Решение № 1465/27.10.2014 АД 1497/2014 ОС Варна

РЕШЕНИЕ № 1465/27.10.2014 АД 1497/2014 ОС Варна Гражданско дело № 1465/2014 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт. Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията поради недоказаност на твърденията.

Производството е образувано по въззивна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ – София против решение № 2004 от 14.04.2014 г. на седемнадесети състав на Районен съд – Варна, постановено по гражд.д. № 7086 по описа на съда за 2013 г., с което е признато за установено на основание член 71Чл. 71. ⚖️ Практика (1) (1) Извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди. (2) Синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане. Тези организации могат да встъпят и като заинтересувана страна във висящ процес по ал. 1. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите на дискриминация, когато са нарушени правата на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят и самостоятелен иск. Лицата, чиито права са нарушени, могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл. 218 от Гражданския процесуален кодекс., алинея 1, точка 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДскр/, че НЗОК – София е осъществила спрямо И.Д.П. дискриминация по признак увреждане по член 4Чл. 4. ⚖️ Практика (3) (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. (2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими., алинея 3 от ЗЗДскр, изразяваща се в отказ да бъде предоставен на пълномощника му „персонален код” за достъп до здравно досие, предвиден в правилата за издаване на уникален код за достъп до персонализираната система, действали в периода 15.04.2013 г. до 07.06.2013 г.; признато за установено на основание член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр, че НЗОК – София е осъществила спрямо Н.И.Д. дискриминация, основана на свързаност по признак лично положение по член 4 и § 1, точка 9 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЗДскр, изразяваща се в отказ в качеството му на пълномощник на баща му, да бъде прието заявление за издаване на предоставен „персонален код” за достъп до здравно досие, предвиден в правилата за издаване на уникален код за достъп до персонализираната система, действали в периода 15.04.2013 г. до 07.06.2013 г.; осъдена е НЗОК – София да заплати на И.Д.П. за осъществена дискриминация по признак увреждане по член 4, алинея 3 от ЗЗДскр обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи нервно напрежение, чувство на безизходица, психическо разстройство от дискриминационното поведение на ответника, в размер на 250 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр във връзка с член 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/; осъдена е НЗОК - София да заплати на Н.И.Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в незачитане правата му на пълномощник, изгубено време, поставянето му в унизително положение, институционално недоверие, нервен срив и стрес, в размер на 500 лева от дискриминационно третиране по смисъла на член 4 и § 1, точка 9 от ЗЗДскр като свързано лице по признак „лично положение”, ведно с законната лихва, считано от 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание член 71, алинея 3 от ЗЗДскр във връзка с член 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД; осъдена е НЗОК – София да заплати на Н.И.Д.П. сумата от 150 лева, представляваща направени по делото разноски на основание член 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, алинея 1 от ГПК, както и по сметка на Варненски районен съд сумата от 260 лева на основание член 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, алинея 6 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, като се излага, че не е установено обстоятелството, че е осъществена дискриминация по посочените признаци спрямо ищците, като се навеждат подробни доводи за това. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските.

В срока по член 263Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и, алинея 2 от ГПК въззиваемите страни в настоящата инстанция /ищци в първоинстанционното производство/ са представили отговор, с който се излага становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. В съдебно заседание се изразява същото становище и се иска потвърждаване на решението. Претендират се направените по делото разноски.

Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана насрещна въззивна жалба от въззиваемите Н.И.Д. и И.Д.П. против решението на ВРС в частта, в която е отхвърлен искът на И.Д.П. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдения размер до претендираните 1500 лева. С тази насрещна въззивна жалба са отправени искания за присъждане на обезщетение в полза на Н.Д. в размер на 300 лева, претендирани като допълнително обезщетение поради продължаването на осъществяваната дискриминация, както и искане въззивникът да бъде осъден да преустанови нарушението, както и да бъде задължен да приложи мерките по член 7, алинея 1, точка 14 от ЗЗДскр. Срещу така докладваната насрещна въззивна жалба в срок е депозиран отговор, с който същата се оспорва като неоснователна.

