Решение № 7970/27.11.2013 ГД № 5828/2012 СГС

РЕШЕНИЕ № 7970/27.11.2013 ГД № 5828/2012 СГС Гражданско дело № 5828/2012 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

1. Предявен е иск с основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

2. ИЩЕЦЪТ– В.Г.Б. е депозирала пред СГС искова молба, в която твърди, че през м. Август 2010 год. била регистрирана с първа бременност и редовно посещавала женска консултация в периода на бременността си. През м. Февруари на един от прегледите било установено високо кръвно налягане, предвид и наличието и на базедова болест, предписанието на преглеждащият лекар било да се хоспитализира. На повторен преглед на 08.03.10 год. това състояние било повторно установено и ищцата била насочена в близките два- три дни да бъде хоспитализирана в избраната от нея болница, при която следвало да се осъществи и самото раждане.

На *** год. отишла в ответната болница с такова намерение, имало и симптоми за начало на предродилна дейност, но служителите на заведението след извършени прегледи я върнали, предложили `и да посети заведението на 16.03.11 год. Почувствала родилни болки на 14.03.11 год. и отново отишла в болницата. При прегледа служителите на болницата отново преценили, че не следвало да бъде приемана родилката и тя била върната. На 15.03.11 год., отново по същите причини, ищцата с багажа си отишла в ответната болница за раждане. При този преглед се установило наднормено повишено кръвно налягане, ищцата била приета и било осъществено раждане. В 13.20 часа на 15.03.2011 год. родила мъртво дете.

Излага съображения, според които вина за това,че е роден мъртъв плод носят служителите на болничното заведение, тъй като не преценили степента на опасност и по тази причина детето не било спасено. В следствие и на това търпяла множество неимуществени вреди, описани подробно в исковата молба. На база горното, моли от съда да се произнесе с решение, с което да бъде осъден ответникът да `и заплати обезщетение в размер на 200.000, 00 лева, ведно със законната лихва от настъпване на деликта.

3. В с.з. чрез представител поддържа иска си. В писмена защита по делото излага доводи в подкрепа на претенциите си, моли и за разноски по делото.

4. На основание чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК лично ищеца отговаря на зададени `и въпроси, допуснати от съда. На 11.03.2011 год. `и било направено ултразвуково изследване с ехограф в кабинет на първи етаж от болницата на ответника. При спор между двама лекари в крайна сметка възприела първо становището на първата- че ще остава в заведението, н в последствие- че нямало.Дали `и талон и час за преглед на 16.03.11 год.На 14.03.2011 год. първо `и бил предложен прием. Казали `и- ако иска да си ходи , ако иска да си направи повторно изследване на тоновете. Това принудило ищцата да напусне болницата ,тъй като си мислела, че е за прием, но в крайна сметка акушерката `и казала , че това бил неин избор.

5. ОТВЕТНИКЪТ- „ВТОРА СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО- ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Шейново” ЕАД в писмен отговор оспорва иска. Оспорва твърденията по фактите подробно, оспорва причинна връзка между смърт при раждането и противоправно поведение на своите служители. Алтернативно навежда довод за съпричиняване. Алтернативно възразява против размер на иска и дата на присъждане на законна лихва.

6. В с.з. чрез представител оспорва иска. В писмена защита навежда доводи за неоснователност и недоказаност на иска.

7. ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ НА ОТВЕТНИКЪТ(ТЛП)- „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД с писмена молба оспорва искът. Твърди допълнително, че застрахователното обезщетение за такова събитие има лимит от 100.000, 00 лева.

Съдът намира: Факти по делото.

8. Установи се безспорно по делото- отделено от съда по реда на чл. 146, ал.1, т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по от ГПК, че медицински персонал, намиращ се в трудово правоотношение с ответника е посрещнал ищцата на дати 11.03.2011; 14.03.2011 и 15.03.2011 год. Също по този начин се установи, че на първите две дати ищцата не е била хоспитализирана.

9. Видно от застрахователна полица № 211011229000002/27.05.2011 год. на ТЛП, с ответника имало сключен застрахователен договор за застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал”, съобразно и общите условия на договорът. Те се представиха също по делото. Според раздел І, чл. 1.1 от тях, застрахователят застраховал отговорността на ответникът при всички суми до договорени лимити, които застрахованият бъде законово задължен да плати като обезщетение за вреди, причинени на трети лица, в следствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения.

10. Ищцата представи като доказателство направление за хоспитализация от 09.02.2011 год., издадено от д-р К., с което ищцата била насочена за хоспитализация по МКБ – Z 35.2

