Решение № 4842/26.06.2013 ГД № 2646/2010 СГС

Решение № 4842/26.06.2013 ГД № 2646/2010 СГС Гражданско дело № 2646/2010 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение . Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за сумата от общо 100 000 лева.

Ищците по делото-С.К.П. и В.П.Д. твърдят, че в качеството на родители и наследници са пострадали от причинената смърт на сина им Т.В. Д. ЕГН:**********, в следствие на проведено ортопедично лечение чрез извършване на оперативна интервенция, от страна на ответника Христо Мазнейков. Твърдят, че на синът им била поставена диагноза-екзостоза или костно-хрущялно образувание с доброкачествен характер на лява бедрена кост над коляното. Твърдят, че при извършен преглед от ответника-д-р Х.М. диагнозата била потвърдена и същият заявил, че следва да се извърши операция, при която ще отстрани костно-хрущялното образувание, както и че се касае за рутинна и нерискована операция. Поддържат, че ответникът насрочил операцията за 15.06.2006г., като им заявил, че операцията ще бъде извършена в неговата болница МБАЛ „Света София”. Поддържат, че извършили всички назначени от ответника изследвания в болницата в гр. Б. и на уговорената дата се явили заедно със сина си за извършване на планираната операция. Твърдят, че синът им преди операцията се намирал в отлично здравословно състояние. Твърдят, че плановата операция била извършена на сина им на 15.06.2006г. от ответника д-р М., както и че след операцията същият им заявил, че всичко е минало нормално и без усложнения. Синът на ищците бил настанен в болнична стая, където баща му останал като придружител и в стаята имало още един болен. Поддържат, че известно време, след като отминало действието на спиналната упойка, синът на ищците им заявил, че има силни болки. Твърдят, че ответникът посетил синът им два пъти-единия път след извършването на операцията, а вторият път-на 16.06.2006г., като първият път казал, че е съвсем нормално да го боли, а вторият път дори не влязъл в стаята и казал, че заминава. Поддържат, че в разрез с обичайната лекарска практика, на синът им била дадена еднократна доза антибиотик. На следващия ден, болките на синът им станали много интензивни и силни. Ищците твърдят, че нито ответника, нито някой от персонала на болницата проверил състоянието на раната, не била направена дори нова превръзка. Твърдят, че на 16.06.2006г. синът им започнал да повръща и чак на 17.06.2006г. към обяд му била сменена превръзката за пръв път след операцията от д-р М., като от дрена изтичала тъмна кръвениста материя. Влошеното здравословно състояние на сина на ищците било констатирано едва на 17.06.2006г. от д-р М., както и че ищците помолили да бъде извикан д-р М., но той не се появил. Твърдят, че вечерта на 17.06.2006г., около 22ч., синът им се почувствал изключително зле. Поддържат, че вместо ответника, се появила неговата съпруга-д-р М., която след като се уверила във влошаването на здравословното състоянието на синът им, извикала реаниматор от АГ отделението, а след това бил извикан и лекар от „Пирогов”.Твърдят, че в малките часове се появил д-р К.-ортопед от болница „Пирогов”, който след като видял състоянието на пациента, веднага препоръчал да бъде преместен по спешност в „Пирогов”. Поддържат, че в ранните часове на 18.06.2006г. синът им бил откаран в противошокова зала в болница „Пирогов”.Твърдят, че се събрал консилиум от лекари и се наложило да бъде извършена животоспасяваща операция в болница „Пирогов”.Твърдят, че състоянието на оперираното ляво бедро е подробно описано в Предоперативната епикриза, издадена от „Гнойно-септична хирургия” при МБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”.Твърдят, че независимо от мерките, които предприели лекарите от „Пирогов”, синът им починал в 19.25 ч. на 18.06.2006г., в следствие на ендотоксичен шок, поради развила се инфекция „Бета-хемолитичен стрептокок” тип „А”, възникнала и развила се в болница „С.С.”.Ищците твърдят, че смъртта на синът им е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с действията на ответника д-р М..Поддържат, че немарливото изпълнение на задълженията му като лекар, извършил операцията на синът им , е довело до причиняване на смъртта му.Твърдят, също, че ответникът си е позволил да извърши операцията в болница „С.С.” която към датата на операцията не е имала необходимата акредитация.Поддържат също, че ответникът след извършване на операцията, не е назначил необходимото антибиотично лечение, което можело да предотврати бактериалната инфекция „Бета-хемолитичен стрептокок” тип „А”, причинила смъртта на сина им.Твърдят, че след операцията ответникът грубо нарушил задълженията си на лекар, като не проявил дължимата лекарска грижа, оставил синът им без наблюдение на следоперативния период и това довело до фатално късното откриване на причинената инфекция.Ищците излагат доводи, че в следствие на внезапната и нелепа смърт на синът им са търпели и продължават да търпят неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, от причинената им тежка загуба.Молят да бъде осъден ответникът Х.Д.М., да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от по 50 000 лева-на всеки един от ищците, или общо в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-18.06.2006г. до окончателното изплащане на сумата.Претендират направените по делото разноски.

