждане и на други допълнителни специализирани изследвания на следващия ден. Поставена е диагноза - .............. Направено е доплерово изследване, което е достатъчно за поставяне на диагнозата, като визуализирането на дисекацията зависи от степента на засягане на слоевете на артериалния съд. Клиничните прояви при тромбоза на артериален съд, както и на започваща дисекация се припокриват и налагат допълнителни изследвания за уточняване на диагнозата и вземане на решение за избор на лечението, което може да бъде както медикаментозно, така и оперативно.

Сочи се, че при извършването на съдебно - медицинската аутопсия, не са установени данни за тромбоза на артериалният съд или белодробна тромбемболия, която да е настъпила като усложнение от откъсване на тромб. Видно от установената при аутопсията причина за смъртта, същата касае интимомедиално разцепване на аортата по хода й, достигащо до разделянето на илиачните артерии и пропагиращо в дясна илиачна артерия, като обхваща от 1/3 до 2/3 от обиколката й. Дисекацията на аортата е главна нейна проява /наред с интималните плаки/, която се е усложнила с разкъсване и кръвоизлив в перикардната торбичка. Посочено е, че кръвоизливът, причинил тампонада и спиране на сърдечната дейност, е непосредствената причина за смъртта. Основното заболяване се е развило на фона на хипертоничната болест и обезитас /затлъстяване IV-ст/, довели до мастна дегенерация на черния дроб и липоматоза на панкреаса. Експертите са подчертали, че в случая, при установената от извършената аутопсия дисекация на аортата по цялата й дължина, включително в дясна илиачна артерия, изходът от евентуално извършване на оперативна интервенция в областта на артериалните съдове на десния крак за възстановяване на нарушената проходимост, би бил летален. Извършването на такава интервенция, при така поставената диагноза - облитерираща атеросклероза и тромбоза па илиячната артерия на повърхностната и дълбока феморална артерия, при наличието на дисекацията по цялото протежение на аортата, било абсолютно противопоказно. Допълнено е, че запушването на артерии може да бъде установено с изследване и със скенер и ехограф. Посочени са и други диагностични методи, които могат да бъдат използвани при съмнение за дисекация на аортата. Оплакванията от болка, проявяваща се след натоварване в областта на десния долен крайник, както е отразено в епикризата и И.З., били диагностицирани като тромбоза на артериалния съд. Същите оплаквания могат да се обяснят и с настъпваща частична дисекация и затруднен кръвоток в областта на дясна илиачна артерия. В тази връзка, при устния си доклад пред съда /л.358 гръб/ , вещите лица с категоричност заявяват, че констатираните оплаквания от пациента, могат да се дължат както на тромбоза, така и да се получат при една дисекация /пълна или непълна/ на съответните периферни съдове, но се касае за дисекация на съдове в крайника, а не за такава на аортата /каквато причина за смъртта е установена/. В писменото си заключение, вещите лица сочат, че според отразеното в анамнезата, пациентът не е съобщил за болки в гърба, гръдния кош или корема, както и за наличието на други заболявания и симптоми, които да насочат вниманието на лекарите за поставяне на диагноза-дисекация на аортата. Рентгенологично изследване на сърце и бял дроб може да насочи за разширена сянка на сърцето, дилатация на възходящата част на аортата или за настъпил тромбемболизъм, от откъснат тромб от болестно увреден артериален съд. В случая обаче, такава емболия, която да е свързана с генезата на настъпване на смъртта, не е установена при извършената аутопсия. Експертите са дали становище, че според тях - при поставената клинично диагноза - облитерираща атеросклероза и тромбоза на илиачната артерия и повърхностната и дълбока феморална артерия, не може да се приеме, че има причинно - следствена връзка между проведените изследвания, назначеното и проведено лечение и леталния изход при пациента. По- конкретно се сочи, че д-р В. е извършил преглед, назначил изследвания и е провел съвместно с д-р М. доплерово изследване, като след обсъждане са приели, че няма индикации, застрашаващи непосредствено виталитета на долния крайник и не се налага извършване на спешна оперативна интервенция на артериалните съдове. Направено е пояснение, че при остра дисекация на аортата, клиничната картина се проявява с остра силна болка, рядиираща, често придружена от чувство за неизбежно настъпващ фатален край. В повечето случай, локализацията на болката е указание за мястото на дисекацията. Болка отпред в гръдната стена говори за дисекация на възходящата аорта /в конкретния случай това е мястото, в което е установено разкъсването на аортата, довело до тампонадата/. Дисекацията, ангажираща и аортната дъга, обикновено е свързана с болки във врата, гърлото, челюстите и зъбите. Болка в интерскапуларното пространство говори за остра дисекация на десцендентната аорта.