11. Допълнително се представиха медицински доказателства, които са обработени от Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и взети предвид при изготвяне на заключението, предвид необходимостта от специални познания за тълкуването и разбирането им. В това си заключение , д-р Д. отговаря на поставените `и задачи. Твърди, че абсолютното количество на околоплодна течност е невъзможно да бъде определен преди раждането с точност, но основен метод за приблизителното `и отмерване е ултразвуковото изследване(УЗИ). В тази връзка имало различни методи за определяне на нивото на околоплодна течност. Използвайки един от тях, може да се приеме, че при стойност под 7-. наличие на околоплодна течност в „джоба”(най- голямото пространство в утробата, освободено от плода и околопъпната връв), се счита за намалена, а над 18-.- за увеличена. Това не означавало обаче, че изхода за плода ще е непременно неблагоприятен, дори и при намалена околоплодна течност, и обратно. По принцип, след 33 годишна възраст на родилката, абсолютното количество на околоплодна течност намалява. В края на бременността не можело да се увеличаване на околоплодната течност, а обратно. В медицински данни се съдържало изследване- единствено такова и проведено на 15.03.2011 год., според което нивото на околоплодна течност по посоченият метод е посочено . „Тапа”на езика на медицината се наричала „цервикална слузеста запушалка”(ЦСЗ), нейното изпадане се отнасяло към т. нар. „предвестници на раждането”, както и други субективни усещания на бременната, и обективни акушерски признаци, които предшестват с дни , понякога и седмици дата на раждане. ЦСЗ можело да предшества с дни раждането също. Към признаците спадали и контракциите, които могат да бъдат с различен интервал и интензитет. Нямало обективен метод, по който да бъдела изчислена дължината на пъпната връв преди раждането.

По литературни данни около 25% от ражданията имали увита пъпна връв около шията на плода- съответно 21% с едно увиване, два или три пъти- 3.5%, четири и повече пъти – 0.1% от случаите. Дължината на пъпната връв имала пряко отношение към възможността тя да се увие около тялото на плода, а в тази връзка благоприятно значение има и увеличеното количество околоплодна течност. Нямало яснота, дали увитата пъпна връв е свързано с повишен перинтален риск(т.е. смърт на детето при бременността преди раждането). Увивната пъпна връв обаче можело да бъде фактор, утежняващ перинталната прогноза, при бременности с установена интраутеринна ретардация на плода, намалена околоплодна течност или намалени фетални движения. Най- добрият метод за установяване на това увиване( но не и изцяло точен) бил цветно Доплерово изследване, което не е част от рутинна ехография на нито един етап от бременността. Фето- плацентарното кръвообращение осъществява обмена на кръвни газове- т. нар. респираторна/ дихателна функция на плацентата. Чрез него се осъществявало и транспорт на хранителни и др. субстанции между бременната и плода. Обменът майка- плод можел да бъде нарушен остро- например при преждевременно отлепяне на плацентата ; или хронично- при тежка прееклампсия, диабет, съдови и автоимунни заболявания. Хроничните нарушения се наблюдавали при хипертонични усложнения на бременността, диабет, бъбречни заболявания, но понякога и без наличие на съпътстващи заболявания. Констатирането било с доплерови методи, които не са стандартна процедура. Фактор в тази връзка били промените в сърдечната дейност на плода , които се установявали с мониториране чрез апаратни методи- нон- стрес тест, който се прилага преди да имало родилна дейност; тест с натоварване – при стимулирани контракции, който се прилагал при с бременности с реализиран риск, в болнична обстановка. Намаляване на околоплодната течност също било белег за нарушена респираторна функция на плацентата. Установяването му ставало с УЗИ. Намалената хранителна функция на плацентата води до намален темп на нарастване на плода, установено с УЗИ, при замерване на отделни параметри. За всички цитирани тестове съществували обаче и били присъщи , т.нар. фалшиво отрицателни резултати, които се случвали , когато в рамките на 1 седмица от провеждане на теста настъпвала смърт . За нон- стрес теста били присъщи около 4 до 6 на хиляда такива резултати, по- често срещани при интраутеринна ретардация на плода(вътреутробно изоставане в растежа на плода), намалена околоплодна течност и диабет на бременната. 145 удара в минута на сърцето на плода спадали в кръга на нормалното(120- 160).

Факторите за наличие на увивната връв не винаги били известни, но базедовата болест сама по себе си не би могла да бъде причина за това. Страданията на плода, причинени от затягане на пъпната връв(фетално страдание) не водело до болкови усещания от страна на бременната. Клиничен белег в тези случаи би могло да бъде променено усещане за движение на плода. При сравнително остро фетално страдание на плода- рязко усукване на пъпна връв, можело да има епизоди на бурно движение, при хронично- тези движения прогресивно намалявали. Преекмлампсията е само едно от възможните хипертонични нарушения при бременност, имало видове- освен хипертония да има и протеинурия(количество на белтък/албумин в урината след .с.); ако липсва протеинтурия след .с., но е налице хипетония, то тогава възможната прееклампсия се класифицирала като транзиторна. Това се доказвало чрез проба на урина и измерване количеството на белтък. В случаят към дата 09.02.2011 год. липсвали данни за прееклампсия. Със сигурност не можело да се отговори , дали при прегледите при ответника ищцата е имала прееклампсия, тъй като липсвали данни за проба от урина. Счита обаче, че нямало и в последствие, защото при интараутерна смърт на плода при прееклампсия кръвното налягане на бременната показвала тенденция към нормализиране, а тук имало покачване, роденият плод бил с нормално тегло, за разлика от характерното намаление на плода при прееклампсия. Спешни състояния в областта на АГ от медицинска гледна точка са различни. Това са на първо място всички видове раждания , които се считат за започнали при регулярни маточни контракции с интервал 5- 15 минути, които са равномерни, болезнени и водят до разширение на вътрешния отвор на маточната шийка. Този стандарт не бил дефиниран нормативно, но пък бил част от базисните познания по АГ. В тази категория попадало и пукване на околоплоден мехур. Стандартизирани били следните случаи за спешност: „синдром или нозологична единица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/ или плода”, десет на брой- остър хирургически корем; остра кръвозагуба; патогенични варианти на шок или предшоково състояние; гърчови състояния; хипертонична криза; прекома или кома; асфиксия на плода; пролапс на пъпната връв; застрашаваща или станала руптура на матката; инверзия на матката.