Настоящият състав на съда намира, че насрещната въззивна жалба е допустима само в частта, с която се обжалва отхвърлянето на иска на И.Д.П. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдения размер до претендираните 1500 лева. В останалата част същата съдържа нови претенции, които не са били предмет на разглеждане в първоинстанционния съд, поради което и настоящият състав не дължи произнасяне по тях.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищец:

Ищците твърдят в исковата си молба, че са баща и син. Ищецът Н.И.Д. излага, че е пълномощник на баща си И.Д.П., който е със 100 % неработоспособност, дължаща се на увреждане, изразяващо се в пълна слепота, установено с решение на ТЕЛК от 1969 г., като със същото му е определена чужда помощ, като синът е лицето, което я осъществява. В тази връзка му било издадено нотариално заверено пълномощно от баща му. На 15.04.2013 г. Ищецът Н.Д. *** и поискал да бъде издаден на баща му уникален код за достъп /УКД/ до персонализираната информационна система /ПИС/ на НЗОК. Получил устен отказ от служителката на гишето, като му било обяснено, че такива са указанията в правилата за предоставяне на УКД. В правилата /процедура/ за издаване на УКД, публикувани на интернет страницата на НЗОК, било посочено, че не се приемат заявления, подадени от пълномощник. Ищците считат, че посочената норма от правилата е дискриминационна спрямо тях, като същата нарушава равното третиране по признак „увреждане” на ищеца И.Д.П. и по признак „лично положение” на ищеца Н.И.Д. като пълномощник на баща си. Ищците твърдят, че вследствие на дискримаинацията са претърпели вреди, които за И.Д.П. се изразяват в невъзможността да ползва УКД и обстоятелството, че всеки път, когато трябва да направи справка следва да упълномощава лице, а за Н.И.Д. се изразяват в незачитане правата му на упълномощено лице, довело до загуба на времето му, поставянето му в унизително положение, поява на институционално недоверие, невъзможност за изпълнение на функциите му на пълномощник, както и нервен срив и стрес.

Ответник:

В срока по член 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че към датата 15.04.2013 г. е действала процедура по издаване на УКД до ПИС на НЗОК, съгласно която заявления от пълномощник не се приемат. В случай, че ищецът Н.Д. е идвал на посочената дата в РЗОК, за което ответникът счита, че не се сочат доказателства, се твърди, че полученият отказ не съставлява дискриминация, а спазване на нормативно определени правила. Целта на забраната била защита на личните данни, поради което ответникът счита, че по смисъла на член 7, алинея 1, точка 2 от ЗЗДскр, не е налице дискриминационно отношение. Отделно от това с отказа за предоставяне на УКД не се ограничавало правото на информация, предвид възможността за получаване на същата от НЗОК. Впоследствие след направено запитване до Комисията за защита на личните данни било прието, че УКД може да се издаде при изрично нотариално заверено пълномощно, а пълномощното на ищеца не било изрично. От 07.06.2013 г. били приети нови правила именно в насока за издаване на УКД при изрично нотариално заверено пълномощно. Ответникът счита, че към настоящия момент не е налице интерес от предявения иск, доколкото УКД може да бъде издаден на ищеца с изрично нотариално заверено пълномощно. Ответникът намира, че при несъгласие с правилата за издаване на УКД ищците е следвало да обжалват административния акт по реда на АПК, както е предвидено в член 73Чл. 73. ⚖️ Практика (51) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Субсидиарно прилагане от ЗЗДскр.