Пациентите я описват като късаща, раздираща, промушваща, внезапно и остро появяваща се, често придружена от чувство за предстоящ фатален край. Макар и доста характерен, този симптом може да липсва в някоя случаи, т.нар. „безболкова форма” на дисекация /2-5 %/. Според вещите лица, от отразеното в историята на заболяването протичане на същото и представената епикриза, няма клинично изявени оплаквания или резултати от допълнителните изследвания, които да насочват за дисекация на аортата. Дадено е заключение, че след дисекацията на възходящия клон на аортата, смъртта е настъпила много бързо от изпълването на околосърцевата торбичка с кръв, блокирала съкращенията на сърцето. Непосредствената причина за смъртта е разкъсване на болестно увредената от склеротичния процес аорта във възходящата й част, над клапните платна, частта, която е обхваната от околосърцевата торбичка, довела до кръвоизлив в околосърцевата торбичка, тампонада и сърдечен арест. В устния си доклад, експертите детайлизират становището си, като дават подробни и научни разяснения относно причината за смъртта на пациента, по какъв начин е протекъл болестният процес и как се е стигнало до леталния изход. Сочи се, че според тях, смъртта няма нищо общо с въпроса дали е трябвало да бъде извършена операция на бедрената артерия. Тъй като затрудненият кръвопоток на крайника, независимо от какво е получен, може да доведе до осакатяване и ампутация, доколкото тъканите не се хранят и залиняват, но това, което е констатирано, като проблем в крайника, не е във връзка с непосредствената причина за смъртта, тъй като разкъсването на аортата е станало в околосърцевата торбичка на надклапанните влакна. Допълва се, че при дисекация на горната част на аортата /заради която е настъпила смъртта/, изобщо няма симптоматика, до която да се достигне, поради това, че съответният пациент има болки в крака и никакви други оплаквания, както е понастоящем. В случая, дисекацията протекла без типични симптоми. Заболяването на цялата аорта при пациента датирало от години, като проблеми с този орган е имало от дълго време, а дисекацията е крайният резултат. В приложените по делото документи обаче, нямало данни пациентът да е съобщавал или да има обективни такива за наличие на проблем със сърцето или да са съобщени подобни оплаквания, които да насочат лекарите от ответната болница към такъв проблем. Съдът кредитира заключението на експертите като компетентно, подробно и безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните. При така установената по делото фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно разпоредбите на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва елементите – противоправно деяние /действие, бездействие/ на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина, пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е безвиновна, гаранционно - обезпечителна и за ангажирането й следва да се установи качеството му на субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. Спор, че ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД по отношение на лекаря, който се твърди да е допуснал грешка – д-р В., няма – с доклада по делото /л.85/ е отделено като безспорно, че към 07.12.2011 г., страните са се намирали в трудови правоотношения. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че по делото не е доказано изложеното в исковата молба твърдение за извършено противоправно действие от страна на д-р В., който да е допуснал груба лекарска грешка, поставяйки неправилна диагноза – за липса на необходимост от извършване на спешна оперативна интервенция, което да е станало причина за смъртта на Р. Р.. На първо място, от доказателствата с категоричност се изясни, че причина за смъртта на пациента, е разкъсване на болестно увредената от склеротичния процес аорта във възходящата й част, довела до кръвоизлив в около­сърцевата торбичка, тампонада и сърдечен арест. От друга, според експертите по СМЕ, в конкретния случай, при установената от извършената аутопсия дисекация на аортата по цялата й дължина, включително в дясна илиачна артерия, изходът от евентуално извършване на оперативна интервенция в областта на артериалните съдове на десния крак за възстановяване на нарушената проходимост, би бил летален. Извършването на такава интервенция, при така поставената диагноза, при наличието на дисекацията по цялото протежение на аортата, било абсолютно противопоказано. Следователно, не само, че твърденията в исковата молба за допусната лекарска грешка при вземането на решение да не бъде извършвана операция, се опровергават изцяло, но всъщност се установява, че така застъпеното становище – пациентът Р. да не бъде опериран, е било правилно, тъй като евентуално извършена интервенция от подобен характер, би довела до фатален край.