12. В с.з. поддържа това си заключение. В устния си доклад посочва , че цялата бременност е под контрол на лекаря специалист по доболнична помощ и ако той прецени, то следва да се предпише направление за хоспитализация. От данните, с което вещото лице разполага , става въпрос за приетото като доказателство направление №7, издадено на 09.02.2011 год. за планова хоспитализация, със срок от 30 дни, което не е използвано; обменна карта ,издадена от д-р Коловски и история на бременност и раждане , която е строго индивидуална и е в един екземпляр. Направления можело да има няколко ,но пред нея имало само посоченото. Методите на двуизмерната ехография по принцип позволяват да се види увиване на пъпна връв, но практически не е било сигурно. Потвърждава за по- голямата сигурност на доплеровия ефект при установяване на този предродилен проблем. Базедовата болест от която страдала ищцата било лечимо заболяване, хронично. Поне по две причини ищцата е имала рискова бременност, а едната от тях е хроничното заболяване.Непосредствена опасност за живота `и към дата 09.02.11 год. липсвала. Въпреки това , базедовата болест сама по себе си, ако е компенсирана не може да бъде причина за хоспитализация на бременната. Втори момент като индикация за хоспитализация е хипертонията, третият- възраст . По стандарт е добре такива пациенти като ищцата да постъпят на прием в болницата около 2 седмици преди термина. Има разлика между планово и спешно хоспитализиране. Последното се случва при непосредствена опасност за плода или родилката, във всички останали случаи, каквито са за ищцата се налагала планова хоспитализация. Само при много тежки усложнения на прееклампсия има промяна в стойността на чернодробните ензими. Потвърждава, че от данните от ответниковата болница, високото кръвно не е белег за прееклампсия, а е следвало да има и данни за белтък в урината. Такива липсват, поради и което вещото лице заключава, че изследване на този показател не е направено. В обменната карта , при издаването `и(което обичайно съвпада с излизане на бременната в отпуск по бременност) било записано, че съдържанието на белтък не е увеличено. Три били задължителните неща, които трябва да се осъществят на пациента- родилка преди прием: ултразвук, мониторен запис на плода и изследване на кръв и урина. От резултатите зависело какво друго щяло да се изпълни, което било строго индивидуално. Тежката прееклампсия се характеризирала с един от следните белези: високо кръвно налягане- стойности от над 160 и над 110 , съответно за горна и долна граница; генерализирани оттоци, които не преминавали след нощна почивка; ексцесивно наддаване на тегло повече от . на седмица; наличие на белтък в кръвта над определени стойности; наличие на урина под 350 гр. за 24 часа. Такава симптоматика не била констатирана в конкретния случай, което било документирано в един документ- история на заболяването от 15.03.11 год., липсвала документация за предходните два прегледа.

13. Има по делото и втора експертиза, съставена от експерт по клинична патология. Д-р С., изготвила заключението посочва в него че смъртта на плода е настъпила вътреутробно във връзка с остро нарушение на фето- плацентарното кръвообращение, свързано с абнормната дължина на пъпната връв(.) и нейното увиване около врата на детето. Изменението в плацентата( усилено зониране на синцитиотрофобластта и прединфарктните състояния) са израз на ЕРН- генозата, която вероятно е причинила неблагоприятен фон- недостатъчно кислородно снабдяване на плода. Това е отговора и на първата задача. Вторият въпрос, свързан с термина „мацерация” налага за вещото лице да даде първо определение за него- мацерацията е размекване на тъканите , поради продължително въздействие на течности. При вътреутробна смърт, мацерацията на плода настъпва поради по- дълъг престой на мъртвият плод в околополдните води в маточната кухина, в случая нямало такава, което говорело за това, че смъртта е настъпила не много преди раждането. При хистологичното изследване на органите на плода имало белези, които говорели за настъпване на смъртта преди няколко часа от раждането. За различните тъкани, времето за настъпване на мацерация било различно.

14. В устен доклад допълва, че е налице обективна възможност да се прецени, на база анализа на послесмъртни промени в клетките, кога ориентировъчно е настъпила смъртта на плода. На това основание е дала и заключението си, отчитайки и данните от аутопсията , в частност, времето, през което последната била направена(ден след смъртта). Така уточнява, че смъртта на плода е настъпила 2- 3 часа преди раждането.

15. По делото бяха разпитани и свидетели. Г-жа Д. твърди, че работела при ответника, не познавала ищцата. Знаела за случаят . Направен бил мониторен запис на плода, резултата бил много добър, изготвен бил от акушер П.. Нямало индикации, налагащи прием на пациента. Стандартно на ищцата било казано да дойде след два дни. Не си спомняла дали ищцата е била придружавана от някой, пред кабинетите имало диван и столчета ,ако те били заети- пациентите стояли прави. Твърди, че плодът е бил в добро състояние, не си спомняла конкретни особености от случая. За преглед на околоплодните течности също не си спомняла, но това било рутинна процедура, така че – вероятно и това е било сторено.

