Решение № 1801/13.03.2013 ГД № 6165/2012 СГС

Решение № 1801/13.03.2013 ГД № 6165/2012 СГС Гражданско дело № 6165/2012 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството по делото е образувано по искова молба от К.А.П., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му – адв. К.С.,***, срещу Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София., бул.”В.” № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 550лв., от които 40 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 374/26.11.2010г. по НОХД № 2882/2009г. на СГС, НО, 16 състав и 550лв., претендирани като обезщетение за причинените му имуществени вреди – заплатено адвокатско вънаграждение по същото НОХД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че през 2005г. срещу ищеца е образувано предварително производство № пр.пр. 7064/2005г. по описа на СГП, по което той е разпитан като свидетел, а през 2008г. е образувано досъдебно производство № ЗМ 2338/2008г. по описа на 03 РУ – СДВР. На 24.03.2009г. му е повдигнато обвинение по чл.123 ал.1 пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. алт.1 от НК. СГП е изготвила и внесла обвинителен акт срещу ищеца, като е било образувано НОХД № 2882/2009г. на СГС, 16 състав. По делото са проведени девет съдебни заседания, разпитани са над петнадесет свидетели и са извършени две допълнителни експертизи. С присъда № 374 от 26.11.2010г. съдът е оправдал ищеца по повдигнатото му обвинение.

Излага се, че продължителният процес е сринал ищеца като човек. Рязко се влошило здравословното му състояние – завишил стойностите на кръвното налягане и пулса и започнал да взема лекарства за тези болести. Бил с разбита психика, не се чувствал пълноценен. През тези пет години е изпитвал непрекъснат страх и стрес за резултата от процеса. Не можел да спи спокойно от притеснения, унижено било човешкото му достойнство поради безпричинното му обвинение. Пострадало името му в обществото, тъй като обвинението му е за действия, извършени в качеството на лекар в Първа Акушеро гинекологична болница „Света София”, а се разпространила мълва, че е престъпник и не може да му се има доверие, че е некадърен лекар, като дотогава нямало оплаквания срещу него. Развалил отношенията с приятелите и близките си, които се отдръпнали от него, като същият усещал, че те се съмняват в невинността му. Чувствал се неудобно когато контактувал с колегите си, липсвало доверие у пациентите му и имало отлив на същите. В семейството му се натрупало напрежение. Поддържа се, че описаните неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с незаконосъобразните действия на ответника по делото, както и че те са трудно оценими и непоправими.

Излага се, че освен неимуществените вреди ищецът е претърпял и имуществени такива, свързани с платения от него адвокатски хонорар в размер на 550лв. за защитата му по воденото срещу него наказателно дело, като същите са в пряка причинна връзка с действията на ответника. Претендира се уважаване на исковите претенции в пълен размер, както и присъждане на сторените по делото разноски, като в съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ищеца.

В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – П. на Р.Б., който се поддържа от прокурор в СГП в съдебно заседание. Исковата претенция по отношение на обезщетението за имуществени вреди се оспорва като неоснователна с доводи, че разноските за адвокатско възнаграждение е следвало да се претендират в наказателното производство. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди се поддържа, че същото е прекомерно и не съответства на критерия за справедливост по чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. Излага се, че по отношение на ищеца, в хода на наказателното производство не са изпълнявани мерки на процесуална принуда и ограничения и че наказателното производство е приключило в кратък срок – около година и половина.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните в хода на съдебното производство доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С постановление от 24.03.2009г. на разследващ полицай при 03 РУ – СДВР ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.123 ал.1 пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. алт.1 от НК и му е била взета мярка за неотклонение „Подписка”. Въз основа на внесен от СГП обвинителен акт е образувано НОХД № 2882/2009г. по описа на СГС, НК, 16 състав, като по настоящото дело са представени заверени за вярност копия от постановлението за привличане в качеството на обвиняем, от обвинителния акт, протоколи от четири съдебни заседания, проведени по делото, допълнителна съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, назначена по ДП № ЗМ 2882/2009г., копия от две СМЕ експертизи, назначени от съда и копие от мотивите към постановената оправдателна присъда, представляващи част от посоченото НОХД. С присъда № 374 от 26.11.2010г., постановена по същото наказателно дело/приложена по делото/, ищецът – лекар в Първа АГ болница „Света София.” е бил признат за невиновен в това, че на 28.06.2005г. в гр. С., в родилната зала при акушеро-гинекологична клиника на ПСАГБАЛ ”Света С.” АД причинил смърт на К.С. поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност, като е допуснал професионални правонарушения, подробно описани в акта и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.123 ал.1 пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. алт.1 от НК. Видно от отразяването върху копието от присъдата е, че същата е влязла в сила на 14.12.2010г., като по отношение на това обстоятелство липсва и спор по делото между страните.