Също така, следва да се има предвид, че твърденията за допусната груба лекарска грешка от страна на д-р В., не могат да се приемат за установени и поради факта, че по делото се доказа, че същият е работил в екип с по-старши сп д-р М., който е бил и негов ръководител, доколкото към датата на процесното събитие, д-р В. е бил с. в ответното лечебно заведение и същият не е вземал самостоятелни решения. Установи се по несъмнен начин, че преценката да не се извършва операция, е направена от двамата л, поради което и твърденията за противоправни действия от страна на д-р В. са несъстоятелни. Само с оглед изложеното, предявените искове подлежат на отхвърляне, тъй като не се доказват изложените твърдения за наличие на противоправно поведение от страна на съответния лекар, което да е довело и/или да се намира в причинна – връзка с настъпилия резултат. Категорично се обори, че липсата на спешна оперативна намеса, е причина за смъртта на Р. Р.. За пълнота, следва да бъдат обсъдени и останалите доводи на ищците, макар и въведени едва в писмената защита. Не се споделят твърденията, че според заключението на СМЕ, в производството било установено, че лекуващият екип е поставил грешна диагноза на пациента, като е приел, че същият има съдов, а не кардиологичен проблем. От експертите по делото, бе подчертано неколкократно, че предвид липсата на изложени оплаквания от пациента, както и медицински документи за предишни заболявания, лекуващите лекари е нямало как да предположат, че починалият има кардиологичен проблем. Освен това, подобно съждение и извод не се съдържа никъде в писмената или устна част от заключението, а почива на едностранна интерпретация на изяснените по делото обстоятелства, която не се споделя от съда. Въпреки направените изследвания, включително от кардиолог, симптоми, които да насочат към съответния проблем, не е имало, поради което и не може да се приеме, че лекарите са поставили грешна диагноза. Напротив, установи се, че съобразно оплакванията и направените изследвания, правилно е била поставена диагноза за наличие на здравословни проблеми в нормалното функциониране на съответния крайник, които обаче не са довели до леталния изход. Както сочат експертите по СМЕ – в случая – дисекацията на аортата е протекла атипично, без съответните индиции за наличието на такъв сериозен болестен процес, които да бъдат установени от лекарите, след снемането на анамнезата и при извършените прегледи. Освен горното, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от 3акона за здравето /ЗЗ/ , медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Текстът на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл. 81, ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. Посочените разпоредби налагат извода, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т.4Чл. 5. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз: 1. представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси; 2. представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, и упражняват контрол по спазването му; 4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 4а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изпращат приетите правила за добра медицинска практика по т. 4 за становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 5. налагат санкциите, предвидени в този закон; 6. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) съставят и водят национален електронен регистър и районни регистри на членовете си; 7. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото медицинско обучение на лекарите и на лекарите по дентална медицина при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военно медицинска академия; 8. участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването; 9. дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването; 10. осъществяват сътрудничество с други организации и институции в страната и в чужбина; 11. подпомагат своите членове и техните семейства в случай на нужда съгласно уставите на организациите; 12. извършват други дейности, предвидени в уставите на организациите; 13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предоставят на Министерството на здравеопазването информацията по чл. 185, ал. 3 и 4 от Закона за здравето. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правилата за добра медицинска практика по ал. 1, т. 4 вкл... от ЗСОЛЛДМ, с основните принципи на правото на медицинска помощ. По делото няма събрани доказателства, които да наведат на извод, че поведението на всички лекари от ответното лечебно заведение, които са извършили прегледи на пациента Р., е било в противоречие с посочените принципи. Напротив. Установи се, че съобразно снетата анамнеза и конкретните оплаквания, са били извършени множество изследвания, като пациентът е прегледан последователно и от различни специалисти. Съдът счита, че предвид наличните данни и информацията, с която са разполагали лекарите, извършените действия сочат на полагане на дължимата грижа за установяване на съответния проблем и намиране на решение за него. Не се установява каквото и да било конкретно поведение на служители на ответника, навеждащо на извод за грешка, пропуск, отклонение или немарливо отношение към здравето на пациента.