16. Г-жа Б. е майка на ищцата. Избрала е ответното болнично заведение лично дъщеря `и за раждане на детето, тъй като и тя самата била родена там. На 11.03.11 год. отишли с багаж в болницата за прием, с кола и друга приятелка. От дъщеря си разбрала, че не я приемали и се наложило да се върнат. В следващите два дни имала контракци, на около 7- 10 минути, казала на майка си, че паднала някаква тапа. На 14.03.11 год. отново отишли в същата болница, лично свидетеля останала с багажа пред кабинета. Ищцата излезнала от кабинета и била възмутена от отношението, тъй като отново вече по- грубо отказали прием, като било споделено, че състоянието `и следвало да бъде нетърпимо. Лично свидетелят не е възприела такива реплики. После дошъл лекар (след репликите) прегледал я и я е върнал. Дож вечерта видели, че коремът на ищцата бил странно изкривен настрани. Спели заедно в еда стая, като ищцата не могла изобщо да легне, постоянно се разхождала. На следващият ден отишли отново в болницата, но майката не била допусната до раждането, била направо изгонена. През цялата бременност е имала контакти с д-р К., но когато ищцата казала за неговите констатации пред служители на ответника, те и се изсмели. В очакване да стане майка за първи път, дъщеря `и се чувствала много щастлива. С всички споделяла емоциите си, след инцидента била страшно покрусена. Не излизала никъде ,постоянно гледала предавания по ТВ за неуспешни раждания и в тази връзка се наложило свидетелят да `и наложи забрана. Изцяло е ограничила социалните си контакти, положението и било много лошо, видела ли детска количка започвала да плаче, според свидетелят нямало да се оправи, твърдяла, че повече никога нямало да забременее.

17. Съдът е разпитал и д-р К.. Твърди, че ищцата е била негов пациент, която приемал в кабинета си в ж.к. Л. по време на бременността `и. За последен път дошла в началото на м. Март 2011 год., десети лунарен месец. През февруари бил в годишен отпуск и не я е преглеждал. След това посочва,че всъщност последното им виждане било преди отпуск. Останал с личното впечатление , че ищцата се проследявала в ответната болница , тъй като тя му споменала, че там ще ражда. След връщането си от отпуск обаче, ищцата дошла и той се изненадал да я види. През цялата бременност мерил кръвното `и налягане, но замерените стойности били гранични. При тази среща повторно измерил налягането, направил `и ехограф- ултразвук. Детските сърдечни тонове били в норма. Разбрал, че по време на отпуска си, на ищцата бил правен нон- стрес тест, отново с нормални резултати, които лично възприел и отчел като такива. При този именно преглед свидетелят бил смутен от дългата и увита пъпна връв на плода ,не само около врата, но и около рамото. Почти бил сигурен, а тази несигурност отдава на ниско качествения апарат. Ведно с увеличено кръвно налягане тогава тази находка, предвид и субективното му усещане дало повод за безпокойство и препоръка ищцата да бъде настанена . Твърди, че е издал такова направление. Според него ставало въпрос за рискова ситуация, издал направлението, въпреки нежеланието на пациента да осъществи раждането под негов надзор. Посещенията на бременната при него били поне един път месечно, бил уведомен за болест на щитовидната жлеза. Не повторил нон – стрес тест, тъй като знаел, че в болничното заведение, където работел нямало условия за негово провеждане. Дал указания на ищцата как да постъпи, останал с убеждението, че колегите му в ответното заведение, отчитайки всички фактори ще осъществят прием. Конкретно обаче не казал на ищцата за необходимост от нов такъв тест, тъй като при прием и напреднала бременност това била рутинна процедура. Имала и предходно направление за хоспитализация, издадено от заместващият го колега. Намалено количество на околоплодни води извежда от опита си, без да е направил изследване за това. Ако имало две увивания на пътната връв, така както го е възприел, най- вероятно ставало въпрос за много дълга такава, но твърди, че дължината `и не можело да бъде замерена. Не е установил страдания на плода тогава. В частност твърди , че увиването на пъпната връв около врата не е толкова стряскащо, колкото второто увиване – около рамото, това било сигнал за нещо нередно според опита му. Апарата бил некоректен, но достатъчен, за да се страхува за здравето на пациента. Нито един от двата показателя не са показатели за спешност, но лично той я е посъветвал да постъпи в болница. Под спешност имал предвид, че е необходимо да бъде осъществен контрол , наблюдение а не спешна операция например. Доводите му били, че първо- бременността е напреднала, и второ- субективното му усещане на база опита, че има проблем.