Ответникът по делото-Х.Д.М. оспорва предявените искове.Твърди, че смъртта на сина на ищците не е в причинно-следствена връзка с конкретното действие или бездействие от страна на ответника.Твърди, че смъртта на Т.В. Д. се дължи на изключително рядка ендогенна инфекция, причинена от „Бета хемолитичен стрептокок група А”, както и че развитието на такава инфекция не е могло да бъде предвидено или установено предварително.Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от приетите по делото: удостоверение за наследници № 000177/20.01.2010г.-издадено от Община Б. и Препис-извлечение от Акт за смърт № 721/19.06.2006г.-издаден от СО р-н ”Красно село”, се установява, че ищците по делото В.П.Д. и С.К.П., са баща и майка /наследници по закон/, на починалия на дата 18.06.2006г. Т.В. Д..

Приети са като писмени доказателства по делото: Епикриза на починал болен-от МБАЛСМ”Н.И.Пирогов”ЕАД, аутопсионен протокол № 93/19.06.2006г. и приложение към същия аутопсионен протокол, Оперативен протокол № 1455/Сп от 18.06.2006г., Консилиум, направления за микробиологични изследвания , копия от извършени морфологични и хистологични изследвания. Приети са по делото съдебни решения от СГС, фирмено отделение-за търговската регистрация на МБАЛ ”С.С.”ООД. Лицензия за използуване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели, Разрешение за ползуване на строеж, Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ ”С.С.”ООД, Правилник за борба с ВБИ на МБАЛ ”С.С.”ООД, Указания за реда, методите и средствата за дезинфекция в МБАЛ ”С.С.”ООД, Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на отделението по ортопедия и травматология. Видно от приетото по делото Разрешение за осъществяване на лечебна дейност-издадено от министерство на здравеопазването, на МБАЛ ”С.С.”ООД е разрешено извършването на лечебна дейност, считано от 09.05.2006г. Приети са като доказателства: История на заболяването № 85/39, Лист за следоперативно наблюдение, Оперативен протокол № 41/15.06.2006г.-издадени от МБАЛ”С.С.”ООД, 2 бр. декларации за мотивирано съгласие на пациента за заплащане на диагностиката и лечението на неговото заболяване, Анестезиологичен лист от 15.06.2006г., Следоперативна анестезиологична консултация и преценка, Информирано съгласие на пациента за предстояща анестезия, Декларация за информирано съгласие за операция, назначения за микробиологични изследвания. Видно от приетото по делото уведомително писмо изх.№ 94-М-34/30.03.2011г.-издадено от министерство на здравеопазването на Република България, се установява, че към 15.06.2006г. МБАЛ”С.С.”ООД притежава Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-304/09.05.2006г. издадено на основание чл.47 във вр. с чл.48 ал.1 от Закона за лечебните заведения.Оперативната дейност, в съответствие с издаденото разрешение, се е извършвала в отделенията по хирургия, ортопедия и травматология, акушерство и гинекология, очни болести и УНГ болести.

От изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Х.Б.М., се установява, че непосредствена причина за смъртта на Т. Д. е ендотоксичният шок, развил се в следствие на гнойно възпаление и тежък некротичен процес, ангажиращи мускулатурата на лявото бедро с масивен разпад на мускулни клетки и довел до оток и кръвоизливи в белите дробове, тежки дистрофични до некротични промени в бъбреците и черния дроб-т.е. до клинична картина на необратима полиорганна недостатъчност.Гнойното възпаление в оперативната област е предизвикано от бета - хемолитичния стрептокок от група А.Вещото лице установява, че по време на извършената от д-р М. операция, ходът на която е описан в оперативния протокол, от него са извърщени стандартните за случая предоперативни, интероперативни и следоперативни действия. Във връзка с влошеното здравословно състояние на Т. Д., регистрирано на 3-тия след оперативен ден-17.06.2006г., събота, д-р М. не е предприел действия тъй като по график не е бил на работа и не се е намирал в болницата.Вещото лице установява , че операцията е извършена по класически начин, при спазване на всички правила за асептика и антисептика.Съдът кредитира приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Х.М..

От изслушаната по делото свидетелка Д.В. се установява, че познава семейството на ищците, като ищцата е добра нейна приятелка и са близки от 30 години.Свидетелката познава детето от когато се родило.Отношенията в семейството били много добри.Детето било добро и лъчезарно и никога не било боледувало.Той бил малък, когато се появил на коляното му един израстък.Майката на детето била медицинска сестра, била го водила на лекар, установило се доброкачествено образувание, което можело да се махне.След като починало детето, ищците били потресени от случая.Ищцата разбрала за д-р М., след като той бил на посещение в тяхната поликлиника в Б..Ищците изпитали такъв шок след случилото се, че вече не били тези хора.Ищцата на стресова основа направила диабет, качила килограми, отлепила и се ретината на окото, ищецът бил с високо кръвно.

От изслушаната по делото свидетелка К. З.М. се установява, че тя помни случая със смъртта на младото момче.Свидетелката била медицинска сестра в болница „С.С.”, в отделението по „Ортопедия и травматология” и била нощна смяна в нощта на 17-ти срещу 18-ти юни 2006г., когато детето се влошило.Свидетелката постъпила нощна смяна на 17.06. в 19.30 ч., като приела дежурството от мед.сестра Ф. от дневната смяна и заедно минали по стаите с болните.видими инциденти и оплаквания нямало.Бащата на момчето, който бил при него през цялото време, сигнализирал на свидетелката за проблем при детето-то било силно изпотено, това било около 21.45 ч.Извикали дежурният лекар в болницата -д-р М., тя дошла веднага да види детето и извикала лаборантка за кръвни изследвания, направили ЕКГ, обадила се за консулт пулмолог и ортопед-травматолог-доцент К., който дошъл веднага късно вечерта.Извикан преди това бил д-р Т.-анестезиолог-реаниматор в същата болница.Консултантите извършили прегледи.Доктор Т. включил системи на детето, преместили го в интензивна стая с кислород.Всеки от лекарите дал своето нареждане, назначили допълнителни изследвания и което били наредили на свидетелката, тя го правела.Много вливания се направили на детето тази нощ.Свидетелката била на смяна преди това -на 16.06./дневна смяна/, нямало нещо особено, което да я притесни като медицинска сестра.На 17-ти срещу 18-ти д-р М. не бил на работа и го нямало в болницата.На17-ти срещу 18-ти нямало конкретно дежурен лекар в болницата.На дежурството свидетелката извършвала всички назначения на всички пациенти, като не помни конкретните назначения за този пациент.Оплакванията му били обичайните за прясно опериран-повръщане, болки.Свидетелката не била присъствала на смяна на превръзката.