Предявени са следните обективно и субективно съединени искове: 1/ От И.Д.П. с правно основание член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр за установяване на нарушението на равното третиране на И.Д.П., спрямо който е допусната дискриминация, основана на признак „увреждане” предвид нормата на Процедура за издаване уникален код за достъп до персонализираната система на НЗОК, съгласно която „не се приемат заявления, подадени от пълномощник”; 2/ От И.Д.П. с правно основание член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за вредите, претърпени вследствие на дискриминацията, основана на признак „увреждане”, изразяващи се в нервно напрежение, чувство на безизходица, психическо разстройство; 3/ От Н.И.Д. с правно основание член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр за установяване на нарушението на равното третиране на Н.И.Д., спрямо който е допусната дискриминация, основана на признак „лично положение” в качеството му на пълномощник на баща си предвид нормата на Процедура за издаване уникален код за достъп до персонализираната система на НЗОК, съгласно която „не се приемат заявления, подадени от пълномощник”; 4/ От Н.И.Д. с правно основание член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр за осъждане на ответника да му заплати сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за вредите, претърпени вследствие на дискриминацията, основана на признак „лично положение”, изразяващи се в незачитане правата му на пълномощник, изгубено време, поставянето му в унизително положение, институционално недоверие, нервен срив и стрес, писане на писма и жалби да различни държавни органи, засегната чест, достойнство, претърпени болки и страдания. Исковата молба се основава на нарушаване правото на равно третиране като от двамата ищци са формулирани по два иска – иск за установяване на извършването на нарушение в противоречие с изискванията на член 37 във връзка с член 10 и член 11 от ЗЗДскр /за ищеца П./ и във връзка с § 1, точка 9 от ЗЗДскр /за ищеца Д./ и иск за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците посочена сума за възмездяване на претърпените от тях неимуществени вреди от нарушението.

Доказателства:

Не се спори по следните факти: 1/ Че ищецът И.Д.П. е лице с трайно увреждане /пълна слепота/ и 100 % трудова неработоспособност, като на същия е определена първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено. Тези обстоятелства се установяват и от приложеното експертно решение на ТЕЛК № 60/2 от 03.12.1969 г. 2/ Че ищецът Н.И.Д. е личен асистент на И.Д.П., което се доказва и с приетото по делото копие на допълнително споразумение към трудов договор № 82 от 19.02.2013 г. 3/ Че ищецът Н.И.Д. е син на ищеца И.Д.П. и негов пълномощник, видно от приложеното нотариално заверено пълномощно от 13.06.2006 г. 4/ Че към 15.04.2013 г. /датата, на която се твърди, че Д. *** издаването на УКД/ е била утвърдена Процедура по издаването на УКД до ПИС на НЗОК, публикувани на интернет страницата на НЗОК, както и, че към посочената дата в тях е съществувала забрана за приемане на заявления за издаване на УКД от пълномощници.

От писмо, изходящо от РЗОК - Варна до ищеца Н.И.Д., датирано от 08.05.2013 г., по повод сигнал от последния, подаден на 24.04.2013 г., за отказ да му се издаде УКД в качеството му на пълномощник на своя баща е видно, че ответникът е обяснил, че съгласно „Процедура по издаването на УКД до ПИС на НЗОК”, утвърдена от управителя на НЗОК, такъв код се издава само срещу лично подадено заявление и срещу представяне на документ за самоличност, както и че не се приемат заявления, подадени от пълномощник, и заявления, подадени по пощата.

От отговори на омбудсмана на РБ до ищеца Д., датирани от 28.06.2013 г. и 24.10.2013 г., се установява, че с Н.Д. е сезирал на 17.04.2013 г. омбудсмана относно възникналия проблем за отказ за издаване на УКД до ПИС на НЗОК.

От представеното копие на удостоверение за получаване на УКД до ПИС на НЗОК от 15.04.2013 г. е видно, че същото е подписано от старши специалист И.Георгиева.