18. Свидетелят И. заяви пред съда, че била акушерка при ответника, още работела там. Помнела ищцата, защото нейното бебе било с много дълга пъпна връв. Не помнела дата, но било понеделник. След операцията снимали плода, поради дългата пъпна връв Дежурен лекар я е прегледал и съобразно разкритието казал, че не била за прием. Назначен бил запис на тонове. На друг ден пациента отново дошла, д-р И. възприел разкритие от .(по спомен на свидетелят)Приемът бил директно в родилна зала, пациента освен това имала и болки. Знаела , че пациента преди това е идвала и бил правен запис на тонове. Пациента при второто посещение била прегледана на гинекологичен стол. Лично свидетелят изслушала тоновете, което се осъществявало контролно, въпреки и което лекарите настоявали за запис на тонове. Свидетелят не счита, че имало нещо смущаващо при първото посещение, тъй като тези оплаквания били нормални. При второто посещение били извършвани ултразвукови изследвания , а свидетелят при преглед със слушалка не чула сърдечни тонове. При първото посещение именно свидетелят се разделила с ищеца, казала `и, че според нея трябвало да се направи запис на тонове, но ищцата не била склонна за такъв. Имала спомен , че лично чула д-р Игнатов гласно да поиска пред пациента нов запис на тонове.

19. Съдът разпита и друг свидетел- г-н И., лекар, работещ в ответната болница( посочен от ищцата като д-р И. в исковата молба). На 14 дата направил преглед на ищцата, работел в родилна зала и бил извикан. Идеята била ,работещите в родилна зала лекари да преценят състоянието на родилката. Прегледал обменната карта( задължителна при външен пациент). При прегледа установил, че статуса не отговарял на раждаща жена ,поради и което прием не бил необходим. Назначил допълнително изследване.Изследването се състояло в извършване на мониторен запис на тонове на плода. Това било но- стрес тест. После обаче не видял пациента. Това било единственото възможно изследване,според което можело да бъдат отделени действителни от „фалшиви” контракции, т.е. да се установи, дали жената следвало да бъде приета за раждане. Инструкциите на лекаря били към акушера- лично да я заведе за преглед на тоновете в друг кабинет. Състоянието на пациента оценил като адекватно, твърди, че не му било известно за други проблеми, в частност- ищцата не му съобщила, че личният лекар поискал да бъде настанена, поради рискове.

20. По делото се събраха и други доказателства, които съдът не цени по три причини- като обсъдени от експертите, като неотносими или като недопустими в настоящият процес( в частност последните са показания, давани пред други органи).

Правна квалификация и допустимост на иска.

21. Предявен е иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Той е допустим, тъй като е подаден пред компетентен за разглеждането му съд, ответника е процесуално пасивно легитимиран като такъв, следва да се обсъди по същество.

Приложим закон.

22. ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Чл.49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Чл.52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

По същество.

23. В настоящото производство по несъмнен начин се установиха отделни факти, по които и страните на практика не спорят. Първо ищцата е бременна в периода края на 2010- началото на 2011 год. Тя е на 36 години и това е първа бременност за нея. Редовно ходи на доболнична лекарска консултация при св. Д-р К., поне веднъж месечно и нему е известно, че ищцата е с хронично заболяване на щитовидната щета- базедова болест. Тъй като ищцата е приела ,че ще роди в болницата на ответникът, състоянието и се отразява в документ, наречен „обменна карта”. През м. Февруари 2011 год. д-р К. не е на работа ,поради и което , прегледа на ищцата на 09.02.11 год. е направен от друго, неразпитано по делото медицинско лице. Същото е приело, че ищеца следва да постъпи в болнично заведение, съответно е издало направление за това , без да се счете наличие на „спешност” за това. Ищцата не постъпва в болнично заведение.

24. Също не се спори по делото, че ищцата в началото на м. Март 2011 год. посещава три пъти ответната болница при и по повод раждането- на 11.03, 14.03 и 15.03 год. Отново не се спори, че и в трите случая по един или друг начин с нея се занимава медицински персонал, който осъществява съответни манипулации и прегледи във връзка с пристигане на ищеца в болницата. Не е спорно по делото, че на 15.03.2011 год. в ответната болница ищцата ражда мъртъв плод. Също така няма спор, че този медицински персонал е в трудово – правни отношения с ответника.

25. В допълнение не се спори, а и по делото се установи , че ответникът е застрахован срещу професионални грешки на своите служители в хода на дейността си със застраховател- ТЛП, в каквато посока е застрахователна полица № 211011229000002/27.05.2011 год.

26. За да възникне отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, необходимо е да са налице следните елементи: трябва да има възлагане на работа на физическо лице; това лице следва виновно да е причинило вреди на трето лице; увреждащото деяние да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа и да е налице причинна връзка между противоправното деяние и вредата[1]. Допълнително отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа[2]. Това е и предмета на делото, съдът се съсредоточи върху него.

27. С така оформена фактическа безспорна обстановка, предвид и правната релевантна рамка, този съд обсъди спорните и относими в спора обстоятелства. Генерално те са- налагало ли се е ищцата да бъде приета в болницата, респективно- в обективна възможност ли са били служителите на ответника да преценят, че следва да се осъществят някакви манипулации, прегледи и др., за да не настъпи легалния изход на плода. От тук, предвид и възраженията на страните се оформят и фактите, имащи отношение към спора: има ли причини да се приеме риск за майката или плода; констатирани ли са тези причини преди посещението на ищеца в болницата; обвързват ли тези констатации служителите на ответника и ако да- какви действия следва да извършат ; съответно- ако не- имат ли други задължения към ищеца, които не са осъществени; възможно ли е било предотвратяване на смъртта, смъртта по причина на твърдяното бездействие ли се е случила, или е била невъзможно да се предотврати; не на последно място- има ли вина в ищеца, която с поведението си не съдейства на служителите на ответника.

