Решение № 1591/24.07.2014 ГД № 4609/2013 на АпС София

Решение № 1591/24.07.2014 ГД № 4609/2013 на АпС София Гражданско дело № 4609/2013 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба ГПК. С решение № 7970 от 27.11.2013 г. по гр.д.№ 5828/2012 г. по описа на СГС, ГК, І-21 състав [фирма] е ОСЪЖДАно да заплати на В.Г.Б. на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 15.03.2011 г. до окончателно изплащане и направените по делото разноски в размер на 3 450 лева. Искът е отхвърлен за разликата до предявения пълен размер от 200 000 лв. Ищцата е Осъждана да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1 725 лв.

В срока по чл.259Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК решението, в неговата осъдителна част, е обжалвано от ответника [фирма]. В жалбата се поддържа, че при постановяване на решението съдът е допуснал грешки, както при установяване на правнорелевантните факти, така и при оценката на събраните в производството доказателства и приложението на материалния закон. Ответникът сочи, че осъдителното решение се основава на изводите, че: 1) при посещенията си в болницата ищцата не е била прегледана в обем съответен на добрата медицинска практика и 2) леталният изход за плода на ищцата е настъпил от съчетанието на няколко възможни фактора, които са останали неустановени поради неполагането на необходимата диагностична грижа от персонала на ответника. Въззивникът намира посочените два извода на съда за необосновани. Според него несъмнено основните въпроси, от чиито отговори зависи основателността на иска, са: (1) каква е причината за смъртта на плода и (2) могъл ли е болничният персонал на ответника да предотврати тази смърт.

Медицинската причина за смъртта на плода е установена по делото - както резултатът от патолого-хистологичното изследване от 31.03.2011 г., така и заключението на вещото лице патолог са категорични, че смъртта е настъпила от вътреутробно задушаване на плода. Това задушаване е настъпило, тъй като е спряло фето-плацентарното кръвообращение, а причината за спирането на кръвообращението е механична - пристягането на увитата пъпна връв около тялото на плода. В разрез със събраните по делото доказателства, както и с общообразователните познания за устройството на човешкия организъм, първоинстанционният съд е заключил, че причината за увиването на пъпната връв около плода е останала неизяснена. Всеки плод се намира в течна вътреутробна среда и се движи в нея, като в резултат на тези движения пъпната връв може да се увие около тялото на плода, особено когато дължината й драстично надминава нормалната такава, както е в настоящия случай. Въззивникът твърди, че болничният персонал не е могъл да предотврати увиването на пъпната връв около тялото на плода, защото движенията на плода в утробата на майката са нещо естествено и тези движения не могат да бъдат контролирани нито от майката, нито от лекарите. Дължината на пъпната връв също е обстоятелство, което не е под контрола на човешката воля. Установяването на дължината на пъпната връв в утробата на майката също не е възможно при настоящото ниво на развитие на медицината - тя става ясна едва при раждането. След като човешката воля няма никакво влияние върху посочените две обстоятелства (движенията на плода и дължината на пъпната връв), то тя не може да има никакво влияние и върху резултата от тяхното съчетаване - увиването на пъпната връв. Следователно болницата не би могла да бъде държана отговорна за това, че пъпната връв на плода се е увила. И като се има предвид, че причината за смъртта е механичното увиване и затягане на пъпната връв около плода, а не въздействието на някакво заболяване, то приведените в първоинстанционното решение аргументи за наличието на причинно-следствена връзка между евентуални заболявания на ищцата и смъртта на плода са напълно необосновани и противоречат на събраните доказателства относно действителната причина за смъртта. Въззивникът акцентира, че самото увиване на пъпната връв не е състояние, което да вреди по някакъв начин на плода – то не е необичайно явление и се среща в 21% от ражданията, като в научната литература няма яснота по това дали увитата пъпна връв е свързана с повишен риск от смъртност. Установено е на следващо място, че увитата пъпна връв повишава риска от смъртност само при бременности с установена ретардация на плода (забавен растеж на плода), намалена околоплодна течност или намалени фетални движения, а от доказателствата е установено, че плодът на ищцата е нормално развит (3 090 гр., 50 см), при прегледите не е установявано намалено количество околоплодни води и тоновете и движенията на плода са били в норма. Затягането на увитата пъпна връв е факторът, който създава опасност за здравето и живота на плода. В зависимост от степента на това затягане варират