За доказване на претърпените имуществени вреди е представен договор за правна защита и съдействие серия А 0716065/18.11.2009г. за осъществената адвокатска защита от адв.В.М. на подсъдимия по НОХД № 2696/2008г. по описа на СГС/ищец в настоящото производство/, съгласно който е договорено възнаграждение в размер на 550лв.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани като свидетели – С.В.Г. – колега на ищеца и съпругата му И.Д.П.. Техните свидетелски показания съдът изцяло кредитира, доколкото първата свидетелка ежедневно в болничното заведение е имала контакти с ищеца и наблюдение върху състоянието му след настъпилата смърт на негова пациентка и реакциите на колегите им и пациентите, а втората свидетелка, като съпруга, която ежедневно е общувала с ищеца, има непосредствени впечатления от промяната в неговото състояние и поведение след смъртта на пациентката.

От показанията на свид. С.В.Г. се установява, че същата е лекар в болничното заведение, където работи и ищецът, като акушер-гинеколог, както и че го познава от 10 години, в добри колегиални отношения са. Воденото срещу ищеца наказателно дело имало голям отклик през петте години, докато приключи с оправдаването му. Ищецът започнал да вдига кръвно и тя го лекувала, като останала с впечатлението, че е развил страхова невроза. В началото колегите му съчувствали, но поради голямата продължителност на делото започнали да се промъкват съмнения между тях и в пациентите относно това какво точно се е случило. Ищецът бил изнервен, не вярвал на колегите си и се съмнявал в тях, професионалните му ангажименти „забуксуваха”, приятелите му го отбягвали, имал емоционален, психически проблем. Оправдаването му не получило такъв широк отзвук, както воденото срещу него наказателно производство и съмненията за допусната лекарска грешка.

Видно от показанията на свид. И.Д.П. – съпруга на ищеца е, че същата разбрала за случилото се в болницата около година-две след това, като дотогава се чудела на какво се дължи промяната в поведението му. Бил спокоен човек, но се променил, като започнал да вдига кръвно и да пие много лекарства, затворил се в себе си, спрели да се събират със семейните им приятели. Усетила, че има промяна в отношението към него, от страна на колегите му.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи: Целта на ЗОДОВ е да определи условията и реда за осъществяване на правото на гражданите за обезщетяване на вредите, за които държавата отговаря. Същият е в съответствие с установения в Конституцията принцип за обективна отговорност на държавата за незаконно причинени от нейни органи и длъжностни лица вреди на гражданите. В ЗОДОВ са дадени изчерпателни правила, които са съобразени, както с интересите на отделния увреден гражданин, така и със спецификата на функцията, която изпълняват различните органи. Законодателят в самостоятелни точки е конкретизирал за какви точно действия и при какви условия се поражда отговорността. Предпоставка за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в случая, предвид постановяването на оправдателна присъда, тази незаконност е налице.