От свидетелски показания на разпитаните свидетели Т. И. и М. А. се установява, че дори и към момента РЗОК - Варна не е променила правилата за издаване на УКД, като твърдят, че на вратата на кабинети 109 и 110 в РЗОК – Варна все още стоят старите съобщения, че УКД не се издава срещу пълномощно. Свидетелката Ангелова питала, дали може да получи УКД и на майка си, при което служителка й обяснила, че с пълномощно не може. И двете свидетелки познават Н. и баща му, когото не са виждали да излиза от дома си, като основно за него се грижи Н.. Ангелова излага, че Н. се е разстроил от това, че от РЗОК - Варна не дават УКД на баща му. Наложило се да чака по опашки и пак да ходи, като през това време трябвало тя да обгрижва баща му. Той от своя страна също се притеснил, защото са я ангажирали.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитаните свидетелки, като счита че те не са заинтересовани от изхода на спора. Познават ищците и проблема с издаването на УКД на И.Д.П.. Точни и непосредствени са в обясненията си, че дори и към датата на последното съдебно заседание, РЗОК-Варна, все още не е променила Правилата за издаване на УКД, вписвайки , че той може да се издава и на изрични пълномощници на лица с увреждания.

Мотиви:

По исковете с правно основание член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр Правото на недискриминация е гарантирано от конституцията и ратифицираните международни актове право. Със Закона за защита от дискриминацията законодателят детайлизира способите на защита при нарушаване на правото на равно третиране на индивида, както в отношенията между субектите, така и в отношенията между държавата и отделните субекти. Съгласно разпоредбата на член 37, алинея 1 от ЗЗДскр не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по член 4, алинея 1. При така установената фактическа обстановка и с оглед на предмета на исковете, с които е сезиран съда, спорен по делото е въпросът извършена ли е по отношение на ищците дискриминация и ако да, то каква. Настоящият състав на въззивния съд приема, че спрямо И.П. не е налице пряка дискриминация, съобразявайки легалното определение на член 4, алинея 2 от ЗЗДскр. Законът определя неблагоприятното третиране като всеки акт на действие или бездействие, което пряко или непряко засяга законни права и интереси. Пряката дискриминация е налице, когато неравното третиране е основано пряко на защитен признак или на качество, което винаги и по необходимост неизбежно ангажира такъв признак. Сравнима ситуация е всяка съвкупност от факти и обстоятелства, която по съществените си елементи е идентична със ситуацията на неравно третиране, като нито един от тези елементи не се отнася до защитения признак. Следователно не може да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на И.П. "при сходни обстоятелства и спрямо други лица, намиращи се в идентично положение като него". Съдът обаче намира, че спрямо И.П. е налице непряка дискриминация по следните съображения: В конкретният случай по-неблагоприятното положение на ищеца П. в сравнение с други лица е следствие на прилагането на приетата Процедура по издаването на УКД до ПИС на НЗОК, а именно „С оглед защита на информацията, представляваща лични данни по смисъла на ЗЗЛД, подаването на заявление за издаване на УКД и получаването на същия не могат да се извършват чрез пълномощник.”. Тази разпоредба е привидно неутрална, тъй като е формулирана приложима към адресати, които не са предварително определени по защитен признак или по признак, който е необходимост или неизбежно свързан с такъв. Цитираното правило се прилага към всички адресати, като не е чувствителна към различията помежду им. Ищецът страда от пълна слепота и поради това си увреждане не може сам да подаде молба за издаване на УКД, а следва да го стори чрез пълномощник. Поради специфично съотношение на различия на членовете на определената група /лице с увреждане/, правилото на практика се оказва значително по-неблагоприятно спрямо част от тях, която е обособена според защитен признак. Този негативен ефект /невъзможност на лице с такова увреждане, че да не може да извършва лично действия/ е резултат от нечувствителността на разпоредбата към обективно съществуващо положение, което изключва възможността на всички адресати на правилото да бъдат третирани еднакво, тъй като обективно не се намират в еднакво положение. Непряката дискриминация не е различно третиране, а е злепоставяне чрез еднакво третиране в различни ситуации – никой не може да подава заявление посредством упълномощено от него лице, но положението на едно сляпо лице е различно от това на човек, който