От изслушания по делото свидетел И.А. Т. се установява, че той работи в болница „С.С.” като анестезиолог, от създаването на болницата.Бил извикан по процесния случай в събота срещу неделя в 22.00ч.-22.30 ч. от д-р М., която му казала, че има оперирано момче в Ортопедията с тежко общо състояние.Свидетелят към 23.00ч. отишъл в болницата, видял момчето, то било в общо тежко увредено състояние, което се изразявало в ниско кръвно налягане, силно учестена сърдечна дейност и учестено дишане.Телесната му температура била нормална.Болният имал голям оперативен разрез по дължината на бедрото, става въпрос за голям костен тумор в набедрената кост и това представлява една доста травматична операция.Свидетелят направил назначения за газов анализ, изследване на ензими и кръвна картина.Това ниско кръвно налягане представлявало смъртна заплаха за момчето, кръвно налягане горна граница под 80 се води за тежка хипотония и за доста тежко усложнение.Свидетелят наредил включване на системата от централен източник и се поставил катетър в една от големите вени на шията с лекарство кестарил, което се ползува за възстановяване на кръвно налягане на пациенти в шоково състояние.Напарвили ЕКГ и повикали ортопед и офталмолог.Разбрали, че внезапно е настъпило влошаване на състоянието на момчето, при опит да се изправи е колабирал, което ги насочило към остър инцидент, може да бъде белодробно или сърдечно усложнение.Кракът бил леко отекъл, но то било в следствие на операцията.Температура нямал, левкоцитите не били повишени- които са основни белези на инфекция.Консултант-ортопед, който дошъл бил доц. К.. Това бил почивен ден, той работел в болницата. Дежурствата се давали от лекар за цялата болница, в отделението отделно нямало дежурен лекар.Същата вечер, когато извикали свидетеля, той говорил с д-р М., той не бил в болницата и го уведомил за състоянието на детето.Той казал на свидетеля, че това е бил голям костен тумор, че операцията е била травматична, но нямал обяснение за последващото състояние на пациента.Нещо различно, от това което били направили, д-р М. не бил казал за лечението.Свидетелят разбрал, че д-р М. е провинцията и затова не може да дойде през нощта.Същият ден била направена превръзка от лекар-ортопед, който е видял раната.Свидетелят не бил присъствал и не бил правил упойка на операцията. Съдът кредитира изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Н.П. .

От приетия по делото Доклад от 22.08.2006г. до Заместник-министъра на здравеопазването, относно извършена проверка в МБАЛ”С.С.”АД във връзка с жалба от сем.С. и В. Д./за което има приети по делото писмени доказателства/, се установява, че няма допуснати пропуски при диагностиката и терапевтичния подход при лечението на Т.В. Д. в МБАЛ ”С.С.”АД, спазени са правилата за добра медицинска практика, както и че оперативното лечение отговаря на приетите стандарти в ортопедията и травматологията.