Безспорно е установено по делото, че вследствие воденото срещу ищеца наказателно производство, по което му е било повдигнато и поддържано от СГП обвинение в извършването на убийство поради немарливо изпълнение на занятие в болницата, в която работел като акушер-гинеколог, по което впоследствие той е бил признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда, на ищеца са били причинени неимуществени вреди, за които се събраха доказателства по делото, т.е. налице е пряка причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство, по което е бил внесен обвинителен акт от СГП, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 2882/2009г. на СГС, НО, 16 състав и претърпените от ищеца неимуществени вреди, като тези вреди са в резултат на действията на П., Неимуществените вреди за ищеца са настъпили от действията на длъжностни лица от П., която е повдигнала обвинението, внесла е в съда обвинителен акт, като образуваното въз основа на него НОХД е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Установи се по делото, от събраните гласни доказателства, че в резултат на воденото наказателно производство срещу ищеца и повдигнатото му обвинение същият променил начина си на живот. Станал затворен в себе си, спрял да контактува със свои приятели и колеги, както правел преди това. Смъртният случай и воденото срещу ищеца наказателно производство по повод на него получили широк отзвук сред колегите му и пациентите в здравното заведение. Накърнена била професионалната му репутация, което повлияло на работата му, тъй като след образуване на делото имал по-малко пациенти. Колегите му се отдръпнали от него, като предвид продължителността на процеса, у тях започнали да се пораждат съмнения, че той е допуснал лекарска грешка. Влошили се взаимоотношенията му с негова съпруга, станал нервен. Преценявайки по справедливост характера и интензивността на причинените на ищеца морални болки и страдания от повдигнатото обвинение, за което той е бил оправдан с влязла в сила присъда, наложените ограничения в социалните и професионалните контакти от тези обвинения, широкия отзвук на воденото срещу него наказателно производство, довело до уронване на авторитета му в болничното заведение сред колеги и пациенти, съдът намира, че сумата от 25 000лв. е необходима и достатъчна за репариране на причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, като над тази сума до претендираните 40 000лв. искът се явява недоказан по размер и следва да бъдат отхвърлен. Сумата от 25 000лв. се дължи, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 25.04.2012г., до окончателното й изплащане, доколкото така е заявено искането за присъждане на законната лихва, независимо, че предвид характера на производство, същата е могла да бъде поискана и от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Неоснователен е искът за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца, в качеството му на подсъдим по НОХД разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, на първо място – поради липсата на съответствие в номера на посоченото в договора за правна помощ дело и обстоятелството, че възнаграждението от 550лв. е само договорено, но не е отразено да е платено, а на второ място – поради това, че тези разноски са направени в друго производство, като е следвало да се претендират по него, а не по настоящото дело. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 550лв., претендирана като причинени му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид частичната основателност на предявения иск и направеното искане от пълномощника на ищеца, П. на Р.Б. следва да бъде осъдена да заплати сторените от ищеца в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно – 756,25лв., на основание чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА П. на Р.Б., адрес: гр. С., бул.”В.” № *, да заплати на К.А.П., ЕГН **********,***, сумата от 25 000лв./двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 374/26.11.2010г. по НОХД № 2882/2009г. на СГС, НО, 16 състав, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 25 000лв./двадесет и пет хиляди лева/ до 40 000лв./четиридесет хиляди лева/, както и предявеният иск за заплащане на сумата от 550лв./петстотин и петдесет лева/, претендирана като обезщетение за причинените му имуществени вреди от същото незаконно обвинение. ОСЪЖДА П. на Р.Б., адрес: гр. С., бул.”В.” № *, да заплати на К.А.П., ЕГН **********,***, сумата от 756,25лв./седемстотин петдесет и шест лева и 25ст./, представляващи направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – С., в двуседмичен срок от връчването му на страните. Софийски градски съд, Гражданско отделение, VІІ състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА при участието на секретаря М.Д. и прокурора Иван Тасков, като разгледа докладваното от съдия Е. Андреева гр.дело № 6165 по описа за 2012 год.