може да вижда, или на такъв, който не е напълно сляп. Непряката дискриминация се установява не чрез изследване съдържанието на правилото, а чрез последиците, които то поражда в правните сфери на различните групи свои адресати, които за лицата във фактическа невъзможност поради увреждане да подадат заявление за издаване на УКД са невъзможност да се ползват от правото си дистанционно да се информират за оказаната им медицинска и дентална помощ, отчетена в НЗОК. На следващо място, за да е налице непряка дискриминация следва да е налице несъразмерно засягане на правнозащитени блага на лица, обособени по защитен признак. Несъразмерността е обективна количествена характеристика, която описва навлизането на отрицателния ефект на привидно неутралната разпоредба в сферата на правата и законните интереси на група, определена по защитен признак, значително повече или по-трайно в сравнение с група, която няма този признак. Както бе посочено в предходния абзац, отрицателният ефект за увредените лица, които не могат поради степента на увреждане да извършват лично действия, е значително по-тежък, отколкото за останалите лица, тъй като на практика се свежда до невъзможност да получат УКД. Страничният ефект трябва да засяга количествено по-тежко част от адресатите на нормата, тоест от тях да се изискват обективно по-сериозни усилия за изпълнение изискванията на правилото, отколкото от други лица, или неблагоприятни последици от неизпълнение на изискванията се отразяват обективно по-тежко на техни законни права или интереси. Реално засегнатите от привидно неутралната разпоредба адресати могат да се обособят в отделна група според защитен признак /увреждане/ и несъмнено тази група понася по-тежко неблагоприятните ефекти на нормата поради своя защитен признак, тъй като именно той я отличава от лицата, които не търпят тези последици или не ги търпят със същата сила. Няма спор между страните, че обсъжданата неутралната норма преследва легитимна законова цел, тъй като е насочено към общественополезен резултат от гледна точка на фактически установен и нормативно признат публичен интерес – защита на информация, представляваща лични данни по смисъла на ЗЗЛД. Несъразмерното засягане би било оправдано, когато целта не може да бъде постигната с други средства, които не водят до него, и при дадените обстоятелства не е било възможно да се приложи друга мярка или да се приложи по различен начин. Това обаче в конкретният случай не е така, защото член 26 от ЗЗЛД всяко физическо лица има право на достъп до отнасящи се за него лични данни, като това право може да бъде реализирано чрез подаване на писмено заявление до администратора на лични данни /в случая НЗОК/, което може да бъде отправено лично от физическото лице или от изрично упълномощено от него лица чрез нотариално заверено пълномощно – член 29 от ЗЗЛД. Поради това съдът намира, че не е налице разумна връзка на пропорционалност между преследваната цел /защита на личните данни/ и използваните средства /забрана заявления за издаване и получаване на УКД да се подават от пълномощник/, довели до различното третиране, тоест че единствено чрез спорната практика може да се достигне до реализация на легитимната цел и не съществува по-малко засягащо правата на хората средство за постигане на легитимната цел, тъй като такова е налице съобразно цитираните по-горе норми на ЗЗЛД. Също така НЗОК е сред кръга задължени лица по член 10 и член 11, алинея 1 от ЗЗДскр и е била задължена да предприеме специални мерки по член 7, алинея 1, точка 14 от ЗЗДскр, като не допуска неравно третиране на лицата и изравняване на възможностите им да ползват тази услуга. По делото не са представени доказателства в тази насока, а и не са наведени такива твърдения. С оглед изложените по-горе мотиви настоящият състав на въззивния съд счита, че не е налице дискриминация по отношение на ищеца Н.Д., било то пряка или непряка. От направения дотук анализ на цитираните разпоредби на ЗЗДскр следва извод, че нежелателното поведение, основаващо се на защитен признак, следва да е насочено и да засяга пряко съответното лице, а не да е опосредено чрез действия, извършвани спрямо трето лице /в конкретния случай спрямо И.П., упълномощил Н.Д., въпреки е свързано лице по смисъла на §1, точка 9 от ДР ЗЗДскр. Н.Д. при твърдения, че е претърпял неимуществени вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск по реда на член 74 от закона. По тези съображения съдът приема, че искът на И.П. с правно основание член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр е основателен и доказан, но не и този на Н.Д. със същото правно основание.

По исковете с правно основание член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр Този осъдителен по своя характер иск цели пострадалото от дискриминационни действия лице да иска и получи обезвреда за претърпените в резултат на нарушението вреди. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществени вреди. В настоящият случай за ищеца И.Д.П. това са нервно напрежение, чувство на безизходица, психическо разстройство. С оглед нормата на член 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД съдът преценява, че за справедливо обезщетяване на ищеца П. за претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1 500 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане. Тъй като искът по член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр е обусловен от положително решение по иска с правно основание член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр /за установяване на диксриминационно отношение/, а такова за ищеца Н.Д. не бе констатирано, то този иск подлежи на отхвърляне. Като краен резултат и с оглед частично несъвпадане на изводите на въззивната инстанция и тези на първостепенния съд, то решението по иска с правно основание член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр, предявен от И.П., следва да бъде потвърдено; по иска с правно основание член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр, предявен от И.П. – отменено и искът уважен. Решението по исковете, предявени от Н.Д. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което същите да бъдат отхвърлени.

По разноските

Ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати държавна такса за предявяване на исковете върху уважените искове, както следва: 80 лева за неоценяемия иск по член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр и по 50 лева за иска с правно основание член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДskr, предявени от И.П., общо 130 лева, на основание член 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, алинея 6 от ГПК във връзка с член 75Чл. 75. ⚖️ Практика (4) /span>. Възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски. Предварително внасяне на разноските от ЗЗДскр. Искането за присъждане на разноски, сторени от ищците пред първата инстанция, следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие с адвокат А.Ч., а от друга страна заплатената сума за възнаграждение на адвоката е от ищеца Н.Д., чиито искове са отхвърлени и съобразно разпоредбата на член 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, алинея 1 от ГПК не му се дължат разноски. Тъй като ответникът по исковете е заявил своевременно претенцията си за разноски пред районния съд, представляващи юрисконсултско възнаграждение, то следва да му бъдат присъдени такива. На основание член 7 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер е определен на 300 лева, поради което и тази сума трябва да бъде присъдена. Пред въззивната инстанция са претендирани разноски и от двете страни. НЗОК представя списък по член 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК за сумата от 130 лева – платена държавна такса за обжалване и разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции съобразно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззиваемите П. и Д. претендират разноски в размер на 340 лева, от които 300 лева за адвокатско възнаграждение и 40 лева нощувка на адвоката. Претендираната сума за нощувка от адвоката е платена от него, а не от страната, поради което и не следва да бъде присъждана. Тъй като решението е потвърдено за два от исковете /установителен и осъдителен/ и отменено също така за два /установителен и осъдителен/, то на всяка от страните следва да бъдат обезвъзмездени половината от разноските. Тоест на П. следва да бъдат присъдени 150 лева, а Д. следва да заплати на НЗОК сумата от 215 лева.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2004 от 14.04.2014 г. на седемнадесети състав на Районен съд – Варна, постановено по гражд.д. № 7086 по описа на съда за 2013 г., в частта, с която е признато за установено на основание член 71Чл. 71. ⚖️ Практика (1) (1) Извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди. (2) Синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане. Тези организации могат да встъпят и като заинтересувана страна във висящ процес по ал. 1. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите на дискриминация, когато са нарушени правата на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят и самостоятелен иск. Лицата, чиито права са нарушени, могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл. 218 от Гражданския процесуален кодекс., алинея 1, точка 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДskr/, че от НЗОК - София спрямо Н.И.Д.