- Страни: Методи Трайков (Ищец) срещу УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД (Ответник)
- Предмет на спора: Иск за неимуществени вреди от лекарска грешка при спешно състояние, изразяваща се в неправилна диагноза, отказ от хоспитализация и неназначаване на задължителни изследвания, довели до смъртта на пациент с перфорирала язва на дуоденума.
- Ключови моменти: Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) установява, че причината за смъртта е нетипично протичане на перфорирала язва. Въпреки това, СМЕ и ИА „Медицински одит“ категорично посочват, че лекарят е трябвало да хоспитализира пациента за наблюдение и допълнителни кръвни изследвания, което не е сторено. Има пропуски в медицинската документация, тъй като не е отразен клиничният статус и не са назначени задължителни лабораторни изследвания. Свидетелските показания потвърждават формалното отношение и отпращането на пациента въпреки лошото му състояние. Съдът приема, че е налице противоправно поведение на лекаря (нарушение на правилата за добра медицинска практика), но не намира за категорично доказана причинно-следствена връзка между това поведение и настъпилата смърт.
- Решение: Отхвърля иска като неоснователен поради недоказана причинно-следствена връзка между противоправното поведение на лекаря и смъртта на пациента.
РЕШЕНИЕ № 4185/12.06.2012 ГД № 4330/2011 СГС Гражданско дело № 4330/2011 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
Предявен е иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.
Ищец: Методи Трайков излага в исковата, че вечерта на 01.01.2011 год. баща му М. Т. започнал да се оплаква от силни болки в корема и бил откаран в болница “Пирогов.”.След повърхностен преглед и изследвания на белия дроб и корема приемащия лекар д-р П. преценил, че на болния следва да се направят допълнителни изследвания в близките дни и казал да се прибира в къщи. Няколко часа по-късно , към 5-6 ч. сутринта на 02.01.2011 год. състоянието на М. Т. станало още по-лошо. Отново тръгнали към болницата, но болния изпаднал в безсъзнание и в “П.” констатирали смъртта му. Твърди, смъртта на баща му е следствие на поставена погрешна диагноза и неправилно лечение, а причините за това са бездушното, презрително и непрофесионално поведение на лекаря работещ в ответната болница. моли съда да постанови съдебно решение , с което да осъди МБАЛСМ „Пирогов” ЕАД да му заплати сумата от 80 000 лева, представляващи неимуществени вреди , които търпи следствие смъртта на баща си. Претендира и разноските по делото.
Ответник: УМБАЛСМ „П.” ЕАД не е депозирал отговор по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК. Чрез своя представител в съдебно заседание оспорва предявения иск по основание и размер, като твърди, че същите са изцяло неоснователни и молят съда да ги отхвърли. Претендира направените разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Писменни доказателства: От препис – извлечение от акт за смърт № 12/03.01.2011 год. на СО-Район „Триадица” се установява, че М. М. Т. е починал на 02.01.2011 год. в кола на път за УМБАЛСМ „П.”, като причина за смъртта е вписано кървяща и перфорирала язва на дуодендома и язвена болест. Представено е удостоверение за наследници на починалата от което се установява, че ищеца е негов син.
Писменни доказателства: По делото е представено писмо до ищеца от ИА ”Медицински одит” изх.№ 22005-39-11/10.03.2011 год. ,от което е видно, че след извършена проверка са установени нарушения от страна на д-р И. П.- не са били назначени задължителни лабораторни изследвания, не е отразен клиничния статус и резултата от ректалното туширане и въпреки необходимостта пациентът не е бил хоспитализиран и не е потърсена консултация с хирург. Представен е и протокол от 27.04.2011 год. на секцията по хирургия на УМБАЛСМ „П.”,в който са формулирани изводи,че заболяването на М. М. Т. е протекло необичайно, което е попречило на точното диагностициране.
Свидетелски показания: От показанията на св.Д.Т. се установява,че при прегледа в ответната болница на М. Т. са били назначени изследвания,но отношението на дежурния лекар е било формално и повърхностно.Въпреки притесненията на близките на болния и неговото лошо състояние лекаря го отпратил в къщи с препоръка за преглед след два дни.
Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): По искане на ищеца съдът е допуснал , изслушал и приел на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ)- първоначална и допълнителна, която да бъде изготвена от вещото лице д-р Й.. Съдът възприема заключенията като обективни и професионални. От него се установява ,че действително установената перфорация и остра язва на дванадесетопръстника на починалия е протекло нетипично. Първоначалната диагноза /работна хипотеза според вещото лице/ поставена от д-р П.- “СУБИЛЕУС” /непълна чревна проходимост/ се е оказала погрешна , но тя е поставена при първия преглед на пациента, когато обзорната рентгенография на корема не е дала данни за перфорацията. Не е имало и данни за постоянна остра болка в корема /симптом за перфорация/,а за временно усилване и отслабване на болката. Въпреки това и при тази диагноза и симптомите на пациента, лекуващия лекар е следвало да го приеме за болнично лечение и по-нататъшното му проследяване. Д-р П. не е описал клиничната находка при прегледа на М. М. Т. и не му е назначил кръвни изследвания, които биха могли да го насочат към нещо различно от посочената по-горе диагноза. Крайното заключение на вещото лице е, че причината за смъртта на пациента е нетипичното протичане на заболяването с настъпилите усложнения на фона на придружаващи заболявания.
Мотиви: При горната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. за да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД трябва да бъде доказано, че от виновното поведение и противоправно поведение на физическо лице, изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинно-следствена връзка са настъпили вреди. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите. Отговорността на възложителя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна, той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа, само ако тези действия или бездействия са извършени виновно. Посочените елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45 ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното. Всички други факти от значение за спорното право подлежат на доказвaне в процеса .
Съдът намира,че са установени по делото противоправни действия на служителя на ответното дружество д-р И. П.,които се изразяват в това,че въпреки поставената работна диагноза СУБИЛЕУС, вместо да приеме пациента за лечение и наблюдение в болницата, тъй го е отпратил за домашно лечение,с което е нарушил правилото на добрата медицинска практика за „достатъчност” на медицинската помощ. Въпреки нетипичното протичане на заболяването и липсата на данни за перфорирала язва на дванадесетопръстника лекарят е бил длъжен да го приеме в болницата за наблюдение, а също за извършване на допълнителни изследвания /кръвни/ . В тази връзка съдът приема,че противоправно е всяко лекарска грешка, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика М. и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4Чл. 5. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз: 1. представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси; 2. представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, и упражняват контрол по спазването му; 4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 4а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изпращат приетите правила за добра медицинска практика по т. 4 за становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 5. налагат санкциите, предвидени в този закон; 6. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) съставят и водят национален електронен регистър и районни регистри на членовете си; 7. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото медицинско обучение на лекарите и на лекарите по дентална медицина при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военно медицинска академия; 8. участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването; 9. дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването; 10. осъществяват сътрудничество с други организации и институции в страната и в чужбина; 11. подпомагат своите членове и техните семейства в случай на нужда съгласно уставите на организациите; 12. извършват други дейности, предвидени в уставите на организациите; 13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предоставят на Министерството на здравеопазването информацията по чл. 185, ал. 3 и 4 от Закона за здравето. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правилата за добра медицинска практика по ал. 1, т. 4 вкл... от ЗСОЛЛДМ и с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
Основният въпрос по делото се явява установяването на причинно-следствената връзка между противоправните действия на служителя на ответното дружество и смъртта на М. М. Т.,която връзка следва да бъде установена категорично,а не вероятно или предполагаемо. Този обективен елемент от фактическия състав на “непозволеното увреждане” не бе установен по делото по категоричен и несъмнен начин. Мотивите на съда за този извод са следните: В тежест на ищеца е да установи наличието на причинно-следствената връзка между неправомерните действия на деликвента и настъпилото увреждане, т.е.,че ако не бяха се случили описаните по-горе неправомерни действия на лекаря, не би се стигнало до смъртта на пациента /теорията в правната доктрина за “необходимото условие”/. По делото ищецът не представи доказателства /нито писмени, нито гласни/, от който да се направи категоричен извод и закономерна връзка, че именно неприемането на пациента в болницата и не предписването на допълнителни изследвания са довели до неговата смърт. Липсата на доказателства за наличието на този елемент от състава на непозволеното увреждане дава основание на съда да приеме, че не е налице категорично доказана причинно-следствена връзка между противоправното поведение на деликвента и смъртта на бащата на ищеца,поради което искът с правно основание чл.49 във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД от М.М.Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.С., кв.”Г.”,бл.*,вх.*,ет.*,ап.** чрез адв.Л.Н. против УМБАЛСМ „Н.И.П.” ЕАД с адрес: гр.С., бул. „Т.” № ** за сумата от 80 000 лева – неимуществени вреди,който търпи следствие смъртта на баща му М. М. Т., като неоснователен . РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 13 състав в публичното заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 4330/2011 год.
