- Страни: Ищецът (пациент) срещу МБАЛ „Токуда” АД
- Предмет на спора: Иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., породени от твърдени противоправни действия и бездействия при извършена операция на дискова херния, довели до усложнения. Твърденията включват: липса на информирано съгласие за неспешна/неналожителна операция, развитие на тежък инфекциозен процес, непълно отстраняване на дисковата херния и липса на следоперативно проследяване.
- Ключови моменти:
- Вид на грешката: Твърдения за пропуск при спешно състояние, липса на адекватно информирано съгласие, неправилно проведена операция, довела до инфекция и непълно постигане на целта, както и пропуски в следоперативните грижи. По същество се касае за претенция за непозволено увреждане при оперативно лечение и последващи усложнения.
- Правни аспекти: Иск с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД (отговорност за непозволено увреждане) във връзка с чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД (отговорност на възложителя – болницата за действия на свои служители). Съдът анализира елементите на деликтната отговорност: деяние, вина, противоправност, вреда и причинна връзка.
- Доказателства:
- Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): Допуснати и приети са единична (с основно и допълнително заключение) и тройна СМЕ. Съдът ги кредитира като компетентни и безпристрастни, без противоречия между тях. Заключенията на СМЕ, съпоставени с писмени доказателства, показват, че операцията не е била определена като спешна през април, но не е била излишна, неправилно или незаконосъобразно препоръчана, нито ненавременна от медицинска гледна точка.
- Пропуски в медицинската документация: Не се констатират директни пропуски. Установява се разминаване в съобщаваните от ищеца симптоми през април 2009 г. и тези, отразени в медицинската документация от този период. Съдът квалифицира това като непълнота и неточност на информацията, но не и неистинност на документацията. Приема, че информацията от лекарите в документацията се основава на обективни изследвания (напр. КТ), докато твърденията на ищеца имат субективен характер.
- Свидетели: Разпитани са двама свидетели: свид. В. И. Б. (на ищцовата страна, относно болки и страдания) и свид. Д. С. Ч. (лекар-неврохирург от ответната болница, извършил операцията, относно начина на провеждане). Съдът кредитира изцяло показанията и на двамата свидетели, като съобразява тяхната заинтересованост и констатира, че те не противоречат на другите събрани доказателства по делото.
- Оценка на съда: Съдът не установява, че операцията е била излишна, неправилно препоръчана или ненавременна от медицинска гледна точка. Поради разминаването между субективните твърдения на ищеца и обективните данни от документацията и заключенията на СМЕ, съдът не може да направи точна преценка относно степента на неотложност на операцията, но приема, че тя не е била ненужна. В резултат не са установени противоправно деяние, вина или причинна връзка между действията на служителите на болницата и настъпилите вреди.
- Решение: Съдът отхвърля иска като неоснователен.
РЕШЕНИЕ № 6508/03.08.2012ГД № 10314/2009 СГС Гражданско дело № 10314/2009 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
Производството е образувано по иск с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД във вр. с срещу МБАЛ „Токуда” АД за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., съставляващи претърпени от ищеца болки и страдания от получено усложнение при извършване на операция на дискова херния на 13.07.2009г. в Ответното лечебно заведение. В хода на процеса, по искане на ищцовата страна е допуснато увеличение на размера на иска с 20 000 лв., т.е до общ размер от 50 000 лв.
Ищец: Ищецът твърди в исковата си молба, че на 13.07.2009г. му е била извършена от лекари, работещи в Ответното лечебно заведение операция на дискова херния медиана Л4-Л5. Ищецът твърди, че при извършване на операцията служители на Ответника са проявили противоправни действия и бездействия, довели до търпени от него болки и страдания. Виновното поведение се изразява в следното: -Операцията е била неспешна и неналожителна, за които обстоятелства ищецът не е бил информиран, не е бил информиран в достатъчна степен и коректно и за евентуално възможните рискови последици от операцията, което превръща даденото от ищеца съгласие в немотивирано. -Операцията е проведена така, че в резултат на същата се е развил тежък инфекциозен процес, наложил повторна операция извършена в лечебно заведение в гр. П.. -Операцията не постигнала първоначално поставената цел-да бъде отстранена цялата дискова херния; били са отстранени само части от същата. -Не е било проведено следоперативно проследяване на здравословното състояние на ищеца, и ищецът е бил изписан при възникнал възпалителен процес, довел до живото застрашаващо усложнение. Ищецът твърди, че тези противоправни действия и бездействия на служители на Ответника са станали причина той да вземе неправилното решение да пристъпи към оперативно лечение на заболяването си дискова херния, и за настъпване на твърдените усложнения от проведената операция. С тези си действия и бездействия служители на Ответника са довели до търпените от ищците болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да ОСЪЖДА Ответника да му заплати исковата сума, ведно със следващата се законова лихва от датата на завеждане на исковата молба. Ангажира доказателства, претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, представя подробни писмени бележки.