28. На първо място, състоянието на родилката към 09.02.11 год. съдът не намира, че е било спешно и налагащо приема `и в болнично заведение. В тази връзка следва да се посочи , че доказване на състоянието ` и към този момент не бе направено надлежно. Действително имаме издадено направление за хоспитализация, но тук става въпрос по- скоро за „планово” направление”, то не е използвано от ищеца, липсват данни в настоящият процес точно тогава или преди това да е имало притеснения за нея, констатирани от лекарска намеса. В тази връзка следва да бъдат доверени показаният на на д-р К., който заяви, че преди излизането си в отпуск всички по родилката е нормално(т.е. преди февруари 2011 год.), а и заключението на д-р Д..

29. За съдът няма съмнение, че в началото на м. март 2011, наблюдаващият лекар в доболничната помощ- св. К. възприема състоянието на родилката по начин, който му дава право обоснована да се съмнява в наличен проблем. Имайки предвид комплекс от фактори- сравнително висока възраст на ищцата(над 33, год.), предходните „гранични” стойности на кръвно налягане към максималната горна граница, хронично заболяване- базедова болест и откритието, че е възможно да е налице увиване на пъпна връв два пъти около плода той насочва ищцата към хоспитализация.

30. Действително съдът не е приел по делото направление за хоспитализация, позовавайки се на преклузия, но предвид показанията на д-р К. от една страна и логически обясненото поведение на ищеца, очевидно е, че действително същата е изпратена в избраната от нея болница, за да бъде приета за наблюдение.

31. Възражението на ответника тук е, че по- скоро липсват обективни находки за заболяване на ищеца, за констатирано увиване на пъпна връв, намалена околоплодна течност и пр. То не е било констатирано по един надлежен начин от страна на д-р К., тъй като липсвала адекватна апаратура за това , не са извършени определени други тестове и т.н. Съдът възприема това възражение за вярно , но пък за изцяло неадекватно и неотносимо по делото.

32. Несъмнено проблемите в бременността се установяват трудно и следва да е налице или специална тест- техниката която не попада в стандарта при нормална бременност(доплерово изследване), или сериозен контролен преглед на пациента. В тази посока е заключението на д-р Д., нему кореспондират и показанията на д-р К.. Несъмнено в тази връзка, д-р К. не разполага с такава по време на прегледа. Несъмнено също така той не дава диагноза на проблема, т.е. липсва от него твърдение за наличен съществен риск, налагащ констатация за „спешно състояние в областта на АГ”, касаещо пациента. Твърденията му са съвсем различни. На база посочените фактори и своят опит, имайки предвид също така и начина на протичане на бременността, всъщност д-р К. преценява, че му липсва капацитет, за да осъществи адекватна медицинска намеса. По тази причина насочва ищеца именно за хоспитализация, с логичното предположение, че при наличните притеснителни фактори, които посочват възможен риск(възраст, сравнително високи нива на кръвно налягане, базедова болест, напреднала фаза на бременността), ако бъдат разгледани от съответният лекарски екип, най- малкото ще бъдат взети предвид и ищцата ще бъде прегледана адекватно. В този ред на мисли е без значение по делото, дали д-р К. е установил увиване на пъпна връв например. Както и в СМЕ се отбелязва, медицината не е напреднала до там изобщо да отчете като единствен фактор за вътрешноутробна смърт на плода именно такова увиване(същото и в показанията на д-р К.). Няма и метод за отмерване и дължината на пъпната връв, преди самото раждане. Нещо повече- няма и адекватен и точен метод да се установи с точност количеството околоплодна течност, а дори и това да се стори , не винаги само и това би дало ясна и точна картина за проблемна бременност. В тази посока съдът изцяло се солидаризира с компетентното заключение на д-р Д..

33. Прескачайки хронологично събитията, несъмнено се установи , че смъртта на плода настъпва 2- 3 часа преди начало на раждане, т.е. на *** год. към 10.30- 11.30, тъй като часа на раждането е 13.30. В тази връзка е комплексният поглед върху епикриза от родилното отделение, заключението на д-р С. и неин устен доклад. Увиването на пъпната връв около плода е непосредствена причина за тази смърт, а от своя страна това е предизвикано по механизъм на остро настъпило спиране на кръвообращението между майката и плода, последвала хипоксия и автолитни промени в органите. Казано по друг начин, в един момент, абнормената пъпна връв, с размер над два пъти по- дълъг от обичайното се увива около плода, това се случва рязко и бързо, плода умира.

34. По отношение на скоростта в процеса на спиране на кръвоснабдяване в системата плод- майка, съдът взе предвид не само заключението на д-р С., но и заключение на д-р Д., която заяви, че при остро нарушаване на „фето- плацентарното кървообращение”, т.е. – кръвоснабдяването, смъртта е сравнително не бавна. То може да се предизвика от някои фактори, както и при хипертонични усложнения на родилката. В частност една от вероятните причини за това е прееклампсия, заболяване,което не е диагностицирано за ищец. Логичното е леталните процеси на плода да се ускорили рязко и то в деня на неговата смърт- 15.03.2011 год. и в тази посока са цитираните и доверени от съда доказателства. Категоричен извод за причина за настъпилото увиване на пъпната връв и в частност- прееклампсия в която и да е нейни разновидности обаче, по това дело не се установи.