От изслушаната по делото свидетелка М.З.И. се установява, че със семейство Д. се запознали по повод постъпването на съпруга на свидетелката в същата болница и същото отделение, били в една стая легло до легло-това била на 14.06.2006г.Били оперирани двамата на един ден-първо бил опериран Т., а след обед оперирали съпруга на свидетелката.Взели момчето за операция към 8.00 ч.сутринта и към 10.-10.30 ч. го върнали в стаята.2-3 часа, след като излязъл от операцията, Т. почувствал болки, свидетелката била пред стаята и от време на време влизала да го види, тъй като родителите на Т. били ангажирани да занесат хистологичното изследване на Т. във МА.Свидетелката поела ангажимент, ако има нещо, да обслужи сина им.Към 14.00ч. на 15.06. Т. поискал нещо обезболяващо.Свидетелката потърсила сестрата, но обслужващ персонал почти липсвал.Около 14.30 ч. дошла мед.сестра и казала на свидетелката, че нямат нищо обезболяващо и я посъветвала да купят нещо от аптеката.Свидетелката купила от аптеката течен аналгин и му дала на момчето, както и му дала хапче от нейните.Т. след първия час от операцията не се чувствал добре, бил отпуснат.Съпругът на свидетелката го изписали на 16.06. около 12.30ч. и свидетелката била пред стаята в болницата.Към 14.30 ч. на датата на операцията, Т. поискал от свидетелката още един аналгин и казал, че му е много горещо.Свидетелката потърсила сестрата, нямало никой и към 16.00ч. му дала течен аналгин, челото на Т. горяло.От 14.30ч. до 20.00ч. лекар не се появил-на датата на операцията, а Т. вече бил някак си отпуснат.Свидетелката си тръгнала към 20.30ч., тъй като не и разрешили да остане през нощта.На сутринта на 16.06. тя отишла в 8.00ч. и попитала как е Тошко, заинтересувала се как е раната.Бузите на Т. били зачервени.Свидетелката не познава д-р М. лично.Той не бил правил посещение на пациента Т..Свидетелката била в болницата на дати:14.06.,15.06 и 16.06.През това време родителите на момчето били там, баща му бил там.Бащата казал на свидетелката, че ще го изпишат в събота, тогава ще дойде и майка му.

От изслушания по делото свидетел Р.В. К. се установява, че свидетелят работи в Пирогов и е Началник на 3-та травматологична клиника.Свидетелят помни случая с Т. Д. и не бил виждал момчето, преди да бъде извикан за консултаця. Свидетелят бил извикан от д-р М. през нощта за консултация и прегледал детето в болница „С.С.”.Когато свидетелят отишъл, освен д-р М. и дежурният лекар имало и друг колета-кардиолог или пулмолог.Момчето било в тежко състояние, контактно.Кракът му бил по отточен от другия, не му била направило впечатление превръзката и дренажа. Тъй като свидетелят бил запознат, че става въпрос за белодробна емболия, свидетелят мислел , че има една венозна тромбоза в следствие на която се предизвиква емболията.Нито един от присъстващите лекари нямал компетентност да оперира детето в това състояние и с такава диагноза и затова стигнали до заключението, момчето да бъде оперирано в „Пирогов”.Свидетелят последвал момчето със собствената си кола и в шокова зала на „Пирогов” му направили преглед.Крака бил драматично отточен и при пипане се усещало, че вътре в тъканите има газ, бил в състояние на газообразуваща инфекция.Свидетелят се изненадал от това състояние, което много бързо се влошила.Дошъл шефът на опериращият екип и с него коментирали, че става въпрос за газова инфекция.Момчето изпаднало в кома преди операцията.Свидетелят не помни при прегледа, която провел на момчето, да е свалил превръзката.Друго съмнение за свидетеля, освен тромбозата, не било възникнало.Минали били около два часа, два часа и половина от времето, в което свидетелят бил извикан за прегледа и транспортирането на момчето в „Пирогов”.С доктор М. свидетелят се чул на следващия ден през нощта.Доктор М. през нощта не бил в болницата , и е бил според свидетеля в Петрич.Свидетелят знае кой е причинителят на инфекцията стрептококов сепсис, който той за първи път вижда през живота си.