Ответник: МБАЛ „Т.“ АД, представя писмен отговор в законоустановения срок. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли съда да постанови решение, с което изцяло да ги ОТХВЪРЛЯ. Твърди, че служители на Ответника са нямали виновно поведение, довело до търпените от ищеца вреди. Не оспорва представените от ищците писмени доказателства, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, представя подробни писмени бележки.
Доказателства: СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, предвид разпоредбата на чл. 235 ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
По делото не се спори между страните, а и от представените и приети писмени доказателства, неоспорени от страните се установява че на 13.07.2009г. на ищеца е била извършена операция на лумбална дискова херния в отделението по неврохирургия на МБАЛ ”Т.” АД. На 18.07.2009г. пациентът е бил изписан от болницата. На 11.08.2009г. на ищеца е била извършена втора операция в УМБАЛ „Свети Георги “ гр.Пловдив..
По делото са допуснати и приети единична съдебно-медицинска експертиза, дала две заключения -основно и допълнително и тройна СМЕ. Съдът кредитира и трите заключенията на двете СМЕ като компетентно и безпристрастно дадени, същите са изготвени от водещи специалисти в областта на неврохирургията. Съдът намира, че заключенията на експертизите, не си противоречат.
По делото са допуснати гласни доказателства: допуснати са и разпитани двама свидетели на ищцовата страна относно обстоятелствата, свързани с търпените от ищците болки и страдания- свид. В. И. Б. ; и относно обстоятелства, свързани с начина на проведената операция - свид. Д.С.Ч., лекар-неврохирург в Ответната болница, извършил операцията. Съдът кредитира изцяло свидетелски показания и на двамата свидетели, като съобразява разп. на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК, т.к. намира, че и двамата свидетели са заинтересови от изхода на делото. Съобразявайки свидетелски показания и на двамата свидетели с останалите, събрани по делото доказателства- заключения на СМЕ и писмени доказателства, съдът изцяло дава вяра на свидетелски показания и на двамата свидетели. Същите не противоречат на други доказателства по делото.
По делото са представени многобройни писмени доказателства. Съдът кредитира всички писмени доказателства.
Мотиви: От правна страна: Съгл. разп. на чл. 45 ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгл. разп. на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”. Деликтната отговорност (отговорността от непозволено увреждане) възниква, когато не се изпълни дадена правна норма, изискваща определено поведение, или когато се осъществи конкретно забранено поведение (напрм. при абсолютните права). Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпетителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Или за да бъде осъществен ФС на разп. ка чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е необходимо да бъде осъществен ФС на разп. на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, е сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и деянието.
По наведените от ищеца основания на предявения иск: Ищецът твърди, че лекуващият го лекар, прегледал го през м. април 2009г. в гр.П. е назначил процесната операция неправилно и прибързано е определил операцията като операция от спешен порядък. Видно от представените писмени доказателства и от заключенията на СМЕ операцията, назначена на ищеца през м. април не е била определена от консултиращият лекар като операция от спешен порядък. Има разминаване в съобщаваните от ищеца в хода на производството (вкл. и в исковата молба) симптоми, проявени към м. април 2009г. и тези, отразени в медицинската документация от този период, поради което нито СМЕ, нито настоящият съдебен състав може да направи точна преценка относно степента на неотложност на процесната операция. Разминаването в информацията следва да се квалифицира като непълнота и неточност на същата в различните източници, но не и като обстоятелство, водещо до неистинност или невярност на медицинската документация, като писмени доказателства. Информацията, предоставена от ищеца като в хода на делото, така и през м. април пред лекуващия го лекар има изключително субективен характер, фактите са оставени предимно на преценката на страдащия, а тази преценка винаги е емоционално обусловена. Информацията, предоставена от лекарите, изготвили медицинската документация в значително по-голяма степен се основава на обективни изследвания, проведени на ищеца, като напрм. КТ. Операцията, проведена през м. юли не е била излишна, неправилно или незаконосъобразно препоръчана от консултиращия лекар, не може да бъде определена като ненавременна от медицинска гледна точка, както съгл. заключенията на СМЕ, така и съгл. представените писмени доказателства, вкл. и представени образни диагностики (КТ), които се ползват с изключително висока степен на обективност в медицинските среди, която обективност се приема изцяло и от съда. Предвид изложеното съдът намира, че при извършената консултация през м. април 2009 от консултиращият лекар д-р Ч., не са извършени противоправни действия или бездействия, относими към твърдения деликт. Но, дори да бяха извършени такива действия или бездействия, то съдът намира, че същите би биха ирелевантни за процеса. Доколкото лекуващият и консултиращият ищеца лекар д-р Ч. през м. април 2009г. е изразил становище за необходимост от провеждане на процесната операция не в качеството си на служител на Ответната болница, то съдът намира, че тези му действия и бездействия са неотносими към ангажирането отговорността на Ответника, който не е възложител на тази му работа. Това се доказва от представените трудов договор № 105/10.02.2009г, . сключен между д-р Ч. и Ответната болница и трудов договор, сключен между д-р Ч. *** и Заповед № 08/30.06.2010г. на ДКЦ №5 -гр.Пловдив и представената медицинска документация.