и последиците за плода: (1) когато затягането само затруднява фето-плацентарното кръвообращение, без да го преустановява, се стига до хронично състояние на нарушение на фето-плацентарната циркулация (при това хронично състояние плодът продължава да се развива, но непълноценно и със забавени темпове); (2) хроничният недостиг на хранителни вещества и кислород води до т. нар. страдания за плода, които се диагностицират чрез описания от вещото лице д-р Д. и от свидетелите д-р И. и д-р Е. Р. (посочена в протокола като И.) нон-стрес тест. Именно затова при посещенията на ищцата в Ш. това е било едно от първите изследвания, които са й били назначавани. Това изследване е било проведено на 11.03.2011 г. и е показало нормални резултати. Същото изследване е било назначено и при второто посещение на ищцата в Ш. - на 14.03.2011 г., но провеждането му обаче е било осуетено от самата ищца, тъй като тя е отказала да се подложи на него. Когато затягането на увитата пъпна връв е такова, че предизвиква спиране на фето-плацентарното кръвообращение, гибелта на плода настъпва в рамките на няколко минути. Такова затягане обаче може да стане внезапно и във всеки един момент в резултат на по-интензивно завъртане на плода в утробата. То може да се случи дори и пъпната връв да не е била предварително увита и да не е с абнормно голяма дължина. Подобна ситуация е въпрос на случайност, която нито може да бъде предвидена, нито може да бъде предотвратена. Следователно от юридическа гледна точка такава ситуация представлява случайно събитие и изключва наличието на противоправно поведение. Затягането на пъпната връв при плода на ищцата е било именно от втория вид - предизвикало е остро и внезапно спиране на фето-плацентарното кръвообращение, което се установява от разпита на вещото лице патолог (то изрично заявило, че „няма данни за продължителна хипоксия, всички данни са за остро настъпила смърт”). Предотвратяването на такава смърт е практически непостижимо поради (1) липсата на възможност тя да бъде предвидена и (2) липсата на достатъчно време за каквато и да е реакция, дори и родилката да се намира в болнична среда. Въззивникът счита, че не е имало метод и начин, чрез който настъпването на тази смърт да бъде предотвратено. При наличието на горните релевантни за делото факти първоинстанционният съд е следвало да достигне до извод, че не са налице елементите на непозволеното увреждане, тъй като липсва противоправно поведение - смъртта на плода не е резултат от човешко действие или бездействие, а от съчетанието на фактори, които не е имало как да бъдат предвидени или предотвратени чрез човешка намеса. Това е и причината в мотивите на съда да няма ясно дефинирано противоправно поведение, което да е в пряка причинно-следствена връзка съм смъртта на плода. Съдът така и не е посочил кое е било действието, чрез което затягането на пъпната връв е могло да бъде предотвратено и плодът да бъде спасен. Вместо това се е фокусирал върху напълно неотносимите към причината за смъртта въпроси дали ищцата е страдала от прееклампсия, дали бременността й е била рискова и дали са й направени всички възможни изследвания. От логическите разсъждения на съда така и не става ясно какво биха променили тези обстоятелства - как диагностицирането на прееклампсия (каквато от доказателствата се установява, че ищцата не е имала) е щяло да промени изхода на бременността. Кое е изследването или методът, който е щял да позволи предотвратяване на случайното затягане на пъпната връв и рязкото спиране на кислородния приток за плода, дори и ищцата да беше приета в болницата. Въззивникът сочи, че съдът е приел, че е налице противоправно поведение, което според него се състои в непредоставянето на медицински грижи (изследвания, консултации и напътствия на родилката за възможни изследвания) в обем съответен на добрата медицинска практика. Без да изследва и мотивира наличието на причинно-следствена връзка между това твърдяно поведение и смъртта на плода (тъй като такава връзка всъщност няма), съдът е заключил, че неизпълнявайки в пълен обем своите задължения, персоналът на ответника съществено е допринесъл за негативния резултат - смъртта на плода. Направените от съда доказателствени изводи са необосновани, което е довело до формирането на погрешни правни изводи относно предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Неправилен е и изводът на съда за съществуването на причинно-следствена връзка между поведението на болничния персонал и смъртта на плода. На следващо място въззивникът счита, че присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не удовлетворява изискването за справедливост на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Този размер не съответства и на установената съдебна практика в подобни случаи, поради което въззивникът моли, в