35. Все пак ищцата е изпратена за прием в ответната болница. Там на първата дата (11.03.11 год.) е извършено ултразвуково изследване и замерване на тонове,отчетено в норма. Причина да се приеме липса на прееклампсия(състояние на спешен прием) е също така ,че големината на плода е съответен за фазата на бременност и няма данни за намален темп на нарастването му.

36. При този прием друго всъщност не е направено и стои адекватният въпрос – следвало ли е да бъде сторено. Отговорът е- да, и той се извежда от заключението на д-р Д.. Фактическата обстановка е еднопосочна и логично подредена, рисува следното: на 11.03.2011 год. идва ищеца, в напреднала бременност, с обменна карта в себе си и препоръка на д-р К. за настаняване. Допълнително вече се е отделила т.нар. „тапа”. Това тя споделя на преглеждащият лекар. Споделя и за хроничното си заболяване. Споделя и причината, защо д-р К. я изпраща преди термина за настаняване- съмнение за увиване на пъпна връв около врата. Последното обстоятелство е известно на ищеца(видно от показанията на д-р К.), а и от нейните обяснения, които следва да се приемат в тази част за достоверни, логично е да бъде споделено от нея на извършващият прегледа. В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът не оборва по никакъв начин разглежданото тук обстоятелство, т.е. на неговите служители е известно, че д-р К. се съмнява в ненормално увиване на пъпна връв около врата на детето.

37. Съобразно и заключението на д-р Д., опасността увиването на пъпна връв около плода да доведе до спиране на фето- плацентарното кръвообращение е възможна, когато е комбинирана и с други фактори. В случаят част от тях са видими- възрастта на родилката, базедова болест. Една от възможните причини е също така хипетронията, а тя от своя страна пък е възможен белег за прееклампсия. Последната има различни форми и диагностицирането поне на част от тях със сигурност е възможно чрез вземане на проста проба на урина.

38. Горното заболяване действително е една от възможните причини за настъпилата в последствие смърт, тя не е диагностицирана, не е извършен например цветен доплеров анализ, тъй като така е било преценено. Последното не е стандартна процедура и се налага при спешност. Следва да се отбележи, че имайки предвид външното състояние на ищцата( в тази посока са и показанията на разпитаните свидетели , водени от ответника), медицинските специалисти са отчели също и него като фактор, който е игнорирал извода за наложителното `и хоспитализиране. Този извод е бил неправилен, необоснован и взет в резултат на не добре свършена работа. Това е така, защото с оглед квалификацията си на специалисти, работещи в специализирано заведение за родилна помощ, всеки един от служителите, в частност – лекарите е следвало да отчете казуса със заострено внимание.

39. Ясно е, че има съмнения за проблеми в бременността. Една от хипотезите- налична прееклампсия е могла да бъде игнорирана чрез взимане на проба от урината, манипулация, която не струва скъпо и е лесна за осъществяване. Замерване на тонове чрез ултразвуково изследване не диагностицира прееклампсия( видно от заключението на д-р Д.), а нейни следствия, в частност – отлепване на плацента и пр. Както става ясно, плодът на 11.03.11 , съответно- 14.03.11 год. е бил жив. Въпреки това се е развил процес, който довежда до неговата смърт. Каква е причината за увиването не е констатирана. Това е можело да стане, ако е била положена дължимата грижа. Погледнато внимателно заключението на д-р Д., макар и да изключва в степен на вероятност прееклампсията, не я изключва категорично. Всъщност , обективните находки, подкрепящи този неин извод са два- високо кръвно на 15.03.11 год.( при настъпила смърт на плода трябва да е обратното) и нормален размер на плода. Допълнително в медицинската документация такава диагноза също липсва.

40. Следва да се отбележи, че плода умира твърде бързо. В тази връзка е и заключението на д-р С.. Това само по себе си не изключва, една от причините за неговата смърт да е именно от налична развила се остра прееклапмпсия. Доказателства за такова съмнение по делото има- рязко движение на плода, наблюдавано на 14.03.11 год., високо кръвно налягане(прединфарктно състояние), хронични стойности през цябата бременност, установени от страна на д-р К., хронично заболяване на щитовидна жлеза и напреднала възраст на самата родилка.

41. Опита и професионалната квалификация на медицинските лица в ответното предприятие е следвало да ги мотивира, да осъществят в началото поне едно пълно изследване на родилката, което да включва и стандартна, евтина процедура за измерване наличие на белтък в урината, с цел елиминиране на прееклампсия(поне някои от формите `и). Това не е сторено. Поставя се под съмнение изобщо начина на комуникация между лекар- пациент, което е част също от правилният избор на диагноза ,респективно- изследване и необходимо лечение. Ултразвуковият метод безспорно не констатира всички проблеми в бременността, а заостряне на вниманието следва да направи и идването на пациента преди термин и то по настояване на друг, макар и външен – все пак обаче- наблюдаващ бременността лекар.