Ищецът твърди, че при провеждане на процесната операция на 13.07.2009г. в Ответната болница, на същия не са му били разяснени в достатъчна степен наложителността на операцията, евентуалните рискове от същата, начина на провеждане на операцията и постоперативното лечение, което от своя страна е довело до непълно информиране на пациента, поради което не следва да се приема, че подписаното от пациента информираното съгласие е такова по своята същност. Твърди, че с това си поведение лекарят, извършващ операцията и други служители на Ответната болница, ангажирани с предоперативната подготовка на пациента са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Съдът намира това основание на предявения иск за недоказано. Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че извършената операция е била от планова, а не от спешен порядък. По делото са представени писмени доказателства- информирано съгласие за операция, преписки на СЗОК за извършени две проверки по повод жалба на ищеца. От същите е видно, че операцията е определена и проведена като планова, без това да е в противоречие с медицинските стандарти. Съгл. раз п. на чл.6 ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. За процесния период е действал медицински стандарт по хирургия, утвърден със заповед на МЗ № РД-0-109/18.03.2002г. Извършени са всички, изисквани от закона и от медицинския стандарт подготвителни предоперативни действия, вкл. и относно информиране на ищеца. Възможно е ищецът да не е възприел в субективен смисъл цялата получена информация, да не е могъл да осмисли същата, предвид необходимостта от специални знания, но няма доказателства, че той е съобщил това на служители на Ответната болница и е поискал допълнителни разяснения, каквото право несъмнено е имал. Такива факти дори не се твърдят от ищцовата страна. Съдът приема за доказано, че правото на ищеца на пълна и точна информираност е било нарушено, но не от действията или бездействията на служители на Ответната болница, които да са отказали по-подробно и по-точно да информират пациента.
По следващите наведени основания: Ищецът твърди, че операцията е проведена така, че в резултат на същата се е развил тежък инфекциозен процес, наложил повторна операция, извършена в лечебно заведение в гр.Пловдив. Ищецът твърди,че операцията не постигнала първоначално поставената цел-да бъде отстранена цялата дискова херния; били са отстранени само части от същата. Ищецът твърди, че не е било проведено следоперативно проследяване на здравословното му състояние, и е бил изписан при възникнал възпалителен процес, довел до живото застрашаващо усложнение. Доколкото тези основания са функционално свързани следва да бъдат разгледани заедно. Съдът намира тези наведени основания за доказани. Видно от представените доказателства, на ищеца е била проведена операция по спешност на 11.08.2009г. в УМБАЛ „Св.Г.“ - гр.П.. Извършването на тази операция е било наложено поради развит в резултат на извършената операция в Ответната болница абсцес, довел до застрашаване живота на ищеца. Съгл. заключенията на СМЕ, извършената повторна операция е била абсолютно наложителна, съществува пряка причинно-следствена връзка между усложненото състояние на пациента след провеждане на първата операция и наложилата се втора операция. Видно от заключенията на СМЕ при извършената първа операция не е била отстранена изцяло дисковата херния, което също се сочи от вещите лица като причина за настъпилото усложнение. Настъпилото усложнение след проведената първа операция съдът намира, че следва да се квалифицира противоправно поведение от страна на служители на Ответната болница. В случая, видно от представената медицинска документация, операцията е протекла видимо успешно, но при изписване на пациента са били допуснати нарушения на задължителните медицински стандарти при дехоспитализация: зарастнала оперативна рана и стабилно соматично и вневрологично състояние, видно от писмените доказателства, съдържащи се в преписка, образувана от СЗОК и протокол № М -834/23.10.2009г. Действително при изписване на пациента, същият е бил в добро общо състояние, афибрилен (пак видно от доказателствата, съдържащи се в посочената преписка), но предвид, ранга и специализацията на лечебното заведение, ноторно известния факт на високата квалификация на работещите в същото лечебно заведение специалисти, те е следвало да предвидят (не само в конкретния случай), а изобщо настъпването на усложнения от подобен характер при провеждането на тежки операции от вида на процесната и да противодействат на тези усложнения своевременно, колкото и рядко да се случва това. Предвид изложеното съдът намира, че в случая не може да се приеме, че вината на служителите на Ответното лечебно заведение