случай че решението не бъде отменено в обжалваните части, то да бъде изменено, като на ищцата бъде присъден размер на обезщетението, съответен на претърпените от нея и доказани в производството вреди. Относно размера на законната лихва поддържа, че отговорността на възложителя по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своята функция, а не е следствие от лично виновно поведение. Поради това, макар и задължението за обезвреда да възниква и за възложителя от момента на деликта, то последиците от забавата в изпълнението му могат да възникнат едва след покана. Преди момента на поканата възложителят няма как да знае за извършеното увреждане, доколкото не е негов пряк причинител, и поради това не може да се счита изпаднал в забава. Мотивиран от изложеното, въззивникът моли решението да бъде отменено в осъдителната част, евентуално – да бъде намален размерът на обезщетението. Претендира разноски.

Въззиваемата В.Г.Б. е депозирала отговор на въззивната жалба, като поддържа, че същата е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъди възнаграждение на пълномощника й при условията на чл.38 ЗА. Въззиваемият [фирма] – трето лице помагач на ответника – поддържа, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена. Въззивната жалба е подадена в установения от Закона срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, по правилността на който САС намира следното:

Съдът е сезиран с разглеждането на иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Ищцата В.Г.Б. твърди, че през м.август 2010 г. била регистрирана с първа бременност и редовно посещавала женска консултация в периода на бременността си. При прегледа й през м.февруари 2011 г. било установено високо кръвно налягане, предвид което и с оглед заболяването й от Базедова болест, предписанието на преглеждащия лекар било да се хоспитализира. При прегледа й на 08.03.2011 г., извършен от д-р К., това състояние било повторно установено и ищцата била насочена в близките два-три дни да бъде хоспитализирана в избраната от нея болница, при която следвало да се осъществи и самото раждане. На 11.03.2011 г. отишла в ответната болница с такова намерение, имало и симптоми за начало на предродилна дейност, но служителите на заведението след извършени прегледи я върнали, и й предложили да посети заведението на 16.03.2011 г. Почувствала родилни болки на 14.03.2011 г. и отново отишла в болницата. При прегледа служителите на болницата отново преценили, че не следвало да бъде приемана родилката и тя била върната. На 15.03.2011 год., отново по същите причини, ищцата с багажа си отишла в ответната болница за раждане. При този преглед се установило наднормено повишено кръвно налягане, ищцата била приета и било осъществено раждане. В 13,20 часа на 15.03.2011 г. родила мъртво дете. Твърди, че вина за това, че е роден мъртъв плод носят служителите на болничното заведение, тъй като не преценили степента на опасност и по тази причина детето не било спасено. Позовава се на извършени нарушения на чл.81, ал.1 и ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, чл.20Чл. 20. ⚖️ Практика (11) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доброволно плащане на глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от органите на държавния здравен контрол, може да се извършва в Министерството на здравеопазването или в съответната регионална здравна инспекция. Раздел IV. Здравни заведения от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, както и на неспазване на утвърдения Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, а именно: т.2.1.2. и т.2.1.3. от глава Х „Същност и обект на медицинските дейности в специалността „Акушерство и гинекология” и т.5.9.4., т.5.9.5. и т.5.9.12.2. от глава ХХ „Диагноза и проследяване на бременността”. Въпреки цитираните от ищцата изисквания, въпреки наличието на направление със съответните диагнози и въпреки настояванията й, ищцата не била приета за наблюдение, а буквално била изгонена. Не й била направена ултразвукова диагностика, при наличието на която е щяло да се установи абнормалното положение на пъпната връв и детето е щяло да бъде спасено посредством оперативно раждане. Сочи, че и в трите клинични пътеки, които касаят раждането, провеждането на ултразвукова диагностика е посочено като основна диагностична процедура, както и че всяка то тези три клинични пътеки изисква хоспитализация в случаи от вида на процесния. Поради противоправното поведение на медицинските лица - служители на ответника, ищцата претърпяла неимуществени вреди, описани подробно в исковата молба. Моли ответникът да бъде ОСЪЖДАн да й заплати обезщетение в размер на 200 000 лв., заедно със законната лихва от настъпване на деликта, както и разноските по делото, включително възнаграждение на пълномощника й при условията на чл.38 ЗА.