42. По- нататък този съд счита, че е било възможно да бъде уведомена ищеца като пациент за правото `и да бъде прегледана на т.нар. „цветен доплер”. Това не е сторено. Тук е момента да се посочи, че липсата на адекватно информиране в посока лекар- пациент не може да има икономически причини. В частност, дори и такова изследване да е скъпо и болницата да няма право в случая да го осъществи , нищо не е пречило на нейните служители да уведомят ищеца за тази възможност и тя на собствени разноски да го извърши. Отделен е въпросът, че е било възможно и вероятно, ако още на 11.03.11 год. е била извършена проба на урината и са били отчетени високи стойности на белтък, да се изследва причината за това и в резултат на което се извършат манипулации по контрол на бременността, респективно- осъществяване на непланирано раждане.

43. В контекста на горното, действително е невъзможно със сигурност да се установи по делото, дали ако ищцата е била прегледана в обем, равен на добрите медицински практики и съответен на стандартите, съответно- да е била настанена на болницата, то леталният изход при раждането би бил предотвратен. В същата връзка обаче, имайки предвид, че плода е бил жив и на двата прегледа(преди 15.03.11 год.), имало е основателно съмнение за проблемна бременност, достатъчно данни, сочещи към необходимост от заострено внимание на медицински персонал, не извършени прости и евтини манипулации, то изводът е, че поведението на служителите на ответникът е противоправно.

44. Следва да се посочи, че макар и без да е установена „спешност” за хоспитализация, предвид липсващи фактори по методиката, целта на посещението на ищцата „за наблюдение”, както е наречена от лекаря по доболнична помощ, разбирай- за диагностициране и проверка – не е изпълнена. Това неизпълнение е изцяло по вина на служителите на ответникът.Това е така, защото неизпълнявайки в пълен обем своите задължения, съществено допринасят за негативният резултат- смърт на плода.

45. Възражението за съпричиняване на резултата от деликта, от страна на ищеца е неоснователно. Действително, на 14.03.11 год. тя не е отишла да повтори направено преди два дни изследване. Съдът отново подчертава, че това изследване не е било достатъчно само по себе си да диагностицира проблем в родилната дейност. Служителите на болницата не са изпълнили други свои задължения, които биха направили дори и безпредметно повторно замерване на тоновете. Вина за резултата ищцата няма.

46. В обобщение този иск е основателен.

47. По доказаността на иска, съдът стъпи на задължителната практика на ВС. Съобразно същата, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението[3]. Допълнително, този съд приема, че понятието „постоянна практика”, досежно размера на обезщетението не винаги е релевантно, тъй като всеки един случай е самостоятелен сам за себе си. Съдът следва да държи внимание на конкретните и специфични особености в казуса, като съобразно тях следва да отмери и дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

48. В казуса релевантните обстоятелства през призмата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД са следните: три кратно посещение на ищцата в болницата, а последният път- по спешност, обстоятелство, което е можело да бъде предотвратено от служителите на ответникът при адекватна намеса; напреднала възраст на родилката, съобразно и медицинските стандарти, така рискът за невъзможност да забременее се покачва; от тук- вероятността ищцата да остане без свое родено дете е значително увеличен; силен стрес и емоционален шок, за който свидетелства майката на ищцата, силно ограничаване на социални контакти на ищеца, засилената тенденция към задълбочаване на негативното `и състояние; самите болки и страдания по време на операцията и стреса след нея. В крайна сметка неимуществените вреди са множество, а като качество- съществени. Така и по справедливост, съдът ги отмери в размер на 150.000,00 лева и в този размер искът е доказан, над него следва да бъде отхвърлен.

Лихви. Разноски.

49. При деликт законна лихва се дължи от дата на настъпване, а тук отговорността на ответникът е точно такава. В този смисъл върху сумата ,която съдът отмери следва да бъде начислена законна лихва от 15.03.2011 год. до окончателното `и изплащане. Обратните доводи на ответника , този ъсд не споделя.

50. Ищецът е направил искане за присъждане на адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.В случаят се дължи на процесуалният представител на ищцата сумата от 3.450,00 лева- хонорар.

51. Ответникът е направил също искане за разноски. Съобразно и списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК , предвид и налични доказателства за плащането им, тоталният им размер е равен на 6.900, 00 лв. По смисъла на чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ищецът има право на ¼ от тази сума или 1.725,00 лв.

Водим от горното, съдът Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ВТОРА СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО- ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Шейново.”ЕАД, ЕИК *********, представлявано от д-р А.- Р., съдебен адрес- гр. С., ****, бул. Т. А. №**, ет*, адв. Е.С., САК да заплати на В.Г.Б., ЕГН- **********,***, съдебен адрес- адв. Р.В.,***, на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД сумата в размер на 150.000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на деликт- смърт на плод, настъпила по време на раждане на *** год., ведно със законна лихва върху тях, считано от 15.03.2011 год. до окончателно изплащане на сумите и направените по делото разноски в размер на 3.450,00 лева, предявеният до пълния размер на 200. 000,00 лв. иск за обезщетение на неимуществени вреди като недоказан- ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА В.Г.Б. да заплати на „ВТОРА СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО- ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Ш.”ЕАД направените по делото разноски в размер на 1.725,00 лв.

Мотивите на настоящото решение са задължителни за ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД, ЕИК*********, гр. С., ул. Г. Б. в отношенията му със страната , която го е привлякла- „ВТОРА СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО- ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Ш.”ЕАД. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните пред САС. Софийски градски съд, І-во г.о., 21- ти състав, в откритото си заседание на двадесет и шести септември през 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР ПЕТРОВ