Твърдението, че същите не са се съобразили със становището на колегите им от лечебното заведение в гр. Х., от което Р. е бил пренасочен в ответната болница, че същият има кардиологичен проблем, не се споделя, тъй като по делото няма доказателства, че подобна констатация е направена от съответни специалисти, която да не е зачетена от лекарите в ответната болница. От доказателствата, както и от заключението на СМЕ /л.358/, се установява, че няма обективни данни и писмени документи, които да установяват наличие на проблеми със сърцето или оплаквания в тази насока. Фактът, че пациентът е имал задух, не означава, че същият е бил свързан или провокиран от кардиологичен проблем, като доказателства, които да установяват непосредствена връзка между затруднено дишане и сърдечен проблем, което пък да е следвало да бъде съобразено от лекуващите лекари и пропускът му да е довел до смъртта на пациента, липсват. Грешна диагноза не се установява да е поставена, като всички известни и констатирани симптоми са били съобразени. Съдът не приема за доказана и тезата на ищците, че предписаните лекарствени медикаменти – антикоагуланти, са били противопоказни за състоянието на Р.. Установи се, че съобразно констатираното нарушение на оросяването на периферния крайник, прилаганите медикаменти са били абсолютно задължителни.

Становището на д-р Б., изразено в с.з., че антикоагулантите влияели неблагоприятно върху еволюцията на дисекацията на аортата, като я увеличават и засилват тампонадата, беше опровергано от другите двама специалисти, които заявиха, че не могат да подкрепят подобно становище, като изложиха подробни аргументи, че в настоящия случай, приемът на тези медикаменти няма пряко отражение за настъпилото разкъсване на стената на съда. Няма доказателства преки или косвени, които да подкрепят застъпената теза, че лекарствата са повлияли неблагоприятно на хода на заболяването и са спомогнали за по-бързото настъпване на леталния край. По делото не са въвеждани твърдения, нито са ангажирани доказателства, какъв би бил крайният изход, ако съответният кардиологичен проблем е бил констатиран, възможно ли е било изобщо това, към кой момент и при какви предпоставки, предвид липсата на данни за проблеми в тази връзка, съответно предотвратима ли е била смъртта на Р. и чрез какви действия. Съдът намира, че в процеса не е установено наличието на данни за допусната лекарска грешка, съответно за ненадлежно упражняване на професионалните задължения, както от д-р В., така и от всички останали специалисти, които са извършвали прегледи на пациента. В тази връзка следва да се посочи, че в тежест на ищците е да докажат всички предпоставки на деликтната отговорност, в това число наличието на точно определено поведение /действие или бездействие/, нарушаващо правния порядък по конкретен начин. Противоправността на поведението, за разлика от вината, не се презюмира. Ищците трябва да установят този елемент от фактическия състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД при условията на пълно и главно доказване, което означава да създадат у съда сигурно убеждение в съществуването му, като всяко съмнение по този въпрос е за тяхна сметка, тъй като те носят доказателствената тежест, респ. неблагоприятните й последици. С оглед събраните доказателства, съдът счита, че такова поведение не се установи. Не се доказа и наличието на причинна връзка между поведението на лекарите- физически лица, респ. предприети от тях действия, проведените изследвания, назначеното и проведено лечение, взетото решение да не се извършва оперативна намеса или непредприети такива и леталния изход при пациента, с оглед който да са търпени сочените неимуществени вреди от ищците. Доколкото липсват елементи на фактическия състав на чл. 49, вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в цялост. Останалите елементи от фактическия състав не е необходимо да бъдат обсъждани, тъй като наличието им не би могло да доведе до промяна в изводите на съда. Следва да се посочи, че искът на ищеца Н.Г.Р. – б. на починалия, подлежи на отхвърляне и на още едно основание. Същият не е активно материалноправно легитимиран да търси обезщетение за обезвреда. Оправомощените лица, които могат да претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане, са определени по задължителен и изчерпателен начин в Постановление № 4/1961 г. ПлВС, потвърден с ППВС № 2/1984 г. - това са съпругът, низходящите и възходящите. По съображения за справедливост този кръг е разширен с ППВС № 5/69 г., като в него са включени още отгледаното, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, ако един от тях почине, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане, ако това не е престъпление и не противоречи на морала.