В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК ответникът [фирма] е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като неоснователен и прекомерен по размер. Възразил е, че ищцата е допринесла за настъпилия резултат, като на 14.03.2011 г. е напуснала болницата преждевременно и така е лишила медицинския персонал от възможността да проведе нон-стрес тест и ехографско изследване и да установи състоянието на плода. Третото лице помагач на ответника – [фирма] е оспорило иска. Сочи, че застрахователното обезщетение за такова събитие има лимит от 100 000 лева. Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, и ал.3Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от текста на Констативен протокол за извършена проверка № КП 27-114 от 09.05.2011 г., съставен от ИА „Медицински одит” и неоспорен от ответника, ответникът [фирма] - [населено място] е лечебно заведение, регистрирано като търговско дружество в търговския регистър с предмет на дейност - осъществяване на специализирана болнична помощ по акушерство и гинекология. Болницата има разрешение за осъществяване на лечебна дейност, включително по специалността „Акушерство и гинекология”.

Ищцата В. Б., тогава на 37 години, бременна за първи път с вероятен термин на 21.03.2011 г., в следобедните часове на 11.03.2011 г. посетила [фирма] - [населено място] с направление за хоспитализация, издадено от д-р И. К. от [фирма] с насочваща диагноза „Гравидитас м.л.IX. Базедови. Хипертония арт.”. Записана е в амбулаторния дневник на болницата от 11.03.2011 г. с диагноза ,,Gr. m.l. X”, като в дневника не са отразени екстрагениталните заболявания и стойности на кръвното налягане. Дежурен лекар била д-р Л. Д., която проверила мониторния запис на детски сърдечни тонове. Той бил с добра вариабилност и реактивност, без данни за маточна активност, поради което пациентката не била прегледана вагинално, не била хоспитализирана и не била извършена ултразвукова диагностика (УЗД) на плода.

На 14.03.2011 г. около 12,45 ч. В. Б. за втори път посетила [фирма] - [населено място], с оплаквания от болки и единични контракции. Дежурната акушерка Е.Г.Р. (разпитана по делото като свидетел и записана в протокола с фамилия И.) чула ясни и ритмични тонове на акушерска слушалка (145 уд./мин.), а дежурният лекар д-р А. И. (също разпитан по делото) извършил вагинален преглед, при който установил, че маточната шийка е „сакрализирана, запазена и плътна, разширение 0 см.”, и назначил нон-стрес тест (N.) за проследяване състоянието на плода и активността на маточните контракции. В амбулаторен дневник за приемане на пациенти от 14.03.2011г. не е направен запис на пациентката В. Б., няма данни за извършен вагинален преглед, за назначен N. или ултразвукова диагностика на плода, както и данни за измерено кръвно налягане. Видно от писмено обяснение на ищцата от 07.10.2011 г. тя не е направила N., тъй като такъв бил осъществен на 11.03.2011 г. и имала назначен следващ такъв за 16.03.2011 г. Не се твърди от ответника и не се установява на ищцата да е била разяснена причината за необходимостта от провеждането на N. на 14.03.2011 г., както и да е била предупредена за рисковете и евентуалните неблагоприятни последици за нейните или на плода здраве и живот при отказ от провеждане на това изследване.

На следващия ден - 15.03.2011 г., в 10,55 ч., В. Б. отново (за трети път) посетила болничното заведение, и била приета с ИЗ № 2287/15.03.2011 г. в родилно отделение с приемна диагноза „Graviditas m.l. X. Faetus mortis. Preeclampsia”. При приемането, същата била с разкритие 6 см., изгладена маточна шийка, З., глава ангажирана във входа на таза; артериално кръвно налягане 190/100 mm Hg - без субективни оплаквания. На акушерска слушалка и на кардиограф не била установена сърдечна дейност на плода, а ултразвук (УЗ) - мъртъв плод в главично прилежание, без сърдечна дейност, редуцирана околоплодна течност. Б. била настанена в предзала и по спешност били назначени кръвни изследвания; започнала и стимулация с ВКИ и Окситоцин; назначени били антихипертензивни медикаменти. В 13,20 ч. на 15.03.2011 г. ищцата родила мъртъв плод от мъжки пол с тегло 3 090 гр., дължина 50 см., доносен, без външни малформации, и пет пъти увита около плода пъпна връв – четири пъти около врата и един път заметната около рамената.

По реда на чл.146, ал.1, т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по ГПК по делото е установено, че лицата от медицинския персонал, с които е контактувала ищцата при посещенията си на 11.03.2011 г.; 14.03.2011 г. и 15.03.2011 г., са се намирали в трудови правоотношения с ответника. От показанията на свидетелите д-р М. К. и П. Б., се установява, че препоръката за хоспитализация била дадена на ищцата от д-р К. (който й издал и направление за хоспитализация – талон № 7). Той й обяснил, че хоспитализацията се налага с оглед наблюдение поради високи стойности на кръвното налягане и съмнения за увита пъпна връв не само около врата, но и около рамото на плода. От показанията на П. Б. се установява, че ищцата се е съобразила с указанията на проследяващия бременността й лекар и при всяко от посещенията си при ответника е била подготвена за постъпване в болница, като си е носила необходим багаж.

От заключението на СМЕ, изготвена от експерт по клинична патология се установява, че смъртта на плода е настъпила вътреутробно във връзка с остро нарушение на фето-плацентарното кръвообращение, свързано с абнормната дължина на пъпната връв (119 см. при обичайна дължина около 50 см) и нейното увиване около врата на детето. Изменението в плацентата (усилено зониране на синцитиотрофобластта и прединфарктните състояния) са израз на ЕРН-гестоза, която вероятно е причинила неблагоприятен фон - недостатъчно кислородно снабдяване на плода. С термина „ЕРН-гестоза” се обозначава заболяването, известно като „прееклампсия”, симптоми на което са събиране на вода в тъканите (отоци), отделяне на белтъци чрез урината и високо кръвно налягане (над 140/90). Всеки от тези симптоми е евентуален предвестник на заболяването. Във връзка с изясняването и значението на понятието „мацерация”, вещото лице е пояснило, че мацерацията е размекване на тъканите поради продължително въздействие на течности. При вътреутробна смърт мацерацията на плода настъпва поради по-дълъг престой на мъртвият плод в околоплодните води в маточната кухина. В случая нямало такава, което говорело за това, че смъртта е настъпила не много преди раждането. При хистологичното изследване на органите на плода имало белези, които говорели за настъпване на смъртта 2-3 часа преди раждането.

По делото е изслушано и заключение на СМЕ, изготвено от д-р В. Д., което в основната си част разяснява принципни положения от областта на акушерството и гинекологията. При разпита й в о.с.з.07.03.2013 г. д-р Д. е пояснила, че методите на двуизмерната ехография позволяват да се види увиването на пъпната връв. Вещо лице Д. определя ищцата като „рискова пациентка” поне по две причини. По-нататък пояснява, че поради хроничното й заболяване Базедова болест, поради хипертонията и поради възрастта като рисков фактор, съобразно стандарта е добре такива пациенти да бъдат насочени за планова хоспитализация около 2 седмици преди термина – за прием в болница, където се проследява бременността. По отношение на прееклампсията (ЕРН-гестоза) сочи, че тя се развива бързо – за часове, за дни, като при посещенията на ищцата в ответната болница не е провеждано изследване на белтък в урината (такова не е било и назначавано, видно от данните за отбелязванията в амбулаторния дневник от 11.03.2011 г. и от 14.03.2011 г.). Вещо лице Д. сочи още, че има три неща, които задължително се проследяват при постъпване на пациентка в болница: първо – ултразвуково изследване, второ – мониторен запис на плода и трето – изследване на кръв и урина. По отношение на методите за оценка на феталната сърдечна честота, включително нон-стрес теста, Вещо лице сочи в заключението, че са присъщи и т.нар.фалшиво отрицателни резултати – когато в рамките на 1 седмица след теста, при нормален резултат от него, настъпи вътреутробна смърт на плода. За N. са характерни между 4-6 промила фалшиво отрицателни резултати. От показанията на П. Б., майка на ищцата, се установява, че дъщеря й избрала да роди детето си в ответното болнично заведение, тъй като тя самата била родена там. В очакване да стане майка за първи път, ищцата се чувствала на върха на щастието. Споделяла очакванията си с всички – какво ще прави като поотрасне бебето, как ще се грижи, как ще го обича. Била много находчива, жизнена. След случилото се напълно се променила; била покрусена – затворила се в себе си, не излизала никъде, не се срещала с приятелите си, постоянно плачела щом види детска количка, гледала телевизионни предавания за неуспешни раждания и за малки бебета. Преустановена е и връзката й с бащата на детето. Според майка й ищцата нямало да се оправи, твърдяла, че повече няма да може да забременее.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него при и по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа на негов служител (респ. служители); извършването на противоправно деяние от това лице (лица) при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди; както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да установява наличието на вина. Доколкото ответникът се явява лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, получил разрешение за осъществяване на дейност по осъществяване на специализирана болнична помощ по акушерство и гинекология, за неговата дейност са общо приложими правилата на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето. Разпоредбата на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. 33 изрично посочва, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4Чл. 5. ⚖️ Практика (157) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2019 г., в сила от 12.02.2019 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създават от държавата. (2) Лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ могат да се създават и от други лица. (3) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Домове за медико-социални грижи за пълнолетни лица се създават от общините и други юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Директорите на лечебните заведения по ал. 1 предоставят на министъра на здравеопазването информация за медицинските дейности, ресурсите на лечебните заведения и анализ на дейността им по ред, определен от съответния министър и министъра на здравеопазването. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ). Това означава, че за ответника и наетите от него служители съществува задължението да предоставят медицинска помощ в такова качество, което да е съобразено с определени медицински стандарти и правилата на добрата медицинска практика, както и с принципите на предоставяне на достъпна медицинска помощ съгласно чл.81, ал.2 33 (включително съобразно принципите за своевременност и достатъчност по чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ).

Според чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ медицинските стандарти се утвърждават с нормативен подзаконов акт - наредби на министъра на здравеопазването. В конкретния случай и с оглед на специализираната дейност на болничното заведение (акушерство и гинекология), се явява приложим Медицинският стандарт „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба № 32 от 30.12.2008 г. на МЗ (обн., ДВ, бр.6 от 2009г.). Съгласно чл.1, ал.2, т.1 от Наредбата се определя обхватът на медицинската помощ, оказвана в специалността „Акушерство и гинекология”. Настоящият състав на съда намира, че тези изисквания не са спазени от ответника по отношение на ищцата. Съгласно т.2.2. от Глава X на Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология” същност и обект на медицинските дейности в специалността „Акушерство и гинекология”, обект на диагностично-лечебни дейности (ДЛД) са: т.2.1.1. спешните състояния в АГ, включително всички видове раждане; т.2.1.2. бременностите с повишен риск; и т.2.1.3. бременностите с реализиран риск. В разглеждания случай се установи, че ищцата се е обърнала към ответника за постъпване в болничното заведение на 11.03.2011 г. с направление за хоспитализация, в което изрично е отбелязана диагноза „Гравидитас м.л.IX. М.Б.Х арт.”. Това означава, че самото направление е съдържало насочваща информация за повишен риск при ищцата, предвид базедовата болест и артериалната хипертония - допълнителни екстрагенитални заболявания. И. на повишен риск е и възрастта на ищцата (първескиня на 37 години), като съчетанието на тези фактори дава основание за квалифициране на случая като такъв по § 1, т.4 от Наредба № 32 от 30.12.2008 г. на МЗ, а именно бременност с повишен риск, при която вероятността за съществуване на заплаха за здравето и живота на бременната (раждащата) и/или концептуса е по-висока от вероятността за липса на такава заплаха. По тази причина и на основание т.2.1.2. от Глава X на стандарта, утвърден с Наредба № 32 от 30.12.2008 г. на МЗ, случаят е представлявал обект на диагностично-лечебни дейности. Дори да се приеме, че повишеният риск на бременноста се дължи предимно на екстрагениталното й заболяване, болничното заведение е трябвало да насочи ищцата към друг специалист. При посещението на 11.03.2011 г. ищцата е записана в амбулаторния дневник с диагноза ,,Gr. m.l.X”, извършен е мониторен запис на детските сърдечни тонове и пациентката е освободена. Не са били извършени никакви изследвания във връзка с несъмнено документално заявените пред ответника нейни екстрагенитални заболявания и по-специално във връзка с артериалната хипертония, явяваща се възможен симптом на прееклампсия. Не са извършени задължителните за такива случаи (съобразно поясненията на Вещо лице Д. при изслушването й) ултразвуково изследване (което би дало информация за увиването на пъпната връв около плода) и изследвания на кръв и урина (последното – като източник на информация относно другия симптом на прееклампсия – белтък в урината). Медицинските стандарти в още по-флагрантна степен са неглижирани от служителите на ответника при посещението на ищцата на 14.03.2011 г. Тогава тя дори не е записана в амбулаторния дневник, а обстоятелството, че не е проведен назначения (макар и това да не е удостоверено писмено) нон-стрес тест не може да се третира като поведение на пострадалия освобождаващо или намаляващо отговорността на медицинския персонал в хипотезата на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Това е така, защото съгласието или несъгласието на пациента с провеждането на съответните медицински процедури добива правно значение, когато е резултат от надлежно предоставена медицинска информация съобразно чл.88, ал.1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ, като отказът на пациента никога не може да бъде „мълчалив” – той е винаги изричен и удостоверен с подписа му съгласно чл.90, ал.2Чл. 90. ⚖️ Практика (5) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. (3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. ЗЗ. В случая нито се твърди, нито се установява на 14.03.2011 г. служителите на ответника да са процедирали по отношение на ищцата в съответствие с чл.88, ал.1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ, като изобщо не й е разяснена вероятността от риск за здравето (нейно или на плода) при отказ от провеждането на нон-стрес тест. Отделно от това, с оглед принципно вероятните фалшиво отрицателни резултати, не се установява, че повтарянето на това изследване, без провеждането на ултразвуково изследване, би позволило на наетите от ответника специалисти да добият пълна картина за състоянието на плода и да вземат правилно решение за по-нататъшни действия. Безспорно е установено, че осъщественото при третото посещение на пациентката на 15.03.2011 г. при ответника раждане на мъртъв плод се дължи на настъпила вътреутробна смърт поради остро настъпило спиране на кръвообращението между майката и плода, последвано от хипоксия и автолитни промени в органите. Самото спиране на кръвообращението се дължи на абнормната дължина и механично затягане на пъпната връв около врата на плода. Това обаче в никакъв случай не може да бъде основание случаят да бъде отнесен в категорията „случайно събитие” в каквато насока са доводите във въззивната жалба. Такъв извод би могъл да се направи, ако ищцата изобщо не бе потърсила медицинска помощ след посещението си при д-р К. в началото на м.март 2011 г. или предоставената й от ответника медицинска помощ на 11.03.2011 г. и на 14.03.2011 г. отговаряше на изискванията по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ и чл.81, ал.1 и ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ. С оглед непровеждането на задължителните за подобни случаи изследвания (ултразвуково и на кръв и урина) служителите на ответника са осъществили противоправно поведение от гледна точка на правилата за медицинско обслужване и сами са се поставили в състояние да не разполагат с необходимата им информация за правилна оценка на риска при пациентката Б.. От събраните по делото доказателства не се опровергава извода, че в случай на осъществена хоспитализация на ищцата при някое от първите й две посещения и при активно наблюдение поради повишения риск, е било напълно възможно да се констатира опасното увиване на пъпната връв (което е принципно установимо чрез ултразвук) и да се пристъпи към животоспасяващо оперативно раждане. Тази възможност за развитието на веригата „причина-следствие” е осуетена поради непрофесионалното и противоправно поведение на персонала при ответника. Ето защо съдът приема, че поведението на служителите на ответника от гледна точка изпълнението на възложените им със Закона и медицинския стандарт задължения следва да се определи като бездействие. По правилата на логиката бездействието се намира в причинно-следствена връзка с определен резултат, когато до реализирането на този резултат не би се стигнало при наличието на активно поведение. В случая такова активно поведение отсъства, поради което именно се е реализирал повишения риск при бременната Б. и е налице раждане на мъртъв плод. Действително, болничният персонал не е могъл да предотврати увиването на пъпната връв около тялото на плода, защото движенията на плода в утробата на майката са нещо естествено и тези движения не могат да бъдат контролирани нито от майката, нито от лекарите, нито да проконтролира дължината на пъпната връв. Персоналът обаче е разполагал със средствата и възможностите да диагностицира (ултразвуково) увиването и да прекъсне веригата от събития, водеща към летален изход за плода, а това, че тази верига не е прекъсната се дължи на липсата на предписаното от Закона и стандарта активно поведение при предоставянето на медицински грижи. Изложеното означава, че е налице противоправно поведение от страна на наетия при ответника медицински персонал, което се намира в причинно-следствена връзка с резултата, от който за ищцата са произлезли описаните в исковата молба вреди, с оглед което и съобразно чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД съдът приема, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на деликта. Предвид това и на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД ответникът следва да понесе отговорността за обезщетяване на настъпилите за ищцата неимуществени вреди. Съобразно чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД следващото се за случая обезщетение следва да бъде определено по справедливост. В тази насока съдът отчита обстоятелствата, установени от разпита на свидетелката П. Б., както и личните си впечатления за състоянието на ищцата, добити при изслушването й в хода на устните състезания пред въззивния съд. Касае се за жена на повишена възраст от гледна точка на периода на фертилност и същевременно – достатъчно млада от гледна точка на средно-статистическата продължителност на живота в страната. Поради трагичния изход от първата й и до настоящия момент единствена бременност, същата напълно е загубила своята жизненост и в това отношение не е настъпила промяна в продължение на последвалите 3 години. На фона на зареденото с усещане за щастие очакване да даде живот, покрусата от неосъщественото майчинство изцяло е променило личността на ищцата. Отчитайки тези обстоятелства, както и икономическата обстановка в страната към момента на деликта (като ориентир за обществено-приемливите като справедливи по размер обезщетения от този вид), настоящият състав на съда приема, че пълният справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата вреди възлиза на сумата 150 000 лв. Ответникът дължи още заплащането на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта – 15.03.2011 г. Това разрешение се основава на разясненията, дадени с ППВС № 2 от 1981 г., съобразно което причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана – чл.84, ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД. Налице е съвпадение между крайния резултат от изводите на СГС и САС, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По отношение отговорността за разноските: При този изход на спора ответникът няма право на разноски, а дължи да заплати на пълномощника на ищцата възнаграждение по чл.38 ЗА във връзка с чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ в размер на 5 030 лв.

Воден от изложеното, Софийският апелативен съд Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7970 от 27.11.2013 г. по гр.д.№ 5828/2012 г. по описа на СГС, ГК, І-21 състав. ОСЪЖДА [фирма] ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. В. – [населено място], [улица], вх.А, ет.1 сумата 5 030 (пет хиляди и тридесет) лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.