От изслушаната и приета по делото тройна съдебно-медицинска експертиза -изготвена от вещите лица: д-р Х.Б.М., д-р Б.Т.Б. и д-р З.Н.К.-подписана с особено мнение от в.л. д-р З.К., се установява, че непосредствена причина за смъртта на Т. Д. е ендотоксичният шок, развил се в следствие на гнойно възпаление и тежък некротичен процес, ангажиращи мускулатурата на лявото бедро с масивен разпад на мускулни клетки и довел до оток и кръвоизливи в белите дробове, тежки дистрофични до некротични промени в бъбреците и черния дроб-т.е. до клинична картина на необратима полиорганна недостатъчност.Гнойното възпаление в оперативната област е предизвикано от бета- хемолитичния стрептокок от група А.Клиничното развитие на инфекцията и в частност на некротизиращ фасциит и миозит, се явява при съчетание на множество фактори: имунна недостатъчност, придружаващи заболявания, травми-в. т.ч. и след оперативна интервенция.Във връзка с влошеното здравословно състояние на Т. Д., регистрирано на 3-тия след оперативен ден-17.06.2006г. /събота/, д-р М. не е предприемал действия, тъй като по график не е бил на работа и не се е намирал в болницата.Според вещите лица причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на Т. Д. и поведението на ответника д-р М. не съществува.Такава връзка несъмнено съществува между развилата се фудроянтна инфекция в оперативната област и настъпилата смърт.Операцията е била извършена по класически начин, при спазване на всички правила за асептика и антисептика.Влошеното общо здравословно състояние на пациента Д. е настъпило изключително бързо.След проявите на висок фебрилитет е било необходимо оперативната рана отново да бъде превързана или ревизирана от оператора или от лекуващия лекар, като при процесният случай външният и вид щеше да наведе мисълта за развитие на бързо развиващ се инфектен процес.Вещите лица установяват, че проведена операция е била отключващ фактор за покачване вирулентността на причинителя на инфекцията-Бета хемолитичния стрептокок.Ако операцията не е била извършена, може би тази тежка инфекция нямаше да се развие в такава степен и това би съхранило живота на пациента. Съдът кредитира и приетото по делото особено мнение на в.л. д-р З.К., съгласно което изброените от вещото лице пропуски-неизвършване на рентгеново изследване на белите дробове преди операцията, неосъществяване на консултация с алерголог, липсата на антибиотична профилактика преди операцията, недооценяването на състоянието на болния, респ. липса на активно поведение, както и неадекватно поведение и лечение след операцията, в деня на влошаване на състоянието на пациента, са в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта.Вещото лице д-р З.К. установява, че независимо, че както показва медицинската практика при стрептококова инфекция смъртният изход е много висок, е съществувала възможност той да бъде избегнат, ако не са били допуснати гореизброените пропуски.