Ищецът не попада в посочения кръг от лица, поради което и няма основание да претендира обезщетение за неимуществени вреди /касае се за въпрос по съществото на спора, а не по допустимост - Решение № 181/30.11.2012 г. по т.д. № 958/2011 г. на II т.о. ВКС; Решение № 223/12.07.2011 г. по гр. д. № 900/2010 г., III г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК и др./. Об.ното становище би довело до незачитане на задължителните /съобразно чл. 130, ал. 2Чл. 130. ⚖️ Практика (4) Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя. Отговор на исковата молба ЗСВ/ указания в ППВС № 2/1984 г. и до недопустимо разширяване на изчерпателно очертания кръг на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо и съжденията в писмената защита в об.на насока не се споделят, още повече, че същите не са подкрепени с юридически аргументи, а друга, различна съдебна практика, не е известна на съда. По исковете по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД: Съдът не формира извод за наличие на главни дългове, поради което исковете за акцесорното вземане следва да се отхвърлят. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК /л.354/ и доказателства за сторени такива в размер на 7 лева – държавна такса за издаване на СУ. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на 1200 лева, което не следва да бъде присъждано. В представения договор за правна защита и съдействие /л.71/ изрично е посочено, че уговореният адв. хонорар от 1200 лева следва да бъде платен по банков път по конкретно посочена банкова сметка. *** – приключване на съдебното дирене, ответникът не е представил доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение по посочения начин. Ето защо и доколкото липсват доказателства за реално сторени разноски в размер на претендираното адв. възнаграждение, които единствено подлежат на присъждане, искането ще се остави без уважение /в т. см. и задължителните разяснения, дадени в т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. На основание чл. 78, ал. 10Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, на третите лица – помагачи, не се дължат разноски. Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Р.Р., ЕГН **********, Д.П.Р., ЕГН ********** и Н.Г.Р., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за осъждане на ответника УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, ЕИК 115576405 да заплати на Г.Р.Р. сумата от 5 100 лева – частично от претенция в общ размер на 120 000 лева; на Д.П.Р. сумата от 5 100 лева – частично от претенция в общ размер на 120 000 лева и на Н.Г.Р. сумата от 5 100 лева – частично от претенция в общ размер на 50 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техен близък Р. Г.Р., ЕГН ********** /б. на Г.Р., с на Д.Р., б. на Н.Р./, починал на ... г., което да се дължи на допусната лекарска грешка, ведно със законната лихва, считано от ... г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА Г.Р.Р., ЕГН **********, Д.П.Р., ЕГН ********** и Н.Г.Р., ЕГН ********** да заплатят на УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, ЕИК 115576405 сумата от 7 лева /седем лева/– разноски по делото. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, ЕИК 115576405 за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева за настоящото производство. Решението е постановено при участието на ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 и К.А.В., ЕГН ********** , като трети лица - помагачи на страната на ответника УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, ЕИК 115576405.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова,