Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 11
  • Дата на решението: 2011-09-11
  • Година нa делото: 2012
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка
  • Нарушен стандарт: Друго
  • Приложим закон: ЗЗ, НРД
  • Ключови доказателства: СМЕ, Недоказана длъжност
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: Диян Ганчев Димитров срещу МБАЛ”Свети Пантелеймон” АД гр. Ямбол (със ЗАД”Виктория” гр. София като трето лице-помагач)
  • Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от лекарски грешки при операция за поставяне на бай-пас, включващи неправилна анестезия, поставяне на дефектен бай-пас, липса на информирано съгласие за алтернативно лечение (стент), некачествено следоперативно лечение, нехуманно отношение и неразпознаване на усложнение (тромбоза на бай-паса).
  • Ключови моменти: Ищецът твърди дефектен бай-пас, неуспешни спинални упойки, липса на информация за поставяне на стент или невъзможност за това, липса на медицинска документация (снимки), нехуманно отношение (отказ от чести превръзки и обезболяващи), неправилно следоперативно лечение (физиотерапия при нефункциониращ бай-пас), както и неразпознаване и лечение на тромбоза на бай-паса. Ответникът оспорва твърденията, като се позовава на спазена медицинска наука и практика, наличие на цялостна документация и неизпълнение на лекарски указания от страна на пациента. Ключовото доказателство е заключението на Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), което *категорично оборва* твърденията на ищеца.
  • Решение: Съдът отхвърля иска като неоснователен.

РЕШЕНИЕ № 11.09.2011 ГД № 16/2012 ОС Ямбол Гражданско дело № 16/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец:

Делото е образувано по искова молба на Диян Ганчев Димитров от гр. Ямбол, подадена от пълномощника му адв. В.Кънчева, против МБАЛ”Свети Пантелеймон” със седалище гр. Ямбол, с която е предявил в обективно съединяване два иска за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 30000 лв. и имуществени вреди в размер на 342.60 лв., които той е претърпял от допуснати лекарски грешки от лекуващите го лекари в ответното болнично заведение, които са му извършили операция на 03.06.2011 год. и са се грижили за състоянието му по време на престоя му в болницата в периода от 01.06.2011 год. до 15.06.2011 год.

В исковата молба се твърди, че лекарските грешки се изразяват в това, че при извършване на операцията са му поставили дефектен (запушен) бай-пас и не го уведомили, че за състоянието му е по-добре да бъде поставен стент, вместо бай-пас, който впоследствие да бъде отпушван със стент, за да прецени ищеца какво лечение да предприеме и къде да бъде извършена интервенцията, както и че не бил уведомен, че лекарите не са в състояние да му поставят стент и той трябва да потърси по-специализирана клиника.

Като лекарска грешка допринесла за увреждането са определени и неправилните действия на лекарския екип изразяващи се в поставянето на спинална упойка няколко пъти неуспешно, а след това и на пълна такава в следствие на недобро познаване на методите на лечение.

Твърди се още, че лечението е некачествено, т.к. в историята на заболяването липсват снимките, доказващи истинското състояние, което е окачествено като лекарска грешка в резултат на бездействие.

Като лекарска грешка е определено и нехуманното отношение на лекарския екип извършил операцията - отказът да се сменят презвръзките в чести интервали, така че да не се стигне до загнояване на раните; отказът да му бъдат давани обезболяващи, въпреки нечовешката болка и неправилното лечение след операцията – болките били в десния опериран крайник, а му лекували кръста, защото смятали че в следствие на четирите упойки са засегнали нерв; предписването на физиотерапия въпреки неуспешната операция и нефункциониращия бай-пас, като раздвижването на крайника довело до значително влошаване на състоянието, защото бай-паса не функционирал.

Като лекарска грешка се сочи още и поведението на лекарския екип, който не е разпознал усложнението тромбоза на бай-паса и не е предприел адекватно лечение на това усложнение съгласно съществуващите медицински практики.

Ищецът твърди още, че след като се убедил в нехуманното отношение към него, той помолил да бъде изписан, за да потърси помощ в друго болнично заведение. През м. юли 2011 год. му била извършена операция в Токуда болница гр. София, като към бай-паса, поставен му в ямболската болница, бил прикрепен стент, чрез който го отпушили, която минала успешно и състоянието на ищеца започнало бавно да се подобрява. С ЕР на ТЕЛК му е призната 50% неработоспособност.

Твърди се, че от тези действия и бездействия на лекарския екип при ответника, ищецът е претърпял множество болки и страдания, поради което са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността му по реда на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа./ ЗЗД. В хода на съдебното производство исковете се поддържат изцяло и се претендират направените по делото разноски.

Ответник:

„МБАЛ” Св. Пантелеймон” АД гр. Ямбол в срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба/ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че преди операцията на ищеца са му направени всички необходими снимки и изследвания, отразени в съставената история на заболяването на пациента. Операцията е извършена в съответствие с медицинската наука и степента на заболяването на пациента, след което му е била поставена и диагноза „радикулит”, за която е била проведена физиотерапията.

Оспорено е твърдението, че е допусната грешка при поставяне на анестезията, като се твърди че в резултат на тези действия ищецът не е търпял болки и страдания.

Оспорени са и обстоятелствата свързани със следоперативното лечение, като се твърди че ищецът не е спазил назначения му режим на лечение, като е продължил да пуши въпреки забраната на лекуващия лекар.

Твърди се още, че лекуващия лекар е предложил на ищеца да постъпи в Токуда болница, като лично е уговарял постъпването му, а стента е предложен, за да бъде довършена изцяло процедурата по лечението, а не защото не е била необходима бай-пас операция.

Оспорено е твърдението, че поставения бай-пас бил дефектен и къс. Застъпено е становището, че при извършване на операцията и в следоперативния период не са констатирани противоправни действия и бездействия на медицинския персонал, а лекарският екип е действал съобразно медицинската практика и с оглед състоянието на самия пациент. В тази връзка ответникът счита, че не са налице предпоставките на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа./ ЗЗД за уважаване на исковете, поради което желае претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и се претентират направените по делото разноски.

Третото лице- помагач на ответника - ЗАД”Виктория” гр. София в отговора си на исковата молба оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди се не е налице деликт по см. на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното./ ЗЗД, т.к. не се установява да е налице нито една от предпоставките на същия законов текст. Сочи се, че твърденията на ищеца не се доказват от събраните доказателства, а те се оборват категорично от заключението на вещо лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза (СМЕ).

Доказателства:

От събраните по делото доказателства Ямболският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: по фактите Ищецът Димитров е постъпил в ответното дружество – отделение „Съдова хирургия” на 01.06.2011 год. с оплаквания от постоянни болки в десния крак, които изпитвал от около 20 дни при вървене до 100 метра. Приет е в болничното отделение по клинична пътека (КП) № 190 – оперативно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им, приложение № 18 към НРД за 2011 година. В анамнезата ( на л. 31 от делото) в специализирания статус е отразено, че липсват периферни пулсации на десния крайник, назначени са изследвания и оперативно лечение.

Операцията е извършена на 03.06.2011 год. с оперативна диагноза „Ханк гр. ІІІ А тромбозис артерия илиака декстра”, при която е поставен бай-пас на дясната надхълбочна артерия. Същата е извършена при интратрахиална анестезия (пълна упойка), с оглед преценката на екипа, че операцията е продължителна, въпреки че обикновено при този вид операции се започва със спинална упойка.(вж. свидетелски показания на свид. д-р Михайлова на л.380 от делото).

Лекарският екип, който е извършил операцията е посочен на л. 129 от делото и не се спори, че всички лекари са в трудовоправно отношение с ответното дружество. При минимален болничен престой 3 дни по КП № 190, ищецът е престоял в болничното заведение и е бил под лекарско наблюдение и грижите на болничния персонал от 01.06.2011 год. до 15.06.2011 год., когато е бил изписан по негова молба, според твърдението в исковата молба и свидетелски показания на свид. д- р Рунков.

Предвид оплакванията на ищеца от болки в оперативната рана в ранния период след операцията, на 06.06.2011 год. е направено изследване доплерова сонография на периферни съдове, от което се установява, че е налице тромбоза на бай-паса на дясната илаична артерия.

Предвид лошото състояние на кръвоносните съдове на ищеца-силна късливост и променени стени, което се установило едва при отварянето му за извършване на операцията с поставяне на бай-пас, лекарския епик взел решение лечението да продължи със съдоразширяващи и противосъсирещи медикаменти, а по повод оплакването от болки в кръста била назначена консултация с невролог. Неврологът констатирал радикулитен синдром по хода на десния седалищен нерв и във връзка с това назначил допълнителна терапия под формата на витамини и обезболяващи медикаменти, а лекарския екип от отделение „съдова хирургия” назначил и физиотератия във връзка с тази диагноза и изпитваните от ищеца болки (вж. свидетелски показания на свид. д-р Минева на л. 383 от делото).

На 15.06.2011 год. ищецът бил изписан по негово желание, като в епикризата е отразено, че това става при първично заздравяла оперативна рана, свалени конци и с подобрение. Не е спорно, че при изписването му ищецът е бил изведен от отделението с инвалидна количка.

Тъй като продължавал да изпитва болки в оперирания крак, извършил профилактичен преглед в клиника по съдова хирургия и ангиологи СБАЛССЗ „Света Екатерина” гр. София на 23.06.2011 год. където е установено състояние след бай-пас илаио-феморалис декстра. ретромбозис байпаси. В терапевтичен план е препоръчана хирургична обработка на раната за овладяване на наличната инфекция и съдоразширяваща терапия по схема ( л. 146 от делото).

На 07.07.2011 год. по направление от личен лекар ищецът е приет в Токуда болница гр. София с диагноза емболия и тромбоза на илаична артерия. Тромбоза на илио- феморален байпас в дясно и придружаващи заболявания : HBV.ТБК. На 08.07.2011 год. е извършена оперативна интервенция с епидурална анестезия, при която тромбовете са почистени възможно най- добре, поставен е стент над байпаса и томията е затворена със синтетичен пач.

След успешното приключване на втората операция ищецът сигнализирал РЗОК гр. Ямбол за проверка относно поведението на лекарския екип в ответното дружество, по повод на което е образувана административна преписка и срещу същото е издадено наказателно постановление за нарушение на условията и реда за документиране в хода на хоспитализацията на ищеца във връзка с липсата на снимка, или графично изображение на извършените ДСГ преди и след проведената оперативна намеса. Административно-наказващия орган е приел възражението на ответното дружество в частта относно констатацията в АУАН за неспазване на медицинските критерии за дехоспитализация по КП № 190, като е приел, че в историята на заболяването на ищеца се съдържат данни за ефективна ревоскуларизация – документ с наличен доплеров сигнал ABI dex „0.8”от извършената при изписването на пациента ДСГ, а в деня на хоспитализация на пациента е липсвал доплеров сигнал на трибиалните артерии на болния крак и към този момент ABI dex е „0” съгласно приетото възражение.

По делото е установено още, че при престоя си в ответното дружество ищецът е подписал на 01.06.2011 год. декларация за информирано съгласие за оперативно лечение ( л. 95 от делото) и в Токуда болница гр. София – декларация за информирано съгласие придружена с информация по клинична пътека № 190 - на 07.07.2011 год. ( л. 188 от делото).

Горните обстоятелства се установяват от приложените по делото писменни документи, приети като доказателства по делото и от гласните свидетелски показания на разпитаните свидетели д-р Рунков, Я. Георгиева, д-р Михайлова и д-р Минева. Съдът ги кредитира, като ги намира обективни, последователни, съответстващи на съставените писмени документи и на заключенията на вещите лица, при отчитане на възможна заинтересованост по см. на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда/ ГПК.

По делото са изслушани и свидетелски показания на свид. Христов, Господинова и Господинов, които установяват, че през периода след оперативната намеса в болницата в гр. Ямбол, до извършване на операцията в Токуда болница ищецът е изпитвал силни болки в десния крак и след изписването му от първата състоянието му било много зле, което налагало ползването на инвалидна количка или патерици. Тези показания също се кредитират от окръжният съд, като се отчита възможната тяхна заинтересованост по см. на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда/ ГПК.

От заключенията на вещо лице д-р В. Василев и д-р Елена Горанова – Лазарова, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективни и компетентни, се установява, че ищецът страда от хронична артериална недостатъчност на долните крайници в стадий Iiб –ІІІ по възприетата в Европа скала за оценка на това заболяване. То се характеризира с поражения на цялата артериална система, в т.ч. аортата и артериите на долните крайници. Състоянието е хронично, с постоянен ход на развитие и влошаване, а възможното му лечение е медикаментозно, или оперативно.

Посочено е в заключенията, че диагнозата е поставена от компетентен съдов хирург, а ултразвуковата доплерсонография (УДС) и ангиографията като помощни средства за специалиста дават яснота за локализацията на проблема, презицират степента на пораженията. Направени са нужните клинични и лабораторни изследвания, УДС – 2 бр. и ангиографии, инплантирана е нова протеза в дясната хълбочна артерия на ищеца, изпълняваща функцията на бай-пас, която е стандартна за този вид операции с подходяща ширина; че ранната ретромбоза се дължи най – вероятно на надстоящите и подстоящите спрямо байпаса артериални стеснения (вещо лице д-р Горанова – л. 322 от делото) или поради това, че по чисто технически причини байпаса не е могъл да преодолее стенозите проксимално и дистално от него ( вещо лице д-р Василев - л. 196 от делото).

Дадено е заключение, че темпът на работа на лекарския екип напълно се вписва в изискванията за планови операции по Наредба № 20/ 23.06.2010 год., а съгласно стандартите за добра медицинска практика артериалната тромбоза на големи съдове, каквато е хълбочната артерия, се лекува оперативно с бай-пас. Поради характера на заболяването, свързано с увреждане на артериите по целия им ход, факта че първата операция не е довела до 100% благоприятен резултат не дава основание тя да бъде считана за неуспешна.

Вещо лице д-р Горанова е посочила още, че с резултатите от доплер изследването на 06.06.2011 год. крайника не е в тежка исхемия, че с оглед същите няма риск от ампутацията му, но такъв риск има винаги при напредване на процесите, а решението за начина на по-нататъшното лечение на пациента се взема от специалистите съобразно клиничния ход на заболяването. Вещо лице д-р Василев е посочил, че с оглед установения колатерален кръвоток достигащ до най- малокалибрените съдове на стъпалото не е съществувала непосредствена опасност за ампутация на крайника, но риск винаги съществува при даденото заболяване и настъпили усложнения. Същият е заявил, че първичното решение и диагностицираната патология са правилно описани в предоперативната епикриза и в диагностични изследвания, т.е. решението за операцията е правилно. В случай като процесния според вещо лице Василев последващото следоперативно лечение е да се мисли и извърши реоперация с последваща допълнителна корекция, или насочването на пациента към клиника ІІІ ниво, с оглед техническите трудности, с които са се срещнали съдовите хирурзи и състоянието на крайника (субкомпенсирана исхемия) ( л. 195 от делото).

Мотиви:

При горната фактическа обстановка съд прави следните правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа./ ЗЗД, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното./ ЗЗД, съгласно първия от които този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при, или по повод изпълнението на тази работа. За възникване на отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа./ ЗЗД е необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата. Следователно отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа./ ЗЗД предпоставя реализиран фактическия състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. /ЗЗД, чиито елементи са противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, вина, която се предполага до доказване на противното – чл. 45 ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното./ЗЗД. Всеки един от елементите следва да бъде доказан по безспорен и недвусмислен начин и съгласно чл. 154 ал.1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: "/ ГПК доказването им е в тежест на ищеца.

Имайки предвид горните разяснения на закона ЯОС в настоящия си състав приема, че предявените искове са неоснователни, т.к. намира, че не са доказани в тяхната съвкупност предпоставките по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното./ ЗЗД за търсената отговорност за обезвреда на претърпени вреди.

По делото е безспорно установено обстоятелството, че лекарския екип, който е извършил процесната операция и е лекувал ищеца в периода от 01.06.2011 год. до 15.06.2011 год. е в трудовоправни отношения с ответното дружество, което прави исковата претенция към него допустима с оглед нормата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа./ ЗЗД. При липсата на данни, обаче, за наличие на гореизброените предпоставки по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното./ ЗЗД по отношение на този лекарски екип, претенциите предявени по реда на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа./ ЗЗД се явяват неоснователни, предвид следните съображения:

По делото ищецът не установи с главно и пълно доказване наличието на деликт ( виновно поведение и противоправно деяние), извършен от страна на лекарския екип при ответното дружество под формата на лекарска грешка, включваща посочените от него видове деяния. Това е така, т.к. с нито едно доказателство не се установи твърдението му, че извършвайки операцията на 03.06.2011 год. му е бил поставен дефектен бай-пас. Вещите лица са категорични по въпроса, че поставената му протеза е с фабрични стикери, с годност до 31.12.2015 год., стандартна е за подобен вид операции и с подходяща ширина, поставена е правилно и с нея ищецът живее и до днес. Ето защо съдът не кредитира свидетелски показания на свид. И. Господинова в тази насока ( л. 255 от делото).

На следващо място не се установи твърдяното от ищеца и квалифицирано като лекарска грешка поведение на лекарския екип, който не разпознал усложнението тромбоза на бай-паса и не е предприел адекватно лечение на това усложнение съгласно съществуващите медицински практики. Това усложнение е разпознато на 06.06.2011 год. и е записано в епикризата в КАТ ангиография и с изписване на текста „компенсаторен артериален кръвоток по колатералните пътища на десния крак”. Това е установено и от направеното изследване на л. 41 от делото, сочещо, че илаичната артерия е запушена, т.е. след операцията артерията остава запушена. Незаписването на този факт в епикризата не води до извод, че усложнението не е разпознато, т.к. са налице обективни данни и доказателства, че то е било разпознато на 06.06.2012 год. Без значение по отношение на разпознаването е факта, че снимката от 06.06.2012 год. е компютърна томографска, а не ангиографска ( според вещо лице Горанова на л. 380 от делото).

Не води до извод за наличие на деликт и факта, че на ответното дружество е съставено наказателно постановление във връзка с липсата на направените снимки преди и след операцията в ИЗ. Това е така, т.к. в случая се касае за отношения между РЗОК и лечебното заведение, произтичащи от сключения между тях договор въз основа на НРД и по същество е извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание.

На следващо място по делото е установено, че през процесния период не са съществували спешни индикации за транспорт и хоспитализация на по – високо ниво. Не е съществувала и непосредствена опасност от ампутация на крайника ( вещо лице Василев л. 251 от делото). С оглед тези констатации на вещите лица съдът приема за недоказано твърдението, че не е предприето адекватно лечение, каквото е това със съдоразширяващи медикаменти, като в тази връзка кредитира заключението на вещо лице Горанова, че решението за начина на лечение е по преценка на лекуващия екип съобразно клиничния ход на заболяването на пациента. С други думи казано, избора на лекарския екип да продължи следоперативното лечение на ищеца с медикаменти в първите дни след установената тромбоза на бай- паса не съставлява противоправно и виновно поведение по см. на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното./ ЗЗД, т.к. в случая това лечение е допустимо от медицинските практики и е наложено от състоянието на съдовата му система. А дали в по- късен момент е щял да бъде насочен към клиника от по- високо ниво за поставяне на стент е въпрос извън предмета на спора по делото, т.к. ищецът е напуснал по собствено желание ответното дружество. Липсата на писменни данни по см. на ч. 90 ал.2/ ЗЗ е без значение, т.к. този факт е установен с твърдението на самия ищец в исковата молба.

На следващо място не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението в исковата молба, че ищецът не бил уведомен от лекарския екип в ответното дружество, че с оглед състоянието му е по- добре да бъде поставен само стент, вместо бай-пас, който впоследствие да бъде отпушен със стент, с оглед преценката му какво лечение да предприеме и къде да бъде извършена съответната интервенция. Това твърдение се обори от заключенията на вещи лица Василев и Горанова, според които артериалната тромбоза на големи съдове, каквато е хълбочната артерия, се лекува с бай-пас и в случая друга операция не би могла да бъде извършена, а високотехнологичните процедури като стентиране имат специфични ограничени показания. Вторите реконструкции в случая сами по себе си са несъстоятелни и те само подобряват ефекта от извършената в Ямбол операция ( л.195 и л. 324 от делото). Ищцовото твърдение се оборва и от приложената на л.95 декларация за информирано съгласие, която ищецът е подписал, давайки съгласие за извършване на операцията, след получаване на пълния обем информация за нея – възможни допълнителни варианти, възможни ранни или късни усложнения, следоперативен период и т.н.

Недоказани са и твърденията на ищеца, че е налице деликт изразен в неправилно поставена упойка, неправилно предписана физиотерапия, отказът да се сменят превръзките на раната, отказът да се дават обезболяващи. Вещите лица са категорични, че назначената физиотерапия не задълбочава заболяването тромбоза на бай-паса, а активното движение е част от лечебния процес ( л. 252 и л. 382 от делото), свид. Михайлова установи, че вида на анестезията е съобразен с продължителността на операцията, а свид. Я. Георгиева установи, че в следоперативния период назначеното от лекарския екип лечение е изпълнявано съобразно предписанията. Същевременно е установено, че тютюнопушенето е абсолютно противопоказно за този вид заболяване и въпреки забраната от лекарския екип, ищецът продължил да пуши и след операцията.

Вещо лице Василев е заявило, че тютюнопушенето също може да е допринесло за тромбозата на бай-паса в минимална степен, че след тромбозата на бай-паса крайника на ищеца е бил витален, а при този вид исхемии прага на търпимост на болката е различен при всеки човек ( л. 252 от делото).

В обобщение настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа./ ЗЗД за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на ответното дружество за вреди, причинени от виновно поведение и противоправно поведение на лекарския екип, който е оперирал и се е грижил за ищеца при престоя му в болницата от 01.06. до 15.06.2011 год. По делото безспорно се установи, че ответника се явява възложител на работата по см. на посочената законова норма, но не се установи деликтно поведение от страна на този екип. Макар съдът да кредитира свидетелски показания на свидетелите Христов, Господинова и Господинов, че ищецът е изпитвал болки в десния крак след операцията, последните не са в причинно-следствена връзка с деликтно поведение на лекарския екип, а се дължат на заболяването, от което страда ищеца и тромбозата на бай- паса. Това явление според вещо лице Горанова е закономерно, периодът на тромбозиране варира между шест месеца и пет години след поставянето му, като нерядко са случаите на запушване на оперирания участък в първите 24 часа след операцията (л. 320 от делото). Тромбозата на бай- паса при ищеца според вещо лице Василев се дължи на кръвоносните съдове на ищеца, които са със множество етажни стенози и запушвания, намиращи се по- горе и по- долу от бай- паса, което се установява от двата оперативни протокола и от медицинската документация ( л.252 от делото). При липсата на доказателства за деликтно поведение при извършване на операцията на 03.06.2011 год. и в периода до 15.06.2011 год. предявените искове като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1100 лв. адвокатски хонорар.

Решение:

Водим от горните съображения, Ямболският окръжен съд Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Диян Ганчев Димитров от гр. Ямбол, ул. „Захари Стоянов” № 10 и съдебен адрес гр. Ямбол, ул. Жорж Папазов” № 9 ет.1, с ЕГН 6611151444, против МБАЛ”Свети Пантелеймон” със седалище гр. Ямбол и адрес на управление ул.”Панайот Хитов” № 30, представлявано от изп. директор д-р Панайот Диманов, с ЕИК 128501598 искове на осн. чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа./ ЗЗД, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното./ ЗЗД за заплащане на сумите: 30000 лв. неимуществени вреди и 342.60 лв. имуществени вреди, причинени му от лекарски грешки на лекарския екип, грижил се за състоянието му през периода 01.06.2011 год. 15.06.2011 година, при престоя му в ответното медицинско заведение.

На осн. чл. 78 ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията/ ГПК, ОСЪЖДА Диян Ганчев Димитров от гр. Ямбол, с посочени данни и адрес, да заплати МБАЛ”Свети Пантелеймон” със седалище гр. Ямбол с посочени данни и адрес сумата 1100 лв.( хиляда и сто лева) направени разноски за тази инстанция като платен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на третото лице помагач на ответника ЗАД „Виктория” със седалище гр. София и адрес на управление ул. „Екзарх Йосиф” № 65, с ЕИК 119037309, представлявано от изп. директори Данчо Христов Данчев и Жанета Малинова Джамбазка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр. Бургас.

В ИМЕТО НА НАРОДА Ямболският окръжен съд, Гражданско отделение на 11 септември 2012 година В публично заседание в следния състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА Секретар Д. Стоянова Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова Гр. дело № 16 по описа за 2012 година