П. е осъществена дискриминация, основана на свързаност по признак лично положение по член 4 и § 1, точка 9 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЗДскр, изразяваща се в отказ в качеството му на пълномощник на баща му, да бъде прието заявление за издаване на предоставен „персонален код” за достъп до здравно досие, предвиден в правилата за издаване на уникален код за достъп до персонализираната система, действали в периода 15.04.2013 г. до 07.06.2013 г.; отхвърлен е искът на И.Д.П. срещу НЗОК – София за заплащане на сумата над 250 лева до 1 500 лева, представляваща обезщетение за осъществена дискриминация по признак увреждане по член 4, алинея 3 от ЗЗДскр обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се нервно напрежение, чувство на безизходица, психическо разстройство от дискриминационното поведение на ответника, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр във връзка с член 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД; осъдена е НЗОК - София да заплати на Н.И.Д.П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в незачитане правата му на пълномощник, изгубено време, поставянето му в унизително положение, институционално недоверие, нервен срив и стрес, в размер на 500 лева от дискриминационно третиране по смисъла на член 4 и § 1, точка 9 от ЗЗДскр, като свързано лице по признак „лично положение”, ведно с законната лихва, считано от 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание член 71, алинея 3 от ЗЗДскр във връзка с член 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД; осъдена е НЗОК – София да заплати на Н.И.Д.П. сумата от 150 лева, представляваща направени по делото разноски на основание член 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, алинея 1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.И.Д. ЕГН ********** *** против Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление в град София - ул. Кричим № 1 за признаване за установено, че спрямо него е осъществена дискриминация, основана на свързаност по признак лично положение по член 4 и § 1, точка 9 от ДР от ЗЗДскр, изразяваща се в отказ в качеството му на пълномощник на баща му да бъде прието заявление за издаване на предоставен „персонален код” за достъп до здравно досие, предвиден в Правилата за издаване на уникален код за достъп до персонализираната система, действали в периода 15.04.2013 г. до 07.06.2013 г., на основание член 71, алинея 1, точка 1 от ЗЗДскр.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление в град София - ул. Кричим № 1 да заплати на И.Д.П. ЕГН ********** *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи нервно напрежение, чувство на безизходица, психическо разстройство от дискриминационното поведение на ответника, в резултат на осъществена дискриминация, по признак увреждане по член 4, алинея 3 от ЗЗДскр, за разликата над 250 /двеста и петдесет/ лева до 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание член 71 алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр във връзка с член 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.И.Д.П. ЕГН ********** *** против Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление в град София - ул. Кричим № 1 за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 /петстотин/ лева, изразяващи се в незачитане правата му на пълномощник, изгубено време, поставянето му в унизително положение, институционално недоверие, нервен срив и стрес, в резултат от дискриминационно третиране по смисъла на член 4 и § 1, точка 9 от ЗЗЗДскр като свързано лице по признак „лично положение”, ведно с законната лихва, считано от 18.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание член 71, алинея 1, точка 3 от ЗЗДскр във връзка с член 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.Д.П. ЕГН ********** и Н.И.Д. ЕГН **********,***, за присъждане на разноски, сторени от тях пред първата инстанция, на основание член 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, алинея 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.И.Д. ЕГН ********** *** да заплати на Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление в град София - ул. Кричим № 1 сумата от 515 /петстотин и петнадесет/ лева, представляваща сторените от ответника разноски пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение, както и държавна такса за въззивното обжалване, на основание член 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, алинея 8 и алинея 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление в град София - ул. Кричим № 1 да заплати на И.Д.П. ЕГН ********** *** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща сторените от него разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение на основание член 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, алинея 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания и следващи от Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Г.С. като изслуша докладваното от съдия Светла Пенева въззивно дело № 1497 по описа за 2014 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Свързани дела

Решение № 2004/14.04.2014 ГД №7086/2013 РС Варна