е изключена. Вината в гражданското право има различен характер и смисъл от вината в наказателното право, фактът че служителите на Ответното дружество са били във възможност да предвидят настъпването на процесния деликт и не са предприели изначални мерки за предотвратяване на същия обуславя наличието на вина. Неизпъленнието на дължимото, очаквано от обществото поведение доказва проявена небрежност. Неизпълнението в пълен обем на правилата на добрата медицинска практика, на задължителинте медицински стандарти, неосъществяването на действия, очаквани и приети от обществената етика и морал като единствено правилни и задължителни (назначаване на допълнителни медицински изследвания преди изписването на пациета, продължаване на хоспитализацията и пр.) обуславят противоправността на деянието , в случая бездействия на служители на Ответното дружество, довели до настъпване на безспорно констатираното усложнение. Предвид изложеното съдът намира, че е изпълнен ФС на разп. на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД: Предвид представените писмени доказателства и свидетелски показания на свид. Б., съдът приема за доказано обстоятелството, че ищецът е претърпял вреди-болки и страдания от усложненото му здравословно състояние след извършената операция на дискова херния, от наложилата се втора операция, от продължилото изключително дълго лечение и възстановяване. Това са събития повлияли негативно на здравословното състояние на ищеца. Предвид разп. на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, съдът приема, че предявеният иск по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД е основателен и доказани до размера от 15000 лв. Съгл. принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта. Обезщетението на неимуществени вреди представлява компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания. Основни критерии при определяне на размера на обезщетението са интензивността и продължителността на болките и страданията, претърпени от ищеца, но и конкретната обществено-икономическа ситуация в страната. Събраните по делото гласни доказателства удостоверяват претърпените страдания и силния емоционален шок, в който се изпаднал ищеца, вследствие настъпилите усложнения от претърпяната операция и наложилата се втора операция, извършена по спешност, относително продължителния период от време на лечение на ищеца, но следва да се отчете и възстановяването на ищеца, преодоляването на негативните последици в изключително голяма степен, съгл. заключението на СМЕ. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и с оглед трайната тълкувателна практика и установения в чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД принцип за справедливост, обуславят определянето на дължимото за репариране на вредите обезщетение в размер на 15 000 лв. В останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК(отм.) Ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски, но същият е бил освободен от заплащане на такси и разноски по делото. На осн. чл.78 ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК Ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 600 лв. държавна такса, и сумата от 750 лв. адвокатско възнаграждение на адв. М.Ц., САК на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Юристконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, т.к. не са представени доказателства за нарочно заплатено такова.
Воден от изложените мотиви, Софийският градски съд, 5 състав на I г.о., Гражданска колегия, Р Е Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ „Токуда” АД с адрес гр. София., ул.”Никола Вапцаров. ” №*** да заплати на Е.А.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл. 49 във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД , сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания, претърпени от настъпило усложнение от извършена на 13.07.2009г. операция на дискова херния медиана Л4-Л5 в отделение по неврохирургия на МБАЛМ „Т.” АД, ведно със следващата се законова лихва върху сумата от 27.09.2009г. (датата на завеждане на исковата молба) до пълното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА МБАЛ „Т.” АД с адрес гр.С., ул. ”Н.В.” № *** да заплати на адв. М.Ц., САК сумата от 750 лв. ( седемстотин и петдесет лева) на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА МБАЛ „Т.” АД с адрес гр.С., ул. ”Н.В.” № *** да заплати по сметка на Софийски Градски Съд сумата от 600 лв. ( шестстотин лева) на осн. чл.78 ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните. Софийски градски съд, гражданска колегия, І отд., 5 с-в, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и дванадесета година……...в състав: Съдия: Нина Стойчева гр. дело № 10314........по описа за 2009 година