Съдът, въз основа на така установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното: Установи се по делото, че ищците са родители и наследници по закон на починалия на дата 18.06.2006г. техен син Т.В. Д. ЕГН:**********.Доказа се по делото, че синът на ищците е постъпил в болница „С.С.”ООД, където била насрочена планова операция за дата 15.06.2006г., както и че на същата дата била извършена от ответника по делото-доктор Х.М. планова операция за отстраняване на екзостоза или костно-хрущялно образувание с доброкачествен характер на лява бедрена кост над коляното.Доказа се също, че след операцията, здравословното състояние на сина на ищците започнало постепенно да се влошава, в резултат на което същият починал на 18.06.2006г.Установено е по делото, че синът на ищците не се е чувствал добре още на 16.06.2006г., като е изпитвал силни болки и е започнал да се изпотява и да повръща.Констатирането на влошеното състояние на раната на Т. Д. е било извършено на втория ден след операцията-на дата 17.06.2006г. от д-р М..Безспорно установено е по делото, че ответникът д-р Х.М. не е бил в болницата на дати 16.06. и 17.06, тъй като по график не е бил на работа и не се е намирал в болницата.Съдът приема за установено и доказано по делото, че след като състоянието на момчето се е влошило, на третия следоперативен ден, д-р М. е извикала консулт-лекар реаниматор, както и лекар ортопед-травматолог-д-р К., както и че е било взето решение синът на ищците да бъде закаран по спешност в МБАЛ”Пирогов”.Съдът приема за доказано по делото, че след влошаването на здравословното състояние на пациента Т. Д. не е била поставена правилна диагноза от лекарите в болница „С.С.”ООД.Съдът, като кредитира показанията на свидетеля д-р К., приема за доказан факта, че първоначалните съмнения са били за диагноза на пациента-„белодробна емболия” и „тромбоза”.От друга страна, съдът като възприема особеното мнение на вещото лице д-р З.К., за извършени пропуски при следоперативното лечение на Т. Д., а именно: липсата на антибиотична профилактика преди операцията, недооценяването на състоянието на болния, респ. липса на активно поведение, както и неадекватно поведение и лечение след операцията- в деня на влошаване на състоянието на пациента, приема, че същите са в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта на този пациент.Съдът намира, че с оглед много бързото протичане на развилата се у пациента бактериална инфекция /причинена от бета-хемолитичния стрептокок тип А/, е следвало да бъде извършено своевременно поставяне на вярна и правилна диагноза на пациента, както и да бъде проведено нейното правилно лечение.Причинната връзка между действията/ респ. бездействията на ответника Х.М. и смъртта на Т. Д., е безспорно установена и доказана по делото-отсъствието на ответника в първите рискови за пациента следоперативни дни, изключване от страна на ответника д-р М. на всякакъв риск от последствията след операцията /с оглед големината на отстранения тумор и големината и дълбочината на раната/,занижен преглед и липса на такъв от страна на ответника-на раната на пациента, както и липса на поставяне на правилна диагноза и назначаване на лечение на същата още в първите часове от развитието на бактериалната инфекция.Пряката и непосредствена причинно-следствена връзка се удостоверява и от извода на вещото лице д-р З.К. /който съда изцяло споделя/ , че независимо, че с оглед медицинската практика при стрептококова инфекция смъртният изход е много висок, е съществувала възможност той да бъде избегнат, ако не са били допуснати гореизброените пропуски.Пред вид изложеното и като взе пред вид, че по делото са събрани гласни доказателства, установяващи, че ищците са търпели силни болки и страдания от загубата на своя син, съдът намира, че предявените искове по реда на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.от ЗЗД във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД са основателни.Относно доказаността на размера на исковете, съдът определя същия по справедливост, като взема пред вид характера, вида и произхода на вредите, тяхната продължителност, обстоятелството, че ищците са загубили своя най-близък роднина и приема, че исковете са доказани в пълен размер-за сумата от по 50 000 лева за всеки един от ищците.Пред вид изложеното, съдът намира, че ответникът по делото Х.Д.М. следва да бъде осъден да заплати на ищците С.К.П. и В.П.Д., на основание чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди, в размер на сумите от по 50 000/петдесет хиляди/ лева-за всеки един от ищците, или общо в размер на сумата от 100 000/сто хиляди/ лева, законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането-18.06.2006г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да заплати на основание чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК направените от ищците разноски по делото в размер на сумата от общо 5 300/пет хиляди и триста/ лева, съгласно представения от ищците по делото Списък на разноските по реда на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК.

Мотивиран от горното, Софийски Градски съд Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Х.Д.М. ЕГН:********** *** и със съдебен адрес: гр.С., бул.”Д. Ц.”№**, вх.”*”, ет.*-Адвокатско дружество „К.И. и Я. Н.” , да заплати на ищците С.К.П. ЕГН:********** и В.П.Д. ЕГН:**********-двамата с адрес: гр.Б., ул.”С.”№ * и със съдебен адрес: гр.С., ул.”А.Б.” №***, офис 1-адв.М.П.-САК, на основание чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, обезщетение за търпени неимуществени вреди, в размер на сумите от по 50 000/петдесет хиляди/ лева-за всеки един от ищците, или общо в размер на сумата от 100 000/сто хиляди/ лева, законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането-18.06.2006г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да заплати на основание чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК направените от ищците разноски по делото в размер на сумата от общо 5 300/пет хиляди и триста/ лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-4 с-в, в публичното си заседание на пети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОРДАНКА МОЛЛОВА при секретаря С.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 2646 по описа за две хиляди и десета година